ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ

19.ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ


Правната уредба на професионалното заболяване /ПЗ/ като ОСР се съдържа в:
КСО;
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести – 2001 г.;
Списък на професионалните болести – 2001 г.
Професионална болест – чл.56, ал.1 КСО е заболяване, което е настъпило, изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести. Вредните фактори на работната среда са външните условия, при които осигуреното лице полага труда си.
Например: продължителна работа при йонизиращи лъчения /добив на уран/. Вредните фактори на трудовия процес са свързани с изпълняваната работа. Напр.: работа при системно напрежение; работа при шум над 85 децибела и др.
За професионална болест съгласно чл.56/2/КСО може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице и е причинена трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Законодателят е пропуснал временната неработоспособност. Следователно професионалното заболяване е вид заболяване. То има всички белези на общото заболяване. Като всяко общо заболяване и професионално заболяване е нарушение на функциите на органи или системи на човешкия организъм, поради невъзможността му да се пригоди към работната среда. Настъпването на професионално заболяване се обуславя от предразположението на организма на осигуреното лице на въздействието на вредните фактори и на работната среда или на трудовия процес.
Външната среда, към която организмът на осигуреното лице не може да се пригоди при професионално заболяване е работната среда, където осигуреното лице осъществява трудова дейност. Условията на труда, които съдържат съответните вредности и опасности за живота/здравето или работоспособността на осигуреното лице, предизвикващи настъпването на професионално заболяване, са нормални от гледна точка на съвременните научно-технически постижения за извършване на съответната работа и условията за нейното здравословно извършване. На даден етап от постиженията на науката и техниката и на равнището на здравословни условия на труда тези вредности са непреодолими и в този смисъл неизбежно съпътстват условията на труда и са част от него. Въздействието на вредните фактори на работната среда върху организма на осигуреното лице, което води до професионално заболяване като правило е продължително.
По отношение определянето на професионално заболяване в света съществуват три системи :
1. Система на листата. При нея професионалните заболявания са изброяват в специален списък /таблица на проф.болести в България/, за професионални заболявания се признават само заболяванията включени в списъка. Това обстоятелство създава еднаквост, точност, сигурност и яснота в отделните конкретни случаи. Редица заболявания, невключени в списъка, не могат да бъдат признати за професионално заболяване. Тази система се прилагаше в РБ до 31.12.1999г.
2. Система на легалната дефиниция. Законодателят създава легално определение на понятието професионално заболяване. Определянето на конкретните професионални заболявания изисква съпоставяне с елементите на законоустановеното понятие. По тази система всяко заболяване може да бъде признато за професионално заболяване, ако се установи, че е причинено от въздействието на вредности, присъщи на условията на труда и на условията, при които се изпълнява от осигуреното лице възложената му работа. Тази система е известна още като Система на доказване. Възлага се тежестта за доказване на наличие на причинна връзка между заболяването и вредните и/или опасни фактори на работната среда на пострадалото от заболяването осигурено лице. Това обстоятелство е свързано с разходи и създава трудности на осигуреното лице при прилагането й. Съдът трябва за всеки отделен случай да назначава медицинска експертиза, която рядко води до положителни резултати за осигуреното лице. Тази система се прилага в САЩ и редица страни от Латинска Америка.
3. Смесена система /комбинирана/. Тя съчетава легалната дефиниция на професионалното заболяване с примерен списък на професионалните болести. За заболявания, включени в примерния списък съществува презумпцията за техния професионален характер /В РБ - 32 болести в списъка, в Германия - 64/. Въз основа на легалната дефиниция може да се доказва от пострадалото лице или от неговите наследници професионалния характер на всяко друго заболяване извън списъка. Тази система съчетава предимствата на първите две системи, а именно сигурността и лекотата за установяване на професионалното заболяване по системата на листата и възможността да се преодолее нейната ограниченост за заболявания, невключени в списъка, но причинени от въздействието на вредните фактори на работната среда. Тази система се прилага в ЕС, Бразилия, Япония, а в РБ от началото на 2000г.
В Списъка на професионалните болести се включват 6 групи професионални заболявания и професионални фактори, причиняващи заболяване:
1. включва заболявания, предизвикани от химични фактори. Например: отравяне с олово. Това заболяване е известно като “сатурнизъм” и има Конвенция на МОТ за забрана на химически препарати, водещи до сатурнизъм.
2. включва заболявания от физически фактори и пренапрежение. Например: пренапрежение на гласовите връзки – среща се при оперни певци, учители и др.
3. включва заболявания от въздействие на прахове и алергии. Например: силикоза, предизвикана от продължителна работа с прах, съдържащ свободен кристален силициев двуокис над пределно допустимите количество.
4. включва заболявания, които са инфекциозни и паразитни. Например: вирусни заболявания, предизвикани от работа, свързана със заразно болни лица.
5. включва професионални злокачествени заболявания за всички дейности, свързани с експозиция на азбест, химични канцерогени, радиоактивни лъчения.
6. включва кожни заболявания, причинени от физически, химически или биологични носители, невключени в други раздели на списъка.
Правното значение на списъка на професионалните болести се състои в това, че заболяванията, изброени в него, се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай трябва да се установи, че то е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на конкретната работна среда или на конкретната работа.
Причинната връзка между професионалното заболяване и вредните фактори на работната среда или вредното въздействие на трудовия процес се установява като се следва съответното производство.
Установяването на професионалното заболяване протича на няколко етапа:
1. Съобщаване и проучване на професионалното заболяване. Лекарите и стоматолозите при всички случаи на съмнение за професионално заболяване имат задължението да известят съответното ТП на НОИ в срок до 24 часа от момента на установяване на съмнение за професионално заболяване. След получаване на известието ТП на НОИ е длъжно в 3 дневен срок да открие досие за професионално заболяване. В този случай директорът на съответното ТП на НОИ е длъжен да издаде писмена заповед за извършване на проучване за професионално заболяване. Проучването се извършва от комисия, определена от директора на съответното ТП на НОИ. В състава на комисията се включват представител на НОИ /председател/ и членове – специалисти по трудова хигиена, както и представители на работодателите и работниците/служителите. В проучването могат да участват заболялото лице/наследниците му.
Проучването има за цел да установи факторите на работната среда и на трудовия процес в предприятието, в което е работило осигуреното лице, ако има такива, както и други данни, необходими за потвърждаването/отхвърлянето на професионалния характер на заболяването.
За обективното изясняване характера на заболяването, осигурителят има задължението да представи на комисията по проучване в срок до 30 календарни дни всички документи, свързани с условията на труда и здравословното състояние на осигуреното лице. Комисията по проучване е длъжна да състави протокол за извършеното проучване на съмненията за професионално заболяване в 10 дневен срок от представяне на известието за професионално заболяване. Протоколът за проучване се изготвя в 4 екземпляра – един за НОИ, един за картотеката на медицинското експертно досие, един за осигурителя и един за осигуреното лице. Картотеката за медицински експертни досиета е длъжна да образува медицинско досие в 3 дневен срок и да го изпрати на ТЕЛК.
2. Потвърждаване/отхвърляне на професионалното заболяване от ТЕЛК. След проучване на медицинското досие ТЕЛК е длъжна в 40 дневен срок да вземе решение за потвърждаване/отхвърляне на професионалното заболяване. За тази цел ТЕЛК е длъжна да извърши клиничен преглед на лицето да проучи данните от проучването в първия етап, да проучи данните от медицинското досие и допълни събраните от нея доказателства. ТЕЛК издава решение за професионално заболяване за срок до 3 години. Екземпляри от решението на ТЕЛК се представят на съответните ТП на НОИ, на осигурителя и на осигуреното лице.
3. Този етап не винаги е налице и се състои в обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Решенията на ТЕЛК подписани с особено мнение на някои член от състава й се изпращат и разглеждат от НЕЛК.

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА

18.ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА

Първи опити за признаване на материални обезпечения на работника или служителя, пострадали от трудова злополука намират място в гражданското отговорност, но тя не е форма на обществено осигуряване. Гражданската отговорност като начин за обществено осигуряване на работника или служителя – пострадал от трудова злополука, се прилага в Англия и Франция, където започват да се развиват капиталистическите обществени икономически отношения.
Фактически състав на договорната и деликтната гражданска отговорност, съдържаща обективни и субективни елементи:
Обективен елемент – имуществени и морални действителни вреди/пропуснати ползи, които понася пострадалия работник или служител;
Субективен елемент – укоримото поведение на причинилия вредите – той поема вината. Доколкото успехът на обезпечителния иск на работника или служителя зависи от установяването на виновното деяние на работодателя, дотолкова, поради недоказване на вината, искът остава непризнат. Често трудовите злополуки в предприятията се дължат на намалени предпазни мерки, което може да се вмени във вина на работодателя, но злополуките се дължат и на условията на труда, при които вниманието на работника или служителя значително намалява. Това обстоятелство е давало повод на съдиите да постановят решение, съгласно което настъпването на трудовата злополука се е дължало на вина на самите работници.
В началото на ХХ век законодателствата на Англия, Франция и Русия въвеждат презюмирана вина на работодателя, т.е. изискването да докаже, че не е виновен за настъпилата трудова злополука, и че тя се дължи на случайно събитие или на непреодолима сила, или е по вина на самия работник/служител. Тогава вината на работодателя не е обективна, а презюмирана. Такова законодателно решение на въпроса за вината е повишаване вероятността за успешно упражняване от страна на работника/служителя на обезщетителния си иск срещу работодателя. Заедно с това то е съдържало в себе си елементи на по-организирана защита на труда. Въпреки тези страни, презюмираната вина на работодателя не е довела до очакваните от законодателя резултати.
Непосредствено след настъпване на трудовата злополука се с съставял полицейски протокол, с който се е констатирало, че е станала случайна – по вина на работника/служителя. Впоследствие, ако работника или служителя предостави иск в съда и е представян предписания протокол, и имайки доказателствена сила, този документ е осуетявал иска за обезщетение. Гражданската отговорност, бидейки индивидуалната отговорност, е насочена да обезщети даден работник или служител, който е пострадал от трудова злополука.
Общественото осигуряване се изгражда върху принципа на обезпечаване чрез наличие на предварително внесени осигурителни вноски, чрез начина на разпределението им като тежест за покриване на последствия, настъпили от осигурения риск.
Гражданската отговорност е насочена за обезщетяване на работника или служителя за причинените им вреди, резултат от настъпила трудова злополука, и тя не може да се отнесе към категорията на общественото осигуряване. Тя е само начин за обезщетяване на работника или служителя, пострадали от трудова злополука.
Упражняването на всяка трудова дейност е свързана, повече или по-малко, с риск. Самото извършване на трудова дейност е причина за настъпване на трудова злополука. Според теорията за професионалния риск няма значение причината за настъпването на трудовата злополука. Рискът настъпва, защото се работи. Законодателят не включва в трудовата злополука елемент на вина нито на работодателя, нито на работника или служителя. Поради характера на работата, която е потенциален източник на опасност, върху работодателя пада задължението да осигури за своя сметка, срещу социалния риск трудова злополука и професионално заболяване работника или служителя. Това е така, тъй като работодателя, комуто се предоставя работната сила, е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд. След като не е осигурил такива условия върху него пада отговорността да обезщети работника или служителя,членовете на семейството на работника или служителя при настъпилия риск трудова злополука или професионално заболяване.
С осигуряването срещу трудова злополука и професионално заболяване, чрез внасяне на осигурителни вноски в осигурителния фонд, то работодателя прехвърля задължението си върху осигурителния фонд да обезщети работника или служителя при настъпил риск трудова злополука/професионално заболяване.
Задължителното осигуряване за риска трудова злополука за първи път е уреден законодателно през 1884г. в Германия. В РБ за първи път задължението за осигуряване на работника или служителя за риск трудова злополука, където осигурителните вноски са за сметка на работодателя е въведено през 1918г. със Закона за осигуряване на работещи и служещи в случаите на злополука и болест.
Чл.55, ал.1 КСО определя понятието трудова злополука – Всяко визирано увреждане на здравето, станало през време и във време или по повод на извършената работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което увреждане е причина за неработоспособност/смърт.
Признаци, характеризиращи трудовата злополука:
1. увреждане на здравето на осигуреното лице;
2. внезапен и случаен характер на увреждането;
3. причината, предизвикала увреждането;
4. вредоносен резултат;
5. причинна връзка.
1. Увреждане - нарушаване целостта на отделните органи/системи на организма на осигуреното лице, в резултат на което е нарушило нормалното протичане на процеси в организма. То може да засяга физическото/психическото здраве. Увреждането се дължи на внезапния характер на събитието, имащо случаен характер и/или еднократно проявление. Обуславя се от стеклите обстоятелства, предизвикани от природни бедствия или от други независещи от лицето обективни обстоятелства, или предизвикани от осигуреното лице, или от други лица.
2. Увреждането на здравето се предизвиква от външен за него причинител: въздействието на работната среда и най-вече на оръдия и предмети на труда.
Увреждането може да се предизвика от:
а) механично въздействие – удар;
б) термично въздействие – изгаряне, топлинен удар;
в) химическо въздействие /киселина/;
г) електрическо въздействие – поразяване от електрически ток;
д) психично въздействие – стрес, уплаха;
е) радиационно въздействие – облъчване.
Внезапният характер на увреждането на здравето е разграничителен белег между трудовата злополука и професионално заболяване: при трудова злополука увреждането е внезапно, от външен за лицето причинител; професионалното заболяване настъпва от продължително въздействие на вредните фактори на работната среда/продължителното въздействие на трудовия процес.
Увреждането на здравето трябва да е станало през време /във връзка/ с извършваната работа. Като професионален риск трудовата злополука се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата преди всичко по трудово правоотношение. Изискването на законодателят увреждането да е настъпило през време на работа значи да се е случило през работно време; във връзка с извършваната работа – както на ефективна работа, така и на спомагателни и заключителни действия от страна на осигуреното лице. Ирелевантно е мястото, където се извършва тази работа.
3. Увреждането да е настъпило по повод на работата - осъществяване на действия, извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но имащи съдействащ характер за изпълнението й. Например: преобличайки се работника или служителя се подхлъзва и уврежда здравето си. Не е допълнителен признак на трудова злополука увреждане на здравето по време на всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Няма самостоятелно значение сред другите признаци на понятието трудова злополука.
Важна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на предприятието.
4.Вредоносен резултат – резултатът на увреждането т.е. настъпилата временна неработоспособност/инвалидност/смърт. Увреждането, което не е довело до вредоносен резултат, не е трудова злополука.
5.Причинна връзка – вредоносният резултат е настъпил през време/във връзка или по повод на работата, в резултат на внезапност и да не е предизвикан от общо заболяване.
Законодателят не включва в съдържанието на понятието „Трудова злополука” елемента вина на работника или служителя или работодателя.
Приравнени към трудовата злополука са уврежданията на здравето, довели до временна неработоспособност/ инвалидност/смърт – чл. 55, ал.2 КСО. Целта на това приравняване е законодателят да придаде на тези внезапни увреждания на здравето характер на трудова злополука, за да се ползват пострадалите лица от по-благоприятни разрешения, с които действащото законодателство свързва настъпващите трудови злополуки:
1. по време на предвижване от мястото на живеене до мястото на работа и обратно /традиционния път, по който се пътува/.
2. по време на предвижването до и от работното място, до и от мястото, където осигуреното лице се храни. Предвижването да е през работен ден, през времето на почивка за храна.
3. по време на отиване/връщане от/до работното място до/от мястото за получаване на трудово възнаграждение.
Злополуката като факт и квалификацията и като “трудова”, става по административен/ съдебен ред. Установяването включва установителен и оценъчен етап.
Установяване - декларира се пред ТП на НОИ в района, в който осигурителя е регистриран; работодателят прави декларирането; срок- до 3 дни от настъпване на злополуката, ако осигурителят не стори това, то и пострадалият/наследниците му /в срок до 1 година/ могат да декларират това.
След декларирането – разследване на злополуката: ТП на НОИ заедно с Областната инспекция на труда. Пострадалият присъства, а ако не може близките му. Могат да присъстват и членове на синдикална организация, ако пострадалият е синдикален член.
Задължително се разследва:
а) всяка злополука със смъртен изход;
б) всяка злополука, причинила увреждане на здравето на трима или повече работници или служители;
в) всяка злополука, за която има основание да се предположи, че ще доведе до инвалидност.
ТП на НОИ може по свое усмотрение да разследва и други злополуки, освен трите вида. Разследването /по-точно изясняването/ трябва да установи причини/обстоятелства за настъпване на злополуката; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на увреждането и дали злополуката е трудова,
Съставя се протокол, отразяващ факта “злополука”, обстоятелствата за настъпване. Протоколът е официален документ, доказващ установените в него факти до опровергаването им. Екземпляр се изпраща в ТП на НОИ, на осигурителя работодател, на пострадалия/наследниците му при смърт.
За всяка злополука в ТП на НОИ се съставя досие или преписка. Там се подреждат всички данни за злополуката и пострадалия.
Оценъчното производство се състои в определяне на правната квалификация на злополуката като “трудова”. Става по административен ред – от длъжностното лице на ТП на НОИ, определено със заповед на директора. Длъжностното лице проучва досието и документите по него, издава разпореждане, с което (не)признава злополуката за “трудова”. Разпореждането се изпраща на осигуреното лице и неговите наследници и на осигурителя, в 7 дневен срок от издаването му. Разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица /осигурител, пострадал/ в 14 дневен срок от получаването му пред Окръжен съд, по реда на АПК. Решението на ОС може да се обжалва пред ВАС.
Съдът установява само факта на злополуката. Характерът й като “трудова” се определя от длъжностното лице, определено от директора на ТП на НОИ.

ИНВАЛИДНОСТ

17.ИНВАЛИДНОСТ

Инвалидността - това е състояние на човешкия организъм изменен от общо заболяване или професионално заболяване или от трудова злополука с наличие на трайни и/или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека.
Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на:
пълна неработоспособност – тя е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността;
частичната неработоспособност – тя е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице.
Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Постоянната неработоспособност може да бъде по рождение или пък да бъде резултат на осъществяване на рисковете – общо заболяване и професионално заболяване или трудова злополука на лицето.
Трайната неработоспособност е налице при реализиране на ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване и старост. Докато трайната неработоспособност предизвикана от ОСР -общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване води до настъпване на ОСР – инвалидност, то ОСР старост не води до инвалидност. ОСР старост е свързан с настъпването на трайна неработоспособност, предизвикана от биологично износване на човешкия организъм. Трайната неработоспособност е предполагаема неработоспособност с навършване на определена от закона възраст на осигуреното лице.
Трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване или от трудова злополука настъпва по време, когато още не е налице съответната възраст, установена от закона за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова, трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване,трудова злополука се нарича инвалидност. При тези ОСР,инвалидността настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. През периода на временната неработоспособност на осигуреното лице се изплащат парични обезщетения при наличието на установени от закона предпоставки. Когато временната неработоспособност прерасне в инвалидност на осигуреното лице се отпуска пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.
Инвалидността е стабилизирана неработоспособност. При нея не се очаква за продължителен период от време да бъде възстановена работоспособността. Инвалидността е неработоспособност за винаги или за продължително време.
Инвалидността като вид трайна неработоспособност се поддава на степенуване. За основа, от която се определя трайната неработоспособност служат нормалните възможности на здравия човек. Налице е инвалидност, когато е загубена работоспособността на осигуреното лице 50% или повече процента. Затова при трайно намалена работоспособност под 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се смята за работоспособно. По отмененото законодателство /до 1999г./ трайната неработоспособност се степенуваше на групи инвалидност /т.е. І, ІІ, ІІІ/. С КСО трайната неработоспособност вече не се степенува по групи инвалидност. Степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек при най-малко 50% загубена работоспособност.
Инвалидността има три степени на загубена работоспособност:
1 степен – от 50 до 70,99% - съответства на ІІІ група инвалидност по отменения Закон за пенсиите;
2 степен – от 71 до 90% - съответства на ІІ група инвалидност;
3 степен от 90 до 100% - съответства на І група инвалидност.
Замяната на групите инвалидност със степени от проценти дава възможност за по-голяма конкретизация на трайната неработоспособност.
Инвалидността се установява с експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК. Въпросите за трайната неработоспособност са по-сложни, професионално по-трудни от тези на временна неработоспособност и изискват единство в медицинските и трудовите критерии за оценката й в практиката. Затова са възложени на по-големи по състав и по-квалифицирани в клиничната и трудовата медицина лекари, а именно ТЕЛК и НЕЛК.
С решението на ТЕЛК/НЕЛК се определят:
1. степента на трайно намалена/загубена работоспособност, (процент спрямо здравия човек);
2. потребността от чужда помощ и срока й;
3. срокът на инвалидност и датата, на която изтича определеният срок на инвалидността;
4. противопоказни условия на труд.
При тежка степен на намалена работоспособност /над 90,99%/ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят в експертното решение и по потребността от чужда помощ.
Чуждата помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битова отношение – ставане, обличане, личен тоалет и други. Чуждата помощ се определя и на психично болни лица, които не са в състояние да контролират действията си. Срокът на чуждата помощ може да бъде същия или по-кратък от срок на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
Срокът на инвалидност е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на развитието му и възможностите за възстановяване на работоспособността. При определени състояния посочени в Приложение на Наредбата за експертиза на работоспособността като например: загуба на всичките 10 пръста на ръцете без възможност за пълно/частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидност.
В експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните осигурени лица. По своето правно естество решението на ТЕЛК/НЕЛК е индивидуален административен акт. То е официален удостоверителен документ с всички произтичащи от това обстоятелства. Решението на ТЕЛК може да се обжалва от осигуреното лице, осигурителите, НОИ и други. Решението на НЕЛК може да се обжалва от заинтересованите лица и органите пред Окръжните съдилища по реда на ЗАП. Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни/противоречиви решения, постановени от нейните състави.

ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ

16.ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ

Рискът “Общо заболяване” има две страни – биологична и социално-икономическа. Биологичната страна се изразява в нарушаване на физическото и/или психическото здраве. Тази страна на риска е обект на органи на Експертизата на неработоспособността. Социално-икономическата страна се изразява в неработоспособността на осигуреното лице и лишаването му от доходи, които то е получавало при упражняване на трудова дейност. Тази страна на риска е обект на ДОО.
Общото заболяване от медицинска гледна точка е анормално състояние на физическото и/или психическото здраве на човека. За осигурителното право риска общо заболяване има значение, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионална болест. Не са изключени случаи, когато временната неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване, може да прерасне в инвалидност, да предизвика смърт.Общото заболяване има два основни белега:
обективно състояние на осигуреното лице – това е анормално състояние на здравето. То е свързано с отклонения от нормалния, според медицински критерии, строеж на човешките органи или функции на човешкия организъм. За общо заболяване няма значение поради какви причини се дължи отклонението;
от друга страна последиците от отклонението от нормалното здравословно състояние . не всяко отклонение е ОСР общо заболяване, а само това, което е свързано с определени последици. Тези от тях, които са от значение за ОП са неработоспособност или смърт.
Общо заболяване и трудова злополука/професионална болест си приличат по това, че водят до нарушаване на нормалната функция на орган/система на човешкия организъм.
От тази гледна точка на осигурителното право, увреждането на физическото и/или на психическото здраве ще има значение, ако е довело до настъпване на временна неработоспособност, инвалидност или смърт на осигуреното лице. Тези рискове се различават по произход; процент на парични обезщетения; предпоставки за придобиване на правото на парично обезщетение/пенсия. ОСР “трудова злопoлука”, “професионално заболяване” като правило са свързани с наличието на трудово правоотношение. Поради това към тях се прилага принципа на професионалния риск. Той дава право на пълно обезщетяване от осигурителя работодател – чл.200 КСО.
ОСР “общо заболяване” няма професионален произход. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията за инвалидност се представят на осигурените лица по социално-икономически съображения, с цел компенсиране загубения доход на осигуреното лице.
Общото заболяване се различава от “трудовата злопoлука” и по това, че общото заболяване не е в причинна връзка с трудовата дейност на осигуреното лице. Във внезапния, случаен и непредвидим характер на “трудовата злопoлука”. Такива признаци при общо заболяване няма.
Общото заболяване се различава от “професионалното заболяване” по това, че не попада в списъка на професионалните болести, в който са включени наименованията на болестите, свързани с условията на труда.
При ОСР общо заболяване има двойна престация:
- лекуване на осигуряваното лице чрез обезпечаване на лекар, лекарства, болнично заведение. Престацията е обект на задължителното здравно осигуряване.
- изплащане парично обезщетение за временна неработоспособност, когато тя прерастне в инвалидност, ако са налице установените от законодателството предпоставки, се прекратява и се придобива право на пенсия.
Обезщетенията имат предназначение да заместят изгубените доходи през време на временната неработоспособност.
Законодателството приравнява по правни последици на ОСР общо заболяване отделни случаи, които нямат белезите на общо заболяване. Общото между тях е невъзможността на осигуреното лице да извършва трудова дейност срещу трудов доход. Тази невъзможност, обаче, не се дължи на обективното състояние на лицето, изразяващо се в неработоспособност, а се дължи на други причини. Законодателят ги приема за особено важни и чрез фикция им е придал правното значение на общо заболяване. Така приравнените случаи се разглеждат като явления на обективната действителност, при настъпването на които осигуреното лице макар и работоспособно е възпрепятствано да упражнява трудова дейност, поради важни лични, семейни, обществени причини – санитарно-курортно лечение, карантина, гледане на болен член на семейството.

ОСИГУРИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

ОСИГУРИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Осигурителен случай е производно понятие от ОСР. Осигурителен случай може да има само, ако преди това е бил налице социален риск. До настъпване на ОСР лицата са активно осигурени – внасят осигурителни вноски. Ползването от осигурените лица на осигурителни права е възможно при настъпването на ОСР т.е. да е налице осигурителен случай. Оттогава съществува осигурителното правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и изпълнението на осигурителните задължения на осигурителния орган спрямо осигурените лице. Следователно осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда правото на осигуреното лице да иска и задължението на осигурителния орган да заплати обезщетение/отпусне вид пенсия, при условия и по ред определени със закон.
Осигурителният случай се отличава основно по това, че докато ОСР е бъдещо, случайно, вероятно и в повечето случаи несигурно събитие, то осигурителния случай е вече настъпило събитие, пораждащо определени от законодателството последици за субектите на осигурителните правоотношения.
Като юридически факт осигурителният случай е от категорията на юридическите събития /с изключение на риска безработица и бременност/, тъй като тяхното настъпване е предизвикано от действието на биологични, физиологични, природни, обществени и други подобни причини и закономерности, които като правило не зависят от волята на осигуреното лице.
Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития – характеризират се с:
настъпването им е резултат от развитието на процеси и явления;
подчинява се на обективни, биологични, природни и обществени закономерности.
Правото се интересува от резултата, до който тези юридическите събития са довели, а не от волята и съзнателните действия на правните субекти.
Характерът на юридическото събитие на осигурителния случай произтича от същността на общественото осигуряване като система за материално обезпечение на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение.
Осигурителният случай има значение в осигурителното право в няколко насоки:
Внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради общо заболяване, трудова злополука, остава безработно и други.
Правната промяна, предизвикваща осигурителният случай може да засегне и трудовото правоотношение върху основата, на което е създадено осигурителното правоотношение, настъпването на значителна част от осигурителните случаи при осигурените работници или служители се отразява и върху тяхното трудово правоотношение. Някои случаи т.е. при осигурителните случаи, водещи до временна неработоспособност на трудовото правоотношение, спира изпълнението му. Други случаи /т.е. при осигурителни случаи, водещи до трайна неработоспособност/ при придобиване право на пенсия трудовото правоотношение се прекратява.
В редица такива основания за прекратяване на трудовите правоотношения стоят настъпили осигурителни случаи от ОСР – общо заболяване, инвалидност, старост, смърт, професионално заболяване,трудова злополука.
Осигурителният случай е елемент от фактическия състав, от който съществуват субективни права на материално обезщетение на осигуреното лице към осигурителния орган. Осигурителният случай, за да произведе правно действие, трябва да бъде установен от компетентните органи, т.е. да се признае настъпването и протичането му като юридически факт в правната действителност. Само той е предпоставка за създаване на права и задължения по осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице. Само установеният осигурителен случай е правопораждащ юридически факт, от който се създават права и задължения за страните по осигурителното правоотношение, а при смърт – от наследниците.Осигурителните случаи имат значение за реализирането на осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган.
ОСР са изрично изброени в действащото законодателство. Осигурителните случаи са многобройни.
Всеки ОСР се реализира ежегодно, многократно при осигурените лица. Според характера им, една част от ОСР могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице. Има ОСР, които се реализират еднократно при едно и също лице, например: смърт.
ВИДОВЕ ОСР
1. С оглед условията, при които се осъществява трудовата дейност на осигурените лица ОСР биват:
с професионален характер /произход/ – те се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредни и опасни условия на труд. Трудова злополука и прафесионално заболяване са такива рискове. Напр., машинописка – ставни заболявания;
с непрофесионален /общ характер /произход/ – те не са свързани с упражняваната професия от осигурените лица. Тази професия може да влияе върху честотата и тежестта на настъпване. Може да е фактор, но не е единствен причинител на риска. Например: старост, общо заболяване, смърт.
Причините за тези с общ храктер са общи или неопределени. Ето защо осъщественият социален риск не се свързва с упражняваните от осигурените лица професии и не се търси причинна връзка професия-осигурителен случай, както това е при рисковете с професионален произход.
За възникването на осигурителни права и осигурителни задължения в правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган е достатъчно само рискът да е настъпил през времето, когато осигуреното лице се е намирало в кръга на осигурените лица. С изключение, например, след прекратяване на трудовото правоотношение до два месеца има право на до 75 дни болнични.
2. Според това дали ОСР, при настъпването им засягат или не здравето и работоспособността или живота на осигурените лица, а и възможността осигурените да упражняват трудова дейност, ОСР биват рискове с:
биологичен произход – те засягат физическото и/или психическото здраве на осигурените лица и свързаната с него работоспособност, а и живота на осигурените лица. Например: майчинство, общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, инвалидност, старост, смърт;
Икономически риск – при него осигурените лица не са засегнати физиологично. Работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност и от нея да получават доходи: безработица;
Със социално-демографски произход – те нямат вредоносен характер, но пораждат тежест в семейството на осигуреното лице: майчинство.
Обект на осигурителното право не са всички социални рискове, а само такива, чиито вредоносен резултат се изразява в настъпването на:
временна/трайна неработоспособност;
оставане без работа; или
смърт на лицето;
и води след себе си до загуба на трудов доход, получаван от лицето преди настъпване на осигурителен случай.
Временната/трайна неработоспособност, временното оставане без работа, а и смъртта са елемент на ОСР. Ядрото на риска е събитието/ действието, което причинява оставането без работа или временна/трайна неработоспособност на осигурените лица.
Осигурителното право включва в предмета си само тези социални рискове, при които временното оставане без работа, временната/трайна неработоспособност, смъртта на лицето, е в резултат на събития/действия, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие.
Обект на обществено осигуряване са и рискове, които не водят до настъпване на вредоносен резултат. Те не са рискове в истинския смисъл на това понятие. Например: майчинство.
Осигурителното законодателство включва в своя обхват само тези социални рискове, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие. Осигурените социални рискове по българското законодателство, съответстващи на Конвенция №102/1952г. на МОТ за минимални норми на социално осигуряване /макар и нератифицирана/ са:
1. майчинство;
2. общо заболяване;
3. трудова злополука;
4. професионално заболяване;
5. безработица;
6. инвалидност;
7. старост;
8. смърт.

ОСИГУРИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН РИСК – същност

15. ОСИГУРИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН РИСК – същност

“Риск” – явления, чиито настъпване води до имуществени и неимуществени вреди за човека.
Рискът се проявява при различни ситуации и източниците му не може да се посочат изчерпателно. Може да причини страдания, грижи, затруднения и други негативни последици. Множество рискове все още не са опознати от човека, дори все още не е изяснен характера им. Всяка нова технология крие риск. Отговорността на хората, за да бъде трудовата им дейност, независима от случайностите, а и за преодоляване на настъпилите вредоносни последици, е предпоставка за осигуряване на съответните социални рискове. Реализирането на риска е свързано с лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата дейност или появата на нуждата от нови доходи.
Осигуряването за съответните социални рискове има икономически характер: минимум разходи, във вид на вноски, а се удовлетворяват конкретни нужди чрез парични обезщетения/помощи/пенсии. ОСР заемат централно място в oсигурителното право. То е осигуряване за определени социални рискове. Терминът “ОСР” е легален, но “риск”- няма дефиниция.
ОСР е специфичен юридически факт, от категорията на юридическите събития или състояния или действия; настъпва независимо от човешката воля, при бременност/безработица от значение е настъпилия резултат; последиците от действията са ядрото на ОСР; правопораждащ юридически риск.
От наличието на ОСР съществуват осигурени права и осигурени задължения за страните в осигурителните правоотношения т.е. за осигурителния орган/осигурителя и осигуреното лице. Този факт определя и същността му на юридически факт в осигурителното право. Значителен брой от осигурените рискове, които настъпят, са и правопроменящи юридически факти. Осъществяването им води до важни промени за осигурените лица.
РИСКЪТ
Рискът е възможността от нежелана случайност, по-голяма или по-малка вероятност от нейното настъпване. Възможността от настъпването на риска като правило е само вероятно. Вероятността е степен на възможност, понякога вероятността от настъпването на осигурен риск е толкова голяма, че прераства в неизбежност. Например: настъпването на риска “смърт”. Друг път рискът е с по-голяма степен на вероятност, но няма сигурност. Така е при старостта. Поради биологични характеристики всички хора остаряват, но този риск няма сигурността на настъпване на риска “смърт”, тъй като някои хора умират преди да остареят. Има рискове, които могат да не настъпят – трудова злополука, професионално заболяване, бременност. Пълна е несигурността от настъпването на рисковете по време.
Настъпването на риска намалява доходите на лицата, а не самите събития, тъй като може да е настъпило съответното събитие без да води до вредоносни резултати. Последиците от настъпилите събития могат да се изразяват в невъзможност да се упражнява трудова дейност, макар и лицето да е работоспособно.
Всеки риск се реализира случайно и непредвидимо по време. За да бъде даден риск предмет на осигуряване, то той трябва да е възможен и да има несигурен и случаен характер. Несигурността може да се отнася до това дали събитието ще настъпи или до това кога ще настъпи /напр., смърт на осигуреното лице/.
Не всеки ОСР е обект на осигуряване. Обектът на осигуряване може да бъде само такъв риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде математически изразен. Вероятността от неговото настъпване да може да бъде предварително изчислена. Чрез такова отчитане и чрез математически изчисления може да се определят честотата на рисковете и тежестта им:
Честота на риск – броя на случаи, в които даден риск настъпва;
Тежест на риска – степен на увреждания и мащаб на последици, с които е свързано настъпването му.
От тежестта зависи степента и продължителността на загубената работоспособност, а следователно и степента на изгубен трудов доход. От тежестта на ОСР зависи и размерът на материалните обезпечения на осигурените лица. В зависимост от вероятността, рискът може да се намалява/увеличава, следователно той е относителен. Степента на отчитане/математическите изчисления се извършват чрез актюерството/актюерските изчисления.
Въз основа на тези изчисления и осреднените величини за определено време се определя размера на осигурителните вноски за отделните осигурени рискове, размерът на материалните обезпечения при настъпването на ОСР. Актюерството е насочено за поддържане на финансова стабилност на осигурителните фондове. Настъпването на риска се свързва с определени последици, а и поражда състояние на математически затруднения /губи доходи, които е получавал преди това/. Причините, провокирали загубата на доходи са настъпването на осигурени социални рискове. То води до намаляване/загуба на работоспособност. Липса на възможност да се работи, смърт. Има и желани рискове, както и благоприятни последици – майчинство. ОСР се характеризира с белег “социален” – за посрещане на последиците, които той предизвиква е изградена обществено осигурителна система. Последиците настъпват за човека като част от обществото. ОСР засяга отделния гражданин и обществото. Социалният риск е осигурен – признат от действащото законодателство.
Признаването на риска става чрез включването му от законодателството като юридически факт. Признаването на определен социален риск за осигурен значи, че осигурителната система предвижда съответният риск за обхванат от националната осигурителна система. При настъпването му, за всеки отделен случай, се предвиждат съответните материални обезпечения. Осигурителните фондове предвиждат парични средства за посрещане на разходите, с които е свързано предоставянето на материални обезпечения.
ОСР е от категорията на правопораждащите юридически факти. Той е в основата на осигурителното правоотношение. От неговото наличие възникват осигурителните права и задължания за страните в осигурителното правоотношение. Това обстоятелство определя и неговата същност на юридически факт. ОСР, когато настъпят са и правопроменящи юридически факти. Тяхното настъпване води до важни промени на осигурените лица. Осигуряването на съответните социални рискове има икономическа същност. С цената на минимум разходи във вид на вноски, осигуряването дава възможност да се удовлетворят, макар и непълно, чрез материални обезпечения, конкретни нужди, предизвикани от настъпването на дадени социални рискове. Реализирането на риска е свързано с настъпването на съответните неблагоприятни последици, които имат материален характер. Има и рискове с желани и благоприятни последици – майчинство. Неблагоприятни материални последици като правило настъпват по отношение на осигуреното лице. Само при смърт те се проявяват в сферата на лицата, които са получавали средства за издръжка от починалото осигурено лице. Последиците на ОСР са неблагоприятни както за самото осигурено лице и неговите близки, така и за обществото, което поема част от разходите на осигуреното лице при настъпването на ОСР.
Осигурен е рискът, който е признат от действащото законодателство. Признаването на даден СР за осигурен се изразява в това, че осигурителните фондове предвиждат парични средства за материалните обезпечения на неговото настъпване чрез събирането на осигурителни вноски. ОСР се характеризира с белега си социален, тъй като при настъпването ми последиците от него настъпват за човека като част от обществото. Настъпването на ОСР засяга и отделния гражданин и обществото. Напр., трагедията в р.Лим. Настъпването на ОСР се отразява върху общественото производство тъй като изважда от неговата сфера засегнатите лица за определен период от време или завинаги, според вредните му последици.

Oсигурителни правоотношения – понятие и същност

Oсигурителни правоотношения – понятие и същност

Конституционното право на обществено осигуряване прогласено в чл.51 от КРБ се реализира чрез правоотношенията, които възникват между съответните субекти.Конституционното право на общественото осигуряване е сложно по съдържание, което предполага наличие на повече от едно осигурително правоотношение при неговото осъществяване. Понятието осигурително правоотношение е родово понятие, защото съществуват множество видове осигурителни правоотношения.
Осигурителните правоотношения са обществени отношения целящи възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигуреното лице или за издържаните от него членове на семейството при осъществяване на предвидените в закона ОСР в резултат, на които са настъпили:
1. временно оставане без работа;
2. временна/трайна неработоспособност; или
3. смърт на осигуреното лице.
На осигурителното правоотношение като вид обществено правоотношение са присъщи редица белези, които го индивидуализират. Такива са:юридическите факти, субектите и обекта. Да разгледаме тези три белега :
1. Юридическите факти са основанията за възникване, съществуване, изменение и прекратяване на осигурителното правоотношение. Според характера на правните последици, които настъпват юридическите факти в осигурителното право имат правопораждащ, правопроменящ и правопрекратяващ характер. Осигурителните отношения възникват върху основата на юридическите факти. Обикновено те възникват върху сложни фактически състави. Обстоятелства, с които осигурителното право свързва настъпването на определени правни последици могат да бъдат както събития, така и действия на хората. При повечето осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на събития. Например: временна/трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице, настъпила в резултат на осъществения ОСР – общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване или инвалидност. Само за отделни видове осигурителни правоотношения последиците настъпват в резултат на действията на хората. Като правило това са правомерни действия, извършени с цел да възникват съответните правоотношения. Пример за такива действия са случаите при реализиране на ОСР – майчинство /бременност/ и безработица . Юридическите основания са закрепени в съответните правни норми. Към юридическите основания, представляващи предоставянето на парични средства, помощи или пенсии на осигуреното лице и/или на членове на семейството му, което те издържат се отнася наличието на временна или трайна неработоспособност, пенсионна възраст и осигурителен стаж, раждане и/или отглеждане на малко дете, оставане без работа и т.н.
Юридическите факти, които образуват сложния фактически състав, пораждащи осигурително правоотношение по своето значение са равнозначни. Отсъствието макар и на един юридически факт в сложния фактически състав прави невъзможно възникването на конкретен вид осигурително правоотношение. Например: за възникване на осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е необходимо наличие на 5 бр. юридически факта :
лицето да е осигурено за риск общо заболяване;
да е настъпил ОСР - общо заболяване;
да е констатирана временна неработоспособност от лекуващия лекар или ЛКК; и
да е издаден болничен лист;
лицето да има не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж, с изключение на тези, ненавършили 18 години.
Ако лицето няма минимум 6 месеца осигурителен стаж за него не възниква правото да получи парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, но на същото лице се разрешава отпуск поради временна неработоспособност, който се зачита за осигурителен стаж. От момента, когато лицето става носител на юридическите основания, установени в осигурителното законодателство за него възниква видовата правоспособност. Тя му предоставя възможността да реализира правото на конкретен вид материално обезпечение чрез конкретно осигурително правоотношение.
Във възникването на конкретен вид осигурително правоотношение се проявява едно от важните качества на общественото осигуряване. Съответното право от възможно ще се превърне в реализирано при наличието на волеизявление на осигуреното лице (на неговите наследници) и решението на даден орган за конкретния вид материално обезпечение. Например: настъпването на ОСР – безработица,общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване или майчинство води до придобиване правото на парични обезщетения за пенсия за инвалидност на осигуреното лице и до задължение на осигурителния орган да му изплати материално обезпечение при наличието на установените от закона предпоставки.
Следователно правопораждащите юридически факти водят до придобиване на права и задължения за субектите на осигурителното правоотношение. Изменението на съществуващото осигурителното правоотношение може да бъде предизвикано от един юридически факт или от сложен фактически състав. Изменението в правоотношението може да се отнася, както до съдържанието на правата и/или задълженията, така и до техния обем. Например: увеличаването/намаляването на трудовото възнаграждение на осигуреното лице води до увеличаване/намаляване размера на осигурителните вноски, но до установения минимален/максимален размер, определен със ЗБДОО. Такова увеличаване/намаляване на осигурителните вноски се отразява върху размера на материалните обезпечения. Или преминаване от състояние на временна неработоспособност в инвалидност води до прекратяване на изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност и отпускане на пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.
Правопрекратяващите юридически факти водят до прекратяване на съответния вид осигурително правоотношение, т.е. водят до прекратяване на съществуващите права и задължения на неговите субекти. Например: с възстановяване на работоспособността на осигуреното лице се прекратява отпуска поради временна неработоспособност и изплащането на обезщетение за нея или се прекратява изплащането на пенсии за инвалидност, ако такава е била отпусната. В такива случаи се прекратяват насрещните права и задължения на субектите по конкретното осигурително правоотношение.
2. Субекти - осигурителните правоотношения по ДОО се характеризират с това, че винаги един от неговите субекти е физическо лице, т.е. работник или служител, държавен служител, изпълнител на договор за управление/контрол на търговско дружество, самоосигуряващо се лице или осигурителя, а другия субект е държавен орган в лицето на НОИ и неговите ТП. При ДЗПО и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване субектите са пенсионните осигурителни дружества /ПОД/, които са частни АД, осигурителите и осигуреното лице.
Само при правоотношения, свързани с отпускане на наследствени пенсии, като правило субектите са от една страна членове на семейството на починалото осигурено лице, които то е издържало, т.е. субектите са няколко физически лица, а от друга страна субект е пенсионният орган.
Правоспособността и дееспособността на физическите лица са важни юридически категории, свързани с осигурителните правоотношения:
Правоспособността на физическите лица в осигурителното право се изразява в предоставената му от правните норми възможност да бъде субект на осигурителните правоотношения. Възможността на физическото лице да бъде носител на съответните права и задължения в конкретно осигурително правоотношение възниква в различно време и при настъпването на различни юридически факти;
Дееспособността се изразява в способността на осигуреното лице със свои действия да придобива съответните права и да изпълнява съответните задължения в конкретното осигурително правоотношение. Дееспособността на осигурените лица зависи от видовете материални обезпечения като основания за възникване на осигурително правоотношение. В осигурителното право има случаи, когато лицето е правоспособно, но не е дееспособно. Такива са например: малолетните и непълнолетните лица, както и психически болните лица, дееспособността, на които е ограничена с решение на съда. Тези категории лица могат да реализират правото си на наследствена пенсия или правото на социална пенсия за инвалидност чрез законните си представители. В такива случаи осигурителното правоотношение за отпускане на пенсии възниква между лицата и пенсионния орган, но те се представляват от техните законни представители, т.е. чрез законните представители се реализира тяхното субективно право на наследствена пенсия.
2. Обект на осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган са осигурителните вноски, които осигурителя дължи на осигурителния орган, обект на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган са обезщетенията, пенсии и помощи. Процесуалните правоотношения във връзка с установяване на юридически факти или разглеждане на спорове по ДОО, обект представлява самият установителен факт или оспорваното право. Конкретните обекти са специфични за различните видове осигурителни правоотношения. Задължителен елемент, който характеризира всяко осигурително правоотношение, е неговото съдържание, т.е. права и задължения на субектите на правоотношението.
Осигурителните правоотношения са сложни. Характеризират се с това, че всяка от страните има множество права и задължения. Осигурителният орган има право да иска от осигурителя да внася дължимите вноски, а осигурителят е длъжен да ги внася. Осигуреното лице има право на материално обезпечение при наличието на установените от законодателството предпоставки, а осигурителният орган е длъжен да ги изплати.
В осигурителното право не възниква единно осигурително правоотношение между осигурителя, осигуреното лице и осигурителния орган . Съществуват толкова видове осигурителни правоотношения, колкото видове ОСР са установени от закона и свързаните с тяхното реализиране материални обезпечения. Осигурителните правоотношения са самостоятелни обществени отношения и се различават по между си по субектите, обекта, съдържанието и основанията за тяхното възникване, съществуване и прекратяване. Осигурителните правоотношения по ДОО се отнасят към правоотношенията от недоговорен характер. Осигурителното правоотношение се характеризира с точна правна определеност на поведението на техните субекти. Поначало правата и задълженията на страните по осигурително правоотношение са установени в нормативните актове с императивни правни норми и не могат да бъдат определени със споразумения между страните.
Осигурителните правоотношения са многобройни по вид и разнообразни по съдържание.
І. Според задължителния обхват на ОСР, осигурителните правоотношения по ДОО, които възникват между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган, се делят на следните видове:
1. осигурително правоотношение по ДОО за всички ОСР – чл.4/1/КСО – работници или служители наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през 1 календарен месец;
2. осигурително правоотношение по ДОО за всички ОСР без риска безработица - отнасят се за работещите по трудов договор лица по програмата от социални помощи към трудова заетост;
3. осигурително правоотношение за ОСР- трудова злополука, професионално заболяване и безработица. Субектите на тези правоотношения са самоосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4 КСО (виж т.5). Тези категории лица задължително се осигуряват за трите ОСР – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и ако желаят се осигуряват доброволно за общо заболяване и майчинство;
4. осигурително правоотношение по ДОО за ОСР – старост,трудова злополука,професионално заболяване, инвалидност, смърт. Субектите на тези правоотношения са работниците или служителите по чл.4/2/КСО – работници или служители наети за не повече от 40 ч. или 5 работни дни през календарен месец;
5. осигурително правоотношение за ОСР – инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт. Субектите на тези правоотношения са осигурените лица по чл.4/3/т.1,2,4,5,6 КСО – свободни професии, занаятчийска дейност, ЕТ, съдружници,регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, лица,полагащи труд без трудово правоотношение и възнаграждение над една МРЗ или под една МРЗ, но са осигурени на друго основание.
Според това дали осигурителното правоотношение възниква между осигурителния орган на ДОО /ТП на НОИ/ или с ПОД те се делят на:
1. правоотношения по задължителното ДОО;
2. правоотношения по допълнителното задължителното пенсионно осигуряване. Този вид правоотношения възникват между осигурителя и съответните ПОД и между осигуреното лице и съответното ПОД.
ІІ. Според задължителният или доброволен характер осигурителните правоотношения се делят на две групи:
Първа група - задължително:
задължително ДОО;
допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Втора група - доброволно:
доброволно ДОО – самоосигуряващите се, осигурените за майчинство и общо заболяване;
допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
ІІІ. Осигурително правоотношение между осигурители, осигурителен орган и осигурени лица:
1. Осигурително правоотношение между осигурителя и осигурителния орган:
При ОСР по ДОО, осигурителният орган е съответното ТП на НОИ. Това са РУСО, а за София – СУСО по седалище/местожителство на осигурителя. При допълнително /задължително, доброволно/ пенсионно осигуряване – осигурителният орган е съответното ПОД. Осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган възниква по силата на закона в различен момент в зависимост от възникването на качеството на осигурител, защото осигурителният орган в лицето на ТП на НОИ е постоянно съществуващ държавен орган. За тези, които са държавни служители, осигурител е държавният орган. Работодателя го има от деня на постъпване при него на работа на първия работник или служител. Осигуряването на работниците или служителите включително и на държавни служители възниква от деня на постъпването им на работа. Различен е моментът на възникване на осигурителното правоотношение между самоосигуряващите се лица и осигурителния орган. Това зависи от момента на придобиването на правното качество на самоосигуряващ се. Когато настъпи ОСР самоосигуряващото се лице встъпва в осигурително правоотношение в качеството си на осигурено лице. За лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност осигурителното правоотношение с осигурителния орган възниква от деня на тяхната регистрация в съответния държавен орган. За лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ, собственици или съдружници в ТД осигурителното правоотношение възниква от деня на придобиване на това си качество в съответствие с разпоредбите на Търговския закон, както и решенията на съответните органи на ТД за упражняване на трудова дейност от съдружници на ТД.
За земеделските производители и тютюнопроизводителите осигурителното правоотношение с осигурителния орган в съответствие с чл.7 Закон за подпомагане на земеделските производители възниква от деня на регистрирането им като земеделски производители и тютюнопроизводители в регистъра за земеделски и тютюнопроизводители към областната управа.
Основната особеност на осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган е, че по това правоотношение задължение има само осигурителят към осигурителния орган, а осигурителният орган има само права към осигурителя, а именно да изисква изпълнението на задължения към него. Задълженията на осигурителя :
1. Да внася осигурителни вноски. Това задължение се изпълнява от НАП. Основните приходи на осигурителните фондове са от осигурителни вноски;
2. Да уведомява в 30-дневен срок ТП на НОИ за изменение в технологията или характера на работата на предприятието и за ликвидация;
3. Да декларира пред НОИ в срок от 3 работни дни всяка трудова злополука;
4. Да изпраща на НОИ копия от болнични листи за трудова злополука и професионално заболяване.
2. Осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган :
В правоотношението по краткосрочното осигуряване осигурителният орган като правило се представлява от осигурителя. Осигурителят, представляващ осигурителен орган при краткосрочното обществено осигуряване от една страна има задължение да определя размера на паричните обезщетения въз основа на изискванията на нормативните актове и да ги изплаща на осигуреното лице, от друга страна осигурителят има задължение да следи за размера на разходите на паричните обезщетения поради временна неработоспособност и съвместно със здравните органи, обслужващи предприятието, периодично да прави анализ на заболеваемостта в предприятието и свързаните с нея разходи с оглед превантивното й избягване.
Възникването на осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган започва в деня, в който лицата по чл.4 КСО постъпват на работа или започнат за изпълняват трудова дейност и продължават до прекратяването им. Когато осигуреното лице е започнало трудова дейност по презумпция, то получава доходи от нея, но в същото време се излага на риск да изгуби работоспособност или работата си. И в двата случая то губи своите трудови доходи. Затова, след настъпване на ОСР, осигуреното лице придобива съответни права спрямо осигурителния орган.
По това правоотношение основното право на осигуреното лице е правото да иска и да получи паричните обезщетения/помощи или да му бъде отпусната съответния вид пенсия при настъпване на съответния ОСР при условия и по ред, установени в закона. На това право на осигуреното лице кореспондира задължението на осигурителния орган да изплати материално обезпечение при наличието на предвидените изисквания в закона.Фактическият състав, пораждащ право на осигуреното лице да получи съответното материално обезпечение от осигурителния орган в едни случаи обхваща само документиране на настъпилия ОСР без, каквото и да било друго изискване. Пример: при настъпилия ОСР – трудова злополука паричното обезщетение се изплаща само при наличието на разпореждане на длъжностното лице, определено от директора на съответното ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова и издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност. В други случаи паричните обезщетения за временна неработоспособност ще се изплатят, както при наличието на настъпилия ОСР - общо заболяване, така и при наличието на други предпоставки – осигурителен стаж 6 мес. и навършена определена възраст – 18 год.
Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган за отпускане на пенсия възниква непосредствено между осигуреното лице и пенсионния орган. Изплащането на пенсията, обаче, се извършва чрез поща или по банков път.
Осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителният орган е в тясна връзка с трудовото правоотношение на работника или служителя или със служебното правоотношение на държавния служител. Осигурителното правоотношение между работника или служителя и осигурителния орган възниква от деня, в който той постъпва на работа по трудово правоотношение или по служебно правоотношение. То възниква от този момент, защото работника/служителя/държавния служител е започнал вече да работи и да получава доходи от своята трудова дейност. Но в същото време се подлага на риска да загуби работоспособността си или възможността да загуби работата си и да стане безработен. Затова от деня на постъпване на работа се разпростира осигурителната закрила, която предоставя осигурителното правоотношение от момента на възникването му.Това е субективното право на осигуреното лице, което има към осигурителния орган с всички протичащи от това последици за неговото упражняване и правна защита. Това право има многообразни проявни форми и различни предпоставки за възникването му, т.е. според вида на настъпилия ОСР и причинената от него загуба.
Осигуреното лице има съответните задължения към осигурените органи. От една страна осигуреното лице е длъжно да спазва определено поведение от неизпълнението, на което могат да настъпят непредвидени разходи за осигурителния орган. Поведението включва задължението на осигуреното лице да не уврежда умишлено здравето си и да не симулира заболяване, водещо до настъпване на временна неработоспособност или инвалидност и изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност или пенсия за инвалидност. При неизпълнение на тези задължения осигурителният орган лишава осигуреното лице от материалното обезпечение за съответния период от временната неработоспособност или отнема отпусната пенсия за инвалидност. От друга страна осигуреното лице има задължение да изпълнява предписанията на лекуващия лекар/ЛКК. За неизпълнението /неспазване на режима на лечение, предписан от лекуващия лекар/ на тези задължения осигуреното лице се лишава от парично обезщетение, поради временна неработоспособност.
Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите на пенсионното осигуряване в 1-месечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, изменение или прекратяване на пенсията.
Осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице се прекратява като правило със загубване на качеството си на осигурено лице.
ІV. Осигурително правоотношение по краткосрочното обществено осигуряване :
То се състои в изплащане на обезщетения и помощи за сметка на фондовете по ДОО. То е такъв способ за предоставяне на материални обезпечения на определени лица, за които е характерен осигурителният характер. Материалните обезпечения се предоставят при настъпване на съответния ОСР и при наличието на предведени в закона условия. Получаването им е субективно право на осигуреното лице, а предоставянето им е задължение на осигурителния орган. Материалните обезпечения се предоставят, за да се покрие част от материалните потребности на осигуреното лице, които са възникнали при настъпването на ОСР. Те заместват в съответна степен загубения трудов доход. Така те осигуряват материални средства за издръжка. Материалните обезпечения се дължат при настъпване на изрично предвидени в закона ОСР. Те не зависят от конкретното материално състояние на осигуреното лице, а са предварително определени в закона размери.
В зависимост от характера и последиците, които настъпват от регламентирането на ОСР от гледна точка на продължителността на изплащаните обезщетения от осигурителния орган на осигуреното лице, ДОО се дели на краткосрочно и дългосрочно /пенсионно/ осигуряване.
Краткосрочно осигуряване /система за предоставяне на материални средства за издръжка на осигурени лица, когато за определен период от време, те не могат да си я осигуряват сами срещу трудова дейност/ – ОСР – безработица, майчинство,общо заболяване,трудова злополука и професионална болест са рискове, свързани с краткосрочното осигуряване. В редица случаи те, обаче, с изключение на безработицата и майчинството могат да бъдат и пенсионни рискове. Това зависи от характера на вредните последици, които са настъпили в резултат на реализирането на посочените ОСР, т.е. дали е налице инвалидност или смърт на осигуреното лице.
Обект на общественото осигуряване:
на краткосрочното осигуряване са обезщетенията и помощите;
на пенсионното осигуряване са пенсиите.
Съществуват толкова видове правоотношения по краткосрочното обществено осигуряване, колкото и видове обезщетения и помощи са предвидени в действащото осигурително законодателство. Правоотношенията по повод на всеки вид обезщетение/помощ се различават по между си по характера на правата и задълженията на страните, по основанията за възникване, изменение и прекратяване. В същото време са налице съществени различия на правоотношенията, възникващи по повод на всеки вид обезщетения или помощи.
Видове правоотношения по повод на паричните обезщетения/помощи :
1. Правоотношение по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване;
2. Правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука;
3. Правоотношения по повод парични обезщетения за временна неработоспособност поради професионално заболяване;
4. Правоотношения по повод парични обезщетения за бременност и раждане;
5. Правоотношения по повод парични обезщетения за отглеждане на малко дете;
6. Правоотношения по повод парични обезщетения за безработица;
7. Правоотношения по повод парични обезщетения за инвалидност поради общо заболяване;
8. Правоотношения по повод парични обезщетения при карантина.
9. Правоотношения по повод парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и т.н.
Правоотношенията по повод на паричното обезщетение не винаги са свързани с настъпването на временната неработоспособност на осигуреното лице. В повечето случаи на осигуреното лице се изплаща обезщетение не във връзка с наличието на временната неработоспособност на същото, а при наличието на такава на членовете от семейството, когато не е в състояние, тогава, да се грижи за своето здраве. Пр.: гледане на болен човек/дете до 18 г.

УПРАВЛЕНИЕ на ДОО

12 .УПРАВЛЕНИЕ на ДОО

В управлението на ДОО участват: НОИ и Министерството на труда и социалната политика. Министерството има задължението да разработва, координира, провежда държавната политика по ДОО. Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна, провеждането на държавната политика по ДОО се изразява в подготовката на проекти за нормативен акт в тази област.
ДОО се управлява от НОИ. НОИ е сложно, организационно образование, включващо органи на национално и териториално ниво. Той е юридическо лице със седалище в София. НОИ е специализиран държавен орган, имащ редица задължения. НОИ изпълнява бюджета на ДОО. Управлява на осигурителните фондове по ДОО.
НОИ има следните основни задължения:
1. Изпълнява бюджета на ДОО;
2. Установява и събира вземанията на ДОО от неправилни осигурени разходи;
3. Контрол за спазване на осигурителното законодателство и по-точно на това по ДОО, като за целта изгради контролна система и определи правния статут на контролните органи.
4. Организира дейността по установяване на административните нарушения и административните наказания.
5. Извършва плащания на пенсии и обезщетения за безработица. Организира дейността на другите осигурителни плащания.
6. Събира информация и поддържа информационна система за осигурители, осигурени, самоосигуряващи се.
НОИ образува система от органи /изградена по компетентност/, чрез които се осъществява управлението на ДОО. На национално равнище това са надзорен съвет, управителя и подуправител на НОИ.
Надзорният съвет е изграден на тристранен принцип. Състои се от по един представител на всяка от представителните организации на работниците или служителите и работодателите и равен на тях брой представители, определен от МС. Законодателят изисква в квотата на представителите на МС да има включен изпълнителният директор на НАП. Това е така, поради ролята на агенцията в събиране на вземанията, дължими на НОИ.
Законът позволява разширяване състава на Надзорния съвет, ако нови осигурителни на работниците или служителите и/или на работодателите бъдат признати от МС за представителни на национално равнище. Подходът на законодателя за тристранния състав на Надзорния съвет на НОИ е обусловен от изискването на чл.3 КТ за тристранното сътрудничество в областта на трудовите правоотношения, осигурителните правоотношения и въпросите на жизненото равнище. Това сътрудничество се изразява в осъществяването на надзорни функции по отношение на дейността на изпълнителните органи на НОИ, в лицето на управителя и подуправителя.
Представителите на работниците или служителите и работодателите в Надзорния съвет се определят от ръководните им органи на национално ниво, съгласно уставите им. Съставът на Надзорния съвет /НС/ се избира за срок от 4 години - мандат. Няма законова пречка членовете на НС и от трите групи да се избират и през следващите мандати без ограничения. Членовете на НС избират от състава си председател. Това става на ротационен принцип /т.е. от трите групи за срок от една година/.
Законодателят не посочва срока, за който се определят членовете на НС. Това значи, че промените в състава на НС могат да се извършват по всяко време в зависимост от конкретните обстоятелства, които налагат това. Законът изисква поименният състав да се обнародва от председателя му в “ДВ”. При определяне представителите за членове на НС, то управителя и подуправителя на НОИ, както ръководните органи на осигурителите на работниците или служителите,работодателите, така и МС и Народното събрание са длъжни да се съобразят с изискванията на чл.39 КСО с оглед характера на дейността на тези органи и доверието на осигурителите и осигурените лица.
Правомощията на НС на НОИ се изразяват няколко основни насоки:
1. Правомощия от организационен характер. Те се заключават в това, че НС утвърждава основните насоки на дейността на НОИ.
2. Правомощия от финансов характер. Те се изразяват в:
а/ утвърждаване на проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му;
б/ НС по искане на длъжниците към фондовете на ДОО при изключителни случаи по време на материални затруднения може да разсрочи плащането по вземания /за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО/, по-големи от 100 000 лева за срок до три години.
в/ НС взема решения за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от НОИ след приключване на производството в несъстоятелност и по ликвидация на осигурителите, както и по задължения към ДОО от осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв.
г/ НС взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на ДОО.
3. НС определя възнаграждението на управителя и подуправителя на НОИ.
4. НС има правомощия от правотворчески характер. Те се изразяват в утвърждаване проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи; приемане на Правилник за организацията и дейността на НОИ и Правилник за дейността на Надзорния съвет;
5. НС има правомощия от контролен характер. Осъществява надзор върху дейността на НОИ, съвета на управителя, управителя и подуправителя. По-скоро това са правомощия от надзорен характер /контролният характер е с по-широка компетентност/.
Правомощия от разпоредителен характер:
- вземане на решения за придобиване и разпореждане с имуществото на НОИ над размер, определен от Правилника за организацията и дейността на НОИ;
- вземане на решения за придобиване на недвижими имоти от НОИ срещу задължения към фондовете на НОИ.
Решенията на НС са в основата на управлението на НОИ. Те са задължителни за изпълнение, включително и от управителя и подуправителя на НОИ.
Управителят е едноличен орган на НОИ. Той се избира от Народното събрание за срок от 4 години. Управителят на НОИ действа от името на НОИ, организира и ръководи дейността му, и го представлява пред всички физически и юридически лица в РБ и чужбина. Освен представителните функции, управителят има правомощия от оперативен, финансов, контролен, административно наказателен характер и по въпроса за трудовите правоотношения. Той сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците или служителите в централното управление на НОИ, главният счетоводител, началник-отделите и юридическите консултанти. При отсъствие неговите функции изпълнява подуправителят на НОИ. Той ръководи текущата работа на НОИ. Той открива и закрива ТП на НОИ и утвърждава структурата и бюджетите им.
Подуправителят е едноличен орган на НОИ. Избира се от Народното събрание за срок от 4 години. Подпомага управителя при изпълнение на неговите функции и го замества, когато същият отсъства. От 1996г. до сега не е избран подуправител на НОИ.
Към управителя на НОИ функционира и Съвет на управителя /по-правилно е Управителен съвет/. Състои се от подуправителя и ръководителите на дирекции и главни дирекции на НОИ. Това са съответните директори и главни директори на дирекциите на НОИ. Съветът на управителя не е орган на НОИ, а е помощен орган на управителя. То има правомощия от съвещателен характер, т.е. да подпомага управителя при изпълнение на функциите му като проучва въпроса, по който е упълномощен управителя да вземе решение и му предлага проекти за него.
ТП на НОИ са районните управления “Социално осигуряване” /РУСО/, а за София – Столично управление”СО” - СУСО. В РБ съществуват 28 ТП на НОИ. Техните седалища са в областните градове. Компетентността им е териториална. Цялостната дейност на РУСО се ръководи от директори. С оглед спецификата на дейността на тези ТП на НОИ, в тяхната структура са включени отдели: осигурителните приходи и краткосрочните осигуровки; отдел пенсионни осигуровки; отдел – бюджет и финансово икономическа дейност. Поради големият обем дейност на СУСО в неговата структура вместо отдели са включват следните дирекции:
a) Oсигурителни приходи и краткосрочни осигуровки.
b) Пенсионни осигуровки.
c) Бюджет и финансово икономическа дейност.
Дейността на отделните дирекции се ръководи от директори. СУСО се ръководи от главен директор. Правомощията на директорите са аналогични с тези на управителя на НОИ, но имат териториален обхват.
При определяне на представителите за членове на Надзорния съвет, управителят и подуправителят, както и ръководните органи на организациите на работниците или служителите и на работодателите, така и Надзорния съвет, са длъжни да се съобразяват с изискванията на чл.39, с оглед характера на дейността на тези органи и доверието на осигурените и осигурителите към тези лица за обективност, безпристрастност, неподкупност и защита интересите на всички. Във връзка с тези изисквания, членове на Надзорния съвет, управител и подуправител на НОИ не могат да бъдат:
1/ Лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материално-отговорна длъжност. В тези случаи се прилагат разпоредбите на Указ № 1074 за ограничаване заемането на тези длъжности от осъдени лица и Наредба №63 за неговото прилагане. За целта е необходимо представянето на свидетелство за съдимост при определянето на тези лица;
2/ Лица, които участват в управилни или контролни органи на други осигурителни фондове. Мотивът за забраната е обусловен от това да не се допусне нелоялност и конкуренция на такива лица в полза на осигурителните фондове, където участват като членове на управителни или контролни органи;
3/ Лица, осъждани за умишлено престъпление;
4/ Лица, които са били членове на управителни органи, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Презупцията за забраната е, че дейността на такива лица в качеството им на членове на Надзорния съвет, управител и подуправител, може да доведе до аналогични резултати в НОИ;
5/ Лица, които се намират в родство по права или съребрена линия или по сватовство по ІV степен с членове на Надзорния съвет, управителя или подуправителя. Това е, за да се прекратят злоупотреби и за да се осигури нормално осъществяване дейността на тези органи.

ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО

11.ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО

Финансовото устройство на ДОО се свързва в набирането, управлението и разходването на паричните средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи:
1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДОО. Набраните средства не се капитализират. В края на всяка календарна година се установяват постъпленията и направените разходи. Тук действа принципът за солидарността. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни вноски в осигурителните фондове. От друга страна са необходими точни актюерски разчети. Актюерски разчети – математическа наука. Актюер към НОИ. Изчислява се колко са пострадали от злополука, за да се определи осигурителната вноска и т.н. Тази система в РБ се прилага от началото на 1997 г.
2. Капиталопокривна /пенсионно покривна/. Една част от осигурителните вноски е предназначена да покрива възможните разходи през съответната година, а другата част е резерв, който се капитализира с лихва. Така се образува осигурителен резерв, достатъчен по математическо-актюерските изчисления, наред с постъпващите нови вноски, всички осигурителни престации и други разходи за следващата година. Резервните капитали се влагат в кредитни учреждения за олихвяване, откъдето се ползват за стопански и социални мероприятия. Опасност за този система е обезценяването на националната валута, което настъпва при дълготрайни икономически кризи и войни. Например, в Германия след Първата световна война. за да се запази реалната стойност на резервите, законът постановява една част от тях да се пласира в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа. Тази система в България се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и при доброволното пенсионно и здравно осигуряване.
При тази система осигурителните вноски се водят по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Осигурителните вноски се капитализират и олихвяват. От набраните по този начин парични суми се покриват разходите по нея и преди всичко изплащането на пенсии. Тази система в РБ се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване и при доброволното пенсионно /здравно осигуряване.
3. Държавно-бюджетна. Узаконена с КТ от 1951 г. Тази система се състои в събирането на осигурителни вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държавния бюджет, от който със средства, предвидени и обособени в държавния бюджет се изплащат материални обезпечения. Тази система съществуваше в РБ от 1952 до края на 1996 г. Предприятията плащаха парични обезщетения на работниците или служителите, а остатъкът от прихода по ДОО се внасяше в Държавния бюджет. Всички други разходи се извършваха от средствата на държавния бюджет. През годината се събират приходите от осигурителните вноски и се правят разходи за различните осигурителни плащания. В края на календарната година, ако разликата между приходите и разходите е положителна тя се внася в държавния бюджет, а ако е отрицателна, тя се покрива от средствата на държавния бюджет. Държавата отговаряше и гарантираше приходите и разходите със своя общ бюджет. Затова е нямало резервни фондове.
Със Закона за фонд ”Обществено осигуряване” приет през 1995 г., от началото на 1997 г. се въведе фондовият принцип за набиране и разходване на средства за осъществяване на ДОО. Първоначално беше създаден един фонд – обществено осигуряване. С КСО се усъвършенства осигурителното право чрез създаване на три самостоятелни фонда – фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. От началото на 2002г. действат още два нови фондове, управлявани /и петте/ от НОИ – фонд “Безработица” и фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
Върху фондов принцип е изградено и задължителното здравно осигуряване.
Паричните средства в отделните осигурителните фондове се натрупват и изразходват отделно. Те се характеризират със специфичните за всеки от тези фондове източници на постъпления на парични средства и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този специфичен фондов принцип е недопустимо отклоняването на парични средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за заплащането на друг фонд. Обособяването на фондовете е извършено въз основа на близостта на ОСР и на целите, за които се натрупват и за които се разходват. Осигурителните фондове са един от основните елементи на финансово осигурителните системи. Те са самостоятелни осигурителни институции, създадени за осигуряване на кръг от ФЛ за определени със закон ОСР.
Осигурителните разходи, извършени от фондовете са до размера на осигурителните приходи и резервите на фондовете. Основният източник, който формира приходите на всеки от осигурителните фондове с изключение на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” са осигурителните вноски. Техният размер е диференциран за отделните осигурителни фондове от гледна точка на необходимите средства за изплащане на материални обезпечения на осигурените лица при настъпване на ОСР.
Вторият по относителна тежест източник на приходи за осигурителните фондове са сумите на държавния бюджет за провеждане на осигуряването на държавните служители, кадрови военнослужещи, лицата по ЗМВР, ЗИН, както и от бюджета на съдебната власт за съдии, прокурори и следователи, тъй като те не плащат осиг.вноски.
Във фонд “Пенсии” приходи се набират от суми на републиканския бюджет за осигурителни вноски в случаите, предвидени в КСО. Напр., за периода на наборна военна служба, както и субсидиарно в ЗБДОО за съответната календарна година и за здравни осиг.вноски за пенсионери. В приходната част са и сумите по лихви, дивиденти, дарения и завещания.
Приходите във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се набират от държавния бюджет и се разходват:
1. за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски – пенсии за: военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, пенсии за особени заслуги и персонални пенсии;
2. за добавки или пенсии на ветерани от войните и др.
3. за добавки към пенсиите, определени със Закона за реабилитация на гражданите и репресираните лица.
Разходите на средствата от осигурителните фондове имат целеви характер:
1. за материални обезпечения, произтичащи от настъпили ОСР;
2. за плащания, свързани с поддържане нивото на доходите на някои категории осигурени лица, получаващи в резултат на настъпилите ОСР. Пример: осъвременяване, компенсиране, индексиране на пенсии и на други осигурителни плащания.
3. за издръжка на дейността на НОИ и ТП.
Значителна част от набраните средства се разхождат за издръжка дейността на ТП на НОИ, както и за придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване дейността на НОИ по ДОО.
Важна особеност на финансовото устройство на ДОО е бюджетната уредба и определеност на неговите парични средства.
Народното събрание приема ЗБДОО за всяка календарна година. Законопроектът се изготвя от НОИ. Той е отделен от законопроекта за държавния бюджет. Законопроектът за ЗБДОО се представя в МС за съгласуване заедно с проекта на закона за държавния бюджет и законопроектът за бюджета на НЗОК.
Това изискване на законодателя цели уточняване размерите на вноските от държавния бюджет и бюджета на ДОО. Законопроектът за бюджета на ДОО се разглежда от НС едновременно със законопроектът за бюджета на НЗОК и законопроектът за държавния бюджет. Това изискване на законодателя е насочено за да се осигури съгласуване в трите законопроекта.
Разпоредбите на чл.19/4/ КСО задължават НОИ да включи в законопроектът за бюджета на ФОО общ резерв на фондовете по чл.18 (5-те фонда – Пенсии, ПНТД, ТЗПБ, ОЗМ и Безработица). Този резерв се образува чрез отчисления по нормативно определени в закона за бюджета въз основа на осигурително-технически план. Той включва бюджетите на фонд „Пенсии”, „Трудова злополука”, „Общо заболяване и майчинство”, „Безработица” и „Пенсии, несвързани с ...” и бюджетът на НОИ. В него се предвижда общ резерв на фондовете по ДОО. В резерва се внасят приходите от главници по октовете за начет. Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на ДОО. Важна роля за финансовата стабилност на фондовете имат разпоредбите на чл. 28, съгласно които временно свободните средства по фондовете на ДОО могат да се влагат по депозитни сметки в БНБ или за придобиване на първичния пазар или чрез МФ на държавни ЦК. Така законодателят дава възможност, от една страна, временно свободните средства да носят приходи на осигурителните фондове, а от друга страна, тези средства да се използват за развитие на икономиката. С оглед гарантиране на стабилността на фондовете на ДОО, законодателят изисква банките, обслужващи сметките на НОИ да се определят от МФ и БНБ. На Надзорния съвет е предоставена възможността да прави избор между банките, но само в рамките на тези, които са определени от МФ и БНБ.

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

10.ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или са внесени осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са осигурени само за трудова злополука, професионално заболяване. Осигурителен стаж се изчислява в дни, месеци, години. Доколкото осигурителния стаж се изчислява така, ако лицето е работило при непълно работно време, то осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното изработено време.
За член-кооператор, упражняващ трудова дейност, получаващ трудово възнаграждение от кооперациите, за лица, полагащи труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание, получаващи месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, времето за което осъществяват дейността се зачита за осигурителен стаж. Когато възнаграждението на член кооператори, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, върху което са внесени осигурителни вноски, е по-малко от минималната работна заплата, то осигурителният стаж се зачита пропорционално.
За самоосигуряващите се лица, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски за съответната година.
За осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита:
1. Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. Времето на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност;
3. Времето на платен и неплатен отпуск за бременност и раждане.
4. Времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
5. Времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
Неплатеният отпуск за временна неработоспособност и са случаите, когато осигуреният е лице под 18 години и на него му е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, но това лице няма 6 месеца осигурителен стаж, се зачита за осигур.стаж !
Времето, посочено от четирите случая, се зачита като осигурителен стаж, поради съображения от социален/здравен характер.
Законодателят установява изключения, когато определени периоди от време се зачитат за осигурителен стаж (чл.4,ал.1,т.1-4 КСО). Когато лицата не са изпълнявали трудови / служебни функции в резултат на виновно поведение на работодателя / органа по назначението или е в обществен интерес.
За осигурителен стаж се зачита и времето:
през което работника или служителя не са работили, поради незаконното им недопускане до работа. Тогава съществува трудово правоотношение, но трудовите задължения на лицата по него не са били реално изпълнявани. Например: чл.213/1/КТ. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано, но на друго основание, то осигурителните вноски се правят върху разликата между последното трудово възнаграждение и осигурителният доход за периода, ако този доход е по-малък – работил е на друго работно място при по-малка РЗ;
през което лицата са били без работа, поради признато за незаконно уволнение. Това е времето от датата на уволнение до датата на признаване за незаконно/ от датата на уволняването до датата на възстановяване на предишната работа;
през което лицето, е било на наборна военна служба. Съгласно параграф 9,ал.1 на преходните и заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов стаж и КСО го възприема като осигурителен, не се допуска преоценката/ дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в правно положение на осигурените лица.
През което лицето учи висше/полувисше, ако внася за своя сметка осиг.вноски върху минималния осиг.доход за самоосигуряващо се лице, но за срок = срока на обучение, предвиден в учебния план.
Осигурителният стаж има значение за създаването на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за съществуване правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и за придобиване правото на пенсия. От вида/продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права.
При пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО или за осигурителен стаж по чл.69 КСО, осигурителният стаж се превръща, като 3 години стаж от първа категория/4 години от втора категория се зачитат като 5 години стаж от трета категория. Осигурителния стаж за пенсиониране се зачита времето, за което лицето е навършило необходимата (по чл.68, ал.1 и 2) възраст, но не му достигат до 5 год. Осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица към датата на внасяне, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание. Внасянето се извършва по банков път или чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия. Планът за разсрочено плащане се утвърждава от длъжностно лице от ТД на НОИ, на което е възложено пенсионното осигуряване. Периода на разсрочване е:
-до 5 г – ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 г.
-до 8 г – ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 г.
За придобит осигурителен стаж правото на пенсия възниква от датата на внасяне на осиг.вноски / утвърждаване плана за разсрочено плащане. При смърт преди погасяване на дължимите осигурителни вноски, те НЕ се събират от наследниците.
Осигурителен стаж и продължителността му се установява с:
- трудови книжки
- осигурителни книжки
- документи по утвърден от управителя на НОИ образец.
Правната уредба за установяване и изчисляване на осигурителен стаж – чл.37-45 Наредбата за пенсии и осигурителен стаж.
*Осигурителния стаж не е право, а юридически факт, въз осново на който възникват осигурителни права и задължения. От вида и продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права (напр., право на пенсия).
Трудовите книжки се издават от работодателя. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по трудовата дейност. Там задължително се вписва продължителността на времето, признато за трудов стаж. То се признава и за осигурителен стаж, тъй като осигуряването на работника или служителя започва от деня на постъпването на работа.
Осигурителните книжки са официални удостоверителни документи за вписания осигурителен стаж/осигурителен доход. Вписва се времето, през което са внасяни осигурителни вноски и доход, върху който са начислявани.
Издават се от ТП на НОИ на:
самооосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4КСО; и
на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по чл.4/3/т.5.
Осигурителният стаж се установява и с документи по образец – утвърдени, издадени от работодателя, въз основа на изплащателните ведомости, се издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или само за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителният стаж и осигурителният доход.
Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в документите за пенсиониране, ще се посочи МРЗ за РБ /за съответния период/.
За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работника или служителя са изработили законоустановеното за тях време.
Ако лицето има осигурителен стаж от различни категории труд, то при определяне на придобиването му като право на пенсия за инвалидност – не се прави такова превръщане.