1. Място и функции на Централната
банка
Централната банка е институция,
която е отговорна за осъществяването на паричната политика на държавата.
Централната банка поддържа правителството в постигането на целите на
макроикономическата политика, преди всичко стабилност на националната парична
единица и стабилен обменен курс. Централната банка е орган, който:
● Притежава монопол върху паричната емисия;
● Тя е банка на правителството, поема отговорността за
контрола над паричното предлагане, управлението на валутните и златни резерви,
занимава се с бюджета и държавния дълг;
● Централната банка е банкер на банките - по закон
търговските банки са длъжни да поддържат т. нар минимални резерви на влог в
Централната банка. Последната действа и като кредитор от последна инстанция.
Централната банка оказва
огромно влияние върху икономическите процеси. Колкото повече нараства нейното
значение, като банкер на правителството и последното отделя по-голямо внимание
на управлението на количеството пари в обръщение, толкова по-голямо значение
придобива въпросът за независимостта на централната банка. Въпреки
съществуващите изключения, широко е прието виждането, че независимата централна
банка е предпоставка за успешно провеждане на паричната политика. Най-често
централната банка е подотчетна на парламента, или на образувана от него централна
комисия, а управляващия централната банка не влиза в състава на правителството.
По-детайлното вглеждане в ролята на централната банка, показва, че тя изпълнява функциите на централен координиращ
паричен орган, коитоот своя страна включват на първо място осъществяването
на паричната политика.
Главна цел на паричната политика е стабилност на националната валута.
Паричната политика е насочена към въздействие върху валутния курс, лихвения
процент и общия обем на ликвидност на банковата система и следователно към
въздействие върху състоянието на икономиката и особено върху инфлацията.
Инструментите на това въздействие са:
1. Официален лихвен
процент - лихвеният процент, по който централната банка е готова да предостави
кредити на търговските банки.
2. Задължителни резерви -
част от ресурсите на банките, които те държат по искане на властите на влогове
в централната банка.
3. Операциите на открития
паричен пазар -покупки или продажби на ДЦК от страна на централната банка.
4. Валутни интервенции -
покупко-продажба на валута, което въздейства върху търсенето и предлагането й и
следователно върху валутния курс.
5. Допускане до пазара -
чрез издаването на лицензи за нови финансови посредници и др.
Функциите, изпълнявани от
централната банка могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Съхранение на
резервите на търговските банки и другите депозитни учреждения;
2. Заедно с търговските
банки формира националния разплащателен механизъм.
3. Изпълнява ролята на
фискален агент на правителството.
4. Тя е национална банка
на банките.
5.
Регулира предлагането на пари в интерес на икономиката като цял