сключване на брак,непълнолетие

Брак преди навършване на пълнолетие

Според закона изискването за навършени 18 години е правилото,но се допуска изключение.При определени условия в брак може да встъпи лице,ненавършило тази възраст.Предпоставките за това са три:наложителност,възраст,разрешение на съда.
Първата предпоставка е наличието на важни причини,но законът не определя границите на това понятие.Това може да е например предбрачно съжителство,забременяване или т.н.,но това разбира се не са единствените възможни случаи.Винаги когато сключването на брак би отстранило едно тежко положение,създадено за непълнолетния,се приема за важна причина и съответно се дава разрешение за брака.
Преценката,че причините са важни, се прави единствено от председателя на съда.Той обаче не е длъжен да даде исканото разрешение дори и да констатира такива причини.Председателя на съда може да прецени например ,че допускането на брак би усложнило още повече положението на непълнолетния.Може да се даде разрешение например,ако родителите на непълнолетния не могат да се грижат за него поради възраст ,инвалидност или се нуждаят от чужда помощ вкъщи,или бъдеща полза от включване на един работоспособен член в семейството,който да издържа непълнолетния например,ако учи т.е. да способства за по-доброто му развитие и усъвършенстване.
Втората предпоставка е навършени 16 години.Това е най-ниската възможна граница.Сключването на брак под нея е недопустимо.Същият ще бъде унищожаем,дори и да е дадено разрешение за сключването му.
Третата предпоставка е разрешението на председателя на районния съд.Производството започва с молба,която се подава лично от непълнолетния(чл.258,ал.2 ГПК).Молбата се подава до председателя на районния съд по местожителство на непълнолетния.Ако и двамата желаещи да встъпят в брак са непълнолетни-по местожителството на единия от тях по техен избор.
Най-напред председателя на съда изслушва непълнолетния.Чрез това той добива представа за неговата личност,за неговата годност за съпружески живот и за състоянието,в което се е оказал.След това председателя на съда изслушва родителите или попечителя на непълнолетния.Присъствието им не е задължително-тяхното мнение може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.Счита се ,че изслушването на родителите е израз на зачитане на тяхното задължение да се грижат за развитието на детето си.Необходимо е изслушването и на двамата родители,дори и да са разведени.Единствено ако са лишени от родителски права не е необходимо това изслушване.Родителите могат да направят възражения или да подкрепят молбата за разрешаване на брака.Тяхното изслушване е само информативно ,т.е. не е задължително за председателя на съда.Същият може по своя инициатива да предприеме други мерки за изясняване на случая-да изслуша други лица,да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване степента на развитие на непълнолетния и др.
Съдът се поизнася с решение,което не подлежи на обжалване,ако молбата е уважена.Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната,че решението е изготвено.Решението,с което молбата се отхвърля не пречи да бъде подадена повторна молба пред същия съд за издаване на същия акт.

сключване на брак,процедура,срокове

Процедура, срокове, документи за сключване на брак

Сключването на граждански брак трябва да стане при спазването на определена процедура и във формата определена от закона. Трябва да бъдат извършени всички предвидени в СК действия и то в посочената последователност.

Процедурата за сключване на брака започва с предварително заявление на желаещите да сключат брак до общинския съвет. Заявлението може да се направи устно или писмено. Компетентен е всеки общински съвет, без значение е дали съвпада с този по местожителството на лицата. Всеки от желаещите да встъпят в брак може да подаде заявление, не е необходимо съвместното им явяване. И двамата обаче трябва да представят медицинско свидетелство, което да установява, че не страдат от болестите, които са пречка за брак и декларация, че не съществуват пречки за брак. Медицинското свидетелство и декларацията могат да се предявят и в по-късен момент, защото отсъствието на брачна пречка е важно не към момента на заявяването, а към момента на встъпването в брак. Заявлението се вписва в специална книга, в която се посочва датата на направеното изявление, имената на лицата, които са го направили , използваната форма за това и датата и часът, когато ще се сключи бракът.

Брак може да се сключи не по-рано от тридесет дни от заявяването в общинския съвет. СК установява срок, достатъчно голям, за да могат желаещите да встъпят в брачен съюз да обмислят своите намерения и да потвърдят желанието си за брачен съюз. Това е минималният срок, който трябва да изтече, а максимален не е предвиден. Като изключение е възможно брак да се сключи и по-рано, ако важни причина налагат това. Важни причини не е легално определено. Всеки конкретен случай подлежи на преценка дали важни причини налагат сключването на брак по-рано от изтичането на тридесет дни. Това обикновено са напреднала бременност, предстоящо пътуване в чужбина, тежка болест на родител и други. Подаването на заявление за брак е началният момент на брачната процедура и е отделен и самостоятелен етап от нея. Но като такъв самостоятелен акт заявлението няма обвързваща сила за заявителите. Те могат и да не сключат брак. Няма и сила на “годеж” или на “обещание за брак”.

Компетентен орган да извърши брачната процедура е длъжностното лице по гражданското състояние на територията на общината. Това е кметът на общината, който може да възлага тези функции с писмена заповед на кметовете на кметства и на други длъжностни лица от общинската администрация. Длъжностното лице по гражданско състояние има своя териториална компетентност само в рамките на конкретна община. Недопустимо е кметът на една община или упълномощеното от него лице да извърши брачна процедура на територията на друга община. В този случай издаденият акт за сключен граждански брак ще бъде нищожен. Няма пречка брачното заявление да е подадено в една община, а брачната процедура и свидетелството за брак да е издадено от длъжностно лице в друга община, стига лицата, желаещи да сключат брак да удостоверят, че са спазили срока на предварителното заявление.
Бракът се сключва публично и тържествено в общинския съвет. Когато обаче някой от встъпващите в брак не може поради уважителни причини да се яви в общинския съвет, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние той може да бъде сключен и на друго място. Важна в случая е преценката на длъжностното лице дали е уважителна причината и да се спази териториалната компетентност на длъжностното лице по гражданско състояние.

Самата процедура по сключването на брак и изготвянето на документа за сключен граждански брак е описателно уредена в Семейния кодекс. Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема или добавя фамилното име на своя съпруг към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние. Актът, неподписан от свидетели, има предвидената от закона сила на акт за сключен граждански брак.

След съставянето и подписването на акта за сключен граждански брак на съпрузите се изготвя и дава копие от него – брачно свидетелство, а актът се съхранява в регистрите за гражданско състояние към общината. От момента на подписване на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданско състояние вече е налице граждански брак . Дори между съпрузите да съществува някаква уговорка, че бракът е фиктивен и няма да породи последици, за държавата и за третите лица е налице брачен съюз. Брачната връзка може да бъде разтрогната само по съдебен ред. Недопустимо е доказването на симулация на брака. Бракът ще бъде нищожен – т.е ще се счита за несъществуващ – само ако не е издаден акт за сключен брак, ако актът е съставен не от длъжностно лице по гражданското състояние, или не е спазена териториалната му компетентност, или при пълно отсъствие за съгласие на някой от встъпващите в брак. Последното ще е налице само ако лицето не е дало утвърдителен отговор на запитването иска ли да сключи брак или е заявило това желание под някакво условие – напр. че е съгласно само ако отиде да живее със съпруга си в чужбина. Ако бракът е сключен въпреки наличието на пречка за брак, то той отново е валиден, но може да бъде унищожен по съдебен ред.

сключване на брак

Условия и пречки за сключване на брак

За да се сключи граждански брак, трябва да са налице посочени от закона изисквания. Тези изисквания не са самоцелно определени от законодателя, а се коренят във вековни традиции на българското общество, крепят се на моралните устои на нацията и са гаранция за създаването на здраво поколение.

Изисквания са обстоятелства от различно естество, който законодателят е счел за минимално необходимите условия за създаване на устойчиво семейство и нормално поколение. Когато предвидено в закона обстоятелство трябва да е налице, да съществува , за да се сключи брак, то се нарича условие за встъпване в брак, а когато посоченото от закона обстоятелство не трябва да съществува към момента на създаване на брачния съюз, то се нарича пречка за брак. Условията и пречките за встъпване в брак са две категории - абсолютни и относителни. Абсолютни са тези условия или пречки, които пречат на едно лице да сключи брак с което и да е друго лице от противоположния пол - такова условие е наличието на брачна възраст или болестно състояние, основание за поставяне под пълно запрещение. Абсолютните условия са предпоставка за наличие на брачен съюз въобще. Други са условие или пречка за встъпване в брачен съюз само по отношение на две конкретни лица - например ако между тях съществува родствена връзка в степен на близост, която не позволява тяхното брачно обвързване.

Условията и пречките за брак се изчерпателно изброени в закона - други извън тях не могат да са условия или пречки за граждански брак, независимо от етническата принадлежност или религиозни вярвания на встъпващите в брак. Семейният кодекс сочи като единствено условие за встъпването в брак наличие на брачна възраст - 18 г. Останалите посочени от СК обстоятелства са пречки за сключването на брак - лицата да не се намират вече в брачен съюз; да не са поставени под пълно запрещение или да страдат от душевна болест и слабоумие, основание за поставяне под запрещение; както и лицето да не страда от болест, която представлява опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг; встъпващите в брак не трябва да се намират помежду си в определена степен на родство. Брачна възраст: СК предвижда като минимална възраст, подходяща за сключване на граждански брак 18 г. Тази възраст съвпада с гражданското пълнолетие. Максимална възраст не е предвидена. Минималната възраст е еднаква за лицата от двата пола. При встъпването в брак наличието на брачна възраст се установява с документ за самоличност.

Изискването за навършени на 18 години при встъпване в брак е принципът, който обаче има изключение. СК предвижда, че граждански брак може да сключи и лице, което е навършило 16 г. Брак може да се сключи с разрешение на председателя на районния съд, ако важни причини налагат това. "Важни причини" не е определено като понятие от закона. За всеки конкретен случай председателят на районния съд трябва да направи преценка на обстоятелствата, които налагат сключването на брак преди навършване на необходимата брачна възраст. Най-типични са случаите на бременност, предбрачно съжителство, раждане на дете.

Разрешението си председателят на районния съд дава след молба, подадена от непълнолетния, желаещ да сключи брак. Това той извършва лично, без да е необходимо родителско/попечителско съдействие. Ако и двамата желаещи да сключат брак са непълнолетни, молбата се подава и от двамата. Компетентен е председателят на районния съд по местожителството на лицето. Ако непълнолетните са с различно местожителство, молбата се подава до един от двата компетентни съдилища по избор на желаещите да встъпят в брак.

Председателят на районния съд се произнася с решение след като изслуша непълнолетния. Той изслушва и мнението на родителите/ попечителите, но това мнение няма характер на съгласие на родителя за предстоящия брак. Преценката е от компетентността на председателя на съда. Решението, с което се дава разрешение важи за брак с конкретно лице, а не е разрешение за сключване на брак въобще. То е окончателно и не подлежи на обжалване. Ако е последвал отказ от разрешение, то тогава решението подлежи на обжалване. Няма и пречка да се подаде нова молба за разрешение за встъпване в брак, както със същото лице, така и за сключване на брак с друго лице. Даденото разрешение не обвързва желаещите да сключат брак да се обвържат в брачен съюз.

Важна последица от сключването на брак от непълнолетен е, че независимо от своята възраст, той вече става напълно дееспособен (какъвто е всеки пълнолетен български гражданин) с единственото ограничение, че може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд. Това обстоятелство се обозначава в правната теория като еманципация на встъпилия в брак непълнолетен.

Еднобрачие: според СК брак не може да сключи лице, което е свързано с друг брак. Наличието на друг брак е абсолютна пречка за встъпване в брак. Липсата на друг брак се установява с документ за самоличност. По нашето право няма никаква правна възможност едно лице да се намира едновременно в брачна връзка с две или повече лица. Тази постановка на закона произтича от моногамия, която е установена като морален принцип на българското общество. Изключение от този принцип не може да има, независимо от религиозните възгледи на лицето. Нарушаването на моногамията води до унищожаването на втория по време брак. Обществената значимост на нарушението личи от овластяването на прокурора да иска прекратяването на втория брак. Това той може да направи и след смъртта на някой от съпрузите по втория брак.

Болест: болестното състояние на встъпващия в брак е издигнато от законодателя като пречка за съществуването на брачния съюз. Според СК не може да сключи брак лице, което е поставено под запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение или страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг. Следователно две са категориите болести, пречка за брак - първата е свързана с възможността за валидно изявяване на съгласието за встъпване в брак, а втората с опасността, която болестта представлява за живота или здравето на другия съпруг или поколението. Лицето, което страда от болест, основание за поставяне под пълно запрещение или което е поставено под пълно запрещение не може валидно да изяви своята воля за създаването на брачния съюз, не може и да поеме отговорността за бъдещото поколение. Поставеният под ограничено запрещение може да сключва свободно брак.

Опасна болест ще бъде пречка за брак само ако представлява сериозна опасност за живота или здравето на другия съпруг или на поколението. Сериозна е тази опасност, която според установените медицински критерии е от естество да предизвика трайни увреждания на здравето на съпруга или да бъде причина за неговата смърт. Прави се разлика в правната уредба в зависимост дали болестта е опасна за живота или здравето само на съпруга или и за поколението. Когато болестта е опасна за поколението, това е абсолютна пречка за сключването на брак - няма възможност страдащото от болестта лице да встъпи в брак с друго лице. Така се защитава общественият интерес и се гарантира здраво поколение. Без значение дали желаещият да встъпи в брак знае за наличието на болестта. Ако болестното състояние не е опасно за живота или здравето на поколението, а само за другия съпруг, тогава то е само относителна пречка за брак. Тя може да бъде отстранена от другия съпруг, който да декларира, че му е известно наличието на болестта и въпреки това желае да сключи брак с лицето. Отсъствието на болест, пречка за сключването на брак се установява чрез медицинско свидетелство, издадено от личния лекар. Списък с болестите, които се явяват пречка за брак се издава от Министерството на здравеопазването.

Родство: брак не може да се сключи между лица, които се намират в определена степен на родствена връзка. Не могат да сключат брак помежду си роднини по права линия; братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Съображенията за наличието на тази пречка за брак са от морално естество и защитават обществения интерес за здраво поколение. Исторически погледнато сегашната уредба е много либерална. Екзархийският устав, уреждащ до 1945 г. семейните отношения на източноправославните българи е предвиждал забрана за сключване на брак за лица в родствена връзка по съребрена линия до седма степен включително, както и между лица в "духовно родство". Родството като пречка за брак е от категорията на относителните, тъй като е забрана за брак между конкретни лица и няма отношение за възможността да се сключи брак с друго лице. Отсъствието на родствена връзка се установява чрез декларация, която встъпващите в брак трябва да представят.

Осиновяване: осиновяването е "гражданско родство". Между осиновения и осиновителя се създават отношения като между родители и деца и би било неморално макар и да няма опасност за здравето на поколението, да се свържат в брачен съюз лица, между които осиновяването създава много близка роднинска връзка. Още повече, че пред закона няма разлика между родените и осиновени деца. Техният правен статут е напълно идентичен. Семейният кодекс урежда два вида осиновяване - пълно и непълно. Последиците на двете разновидности на осиновяването от гледна точка на пречките за брак са различни. При пълно осиновяване не могат да сключат брак лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Тоест за разлика от биологичната роднинска връзка осиновяването не създава пречка за брак между "роднини" по осиновяване от трета и четвърта степен. При непълното осиновяване забрана за брак има сао между осиновител и осиновен и неговите низходящи, като пречка за роднините на осиновителя не съществуват. И при двата вида осиновяване обаче се запазват пречките за брак за роднините по кръвната връзка.