ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

1. Предмет на икономическата теория. Основни раздели. Позитивна и нормативна икономическа теория. 

2. Основни икономически проблеми. Ограниченост на ресурсите и икономически избор. Алтернативни разходи. Производствени възможности. Граница и крива на производствените възможности.

3. Същност на пазара. Търсене. Закон и крива на търсенето. Движение по кривата и изместване на кривата на търсенето. Пазарно търсене.

4. Предлагане. Закон и крива на предлагането. Изместване на кривата на предлагането.

5. Взаимодействие търсенето и предлагането. Пазарно равновесие.

6. Ценова еластичност на търсенето и предлагането.

7. Теория за пределната полезност. Предпочитания на потребителя. Бюджетно ограничение. Потребителски избор.

8. Производство на фирмата. Производство и производствена функция. Периодизация на производството. Производство в краткосрочен период.

9. Производството в дългосрочен период. Производствени изокванти. Възвръщаемост от мащаба на дейността на фирмата.

10. Производствени разходи. Производствени разходи в краткосрочен период.

11. Производствени разходи в дългосрочен период. Икономии от мащаба на дейността.

12. Приходи и печалба на фирмата.

13. Пазарни структури. Пазарна структура със съвършена конкуренция. Условие за равновесие. Фирмена крива на търсене и пределен приход. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на фирмата - съвършен конкурент.

14. Пазарна структура при монопол. Крива на търсене общ и пределен приход на фирмата – монополист. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на монополна фирма.

15. Монополистическа конкуренция. Обща характеристика. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на фирмата при монополистическа конкуренция.

16. Същност на олигопола. Фирмата в условията на олигопол.

17. Какво изучава макроикономиката. Макроикономически проблеми. Цели и инструменти на макроикономическата политика.

18. Измерители на макроикономическата активност. Брутен вътрешен продукт. Измерване на БВП. Номинален и реален БВП. Други показатели за макроикономическата активност.

19. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.

20. Същност и характеристика на икономическия цикъл. Измерване и прогнозиране на икономическия цикъл. Циклични индикатори. Алтернативни теории за цикличното развитие.

21. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата. Причини и форми на безработицата. Естествено равнище на безработица и пълна заетост.

22. Определяне на инфлацията. Измерване на инфлацията и видове инфлация. Ефекти на инфлацията. Теории за инфлацията. Антиинфлационна политика.

23. Фискална политика. Определение на фискалната политика. Държавен бюджет.

24. Цели и инструменти на фискалната политика. Дискреционна фискална политика. Фискална политика и развитие в БВП.

25. Ефекти на фискалната политика. Бюджетен дефицит. Финансиране на бюджетния дефицит. Ефект на „избутването”.

26. Недискреционна фискална политика. Вградени стабилизатори. Фискална политика ориентирана към предлагането.

27. Същност и функция на парите. Форми на парите. Измерване на паричното предлагане. Монетарни агрегати.

28. Търговски банки и техните операции. Съвременни предизвикателства към банките.

29. Банки и парично предлагане. Депозитен мултипликатор. Търсене и предлагане на пари, равновесие на паричния пазар.

30. Централна банка. Независимост на централната банка. Функции на централната банка.

31. Монетарна политика. Основни инструменти и механизми на монетарната политика.

31. Монетарна политика. Основни инструменти и механизми на монетарната политика.

База за дейността на Централната банка (ЦБ) са паричните резерви на банковата система. Те основно се състоят от депозитите на търговските банки (ТБ) в Централната банка и техните запаси от банкноти и монети. Това са суровините, от които финансовите институции създават кредитен ресурс. ЦБ е длъжна да следи колебанията на паричните резерви и ги променя директно чрез различни инструменти. Промяната на тези резерви винаги води до промяна на лихвения процент. Инструментите, чрез които ЦБ контролира паричния резерв са няколко:

1. Политика на задължителен резерв - чрез промяната на задължителния резерв се получават няколко ефекта:
- влияе се депозитния мултипликатор, с което се променя възможността за създаване на допълнително количество кредитни пари. Ако ЦБ увеличи задължителния резерв това води до намаляване на депозитния и паричния мултипликатор, както и до намаляване на предлаганите парични депозити, заеми и др.
- променя се съотношението между допълнителните и свободните резерви - намалелият задължителен резерв се трансформира в свободен резерв и обратно.
- промените на задължителния резерв - променя и лихвения процент. Примерно намаляването на задължителния резерв води до намаляване на лихвения процент на паричните пазари, защото при наличие на свободни резерви банките са съгласни да кредитират при по-ниски лихвени проценти.

2. Дисконтовия процент е втория важен инструмент на Централната банка. Дисконтов /сконтов/ процент е лихвения процент при който ЦБ отпуска кредити на търговските банки, когато ги рефинансира. Рефинансирането се налага при изпадането на ТБ в остра ликвидна криза по своя вина или при когато трябва да се попълни общия резерв. Промяната на дисконтовия процент има няколко ефекта:
- ефект на промяната на цената на рефинансирането: увеличението на дисконтовия процент означава, че за търговските банки става скъпо да заемат пари от ЦБ и те търсят други по-евтини начини за рефинансиране и обратно. Силата на този ефект зависи от големината на разликата на дисконтовия процент и другите лихви.
- ефект на субституцията - изразява се във факта, че намаляването на дисконтовият процент води до намаляване и на другите лихви на паричните пазари. Това е така защото търговските банки са стимулирани да заемат от ЦБ, което намалява търсенето на капитали от други сегменти.
- анонсиращ ефект – дисконтовия процент на ЦБ се променя като индикатор за характера на водената от нея политика. Затова и неговата промяна повлиява психологически на пазара. Увеличаването на дисконтовия процент е индикатор за рестриктивна политика на ЦБ и кредиторите трябва да свият своите кредитни планове с цел увеличаване на свободния си резерв.

3. Операции на открития пазар - голяма част от активите на ЦБ са в ценни книжа. С цел въздействието върху банковите резерви на търговските банки и упражняване на контрол върху паричното предлагане ЦБ купува и продава държавни ценни книжа (ДЦК) през ООП.