Показват се публикациите с етикет обща теория на правото. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет обща теория на правото. Показване на всички публикации

вторник, юли 29, 2008

обща теория на правото

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ

1. Понятие за юридически факт.
1.1. Терминът “юридически факт”.

Терминът юридически факт се използва от континенталната правна доктрина (1). Като негов синоним се употребява израза “правно релевантен факт”, а в българското законодателство е възприет и израза “факт с правно значение”. Понятието юридически факт има централна роля в континенталното правно мислене, което използва за своя основна отправна точка юридическия силогизъм (2). В прецедентните правни системи терминът и понятието “юридически факт” не са познати. Прецедентната правна теория отделя внимание основно на правните актове (които са вид юридически факти) (3).
Понятието “юридически факт” обхваща всички “факти от действителността”, които имат качеството да бъдат “юридически” и които действат като такива.
Факти от действителността са всички събития, действия, актове, които се извършват в заобикалящата ни природна и социална действителност и могат да бъдат сетивно възприети по еднакъв начин от субектите на правото. Еднаквото и безспорно възприемане от множество субекти на правото е основна характеристика на един факт от действителността. То е възможно или поради това, че фактите се случват или извършват в момента на възприемането им (сключване на сделка пред свидетели), или защото оставят трайна и безспорна материална следа (извършване на подправка на документи). Нямат качеството на факти от действителността процеси и събития, които не са обективирани, нито оставят трайна следа в материалната действителност, например субективни ментални състояния като сънища, мечти, желания и проекти без външна изява.
Юридически са само тези факти от действителността, които са предвидени в хипотезата на правната норма. От тази гледна точка безкрайното разнообразие на факти от действителността се разделя на две основи групи: юридически факти (правно релевантни факти) и не-юридически факти (правно ирелевантни факти). Голяма част от нашето ежедневно поведение се състои от правно ирелевантни факти. Когато четем книга в библиотеката, или разговаряме с приятели, когато спортуваме или общуваме в семейството със съпрузите и децата си ние не извършваме правно релевантни действия, които представляват (юридически) факти. Един факт от действителността придобива качеството “юридически” от момента на неговото включване от законодателя в хипотезата на правната норма. Обратното, след като един юридически факт бъде изключен от хипотезата на правна норма, той губи качеството си “юридически” и се превръща в обикновен факт от действителността. Така например, в миналото имуществото придобивано по време на брака е ставало собственост на съпруга на чието име е придобивано. В сега действащото право няма юридическо значение (не представлява юридически факт) на чие име се придобива имуществото по време на брака - то става (с отделни изключения) семейна имуществена общност на двамата съпрузи.
Правната роля на юридическите факти се състои в тяхното действие. Действието на юридическия факт се проявява в две насоки. Първата е, че юридическият факт служи като нормативен критерий за преценка на постоянно протичащите в социалната действителност житейски факти и събития. Преценката е дали конкретното житейско събитие или факт от социалната действителност е юридически релевантно - дали може да бъде квалифицирано като конкретен юридически факт. Например един съдия трябва да прецени дали извършените от едно лице действия от една конкретна житейска ситуация отговарят на изискванията предвидени в правната норма за юридическия факт кражба. Втората е, че юридическият факт служи като източник за пораждането на субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата правна норма. След като бъде установено съответствието между конкретните житейски факти и юридическия факт от хипотезата на правната норма в действие влиза нормативната връзка между юридическия факт и субективните права и задължения. Тя се състои в автоматичното и безусловно пораждане на правата и задълженията по силата на осъществения юридически факт. В дадения по-горе пример след като конкретните действия на едно лице отговарят на предвидените в юридическия факт кражба и могат да бъдат квалифицирани като такива, за него автоматично възниква юридическото задължението да понесе санкцията за своето действие.
Юридически е факт от действителността, установен в хипотезата на правната норма, който служи като критерий за преценка на житейските факти и като източник, за да се прояват субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата норма

2. Видове юридически факти според волевото съдържание.

Разграничаването на юридическите факти се извършва на основата на различни критерий, основният от които е участието на човешката воля. Освен този основен критерий съществуват и множество други под-критерии, например съответствието с изискванията на правите норми, целта и намерението на дееца, отрасъла на правото, в който се осъществяват.
В зависимост от това дали се осъществяват като резултат от волята на правните субекти или протичат независимо от нея юридическите факти се разделят на две основни групи: юридически събития и юридически действия. Някои автори обособяват, заедно с юридическите събития и юридическите действия, една трета група - условно наречени факти от душевния живот на хората (11). Такъв факт е например знанието на определени факти. Чл. 78 от ЗС приема, че добросъвестно е това владение, при което вещта е придобита, без да се знае че праводателят не е собственик. Друг подобен факт е субективното отношение, намерението. Чл. 68 от ЗС, ал. 1 от ЗС дефинира владението като упражняване на фактическа власт, върху вещ, която владелецът държи като своя. Чл. 194 от НК дефинира кражбата като отнемане на чужда движима вещ с намерение противозаконно да я присвои. Правните норми визират и други подобни вътрешни елементи, сред които са: емоционални прояви, подбудите, целите (Сред по-тежко наказуемите убийства са тези извършени с особена жестокост, користна цел или по хулигански подбуди). Виждаме, че в разглежданата група влизат разнородни елементи: проявления на интелекта (знание), волята (цели, мотиви) и емоциите на човека. Необходимо е обаче тези вътрешни елементи да имат обективна (външна) проява чрез поведението на човека. Всяко действие на човека представлява единство от вътрешни елементи и обективна (външна) проява. В преобладаващия брой случаи при правните действия централна е ролята на обективните (външни) действия на човека, като се подразбира че те са резултат на определени вътрешни елементи. В някои случаи правните норми отделят централна роля на вътрешните елементи, подразбирайки, че те са намерили обективна (външна) проява. Всъщност, в двата случая правните норми визират една от двете страни - вътрешна или външна от единното човешко действие в ролята му на юридически факт

2.1. Юридически събития.

Юридически събития са тези юридически факти, които протичат по силата на природни закономерности. Юридическите събития са естествени факти, независимо от това дали са желани от човека или не. Юридически събития са както напоителните дъждове, така и разрушителните урагани, градушки и земетресения. Съществено за тях е, че протичат без участието на човека. Юридически събития са и процеси, по които се развива човешкото тяло (зачеване, раждане, болести, смърт) и човешката личност - психическо съзряване и психически заболявания, които водят до нейното засягане. Изтичането на времето представлява юридическо събитие, защото протича независимо от човешката воля. То има твърде интересна роля в юридическия живот. Чрез времето се броят сроковете в правото за изпълнение на юридическите права и задължения. Изтичането на определено време в правото може да доведе до пораждането (придобивна давност) или погасяването (погасителна давност) на определено субективно право.
Юридическите събития протичат по естествени природни закономерности. Възможно е обаче определено участие на човека в този естествен природен процес - например неговото започване, или създаване на условия за протичането му. Пожарът е естествено събитие, но възможно е той да бъде резултат от палеж. Смъртта на човека е също естествено събитие, но е възможно тя да бъде резултат от убийство. В зависимост от това дали юридическите събития протичат изцяло без участието на човешката воля или са предизвикани или протичат с участието на човека различаваме абсолютни и относителни събития. При абсолютните събития липсва каквото и да е участие на човека. При относителните събития естествените закономерности са предизвикани от волева човешка дейност, но в конкретното правоотношение те имат значение именно като събитие. Така например наследството се открива със смъртта на човека. В наследственото право юридически факт е смъртта като събитие. Възможно е в един случай то да е абсолютно (възраст или заболяване), а в друг - относително (убийство). Ако смъртта настъпи като относително събитие, то ще породи и други правни последици (наказателна отговорност за извършителя, лишаването му от наследство). Откриването на наследството се поражда от настъпилата смърт като юридически факт.

2.2. Юридически действия.

По правило юридическите действия (човешкото поведение) са юридически факти, а събитията имат ролята на юридически факти по изключение. Най-често тяхната роля е да образуват заедно с юридически действия единен фактически състав. Така например, възможно е чрез договор за застраховка да бъдат застраховани определени имущества (например къщи, ниви) за щети, причинени от природни събития. За да породи действието си застрахователният договор не е достатъчно единствено събитието да се случи, необходими са редица други юридически действия на страните по договора.
Юридическите действия са юридически факти, които са резултат от волево човешко поведение. Те са доминиращата група юридически факти, защото по дефиниция правото регулира човешкото поведение, тоест юридическите действия на хората. От своя страна юридическите действия се разделят на основата на редица критерий, като пръв е съответствието им с изискванията на правните норми.

3. Видове ЮФ според съответствието с правните норми. Неправомерни юридически действия. Правонарушение. Състав на правонарушението.

В зависимост от това дали поведението е в съответствие с изискванията на правните норми или ги нарушава юридическите действия се разделят на правомерни юридически действия и неправомерни юридически действия.

3.1. Неправомерни юридически действия.

Неправомерните юридически действия обединяват всички юридически действия, при които в резултат на човешко действие е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Възможно е в резултат на човешко действие да е налице вредоносен резултат - увреждане на друго лице или имущество. Ако обаче този вредоносен резултат не е в нарушение на изискванията на правните норми, а се допуска от тях, не е налице неправомерно юридическо действие. Така например, действията в условията на неизбежна отбрана - причиняване на вреди на нападателя за защита от непосредствено противоправно нападение (чл. 12 от НК) или крайна необходимост - спасяване на имотни блага от непосредствена опасност чрез причиняване на по-малки вреди от предотвратените (чл. 13 от НК) не са неправомерни, не противоречат на изискванията на правните норми. Неправомерните юридически действия се разделят на две основни групи: правни аномалии и правонарушения.

4. Правомерни юридически действия.

Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. Възможно е постигането на правния резултат да е пряко целено и да е волево желано от субекта на правото - в този случай се извършва индивидуален юридически акт. Възможно е обаче постигането на правния резултат да не е пряка цел и да не е волево желано от субекта на правото - в този случай се осъществява юридическа постъпка.

4.1. Юридическите постъпки.

Юридическите постъпки обхващат случаите, в които хората извършват определено правомерно действие да постигнат една житейска цел. Това действие заедно със своите непосредствени цели поражда и вторични юридически резултати. Типични примери за юридически постъпки са създаването на авторска творба (художествена, научна, музикална) или изобретение, установяването на местожителство в определено населено място. В тези случаи пряката цел и желание на субекта са житейски, а не правни. Правните резултати и последици не са пряко целени и желани, възможно е те дори да не са осъзнавани от човека в момента на извършването им. Те настъпват заедно с осъществяването на основните цели и независимо от тях. Специални случаи на юридически постъпки представляват неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие. В тези два случая са налице юридически ситуации, които възникват в резултат на правомерни действия на субектите, които обаче не са юридически актове, защото не са желани от субектите на правото.
При неоснователно обогатяване, който е получил нещо без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи начинът, по който облагата е преминала в неговия патримониум е ирелевантен. Важен е фактът на липса на основание имуществото да остане в него. Дължи се връщане на полученото.
При воденето на чужда работа без пълномощно този, който е предприел работата извършва правомерно действие, което също не представлява юридически акт, защото липсва съгласието на титуляра, а и водещият не желае пряко настъпването на правните му последици. Отношенията между страните се уреждат в зависимост от това как е водена работата, дали тя е и в интерес на лицето предприело работата и дали заинтересуваният е одобрил управлението на работата.

4.2. Индивидуални юридически актове.


Индивидуалните юридическите актове са основният вид правомерни юридически факти. Те представляват изявление на волята, извършено с оглед да се бъде постигнат конкретен правомерен правен резултат, изразяващ се в индивидуално регулиране на поведението. Характерно за индивидуалните юридически актове като юридически факти е, че те са целени и желани от своите автори. Актът се извършва с единствената цел да се постигне правния резултат. Тази цел е правомерна, допустима е от правото, съобразена е с изискванията на правните норми. Третата характерна черта на индивидуалните юридически актове се изразява в тяхното юридическо действие. Чрез индивидуалния юридически акт се създава ново индивидуално правило за поведение, чрез което се регулира бъдещото поведение на авторите на акта. Правилото за поведение е ново, защото възниква не само на основата на конкретизацията на правната норма, но и отразява редица индивидуални изисквания на страните към момента на създаването му (26). Тези изисквания се изразяват чрез волеизявлението на правните субекти, които са авторите на акта. При индивидуалните юридически актове е налице индивидуална регулация на поведението от страна на правните субекти, която липсва при всички останали юридически факти. Новото правило за поведение е индивидуално, защото е правно задължително единствено за своите автори.
Вижда се, че, индивидуалните юридически актове имат по-широко значение в правото: освен като юридически факти те могат да бъдат разглеждани и като източници на регулиране на поведението на правните субекти на една плоскост с нормативните юридически актове (27). Юридическият акт съдържа правила за поведение (правни предписания), които са или нормативни (правни норми), или индивидуални. Правните предписания, остават трайно в правната действителност и регулират поведението на правните субекти. Правното предписание представлява правило за поведение скрепено с правна санкция и гарантирано с правна принуда. Правните предписания се съдържат както в правните норми, където имат общ и абстрактен характер, така и индивидуалните правни актове (административни, съдебни решения, сделки), където имат индивидуален и конкретен характер.

5. Други видове юридически факти.

Освен с оглед на тяхното волево съдържание и съответствието им с изискванията на правните норми, юридическите факти се подразделят и съобразно множество други критерий. Общотеоретично значение имат два критерия: ролята, която изпълнява юридическия факт в правното регулиране; начина на проявление на юридическия факт.

5.1. В зависимост от ролята им по отношение на субективните права и задължения юридическите факти биват правопораждащи, правопроменящии, правопогасяващи и правопрекратяващи.


Правопораждащи са тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Чрез правопораждащите юридически факти възниква нова индивидуална правна връзка. Всяка правна връзка притежава страни, предмет и субективни права и задължения. Между две страни може да съществуват множество правни връзки, които имат различен предмет и субективни права и задължения. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития (навършване на пълнолетие), така и юридически действия (извършване на сделка). Правопораждащи могат да бъдат и неправомерни юридически факти (непозволено увреждане). Правопораждащи по своето естество са и фактите, които пораждат едновременно и задължение за същия субект (например, правото и задължението за държавен орган да наложи санкция за извършено престъпление или административно нарушение).
Правопроменящи са тези юридически факти, които променят възникнали субективни права и задължения в рамките на една вече съществуваща индивидуализирана правна връзка. Правопроменящият факт променя съществуващите към момента на проявлението му субективни права и задължения: те да бъдат променени, по размер (например частично опрощаване на дълг), или по начина на своето упражняване (например изплащане на глобална сума вместо периодични вноски). При правопроменящите юридически факти правната връзка (индивидуализирана чрез своите белези - субекти, предмет, субективни права и задължения) остава същата. Изпълнението, включително частичното, не е правопроменящ факт.
Правопогасяващи са тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Такъв факт са различните погасителни давности: за вземания (чл. 110 и 111 ГПК) за наказателно преследване ( ); за изтърпяване на наложено наказание. Правопогасяващият юридически факт не прекратява съществуването на самото субективно право, а единствено възможността то да бъде реализирано по принудителен начин. Ако задълженото лице изпълни доброволно задължението си, не е налице недължимо дадено или платено.
Правопрекратяващи са тези юридически факти, които водят да прекратяване на съществуването на самото субективно право и кореспондиращото му задължение. Различни факти могат да доведат до прекратяване на субективното право и задължение: прехвърлянето му на друго лице; смъртта на титуляра на правото или задължението, ако то е intuitu personae; унищожаването или развалянето на един договор.
Практическото значение на разграничението се проявява в областта на доказването. Общото правило е, че всяка страна доказва фактите, от които произтичат твърдените от нея права. Съобразно това ищецът е този, който трябва да докаже правопораждащите юридически факти. Ответникът доказва правопроменящите, правопогасяващите и правопрекратяващите юридически факти.

5.2. В зависимост от това дали намират или не външно проявление юридическите факти биват юридически действия и бездействия; изрични и мълчаливи действия.


Юридическите събития не попадат в класификацията съобразно този критерий.
Делението на юридически действия и бездействия е приложимо в областта на правонарушенията. Чрез действие и бездействие може да бъде извършено престъпление, административно и дисциплинарно нарушение, както и граждански деликт. Действие е налице тогава, когато човек извършва активни движения на тялото, които са външно установими и доказуеми. Действие е налице и при говор, написване на документ; също така и в случаите, когато резултатът не се проявява веднага или на същото място - например, начало на химическа реакция или друг природен процес, дистанционно управление на машина или компютър. Бездействие е налице само тогава когато липсва извършване на действия (поведение), които са правно предписани в условията на съответната ситуация. Например, когато едно лице се нуждае от медицинска помощ морално са задължени да помогнат всички, които се намират в близост, но лицата с медицинско образование имат правно задължение за това. Бездействеието на заобикалящите спрямо нуждаещото се от медицинска помощ лице е морално укоримо, бездействието на медицинските лица представлява престъпление.
Разделянето на юридическите действия на изрични и мълчаливи е приложимо в областта правомерните юридически действия - индивидуалните юридически актове. Тук принципът е, че е необходима манифестация на воля за настъпването на желаните правни последици. Подобна манифестация е налице във всички случаи когато чрез външно изразени знаци и сигнали е възможно да се установят вътрешните цели и намерения на друго лице (31). Когато действията са изрични, те имат ясно и недвусмислено външно изражение (обективират се в движения на тялото). Изричните действия (например подписването на договор) са израз на манифестация на волята. По друг начин стоят нещата при изразяване на мълчание, когато не се извършва или казва нищо, не се изразява отношение към фактическата ситуация и нейните юридически последици. Мълчанието е липса на воля и по правило не поражда правни последици. Изключение от това правило са случаите на така наречените конклудентни действия и мълчаливи действия. При конклудентните (подразбиращите се) действия от извършването на едно действие с помощта на презумпция се стига до извода, че е изразена воля за извършване на друго действие. Така например, чл. 49, ал. 2 ЗН установява, че приемане на наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В този случай липсва пряко изразена воля за приемане на наследството. Тази воля се установява конклудентно при извършване на други действия (например разпореждане с имущество, плащане на данъци). При мълчаливите действия е налице пълно въздържане от всякакви действия, от които може да се съди за наличието на воля за пораждане на правни последици. Всъщност действие липсва, налице е ситуация на мълчание. В някои случаи това мълчание бива приравнено на действие, тоест поражда правни последици. Конклудентните и мълчаливите действия имат правни последици само в ограничен брой случаи, които са изрично предвидени в правото.
Практическото значение на разглежданата класификация е в областта на доказването. Доказването на бездействията и мълчаливите действия е по-специфично и трудно, защото от материална гледна точка не е налице изменение в обективната действителност. При бездействията, трябва освен това да е налице изрично задължение за действие. При конклудентините действия трябва да е налице ясна и категорична връзка между външната манифестация на воля и имплицитните (предполагаемите) цели.

5.3. В завидимост от своя строеж юридическите факти се разделят на прости и сложни.

Простите юридически факти се състоят от едно единно обстоятелство. Типични прости юридически факти са юридическите събития, например падането на градушка. Някои юридически действия също могат да бъдат прости, например завещанието. При него е необходимо наличието единствено на едностранно волеизявление за разпореждане с имущество след смъртта на едно лице.
Сложни са тези юридически факти, които обединяват в едно цяло две или повече характеристики. За да е налице непозволено увреждане например необходимо е едновременното наличие на няколко характеристики: действие, вреда, вина и причинна връзка между действието и вредата. Тези характеристики представляват едно единно цяло, защото са характеристики на едно и също действие на едно лице - причинителя на непозволеното увреждане.
Практическото значение на разграничението е в сферата на доказването. При сложните юридически факти трябва да бъде доказано съществуването на всяка една от характеристиките. Ако не е доказана дори само една от тях, това означава че не е доказан, следователно не съществува и сложният юридически факт като цяло.

5.4. Според продължителността на осъществяването си юридическите факти се разделят на еднократни и състояния.


Еднократни са юридическите факти които се извършват или протичат съответно пораждат юридическите си последици в ограничен период от време. Съществено е, че при еднократните юридически факти правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на юридическия факт. Сключването на договор, извършването на правонарушение, раждането на човек, изтичането на срок са типични примери за еднократни юридически факти.
Юридически факти състояния са тези, които съществуват продължително време, пораждайки непрекъснато или периодично правни последици. Примери за такива факти-състояния са гражданството, бракът, родството, учението в университет, владението, изтичането на времето, живеене на територията на страна или на територията на определено населено място. Една част от тези юридически факти-състояния са чисто фактически (изтичането на времето, владението), друга част представляват правоотношения (гражданство, брак). За вторите характерно е, че освен изпълнението на правата и задълженията по правоотношението те пораждат и допълнителни правни последици. Така например, някои избирателни системи изискват наличие на определен период на гражданство, за да се породи право за гласуване; когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри продължителността на брака оказва влияние върху размера на наследството което той получава (чл. 9, ал. 2 от ЗН). Юридическите факти състояния се пораждат и прекратяват от конкретни еднократни факти - състоянието на владение започва с установяване на фактическата власт върху определена вещ; изтичането на времето като състояние завършва с изтичане на срока като конкретен факт, например течението на времето в петгодишен период от време при добросъвестното владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС завършва с изтичане на срока на определена дата, например на 01. 06. 2000 година.
Практическото значение на разграничението между еднократните юридически факти и юридическите факти-състояния се проявява при доказването. За да пораждат юридическо действие като такива, изисква се юридическите факти състояния да продължават непрекъснато: чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква категорично владението да продължава “непрекъснато” (32). Това означа, че правните субекти, които черпят право от фактите-състояния, трябва да докажат факта на непрекъснатостта. Ако оспорващата страна докаже прекъсване на факта-състояние, последният губи своите юридически последици като цяло.

7. Фактически състави.


Съвременният социален живот съдържа редица фактически ситуации, в които социалните връзки между субектите са значително усложнени. Примерите от всички области на живота са многобройни и красноречиви: изборът на едно лице за народен представител в Народното събрание; издаването на административен акт по инициатива на заинтересувано лице; приемането на кандидат за студент в университета; осиновяването; сключването на договор за обществена поръчка; сключването на сделка от непълнолетно или частично дееспособно лице. Във всички тези ситуации се изисква извършването на координирани действия между различни субекти - държавни органи и частни лица, извършвани по правило поотделно и самостоятелно едно от друго. Постигането на правни резултати в тези сложни социални ситуации става с помощта на юридически факти (фактически състави). Фактическият състав се състои от два или повече свързани помежду си юридически факти, които в цялост пораждат самостоятелни правни последици. Фактическият състав се състои от два или повече юридически факта, които поотделно пораждат правни последици. Заедно с това, във фактическия състав юридическите факти съвместно пораждат и нови правни последици.
Фактическият състав е се различава от сложния юридически факт. Фактическият състав е система от отделни юридически факти, всеки от които има самостоятелни правни последици. Сложният юридически факт представлява едно действие, което трябва да притежава система от характеристики, за да породи предвидените от закона правни последици. Сключването на сделка от непълнолетно лице изисква две отделни волеизявления: на детето и на неговия родител или попечител, всяко от което поражда отделни правни последици, поради което представлява фактически състав. Престъплението се извършва с едно действие (36), което едновременно трябва да притежава система от характеристики: обществена опасност, вина, наказуемост; всяка от тези характеристики сама по себе си не поражда правни последици.

7.2. Видове фактически състави.


7.2.1. В зависимост от това дали са регулирани от правни норми принадлежащи към един или повече отрасли на правото фактическите състави биват еднородни и смесени.

Еднородните фактически състави се съдържат в правни норми от един отрасъл на правото. Така например, едно лице придобива качеството наследник с осъществяване на еднороден фактически състав съдържащ се в нормите на наследственото право: смъртта на наследодателя и приемане (изрично или чрез конклудентни действия) на наследството; изборът на Главния прокурор на Република България представлява еднороден фактически състав съдържащ се в нормите на конституционното право: предложение (избор) от страна на Висшия съдебен съвет и указ за назначаване от Президента на Републиката. Смесените фактически състави се съдържат в правни норми на различни правни отрасли. Така например, продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост представлява смесен фактически състав. Той включва извършването на търг, заповед на областния управител и договор за продажба с лицето спечелило търга. Първите два юридически факта са от административното право, а третият - от облигационното право. Практическото значение на разграничението е в различния режим на юридическите актове. В дадения пример спрямо първите два юридически акта се прилага режима за действителност на юридическите актове в публичното право; спрямо третия - този за юридическите актове в частното право.

7.2.2. В зависимост от това как трябва да се проявят отделните юридически факти различаваме свързани и свободни фактически състави.


При свързаните фактически състави юридическите факти трябва да се проявят в определена последователност. Продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост представлява свързан фактически състав. При свободните фактически състави юридическите факти могат да се проявят свободно във времето и по отношение един на друг. Правото на получаване на пенсия за възраст и осигурителен стаж възниква от свободен фактически състав състоящ се от два юридически факта: наличие на възраст и определен осигурителен стаж. Няма значение кой от двата факта ще се прояви по-рано; едва след настъпване на втория фактическият състав е завършен. Практическото значение на разграничението е голямо - при свързаните фактически състави нарушаването на реда, в който отделните юридически факти трябва да се проявят, е отделно основание за недействителност на целия фактически състав.

8. Презумпции и фикции.


Презумпциите и фикциите представляват правно-технически средства, чрез които се установяват определени връзки между факти от действителността и техните правни последици. Самите презумпции и фикции не са юридически факти, а средство, чрез което определени юридически факти се приемат за съществуващи или несъществуващи, с което се свързват и техните юридически последици. Традиционно презумпциите и фикциите се разглеждат в рамките на проблема за юридическите факти. Съществуват обаче и други разбирания относно естеството на презумпциите и фикциите и мястото им в общата теория на правото (37).

8.1. Презумпции.


Презумпциите са последиците, които законът или съдията извличат от един известен факт за друг неизвестен факт (38). Като форма на човешкото мислене презумпциите намират широко приложение в нашето ежедневие. Чрез презумпциите ние от наличието на един факт, съдим и за наличието на друг факт, който е трудно доказуем. Презумпциите улесняват нашето мислене, защото те само затвърждават вероятното и обичайното състояние на нещата (praesumptio sumitur ex eo quod plerumque fit). В правото чрез презумпциите се обявява за доказан един факт, който е само вероятен.

8.1.2. Видове презумпции.


Според това дали са предвидени в закона или следват от правилата на човешката логика презупциите се разделят на човешки презумпции (praesumptiones hominis) и законови презумпции (praesumptiones juris). И двата вида презумпции се използват от съдията в процеса на обосноваване на неговото решение. Законовите презумпции са като че ли по-значими, защото са предвидени в правните норми и тяхното използване е по-ясно и безспорно. Човешките презумпции обаче са много по-често приложими при юридическото обосноваване в сравнение със законовите. На практика те намират приложение почти при всяко юридическо разсъждение, макар доста често самите ние не съзнаваме, че използваме презумпция, за да се обосновем. Унищожаването на материалните следи на престъплението от едно лице ни кара да предположим, че то е извършител или е свързано с него. Липсата на каквито и да е доказателства относно това къде е било едно лице в деня и часа на извършване на престъпление ни кара да презюмираме, че то е негов извършител. Цялостният проект относно това как трябва да се разбира и реши даден казус (т. н. “вътрешно убеждение” на съдията) също има презумптивен характер. По правило човешките презумпции са оборими.
Законовите презумпции са предвидени изрично в текста на закона. По правило законовите презумпции са необорими, освен в предвидените в закона изключения. Оборимите презумпции (praesumptiones juris tantum) допускат оборването на факта, предположение за който те съдържат. Чл. 109 от ЗЗД установява оборимата презумпция, че “Задължението се смята погасено, ако частният документ се намира у длъжника, освен ако не се докаже, че не му е върнат доброволно”. Ако длъжника притежава в себе си документа за дълга, в негова полза се установява предположението, че задължението е погасено. За кредитора съществува възможността да обори това предположение, обаче в негова тежест е да докаже, че връщането на частния документ не е станало доброволно.
Законови оборими презумпции съществуват предимно в сферата на частното право. Такива са презумпциите, установени в чл. 2, ал. 2 от Закона за наследството: “До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен”. В публичното право също действат оборими презумпции. Съществува предположението, че всеки държавен орган действа законосъобразно в рамките на своята компетентност. По отношение на административните актове, издавани от административните органи, съществува така наречената обща клауза за обжалваемост, която по естеството си представлява оборима презумпция. Обжалваеми са всички административни актове, освен тези изрично изключени от законодателя.
Необоримите законови презумпции (praesumptiones juris et de jure) изключват възможността презюмираният от тях факт да бъде оборван. По своя окончателен характер те приличат на фикциите. Разликата е, че при фикциите е налице съзнателно отклонение от действителността, при необоримите презумпции по правило установеното отговаря на действителността. Необоримите презумпции изпълняват две функции. Първата е в областта на доказването и тук ролята на необоримите презумпции е сходна с тази на оборимите презумпции. Такава е презумпцията установена в чл. 25, ал. 1 ЗЗД: “Смята се че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.” Действията на страната срещу сбъдването на условието се приравняват на сбъдване на условието. Страната не може да оборва това предположение. Втората функция служи за установяване на юридическите параметри на правната система: юридическата сила и действие на юридическите актове, тяхното съдържание. Самата правна система представлява идеално логическо построение, а неговите съставни части се установяват чрез необорими презумпции. Класически пример на необорима презумпция от този вид е установена чрез максимата: Res judicata pro veritate habetur. Тя установява правилото за истинност на съдържанието на влязлото в юридическа сила съдебно решение. Възможно е в отделни случаи това да не е така, но оборването на истинността на влязлото в сила съдебно решение не е допустимо.
Изграждането и действието на правната система като едно цяло се основава на редица необорими презумпции: за знанието на правото от всички правни субекти (Ignoratio juis neminem excusat); за знанието на правото от съда и всички други държавни органи които го прилагат ( Lex novit curia).

8.2. Фикции.


Фикциите представляват съзнателно отклонение от действителността. На латински език fictio означава измислица, творение на въображение, несъществуващо в действителността. Фикциите имат широко приложение в науката, защото чрез тях се създават изходните предпоставки на повечето науки, например математика, физика, геометрия. Понятията за права, за успоредност, за равнина са идеализация и съзнателно отклонение от действителността. Това създавано чрез фикция отклонение не е незнание или погрешно знание, защото е съзнателно (39) и има за цел да направи възможно изграждането и съгласуването на теорията като цяло. Фикциите спомагат за систематизирането и стабилизирането на мисленето, поради което намират широко приложение както в законодателството, така и в правната наука. Още римските юристи са използвали широко правните фикции за да изразят чрез тях правни разрешения, които са смятали за справедливи, но които не са опирали на фактическата действителност. Класическото определение за правна фикция е дадено от Циний в началото на ХІV век: Fictio est in re certa contrarie veri tatis pro veritate assumptio.
Правната фикция представлява съзнателно, правомерно и необоримо предположение за факт, извършвано противно на доказаните или вероятни факти в конкретния случай.
Правните фикции трябва да бъдат разграничени от редица сходни правни институти. При презумпциите също е налице предположение за факт, но той е възможен или вероятен; при фикциите е налице категорично различие между допускания и съществуващите факти. При съответното (аналогично) прилагане на правни норми (например чл. 223 от ЗЗД постановява, че правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната) правни норми приложими за една фактическа ситуация (продажба) се прилагат към друга (замяна); тук не е налице невярна фактическа ситуация, както при правната фикция. При симулацията и злоупотребата с право също е налице съзнателно отклонение от фактите; това отклонение обаче не е правомерно, не допустимо от правните норми. При абстрактните понятия и институти (субективно право, субект на правото) създавани от правната наука, които нямат аналог във фактическата действителност не е налице отклонение от действителността, а единствено необходима за правното мислене по-висока степен на абстрактност.

8.2.2. Видове правни фикции.


разграничение на правните фикции е на позитивноправни (практически) и догматични (теоретични) (40).
Позитивноправните фикции са част от конкретна правна система. Това са фикции относно юридически факти - при тях е налице отклонение от фактическата действителност с цел прилагането на определена правна норма и възникването на права и задължения. В зависимост от това, къде са възникнали различаваме законодателни и юриспруденциални фикции (41). В зависимост от своята насоченост и степен на абстрактност различаваме фикции относно юридически факти и фикции относно правни последици. При фикциите относно юридически факти се приема наличието на конкретен факт, който не отговаря на действителността. Този факт поражда определени правни последици. Класически пример за фикция относно юридически факт е установената от римското право възможност за наследяване на заченатия при откриване на наследството, като се приема, че той е вече роден (nasciturus pro jam nato habetur quoties de comodo ejus agitur). Оттам се пораждат и права за заченатия, еднакви с тези на вече родените. Фикциите относно факти са най-конкретни. Тяхната роля е да приравнят два факта - един несъществуващ към втори съществуващ. При фикциите относно правни последици е налице съзнателно отклонение от юридическата действителност. Тук директно се установява юридическа действителност, такава каквато не е съществувала в действителността. Обратното действие на юридическата сила е основано на действието на фикция. Така например, когато чл. 50, ал. 1 ЗНА дава обратна сила на тълкуването, това означава, че ние приемаме съществуването на тълкуването преди то да бъде дадено - за всички случаи след като правната норма е била приета. При договорите сключени под условие, сбъдването на условието има обратно действие (чл. 25, ал. 2 ЗЗД). Ако условието е прекратително, приема се, че договорът не е съществувал, въпреки че това не отговаря на юридическата действителност Когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея (чл. 34, ал. 1 ЗЗД). Това е поради действието на фикция, чрез която се установява че назад във времето договорът не е съществувал. Фикциите относно правни последици имат значително по-абстрактен характер. Те играят изключително важна роля за изграждането и действието на правната система като единно цяло.
Догматичните правни фикции се установяват от правната наука при обяснението и систематизирането на позитивното право. При тях също е съзнателно отклонение от фактите, но целта е теоретична - да се даде по-добро обяснение на определено правно явление, да се създаде юридическа концепция или конструкция. Догматичните правни фикции имат приложение, което е по-широко от границите на една определена правна система. Тези фикциите имат най-висока степен на абстрактност Те служат като основополагащи, изходни предпоставки на юридическото мислене. Фикционната теория относно юридическите лица например, приема, че съществуването на юридическите лица е резултат на фикция. Според Х. Келзен не само юридическите лица, но и общото понятие за субект на правото е продукт на антропоморфното мислене на човека и има помощен (следователно конструктивен и фикционен) характер. Фикционен характер носят и повечето от изходните постулати засягащи съществуването на съвременните правни системи, например принципът, че законът, гласуван от Народното събрание, е израз на волята на самия народ (42). Те първоначално възникват като чисто теоретични конструкции, като след това се прилагат в действащите законодателни и политически системи.
В зависимост от това дали се отнасят само до дефинирането на определен термин или израз от правната норма, или пък уреждат правните последици от определени юридически факти фикциите биват терминологични и нормативни. Пример за терминологична фикция е чл. 110 от ЗС, където е казано, че недвижими вещи представляват “всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката”. Чрез фикция законодателят обявява движимата вещ за недвижима, ако трайно е прикрепена към друга недвижима вещ. Нормативна фикция е установена в чл. 240 от ЗЗД, където се регламентира т. нар заем за потребление. При него “заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”. При този вид заем ползването на вещта се изразява в нейното потребление. Именно поради това законодателят предвижда, че при сключване на договора собствеността върху заетите вещи преминава върху заемателя и установява фикцията, че връщането на вещи от същия вид , количество и качество представлява връщане на същата вещ.

четвъртък, декември 27, 2007

юридически факти

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ.ПРАВНА РЕЛЕВАНТНОСТ И ИРЕЛЕВАНТНОСТ.


Юридическите факти са факти,събития,обществени отношения,предвидени в хипотезата на правната норма,при чието наличие настъпват последиците,предвидени в диспозицията на правната норма.Всеки клон на правото определя фактите,които са му релевантни.В този смисъл може да се говори за гражданскоправни,наказателноправни,административноправни,
трудовоправни и т.н. юридически факти.Един гражданскоправен факт може да бъде свързан и с наказателно или административноправни последици.Юридическите факти биват:
-положителни и отрицателни;
-прости и сложни;
-правопораждащи,правопроменящи,правопогасяващи;
-юридически действия и юридически събития.
Юридическите действия от своя страна биват:правомерни и неправомерни.Правомерните биват:
правни сделки и правни постъпки.
Юридическите факти се делят на релевантни и ирелевантни.Фактът от действителността става правнорелевантен,когато правната норма го опише и свързва възникването,изменението, прекратяването и съхраняването на правоотношението.
-възникване-юридически факт на две съвпадащи волеизявление;
-изменение-фактът на цедиране на вземането(цесия-промяна в една от страните);
-съхраняване-в срока,в който тече погасителният акт;
Юридическите факти служат като средство за задвижване на правната норма,за тяхното реално въплащение в живота.Те индивидуализират действието на правната норма.



КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ФАКТИ.КЛАСИФИКАЦИОННИ КРИТЕРИИ.



Юридическите факти биват:
1.юридическо събитие-не се проявява воля и съзнание;
2.юридическо действие-те са проява на воля и съзнание;
От своя страна те имат своя класификация.Юридическите събития биват:
1.абсолютни-при които въобще не се намесва воля и съзнание;
2.относителни-например смърт,раждане;
Юридическите действия биват:
1.правомерни;
2.неправомерни.
Правомерните факти са съобразени с действащото законодателство.Това са индивидуалните актове,които са правни действия,при които се цели настъпването на определен правен резултат.Те имат ясно изразена волева насоченост.Правните постъпки,които също са правомерни юридически действия нямат такава волева насоченост на правният субект да постигне точно този правен резултат.Третият тип правомерни действия са действия с обективиран правен резултат.
Неправомерните действия не са съобразени с действащото право.Това са правните аномалии,при които не се носи юридическа отговорност и правонарушението-юридическо действие,в основата на което стои вината.
По особен юридически факт е бездействието,когато правната норма е изисквала определено поведение,което правния субект не е спазил.


ПРАВОПОРАЖДАЩИ,ПРАВОПРОМЕНЯЩИ,ПРАВОСЪХРАНЯВАЩИ ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ.



С оглед на различията в правните последици,юридическите факти се делят на правопроменящи,преавопогасяващи и правосъхраняващи.
1.правопораждащи-юридически факти,чиито правни последици обхващат пораждането на едно право,на едно задължение и на едно правоотношение.
2.правопроменящи-юридически факти,чиито правни последици обхващат не пораждането,а само видоизменението на едно породено вече право.Видоизменението може да засегне или дотогавашното съдържание на правото или дотогавашният негов носител.
3.правосъхраняващи-юридически факти,чиито правни последици включват в себе си запазването на едно породено право на дотогавашният му носител и заличават правното значение на други факти,които застрашават същото това право.
4.правопогасяващи-юридически факти,чиито правни последици включват в себе си пълното заличаване и погасяване на едно породено вече право.

събота, декември 22, 2007

обща теория на правото

ПРЕЗУМПЦИИ И ФИКЦИИ.ПРАВНА СЪЩНОСТ.ВИДОВЕ.


Презумпцията и фикцията са предположения на законодателя.Презумпцията е такова предположение на законодателя,при което от акта на настъпването или ненастъпването на юридическият факт се прави извод за настъпването или ненастъпването на друг юридически факт.Тя се свързва с тежестта на доказването.
Оборима презумпция е тази,при която се допуска доказване на противното.Презумпцията променя доказателствената тежест,ако някой счита,че връзката между факта не съществува,може да я оспори и трябва да я докаже.Такива презумпции се наричат процесуални.Материални или необорими презумпции са тези,които не могат да се оспорват.Презумпциите се различават от предположенията,връзката между двата факта в презумпцията е нормативна,а не логическа както в предположението.
Фикцията е предполжение на законодателя,който изхожда от онова,което е нормално-той е сигурен,че това не е така в реалната действителност,но с оглед постигане на правни последици законодателят прави това предположение.

ПОПЪЛВАНЕ НА ПРАЗНОТИ В ПРАВОТО.ПРАВОПРИЛАГАНЕ ПО АРГУМЕНТ ЗА ПРОТИВНОТО И ПО АРГУМЕНТ ЗА ПО-СИЛНОТО ОСНОВАНИЕ.

За празнина в правото се говори,когато казусът трябва да спада в кръга на предметите на правното регулиране и да няма правна норма,която да решава този казус.Тогава се попълват празноти в правото.Способите са:
1.Правоприлагане по аргумент за противното-когато е оказано нещо и за него е предвидено нещо,за останалите,които не влизат- важи общия режим.
2.Правоприлагане по аргумент на по-силното основание.Базира се на два принципа:
-в гражданското право-който може повече,може и по малко;
-в наказателното право-няма престъпление няма наказание без закон.

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВНАТА НОРМА

Прилагането е особена творческа дейност на държавните органи,чрез която се реализира нормативното право.Прилагането е особен вид властническа дейност на компетентните държавни органи,която се реализира с цел да се обезпечи нормалната реализация на правото в живота.
Компетентните държавни органи се включват винаги,когато става дума за реализиране на юридическа отговорност.Налага се включването им и когато има някаква пречка за прилагане.
Субекти на прилагането са:
1.само компетентните държавни органи;
При осъществяването на правото следва да се спазва принципът на обективната истина.На тази основа към прилагането се предявява две изисквания,за да се спази принципа:
1.Прилагането да е надежно(законно);
2.Прилагането да е целесъобразно.
Съдържание на прилагането:
1.юридическо познание:
-познание на фактическите обстоятелства по делото;
-познание на правните предписания по правоприлагането;
2.принципът на обективната истина;
3.юридическото дело-когато един или друг случай се признава за юридическо дело се извършва и неговото отраслово прикрепване.


САМОРЕФЛЕКЦИЯ НА ПРАВОТО КАТО НОРМАТИВНА СИСТЕМА.ПРАВОМЕРНОСТ НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА.


Правната нормативна ситема е създадена да запазва хомеостазиса на обществото.Тя рефлектира върху частно-правната сфера и публично-правната сфера,а те пък отразяват правната нормативна система.Възможността за саморефлекция е такава,че ако при състояние на обществото поради някакви вътрешни причини е необходимо ново състояние,се изисква и промяна в правната нормативна система.Ако правната нормативна система е достатъчно рефлективна,то тя може да промени новото състояние,за да запази хомеостазиса на обществото.В противен случай хомеостазиса се разпада,изгражда се ново общество,което поражда и нова правно-нормативна система.Когато самата промяна става в противоречие с правно-нормативната система се нарича революция.
Промяната на правната нормативна система в самата нея се нарича легитимност.
Легитимност-когато промяната е в съответствие с правната-нормативна система,а когато е в разрив с нея имаме нелигитимност.
еоритичен възглед-легитимност ,дадена от бога;
Монархичен възглед-легитимност на кръвното потекло.
Саморефлекцията дава възможност да се намери най-доброто описание на обществото.Основен проблем е как да намери път така,че винаги при създаването на права да важи правно-нормативната система.Трябва да се намери процедура за най-адекватното изменение.Стига се до извода,че конструирането на правната нормативна система става по алгоритмичен път.Необходимо е да има рецептури.

сряда, декември 19, 2007

публично,материално право,източници

ПУБЛИЧНО И ЧАСТНО ПРАВО.РАЗГРАНИЧИТЕЛЕН КРИТЕРИЙ.

Според Венелин Ганев разграничителния критерий на публичното и частното право е наличието и липсата на империума на държавата.Те биват:
1.публично-частни последици,които си поставят общи цели,публични интереси.
2.частно-правни последици-които си поставят частни единични цели.Различието е с оглед простора на свобода на субекта.
В публичното право с акта за раждане гражданина е длъжен да спазва Конституцията и законите,независимо дали ги одобрява.
В частното право лицата имат свобода на решение.

МАТЕРИАЛНО И ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО.

В материалното право правната норма определя какви са правата и задълженията на правния субект.Процесуалното право определя как ще се реализират тези права и задължения т.е. каква е процедурата.
В материалното право се предвиждат:
1.охранителни мерки,гарантиращи протичането на фактическото обществено отношение в съответствие с определените права и задължения на субекта.Това са юридическите санкции.
2.принудителни мерки-например мярка за неотклонение;
3.защитни мерки-това са средствата,които материалното право предоставя на изправната страна за принуда над друга неизправна страна.
Материалното право не може да установи целите си без процесуалното право.Сложността на обществените отношения ,изградени в материалното право,обективно обуславя необходимостта от процесуалното право.Освен това материалното право включва в себе си правните последици при неизпълнение.От гледна точка на законодателната техника на правотворчеството не е възможно в материалното право да се предвижда и процедура за реализацията му.
Материалното право без процесуална форма не може да породи правни последици.Основна сфера на реализация на процесуалното право си остава правния спор.Процесуалното право е средство за защита.Негова задача е засилване на връзката с материалното право до пълна адекватност с изискванията на материалното право.
МП-гражданско,административно и наказателно право.
ПП-граждански,административен и наказателен процес.

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

От голямо значение за теорията и практиката е да се познават източниците на правото.Теорията на правото няма за задача да изучава конкретните източници,а да обясни техния генезис.Източник е всичко,което има отношение към същността на правната норма.
Понятието "източник" се употребява в три смисъла:
1.източник в исторически смисъл-Римското частно право и средновековният обичай;
2.източник в материален смисъл-това е социалната действителност като цяло и на отделни правни норми.Целта на правото е да въведе порядък в социалната действителност,да й въздейства,а от друга страна самото право е продукт на тази дейност.
3.източник в формален смисъл-актове,които съдържат правни норми,притежаващи юридическа сила.
Различаваме три основни вида източници в правото в исторически и правен план:
1.юридически обичай;
2.съдебен прецедент;
3.нормативен акт;
Обичайните норми представляват правило за поведение,което се е превърнало в задължително по силата на многократното му прилагане.Основата на обичайната норма е навикът и подражанието.По силата на навика обичайната норма се възприема от следващите поколения,а по силата на подражанието обичая е задължителен за всички членове на социалната общност.
I.Юридическия обичай представлява същата обичайна норма за поведение,която обаче е юридически задължена.След като обичаят е бил използван за решаването на конфликт и той се превръща в юридически обичай.
II.Прецедент-за правен прецедент се счита такова решение на държавен орган по конкретно дело,което се прилага като правило при решаване на други аналогични дела.
III.Нормативни актове(НА)-законови и подзаконови;
НА е документ,съдържащ не една ,а множество правни норми,които са свързани помежду си.В съвременното право НА е основен източник на правото.Законът е най-важната форма на НА и обладава висша юридическа сила и всички останали актове следва да съответстват на закона(подзаконови)Друг източник на правото са договорите-онези,които съдържат правни норми.Типичен източник е международният договор.

понеделник, декември 17, 2007

обща теория на правото,правни системи

ВИДОВЕ ПРАВНИ СИСТЕМИ

Световните правни системи могат да бъдат разглеждани в две основни групи и една особена друга група.
I.Континенталната правна система-тя следва римското право и традициите му.Включва две подгрупи правни системи:
1.Романската система,наречена още Френска.Тя се разпостранява в цяла Латинска Америка,Франция,Италия.Обхваща три големи дяла-субектите,имуществата и способите за придобиването им.Нарича се още институционна система.
2.Германската(пандектна)система-тя се разпостранява в Германия,Швеция,Финландия,Австрия,Русия.Следва системата на германския граждански кодекс от 1896г.,като там се обособяват общата част на гражданското право и особените му части като вещното,семейното,облигационното и др.
Източно-европейския вариант на пандектната система.
По идеологически причини системите на буржуазното право са експлоататорски.Общи черти-следват римското частно право и основен източник е нормативният акт(писания закон).
II.Англосаксонската или англо-американската правна система:
1.общото право се развива като прецедентно право,причината е липсата на рецепсия на нормите на Римското частно право;
2.обособена е на принципите на справедливостта;
3.основен източник е правният обичай;
4.статутно право.
III.Други правни системи на съвремеността
1.Религиозната система-правната система следва религиозната нормативна система и тенденция е да се уеднаквят.

СИСТЕМА НА ПРАВОТО.ПРАВНИ ОТРАСЛИ.ПРАВНИ ИНСТИТУТИ.

Системата на правото е съвкупността от исторически диференцираните правни отрасли и връзките между тях.Тя обхваща цялото съдържание на правото.
Системата на правото включва:
1.Правни отрасли-основно структурно подразделение в системата на правото,което се характеризира със своя предмет и метод на правно регулиране.
Познаваме три основни отраслови комплекси в системата на правото.
I.Профилиращо право-гражданско,административно,наказателно право като в основата стои конституционното право.
II.Основни отрасли-трудово,семейно,финансово и др.
III.Комплексни отрасли-морско,космическо и др.
2.Правни институти-група от правни норми,съставляващи обособена част от нормите на отрасъла на правото.
3.Правната норма е основна клетка на правото.Тя е общо задължително,абстрактно правило за поведение,което е създадено или санкционирано от държавата.

Критерии за вътрешно подразделение на правната система

Под материален критерий или под предмет на правно регулиране се разбира обществените отношения на даден етап от развитието на обществото,които изискват и заедно с това допускат правно регулиране.
Юридически критерий-способите,средствата,начина на правоприлагане,за да се въздейства върху обществените отношения ефективно.

обща теория на правото,типове държави

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТИПОВЕТЕ ДЪРЖАВИ СПОРЕД ОБВЪРЗАНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.ДРУГИ КЛАСИФИКАЦИИ.

1.Класификация според връзката на държавата с правото:
-военна държава-необособена територия;
-национална държава-обособяване на националното общество,националните граници и суверинитет;
-полицейска държава-доминиране на изпълнителната власт над законодателната;
-теократична държава-религиозната система функционира като правна;
-легалистична държава-има парламент,законодателна власт и писани закони;
-правова държава-това е един теоритичен модел;
Критерии за правова държава:
-има върховенство на закона,всички принципи и проблеми се уреждат със закона;
-подзаконовите актове са в съответствие със закона;
-равенство на всички субекти пред закона;
-независимостта на съдебната власт,която е свързана с наличието на разделение на властите.Класическата схема на разделението на властите е:законодателна,изпълнителна и съдебна.Но някои твърдят,че властите са две:законодателна и изпълнителна,а други ,че властите са четири-законодателна,съдебна,изпълнителна и арбитражна.Това са институции с определени функции.


АВТОРИТАРНА,ТОТАЛИТАРНА И ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА.

1.Авторитарна държава-основана на сляпото подчинение на властта.Проявява се в неограничената власт на едно лице или на група,наложила се против волята на широките народни маси.Липсват всякакви представителни органи,отношенията на господство се констатират само в политическата сфера.
2.Тоталитарната система има две форми:комунизъм и фашизъм.Насилствено се установява еднопартийна система чрез унищожаване на другите партии и създаване на една идеология в целия обществен живот.Наблюдава се:
-срастване на държавния с партийния апарат;
-унификация на целия обществен живот;
-авторитарен начин на мислене с култ към националния водач;
-концентрационни лагери;
Фашизмът по своята природа е националистически тоталитаризъм.
3.Демократична държава
Тя предполага участие на народа в управлението при равнопоставяне на всички,осигурени лични и политически свободи,политически плурализъм,избор на мандатност на държавните органи,разделение на властите,организирано гражданско общество.

ПРАВОВА ДЪРЖАВА,ПРИНЦИПИ И АСПЕКТИ

Правото има две обществени функции-пасивна и активна.Пасивната функция на правото е да служи за критерий при определяне на отношенията в дадено общество.
Активната функция се дели на две:
1.мотивационна сила на правото-забрана за действие или бездействие(санкция).
2.самото прилагане на правото-ако не е доброволно-чрез принуда.
Характера на правовата държава следва да бъде търсен в точно определената специфика на отношението-лице,общество,право,държава.Има две изисквания,за да е правова държавата:
1.Правова държава е тази,която има съвършена правова система т.е. в държавата съществуват и действат закони,които по един сравнително съвършен начин регулират обществени отношения.
2.Строго спазване и еднакво приложение на Закона-"всички са равни пред закона"
В съвременната държава Конституцията е върховен закон и всички други закони,подзаконови актове не следва да й противоречат,да я подменят или да я заобиколят.От всичко това следва,че за да е налице правовост трябва да има законност-пълно и точно спазване на юридичността.Правото следва да отразява съществуващите обществено-икономическите условия в дадена държава и ако правото утвърждава и закрепва определен демократичен обществен ред ,трябва и да гарантира обществено-необходимата свобода на всички правни субекти.Правото трябва да гарантира:
1.обществено-необходимата свобода на личността;
2.обществено-необходимата свобода на държавните органи;
3.обществено-необходимата свобода на социалните общности;
4.Конституционно закрепване на народния суверинитет;
5.да има система за гарантиране и охрана на установената в закона свобода:
-материално-правни гаранции;
-процесуални средства;
-правоохранителни органи;
Правова държава е тази:
1.в която е конституционно закрепен принципа за разделение на властите;
2.господство на легитимния закон-този,който е естествено битие на съществуването.
3.държавата и правото имат еднаква тежест.
Правото трябва да противостои на изпълнителната власт,ако тя се стреми да узурпира обществото.
Четири аспекта:
а)нормативен-върховенството на закона,т.е. законите да са конституционно съобразени.Правната нормативна система да е еднозначна,пълноценна.
б)институционен-оптимизиране на институциите,да се създаде ефикасен институционен механизъм.
в)социално-политически-възможността реално и ефикасно да функционира институционният механизъм;
г)информацинен-помощен,технически.

сряда, декември 12, 2007

обща теория на правото,държава и право

МАРКСИСТКА ТЕОРИЯ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО

Марксистката теория е една теория на насилието.Според нея обществото е строго определена и разделена на класи група,която притежава един силов апарат за защита на гражданите и на правото си.Марксистката теория включва следните разбирания:
1.Държавата и правото са възникнали едновременно и едновременно ще загинат.
2.Правото е воля на господстващата класа-по-силната(защото е богата),тя въздейства на закона,чието съдържание се определя от материалното състояние на тази класа.

АЛГОРИТМИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПРАВОТО.ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРАВНАТА НОРМАТИВНА СИСТЕМА.

Правната нормативна система създава правила за индивидите и предписва начина,по който да постъпят те.Алгоритъмът-това е предписанието на изходни данни,за да се достигне до някаква цел.Това дава възможност за постигане на непротиворечивост,пълнота и еднозначност в предписанията на правно-нормативната система във всяко отношение.Добре построена система е тази,при която всяка стратегия трябва да бъде според правилата,в противен случай тя ще бъде губеща.

ОБЩЕСТВОТО КАТО СЛОЖНА САМОРЕГУЛИРАЩА СЕ СИСТЕМА

Системата,това е така наредено множество елементи,че се получава ново качество на елемента.Системите според връзките се делят на технически,биологични и социални.Всяка система се стреми да запази своето хомеостазисно състояние.Когато факторите,които влияят са вътрешни за системата-това е саморегулираща се система.Системният подход се прилага в точните науки,затова и терминологията е взаимствана.Принципа на ентропията е,че всяка система се стреми към минимално енергийно състояние на саморазпад.Тези фактори,които се стремят да предотвратят саморазпада,т.е. стремят се да запазят хомеостазиса на системата,се наричат антиентропни.
В зависимост от отделните елементи,които съставляват системата,тя се дели на:
1.сложна-множество от елементи;
2.проста-системата се състои от единични елементи;
Системата е начин на разглеждане на определен обект.Обществото е сложна система,изградена от индивиди.То е саморегулираща се социална система.Антиентропните фактори в обществото са социалните,нормативните и регулативните системи.Те действат заедно.Това са правната,обичайната,религиозната,моралната организационни системи,които са в равновестно състояние.Тези всички системи действат върху индивидите и запазват техния хомеостазис.

ТИПОВЕ ДЪРЖАВА И ПРАВО.КЛАСИФИКАЦИОННИ КРИТЕРИИ.МАРКСИСТКА КЛАСИФИКАЦИЯ.ПОНЯТИЕТО"ИСТОРИЧЕСКИ ТИП"ДЪРЖАВА И ПРАВО.

Класификацията на т.нар. исторически тип държава в зависимост от икономическата база е:
-първобитно-общинно общество;
-робовладелско;
-капиталистическо;
-социалистическо;
-комунистическо;
Прави се въз основа на икономическите отношения и е свързана с марксистката типология.Тя е до голяма степен условна и е направена въз основа на извадки.
В условията на първобитно-общинния строй не е съществувала държавна организация,тъй като са липсвали условия,които да я изискват.Това не означава,че е липсвала организираност.Държавата възниква в резултат на развитието на човешкото общество при нови икономически условия.Малки групи присвояват повече материални блага и това води до появата на частна собственост и разслоение на обществото на различни социални групи т.е. вече са налице условията обуславящи възникването на държавна организация.За гарантиране на обществения ред и мир, държавата е създала и общи правила за поведение,създаването и изпълнението на които е било гарантирано от държавната власт чрез прилагане на държавна принуда при неизпълнение.

вторник, декември 11, 2007

обща теория на правото,правни възгледи

НОРМАТИВНА ПАРАДИГМА НА ОБЩЕСТВОТО.ДЕЙСТВИЕ.КОЛИЗИИ.

Системите на правото,морала,религията,обичая взети заедно образуват също система и това представлява нормативната парадигма на обществото.Само правото е единична система.Тези системи действат едновременно и най-често еднопосочно.
Но може да възникне колизия(разминаване,противоречие,разнопосочно коментиране).Всяка от тези нормативни системи има някакъв институционен механизъм и някаква принуда.
Правото е единствената,уникална и доминираща в обществото от нормативните системи.Свързана е с институцията на държавата и държавната принуда.В обществото има отношения,които не са регламентирани с морални норми ,те не са от значение за запазването на хомеостазиса на обществото,и други,които са регламентирани с морални норми.


ПРАВНО-ТЕОРЕТИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ В ДРЕВНИЯ РИМ

Древният Рим преминава през три етапа на своето управление:царски период,републикански и империански период.От Рим започва началото на науката за правото.За първи път се конкретизира понятието "държава".Практорите се занимават с проблеми на правото.Обособяват се гражданското право,административното право и др.В това време живеят Марк Тулий,Цицерон,Сенека,Марк Аврелий и др.Според Цицерон държавата е морална общност на хората.Коректив се явява нравствеността.Хората имат равни права.Държавните мъже трябва да бъдат добродетелни и с широки политико-правни познания.Цицерон издига идеята за диктатура,което според него е защита от безредието и хаоса.Пак според Цицерон човешкият закон произхожда от естествения закон,а естествения със своята насъща справедливост определя човешкия закон.

ТЕОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО

Историческото развитие на обществото води до възникване на държавата като правно-политическа организация.Усложняването на обществените отношения изискват възникването на правото т.е. да се сложи яснота,ред за права и задължения.Съществуват различни теории за възникването и същността на правото.Една от тях е теологичната теория.Според нея гражданина дължи подчинение и почит на боговете и тяхното земно дело-държавата,а също и на техния пратеник-монарха.При абсолютна монархия волята на монарха е закон.В библията се сочи,че Мойсей е дал на евреите божи заповеди.В Евангилието Апостол Павел учи,че няма власт,която да не е дадена от бога.Тази теория се е развивала в Древен Рим с помощта на Аврелий Августин,а в европейския феодализъм-Тома Аквински.Човешкият ред е отражение на божия закон.Понякога се случва така,че правно-нормативната система се препокрива с религиозната,тогава държавата застава зад религиозната система и тя започва да функционира като правна система.

ЕСТЕСТВЕНО-ПРАВНИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО

Според естествено-правната теория правото е резултат на договора,сключен между отделните индивиди.Различните представители на това течение са търсели правата на държавата и желанието им било да се избегнат сблъсъците и конфликтите,да се осигури спокойствие и благополучие като се отдадат част от естествените права на хората чрез един обществен договор помежду им на една организация,която да ги делигира.Представители на тази школа са Хуго Гроций,Джон Лок,Томас Хобс и др.Същественото във възгледите им е ,че се акцентува върху индивида.Хуго Гроций пръв разкрива идеята на естественото право.Томас Хобс казва,че естественото състояние е състояние на война.