14. Пазарна структура при монопол. Крива на търсене общ и пределен приход на фирмата – монополист. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на монополна фирма.



В тази тема ще изследваме производствените и ценови решения на фирмата монополист.
1. Пазарна структура при монопол
Една фирма може да бъде определена като монополист ако е единствен производител на продукт, за който не съществуват близки заместители.В случаите на единствен производител на дадена продукция, в предлагането й съществува чист монопол. Ако потребителят е единствен, говорим замонопсон.
Наличието на бариери за свободно навлизане в съответния бизнес е фундаментална предпоставка за съществуването на монополи. Чистият монопол остава единствен производител на съответния пазар именно защото нови фирми не могат да навлязат там и да го конкурират. Предвид обстоятелствата, при които възникват, монополите могат да бъдат разделени на
- естествени и
- институционални.
Институционалните монополи са продукт на целенасочени действия от страна на фирмите или държавата Така например ако положителният ефект от мащаба на дейността прави монопола желан, държавата с юридически актове може да създаде монополи, като избягва злоупотребата с монополно положение, регулирайки монополните цени. Възникването на монополите в редица случаи е свързано с даването от страна на държавата на дадена фирма или индивид на изключителни права за продажба на определени стоки или услуги. Типичен пример за възникване на монопол на основата на законодателството са патентните и авторските права.
Естествените монополи са резултат от естествени фактори и процеси. Типичен естествен монопол е отрасъл, в рамките на който дългосрочните средни разходи са най-ниски когато една фирма обслужва целия пазар. Ако фирмите са повече от една мащабът на производството на всяка една от тях ще бъде неефективно малък. При условия на единствен производител се постигат най-ниски производствени разходи. Естествен монопол възниква и в случаите на притежаване на уникални природни ресурси от страна на една фирма, което създава бариери за навлизане в съответната дейност. Обект на монопол може да бъде също местоположението на стопанските обекти.
Основните отличителни особености на монополната пазарна структура са свързани с два момента:
- наличието на единствена фирма на пазара и
- действието на съществени входни бариери.
Доколкото функционира като единствена фирма, монополистът се изправя пред специфично ограничение: пазарната крива на търсене на предлаганата от него стока. Следователно неговите възможности за извличане на печалба се ограничават не само от производствените разходи, но също и от търсенето на продукцията. За да максимизира печалбата фирмата - монополист следва да определи както особеностите на пазарното търсене, така и своите разходи.
2. Крива на търсене, общ приход, пределен приход на фирмата монополист
В контекста на теоретичния анализ, моделът на монополна пазарна структура е коренно различен от този на съвършено конкурентния модел. Различията между съвършено конкурентна фирма и фирма-монополист могат да се илюстрират предвид кривите на търсене, пред които се изправя всяка фирма. Съвършено конкурентната фирма приема пазарната цена като дадена. Търсенето на нейната продукция е съвършено еластично, което намира израз в хоризонталната индивидуална крива на търсене, независимо, че отрасловата крива на търсене на продукцията е с отрицателен наклон. За случаите на съвършена конкуренция също е характерно равенството: P = AR = MR, а равновесното равнище на производството се определя по правилото MR = МС. В сравнение с този модел, поведението на монополната фирма се различава съществено. Главната разлика между съвършено конкурентната фирма и чистия монопол е възможността на производителя чист монопол да влияе върху цената на продукцията. От друга страна, монополната фирма, също както съвършено конкурентната фирма има за цел да максимизира печалбата.
Ако в един отрасъл съществува единствен продавач на даден продукт и навлизането на конкуренти е невъзможно, то отрасловата крива на търсене ще бъде крива на търсене на монопола. Фирмата-монополист и отрасъла са едно и също нещо. Дори за монопола контролът над търсенето е невъзможен, което означава, че колкото повече произвежда монополната фирма, толкова по-ниска следва да е цената, за да се реализира произведената продукция. Следователно, кривата на търсенето dd е наклонена. Тъй като продажбата на всяка допълнителна единица продукция изисква намаление на цените, всеки следващ продукт ще носи по-нисък среден приход. Средният приход е равен на цената на продукта, която се определя от кривата на потребителско търсене. В условията на монопол фирмената крива на средните приходи съвпада с фирмената и отраслова крива на търсенето.
Монополната фирма може сама да определи цената, по която да продава продукцията си, след което да реализира онова количество, което потребителите са готови да закупят при определената цена. От друга страна тази фирма може да определи колко да произвежда, след което да реализира произведеното количество по цената, която уравновесява пазара. Когато решава колко да произвежда, монополната фирма определя както количеството, така и пазарната цена, защото колкото повече произвежда, толкова по-ниска ще е цената.
По аналогия с условията на съвършена конкуренция, монополистът следва да познава картината на своите пределни приходи и пределни разходи. За разлика от съвършено конкурентната фирма пределните приходи на монополиста не са равни на цената. Продажбата на всяка допълнителна единица продукция е съпроводена с понижение на цената в условията на монопол. В такъв случай пределният приход винаги е по-нисък от цената. С увеличаването на предлагането с една единица, увеличението на общите приходи от последната единица ще бъде по-малко от увеличението, дължащо се на предходната единица продукция. Така общия приход забавя своето нарастване, както и пределния приход. Тези изменения са показани на фигура и таблица 1.

Таблица 1 Цена, общи и пределни приходи на монопола.
Q
P
TR (PxQ)
MR
1
3.0
3.0
3.0
2
2.7
5.4
2.4
3
2.3
6.9
1.5
4
2.0
8.0
1.1
5
1.7
8.5
0.5
6
1.4
8.4
-0.1

Разглеждаме праволинейна крива на търсене на монополната фирма - dd. При производството на една единица продукция, цената (Р) е 3 лв. С увеличаване на произвежданото количество цената намалява - за 4 единици е равна на 2 лв. и т. н. Следователно при низходяща крива на търсене средният приход (цената) показва непрекъснато понижаване. Общият приход (TR), при разглежданата праволинейна крива на търсене, първоначално расте, достига определен максимум и започва да намалява. Както се вижда от данните, за монополиста функцията на общите приходи не е права линия, която минава през началото. Максимумът на общия приход се достига когато пределният приход е равен на нула. Шестата единица, която монополистът произвежда не добавя нищо към общите приходи, производството й довежда до тяхното намаление.
Концепцията за еластичността на търсенето ни помага да разберем по-добре тези закономерности. От нея е известно, че когато търсенето е еластично, общите приходи се увеличават при намаление на цената. Ако търсенето е нееластично общите приходи намаляват с намалението на цената. От друга страна, да припомним, че еластичността се изменя по протежение на праволинейната крива на търсене (в горната й част търсенето е еластично, в долната й част - нееластично, в точката между двете отсечки еластичността е единица). По такъв начин може да бъде обяснена формата на кривата на общите приходи. В разглеждания пример пределният приход намалява с производството на всяка следваща единица продукция и достига отрицателна стойност при шестата единица. Кривата на пределния приход е над хоризонталната ос на координатната система когато търсенето е еластично и общите приходи нарастват и е разположена под оста при нееластично търсене, при което общите приходи намаляват. Кривата на пределния приход е под кривата на средния приход за всички равнища на производството.
3. Максимизиране на печалбата на фирмата монополист
Решавайки проблема за максимизиране на печалбата монополистът следва да избере определена комбинация от цена и количество на произвеждания продукт. Този избор зависи не само от търсенето и пределните приходи, но също и от разходите. Монополистът е изправен пред разходни криви от същия вид, които са характерни за фирмите в условията на анализираните до тук пазарни структури.
Монополът, както и останалите фирми следва общото правило за максимизация на печалбата MR = MC. Ако пределните приходи са по-високи от пределните разходи монополистът ще трябва да увеличи производството. Фирмата ще увеличава обема на производството докато пределният приход се изравни с пределния разход.
За монополната фирма максимизацията на печалбата се постига при равнище на производството, за което е характерно изравняване на пределния приход и пределния разход. След определянето на количеството, чрез кривата на търсенето може да се определи цената на която то ще бъде продадено. Да не забравяме, че при определянето на цената монополистът среща ограничението на кривата на търсене на съответния продукт. Комбинацията цена и количество се определя целенасочено от монопола, което довежда до различия в механизма на ценообразуването на монополните пазарни структури в сравнение със съвършено конкурентните. Като фирма, която определя цената, монополната фирма няма крива на предлагането, а само точка на предлагане, разположена на кривата на търсенето. Монополът се стреми към получаването на максимална обща печалба, която се определя като разлика между общите приходи и общите разходи. В дългосрочен период фирмите, които функционират в условията на съвършена конкуренция и монополистическа конкуренция получават нулева икономическа печалба. Това е непосредствен резултат от възможността за свободен достъп на нови фирми. Елиминирането на мобилността на ресурсите в условията на монопол позволяват запазване на печалбата в дългосрочен период, доколкото условията на търсенето и разходите не се променят.
Предвид икономическите последствия от съществуването на монопола, следва да се отбележи, че той довежда до неефктивност по отношение на разположението на ресурсите. Съвършеноконкурентната фирма произвежда до точката, в която цената се изравнява с пределните разходи. Чистият монопол максимизира печалбата при онова равнище на производството, при което цената е по-висока от пределните разходи. Следователно твърде малко ресурси се насочват към производството на съответния продукт. За монополиста е по-изгодно да продава по-малък обем продукция и да определя по-висока цена, в сравнение с тези, които би определила съвършено конкурентната фирма. За монополиста като цяло предлагането е по-малко в сравнение с предлагането в условията на свободна конкуренция, а цената е по-висока от конкурентната. Резултатът е налагане на определени разходи за обществото като цяло, което е в основата на необходимостта от регулиране монополизацията на пазарите.