Pro Bono

Тема 1. Предмет и задачи на СП.      Човекът може да е обект на изследване на много науки. Всяка наука обаче си има запазен периметър на изследване. Тя изследва човека от свой ъгъл. Именно този запазен периметър се нарича предмет на науката. Психологията като стара и нова наука е променяла своя предмет на изследване. Психологията изобщо не съществува. Под психология се разбира система на психични науки. Това е така защото през 17, 18 и 19в. психическата наука е претърпяла голяма диференциация – има множество психологии, десетки психологически области, всяка от които има свой собствен предмет на изследване. Предмет на изследване на общата психология: общата психология се занимава с психическите процеси, свойства и състояние на човека. Тя се интересува от същността и особеностите на тези психични свойства и състояния на човека (от същността на паметта, разновидности на паметта и други). Възрастовата психология – нейния предмет също са психичните процеси, ...

Тема 38. Социална идентичност. Идентичността има два смисъла: 1) за обозначаване на нормален процес на усвояване на подходящи социални роли през детството чрез копиране (несъзнателно отчасти) на значими възрастни; процес на търсене на себе си, на истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да се избегне занижаване на самооценката, депресии и др. Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идентичността, човек експериментира със себе си, защото още не може да реши иден...

Тема 31. Агресия и агресивно поведение. Общуването може да е сътудничество и взаимодествие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването, има и конфликти. Конфликтите възникват най-напред в личностен план (вътреличностен конфликт). Курт Левин обособява три вида мотиви: 1. когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак; 2. когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи; 3. когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни. Двойната алтернатива се нарича амбивалентна и поражда амбивалентни атитюди. Понякога конфликтите прерастват в агресия или т.нар. агресивно поведение. Агресивното поведение се свързва с релацията “агресия-фрустрация”. Фрустрацията е вътрешно напрежение, тревожност, която трябва да се преодолее. Освобождението от фрустрация се осъществява чрез реализацията на агресията. Въпросът е “Кой на фрустрира?”. Фрустрират ни ...

Тема 30. Позитивни и негативни поведенчески тактики в групите. Легитимното и нелегитимното политическо поведение се реализират с прилагането на няколко тактики: І. Позитивни тактики : 1. Спечелване на благолазположението - в социалните науки това поведение се свързва с поятието “социална реципрочност”, т.е на позитивното поведение се очаква да се реагира позитивно. В групата/организацията това поведение се реализира от подчинени към висшестоящи; 2. Формиране на коалиции и мрежи – има официални канали, по които протича информацията. Освен тези официални канали има и неофициални наричани коалиции и мрежи, чиято цел е контрол и управление на другите; 3. Управление на впечетлението – свързано е с контрола върху информацията, която протича по официалните и неофициални канали.. Трябва да знаем как да насочим информационните процеси към точното време и място; 4. Подкрепяне на опозицията – опозицията трябва да се подкрепя в публичното пространство. ІІ. Негативни тактики – съпът...

Тема 29. Легитимно и нелегитимно поведение в групите. Когато говорим, че една група търси нисша, в която да прилагат своите властови расурси се казва, че тя има политическо поведение. Такова поведение могат да имат и членовете на група. Всеки член има предварително предписани официални функции и дейности. Хората имат политическо поведение когато има съответна ситуация. Това поведение няма нищо общо с официалната роля, която членовете изпълняват в групата. Това е още “организационна политика”. Има два вида политическо поведение: 1) Легитимно - реализира се чрез позволени средства (оплаквания, формиране на коалиции, създаване на делови контакти извън фирмата); 2) Нелигитимно – нарича се още крайно политическо поведение (разпространение на клюки, саботажи). Не се прилага често от членовете на групата поради страха от санкции. Нелегитимното политическо поведение е свързано с т.нар. дистанция на властта – тази от която всъщност зависи реализацията на политическото поведение....

Тема 28. Власт и зависимост. Власт - свързана е със зависимостта. Властта се отнася до възможността лицето А да влияе върху поведението на лицето Б, така, че лицето Б да извърши нещо, което в други условия то не би извършило. Извода от всичко това е: 1) Лицето А има властови ресурси и потенциал; 2) Властта е функция на зависимост. Колкото по-голяма е зависимостта, толкова по-голяма е властта и обратно. Този, който властва притежава или контролира силно желан от нас ресурс, но ако и други имат този ресурс, то първият няма власт; 3) Свобода на действието, относителност на властта. Няма абсолютна зависимост, което значи, че няма и абсолютна власт. Властта е функция на зависимостта и зависимостта е ключ към властта. Зависимост - тя се появява, когато ресурсите, които се контролират отговарят на следните характеристики: 1) Значимост на ресурса – трябва да е значим; 2) Недостатъчност на ресурса – ресурса трябва да се възприема като недостатъчен, за да се създаде зависимост; 3...

*Тема 27. Авторитет, власт и влияние. Власт – съществена характеристика на лидерската роля, чрез нея лидера управлява. Членовете на групата също притежават власт, с която контролират лидера. Властта е способност да се променя поведението на другите. Особенното при властта е, че тя не винаги е легитимна и при нея целите не винаги са общи. Властта е възможност за промяна на поведението на другите. Авторитет – това е способност за въздействие върху другите хора. Налице е сила, мощ. За разлика от властта, обаче авторитета е легитимен и целите винаги са общи. Влияние – също може да се определи като способност да се промени поведението на другиете хора, но то е по-слабо и по-малко надеждно. Влиянието се основава на следните фактори: а) когато лицето върху което се влияе е убедено, че ще бъде наградено или ще избегне наказанието. Това е поведение на съгласие, на сервилност;б) когато лицето се идентифицира с източника на влияние;в) когато лицето, върху което се влияе споделя де...

*Тема 26. Лидерство и лидерски стилове. Ефективността на организацията зависи от лидера. Има две основни понятия: говори се за лидер и мениджър. Има разлика между тях. Не всеки лидер е мениджър и обратното. Лидерът увлича след себе си хората, докато менъджерът има специално образование. Лидера може и да е мениджър. Има 3 основини теории:1) Теория за великия човек - развива са до 50 те години на ХХ век. Лидерите имат типични черти, които ги отличават от другите хора, от последователите им. Те имат набор от черти и качества благодарение на които стават лидери. Изследванията доказват категорично тази теория, но лидерите имат няколко специфични качества, които им помагат (потребност от власт, постижения, доминиране, способност за самоконтрол, по голяма самоувереност); 2) Ситуативни теории – постулират, че ситуацията е от решаващо значение за възникване на лидера, ситуацията трябва да я има, за да се изяви лидера; 3) Съчетание от теорията за великия човек и ситуативната теор...

Тема 27А. Структуриране на междуличностните отношения. В малките групи има предварително разпределение на ролите и следователно можем да кажем че групите предварително се структурират. В групата освен ролеви отношения има и друг вид отношения – производствените. Те зависят от формата на собственост, начина на произвеждане на благата; тези отношения са обективни – не зависят от желанието на отделния индивид. Над тези отношения се надграждат социалните отношния – съвкупност от идеологически, правни, политически и т.н. отношения в които встъпват хората и социалните групи. По своя характер са идеални, също са обективни оправдават обективните производствени отношения. Ролевите отношения също са безлични и регламентират функциите, които трябва да изпълнява всеки член от общността. Тук няма чувства а правила които се изпълняват. Във всяка човешка общност съществуват още един тип отношения, които са емоционални по своя характер. С изпълнението на ролите в една група се зараждат...

Тема 27. Основни характеристики на малката социална общност. Всяка малка група има основни параметри, които детерминират нейната същност. Тя съществува в някакви граници, т.е тя притежава размер. Важна е композицията, състава на малката група. Друг параметър на малката група е нейната сруктура. І. Основни белези на малката група: 1) трябва да са налице обективни социални потребности. Ако такива не съществуват не може да възникне малка група; 2) всяка малка група се изгражда на базата на определени общи ценности, които са общи за всеки член на групата. Това са т.нар групови ценности. Всяка група се характеризира с типични за нея групови ценности; 3) по посока на груповите ценности се композират т. нар. групови интереси; 4) съобразно груповите ценности се изработва и нормативна база на малката група, т.е изработват се груповите норви. Всяка група има различни групови норми; 5)съобразно груповите ценности и груповите норми се намират и т.нар. групови роли. Всеки член изпъ...

Тема 26. Същност на малките групи. Граници и класификации. Уилям Джеймс изследва множество малки групи за да изследва каква трябва да бъде границата на тези малки групи. Според него това е 7+/- 2. Това се свързва с т.нар. магическо число на Милър – това е числото, което отговаря на броя на предметите, които могат да се задържат в кратковременната памет. В последствие тази концепция се променя като долната граница се свежда до 2-3 човека. Горната граница варира между 30-40 до 50-60 човека, защото малка социална общност е тази, в която отделните индивиди се намират в непосредствен контакт, връзка по между си; между тях има някакви отношения от субективно-личностен характер. Ефективна в действителност е тази група която е между 3-11. Групата трябва да е от нечетен брой хора съобразно гласуването. Видове малки групи: 1) според контакта между членовете са първични и вторични – тази класификация поставя акцент върху непосредствения контакт между членовете на групата, т.е. ако...

Тема 25. Видове организирани социални общности. Класификация на Макс Вебер – според него организираната общност трябва да е регламентирана – взаимоотношенията и др., т.е. една съвършенна форма, която наричаме бюрокрация. В основите на класификацията той поставя типа власт или контрола. Той говори за три типа власт: традиционна – включва нравите и обичаите: харизматична – лидерът притежава харизма, хората се подчиняват на персоналните качества на лидера; легална – организиана от бюрократичния тип, в която правилата се легитимират предварително, т.е. правилата се обявяват предварително, одобряват се и се приемат. Тези правила са безлични. Според принадлежността на резултата – организациите се делят на: частни, печеливши – печалбата е от производство на стоки или услуги; частни непечеливши – непроизвеждат нито стоки, нито услуги и се финансират отвън; държавни или общински организации – средствата са държавни, получения продукт е предназначен за държавата, за обществото; о...

Тема 24. Управление на впечатлението. І. Социална среда – условие и фактор за развитието на личността по отношение:  Биологично направление – биологичното и физическото ни развитие са предопределени;  Теория за ученето – залага се на попълването на белия лист, тоест на наученото;  Теория на Виготски и Леонтиев – благодарение на социалната среда се формират определени качества на личността, които отговарят на изискванията на обществото, т.е. обществото формира личността; тази личност активно взаимодейства със средата, в резултат на което тя избира различни модели на поведение, откъдето и различни видове дейности. Развитието и смяната на дейности бележи и развитие на личността. Още в ранната детска възраст общуването като вид дейност директно или индиректно присъства във всеки възрастов етап. До 1г. общуването има функционален характер, без нео човек не може да оцелее, но ако е налице емоционален комфорт действието не разглежда средата като враждебна и у него се формира с...

Тема 23А. Разгръщане на поведението на тълпата. Неорганизираната социална общност е лишена от лидери, от структура. Когато се включват механизмите за образуване тези групи се превръщат в динамични. Временно може да се появи един или повече ситуативни личности. Поведението на тълпата се разгръща. Това разгръщане минава през: 1) Спонтанна идентификация на общия стимул, свързана с определена потребност – често има отрицателна емоция, идентификацията е свързана с определена потебност, която всеки сам осъзнава; 2) Разгръщане на циркулярна реакция, обединяваща множеството под един знаменател. Всеки се самоидентифицира; 3) Етап на лутане – множеството занае, че всички мразят стимула, но не знаят какво да правят, започват разговори, ескалация на чувства, етап на подготовка за съвместно действие; 4) Създаване на общ образ на обекта (често неадекватен), спрямо който ще се извърши действието. Това е резултат от общото творчество; 5) Етап на активация към действие – самоподканяне, ...

Тема 23. Тълпа: същност и класификация. Видове тълпи: 1) Случайна тълпа – формира се инцидентно в следствие на случайни събития; 2) Експресивна – представлява множество от хора изразяващи радост или скръб; 3) Конвенциална – пример са зрителите на стадиона. Между хората съществува конвенция, т.е те приемат общи за всички правила, има елемент на организираност; 4) Действаща - субект, реализиращ определени целенасочени действия и бива: а) възстанническа – субекта на метеж/агресия спрямо определен социален обект, има класов елемент и може да стане организиран акт на социална борба; б) агресивна – причините са от емоционално-личностен характер, акцента се поставя върху неубозданата и необяснима агресия; в) спасяваща – причините за нейното възникване са природни, но могат да бъдат и социални; г) грабителска; д) екстазна – възниква поради наличието на определени ритуали, молитви и др., може да има различни резултати; 5. Паника – крайна форма на масово неорганизирано поведение...

Тема 22. Неорганизирани социални общности. Класификация и механизми на образуване. І. Причини за възникване на неорганизирани социални общности – причините за възникването им лежат извън самите неорганизирани социални общности и са стихийни. Могат да се обособят няколко причини: 1) обективни, които лежът извън обществото (бедствия); 2) от емоционален (личностен)характер – могат да са положителни или отрицателни (масова скръб, радост); 3) социални причини – свързани с масова нетърпимост към определен социален проблем. Определение за неорганизирани социални общности: група от хора, която се явява субект на неорганизирано явление, което се осъзнава по неопределен признак и въз основа на този признак изгражда своето единство. При неорганизираните социални общности може да се открие и елемент на организираност ІІ. Видове неорганизирани социални общности: 1) Публика - налице е общ интерес, предмет на обсъждане, който заслужава обществено внимание, реализира се по определени п...

Тема 21. Видове социални общности. І. В зависимост от предмета на дейността могат да се обособят много социални общности. Много автори предлагат различни критерии, по които може да се обособят групите. Ще използваме два подхода: 1) Социологически подход: а) условни социални общности – не съществуват в действителност, а са обособени за нуждите на някакво изследване, анализ, те са абстрактни, например, група на алкохолиците у нас; б) реални социални общности – всички социални общности, които независимо от характеристиките си извършват реални дейности, имат цел, локализирани са и др., далят се на: лабораторни общности (необходими са обективна и субективна потребност) и естествени общности (зад възникването на каквато им лежи определена социална потребност. Естествената общност възниква от обективна потребност: 1) неорганизирани естествени социални общности – онези, при които няма разделение на властта, те не са структурирани; 2) организирани естествени социални общности – ...

Тема 20. Общуване и защитни механизми. Основни методи за защита. Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от действието на т.нар. защитни механизми. Това произтича предимно поради факта, че човек иска да се самооценява в позитиван план и процесът на взаимодействие винаги определя самооценката, т.е човек иска да се представи в позитивна светлина. Самооценката е предопределено от бинодалността. Бинодалността на човека се изразява в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност (рефлексия и саморефлексия). Позитивната самооценка се гради на желанието да се представи човек в конструктивна светлина. Това произтича от бягството от тревожността и стреса. Друго обяснение на защитните мехнизми се гради въз основа на психоанализата и его-защитите. Поведенчески стратегии: 1) Научена безпомощност: в детството на детето, когато е безпомощно (например ако е болно) му се обръща повече внимание. От тук то се научава, че когато е безпомощно може...

Тема 19. Психологически детерминанти на асоциирането. І. Същност – хората се обединяват в групи, защото така по-лесно биха постигнали опеделена цел. Човекът е създал държавата, за да му служи, да прави живота му по-лесен. Хората се обединяват поради рационални причини. Наред с тези рационални детерминанти съществуват и причини с чисто психологически характер. Наричат се още ирационални ІІ. Психологически детерминанти: 1.Феномен – социално улеснение: въвежда се от Трайплет, който наблюдава много групи и открива, че когато хората са в група те постигат по-големи резултати. В групата се генерира латентна енергия, която помага за по-високото напрежение. Ефектите, който са основани на присъствието на другите Трайплит нарича социално улеснение. 2. Комфортност спрямо социалните влияния (Шери): когато станат членове на дадена група хората приемат нормите на тази група, т.е стават комфортни. Шери прави следния експеримент: залага на автокенетичния ефект (когато продължително гл...

Тема 18. Ефект на първенството и ефект на ореола. Действието на тези ефекти се явява при общуването, при което субектите се възприемат като личности. Резултат на тези ефекти е загубата на информацията. І.Ефект на първенството – открит е от американсият психолог Аш, който в своите експерименти констатира, че първоначално получената информация оформя познавателната (когнитивна) рамка, през която приминава всяка по-следваща информация и по такъв начин оказва влияние на последващата информация. По съвременните изследвания доказват, че за непознат социален субект се оказва най-важна първоначалната информация постъпваща за него. Всичката останала информация се пречупва през първоначално постъпилата информация. Обратното – за познат субект най-важно се явява последната информация постъпила за него. Именно тя се явява определяща. ІІ. Ефект на ореола - тенденцията е около първоначално създадения позитиван образ да се трупа само положителна информация, а негативната да се елимини...

Тема 17. Социална перцепция и атрибуция. Фундаментална атрибутивна грешка (ФАГ). Третата страна на общуването е перцептивната – процес на междуличностно възприятие. Когато си взаимодействаме с някой той е не само изпълнител на роля, но и личност с индивидуални характеристики. Търсят се причини за нашите и на другите постъпки, понякога се намират, а може и да са грешни. Този процес на търсене и намиране е процес на приписване на причинност на поведението (атрибутивен процес). Тък се губи много информация, ако атрибуцията е погрешна. Причини за погрешна атрибуция: 1) категоризация – при възприемането на социални обекти се влияем от опита, към коя когнитивна категория да отнесем обекта. При категоризация обекта “попива” характеристики на категорията на индивидуалносто съзнание. Колкото е по-голям опита, толкова е по-малка възможността обекта да “попие” неадекватни характеристики. Прекаленото уповаване на категориите е стереотипизация. Винаги търсим причини за поведението и ...

Тема 16. Интерактивна страна на общуването. Не се обменя само информация, а и действие (interaction - взаимодействие). Предполага се взаимодействие или обмен на действие. Взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план). Принцип на когнитивна консистентност – познавателна непротиворечивост и съвместимост. Когато хората си взаимодействат, то когнициите им обикновено са свързани с положителни действия. На този принцип е изградена Теорията за баланса (Хайнер), т.е. има сътрудничество. Ако две лица се харесват, то те са в единство по между си, ако не се харесват – няма да са в единство. Взаимодействията са: 1) балансирани – не се харесват, не са в единство, но няма конфликт; 2) небалансирани – харесват се, но не са в единство или не се харесват, но са в единство по принуда, а не доброволно. При взаимодействието между общуващите има т.н. механизъм на саморазкриване...

Тема 15. Психология на общуването: информационна страна на общуването. Един от основните елементи на общуването е информационния (предаване, приемане, съхраняване на информация). Това е най-елементарното равнище. Характерно за общуването е, че се губи информация, има способността да управлява. Една от основните характеристики на информация е интенционална – независима по отношение на своя материален носител, съдържанието не се променя, източника може да промени въздействието си. Губенето на информация е следствие от дефицит на управление. Естеството на информационния резултат е такова, че той има няколко звена, при които се губи информация. Дължи се на различните медиатори, които опсредстват възприемането на информация – фактори от външната среда (светлина, шум и др.), преноса на информация чрез неврологичната система до главния мозък (защото е материална). След преноса в главния мозък има т.нар. конструктивен процес (има зависимост от опит, възможност за реконструиране...

Тема 14. Социални, ролеви и междуличностни отношения. Отношенията, при които хората общуват по между си в процеса на производство се наричат производствени отношения. Производствените отношения са: 1) обективни отношения - производствените отношения не зависят от субективните предпочитания на хората; 2) материални отношения – става въпрос за парично-стокови отношения между хората. Социалните (обществени) отношения са съвкупност от идеологически, правни, морални, религиозни отношения, в които влизат помежу си хората и социалните групи. Социалните отношения зависят от производствените отношения. Те не надстройват/определят от тях. Социалните отношения са: 1) обективни отношения както и производствените, тъй като се надстроиват над тях; 2) идеални отношения, тъй като се надстройват над материалните. Всички тези отношения са отношения между хората и социалните групи. От гледна точка на тези типове отношения хората се разкриват като изпълнители на предварително предписани ро...

Тема 13. Конформизъм и социално подчинение. І. Социалното влияние и поведенчески промени – пръв изследването провежда Соломон Аш. Кои са факторите които принуждават индивида да се подчинява на груповия натиск? Експериментът е следния: група от 9 човека, като 1 от тях е изследваното лице – наивен субект, който не знае, че е изследван. Останалите членове играят специална роля. Пред групата се показват 3 отсечки, с различна големина. Участниците трябва да изравнят с еталон модел, който е несъмнено равен на средната отсечка. Изследваното лице последен дава отговор, като преди това всички останали дават грешни отговоли, целящи да окажат натиск върху него. 33% от отговорите на наивния субект са съгласие и приема идеите на грешащото множество. По този начин Аш доказва, че феномена конформизъм не се свързва с познавателни фактори, а със стремежа индивида да се причисли в групата. Идеята за социалното влияние Аш свързва с поведението. Термини – социално влияние, власт, конформиз...

Тема 12. Социална мотивация. Ядрото на човешката личност са нейните мотиви. Те са най-любопитната част от психологията на личността. Мотивацията стои зад всяка част от психология на личността. Мотивацията стои зад всяка човешка дейност, той я детерминира. Самото определение за мотивацията ни подсказва, че той служи за мотивация на поведението. Мотивацията от латински означава движа. Той посочва, подтиква поведението. Мотивът е подбуда (вътрешна) за действие. Той е вътрешна подбуда, защото е вътрешното, идеалното, за разлика от стимула, който е външен материалното.мотивацията има връзка с потребноста. Човешкото съзнание е бимодално – отразява едновременно външния и вътрешния свят. Ако в човека възникне някаква жажда, тя се отражава като дефицит. В еден момент субекта се среща с предмета и разбира че това е от което има нужда. В момент на сеща между субекта и предмета е исторически акт, при който възникналата потребност се изпълва със съдържание, тя се опредметява и външн...

Тема 11. Социални нагласи: атитюдна организация на личността. Преди повече от 60-70г. американския психолог Олпорд отбелязва, че атитюдите са крайъгълен камък на американската психология. Терминът социална нагласа се определя като готовност на лицето за реакция. Това понятие се въвежда от Томас и Знаниецки. Правят изследване на полската емиграция в САЩ, за тяхната адаптация – в която за пръв път се използва това понятие. Социалните нагласи са предварителни схеми и преддиспозициум за даване на определен вид отговори на дадени класове от стимули. Всички тези термини (преддиспозиция, отношение, предразположеност, сложност) взети заедно могат да ни покажат какво е атитюд или социални нагласи. Атитюд – комплекс от следните значения: нагласа, предразположеност, готовност, отношение. Социалните нагласи притежават три основни страни – когнитивна, емоционална и поведенческа страна. Свързани са с три измерения, които разграничават човешкия опит – мисъл, чувство и действие. Социал...

Тема 10. Аз-схеми и самооценка. Формира се Аз-концепцията на личността, което е много важно. Ние винаги формираме представата за други хора и на тази база представата за себе си. Човека винаги подхожда към други хора с определени схеми към тях (един доброжелателно, друг скептично). Нашия подход може да се различава напълно от действителността. По същия начин формираме определени възгледи за себе си. Аз-образ и Аз-концепция: Аз-образът е актуалната представа, която човек има за себе си. Олимпийски шампион, позитивен Аз-образ – моментното състояние на нещата. Той е нещо динамично (променящо се). Аз-концепцията е по консервативно състояние то е свързано не само с настоящето, но и с миналото и бъдещото състояние на личността. Аз-концепцията е свързана със социална група, идеите и позициите. Един временен успех не може да я промени. Аз-образът и Аз-концепцията са елементи на самооценяването, т.е. човек си казва, аз съм добър, аз печеля или аз съм лош, аз губя. Има 3 основни...

Тема 9. Просоциално поведение. Просоциалното поведение е дейност, насочена към благополучието на другите. Алтруизъм – друг израз на същото понятие, помощ за която не се очаква награда. Медиатори (мотиватори) на подпомагането в просоциалното поведение. Идентификация на Аз-а, процес на емпатия – в основата на просоциалното поведение. К. Роджърс за емпатията – да съпреживееш без да напускаш своята собствена позиция. Емпатията е основен ресурс за дейността. Насочени към хората – консултация, подпомагане. Още акцентация (реално подпомагане) – това е почти равнозначно на емпатия. Чувство за вина към пострадалия – при конкурентност, в процеса на социална промяна, социална диференциация, когато монополът върху ресурсите е в ръцете на ограниченото предлагане, когато има чувство на несправедливост, ощетеност. В рамките на този тип промяна има директната и индиректната вина, които мотивират елитарните слоеве, тези които имат монопол върху ресурсите, за да възстановят нарушеното чу...

Тема 8. Процесът на социализация. Социализацията е процес на формиране, изграждане на човешката личност. Теории за социализация: 1)Социогенетична – човешкото съзнание е чиста “дъска” върху която обществото пише. Човешките индивиди се раждат равни в зависимост от социалната среда се изгражда рличността. 2)Бихевиризаторска – наследствените дадености. 3) Теория за двата фактора – и социалната среда и наследствеността са два важни фактора от чието съчетание зависи вътрешното формиране на личността. Реалният процес на живот и дейност на човека е този, който изгражда, формира човешката личност. Социализацията на личността се извършва в дейностния процес. Резултатите от дейностния процес се натрупват в 3 плана: интрапсихичен, материален, релационен. Висшите психични функции се формират в дейностния подход който е материален (боравене с материални предмети). В процеса на дейността при който се манипулират с външни материални предмети се извършва едно пренасяне на тези външни де...

Тема 7. Категорията “личност” в социално-психологическите теории за личността. І. Определения – личност е основна категория в СП. Терминът личност произхожда от латинското персона, с което в древността са обозначавали маската, с която са играели актьорите. В последствие така са наричали самите хора. Този термин се използва от всички езици. Индивид, човек личности и индивид – синоними в гражданския език за разлика от научния език. Човек – използва се свободно (човек на настоящето, бъдеще и минало). Това е най-широкото понятие, под човек можем да разбираме същество придобило или не социален опит следователно от новородено до човек с тежка олигофрения; Индивид – човекът като представител на биологичния вид хомосапиенс, като носител на всички биологически характеристики на този вид, подчертава се биологичната същност на човека; Личност – основна категория в СП, имаме предвид преди всичко неговите социални качества, всички онези социални характеристики, които човек е придоби...

Тема 6. Генезис на дйностната система. Дейностната система се разгръща във времето и пространството. Онтологията на дейността е и на човека, т.е. всички компоненти са възникнали и са се развили едновременно. Колкото примитивна е човешката дейност, толкова примитивен е и човека и обратно. Компонентите са: 1) когниция – елементарен сбор от познавателни единици, които човекоподобните са отразявали в психиката си; 2) оръдието, с което субекта е развивал дейността си; 3) обменяна е примитивна информация – комуникативен акт. Когнициите са свързани с жизнено важни външни ситуации, от които зависи съществуването и са свързани с елементарните инстинкти за продължение на рода, оцеляване, самосъхранение. Те са стимулирали направата на оръдия – оръжие, което се отразява като цел - от интрапсихичен (интрасубективен) план (цел) преминава в обективен план. С течение на времето това оръдие-оръжие отминава и се заменя и целта се пренася във вътрешен план. Това е механизъм за унаследяван...

Тема 5. Психологически анализ на човешката дейност. Социалните общности се обединяват, за да извършват определени социални дейности. Самата дейност се простира между обекта и субекта и тя ги свързва, т.е. всяка дейност е предметна, защото е насочена към предмет и притежава основания, поради които се извършва. Дейността има две страни: субект и обект, т.е. човешката дейност е субект-обектна категория. Човешката дейност има опосредстван характер. Тя е опосредствана двойно: от психическото отражение и от оръдието. Директна опосредствана дейност не съществува. Животните не извършват дейност, защото те целенасочено не произвеждат оръдия на труда. Освен обекта и субекта се явява и трето звено. Дейността се извършва в социален контекст (субект на дейността може да отделна личност или група). Дейността не е нищо друго освен взаимодействие. Информацията е която се предава при взаимодействието между субектите и комуникативния акт. Човешката дейност е процес, който постоянно се ра...

Тема 4. Подходи при анализа на социално-психологическите феномени: системен подход. Искаме да изследваме, който и да е социален психически феномен. Трябва да разглеждаме психиката като информация. По същия начин може да пристъпваме и от гледната точка на теорията на системите. Познанията, които ни дава т.нар. системите на разкриване други връзки и в тази връзка може да интерпретираме всяко явление като система. Трябва да имаме познанията за закономерностите на теорията на системите. Основни понятия на теорията на системите: система – понятие въвеждано от Берталански. Системата е цялото разделено по части. Елемент – нещо е елемент на друго нещо, което е цяло. Компонент – нещо във връзка с някаква единица от цялото. Прави се паралел със социалната психика щом в теорията на системите най-важното е взаимодействието, то е и най-важното в групата, т.е. социалната психология е също най-важното. Без взаимодействие няма социална общност. Съществуването на системата е невъзможно ...

Тема 3. Етапи на социално-психологическото изследване. 1. Осъзнаване на проблема: предмет на изследването, темата, тезата, която ще изследваме, пътища за осъзнаване на общия проблем: липса на определено знание, тоест търсене на информация, наличие на противоречиви твърдения, компрометиране на дадени научни доктрини, въпрос, който самата практика поставя, интуиция, случайност. 2. Исторически и логически анализ на проблема – библиографска справка по проблема, работа с научен апарат, източници, които помагат за по-лесното откриване на истината; проверка дали търсенето от нас не е открито вече. 3. Дефиниране на основните понятия и операционализация – определяне на основните понятия с които ще се работи, например, при изследване на интелигентността на българските политици – понятия като интелигентност, социален статус и др. Номинално понятие – описва се чрез съдържанието на думата, с която се обозначава. Видово понятие – чрез по-общо родово понятие. 4. Операционализация – пр...