казус №3 по публичноправни науки

Със заповед на началника на Направление “Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Областна дирекция на полицията (ОДП) била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “недаване разрешение за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на лицата А.А. и Б.Б. за срок от 5 години”. Основание за издаването на заповедта е, че по време на престоя на тези лица в чужда страна било установено от компетентните органи на тази чужда държава просрочие на разрешения срок за пребиваването им в нея. Това обстоятелство било установено пред административния орган с официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) на Република България, издадено въз основа на писмо от консулството на Р България в тази страна.
Двете засегнати лица са оспорили заповедта на началника пред съответния съд. Те твърдят, че не са извършили описаното в заповедта нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъкват обстоятелството, че липсват приложени към преписката каквито и да са доказателства, изхождащи и съставени от компетентните органи на страната, нарушение на чието законодателство им се вменява. Според тях писмата на консулството на Р България до МВнР и от последното до ОДП не съдържат в себе си излагане на фактически обстоятелства, а съставляват недоказано твърдение за извършено нарушение. Освен това жалбоподателите твърдят, че наложената им ПАМ е незаконосъобразна и с оглед срока, за когото е наложена.
С решението си, постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участието на всички страни по спора, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила заповедта на началника на НДСМ.
Лицето А.А. е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд. По време на производството пред ВАС жалбоподателят А.А. е представил възражение, че чл. 76, т. 5 от ЗБДС противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р България и е поискал ВАС да внесе въпроса в Конституционния съд, с искане КС да се произнесе по конституционността/ противоконституционността на законовата норма.
Лицето Б.Б. е пропуснало срока за оспорване на решението на първоинстанционния съд по касационен ред пред ВАС. То е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека.

Указание:
Според чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност “Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: ... лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи...”

ВЪПРОСИ:

1. Какво производство е производството по оспорване на акт, с когото е наложена принудителна административна мярка?
2. Кой е компетентният съд за разглеждане на жалбата като първа инстанция и кой – като касационна инстанция? В какви състави?
3. Допустима ли е касационната жалба на лицето А.А.? Какви касационни основания е посочило то в жалбата си?
4. Основателен ли е доводът за недоказаност на нарушението на двете лица? Писмото на МВнР годно доказателствено средство ли е, за да се приеме, че има основание за налагане на ПАМ?
5. Ако ВАС отмени решението на административния съд, може ли той да реши въпроса по същество – да се произнесе по съществото на спора (спора така, както е изложен в първоначалната жалба на А.А. и Б.Б. пред първоинстанционния съд)?
6. Какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционносъобразността на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност? Кой има право да сезира КС? Какви са действията на ВАС? Какви са правомощията и възможните действия на КС?
7. Може ли лицето Б.Б. да оспори решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека?