криминология

Специална част

1.Престъпността в съвременният свят:


Краят на Втората световна война поставя началото на бързо нарастване на престъпността в развитите капиталистически страни. Благодарение на плана “Маршал” се възстаноняват икономиките в страните от Западна Европа.Постепенно се подготвя създаването на единен икономически ред, световното стопанство се доларизира. С падането на Берлинската стена вече не остават никакви прегради за пълната глобализация,която от своя страна води и до глобализация на престъпността, която става транснационална. Не остава място по земното кълбо, където да не се отчита висока престъпност. Транснационалната престъпност се характеризира с висока адаптивност. Тя също е организирана. Протича ускорен процес на конвергенция на организирана и конвенционална престъпност.В страните от Централна и Източна Европа престъпността се покачва главно с развитието на пазарната икономика. В по-малка или по-голяма степен в тях протича процес на приватизация. Политиката за борба с престъпността вече е различна. Миланския план за действие, приет през 1985г., се оказва твърде остарял. През м.12.2000г. в Палермо беше приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната престъпност. Последиците от транснационалната престъпност са:1. заплаха за суверенитета на държавите; 2.заплаха за националната стабилност и държавния контрол; 3. заплаха за демократичните ценности и демократичните институции, особено за страните, които са в процес на изграждане на демокрациите си;4. заплаха за националната икономика – потоците от мръсни пари могат да разбият националната икономика; 5. заплаха за приватизацията (проявява се главно при страните в преход).


2.Престъпността в България:


В началото престъпността в България има не сложна структура. След 1989г. в резултат на социалните промени в страната общата характеристика на престъпността се измени. Увеличи се броят на регистрираните престъпления и коефициента на престъпност. През 1989г. броят на престъпленията на 100 000 души от населението е бил 663, през 1990г.- 763, през 1991 г.- 2042., а през 1992г.- 2646.Тогава за първи път се заговори за взрив на престъпността. След 1992г. престъпността се развиваше неравномерно, най-вече в минус, с ново покачване през 1994г.,след което отново следва рязък спад. През 1997г. е отбелязан нов по-висок ръст-2898 на 100хил.души население. Как се обяснява това? Със социалните изменения в страната трябва да се очакват изменения и то в посока нарастване на ппрестъпността.Причината е комплекс от фактори от национално значение, свързани с измененията от политически и финансов характер-процес на раздържавяване на собствеността, процес на връщане на земята на нейните собственици и др. Основна цел – изграждане на стопанство върху принципите на свободна конкуренция не се реализира, налице е имитационно стопанство, което не е планово. Промените по законодателен път бяха свързани с безработицата. Раздържавяването на земята затрудни обработката й, част от животните бяха ликвидирани,което затрудни производството, свързано с обработката на суровини с животински произход. Ликвидацията на предприятията, които ангажираха голям брой работна ръка увеличи безработицата. Невъзможността за професионална реализация засегна предимно млади хора.Постепенно бедността се превърна във фактор, който ражда престъпност.Правопропорционално с увеличаването на дела на безработните се увеличи и маргинализацията в обществото. Създадоха се относително затворени общности,в които животът протича по собствени правила.Това води до: 1.ювентизация (подмладяване)-увеличи се делът на престъпносттта сред непълнолетните и младежите; 2. интелектуализация-за кратък период от време сред извършителите на престъпления има хора с висок образователен ценз (отнася се предимно до икономическите престъпления). С нарастването на броя на неграмотните през последните години картината се променя,независимо от това,че делът на хората с висше образование нараства; 3.етнизация на престъпността-най-тежката характеристика на престъпността. Поради нарастване на бедността и безработицата сред ромската общност тяхната активност нарастна няколко пъти.При агресивната престъпност-1:7 (българи-роми).Измени се и агресивността на хората от турския етнос; 4.Утвърждаването на организираната престъпност в България- днес тя е част от ежедневието на обществото ни. Тъкмо през преходния период бяха допуснати най-високи нива на престъпността.В резултат на развитието на престъпността у нас в периода на преход се увеличи процеса на виктимизацията поради това,че хората могат да бъдат не само реални,но и потенциални жертви.


3. Традиционна престъпност:


Това е престъпността, която се представя в статистиката. Над 2/3 от общата престъпност се пада на конвенционалната престъпност.Тя подлежи на по-точни измерения,защото за нея се води статистика.Така че тя е феномен,който сравнително най-добре се познава.Изследвана е престъпността и самите престъпници.От 30 до 40% от цялата конвенционална престъпност е делът на тежката престъпност. Конвенционалната престъпност има следната структура: 1.Основен дял-престъпления против собствеността, следвани от престъпленията против личността.Сред регистрираната престъпност относителния дял се променя, защото престъпленията против личността се разкриват винаги много по-бързо.На следващо място – общественоопасните -12-14% при регистрираните и 20% при санкционираните. Престъпност против собствеността- обединени са от един общ обект.Доминиращият вид в тази престъпност е кражбата. Взломните кражби са между 22 и 34%, част от тях са джебчийските.В последното десетилетие кражбата промени своите измерения в зависимост от това къде се извършват кражбите.Техниките непрекъснато се усъвършенстват.Много често една замислена като обикновена кражба прераства в грабеж.Кражбите могат да се извършват индивидуално,в съучастие или групово. Практиката показва, че привилегия на мъжете е да извъшват кражби, при жените процентът е много нисък (обратно е при джебчийските кражби,които се извършват предимно от жени).Малолетните извършват противообществени прояви,а не престъпления, защото са наказателно неотговорни. При кражбите преобладават извършителите с ниско образование.Съотношението по етнически признак е 1:14 (българи-роми).Грабежите са едни от най-тежките престъпления в наказателноправната система на всяка страна. Особено тежки са наказанията при грабежи-съчетание между престъпление срещу собствеността и престъпление против личността. Тази тежка престъпност е с много висока латентност.Често пострадалите не уведомяват разследващите органи. Част от грабежите се извършват от въоръжени лица.Използва се оръжие, за да се сломи съпротивата на жертвата.Преобладаващата част от извършителите на грабежи са мъже.С оглед на възрастта най-активни са непълнолетните, следвани от младежите. И тук има малолетни лица, извършители на грабежи, които са въвличани в тях, защото не носят наказателна отговорност. Престъпност против личността – това са най-вече умишлените убийства.По брой престъпления от този вид България е на първо място в Европа.



4.Престъпност на “белите яки”:



Едуин Съдърланд в книгата си “Престъпността на белите яки” (1949г) застъпва тезата,е това е нов вид престъпност. Проблемът е за престъпленията, извършвани от хора, които имат респектиращо и влиятелно положение в обществото.За да е налице такъв вид престъпност трябва да са изпълнени две условия: 1.извършителят да има високо социално положение;2.да е извършил престъпление в изпълнение на служебните си задължения. След излизането на книгата критиката обявява, че тази престъпност е мит. В същността “престъпността на белите яки” е кастова престъпност, а щетите, които предизвиква са огромни, защото хората с “бели яки” са уважавани хора. Съдърланд не довършва докрай анализа си, стига до извършителя на престъплението и неговите общи характеристики.



5.Корпоративна престъпност:




Най-общо тя е съвкупност от индивидуални или групови престъпления, извършени от членовете на легитимна организация-от нейно име и за нейна сметка. Корпоративната престъпност е особен вид престъпност,която уврежда интересите на отделните граждани и обществото. Предпоставки за наличие на корпоративна престъпност:1. корпорацията трябва да е законна и да функционира легитимно; 2.лицата, извършили престъплението трябва да са организационно свързани с корпорацията и действията, които са извършили да са в интерес на кооперацията. В криминологията въпросът за корпоративната престъпност се поставя сравнително късно –края на 70-те год.и на практика е продължение на престъпността на “белите яки”. Щетите, които причинява корпоративната престъпност са много големи и проблемът за нея следва да се разглежда в процеса на глобализацията на престъпността. Легитимните корпорации трябва стриктно да водят своето счетоводство.Мръсните пари могат да доведат до фалит на корпорации.След изпирането на мръсните пари престъпните корпорации могат да станат силно конкурентноспособни.



6. Икономическа престъпност:



Нетрадиционнна престъпност със собствени характеристики.Характерно за икономическата престъпност е, че преди всичко тя е интелектуална престъпност,при която отсъства насилие и в по-голямата си част е латентна.Нейната детерминация е по-специфична. В България относителният дял на икономическата престъпност в общия дял на престъпността е сравнително малък.Икономическата престъпност е специфично социално явление,възникнало в резултат на икономически отношения,изразяващо отношението между правнорегламентирания ред, неполагане на необходимите грижи за опазване на имуществото,като с това се увреждат интересите на група хора или цялото общество.В исторически аспект икономическата престъпност става популярна след Втората световна война. Там,където икономическите отношения са по-добре развити може да се очаква по-голяма икономическа престъпност.По своя състав икономическата престъпност е разнородна – тя е съвкупност от умишлени и непредпазливи престъпления.В сферата на икономиката в никакъв случай не бива да се подценяват непредпазливите деяния, защото те често причиняват големи щети. Възгледите за икономическата престъпност са различни и няма легална дефиниция на понятието.Формират се няколко групи автори: някои считат,че това престъпление се обединява около един критерий-злоупотреба с доверие, други считат,че е неправомерно да се включват престъпления в цялата схема на икономическите престъпления(основно това са измамите). Измамите в сферата на икономиката придобиват масов характер. Има и една група автори, които считат, че към икономическата престъпност трябва да се включват престъпленията на т.нар.”бели яки”. Престъпността на “белите яки” обаче е нещо специфично.В сферата на икономическата престъпност в основата стои собствеността и отношенията на собственост и това е критерият ,по който тя се различава от стопанската престъпност. Почти невъзможно е да се очертаят границите на икономическата престъпност,но те зависят най-общо от няколко неща:1.от производството – да се отчита има ли налично стопанство или не;2.от пазара и пазарните отношения.Където има конкурентен пазар, а не имитационен може да се очаква развитие на всички форми на икономическа престъпност;
Форми на икономическа престъпност: 1. документни престъпления;2.длъжностни присвоявания; 3.престъпления по служба; 4.безстопанственост;5.контрабанда; 6.подкуп.Нови форми са: престъпления против кредиторите и финансовата система; престъпления в парично-кредитната система и контрабанда. Икономическата престъпност има за последици: сериозно засягане на принципите на пазарната икономика;нарушава търговския морал; създават се обективни условия за някои от конкурентите;създават се затруднения за данъкоплатеца; подрива се държавната политика на разпределение- едни се обогатяват много за сметка на мнозинството. Наличието на мощна “черна икономика” е опасност за самото общество.Чрез средствата, с които разполагат представителите й могат да се превърнат в нещо като “държава в държавата”.Превенция-трябва да има воля за контрол над този вид престъпност и достатъчно сила да се посегне на групировките, да се отнеме имуществото им, когато се установи,че е придобито чрез престъпления.



7. Компютърна престъпност:



Компютърната престъпност е сравнително нов вид престъпност и представлява почти неразработен проблем. Компютърната престъпност -това е съвкупност от престъпления, за които се използва специфично електронно средство и е едно специфично явление, не обособено самостоятелно. Специалистите, които работят в областта на компютърното дело, имат различни схващания:1. Компютърен саботаж –осъществява се с компютърни вируси,които внасят смущения в работата на компютъра или невярна информация. Този проблем не е лесен за разрешаване. Специалистите твърдят, че ако тази дейност се инкриминира това би означавало застой развитието на компютърното дело. 2.Компютърен шпионаж – извличане на необходимата информация от съответната система; 3.Повреждане на информация или на самото техническо средство (компютърна измама). Това престъпление е най-сериозно.Извършителите са хора с висок образователен ценз, могат да бъдат длъжностни или недлъжностни лица. Технически лица,които имат възможност да работят с компютърни системи и на трети лица, които нямат нищо общо с компютрите. Това означава,че тези престъпления могат да се извършват и от голямо разстояние. Престъпленията, които се оказват компютърни, са твърде малко на брой.В последно време се увеличават,но не придобиват масов характер. Това означава, че тяхното разкриване е твърде малко. Една от особените прояви на компютърната престъпност е хакерството. Превенцията на този вид престъпност може да се извършва с постоянното усъвършенстване на компютърните технологии.



8.Екологична престъпност:



Екологичната престъпност е сравнително нов вид престъпност, от вида на квазиконвенционалната престъпност и представлява съвкупност от противоправни деяния,които застрашават околната среда и нейните компоненти. Свързана е с човешка намеса, която нарушава хармонията в природата. След Втората световна война бе застъпен тезисът,че човекът ще промени природата. Законодателните виждания отразяват общите познания, които имаме в момента и по тази причина екологичната престъпност беше формулирана твърде късно. Вредната човешка намеса може да бъде умишлена или непредпазлива.В съвременния свят проблемът за екологичната престъпност става все по-остър поради големите щети, които нанася.Тези щети могат да бъдат отчетени непосредствено след престъплението, но могат също така да бъдат отчетени и след дълъг период от време. Екологичните престъпления в много по-голяма степен от останалите са в зависимост от възгледите на законодателя. Трудно се определят границите на екологичната престъпност и това може да стане само в границите на действащото законодателство, което е крайно недостатъчно.Екологичната престъпност може да бъде от местно, национално или регионално ниво.Когато са засегнати интересите на много страни има глобално значение. Причини за екологична престъпност: производствено-техническа детерминация; Извършители: отделен човек, група от хора или поведение на институции. Превенцията е труден проблем, добре е да се постави акцентът върху новите технологии, но това е възможно в страни, които имат големи финансови възможности. Цената на екологичните престъпления е много висока, но реално тя не може да бъде изчислена. В ООН от години се работи за изработването на конвенция,свързана с екологичната престъпност. Със създаването на една такава конвенция вече възникват определени отговорности и задължения, но страните, които не разполагат с достатъчно средства не биха могли да изпълнят поетите задължения по конвенцията.



9. Пътно-транспортна престъпност:



Това е нетрадиционен вид престъпност, свързана непосредствено с техническото развитие, създаването и пускането в експлоатация на съвременни технически средства за индивидуален и масов транспорт. Тя е съвременна престъпност. И има сравнително голям дял в общата престъпност. Тя също е разнородна – включва умишлени и непредпазливи престъпления по суша, вода и въздух. Характерно за правната регламентация на пътно-транспортната престъпност е, че много от нормите са от техническо естество и поради това отношението е много по-различно от умишлените престъпления. Ако тези норми не бяха скрепени със санкции, тяхното спазване щеше да бъде свързано с целесъобразното поведение на човека. Пътно-транспортната престъпност често има тежки последици – телесни повреди, понякога и смърт, повреждане на скъпоструваща техника и др. През последните години като че ли не се прави разлика между ПТП и пътно-транспортно престъпление. А е редно да се отдаде голямо значение на непрекъснато усложняващата се пътно-транспортна обстановка – употребата на алкохол, зачестяване на случаите на бягство от местопрестъплението. 88% от пътно-транспортните престъпления са извършени от младежи. При разглеждане на проблема с пътно-транспортната престъпност трябва да се има предвид:1.професионалното ниво на водача;2.естествените свойства на човек- наблюдателност, възприятия, познаването на превозното средство, познаване на правилата за движение и др. Специалистите считат, че по-голямата част от престъпленията са свързани с личните качества на водача и неговото психическо състояние. Условия,които трябва да бъдат преценени с оглед детерминацията на тази престъпност: 1.количества МПС за дадена отсечка;2.характер на МПС;3.опитността на водачите; 3.познаване на управляваното МПС; 4.познаване на правилата за движение;5.придобит професионален опит;6.състояние на пътя и пътната маркировка; 7.продължителността на пътя. Превенцията се състои в създаване на нови МПС и подобряване на инфраструктурата и означенията, съвременно законодателство, развитие на застрахователното дело. Тази престъпност има по-различна характеристика от тази на конвенционалната престъпност, но цената й е много по-висока.



10.Младежка престъпност:



Участието на младежи в престъпността и в извършването на най-тежки престъпления е един от най-актуалните проблеми. Неслучайно почти всички социологични теории са изградени на анализа на младежката престъпност,която представлява съвкупност от престъпленията, извършени от млади хора за определен период от време. Понятието “млади хора” е чисто социологическо, в различните страни се имат предвид различни възрастови граници.У нас под млади хора се разбират лицата от 14 до 29 год.,като основанията за това са чисто управленско-политически. Самите законодателни или поднормативни актове са изрично насочени към младежта. В западните страни границата на младежта се свежда до 25 години. Основанията за такава горна граница са:1.особеностите на престъпната активност на хората в тази възраст. Именно при младежите до 25г. могат да се проследят проблемите на социологизацията.;2.Това е възрастта на най-високата конфликтност. След тази възраст постепенно младият човек излиза от възрастта на високата конфликтност, защото проумява, че голяма част от възгледите му за живота са били илюзии и започва да се съобразява със социалните норми.След Втората световна война в цяла Западна Европа цари разруха, в резултат едно цяло поколение от млади хора израства в разбити семейства.Децата изпитват ограниченията морални,материални,религиозни,идващи от новия ред.Младежите обаче винаги са искали да не бъдат ограничавани.Конфликтите,които се зародиха между управляващите и младите хора доведоха до младежката престъпност. Говори са за вълна от агресия,вкл.и сексуална.Увеличаването на агресивната престъпност доведе до изменения на структурата на общата престъпност.При организираната престъпност се разви груповата престъпност при младежите-феномен, който доби високи размери.Постепенно младежката престъпност, както в Европа, така и в целия свят доби застрашаващи размери. Спрямо възрастта младежката престъпност се дели на няколко групи:1.непълнолетни (у нас до 18г.);2.група на младите пълнолетни-18-21г.;3.лицата между 21 и 25г. Младите пълнолетни често имат в проявите си фактори, характерни за непълнолетните,нещо което трябва да се има предвид с оглед тяхната ресоциализация.


11.Престъпност на непълнолетните:



Непълнолетните са точно определени от съответния законодател на всяка определена страна.Когато се говори за престъпност на непълнолетните трябва да се има предвид,че тя включва освен престъпленията и противообществените прояви.Точно по тази причина подрастващите се третират като малолетни и непълнолетни.Относителният дял на непълнолетните в общата престъпност е малък-средно 7%.Тези престъпления са извършени от деца в най-малката възрастова група.Едновременно с това се развива биологичната и социалната компонента, развива се характерът на личността.При определени обстоятелства вече непълнолетния носи наказателна отговорност..Това е период на интензивно приобщаване на непълнолетните към възрастните.Първи период-от 14 до 16г.-непълнолетните от този период са неустойчиви, организмът им не е подготвен, извършва се половото узряване не само като физиологичен процес,но и като социален.През този период половото съзряване придобива не съвсем осъзнавана социална окраска.Проявява се еротичното влечение при момчетата и по-слабо при момичетата, ненасочен към определен обект в този момент.Може да се увеличи рискът даденият непълнолетен да стане жртва на сексуално насилие.Непълнолетните непрекъснато оценяват другите и подражават на някого.В тази възраст те са много зависими от семейството,защото са подчинени на някакъв контрол от родителите.Втори период-16-18г.- При непълнолетните от тази група физическото и полово съзряване е почти завършило.На тази възраст се възприема най-бързо, нараснала е възможността за контрол, може да се упражнява трудова дейност при определени условия,може да се сключва брак. Лицата в тази възраст най-често извършват колективни престъпления – повече и по-тежки. Най-честите престъпления в този период са кражбите (отнемането на МПС е нещо типично за непълнолетните) Превенция- за борба с престъпността на непълнолетните е създадена най-добрата система от мерки. Първият закон за борба с детската престъпност е приет през 1958г. с който се създава и Централна комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетните.По места се създават районни комисии и Детска педагогическа стая, създават се поправителни домове и приюти за бездомни деца.



12.Престъпност на жените:



Престъпността при жените е много по-ниска,отколкото при мъжете.Средно мъжете извършват десет пъти повече престъпления от жените.В периода 1980-90г.съотношението между престъпленията е 1:6-жени-мъже.Престъпността при жените е относително стабилна.Основният дял при женската престъпност са кражбите на лично имущество.Джебчийските кражби също показват относително висок дял-30-50%.Престъпленията при жените често са свързани и с работното им място-длъжностни присвоявания и с престъпления вътре в семейството,от битов характер.Жените често са обект на системно насилие и малтретиране и затова често престъпленията имат чисто ситуационен характер,но е възможно и да са дълго обмисляни.Жените често използват отровата като средство за извършване на умишлено убийство.При тях груповата престъпност е по-ограничена,по принцип жените вършат престъпления индивидуално.Рецидивизмът при жените е по-рядко срещан.Във възрастов аспект значително по-високо е участието в престъпления на жени на по-зряла възраст.Общо сред осъдените жени само 3-4% са непълнолетни. Преобладаващ е броят на омъжените жени в съотн.3:1 спрямо неомъжените.Профил на жената престъпница-млада, окол 25-30г.,омъжена жена,живееща в град,която извършва престъпления против собствеността.По принцип жените влизат в конфликти много по-рядко от мъжете.Много често женската престъпност е свързана с извоюване на определен жизнен стандарт.


13.Рецидивна престъпност:



Това е съвкупност от престъпления,извършени от лица,които преди това са извършили други престъпления.Съществуват два подхода към рецидивната престъпност:
1.чисто нормативистичен-за рецидив говорим,когато лицето е осъждано с влязла в сила присъда.Тук се различават общ и специален рецидив; 2.социологичен подход-той не държи сметка за това има ли даденото лице минали осъждания.Достатъчно е да се установи дали то има в миналото си други престъпни прояви.Наличието на рецидивна престъпност е наличието на един от признаците за тежестта на общата престъпност.При рецидивистите се проявява професионализъм,който е признак не само на обществена опасност на извършителя,но и на самото деяние. Рецидивът при регистрираните престъпления е винаги по-малък,защото те са трудно разкриваеми.Рецидивистите оставят по-малко следи и доказателства.По-голямата част от рецидивистите са абсолютни аутсайдери,трудно приспособими към обществото,след освобождаването им от затвора те бързо вършат нови престъпления.В резултат на дългия престой в затвора настъпват много промени в личността и стават напълно негодни да общуват нормално. Рецидивната престъпност има относително малък дял в общата престъпност.Профил на рецидивиста-млад мъж на възраст между 20-35г.,с ниско образование,насочващ се към престъпления най-често против собствеността.Превенцията на рецидивната престъпност се състои най-вече във връщането на човека към здрава социална среда.Целта е по-скоро да се прекрати рецидива,преди да е извършено ново престъпление.


14.Организирана престъпност:



Организираната престъпност се появява при определени исторически условия-дезорганизация на обществото, системно насилие на собствената власт или нашественици над лишено от възможност да се отбранява население. Тя възниква като реакция срещу насилието,но постепенно започва сама да използва насилие за утвърждаването си като фактор в обществения живот.Правейки опит да даде дефиниция на организирана престъпност Дж.Делоу поставя акцент върху няколко основни признака: груповост, системност, антисоциалност,структурираност и утилитарност.Според него организирана престъпност има когато:1.съществува група от индивиди,които са се организирали с цел да се облагоделстват за сметка на обществото по незаконен начин;2.съществува общество, което търси възможности за действие извън контрола на държавните органи.Това общество действа по законите на строга конспирация в продължителен период от време за поставянето под своя контрол на цели отрасли в обществения живот с цел присвояване на крупни финансови средства;3.създадена е постоянна престъпна конспирация с цел финансово облагодетелствуване и за налагане на власт чрез заплаха и корупция със стремеж за придобиване на имунитет към наказателно преследване; 4.групата трябва да е структурирана за непрекъснато извършване на престъпни действия,целта на които е смяна на политическата и/или социално-икономическа структура на обществото;5.всяка формално структурирана група,целта на която е сдобиване с пари чрез насилие,заплаха,изнудване, подкупи с отрицателен ефект върху хората на определено място или район; 6.дейността на групата трябва да е сложна,богато финансирана и широко разпространена,която ежегодно отклонява от икономиката крупни парични суми чрез незаконни сделки. Първата легална дефиниция на организирана престъпност дава Законът за контрол над общата престъпност и охрана на улиците от 1968г.,според който организираната престъпност е противозаконна дейност на членовете на високо организирано и подчиняващо се на определени правила за поведение обединение, ангажирани с натрупването на незаконно имущество чрез хазарт,проституция,заробващи заеми,наркотици,рекет и други противозаконни дейности.Законът RICO определя,че предприятие е всяко отделно лице, сдружение, корпорация, акционерно дружество или друго юридическо лице, други обединения или група от хора,обединени де факто.Предприятието като цяло, или отделни негови членове, извършва различни престъпления-рекет,палеж,лихварство и др.,като алтернатива им е убийство. Престъпната организация(предприятие)действа на принципа на легитимната корпорация(предприятие).Главното различно е в легитимността.Корпорацията има законен характер и функционира в реалната икономика,а престъпната организация има незаконен характер и функционира в сенчестата икономика.


15.Организирана престъпност в България:


Тя възникна след промените през 1989г.и за кратко време успя да се утвърди като неотменно за страната ни явление,притежаващо характерни признаци:организация със своя структура,която действа постоянно като предприятие с цел натрупване на печалби и участие в разпределение на националния и световен брутен вътрешен продукт.Към настоящият момент организираната престъпност в България има: 1.високо общо ниво;2.сложна структура с увеличаване на дела на тежките престъпления против личността, собствеността ,икономиката и обществения ред;3.нови видове престъпност-организирана и организационна (корпоративна); 4.развитие на корупцията до степен да се обособи като самостоятелно социално явление. Организираната престъпност в България е сложна система от организации,които имат различен произход,структура,състав и предмет на дейност,икономическо поведение и реално място в обществото.Но всички те притежават общите черти на организираната престъпност и представляват престъпно предприятие.С оглед произхода и функциите на престъпните организации те мога да се обособят в няколко типа:
1.първи тип-проявява се в две основни форми:
а)на доверени български граждани се предоставят държавни средства за участие в смесени дружества, акционерни дружества и други сдружения извън страната,представяйки капитала като собствен.Те са задължават да осигуряват валутни постъпления в бюджета срещу заплата на държавен служител.В годините след промяната доверените лица присвоиха капиталите и станаха техни собственици;
б)състои се в упражняването на т. нар.”странична дейност”-предоставяне право на лица,които упражняват определен занаят да сключват договори с кооперации за извършване на странични на основния предмет дейности,с цел да увеличат доходите на граждани, живеещи в бедни или планински райони.Този разрешителен режим доведе до корумпиране на голяма част от администрацията и присвояване на финансови средства от длъжностни лица.;
2.втори тип: характеризира се с източване на държавна собственост-пари,стоки и суровини-и преливането им в частния сектор. Този тип престъпни организации са дело на номенклатурата-ръководители на производствени и търговски предприятия,които управляват държавни и кооперативни имущества. Директно се създават паралелни частни фирми със същия предмет на дейност и така се прелива капиталите от държавната фирма към частната, отстъпват се пазари и клиенти и т.н.;
3.трети тип-формират се чрез приватизация на държавни контрабандни канали,поддържани и контролирани от органите на сигурността по време на тоталитарния режим.В тези организации се включват служители от бившата ДС,от митниците и представителите на бившата партийна номунклатура;
4.четвърти тип-изградени са на криминална основа.Към тях се отнасят групи,натрупали капитал от валутни нарушения,контрабанда на леки автомобили и групи,натрупали капитал от насилствени престъпления-грабежи,рекет,отвличания и др.


16.Пране на пари:


Понятието пране на пари може да се дефинира като действия,извършени за прикриване произхода на придобитите чрез престъпления печалби и техните собственици,с цел участие в легалната икономика. Прането на пари преминава през няколко етапа:незаконен продукт-прикриване по трасето-укриване произхода на незаконния продукт-налични чисти пари.Незаконния продукт е придобитата печалба от престъпна дейност.Разпределението на незаконния продукт е раздробяването му,като така всяка част придобива самостоятелност и необвързаност с него.Прикриването по трасето включва действията на участващите в престъпната организация лица или банкови,финансови и други служители.Интегрирането е заключителния етап от цикъла на пране на пари,когато незаконния продукт се сраства с чисти пари.Техниките,които се използват са изключително разнообразни. По-често практикуваните са:незаконен внос(износ)на пари или ценности; внасяне на пари в различни банки;раздробяване на престъпния продукт с цел заличаване следите на паричните суми; автофинансиран заем;разкриване или купуване на търговски обекти;създаване на компании-фантоми; създаване на нелегални банки;фалшиви фактури;закупуване на валута и др.Често прането на пари се извършва чрез разкриване на офшорни компании.Те се създават в зони,където регистрацията се извършва лесно и бързо и се ползват редица законнорегламентирани предимства:нисък или нулев данък;анонимност и конфиденциалност на лицата, регистрирали компанията; слаб или напълно липсващ валутен контрол и др. Офшорните зони са притегателен център за притежалите на мръсни пари и се превръщат във финансов рай.Той се характеризира основно с:1.пълен отказ за даване на информация на друга държава,свързана с всякакъв вид финансова операция;2.законодателство,гарантиращо тайната на дружеството;3.незабавен превод на банковия депозит на дружеството-депозитар;4.отлични електронни комуникации; 6.развит трафик на вътрешен туризъм,позволяващ движение на ликвидни пари;7.използване на една от международните валути като разплащателно средство наред с местната валута.Едно от основните изисквания е страната, приемана като финансов рай, да е политически и финансова стабилна.


17.Корупция:



Може да се дефинира като злоупотреба с правомощия, предоставени на конкретно лице със закон или договор,с цел лично или корпоративно облагоделствуване. Корупцията винаги се проявява като средство или цел.За корумпиращия тя е средство за получаване на определено право, облага или услуга.За корумпирания тя е средство и цел за обогатяване и заедно с това добиване на по-голяма власт.С оглед обществените сфери,където се проявява могат да се обособят следните видове:политическа корупция,корупция в публичната администрация; корупция в правораздаването и корупция в икономическата сфера.Корупцията възниква и се развива в дезорганизирано в политическо,икономическо,финансово,правно и морално отношение общество.Нивото на корупцията и правните й форми са свързани с характера на пазарните отношения и отношението на държавата към пазара и формите на разпределение.Г.Бекър определя икономиката като наука за човешкия избор и създава теория,обясняваща престъпното поведение с рационалния избор,извършван в условията на пазара.Корупцията е стока,която има своя цена.Цената й е променлива, защото корупцията е незаконно благо,което се продава и купува.Тя може да бъде представена със следната формула: корупцията е равна на сбора от монопола и свободата на действия минус отговорността. Цената на корупцията се реализира на пазара в зависимост от търсенето и предлагането.Тази реализация се осъществява чрез продажба или замяна.Движението на корупцията на пазара се определя от макро- и микроикономически фактори,като качеството й се определя от следните благоприятстващи условия:1.степен на дезорганизация на обществото;2.степен на дестабилизиране на държавните институции;3.степен на дестабилизиране на съответните контролни органи;4.наличието на монопол;5.степен на участие на държавата в регулиране на икономиката;6.ниво на дискриминационни правомощия.Цената на корупцията се определя от значението на услугата,вещта и т.н. при участието на повече купувачи.


18.Маргиналност:


Този проблем не е третиран самостоятелно.Терминът се използва за характеризиране на една действителност.Маргиналната група е общност от хора,чиито ценностни ориентации не съвпадат с господстващото мнение в обществото,в резултат на което те се откъсват от него.В страните,където има голям брой емигранти те живеят на групи и не поддържат контакти с населението в страната,в резултат на което често възникват конфликти.С емигрантите в САЩ е свързана организираната престъпност.Маргиналите това са емигранти, лица с минали осъждания,участници в някои секти,проститутки,алкохолици,наркомани.За криминологията интерес представлява бита на маргиналите,източниците им на доходи и дали те имат престъпен произход, отношението на гражданите и институциите към тях.Маргиналната личност често привлича вниманието със своята оригиналност.Много от младите хора им се възхищават и са готови да им подражават.От друга страна маргиналните общности предлагат възможност за физическо оцеляване на самотни млади хора, скъсали връзките си с близките.Маргинализацията е един обективен процес,който спомага за дезорганизиране на обществото. Ограничаването й е е социална задача.Изисква се системно наблюдение на маргиналните общности като често това се осъществява с вкарване на информатори в общността им.Основната цел е да не се разраства маргиналната престъпност.


19.Групова престъпност:



Тя е социален феномен,обусловен от бързото нарастване на конвенционалната престъпност в резултат на урбанизацията.В миналото груповата престъпност не е достигала такива размери. Криминалната група е общност от хора,възникнала случайно или планомерно на основата на общи цели за извършване на едно или повече престъпления.Тя възниква най-често в дезорганизирани общества или в общества,където анонимността е много голяма. Съществуват различни схващания за това какво трябва да разбираме под криминална група и групова престъпност:1.нормативистичен подход-той не дава точно обяснение.Някои автори в САЩ дават определение за понятието криминална група,банда и организирана престъпност,които коренно се различават от груповата престъпност.Трешър се интересува най-вече от това какви са начините на организиране на криминална група,какъв е статуса на отделните хора в нея.Въз основа на това той определя три вида групи: 1.конфликтна група-дълготрайни ли са тези конфликти и как може да се въздейства на тези групи;2.рертретистки групи-това са групите на маргиналите,алкохолиците и проститутките; 3.криминалнална група-проследява се преминаването на една група в един или друг конфликт,не е изключена възможността маргиналните групи също да прерастнат в криминални групи.
Структура на криминалната група:не е изключено криминалната група да има лидер,не е задължително да има някакви писани правила,от които всички се ръководят,те може да възникнат инцидентно.При криминалните групи липсва основната цел на организираната престъпност-натрупване на пари.Криминалната група разпределя парите по друг начин-може да бъде в съответствие със степента на участие.Тук няма натрупване на капитал,всичко се изконсумира. Познаването на групите и техния характер дава възможност срещу тях да се противодейства ефективно.Най-често се елиминира лидерът,след което обикновено групата се разпада.

КРИМИНОЛОГИЯ

15.Психологични теории


Психиката на престъпника отдавна е превърната в проблем,който занимава едни от най-известните психолози в света.В особеностите на психиката се крият фактори, превръщащи човека в престъпник. Учението на Ив.Павлов за типовете висша нервна дейност обвързва комплекса от основните свойства на нервните процеси-възбуда и потискане с тяхната сила,равновесие и подвижност:
1тип-силен,уравновесен,подвижен(сангвиник);
2тип-силен,неуравновесен, подвижен (холерик);
3тип-силен,уравновесен,слабо подвижен(флегматик);
4 тип-слаб (меланхолик).
Учението за обективния детерминизъм на психологическият живот на човека има значение за криминологията с оглед разработване теорията на личността на престъпника и жертвата,както и за криминологичната и виктимологична типология.То се използва успешно и при изясняване психологията на престъпното поведение и при разработването на проблеми,свързани с вземането и изпълнението на решението.Основата на аналитичната психология е поставена от Карл Г.Юнг,който разделя хората на два рязко различни типа:екстраверти и интроверти. Според него екстравертите са по-склонни да извършват престъпления, защото обикновено проявяват агресията си към хора и вещи.Безспорно най-изразен психологизъм в обяснението на престъпното поведение се съдържа в теорията на З.Фройд и неговите последователи.Те разглеждат човешката психика като субстрат от въздействието на неосъзнати вродени,атавистични и агресивни инстинкти, поставени под контрола на суперего.Фройд се насочва към търсене на механизмът,по който се разрешава дълбок вътрешен конфликт,водещ до престъпление.В тях той намира причините на поведение. Търсенето на скритата причина на човешката дейност от психоаналитика дава възможност да се разбере психиката на правонарушителя и да се разкрият мотивите на престъплението.



16.Биологични теории



Биологичната обусловеност на престъпното поведение за първи път се формулира като научен проблем от Ч.Ломброзо.Философската база на неговото търсене е разбирането,че престъпното поведение е предпоставено от биологична наследственост и някои други фактори.Основната идея в концепцията за родения престъпник е,че в човешката природа е дълбоко вкоренен инстинктът към престъпление.Ломброзо подлага на психиатрични и антропологични изследвания затворници и душевно болни и така стига до извода,че дадения по рождение психофизичен строеж е причина за склоността на човека към извършване на престъпления.Той разработва и първата научна класификация на престъпниците:1.престъпник по рождение; 2.престъпник по навик (в тази категория спадат и душевноболни лица) 3.престъпник по страст (тук влизат и политически престъпници); 4.случаен престъпник.В книгата си “Престъпният човек” Ломброзо допълва теорията си и разработва схема на признаците на престъпността:1.аномалии в структурата на черепа;2.морфологични и хистологични аномалии на мозъка; 3.антопометрични и физиогномични аномалии; 4.аномалии на тялото; 5.психологически особености, включващи усещания, чувства, рефлекси и др. Изследванията на Ломброзо поставят началото на клиничната криминология,доразвиваща се впоследствие в редица страни.Енрико Фери е един от най-известните последователи на Ломброзо.Той изгражда нова типология на престъпниците като добавя в типологията на Ломброзо един нов вид престъпници-престъпници по лудост.Според него попадащите в тази категория престъпници следва да бъдат настанявани в психиатрични заведения.


17.Социологически теории


Теорията за аномията възниква в края на 19в. и е първата социологическа теория,която обяснява престъпното поведение. Неин създател е Е.Дюркхейм,който възприема моралният дълг като основна идея за изграждане на философска система.Той счита,че обществото е духовна реалност,която може и трябва да се изучава от социологията. Дюркхейм свързва моралните постъпки,които се извършват в обществото за зависими от други обществени фактори-икономически, психологически, правни и религиозни.Издигайки култа към индивида,той търси единството между отделната личност и обществото,което може да осигури моралното единство на страната.Дюркхейм застъпва тезата,че държавата не само трябва да гарантира правата на отделната личност,но и е длъжна да ги създава.Солидарната и социалната сплотеност,според него,са в основата на обществения живот.Самоубийството е проблем,който особено много занимава Дюркхейм.Той приема,че самоубийството се предопределя от външни на индивида причини,а не от негови вътрешни качества. Аномията, според Дюркхейм,е състояние на дезорганизация,когато около индивида настъпва пълен крах.Тя може да бъде два вида:1.икономическа-когато е нарушен нормативният ред,установяващ материално благосъстояние на различни обществени класи; 2.семейна-когато е нарушен семейният порядък,кото осигурява хармония в личностните взаимоотношения и взаимно уважение.Дюркхейм разграничава следните типове суицидни прояви:1.Егоистично самоубийство-при него индивидът е осъзнал пълната си изолация от обществото и то престава чрез своите механизми да регулира социалното му поведение; 2.Алтруистично самоубийство-свързано е предимно с древни обичаи,а в съвремеността типичен пример са самоубийците камикадзе;3.Аномично самоубийство-свързано е с кризисни периоди в обществото,при нарушение на изградени вече социални стереотипи на поведение; 4.Фаталистично самоубийство-възниква в резултат на засилен контрол от страна на непосредствено обкръжение,когато самоубийството се явява изход от нежелан натиск;Теорията за диференцираната асоциалност на Едуин Съдърленд се основава върху девет хипотези:1.Престъпното поведение се научава; 2.Престъпното поведение се научава в интеракция с други лица в процеса на общуване; 3.Основна част от наученото на престъпното поведение се извършва в групи с близки личностни отношения;4.Когато престъпното поведение се учи,наученото включва:техники за извършване на престъпления и специфична насока на мотиви,цели и отношения;5.Специфичната насока на целите и мотивите се научава от определенията на правните кодекси като благоприятни и неблагоприятни;6.субектът става правонарушител.


18.Конфликт на културите



Според Торстън Селин в основата на престъпността стои конфликтът на културите.Тази теория се използва за обясняване на съществените различия в престъпната активност на лицата от различни културни среди като се вземат предвид и фактори като расова,религиозна,етническа и полова принадлежност. Теорията на субкултурите възниква при определени социални условия в края на 20-те г.на 20в.и се развива главно в САЩ.Основоположник на теорията е Фридерик Трешър,който се заема да изучава над 1000 младежки престъпни организации в Чикаго.Резултатите от това изследване му дават възможност да разкрие характера и структурата на престъпните общности и да търси последиците от социалната дезорганизираност в градската среда.Клифърд Шоу и Хенри Макей внасят корекции в изводите на Трешър относно характера на младежките криминални групи.Според тях основата за възникване на субкултура,както и на престъпни младежки образувания, чиито възгледи и норми да съвпадат с тези на възрастните престъпници са:1.непълнолетните трябва да са част от криминалната действителност на възрастните,т.е. да са в едно семейство или съседска общност; 2.контактът с престъпниците,особено ако те по закон или на практика осъществяваат контрол над непълнолетните,ускорява усвояването на нормите и ценностите на субкултурата.Теорията на дрейфа се основава на разбирането за положението на младия правонарушител в съвременното общество,за което са характерни от една страна множество забрани,а от друга-редица възможности за тяхното преодоляване или заобикаляне.Според Дейвид Матза(автор на теорията)обществото е толкова сложно структурирано и обвързано с противоречия,че младият човек сравнително лесно може да дрейфува между нормативно позволеното и забраненото поведение.От тази възможност най-често се възползват хора от низшите социално-икономически слоеве,защото ниският им социален статус се приема от правоприлагащите органи за смекчаващо вината им обстоятелство.


19.Теория за икономическият детерминизъм



Привържениците на теорията за икономическият детерминизъм поставят в основата на обществения живот и живота на отделния индивид иконимически фактор. Марксистката теория за престъпността е свързана с имената на Маркс,Енгелс и Ленин.Техните възгледи за философията на историята, т.нар. исторически материализъм, дават обяснение на възникването,съществуването и ликвидирането на престъпността като социално явление.Според Маркс и неговите последователи в основата на общественото развитие е материалното производство,а решаваща движеща сила на всички исторически процеси са материалните условия на живот.Те разглеждат производството на материални блага като единство от:1.производителни сили-това са средствата за производство и хората,които привеждат в действие тези средства; 2.производствени отношения-отношенията между хората в процеса на производство;формите на собственост върху средствата за производство и произтичащото от това положение на различните социални групи в производството и техните взаимоотношения. К.Маркс изследва диалектиката между производителните сили и производствените отношения и стига до извода,че на определен етап от развитието си производствените сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения и тогава настъпва епохата на социалната революция.Според Ленин престъпността,както и други надстроечни явления,има класов характер,а причината за съществуването й е в “нарушенията на правилата на общежитие”,в експлоатацията на народа,нуждата и неговата нищета.Начинът за ликвидиране на престъпността е в премахването на тази главна причина.Вилеч Бонгер също отхвърля биологичните фактори и счита,че човешкото поведение е изцяло социално обусловено. Според него престъплението е антисоциален акт,а престъпността е детерминирана от икономиката.Разделението на обществото поставя една класа в зависимо положение от друга,само защото тя притежава необходимите средства за производство. Капиталистическият начин на производство противопоставя буржоазията на пролетариата, а продължителността на работния ден,наемния детски труд,лошите жилищни условия, гладът и мизерията раждат престъпност.


20.Неокласическа икономическа теория


Основните принципи на неокласическата теория са формулирани от представителите на Чикагската икономическа школа.Гари Бекър с книгата си”Икономически подход към изясняване на човешкото поведение” предлага нова теория,която има за цел да изясни характера на криминологичната детерминация.Тази теория е изградена върху възгледа за икономиката като интеграция на социалноикономическата наука под върховенството на икономиката,разглеждана като всеобхватна програма на познанието.Тази икономическа програма обхваща различни човешки действия,чиято проява е рационален избор.Неокласическата икономическа теория разкрива голямо сходство с теорията на играта.Участващите в пазарните отношения са играчи и правото трябва да осигури рационално пазарно поведение на стопанските субекти.Бейкър изследва вариантите на икономическо поведение на отделния участник на пазара и отнася това поведението към третото направление в икономическата програма.На тази основа той формулира общо учение на поведението,а също и неикономически форми на поведение-брак,любов, религия и др.Според Бекър престъпното поведение е проява, външен израз на едно рационално решение. Доколкото престъпността и икономическото поведение са проява на рационален избор измежду възможни варианти,то престъпното поведение по своята същност е икономическо поведение.Така се стига до извода,че престъпността не е нищо друго,освен проява на икономическа активност.Според тази теория потенциалният престъпник разполага с ограничени ресурси за действие.На пазара той излиза с определени,но не много на брой комбинации на поведение,едни от които са допустими от закона, а други-не. Извършването на престъпление означава,че в конкретна ситуация рационалния избор на съответният играч е бил противозаконен вариант на поведение.Този избор е повлиян от социални предпоставки: бедност, безработица, ниско трудово възнагражд.и др. Концепцията за “престъпност на изобилието” има подчертано социологически характер.Тя се основава на възгледа,че престъпността нараства пропорционално на увеличаващото се благосъстояние. Класическите фактори на престъпността на непълнолетните-бедност, разбити семейства,поради пиянство и проституция на родителите от слабите социални слоеве,безработицата и експлоатацията,и особено ниското заплащане, постоянната несигурност за работата и прочие вече не могат да обяснят високата престъпна активност на децата,юношите и младежите в новите икономически условия. Ф.Шафщайн изследва престъпността в страната на европейското икономическо чудо-Германия и заключава,че икономическата нужда не може повече да бъде причина за престъпността.Фалк добавя,че богатството,също както и мизерията,носи зло и ражда престъпност..Високият жизнен стандарт стимулира желанието към ново забогатяване,непрекъснато увеличаване на личното богатство и завоюване на нов социален статус и един от начините да се постигне всичко това е престъплението.В действителност концепцията за престъпността на изобилието е един съвременен възглед за престъпността в съвършено нови икономически условия.Но тя не може да даде обобщен отговор на въпроса защо нараства престъпността заедно със значителното подобряване на материалните условия на живот на хората и дали “благосъстоянието днес”не е само степен,съотнесена към миналото.

КРИМИНОЛОГИЯ

Обща част

1.Предмет,характер и задачи на криминологията


Терминът криминология е съставен от латинската дума crimen(престъпление) и старогръцката Logos(учение)и в буквален превод означава “учение за престъплението”.Криминологията е обществена наука за престъплението, за престъпниците и престъпността, както и за причините за тяхното съществуване в обществения живот,за превенцията и контрола над престъпното поведение и престъпността като социално явление. Методът на криминологията е методът на обществените науки,в който са акумилирани методи на различни по своята същност частни науки,модифицирани с оглед характера на криминологичното познание. Криминологията се занимава с проблеми,които са извън нормалния социален живот на отделния индивид. Противодействието на държавата срещу престъпността е неотделимо от принудата. В криминологията се развива успешно сравнителния метод. Той спомага за бързото развитие на тази наука и за провеждането на съвместни или паралелни многонационални изследвания. Криминологията е самостоятелна обществена наука и е независима от правните науки и социологията.

2.Криминологията в мата на науките

Криминологията като обществена наука е част от общата система на обществените науки. Отделните обществени науки в различна степен влияят на криминологичното познание,а от там и на самата наука. Икономиката, философията и социологията дават голяма част от теоретичните основи на криминологията. Като интер-дисциплинна наука криминологията има еднопосочни връзки с другите науки като биологията,медицината в т.ч. цитология, психология,генетика и др.,чието развитие обогатява криминологичното познание.Връзката между криминологията и наказателното право е генетична,защото криминологията се отделя и обособява като самостоятелна наука именно от наказателното право. В голяма степен те имат общо поле на изследване, което двете науки извършват от самостоятелни позиции и с различни методи. Различията са значителни и принципни-престъплението е основно понятие на наказателното право и криминологията,но правото изучава престъплението като юридически факт,а криминологията го изучава като социален факт.Методите, които използват наказателното право и криминологията са различни. Наказателното право има строго определен догматичен метод на изследване.Криминологията е автономна в избора на изследователски методи,които могат да са от различни области на знанието,стига те да са научни.Обектът на изследване на наказателното право и криминологията също е различен.НП изучава правните норми,а криминологията -тяхното социално основание, изхождайки от психологични.,икономични и др.позиции.В сферата на превенцията връзката между наказателното процесуално право и криминологията е много близка,най-вече с оглед събирането на криминологична информация,която е от голямо значение за криминологичното познание. Връзката между криминологията и криминалистиката е двустранна.Криминалистиката е наука за начина и тактиката за разкриване и разследване на престъпления и разработва технически средства,които могат да се използват за предпазване от престъпления.Връзката между двете науки личи най-ясно при организирането и осъществяването на превенция и контрол над престъпността.Криминологията си взаимодейства в област.на превенцията и с пенологията. Резултатите от изследвания на пенологията се използват при разработване на стратегии и превантивни програми.

3.Криминологични школи

1.Класическа школа:
неин основоположник е Чезаре Бекариа,в чиято книга “За престъпленията и наказанията” (средата на 18в.) са формулирани основните принципи на класическото наказателно право.Той за първи път изполва подхода за систематизиране възгледите на престъпниците,престъпленията и превенцията и така поставя началото на изграждане на система от научни знания за престъпното поведение и неговите причини.Ч.Бекариа пръв развива концепцепцията за свободната воля на човека и изключителната й роля за извършване на престъпления.Най-сериозна заслуга на класическата школа в криминологията е преодоляването на схематизма на възгледа за престъплението и престъпника,поставяйки по този начин началото на научна криминологична теория.
2.Позитивистична школа-формира се през втората половина на 19в. под въздействието на възгледите на Ч.Ломброзо. Позитивистичната школа отхвърля схващането за свободната воля и правния подход към изследване на престъплението и престъпника и обосновават необходимостта от изясняване на причинно-следствената връзка между социалните факти и множеството криминогенни фактори. Позитивистите отричат основните положения, залегнали в класическата школа-въпроса за умисъла и индивидуализацията на наказателната отговорност.С книгата си “Престъпният човек” Ломброзо поставя началото на отделянето на криминологията като самостоятелна наука.
3.Марксистка школа-формира се върху принципите на материалистическата теория на историята на Маркс,Енгелс и Ленин.Според марксистите престъпността като социално явление е икономически и социално обусловена. Предпоставяйки класова характеристика на престъпността марксистката теория разкрива своя партийна характеристика.,който я откъсва от общия научен процес;
4.Клинична криминология- преминава през три основни периоди на развитие:
1.преобладава схващането на Ломброзо и неговите последoватели,че престъпната личност притежава строго определени белези, установени въз основа на психиатрични и антропологични изследвания.
2.повлиян от учението за психоанализата.Представителите му отричат схващането на Ломброзо за определеността на престъпниците и акцентират върху скритите пулсации към девиантност,които съществуват във всеки човек (Фройд, Юнг, Сеченов и др.)
3.характеризира се с изследването на Жан Пинател,който застъпва тезата,че между престъпници и непрестъпници няма естествена разлика.Според него в основата на престъпната личност стоят егоцентризма, агресията, афективността и лабилността.
5.Критична криминология-възниква през 60-те год.на 20в.в САЩ.Възприема престъплението като израз на свободна воля на гражданина да манефистира неодобрението си към господстващата политическа система.


4.Криминологията и наказателната политика

Криминологията е тясно свързана със социалната,икономическата и правната политика на държавата.Тази връзка е обусловена от интереса на управляващите към престъпността като обществено явление и стремежа им да осъществяват контрол над нея.Държавата има интерес да ограничи процесите на виктимизация на обществото и от предпазването на гражданите от опасността да станат жертви на престъпления.Във всяко общество проблемите на престъпността се оказват в центъра на политиката и в този смисъл криминологията е в известен смисъл отражение на политиката.Наказателната политика определя общите принципи и насоки,както и методите за превенция и контрол над престъпността.Ч.Бекариа в книгата си “За престъпленията и наказанията”формулира голяма част от принципите на наказателната политика.Тя се формира в съответствие със степента на научно познание за престъпността,престъплението и престъпника и се основава на определени принципи:хуманност на наказанието; съразмерност между престъплението и наказанието,равенство пред закона;хуманно,отношение към осъдения,особено към лишените от свобода. Целта на наказателната политика е да се създаде обща конвенция за превенция и контрол над престъпността,т.е. тактиката и средствата за постигане на оптимален контрол на престъпността.Наказателната политика на практика се проявява в по-тесни граници.Тя се ограничава до дейността на полицейските и други органи на МВР,следствените органи, прокуратурата,съда и местата за лишаване от свобода.Криминологията съдейства за формиране на наказателната политика и така осъществява своите социални практически задачи:
1.усъвършенстване на действащото законодателство в съответствие със съвременните потребности за контрол над престъпността;
2.усъвършенстване на държавния апарат посредством изграждане на система от органи за превенция и контрол и организиране на нормативни предпоставки за взаимодействие между тях.
3.ограничаване на престъпността чрез ефективна превантивна политика,съчетана с контрол над престъпността.


5.Нова социална защита


НСЗ се появява като нова идеология срещу репресивното право, прилагано в Италия и Германия след 30-те години на 20в.Създателите й считат,че действащите наказателно-правни системи са претърпели провал,а основното средство на наказателното право-наказанието,се е оказало недостатъчно ефективно.НСЗ поставя в центъра личността,а правната система или институционното устройство се разглежда доколкото има отношение към личността с оглед осигуряване на морална свобода на човека, нарушението на закона и неговото поправяне.Тази концепция приема изцяло,че правонарушението в процеса си на социализация и адаптиране към обкръжаващата среда усвоява престъпното поведение.В този смисъл обществото,което създава различни емоционални проблеми,е виновно за съществуването на престъпници и правонарушители,т.е.вината на отделната личност трябва да се изключи.НСЗ се обявява против отмъщението и възмездието,характерни за класическото наказателно право, защото осъждането и последващото изтърпяване на наказанието не изчерпват и не разрешават проблеми,които е породило престъплението.Новата концепция счита,че най-ефективно средство за неутрализация на правонарушението е изолирането му от обществото,като върху него трябва да се прилагат единствено възпитателни мерки,които са освободени от принуда.Теорията за НСЗ приема,че наказателния закон трябва непрекъснато да се хуманизира,да се търсят нови решения за третиране на правонарушенията,създавайки по този начин възстановяване на чувството на увереност у правонарушителите и изграждане на нова ценностна система.
Медиацията по своята същност е недържавна система за извънсъдебно разрешаване на конфликти,вкл.и такива,възникнали в резултат от извършено престъпление.Тя се утвърждава като алтернатива на държавният съд и като средство за борба с леката престъпност.Медиацията е израз на нова наказателна политика и признание за кризата в наказателното право.Тя получава тласък в развитието си в резултат на усъвършенстване на института на компенсиране на жертвите на престъпления от страна на държавата.Постепенно тази политика на неформално правосъдие се институционализира.Основен организационен принцип на работа в нея е доброволността.Медиацията е включена в съвременните стратегии за разрешаване на конфликти между гражданите,голяма част от които крият опасност да доведат до престъпления. Използването й е подчинено на идеята за икономия на наказателния процес и освобождаването на органите на наказателното правосъдие от разглеждане на случаи, непредставляващи значителен обществен интерес.


6.Престъпление и престъпност


Престъпленията и престъпността увреждат и застрашават обществени отношения, независимо от степента на тяхното развитие.Престъплението е проява на отклоняващо от общоприетите норми поведение.Такова дивиантно поведение включва всички прояви на отклонение от правните и морални норми,които се посрещат с неодобрение,получават негативна оценка в обществото и голяма част от тях биват санкционирани.Примери за такова поведение са престъпленията по НК,противообществените прояви,при които липсват признаци на престъпления,всички прояви на социална патология и др.Приема се,че престъплението е понятие на наказателното право,а престъпността-основна категория на криминологията.Съществуват два основни подхода при разглеждане на понятието престъпление:
1.легалистичен-заключава се в строго придържане към легалното,законно определение;
2.антилегалистичен-привържениците на този подход търсят предимно социалните аспекти на определено деяние.
Престъплението е социален факт,който се състои в изискването да не се вреди другиму.То застрашава общественият интерес и това е основата за криминализиране на определени деяния.Тяхното социално съдържание е обстоятелството, което ги запазва като престъпление или при определени условия е основa за тяхното декриминализиране. Престъпността е негативно социално явление,което възниква със създаването на държавната организиция и закономерно присъства в обществото.Тя не е просто съвкупност от престъпления,в нея отделното деяние губи своята индивидуалност.Престъпността е масово явление.Тя е съвкупност от престъпления,извършени през определен период от време на определена територия.Това количествено определение обхваща всички престъпления-явни и латентни, умишлени и непредпазливи.Чрез престъпността може да се представи обемът на престъпността,нейната структура и ниво,както и да се определят тенденциите за изменение.


7.Латентна престъпност


Тя е криминологична категория за означаване на престъпността,която се явява разлика между обема на действително извършените престъпления и обема на регистрираните от съответните държавни органи престъпления.Явната престъпност изчерпва обема на регистрираната престъпност,за която дава сведения полицейската статистика.По-голяма част от нея е санкционирана от съда престъпност или престъпления, за които законът е предвидил други мерки за санкциониране на извършителите им.У нас латентната престъпност се представя като сбор от престъпления,които са останали неразкрити от органите на МВР,прокуратурата и съда и не са отразени в отчета на наказуемите деяния. Латентната престъпност може да бъде представена в няколко групи:1.Всички деяния,съдържащи посочените в НК признаци за съответно престъпление,които обаче не са станали известни на компетентните държавни органи; 2.Случаите, когато престъплението е станало известно на съответните компетентни органи,но извършителя му е останал неразкрит; 3.случаите, когато престъплението и неговия извършител са известни на компетентните органи,но по различни причини наказателно преследване не е осъществено. Латентността е вътрешноприсъщо свойство на престъпността да остане неизвестно,а с това и ненаказано. Именно това свойство на престъпността определя границите на латентната престъпност,която е значително по-голяма от установената. Латентната престъпност се обуславя от редица фактори: 1.степен на социална дезорганизация; 2.слаба контролираща система и много други. Общите методи за изучаване на латентната престъпност са: 1.допитване до населението;2.допитване до правонарушителите; 3.допитване до жертвите;4.допитване до информатори. Специални методи на изследване са: 1.научни изследвания;2.наблюдения;3.опити;4.документни проучвания; 5.оценки на експерти.


8.Личността в криминологията


Проблемът за личността е от изключително значим за криминологията.Традиционно обаче тя се ограничава с личността на престъпника,поставяйки си няколко изследователски задачи:1.Да разкрие социалнопсихологичните свойства и качества на личността,нейната ценностна система и степента на “криминална поразеност”; 2.Да разкрие факторите за антисоциалното развитие на личността и тяхното градиране според степента на криминогенност в отделните периоди от живота на престъпника;3.Да разкрие механизмите на престъпно поведение,да изучи потребностите,интереса и процеса на мотивиране,решенията и социалнопсихологичното отношение към престъплението,жертвите,наказанията и др.4.Да разкрие зависимостта на активността на личността от възрастовите й особености и пола и др.Цялостното изследване на проблема за личността обхваща няколко етапа:1.Изучаване на личността по време на предварителното производство-обхваща нормална и патологична личност или личността със симптоми на отклонения.По време на предварителното разследване най-точно може да се установи социалната изолация на личността в обществото и да се измери степента на групова интеграция; 2.изучаване на личността в хода на следствието-разкриване на темперамента, способностите, интересите, потребностите,мотивацията и др.Методите на изследване на личността са:1.социологически методи-чрез интервю или анкета с цел събиране на криминологенна информация;2.социалнопсихологически методи-използват се за разкриване на социалнопсихологическите закономерности на развитието и поведението на личността;3.Психологически методи-разкрива се нивото на психична зрелост на индивида и състоянието на неговото самосъзнание,което е от особено важно при оценяване на личността; 5.Психиатрично изследване-негов обект са лицата с патологична психика, извършващи престъпления,жертвите или трети лица.


9.Личност на престъпника


Основните въпроси,свързани с личността на престъпника най-общо се свеждат до следното: 1.кои и какви свойства характеризира личността,извършваща престъпления,и могат ли някои от тях да обусловят престъпното й поведение или да благоприятстват за него;2.кои качества на личността отличават престъпника от непрестъпника; 3.възможни ли са и в каква степен корекции в личността на престъпника и неговото поведение;4.каква криминалогична политика и какви мерки за превенция и контрол трябва да провежда съвременната държава.Личността на престъпника може да бъде определена като криминологична категория за означаване на наказателноотговорно лице в определен негов аспект-като представител на негативна социална група с присъщата за нея система от отклоняващи се отношения и връзки. Престъпникът е личност с деформирано или с признаци на започнала деформация съзнание,нарушена ценностна система и двойнственост в общуването. Основните моменти, които характеризират личността на престъпника са: 1.лицето трябва да е наказателноотговорно-наказателният закон определя възрастовите граници,в които лицето може да бъде субект на престъпление и съответно да бъде носител на наказателна отговорност;2.престъпника трябва да се разглежда като представител на определена социална група.Социалната група на престъпниците е негативно образувание в обществена структура,която се отличава с особена устойчивост,защото нейния основен обединяващ фактор е престъплението. Криминологията се интересува конкретно от престъпника.Тя изучава неговото битие като член на обществото,но и като носител на особено негативни качества от гледна точка на принадлежността му към социалната група на престъпниците;3.Престъпникът е личност с деформирано или с признаци на деформация съзнание и самосъзнание;4.Една от най-характерните особености на личността на престъпника е двойствеността му в общуването-той може да поддържа нормални контакти дори с хора,които са пострадали от престъпление и без да подозират кой е извършителят му.


10.Механизъм на престъпно поведение


Престъплението често е резултат от възникнал конфликт между отделна личност и съществуващите обществени норми.Конфликтът е временно или трайно отрицателно отношение на личността към определени обекти или страни от действителността.Отношението на обекта предхожда формирането на отношение към социалната норма,което се изразява в отношение към:1.нравствената норма като универсално средство за регулиране на взаимоотношенията в обществото;2.към правната норма с нейната задължителност и гарантирана с държавна принуда.Престъплението се извършва в конкретна криминална ситуация, която включва няколко самостоятелни етапа:1.предкриминална ситуация-етап на възникване на идеята, мотива и решението да се извърши престъпление;2.актуална криминална ситуация-етап,в който се осъществява престъплението; 3.посткриминална ситуация-този етап започва след извършване на престъплението и разкрива поведението на извършителя му след разрешаване на конфликта.Престъплението е съзнателна дейност на личността, която е насочена към реални промени в действителността,която е породена от определен източник. Умишленото престъпление е волев акт на личността,който се извършва по определена вътрешна програма,която съставлява психологичния елемент в конкретното поведение.Непредпазливите престъпления имат две форми-самонадеяност и небрежност.Характерно и за двете форми е,че деецът нито иска,нито осъзнава в момента на извършване опасностите,последвани от деянието си,въпреки че е бил в състояние да ги предвиди. Източник на престъпна активност на личността е противоречието между възникналата и преживяната необходимост от промени в действителността и нежеланието или невъзможността при конкретни обстоятелства те да бъдат реализирани по правомерен начин.Мотивът е елемент от структурата на всяко волево действие и тъй като престъплението е волев акт,то винаги е мотивирано. Немотивирани могат да бъдат само непредпазливите деяния. Най-често срещаните мотиви са:корист, отмъщение, себезащита, себеутвърждаване, престъпна солидарност, политически мотиви и др.При вземането на решение за извършване на престъпление решаващо значение имат особеностите на волята и темперамента на лечността.Вземането на решение преминава през три етапа:1.подготвителен-определя се окончателно целта на престъплението;2.същински-на този етап се взема крайно решение; 3.изпълнителен етап-извършват се необходими действия за реализиране на решението.


11. Типология на престъпниците


Степента на криминализиране на личността отразява най-общо: 1.криминалната й деформация;
2.”възрастовата” й криминалност;3.криминалната й патология.Като основен критерий за типологизиране степента на криминализиране на личността дава възможност да се определят няколко типа престъпници:1.Случаен престъпник-въпросното лице извършва престъпление в резултат на случайно стечение на обстоятелствата;2.Личност с незначителна степен на криминализиране-лицето притежава незначителен брой отрицателни качества и свойства на личността,формирани при неблагоприятни условия на живот; 3.Личност с повишена степен на криминализиране-лицето притежава отрицателни и значителен брой положителни качества, но и формирана вътрешна готовност да извършва престъпления. Върху решението му все още силно влияят ситуацията и поведението на жертвата и други лица;4.Личност с висока степен на криминализиране-лицето притежава формиран комплекс от отрицателни качества,които слагат своя отпечатък върху цялата личност,има силно изразена вътрешна готовност да извършва престъпления;5.Лице с много висока степен на криминализиране-лицето е с изявена асоциалност,нормалната му среда на живот е сред криминално- проявени лица, извършва престъпления без всякакви задръжки с цел себезапазване.Не се страхува от закона и проявява професионално отношение към престъпления.


12.Виктимология


Терминът виктимология произлиза от латинскат дума victima (жертва) и старогръцката Logos (учение) и означава учение за жертвата.Виктимологията има предмета и метода на криминологията и се развива в нейните граници съобразно концепциите за пресъплението и престъпността, престъпника, и др.Основно виктимологично понятие е понятието жертва (пострадал или потърпевш)Жертва е лицето,което в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стекли се обстоятелства е понесъл морални,материални или физически вреди от противоправното деяние. Жертвата може да бъде разглеждана в два смисъла:жертва в широк смисъл-това са формални и неформални социални групи, чиито общи интереси са непосредствено засегнати от престъпления;жертва в тесен смисъл-това е разбиране за физическата жертва само в границите на наказателното право.Виктимността е понятие,с което се означава онази съвкупност от качества и свойства на личността,на отделния човешки индивид или на определена общност,която повишава опасността да станат жертва на престъпления. Виктимността е една възможност,която може да съществува в едно лице,което може и никога да не стане реална жертва на престъпление.Виктимизацията е глобален процес в обществото и има непредвидими последици.Тя действа по отношение на всички големи групи от хора или отделни лица.С оглед възрастта могат да се обособят няколко групи с повишена виктимност:1.новородено дете,което може да стане жертва,защото е нежелано от майка си или от двамата родители;2.малки деца,които затрудняват реализирането на родителите си или стават обект на сексуално насилие;3.подрастващи девойки-като обект на сексулни престъпления; 4.младежи, отбиващи военна служба;5.младежи на възраст 18-25г.,намиращи се в период на най-висока конфликтност;6.лица на преклонна възраст,които често стават обект на агресивни действия.


13.Виктимологична типология



За разлика от престъпника,който е вменяемо лице,което е достигнало определена възраст,жертва на престъпление може да бъде всеки човек от момента на раждане до смъртта му.Този факт затруднява изключително много формиране на виктимологична типология и налага да се спазва едно основно изискване:виктимологичната типология трябва да отразява връзката между личността и поведението на жертвата и поведението на престъпника преди и по време на извършване на престъплението.Направените досега изследвания дават основание да се приеме,че при формиране на типологизиращи критерии във виктимологията трябва да се имат предвид социалните, нравствените, естетичните и психичните особености на жертвата и нейното поведение.Комплексното им използване дава възможност да се създаде един обобщен критерий за осъществяване на виктимологичната типология. Такъв критерий може да бъде степента на виктимност,отразяващ в най-общ вид: 1.виктимогенна деформация на личността; 2.възрастова виктимност; 3.професионална виктимност;4.виктимната патология. Степента на виктимност като основен типологизиращ критерий дава възможност да се обособят няколко типа жертви:1.Случайна жертва-лицето става жертва в резултат на случайно стечение на обстоятелствата-озовава се на виктимно място и време.;2.Жертва с незначителни рискови качества-лицето живее при нормални за всички рискови фактори,но виктимността му е нараснала непредвидено под въздействието на определена неблагоприятна ситуация; 3.Жертва с повишени рискови качества-в тази група попадат два основни типа жертви: а)жертви на непредпазливи престъпления;б)жертви на умишлени престъпления-лица,чиито социален статус или изпълняват социални роли,съдържащи повишен риск на виктимност;4.Жертва с много големи рискови качества-лицето се отличава с трайна асоциалност и антисоциалност;5.Доброволна жертва-лицето заявява желание престъпника да извърши неправомерни действия по отношение на него(евтаназия).


14.Виктимизация


Тя е процес на превръщане на отделен човек,групи от хора или общество в реални или потенциални жертви на отделни престъпления или на престъпността като цяло.Виктимизацията е в пряка зависимост от криминализиране-колкото едно общество е по-криминализирано,толкова то е по-виктимизирано.Процесът на виктимизация се осъществява на две нива:макрониво-виктимизация на големи групи от хора или на цялото общество;микрониво-отнася се до отделен индивид. Виктимизацията на обществото е крайна степен от развитието на такива процеси,в резултат на които сигурността за живота,здравето и имуществото на хората отпада поради невъзможност на държавата и нейните органи да контролират разрушителните процеси в страната.При определени исторически,икономически и социални обстоятелства обществото може да се окаже изцяло виктимизирано,докато то никога не може да е напълно криминализирано. Виктимизацията в обществото е процес на създаване на обективни предпоставки повече или по-малко хора да станат жертва на престъпления.В този смисъл се различава ниска,средна и висока степен на виктимизация,като тази степен е в пряка зависимост от обема и структурата на престъпността.Политиката на държавата за осигуряване на реална защита на населението трябва да се базира на определени концепции и стратегии за превенция и контрол над престъпност.Едно от необходимите изисквания за провеждане на антивиктимизационна политика е ресурсно обезпечаване на мерки от социален,икономически и юридически характер, насочващи към намаляване на виктимогенните фактори.Стратегиите за реализиране на антивиктимизационна политика включва няколко основни момента: 1.Социално подпомагане на дезорганизирани и конфликтни семейства и засилване контрола над тях; 2.Засилен институционен и социален контрол над маргиналните групи;3.Разработване на социална програма за защита на гражданите и на жертвите на престъпления;4.Разработване на специална програма за защита на гражданите и на жертвите на престъпления; 5.Усъвършенствуване на система от технически средства за индивидуална и групова защита на гражданите и тяхното имущество;6.Организиране на системен контрол и наблюдение на местата,където пребивават постоянно или за определено време лица от рискови групи; 7.Усъвършенстване на законодателството чрез регламентиране на правомощия на органите на реда и др.