1. Разходите на фирмата в дългосрочен период
Мотивът за максимизация
на печалбата е насока за фирмено поведение, при което фирмите произвеждат едно
или друго количество продукция при минималните възможни разходи. Основен въпрос
за всяка фирма е как да избере онова съчетание от производствени фактори, което
й позволява достигане на определен обем на производството при минимални
разходи.
3.1. Изокости
Информацията за равнището
на разходите дава възможност да се построи изокостата. Изокостата (нар. права на равните разходи)
включва всички възможни съчетания на труд и капитал, които имат равни общи
разходи. Чрез изокостите се представят възможностите за замяна при избора на
производствени фактори и технологичните ограничения на този избор. Наклонът на изокостата
зависи от съотношението между цените на двата фактора: ако цената на труда, или
нормата на трудовото възнаграждение за отработен час е w, а наемната цена на
капитала – r, то наклонът на изокостата е - w/r = ΔК/ΔL.
3.2 Минимизиране на
разходите в дългосрочен период
Фирмата минимизира
разходите в точката на допиране на изокостата с изоквантата, при такъв обем на
производството на продукцията, при който w/r = MPL/МРК, или MPL/w = MPK/r, или
когато пределната норма на заместване между факторите, т. е. наклонът на
изоквантата е равен на отношението на цените на факторите, т. е. наклона на
изокостата. В условията на минимални разходи всеки допълнителен лев (или друга
парична единица) вложен за придобиването на производствени фактори, добавя
еднакво количество към обема на продукцията. Производството на допълнителни
единици продукция се постига с едни и същи разходи, независимо кой точно от
производствените фактори се използва допълнително.
В дългосрочен период
фирмата избира оптимален път
на развитие, който се представя чрез кривата, която от началото на
координатната система на дясно свързва допирателните на изокостите и
изоквантите. Тя очертава пътя на развитие на производствената дейност на
фирмата - на нея са разположени различни комбинации от капитал и труд, които
минимизират разходите за всяко равнище на производство.
3.3 Дългосрочни криви
на разходите
Предвид факта, че в
дългосрочен период всички производствени фактори са променливи, проблемът с
намаляващата възвръщаемост от променливия фактор, характерен за краткосрочния
период може да бъде преодолян. В дългосрочен период съществуват различни
равнища на планираното или очаквано производство, върху които може да спре
фирменият избор в зависимост от формата на разходните криви за съответното
равнище на производство. Сравнявайки разходите в условията на променящ се
капацитет, фирмата определя дългосрочните си производствени разходи. Кривата на
дългосрочните средни разходи- LRATC, обвива кривите на краткосрочните средни
разходи. Всяка от последните криви е изведена за различно равнище на
предоставяните факторни услуги от капитала. Кривата LRATC показва минималните
средни разходи за производство на всеки обем продукция в условията на
променливост на всички фактори. Чрез кривата на LRATC се разкрива, че в дългосрочен
период, с достигането на определен размер на производството, фирмата минимизира
разходите си. В зависимост от равнището на технологиите, оптималният мащаб на
фирмената дейност също е подложен на промени.