29. Банки и парично предлагане. Депозитен мултипликатор. Търсене и предлагане на пари, равновесие на паричния пазар.



1. Банки и парично предлагане
Измененията в паричното предлагане водят до промени в лихвените проценти и кредита и оказват въздействие върху компонентите на съвкупните разходи. В състояние ли са банките да създават пари? Съгласно закона банките са длъжни да държат определен процент от депозитите във вид на резерви. Фактическите резерви включват задължителните и допълнителни резерви. Търговските банки увеличават паричните си резерви чрез заемане от централната банка, или привличане на депозити. Ако предположим, че размерът на задължителните резерви е 10% и една банка има 1000 лева на влог, тя може да отпусне заем в размер на 900 лв. Заемополучателят влага парите в друга банка. Първата банка формира резерв от 100 лв. за покритие на депозита и създава “нови” пари в размер на 900 лв. Втората банка, която притежава влог от 900 лв. следва да формира резерв в размер на 90 лв, а 810 лв. може да даде на заем. Доколкото банковото дело е основано на системата на частичните резерви, първоначалното увеличение на резервите на дадена банка води до неколкократно увеличение на паричното предлагане. Предоставяйки заеми търговските банки създават пари, макар и възможностите за това да се ограничени. Създадените от банките пари се превръщат в депозити в други банки, които също създават пари. Съществува мултипликационно въздействие на резервите. Степента на създаване на нови депозити зависи от размера на задължителната норма на резервите. Паричният мултипликатор изразява отношението на новите депозити към ръста на резервите, или е реципрочната стойност на задължителната норма на резервите.