Pro Bono

Длъжностно присвояване и обсебване-обща характеристика и състави. Обсебване(чл.206НК) Изпълнителното деяние е противозаконно присвояване на чужда движима вещ,която субектът владее или пази.Самото присвояване е налице,когато субектът се отрече,че вещта му е поверена от друго лице или когато се разпореди с нея.Субектът е общ и пресъплението се извършва при пряк умисъл.Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора. Предвидени са квалифицирани случаи:ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив,в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд се налага по-леко наказание-стимулираща норма. Д...

Кражба на чуждо имущество.Състави. Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления.Тя спада към престъпленията против собствеността,защото засяга имуществени права. Основния състав на престъплението кражба е посочен в чл.194,ал.1НК:" Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години." Както се вижда, изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго и то без негово съгласие.Субектът е общ-може да е всеки.Тъй като има цел-"с намерение противозаконно да я присвои",престъплението се извършва само при пряк умисъл.Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба до пет лева(чл.194,ал.3НК). Квалифицираните състави на кражбата се съдържат в чл.195 и чл.196 НК. Според чл.195Н...

Престъпления против здравето-видове телесни повреди,състави. Причиняването на телесни повреди е всъщност засягане на здравето на човешката личност,следователно можем да ги определим като престъпления против здравето.Законът различава три вида телесни повреди:тежка,средна и лека. Тежка телесна повреда В чл.128,ал.2НК се съдържат множество хипотези,при които телесната повреда е тежка: телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройството на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Средна телесна повреда чл.129,(2)НК" Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението ...

Измяна,предателство и шпионство. Измяната,предателството и шпионството се съдържат в глава първа на Особената част на НК.Тези престъпления имат за свой общ обект сигурността на Република България и установената в нея конституционна власт. Измяна. Обект на това престъпление е вътрешната сигурност на държавата.Изпълнителното деяние може да се осъществи в четири форми: 1.опит за преврат-насилствено завземане на властта в центъра,т.е. превратът се осъществява от хора вътре във властта.Особеното тук е ,че е наказуем само опитът; 2.опит за преврат за насилствено завземане на властта по места ,т.е. в определен район; 3.бунт-неорганизирано,но масово участие в насилствено завземане на властта; 4.въоръжено въстание-организирано масово участие в насилствено завземане на властта. Това престъпление има общ субект("който") и се осъществява само при пряк умисъл. Чл.96НК визира престъплението терористичен акт.При него обектът е същият,както при другите престъпления за измяна.Престъпното ...

Принципи за определяне на наказанието от съда.Законност.Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК.Открояват се два основни принципа: 1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление.Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление. Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл,опит,съучастие и т.н. 2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието,като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца,подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация...

Понятие за наказанието.Цели на наказанието.Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание. Наказанието е държавна принудителна мярка,която е установена със закон и се налага от съда на лице,извършило престъпление.Това става естествено с присъда.По своята същност наказанието е средство за борба с престъпността,което има профилактично и социално-психологоческо въздействие върху обществото.Само извършването на престъпление е основание за налагане на наказание. Наказанието може да се намира в латентно състояние в НК,когато не се прилага т.е не се извършват или разкриват престъпления.То се налага за извършени престъпни деяния и изпълнението му представлява принудително засягане на правата или интересите на субекта на престъпление.Има случаи,когато наложеното наказание за конкретно извършено престъпление не довежда до посегателство върху правата и интересите на неговия субект,а например се отлага изпълнението на нак...

Наказателноотговорни лица-субект на престъплението.Вменяемост и невменяемост. В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице.Всякакви други живи или мъртви същества не могат да бъдат субект на престъпление.Също така не се признава колективната наказателна отговорност. Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години.Малолетните до 14години са наказателно неотговорни.Непълнолетните отговарят в намален размер и само,ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.Пълнолетните обаче отговарят на общо основание. Необходимо е лицето,достигнало определена възраст да е вменяемо-да притежава съзнание и съзнателна воля,да има способност да въздейства върху обществените отношения. Невменяемо е лицето,което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на изв...

Съучастие в престъпление-основни форми и тяхното разграничаване.Наказуемост на съучастниците. Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление,като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване.Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл.Съучастие е непредпазливи престъпления няма и не може да има-всеки обект отговаря сам за себе си. При "ексцес"-когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници(например Х помага на У да извърши кражба,но У употребява сила т.е. извършва грабеж)всеки отговаря за това,което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението. В чл.20 НК са посочени видовете съучастници: 1.извършител-който участва в самото деяние; 2.подбудител-който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението; 3.помагач-който е улеснил извър...

Вина-същност и определение;форми на вината.Умисъл-същност и определение;видове умисъл. Непредпазливост-същност и видове;отграничаване от умисъла,непредпазливостта и случайно деяние;грешката и нейното значение. Вината представлява определено психическо състояние на субекта на престъплението,заключаващо се в определено негово субективно отношение към самото деяние и неговите ,предвидени в закона,последици.Вината като свойство на деянието представлява неговата връзка с дееца,но не от гледна точка на авторството,а-на субективното отношение на самия деец към извършеното от него противоправно деяние. Вината се проявява само в една от двете си форми-умисъл и непредпазливост. Деянието е извършено умишлено,когато субектът е "съзнавал общественоопасния му характер",т.е. когато е желаел неговото извършване,като е предвиждал неговите последици,и е искал( пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) тяхното настъпване. Желанието за извършване на противоправното деяние е...

Видове и структура на наказателноправните норми Наказателният кодекс(НК) е разделен на обща и особена част.В общата част са общите правила,които важат за всички или за по-голяма част от престъпленията.Те нямат самостоятелно правно значение,а-само заедно правна норма от особената част-отнесени към определен състав на престъпление.Тези норми биват декларативни и определителни.Определителни са голяма част от нормите на общата част. Наказателноправните норми от особената част на НК съдържат диспозиция:посочване на деянието,което се забраняват т.е. на белезите ,които трябва да притежава едно деяние,за да бъде наказан неговият субект,поведението,което субектът не трябва да реализира, и санкция,която задължително придружава правната норма. Диспозицията може да бъде:описателна(посочва всички признаци на деянието) , проста(само назовава деянието),препращаща(препраща към друга норма на същия закон),бланкетна(съзнателно оставена непълнота в признаците на деянието,които следва да се запълнят с ...