Настоящата тема спира
вниманието върху проблемите на производството и предлагането на стоките и
услугите, като изучава поведението на производителите.
1. Производство
Производството е процес на взаимодействие на производствени
фактори, резултатът от който е готова продукция, под формата на стоки или
услуги. Спецификата на фирмата като производител се диктува от целта, която тя
преследва в процеса на производството. Съгласно неокласическата трактовка
производствените решения се вземат от фирми, които имат една цел - максимизация
на печалбата.
2. Цели на фирмата
Най-общо печалбата се
определя като разлика между общите приходи и общите разходи. За да се определи
доколко една фирма е печеливша или не следва да се съпоставят постъпленията от
продажбите на продукцията и разходите за нейното производство - с други думи
общите приходи (TR) се сравняват с общите разходи (ТС). Печалбата, респективно
загубата, е разликата между двете величини, т. е. ако означим печалбата с Pr:
Pr = TR - TC
Величината на приходите
се определя от произведението на пазарната цена за единица продукция (Р) и
количеството реализирана продукция (Q). Следователно:
TR = P.Q
Как могат да се определят
разходите? В този аспект гледната точка на икономистите не винаги съвпада с
тази на счетоводителите и фирмените мениджъри. По силата на ограничеността на
ресурсите, всяко конкретно производствено решение е съпроводено с отказ от
използуване на наетите за него ресурси от други алтернативни приложения, което
означава наличие на алтернативни разходи. В резултат на това възниква различие
в счетоводното и икономическо начисляване на разходите. Възможно е
предприемачът да третира като разходи на своята фирма паричните суми, които
заплаща за заплатите, наемите, суровините и пр. Те действително са разходи,
които икономистите наричат явни (explicit costs). Към тях се отнасят
преките парични разходи за закупуване на услугите на производствените фактори.
Наред с тях съществуват и неявните (implicit costs) - стойността на
производствените ресурси, които предлага самият собственик. Следователно освен
разходите свързани с наемането на труда, суровините, горивата и другите
необходими за производството ресурси, икономическите
разходи включват и стойността
на ресурсите, предлагани от собственика. Ако собственикът на малка фирма
притежава парцела и сградата, в които е разположена фирмата и ако той не
заплаща месечен наем под формата на парично плащане за използването на земята и
сградата, начислените разходи няма да отразят колко действително струва
произведената продукция. Алтернативно, собственикът на земята и сградата би
могъл да ги предостави под наем на други икономически агенти, при което ще
получава съответен паричен доход. Точно този паричен доход икономистите ще
считат за неявен разход и биха го прибавили към останалите парични плащания, т.
е явните разходи, които този собственик прави. Основанието за това е, че
използването на ограничени ресурси, в конкретния пример сградата и земята, е
свързано с разходи за фирмата, по причина на тяхното отклоняване от друго,
алтернативно приложение, което би формирало доходи.
Като част от общите
разходи икономистите третират и нормалната печалба, която от гледна точка на
предприемача представлява съвсем нормална издръжка за вложения капитал. Нормалната печалба (normal profit) е минималната
компенсация за капитала на собствениците (инвеститорите) в съответния бизнес,
която ги стимулира да упражняват конкретна дейност. Тя показва алтернативните
разходи (пропуснатите ползи) от използването на собствения капитал във
фирмената дейност. Ако дейността не носи на собственика нормална печалба, той
следва да потърси друго алтернативно приложение на капитала си. Представяйки
алтернативните разходи за капитала в даден отрасъл, нормалната печалба е част
от общите икономически разходи. Ако фактически реализираната от фирмата печалба
се доближава до нормалната, това означава, че общите приходи и общите разходи
са равни и в този случай се говори за нулева икономическа
печалба (economic profit).
Икономическа печалба =
Общи приходи - Общи разходи (включително нормалната печалба)
Ако общите приходи
надвишават общите разходи на фирмата, тя реализира икономическа печалба.
Икономическата печалба е всичко, което фирмата получава над нормалната печалба
и в условията на свободноконкурентни пазари, получаването й е по-скоро
изключение, отколкото правило.
3. Производствена функция
Производствената
функция определя
максималното количество продукция, което може да бъде произведено от дадено
количество производствени фактори. Продукцията от даден вид Х зависи, или е
функция на входните ресурси в производствения процес. Производствената функция представя максималната възможна
продукция на Х за всяка комбинация от входни ресурси. Производствената функция
има вида:
Qx = f (F1, F2,
..., Fn),
където Qx е произведеното
количество от продукт Х в продължение на определен период от време;
F1, F2,
..., F n са използваните производствени
фактори;
f е функционална
зависимост.
Обикновено анализът на
производството се основава на предположението, че за производството на стока Х
се влагат два фактора на производството - капитал (К) и труд (L). В този случай
се използва производствена функция от вида: Qx = f (K, L).
4. Краткосрочен и дългосрочен период в дейността на фирмата
В основата на разграничаването
на времевите периоди е възможността на фирмата да променя вложенията на
производствени фактори. Презкраткосрочния период (short-run) не всички факторни
вложения са променливи; най-малко един от производствените фактори е неизменен,
фиксиран. Нормално е това да е капиталът, защото ако за организацията би било
сравнително лесно да варира с равнището на наетата работна ръка, то в
краткосрочен период факторът капитал не може да бъде променен така лесно.
Краткосрочният период продължава достатъчно дълго, за да успее производителят
да разшири количеството на предлагането, но не прекалено много, защото
производственият капацитет остава ограничен.
В дългосрочен период (long-run) всички влагани в
производството фактори са променливи. Фирмата е в състояние да промени както
труда, така и капитала също и останалите производствени фактори, които наема.
Производителите имат на разположение достатъчно време, за променят мащаба на
производството и използваните технологии. С течение на времето в отрасъла могат
да навлизат нови производители, а тези, които търпят загуби ще напуснат.
Силата, която доминира през дългосрочния период е предлагането.
5. Производството в краткосрочен период
Предполагаме, че
постоянният фактор е количеството капитал, докато трудът и респективно
продукцията варират. Ако равнището на технология е зададено и променливият
фактор - труда - е хомогенен, т.е. всички работници притежават еднакви
характеристики в качеството им на работна сила, като използваме таблица 5.1.
можем да проследим какво става с производството, когато нарастващия променлив
фактор се комбинира с точно определено количество от другия, постоянния фактор.
За целите на анализа е необходимо да определим показателите общ, среден и
пределен продукт.
Общият продукт (ТР) представя общото количество продукция,
произведено от дадено количество производствени фактори. В таблица 5.1 се
показва изменението в обема на произвежданата продукция с наемането на
допълнителни работници, при условие, че факторът капитал е фиксиран. Общият
продукт нараства постепенно, пропорционално на нарастването на фактора труд.
Таблица 5.1. Общ,
пределен и среден продукт
|
Брой работници L
|
Общ продукт ТР
|
Пределен продукт МР
|
Среден продукт АР
|
|
1
|
20
|
20
|
20,0
|
|
2
|
45
|
25
|
22,5
|
|
3
|
80
|
35
|
26,7
|
|
4
|
130
|
50
|
32,5
|
|
5
|
160
|
30
|
32,0
|
|
6
|
180
|
20
|
30,0
|
|
7
|
190
|
10
|
27,1
|
|
8
|
185
|
-5
|
23,1
|
Най-висок е постигнатия
резултат при 7 наети работника. След като работниците се увеличават с още един,
до 8, обемът на производството намалява. Причина за това е, че при фиксиран
капитал (например ограничен производствен капацитет на фабриката) струпването
на прекалено много работници на една фиксирана площ намалява тяхната
производителност.
Пределният продукт (МР) е количеството допълнителна продукция, което
се получава при добавянето на една допълнителна единица от променливия фактор
на производството (труда). Пределният продукт може да се определи като: МР =
ΔТР/ΔL
Съгласно таблицата,
максималната стойност на пределния продукт се постига при четирима наети
работници. Наемането на четвъртия работник довежда до увеличение на общия
продукт с 50 единици, след което пределният продукт започва да намалява. Тази
намаляваща пределна производителност на променливия фактор се проявява при
всяка краткосрочна производствена функция.
Средният продукт (АР) показва средната производителност на труда, т.
е. количеството продукция, произведено от един работник. Изчислява се по
формулата: АР = ТР/ L. Най-голям размер в нашия пример средният продукт достига
при четири наети работника. По-нататъшното наемане на допълнителни работници е
съпроводено с намаляване на средния продукт. Намалението на средния и пределния
продукт от определен момент, независимо от добавянето на все повече единици от
променливия фактор, при неизменно количество от останалите фактори означава, че
фирмите в краткосрочен период се сблъскват със закона за намаляващата
възвръщеамост. Законът за намаляващата възвръщеамост (the law of diminishing returns)
гласи, че при увеличаване на единия и постоянно количество на всички други
производствени фактори ще бъде достигнат момент, след който пределният
физически продукт от променливия фактор ще започне да намалява. Този закон се
проявява в краткосрочен период. Обемът на допълнителната продукция, който може
да бъде произведен е ограничен физически от обема на фиксирания фактор.
Графично функциите на общия, пределния и средния продукт са представени на
фигура 5.1.
Фигура 5.1
Общ, пределен и среден продукт от труда
Общият продукт първоначално расте по-бързо, след определен момент
(при L=4, т. е. след достигане на точката на намаляващата възвращаемост)
продължава да расте, но забавено (петият, шестият и седмият работник, все още
съдействат за нарастване на общия продукт), достига определена максимална
величина и започва да спада (осмият работник фактически намалява общия
продукт). Пределният продукт на труда първоначално расте с растежа
на променливия фактор, достига своя максимум при четвъртия работник, след което
започва да намалява, защото се проява действието на намаляващата се
възвръщаемост от променливия фактор. Следователно най-ефективен е четвъртият
работник, след него ефективността на всеки следващ работник намалява. В точката
при която пределният продукт става равен на нула, общият продукт достига своя
максимум.
Средният продукт първоначално расте с нарастването на пределния
продукт. Докато пределният продукт е над средния, средният продукт нараства.
Когато пределният продукт е под средния, средният продукт намалява. На графиката
своя максимум средният продукт достига в точката на пресичане на кривите на
средния и пределния продукт, т. е. средният продукт е максимален, когато е
равен на пределния. В краткосрочен период, поради наличието поне на един
фиксиран фактор, нарастването на производството ще се сблъска със закона за
намаляващата възвръщаемост. След достигането на определено съотношение между
фиксирания и променливия фактор, използването на последния се влошава.
Следователно фирмата трябва или да произвежда в участъка преди влизането в сила
на закона за намаляващата възвръщаемост, или да прилага по-добра технология, за
което е необходим по-дълъг период от време.