Показват се публикациите с етикет ппн. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ппн. Показване на всички публикации

вторник, юли 01, 2008

7. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

Конституцията установява и регулира основни положения и принципи на икономическата система, на нейната организация, функциониране и отношения. Икономическата система обуславя характера на политическата организация на обществото и е основа на държавата и на публичната власт. Тя е съвкупност от обществени отношения, които възникват по повод на собствеността.
Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стопански инситуции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и нематериални блага. Правната основа на икономическата система са уредени в гл. 1 “ Оновни начала” на Конституцията. Тя поставя юридически основи за прехода от планова към пазарна икономика. Пазарната икономика на РБ според Конституцията ( чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стопанска инициатива. Правото на свободна стопанска инициатива няма задължителен. характер. Тя не изключва държавното регулиране и държавния контрол върху стопанската дейност.
Конституцията регламентира две форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Конституционния законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно субектите (носители) на правото на собственост.
1.Субекти на частната собственост са физически лица и юридически лица.
2. Субекти на публична собственост са публично-правните институции.
Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”. Субекти на публична собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – държавата и общините. Публичната собственост се отличава със социалното си предназначение и с това, че държавата сама, чрез властнически средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключителна държавна собственост, обектите, върху които държавата осъществява суверенни права, и тези, върху които е установен държавен монопол. Изключително държавна собственост са обектите , изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, води, гори и паркове с национално значение, природни и археологически резервати. Тези обекти принадлежат само на държавата и тя не може да ги отчуждава.
Конституцията ( чл.18, ал.4) дава възможност на държавата със закон да установи монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо (жп транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).
Според Конституцията (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Те определят статуса на тази собственост – техните обекти и начините за стопанисване и управление.
Частна собственост- преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни юридически права. В условията на пазарна икономика гражданите и частните юридически лица са равнопоставени с държавата и общините в гражданския оборот.Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена ( чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство върху нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съответно с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.
Конституционни основи на правния режим на земята.
В декларативен стил Конституцията провъзгласява, че земята е основно национално богатство. За разлика от други обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски нужди, промяна на нейното предназначение е допустимо по изключение при доказани обществени нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2). Чл. 22 К (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Чл.22, ал(3) Режимът на земята се определя със закон.

петък, юни 27, 2008

6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.


1.Обща характеристика на държавната власт.
Държавната власт е сложна политико-правна категория. Тя е предмет на изучаване преди всичко от теорията на държавата, и след това от конституционното право в пределите на конституционната уредба на субектите на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъществяване. Според съвременната философия и правна наука държавната власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отношение на правните субекти да се прилагат наказателни, административни и икономически санкции в случаите , предвидени в закона. Авторитетът на държавната власт се провява в убеждението и вътрешно мотивирано съгласие на правните субекти доброволно да й сътрудничат. Влиянието включва всички други фактори, чрез конституцията властта въздейства върху правните субекти и социалните процеси.
Държавната власт е политическа по своята същност. Но държавната власт е само едно от проявленията на политическата власт. Тя е
1)всеобхватна- обединява всички правни субекти,прониква във всички структури на обществената система.
2) суверенна- по отношение на другите недържавни власти, тя има върховенство.
3) единна- въпреки разделението на властите( което всъщност е разделение на функциите); така се осигурява единна политика на държавата.
Източник на държавната власт е народът- принцип на народния суверенитет.Държавната власт трябва да изразява волята на народа.
Държавната власт се харектиризира с властническите отношения, които възникват при нейното осъществяване- между органите на властта и субектите, върху които се осъществява властническо въздействие (те също могат да бъдат органи).
II. Форми за осъществяване на държавна власт
Според Конституцията (чл. 1 ал.2) държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в Конституцията. Всъщност това са двете форми за осъществяване на публична власт. Народът осъществява непосредствено държавната власт чрез формите на пряката демокрация. Пряката демокрация е средство за осъществяване на държавна власт чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При пряка демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властнически решения, които имат юридически императивен характер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган.
Редът за прякото участие на гражданите – в Закона за допитване до народа (ЗДН).Съгласно този закон формите за пряко участие са 4:
1.Национален референдум- решават се основни въпроси, които са от компетентността на НС. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на ВНС, конституционния съд и съдебните органи, както и въпроси за изменение и допълнение на Конституцията, за държавния бюджет и данъчното облагане,и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.
2. Местен референдум- в община, район, кметство или населено място.
За характера на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат различни мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: способ за решаване на въпроси с международна значимост.
3.Общо събрание на населението- за местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали.
4.Подписка- гражданите правят предложения до общинските съвети за решаване на въпроси от местно значение. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.
Конституцията предоставя правомощия на НС да определи въпроса, по който да се произведе национален референдум. В закона за местното самоуправление съществуват няколко текста, които регламентират провеждането на местни референдуми. Законът за допитване до народа регламентира способите и правните механизми за пряко осъществяване на държавната власт от народа. Регламентирани са националния и местния референдум, общото събрание на населението и подписката като фирми на проявление на пряката демокрация. Право на участие имат политически дееспособните граждани, т.е. имащите избирателни права.

сряда, юни 18, 2008

4. Форма на държавното управление и държавното устройство.


I.Форма на държавно управление.
Държавата е особена политическа организация на народа(обществото),който живее в границите на определена територия,върху която се осъществява държавна власт.Тя е инструмент за интеграция на обществото.Конституционноправната наука изследва проблемите на държавната власт в гражданското общество.
Проблемът за формите на държавно управление е дискусионен.Според господстващото мнение критерият за формата на държавно управление е характерът на висшите държавни органи и взаимоотношенията между тях.Основните форми на държавно управление са две:републиканска и монархическа.
1.Монархическа.
-абсолютна монархия-неограничена(Бруней,Саудитска Арабия)
-дуалистична монархия-с белези на абсолютна и конституционна монархия(Йордания,Мароко)
-конституционна монархия
-парламентарна монархия-монарха е символ на държавността без реална власт
2.Републиканска
-президентска република-САЩ,Русия
-парламентарна република-България,Италия
-полупрезидентска република-Франция,Полша
Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в отделните страни.В основата на това управление стоят взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт.Механизмите на парламентарното управление са конституционно регламентирани.Парламентаризмът е система за управление,при която ясно и прецизно са установени взаимоотношенията между висшите държавни органи-НС,президента и МС.Парламентът е център на политическия живот.
До 1946г. България е конституционна монархия.През 1946г. се провежда референдум по въпроса за формата на управление.Този референдум заменя монархическата форма с републиканска.Републиката е провъзгласена на 08.09.1946г. и това поставя началото на републиканското управление у нас.На 4 декември1947г. е приета конституцията, в която е посочено, че НРБ е държава с представително управление.
Конституцията от 1971г. също възприема идеята за представително управление, без изрично да я декларира.Конституцията от 1991г.(чл.1,ал.1) прогласява:” България е република с парламентарно управление”.
II.Форма на държавно устройство.
.Държавите биват-унитарни,федеративни,конфедеративни и държавна уния.
1.Унитарна държава-суверенитетът е неделим.Тя има изградена единна система от държавни органи;единна конституция;единно законодателство и единно гражданство.Териториалната и организация също е единна.Територията и се дели на различни административно-териториални единици-области,окръзи,райони,околии,обшини или др.
2.Конфедерация-съюз от държави.Създава се на договорна основа между две или повече държави.Конфедеративния съюз е неусточива общност от държави,които съхраняват своя суверенитет.Субектите на конфедерацията имат своя независима държавна организация.
Европейският съюз притежава белезите на конфедерация .Конфедерацията създава свои органи които се грижат за общите дела на съюза
3.Федерация-съюзна д-ва.Тя е единна,д-ва която трайно обединява множество държави или държавни образувания .Федерацията има общи органи-парламент,правителство, върховни съдийски органи.Обикновено е двукамерен-едната се избира от цялото население, а другата камара-от представители на държавните образувания, които са субекти.
4.Уния-особено държавно формирование , което се характеризира с лабилни връзки между държавите.
а) лична уния-едно лице-монархът, е глава на две или повече суверенни държави.Нетрайно обедединение.
б)реална уния-един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзът между тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите.
България е унитарна държава.В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно устройство.Едва в конституцията от 1991 (чл.2 ал.1) изрично се посочва:” РБ е единна държава с местно самоуправление.В нея не се допускат автономни, териториални образувания."
Промята на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.
Територията на България се дели на административно-териоториални единици, които са част единната територия на държава.Според Конституцията (чл.135 ал.1) територията на България се дели на общини и области съставни административно-териториални единици в общините са кметсвата и районите.
5.Принципите на народния суверенитет и разделението на властите
I.Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най- сложните и богати по съдържание категории на конституционното право. Той представлява независимост и върховенство на социалните общности, обособени в нация и в народ, и на неговата държавна организация.
Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден, според когото суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Но цялостно теорията за народния суверенитет е разработена от Ж.Ж. Русо, според когото всеки гражданин притежава част от суверенитета, но той се осъществява общо от всички. Той твърди, че народния суверенитет е непрехвърляем и не може да се делегира. Избраният от народа представителен орган е само изразител на този суверенитет. Източник и субект на суверенитета си остава само народа, от който произтича властта, и той може да я осъществява самостоятелно. Принципът на народния суверенитет за пръв път юридически е легитимиран в преамбюла на Конституцията на САЩ от 1787 г., а в Европа в Конституцията на първата Френска република от 1793 г.
Българският Конституционализъм от зараждането си е повлиян от идеите на Русо за народния суверенитет.В първата българска Конституция се регламентира представителното осъществяване на властта в НС,което се избира пряко от народа.В двете социалистически Конституции изрично е провъзгласено,че в НРБ “цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”.В Конституцията от 1991г. е налице разгърната формула на принципа на народния суверенитет. И недопустимостта той да бъде присвояван от някого.В чл.1,ал.2 и 3 от Конституцията се разкриват неговото съдържание,формите и механизмите за осъществяването му и се регламентират гаранции срещу посегателство върху него.Чл1,ал.2”цялата държавна власт произтича от народа”-всички правни субекти, които упражняват държавна власт,получават своите пълномошия пряко или косвено от народа,включително и НС.Суверенитетът е неотнимаем от народа и не може да бъде делегиран другиму.
“Тя (държавната власт) се осъществява от него (народа) непосредствено или чрез органите, предвидени в тази Конституцията”- това са двете форми за осъществяване на държавна власт от народа: а) непосредствено- чрез референдум и др; б) чрез избрани( пряко или косвено) органи.
Държавата е изразител, но не и носител (субект) на народния суверенитет.
Върховенството на народа е същността на принципа на народния суверенитет никой субект не може да стои над народа.
Народният суверенитет е неотменим- “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”
Народният суверенитет се проявява в някакви разновидности, които са интегрални части на едно цяло:
1) държавен суверенитет- независимост на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти; той е реалната възможност на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика, да съхрани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.
2) национален суверенитет- право на нацията на самоопределение; тя сама определя формата на държавно управление, на държавно устройство, т.е. решава основен проблем на своето държавно битие.
3) народен суверенитет- източник и субект на власта в държавата е народът;това е народовластие, осъществено чрез различни форми и способи.
Създадени са три подсистеми, относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъществяване на публична власт.
II.Разделение на властите.
Цялостна теория на принципа на разделение на властта създава Шарл Монтескьо през 1748г.-“За духа и
законите”.Той дели властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са парламентът, правителството и съдебни органи. Разделението на властите не означава противоборство между тях.За да може нормално да функционира държавната власт, трите власти трябва да си сътрудничат и да се уравновесяват.” Трите власти са обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране...”( РКС ном.1, 1999г.). Истинският смисъл на принципа за разделение на властите е разграничаване на функциите между тях.
Търновската конституция прогласява принципа за разделение на властите, двете социалистически конституции от 1947 и 1971г. го отхвърлят, конституцията от1991г. го възстановява.Чл. 8 на тази конституция гласи:” Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”
Принципът за разделение детерминира системата на държавни органи. На негова основа са създадени три подсистеми,
относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъществяването на публичната власт.
Но конституцията не създава необходимите юридически предпоставки и механизми, които да осигурят реалното приложение на принципа.

вторник, юни 10, 2008

3. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност. Конституционноправен статус на политическите партии.


Конституцията от 1991 г. регламентира основите на обществено устройство на РБ. Обществото е сложна система от социални отношения и фактори, които се намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират в определени исторически условия. Конституцията (глава I.” Основни начала”).установява основни принципи и положения, въз основа на които се изгражда и функционира обществена система.
Устройството на гражданското общество включва основни структури, които детерминират неговата характеристика и исторически тип:
1) икономическа структура – определя се от формите на собственост и принците на функциониране на икономиката. Нашата икономическа система се определя преимуществено от частната собственост. Капиталистическата икономика се основава на свободната стопанска инициатива.
2) политическа система – нейната основа е държавата като особена политическа организация на обществото. Съществено място в политическата система заемат политическите партии и други формирования. Съществуващото многообразие от недържавни политически структури е израз на конституционния принцип на политически плурализъм.
3) Демократичен статус на гражданина. Конституцията регламентира основни права, свободи и задължения. Обемът, характерът и същността на предоставените конституционни права, свободи и задължения определя основите на статуса на гражданите. Те са основен белег на гражданското общество само ако са създадени условия за тяхното реално осъществяване и гарантиране. Гарантираността на правата и свободите на гражданите е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото.
4) Социално-класовата структура на обществото и взаимоотношенията между различните обществени сили и тяхното въздействие върху общественият живот.
Обликът на обществото се определя и от други фактори – многовековна история, традиции, влияние на религията , международни фактори – спецификата на всички тези фактори обуславя характера на обществото в периода на прехода към демократично гражданско общество.
На сегашния етап на развитие са налице юридически предпоставки за прехода към гражданско общество. Конституцията – чл. 4.ал. 2 провъзгласява, че РБ създава условия за развитие на гражданско общество. Идеята за гражданското общество се заражда с буржоазните революции, като антипод на феодалното съсловно общество и намира юридическо отражение в конситуциите на демократичните държави.
В основата на гражданското общество стои личността със своите надеждно гарантирани права и законни интереси. .
В преамбюла на Конституцията е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Той е осъществим само в държава, която се управлява според Конституцията и законите. Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражданите, създаването на безотказни юридически механизми, които ги гарантират, е основен белег на гражданското общество. Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.
В основните начала на Конституцията се съдържат норми, които регулират най-важните политически отношения, възникващи между различните правни субекти в процеса на функциониране на политическата система. Политическата организация на обществото е система от специфични политически структури. В основата й стоят политически структури, т.е. политическа организация, тя включва и юридически и неюридически нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и взаимоотношения между тях – това е предпоставка за ефективното функциониране на системата. Всяка политическа система се характеризира и с това, че винаги съществува в определена социална среда. Определящ фактор за същността на политическата система е реалното съотношение на политическите сили. Политическата система се изгражда на определен принцип (до 1989г. – единство на властта, сега разделениета на властите). Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и взаимоотношенията между тях.
Основните юридически характеристики на политическата система се съдържат в Конституцията и законите. Политическата система се изгражда и функционира на базата на определени принципи: 1) народен суверенитет; 2) разделение на властите; 3) законностат ; 4) политически плурализъм ; 5) гарантиране свободите и правата на гражданите
Разлика между политическата система (структури и взаимоотношения между тях) и политическата организация (елементи, които образуват политическата и държавна система). Политическата система е по-широко понятие, която включва в себе си и политически организации. Тя има два елемента: 1) държавата като особена политическа организация на обществото и 2) политически формирования, която си поставят политически цели.
В съвременните общества са утвърдени два типа партийни системи – еднопартийни и многопартийни. Типът на партийната система зависи от степента на развитие на икономическия строй, от характера на социалните отношения, от разслоението на обществото, от степента на демокрация и др.
Еднопартийни системи – характерни за тоталитарните общества. Съществува една партия, която владее държавната власт. Това довежда до срастване на партията с държавата.
Многопартийни системи – в буржоазните държави с развитие на демократичните традиции са създадени и утвърдени различни модели на партийни системи. Приема се, че многопартийната система е основен индикатор за демократизма на обществото. Многопартийността гарантира политическата и идеологическа свобода на личността – свободата й да е привърженик на определена идеология и да участвува в различни политически организации.
В нашата Конституция е провъзгласен принципът на политически плурализъм (чл.11, ал.1). Създават се множество политически партии с различно влияние в обществото, с различни политически ориентации. Гаранция срещу политическият и идеологичен монополизъм е конституционната разпоредба на чл. 11 ал. 2 – нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Конституцията въвежда някои ограничения при образуването на политическите партии: не може да се създават политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на властта.
Чл.12,ал.2 К забранява извършване на политическа дейност от неполитически сдружения на гражданите и синдикатите, присъщи само на политическите партии. Тези организации се създават за задоволяване и защита на професионални и други неполитически интереси на гражданите. Забранява се създаването на организации, които действат срещу суверенитета, териториалната цялост и единство на нацията; срещу правата и свободите на гражданите, тайни и военизирани структури.

сряда, юни 04, 2008

2. Учение за конституцията.Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.


Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на Конституцията. Това е субординация на актовете. Юридическата сила се определя от:
А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на Конституцията, решения – те се са с еднаква юридическа сила).
Б) характера на регулираните обществени отношения
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени обществени отношения, тя определя формата на държавно управление.Триединство – държавен орган - един, който регулира определени обществени отношения и създава правила за това. 2.Второ свойство – Конституцията урежда основни обществени отношения.
3.Трето свойство – Конституцията представлява основа на законотворчество и цялостна нормативна дейност на държавата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.
4.Четвърто свойство – Конституцията по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган. Българската Конституция не допуска изменяне чрез референдум. Конституцията се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държавно управление и промяна на територията.
Същност на Конституцията – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на различни социални групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и Конституцията биха били идеални)-(Конституцията е юридически акт с подчертана политическа характеристика. Тя притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
Конституцията е основен закон – тя поражда множество обществени отношения, които не са само в държавната сфера и на държавата и на обществото. Конституцията е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа основни принципи на гражданското, наказателното, административното и финансово, търговското и семейното право. Тя е основен закон, също- определя системата на държавни органи.
Конституцията е върховен закон – чл. 5 “Конституцията е върховен закон и други закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юридическа сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете помежду им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: обществени отношения – държавни органи-правна уредба на обществените отношения, в нея предимство имат обществените отношения (това е основен критерий за определяне на върховенството на Конституцията). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2, ал. 2 “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството юридическа сила е присъщо само на правнонормативните актове.
Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това означава, че те са част, и то основна, от действащото право. Дори, когато препраща към обикновени закони, конституцията има непосредствено действие, т.е. тя е първично основание за изпълнение на разпоредбите (напр. – право на концесия). Чл. 5 ,ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
Конституцията урежда основни обществени отношения , които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата. Няма каталог на обществените отношения, те се променят на различни етапи на развитие. Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация, са динамични, непрекъснато изменящи се.
Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонормативни предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място Конституцията регламентира реда за създаване на законите – законодателен процес.
Конституцията се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт. Този белег се извежда от принципа на народния суверенитет РБ – чл. 158 нова Конституция се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на народния суверенитет. Учредителната власт легитимира конституционния строй- учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата Конституция допуска някои изключения.
Особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на Конституцията. Самата тя определя реда, по който тя се приема и ревизира. Конституцията от 1991г. установява 2 процедури за изменение и допълнение . Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законодателна инициатива има МС и всеки народен представител, когато трябва да се внесе изменение и допълнение на Конститутуцията от НС, правото на предложение е предоставено на група от народни представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Приема се с квалифицирано мнозинство от броя от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от 2мес и не по-късно от 5 мес). При повторно разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички народни представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ј +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и държавно управление.
особеност – Президента издава укази за обнародване на закони, а Конституцията и допълненията към нея се обнародват по разпореждане на председателя на НС.

вторник, юни 03, 2008

1.Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г.
Същност, възникване и развитие на конституционализма.

Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционните разпоредби.Той означава, че фундаменталните въпроси- за формата на държавно управление, формата на държавно устройство, способите за осъществяване на държавна власт, статуса на гражданите и др., са уредени и гарантирани от Конституцията.
Идеята за конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за управление след победата на буржоазните революции.
. Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. Конституцията поставят началото на конституционализма като модел на управление.
Първата в света конституция е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна държава).
Първата европейска конституция е на Франция от 1791 г., утвърждаваща първообраза на конституционна монархия, а конституцията на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характеризира с приемането на нов тип конституции – възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. Конституцията на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система на държавно управление. Забележителни са Ваймарската Конституция на Германия от 1919г. , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.


Развитие на българският конституционализъм



Първата българска конституция е Търновската от 16 април 1879г. Това е демократична за времето си конституция, тя е конституция на прехода от азиатския феодализъм към капитализма.Тази конституция възприема монархическата форма на управление.Установен е принципът за разделението на властите.Законодателната власт е предоставена на парламента(НС), който се намира под силното влияние на княза (той го свиква и разпуска,той утвърждава законите). Изпълнителната власт принадлежи на княза.Демократичният характер на конституцията се проявява предимно в правата и свободите на поданиците в политическата и икономическата сфера.
Втората българска конституция е приета от ВНС през 1947г. Тя е конституция на прехода от капитализъм към социализъм.Тя променя формата на Д управление от монархическо в републиканско.Принципът за разделението на властите,характерен за Търновската Конституция,е заменен с принципа за единството на държавната власт.Свободният мандат е заменен с императивен мандат,т.е.мандат,според който депутатите са отговорни пред своите избиратели.
Третата българска конституция е приета чрез референдум през 1971г.Тя е(според партийните оценки)конституция на прехода към развито социалистическо общество след победата на социализма.В нея беше провъзгласена ръководната роля на комунистическата партия.Президиумът на НС беше заменен от Държавен съвет,който съсредоточи огромна власт, включително законодателна ,и се превърна в инструмент за тоталитарно управление.
Четвъртата , сега действаща Конституция , е приета през 1991г.Това е конституция на прехода към гражданското общество и правова държава.

Основни юридически характеристики на Конституцията


*Конституцията е основен закон на държавата и на обществото-тя урежда основните обществени отношения;тя е основна за цялата правна система;тя определя системата на държавните органи;
*Конституцията е върховен закон на държавата и на обществото –има най-висша юридическа сила,другите закони не могат да и противоречат (чл.5). Конституцията има непосредствено действие.
*Конституцията регламентира основните , най-значими обществени отношения,които възникват при организация и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на държавната власт.
*Конституцията е база за правотворчество и законодателна дейност.
а) Много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизация в обикновени закони.В конституцията има над 65 такива препратки.
б) Конституцията определя реда за приемане на законите-законодателния процес.Тя конкретно определя субектите на законодателна инициатава(чл.87),необходим кворум и мнозинство (81), и т.н.
*Особен ред за приемане ,изменение и допълнение на Конституцията-определен е в самата Коституция-(чл.153 )
Конституцията се приема чрез референдум или от ВеликоНС-това е промяна на принципа на народния суверенитет.ВНС е орган,който получава своите пълномощия пряко от източника на властта в държавата-народа.Според Ст.Стойчев ВНС е орган,който осъществява учредителна власт (а другите-учредена власт).Това не е прокарано последователно –част от нормите могат да се изменят и допълват от обикновено НС.
Има две процедури за изменение и допълнение на Конституцията:
а) от НС
НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези,предоставени в правомощията на ВНС (чл.153).Инициатива-1/4 от депутатите и президентът (абсурдно е,че президентът няма право на инициатива за обикновени закони,а за Конституцията има).Предложението се разглежда от НС не по-рано от 1мес. и не по-късно от 3мес. от постъпването му.Приема се с квалифицирано мнозинство ( за разлика от други закони)-3/4 от всички народни представители .Приемането става на три гласувания в различни дни.
Ако предложението получи по-малко от ѕ,но не по-малко от 2/3 от гласовете,се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5мес.При новото разглеждане предложението се приема,ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители- процедурата е излишно усложнена.
Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и обнародва в ДВ по разпораждане на председателя на НС (а не от президента като други закони) в 7дневен срок от приемането му.
б)от Великото НС.
НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от всички народни представители.Президентът насрочва изборите в 3мес срок.ВНС се състои от 400 народни представители.ВНС според чл.158:
-приема нова Конституция
-решава въпроси за изменение на територията на РБ и ратифицира международни договори,предвиждащти такива изменения;
-решава въпросите за промени във формата на държавното устройство и на държавно управление;
-решава въпросите за изменение на чл.5, ал2 и 4(за непосредствено действие на Конституцията и на международните договори) и на чл57, ал.1 и 3 ( за основните права на гражданите);
-решава въпросите за изменение и допълнение на гл. IX (това е редът за изменение, допълнение и приемане на Конституция)
Инициатива-1/2 от всички народни представители и президентът.
Срок за разглеждане-не по-рано от 2 мес и не по-късно от 5мес.
Решение по проектите се приема с мнозинство 2/3 от всички народни представители на 3 гласувания в различни дни.
Актовете на ВНС се подписват и обнародват от председателя му в 7дневен срок от приемането им.
1.4 Основни начала на Конституцията.
1. равноправие на гражданите
2. народен суверинитет;
3.политически плурализъм;
4. разделение на властите ;
5 .законност;
6. хуманизъм;
7. демократизъм;
8. свободна стопанска инициатива ;