Показват се публикациите с етикет гражданскоправни науки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гражданскоправни науки. Показване на всички публикации

петък, декември 28, 2007

гражданскоправни науки

ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЩНИ ПРАВА ЧРЕЗ СДЕЛКИ.

Това е най -често срещания придобивен способ. Във фактическия му състав като задължителен елемент е съществуването на едно право у определено лице. Тук имаме правоприемство, което може да бъде два вида: когато праводателя се лишаванапълно от правото си което преминава у правопприемника. Нарича се прехвърлително правоприемство, транслативна сукцесия или прехвърляне; възможно е праводателят да не прехвърли правото си, а да изведе от него едно несъществуващо до тогава право. Това е учредително правоприемство или конститутивна сукцесия. Докато трае правото върху чуждата вещ, собственикът й не може да упражнява правото си по начин, който пречи на упражняването на правото върху чужда вещ. Нашето право е възприело френската система на договорно прехвърляне - достатъчно е съгласието между страните. Тъй като придобиването на собствеността е пройзводно, действителността му зависи от съществуването на правото на събственост у праводателя. Ако той не е собственик договора няма да има действие.

Момент на прехвърляне на собствеността. ?лен 24, ал.1 от ЗЗД. Прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е валидно, при единично определените вещи, но ако от договора се вижда, че прехвърлянето ще стане в един по късен момент, действието му ще започне при настъпването на условието, което страните са имали предвид.

= договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, определени алтернативно. Те пораждат действие след като задължението се превърне от алтернативно в просто (се концентрира) и собствеността ще се прехвърли от момента на концентрацията, а не с обратна сила.

= договори за прехвърляне собствеността върху вещи определени родово. Тези вещи се конкретизират при предаването си, а собствеността ще премине при преминаването на риска, което е въпрос на облигационното право.

= договор за прехвърляне на бъдещи вещи. Това е договор, който се сключва с оглед на очакване възникването на една вещ. Необходимо условие е когато бъдещите вещи започнат да съществуват техният отчуждител да има право на собственост.

= договор за прехвърляне на собствеността върху чужда вещ. Възможно е той да се сключи с оглед правомерното придобиване на продадените чужди вещи, но прехвълянето на веща е поставено в зависимост от придобиването й от продавача. Ако страните или само приобретателят не знаят, че веща е чужда, актът може да се потвърди от собственика. Докато няма потвърждение приобретателят може да иска развалянето му.

= придобиване на собственост чрез скрит пълномощник или чрез подставено лице. Това положение мъчно може да се съгласува със закона защото то изисква волята на приобретателя на недвижим имот да бъде изразена в нотариална форма а пълномощното за придобиване трябва да е с нотариално заверен подпис.

= уговорка за отлагане прехвърлянето на собствеността. Прехвърлянето се поставя в зависимост от срок или условие и обикновено това е плащането на цената.

= уговорка да неотчудаемост. Не може при прехвърлянето на собственост да се постави условието тя да бъде неотчуждаема. Но напълно действителна ще бъде клауза, с която собственика се задължава да не я отчуждава за определен период. Тя има облигаторно действие и нарушаването й дава право да се търсят вреди и загуби.

= доровори за придобиване на права върху чужда вещ. Тези права могат да се учредяват само от собственика на вещта. При съсобственост напълно гадно право върху вещта може да се учреди само със съгласието на всички съсобственици.

= специални условия при някои договори. В зависимост от законовата уредба,сключването на договорите е усложнено или улеснено.

когато страната по една предварителна сделка е чуждестранно лице трябвада бъдат спазени условия на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, съгласно който е необходимо разрешение на Министерството на финансите, когато се извършват сделки, с които чуждестранни лица прехвърлят собственост на местни лица или на други чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; местни лица прехварлят в собственост на чуждестранни лица или други местни лица, имущества намиращи се в чужбина; местни лица прехвърлят на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; учредяват се или се прехвърлят други вещни права върху недвижими имоти, при които на едната или на двете страни участва чуждестранно лице; местни лица, се отказват от наследство, получено в чужбина, след съгласието на Министерството на финансите. Тези разпоредби са императивни и неспазването им води до нищожност на сделката.

право на строеж в полза на съпруг, низходящ, възходящ и неограничен ред за роднини по съребрена линия се учредява със съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба в общината, което е вписано в нотариалните книги.

при съсобственост право на строеж, надстрояване, пристрояване, се учредява с писмено съгласие с нотариална заверка на подписите в заявление в общината, когато е в полза на съсобственици.

право на строеж при липса на съгласие на съсобствениците се учредява въз основа на предварителен архотектурен проект.

замяна на държавен или общински имот с друг става с договор между кмета и преобретателя.

право на собственост или право на строеж върху държавна или общинска земя става след заповед на кмета и писмен договор.

замяна на земеделски земи, собственост на държавата и общините с такива на ФЛ, става при равностойност по количество или качество между тях. За писмения договор не е необходима нотариална форма.

при недвижими имоти в семейна имуществена общност разпореждането става съвместно от двамата съпрузи.

оземляването на безимотни и малоимотни граждани със земеделски земи става чрез търг, обявен от общинската поземлена комисия.

правото на собственост и други вещни права върху кораби по силата на Кодекса на търговското мореплаване става по Законът на знамето а формата зависи от местосключването на договора.

Прехвърляне на двнижими вещи. Не се изисква особена форма и е достатъчно простото съгласие между страните. Изключения:

= прехвърляне на едър добитък - необходимо е “Свидетелство за собственост на едър добитък”.

= прехвърляне на моторно превозно средство - с писмен договор за регистрирането му с нотариално зоверени подписи.

= прехвърляне на кораби - писмено с нотариално заверени подписи и вписване в регистрите на корабите на съответното пристанище.

= уреждане на права върху чужда вещ при вижими вещи. Това е правото на ползване и заложното право. Заложното право има особени правила за да може да се противопостави на трети лица. Необходимо е да има заложен договор и вещта да се предаде.

Прехвърляне на недвижими вещи. Страните изразяват своето съгласие в нотариална форма, което се вписва в специални нотариални книги. Прехвърлянето се извършва пред нотариуса по местонахождение на имота от сключващите договора или от техни пълномощници. Нотариусът не извършва акта преди да е установил, че отчуждителят е собственик на имота. Нотариалната форма се изключва при договори за прехвърляне на наследство от наследника в случаите, когато се прехвърля квота от наследството. Формата е писмена с нотариална заверка на подписите; глава 4 от Закона за държавната собственост определя реда и начина за прехвърляне на собственост върху държавни имоти където е необходима заповед на областния управител по местонахождение на имота, договор, който се вписва от нотариуса по местонахождението на имота; в ЗУТ - в случаите на съсобственост, когато съсобствениците чрез заявление до Общинския съвет с нотариално зеверени подписи разрешават на единия от тях да застрои общия имот; при съсобствени парцели определени за малко и средноетажно строителство всеки от съсобствениците може да поиска да му бъде разрешен строеж по архитектурен план, който предвижда жилища и за другите съсобственици, като това право възниква със съгласието им, утвърждаването на плана и уважаване на молбата за застрояване; по член 19, ал. 3 ЗЗД когато страните са сключили предварителен договор за прехвърляне правото на собственост, който е обявен за окончателен след предявяването на иск пред съда, който има коститутивно действие.

Придобиване на плодове. Плодовете стават самостоятелна движима вещ от момента на отделянето им от растението. С този акт собственикът на растението става собственик на плода, но при учредяване на право на ползване плодоползувателят става собственик на отделената вещ по силата на правото на продоползване. При владелеца в зависимост от това дали е добросъвестен или не, той получава добивите от растението до предявяването на иска за връщане и съответно дължи на собственика добивите, които е получил или е могъл да получи.

Преработване на вещи. Правилото е, че преработването на една вещ е без правни последици в областта на вещното право, ако преработването е извършено не от собственика на вещта, но ако преработената вещ е с по - ниска стойност от работата по преработването, полученият обект принадлежи на лицето, което го е създало; ако новата вещ е от материали, принадлежащи на 2 или повече лица, тя по принцип е съсобствена при равни квоти или квоти, съобразени със съотношението на материалите. Тези правила се прилагат, ако между страните няма договорни отношения или по различно законодателно уреждане. В член 94 до 96 от ЗС, е регламентирана преработката на 1 вещ. Особеното е, че при изработване на вещ от мотериали на различни собственици, ако някой от материалите може да се определи като главен, неговия собственик става собственик на вещта и дължи обезщетение на останалите.

Съединяване. Тук има различни хипотези и се преценява съединяването на вещите и получения резултат.

Ако вещите запазват своята самостоятелност и съединяването може да се прекрати без да се повредят съществено, във вещноправно отношение всеки собственик може да иска винаги разделянето.

Ако вещите са така съединени, че не могат да се отделят без да се повредят значително, се търси коя е главната и второстепенната вещ губи своята самостоятелност, като става част от главната. Собственикът й губи вещното си право, което се трансформира в право на обезщетяване. При спор въпросът се решава от съда.

Тези принципи са в сила, доколкото между страните не съществуват договорни отношения.

Придобиване на новоотделени вещи. Това са хипотезите на разкъсване на физическата връзка между частите на една вещ, като всяка от тях придобива самостоятелност и отделност. Вещните права върху вещта, от която са отделени новите движимости се разпростира и върху тях.

ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЧРЕЗ ЖСК И ЧРЕЗ ГРУПОВ СТРОЕЖ.

Прдобиване на недвижим имот чрез ЖСК. Това е кооперация, но по своята це тя значително се различава от останалите кооперации. Уредена е в отделен Закон за ЖСК (ЗЖСК), който определя ЖСК като кооперация, ЮЛ,носител на права и задължения. Целта й еснабдяване на членовете със собствени жилища и, или други обекти. Снабдяването на ЖСК с терен за строителство става чрез определяне ежегодно от Общинския съвет на терени за строителство върху общинска или държавна земя или чрез сделки, което сега е приложимия вариант, като ЖК в качеството си на ЮЛ влиза в отношения с останалите гражданскоправни субекти.

1. Образуване на ЖСК. Създава се за изграждане на най - малко 6 самостоятелни имота, с най - малко 6 члена, при определен архитектурен проект. Образува се на учредително събрание, което взема решение за образуването, приема устава и избира управителен и контролен съвет. Съставя се протокол, който се подписва от всички участници. Протокола е многостранен договор и единодушното му подписване е условие за валидност. Разпоредбите на устава трябва да са съобразени с действащите закони, иначе те са нищожни. Изменения и допълнения в устава на ЖСК се правят от общото му събрание, с мнозинство от 2/3 от гласовете. ЖСК се регистрира в ОС по седалището му. УС подава молба с препис от учредителния протокол, устава, свидетелствата за съдимост на всеки от членовете на управителния и контролния съвет и други доказателства. Деня на регистрацията се счита за ден на учредяването на ЖСК.

2. ?ленствено правоотношение. Това е лично право, възникналопо оригинерен начин, по силата на закна или на наследяване. ?ленове са учредителите, допълнително приетите с писмена молба до ОС и членове по право - лица, обезщетени срещу отчужден техен недвижим имот, с обект в сградата на ЖСК. Не може да се приемат членове, за които няма свободен имот. Възможно е придобиването на имот в съсобственост. ?лен кооператорите по право могат да избират жилището, с което да бъдат обезщетени преди другите и ценообразуването не рефлектира върху цената на обектите на тези кооператори - те плащат цената в АА. Прекратяването на членството става след доброволно напускане; освобождаване по решение на ОС, когато по силата на одобрения архитектурен план на сградата се намали броя на обектите; при изключване, ако кооператорът не внесе в срок дяловата си вноска или системно не изпълнява устава или закона; при смърт - членствените му права и задължения преминават върху членовете на семейството му, като при прекратяването на правоотношението може да получат средствата, внесени в ЖСК.

3. Правни последици от развод при прекратяване на семейната имуществена общност и при обявяване недействителност на брака. Когато и двамата съпрузи са членове на ЖСК или ако единият е член, а на другият бъде присъдена част от жилището, съдът по искане на заинтересования решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като се взема предвид интереса на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите. Ако има имоти и двамата могат да останат члeнове на ЖСК. Срокът за предявяване на иска е едномесечен от прекратяване на семейната имуществена общност и влизане в сила на съдебното решение. Той е преклузивен. Искът се предявява от единия съпруг срещу другия и срещу ЖСК. Условие за предявяването му е членственото правоотношение да е породено през време на брака и до прекратяването му да не е прекратено ЖСК.

4. Органи на управление на ЖСК.

Общо събрание. Това е върховен орган от всички членове на ЖСК. Избира се председател, секретар и членове на управителния и контролния съвет. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от гласовете на присъстващите. То взема решение за разпределяне на имотите, окончателната им цена, решението за освобождаване от отговорност на УС и КС, за изключване на членовете му.

УС се състои от 3 до 7 членове. Той организира изпълнението на решенията на общото събрание, решава оперативни ръпроси и представлява ЖСК пред трети лица.

Контролен съвет. Състои се от 3 членове и упражнява надзор върху действията и решенията на УС. При установяване на нарушения, които засягат интересите на кооперацията той свиква незабавно общото събрание.

Когато решенията на общото събране на ЖСК са взети в нарушение на закона или устава, те могат да бъдат отменени от РС по молба на член - кооператорите, подадена в двуседмичен срок от вземане на решението за присъстващите, а за неприсъствалите от узнаването. Към нея може дза се присъедини и да я поддържа всеки член - кооператор. Ако моблата е основателна РС отменя решението. Решението на РС не подлежи на обжалване, но може да се атакува по ПРН и реда за отмяна по 231 от ГПК.

5. Прекратяване на ЖСК. Тя е ЮЛ с временно съществуване и в едномесечен срок след построяване на сградата трябва да се определи цената на имотите от УС. Окончателната цена се приема от общото събрание. То приема и идеалните части от общите части и от дворното място. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по тези въпроси, нотариусът снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове. Правото на собственост се придобива с издаване на нотариалния акт. След като всички членове се сдобият с нотариални актове, ЖСК прекратява съществуването си. Делба на обект в сградата може да се допусне, само след като кооператорът, за който той е отделен, придобие правото на собственост, защото правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.

Придобиване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на групов строеж

Правната уредба е в ЗУТ, тълкуватерно решение N39/1970 година на общото събрание на гражданската колегия и постановление на пленума на ВС N4/1970 година. Групов строеж може да се осъществи върху дворно място, върху което строитерите (инвеститорите), имат право на собственост или право на строеж. Той се извършва от две или повече лица, с отстъпено право на строеж, надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Може да бъде само върху урегулиран имот. Най - често групов строеж се осъществява в недастроен парцел. Договорът се сключва между 2 или повече ЮЛ или ФЛ. Страните трябва да притежават право на собственост или право на строеж.

Разграничение между ЖСК и групов строеж. И при двете се цели придобиване на право на собственост върху конкретен обект от сходни участници. Отликите са, че ЖСК е корпоративно устроено ЮЛ, което може да се учреди без да съществува терен за спроителство и то има органи на управление. При груповия строеж създаването му е обусловено от сключването на договора при наличието на вещни права върху парцела, на базата на предварителна проекта подготовка, като при вземането на решения е необходимо единодушие.

Разграничаване между гражданско дружество и групов строеж. И звете са договори за съвместна дейност със специфични особености за всеки от тях.

Договора за групов строеж е двустранен или многостранен, писмен, формален договор с изискване за нотариална заверка на подписите. Неспазването на формата води до нищожност.

Задължения по договора. Страните по договора участват с пари, труд и материали. Паричната вноска се дели на първоначална, която отговаря на определена строителна дейност и при изчерпване на сумата се прави допълнителна като този въпрос трябва прецизно да е уреден в договора. При сключването вна договора би следвало да се включат клаузи, които да уреждат бъдещите облигационни и др. отношения. Това не е възможно и се урежда начина на вземане на решения при групов строеж - с пълно единодущие на участниците в него. В договора може да се определи те да се вземат по друг начин защото нормата на закона е диспозитивна.

Промени в участниците в груповия строеж.

При смърт. ВС е приел, че товане води до прекратяване на груповия строеж, а наследникът или наследниците на починалото лице го заместват в договора.

Когато участник в груповия строеж желае да го напусне той може да прехвърли правата си по договора със съгласието на останалите. Третото лице сключва допълнително споразумение с тях и се включва в основния договор. С това се уреждат неговите права и задължения. Това лице трябва да придобие вещни права върху парцела, което става с нотариален акт или по друг начин предвиден от закона преди подписване на споразумението му с останалите участници в груповият строеж.

В груховиятстроеж могат да се включат допълнително трети лица, ако в застроително - регулационния план е предвидена впоследствие по - висока етажност, увеличаване на строителното петно или някой от имотите бъде разделен. Тези промени могат да станат само със съгласието на всички участници в договора изразено в писмено споразумение с нотариално заверени подписи.

Обект на придобиване. Договора за групов строеж може да се сключи само за построяване на самостоятелен обект в една сграда.

Приключване на груповия строеж с делба. Тя прекратява договора и при нормално развитие е доброволна. В договора се отразява коя от страните, кой обект ще получи в собственост, с какви идеални части в общите части на сградата и на парцела.

Разпределянето може да се извърши и чрез съдебно делба. Съдът решава всички въпроси, за които е нормално да бъдат включени в делбеното производство. Делбеният съд е задължен при спор между страните съделители да възложи на всеки участник онзи обект, който му се полага като няма право да прави възлагане, различно от писмено договореното.

Като финал на делбата трябва да се получи документ, в който прецизно да се отрази кой обект ще получи всяка една от страните. При това трябва да се изхожда от договора за групов строеж.

Правна последица на делбата е ликвидирането на съсобствеността и получаването от всеки участник в договора на конкретен обект. Друга последица е възникването на етажна собственост в сградата. ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ОТЧУЖДЕНИТЕ ИМОТИ.

Отчуждаването е оригинерен способ запридобиване на собственост върху даден имот. При него няма правоприемство - държавата придобива имота на ново юридическо основание, а досегашното право на собственост се погасява. За носителя на погасените вещни права се поражда правото но оценяване, обезщетяване, преместване и други. Това не е особен вид договор за покупко - прдажба, защото е налице властническа намеса на държавен орган.

Отчуждаването се разгранечава от:

= ограниченията на собствеността, които не погасяват самото право на собственост, а стесняват частично някои правомощия на собственика.

= от принодителната продан, извършвана от съдия-изпълнителя по реда на ГПК. И в двата случая държавата проявява своята власт, но при отчуждаването се цели задоволяването на една конкретна обществена нужда, докато съдебната продан е за удовлетворяване на частна претенция.

= конфискацията е принудително безвъзмездно отнемане на принадлежащо на виновния имущество, на част от него или на определени вещи. Това е наказателна или административна санкция. Отчуждаването е включено в Конституцията и законите и е нормален начин за задоволяване на обществена нужда и няма нищо общо с виновно действие или бездействие на едно лице.

= национализацията, която е с различни цели.

Отчуждаването е формално административно производство, приключващо със законно определен АА. Извършва се винаги на основание и в изпълнение на закона за постигане на определена от него цел, свързана със задоволяване на държавна или общинска нужда. В Закона за държавната собственост (ЗДС) няма определение за обществена нужда, а основанието е, че отчуждаването става по силата на влязъл в сила подробен градоустройствен план. Основанието е застроително регулационния план на селището. Държавата може да отчуждава след предварително и равностойно обезщетяване, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Редът и начина са уредени в ЗДС, ЗТСУ, Законът за мините и кариерите, Законът за паметниците на културата и Законът за пътищата. Независимо от многото закони има само два вида процедури и основания за отчуждаване на имоти и обезщетяване на техните собственици:

1. Отчуждаване и обезщетяване по ЗДС. Това е общия закон.

Отчуждаването се извършва на основание влязъл в сила градоустройствен план. Може да се отчужди сграда с прилежащата й земя или само сградата. Отчуждения имот става публична държавна собственост.

Заинтересованото учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване чрез областния управител до министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Областния управител дава мнение за основателността на искането. Министрите одобряват или отхвърлят искането. Когато искането е одобрено преписката се връща на областния управител за извършване на отчуждителната процедура. Той прави предложение за отчуждаване до собственика, където посочва потвърдената от министрите държавна нужда, начинът на обезщетяване и оценката на имота. Предложението се връчва по реда на ГПК.

На собственика с предложението за отчуждаване се предлага друг равностоен имот от същия вид, или с негово съгласие парично обезщетение (размерат е по пазарна цена от датата на издаване на заповедта за отчуждаване и обезщетяване на собственика) или имот от друг вид. С това започва процедурата по обезщетяване. В седемдневен срок от връчването, собственика може да възрази срещу отчуждаването. При връчването той може да даде писмено съгласие или след изтичането на седмичния срок се счита, че е съгласен. При това положение областния управител сключва договор за покупко-продажба или замяна. В случаите, когато собственика не е съгласен, областния управител провежда преговори в продължение на 1 месец от получаване на възражението за постигане на споразумение, което трябва да се съгласува с министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна и производството се прекратява. Ако не се постигне споразумение в 14-дневен срок областния управител издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, където посочва държавната нужда, отчуждавания имот, начина на обезщетяване. Тази заповед се връчва по реда на ГПК и може да се обжалва по реда на ЗАП като съдът може да се произнесе по нейната законосъобразност. Решението на съда е окончателно. Имотът се счита за отчужден когато се изплати или когато се издаде нотариален акт за отстъпения имот. Собственикът на отчуждения имот трябва да бъде обезщетен в 6-месечен срок от отчуждаването, инъче ОС по местонахождението на имота по негова молба отменя акта на отчуждаването. Ако в 3-годишен срок имотът не бъде използван по предназначение собственика или областния управител могат да искат от ОС по местонахождение да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни. Държавата дължи обезщетение на собственика за нанесените му вреди. Тя има право да получи по-малката стойност между разходите и увеличената стойност на имота от извършените в него промени или подобрения. Държавата придобива имотите необременени. При обещетения с пари, паричното обезщетение до размера на дължимото на ипотекарния кредитор му се заплаща, а ако има друга вещна тежест, обезщетението се внася в ДСК като обезпечение на съответното вземане. При обезщетение с недвижим имот вещното право на ползване и ипотеката преминават по право върху отстъпения имот. Вещните тежести се вписват служебно от нотариуса. По отчуждителните производства не се събират данъци и такси.


ПРАВО НА ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

Държавна собственост.

Обекти на държавна собственост. Регламентирани са в Конституцията и Закона за държавна собственост. Конституцията сочи, че собствеността у нас е частна и публична, режимът на обектите, държавна собственост се определя със закон. На 21.05. 1996 година в ДВ е публикуван Закона за държавната собственост, в който се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи държавна собственост. Според член 2, ал.1 от ЗДС собствеността на държавата е публична и частна.

Публична държавна собственост:

1. Обектите, изключителна държавна собственост, посочени в член 18 от Конституцията.

2. Имотите, предоставени на органите на държавна власт за изпълнение на функциите им.

3. Държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от национално или световно значение.

4. Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване от национално значение.

?астна държавна собственост.

1. Имоти, вещи и дейности върху които е установен държавен монопол - железопътен транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия и производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

2. Плодовете и приходите от имотите и вещите публична държавна собственост.

?лен 3 от ЗДС определя като държавна собственост и имуществото, което държавата придобива без да го квалифицира като публична или държавна собственост.

Не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и фондациите дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество.

Имотите публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество се обявяват за имоти частна държавна собственост с решение на Министерския съвет. Имотите, публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и да се придобиват по давност. Особено право на ползване върху такива обекти се предоставят чрез концесия при условие и по ред определени в отделен закон. Общите разпоредби за собствеността и разпореждането с нея са в ЗДС.

Стопанисване и управление на имотите и вещите държавна собственост.

В член 14 от ЗДС се каза, че държавните ЮЛ упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона. Имотите трябва да се стопанисват с грижата на добър стопанин и да се ползват за нуждите, за които са предназначени.

Публичната държавна собственост се ползва за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществените потребности от национално значение, чрез общо ползване. Тя се предоставя безвъзмездно. Исканията за това, се отправят до специална комисия, определена от МС, която им отговаря в едномесечен срок. Тези имоти не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно с трети лица и да сеизползват за пройзводствена и стопанска дейност с изключение на тези, които имат пряко пройзводствено или стопанско предназначение. Поддържането на имотите става от органите на държавна власт, които ги стопанисват и управляват, а когато те не са предоставени на такива органи - от областния управител.

?астната държавна собственост се предоставя безвъзмездно на ЮЛ и организации на бюджетна издръжка или се отдава под наем чрез търг и договор с областния управител или със негова заповед, когато се предоставят на социални, културни, образователни, здравни и други дейности. Срокът за наем не може да бъде по - дълъг от 3 години, освен при съгласие на Министъра на финансите. Наетите имоти не могат да се пренаемат, да се преотсъпват за ползване, или да се ползват съвместно с трети лица по договор. Движимите вещи се предоставят безвъзмездно на ЮЛ и др. организации на бюджетна издръжка. Новопридобитите движими вещи се стопанисват от съответните ведомства или от областния управител. Движимите вещи, стопанисвани от ведомствата се отдават под наем по ред, определен от ръководителя на ведомството.

Разпореждане с имоти и вещи частна държавна собственост.

То се извършва под общото ръководство на Министъра на финансите, който упражнява контрол за законосъоброзното управление. Разпореждането с недвижими имоти честна държавна собственост е продажба и замяна, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти и учредяването на ограничени вещни права върху тях. Продажбата се извършва от областния управител при условия и по ред, определени от МС, със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договора за продажба. Замяната с имоти на ЮЛ или ФЛ, се осъществява от областния управител със съгласието на министъра на финансите. Областния управител издава заповед и въз основа на нея се сключва договора за замяна. Когато имотът се стопанисва от ведомство съгласието за сключването на договорите дава неговия ръководител. Договорите се сключват в писмена форма и се вписват от нотариуса по местонахождението на държавния имот. Доброволната делба се прави след предложение на съсобствениците до областния управител по негова инициатива въз основа на негова заповед и договор между съделителите. Правото наползване се учредява със заповед на областния управител за срок не по - дълъг от 10 години. Когато е безвъзмездно е необходимо съгласието на МС по предложение на министъра на финансите. Когато е възмездно се провежда търг, на който се определя цената на правото и областния управител сключва договор. Правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Правото на строеж на надстрояване и пристрояване се учредяват със заповед на областният управител. Договорите се вписват в нотариалната служба по местонахождение на имота. Движимите вещи частна държавна собственост са под разпореждане на ръкъдителите на ведомствата, които ги стопанисват. Продажбата им се извършва чрез търг, по ред, определен от Министъра на финансите.

Актове за държавни имоти.

Към областните управители, към министерствата и ведомствата се създават служби “Държавни имоти”. За недвижимите имоти се съставят актове за държавна собственост по образец утвърден от министъра на финансите. С тях се лигитимира правото на собственост на държавата и в тях се отбелязват промените, които настъпват в тях. Обектите които подлежат на актуване са сградите и имотите в границите на населените места и сградите извън тях, земеделските земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне, недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди, земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, имотите, собственост на РБ извън страната, мините, кариерите, горите, езерата, плажовете и парковете с национално значение. Не се актуват коритата на реките, водите, пътната мрежа, железопътната инфраструктура и др. подобни, ако в специални закони не е предвидено и временните постройки. Актовете за недвижими имоти изключителна държавна собственост се съставят в 2 екземпляра за служба “държавна собственост” в Министерство на финансите и за съответния областен управител. За останалите имоти държавна собственост актовете са в 3 екземпляра - в служба “държавна собственост, в Министерство на финансите и в лицата, които ползвет имота. Към актовете се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата. В актовете се отбелязва и учредяването или прекратяването на правото на ползване, на строеж и други ограничени вещни права. Актовете се отбелязват с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба “Държавна собственост”. Завежда се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и др. по образци, одобрени от министъра на финансите. Книгите за държавни имоти са общодостъпни. Деактуването на имотите може да се иска ако те са неправилно актувани като държавни или основанието за актуване е отпаднало. Те се отписват и се връщат на собственика със заповед на областния управител. Деактуване става и когато недвижимия имот, собственост на държавата бъде прехвърлен на трето лице или бъде съборен.

Общинска собственост.

Тя се състои от имотите, определени като общински от действащите закони - Закон за общинската собственост (ЗОС). Общинската собственост е публична и частна.

Публична собственост са имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местно самоуправление и местната администрация, предназначените за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и недвижимите имоти и движимите вещи, общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение.

?астна общинска собственост са всички други имоти и вещи, плодовете и приходите от имотите и вещите, публична общинска собственост.

Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат такова значение се обявяват за частна общинска собственост и обратното.

Имотите и вещите общинска собственост не могат да се придобиват по давност, а тези, които са публична собственост не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права.

Стопанисване и управление на имотите и вещите общинска собственост.

Организира се от общинския съвет, който издава наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Публичната собственост се стопанисва и управлява от кмета или от съответните организации и ЮЛ на общинска бюджетна издръжка. Тя не може да се отдава под наем, да се преодстъпва за ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица и за стопанска и производствена дейност, освен ако е с такова предназначение. ?астната общинска собственост се стопанисва от лццата, на които е предоставена. Отдаването под наем е от кмета и срокът му не може да бъде по-дълиг от три години. Тези имоти не могат да се пренаемат и преодстъпват за ползване.

Разпореждане с имоти частна общинска собственост.

Продажбата става от кмета на общината след търг по условия и ред, определени с натедба на общинския съвет. Замяната се извършва от кмета след решение на общинския съвет. След тези актове се сключват договори, които се вписват в нотариалната служба по местонахождението на общинския имот. Доброволна делба се извърщва по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Необходимо е съгласието на общинския съвет и въз основа на решението му се сключва договор за делба с кмета. Право на строеж, на надстрояване и пристрояване се учредява със заповед на кмета след търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Право на ползване се учредява със заповед на кмета за срок, не по-дълъг от 10 год. Разпореждането с двежими вещи общинска собственост става при условия и по ред, определени по наредба на общинския съвет.

Актове за имотите общинска собственост.

Систавят се по образец, утвърден от министъра на финансите. Подлежат на актуване недвижимите имоти в строителните граници на населеното място, селищните образувания и извън границите на населеното място, земеделските земи, недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди и сградите в тях и територията на водоемите и прилежащите към тях плажове, кариерите, парковете с общинско значение и общинските сгради и постройки. Актът се съставя в 3 екземпляра и се съхранява един в служба “Общинска собственост”, съставила акта, която е по местонахождение на имота, един в служба “Общинска собственост” към общинския съвет и един в лицата, които ползват имота. Актовете се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби “Общинска собственост”. Актовите книги са обшодостъпни. Завеждат се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри, одобрени по образцц от министъра на финансите. Деактуване се прави за имоти, неправилно актувани като общински или за които основанието за актуване като общински е отпаднало. Те се отписват от актовите книги и се връщат на собственика. Споровете за материални права се рещават по съдебен ред.

ПРАВО НА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. СОБСТВЕНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

Частната собственост е една от формите на собствеността. Специални норми за нея никога не е имало и няма защо да има. Това, което важи за собствеността, важи в най-пълна степен за частната собственост. Свободата й се изразява в това, че собственикът, ако поиска може да продаде имуществото си на този, на когото пожелае при приемливи условия за него и контрахента му, а не по императивен ред и цена, определени по законодателен път. Единствените ограничения са по отношение на чуждите граждани и чуждестранните ЮЛ. Свободата на частната собственост трябва да бъде насочвана в обществен интерес и това става чрез ограниченията й в ЗТСУ, Правилника за приложение на ЗТСУ, наредба номер 5 за правила и норми по териториални и селищно устройство и др. правнотехнически норми.

Правомощията на владение, ползване и разпореждане са налице, стига с това да не се нарушават наложените със законите и с подзаконовите актове забрани. Владението се изразява във фактическото господство над вещта. Ползването е свързано с владението, защото без него то не може да съществува. С него на собственика се осигурява извличане на възможните полезни свойства на вещтта. То обхваща възможността да се употреби вещта, да се събират или извличат всички плодове от нея и др. Разпореждането е правото да се извършват сделки с вещта и да се обременява тя с тежести. Упражняването му променя правната съдба на вещта. То е лично или се упражнява чрез пълномощник с изрично и надлежно оформено пълномощно.

От обектите на частна собственост са изключени посочените в чл.18 от Конституцията и според чл.28, ал.1 от ЗС вещите публична, диржавна или общинска собственост.

Придобиването на частна собственост става по всички предвидени в законите начини - оригинерни или деривативни. ?уждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите с изключение при наследяване по закон. ?ужда държава не може да придобива недвижими имоти в страната по наследство. ?уждите граждани и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват собственост върху земеделски земи.

Изгубването право на собственост става по обикновените правни способи. Когато трто лице придобие право на собственост, предходния собственик престава да бъде такъв. Според чл.100 от ЗС е допустимо да се извърши отказ от право на собственост върху недвижим имот в писмена форма с нотариално заверен подпис и последващо надлежно вписване.

В областта на земеделските земи действа Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Субекти на ораво на собственост според него са гражданите, държавата, общините и ЮЛ. Политическите партии и организации, движенията и коалициите с политическа цел с оглед на същността си не могат да притежават земеделски земи. Същото се отнася и за чуждите държави, чуждестранните ЮЛ, ЮЛ с чуждестранно участие над 50%. ?уждите граждани придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. В 3 годишен срок те са длъжни да я прехвърлят на български граждани, на държавата, общините или ЮЛ. Срока за това тече от откриване на наследството. В чл. 4 от Закона за земеделските земи е отразено задължението те да се ползват само съобразно предназначението си.

18.СЪСОБСТВЕНОСТ.

Съсобственост.

Съсобственост има, когато вещта е собственост на две или по-вече лица. Може да съществува за две или по-вече вещи. Никой от съсобствениците няма идеална част от общото, а те всички се разпореждат общо с вещта.

На вещтното право са познати 2 вида съсобственост. Дялова - вещта е обща собственост на две или по-вече лица в определено съотношение, като всеки от съсобствениците има оптеделен дял и сбора на дяловете дава 100%. Семейна имуществена общност - носители са само съпрузите за вещите придобити по време на брака и режимът е подчинен на императивни правни норми; тази съсобственост се нарича бездялова и при прекратяване на брака се трансформира в обикновена съсобственост.

При съсобствеността се разделя вещното право, а не вещта и между частите на мислено поделената вещ не могат да се установят граници. Броят на съсобствениците не е теоретично ограничен.

Обект на съсобственост могат да бъдат движими и недвижими вещи, права върху движими и недвижими вещи, плодовете като дяловете се определят в зависимост от дела във вещта.

?астите на съсобствениците са равни до доказване на противното и се изразяват в дроби или проценти като сбора им трябва да е равен съответно на 1 или на 100%.

Съсобствеността може да възникне в резултат на наследяване, но след приемане на наследството и преди неговата подялба; завет, когато едно лице прехвърля собственост на две или по-вече лица; по силата на правен или административен акт - например при дворищна регулация; по закон - в сграда при режим на етажна соцственост, където определени части са общи за съсобствениците.

Прекратяването на съсобствеността става чрез правен акт, когато един или по-вече съсобственици поискат. Не могат да се делят общите части при етажна собственост, някои видове съсобствени парцели за малко и средноетажно застрояване и комплексно застрояване, регулирани дворищни парцели с минимални площ и лице, жилища с минимално необходима жилищна площ и помещения и земеделски имоти с минимални площи. Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко способа:

разпоредителна сделка: когато някой от съсобствениците продаде идеалната си част или всички съсобственици едновременно се разпоредят с частите си. Съсобственик може да продаде свочта идеална част на трето лице, ако преди това е предложил на другите съсобственици при еднакви условия с третото лице да я изкупят и те не са направили това в определения от него срок.

прекратяване чрез делба: всеки съсобственик може да извърши това въпреки съшествуваща противна уговорка. Делбата може да бъде доброволна - договор, с който се извършва разпореждане с идеалните части от дееспособни лица след предварително разрешение на съда; съдебна - уредена е в ГПК.

Общата вещ се ползва от всички, но по предназначение и така, че да не се пречи на останалите съсобственииц да упражняват правата си. Мнозинството от съсобствениците определят начините за ползване на съсобствената вещ. Съсобственика, който притежава повече от Ѕ идеална част може да определи начина на ползване. Аако някой от съсобствениците имат равни части те трябва да са единодушни при вземане на решението за ползване. Когато не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за вещта, РС по искане на един от съсобствениците решева въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на вещта. Мнозинството не може да предприема съществени промени в съсобствения имот. В този случай е необходимо единодушие на съсобствениците. Съсобственик, който не си служи с вещта може да иска обезщетение.

Етажна собственост.

Това е изключителна собственост върху самостоятелен обект в една сграда и съсобственост върху общите й части. Етажната собственост няма качеството на ЮЛ, а само права и задължения при управлението в самата сграда. Отделни обекти в сградата са жилищата, ателиетата, гаражите и др. с прилежащите към тях тавански, зимнични и др. складови помещения. Общите части са такива по право и не могат да се разделят между съсобствениците. Възможно е някои да бъдат обект на съсобственост само на част от етажните съсобственици, защото се използват само от тях. Дяловеете се определят съобразно стойността на всеки обект. Ако се учреди право на надстрояване или пристрояване в етажната собственост се включват нови обекти, което налага ново разпределяне на идеалните части в общите части.

Възникване на етажната собственост. Става чрез сделка, в резултат на извършено строителство и при делба. Не възниква при наследяване, защото наследниците получават наследството като съвкушност от права и задължения, но при евентуална последваща делба е възможно възникването й.

Щом предпоставките за визникване на етажната собственост престанат да са налице, тя се прекратява като за това не е необходим специален акт. Прекратяването става и когато един от съсобствениците изкупи всички обекти; ако сградата се събори, когато съсобствениците остават с вещни права върху терена.

Строителство на сграда при режима на етажна собственост - чл.56 от ЗТСУ. Тези правила се прилагат само, ако имотите ще се придобиват директно от лицата - етажни собственици, а ако придобиването ще става от трети лица те трябва да придобият вещни права по общите правила и при спазване на съптветната нотариална форма. Ново строителство, надстрояване или пристрояване от съсобственици от етажната собственост се извършва със съгласито на останалите собственици. То се изразява в писмено заявление до кмета с нотариално заверени подписи, надлежно вписано в нотариалните книги. Не е необходимо съгласие при преустройство на собствени помещения или промяна на предназначението им; при разделяне и преустройство на обекти от сградата, когато не се използват общи части. Необходимо е писмено съгласие за изменение на съществуващите инсталации и за прокарването на нови, които засягат имотите на собствениците.

Праволник за управлението, реда и надзора на етажната собственост.

Всеки собственик може да използва и променя своя обект като е длъжен да не допуска нищо, което може да изложи сградата на опастност. Не може да прави изменения във външния вид на своя имот без съгласие на общото събрание на собствениците.

Общото събрание осъществява управлението на общите части. За вземане на решение е необходимо в него да участват ѕ от собствениците. То взема решенията си с обикновено мнозинство.

Изваждането на собственик от етажната собственост става ако излага на опастност сградата, систематично нарушава правилника или решенията на общото събрание. Засегнатия собственик може да иска от районния съд да отмени това решение. Въз основа на решението на общото събрание РС издава изпълнителен лист.

Управителен съвет или управител. Назначава се за една година от общото сибрание. Управителя представлява собствениците за всички действия като те не могат да излизат от обхвата на обикновеното управление или ако са необходими за тях трябва да има изрично пълномощно от заинтересованите собственици. Той следи са спазване на законите, правилника и приетия от общото събрание бюджет. Отчита се пред общото събрание.

Използването на общите части в етажната собственост става по правилата на обикновената съсобственост.


19.ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ.

Право на строеж (суперфиция).

Това е ограничено вещно право върху чужда вещ. ?лен 63 от ЗС гласи, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото на построи сграда като стане собственик на постройката. Обемът на правото на строеж, което собственикът прехвърля на суперфициара вече не принадлежи на собственика на терена.

Правото на строеж може да бъде ограничено - прехвърля се правото да построи сграда, да ползва чуждия имот доколкото това е необходимо, за да използва постройката по предназначение и ако строи в руга част, за това трябва да му се учреди нова суперфиция; пълно - придобивна се право на строеж върху целия терен.

Правомощия на суперфициара. При ограничената суперфиция собственика на терена отделячаст от своя патриманиум и го прехвърля на суперфициара. При пълната суперфициара получава пълното владение и ползване, но е ограничено разпореждането му със сградата, която той ще построи, защото ако я продава трябва първо да я предложи на собственика.

Предмет на суперфицията е недвижим имот в чертите на населеното място, които са определени за застрояване.

Суперфицията вможе да бъде придобита безсрочно или срочно - правото на строеж се придобива за определен срок, като след изтичането му собствеността на сградата преминава върху собственика на терена. Тя може да бъде ечредена за определена постройка или за част от нея, а ако това не е посочено в учредителния акт се счита, че е затова, което е определено в застроителния план. В случаите когато е построено повече от посоченото, което не може да се обособи, суперфициарът трябва да доплати на собственика, но те не стават съсобственици. Това е ексцес. Ако той може да се обособи, собственикът на терена става негов собственик и трябва да доплати на суперфициара в качеството му на подобрител.

Учредяване на правото на правото на строеж.

1. ?рез сделки - продажба, дарение, замяна. Задължителна е нотариалната форма с изключение на държавните и общинските имоти и при учредяването между роднини - писмено заявление с нотариална заверка на подписите което се подава в общината.

2. За държавните и общинските имоти това става чрез търг и последващо сключване на договор съответно с областния управител или кмета. За държавни учреждения и ЮЛ на бюджетна издръжка, учредяването е безвъзмездно. Догворите се вписват в нотариалната служба по местонахождене на имота.

Прекратяването на суперфицията става чрез погасяване на правото, ако то не се упражнява повече от 5 години или при отчуждаване на имота за държавни и общински нужди.

Право на надстрояване.

Собственикът може да разреши с нотариално заверено заявление да се учреди право на надстрояване. Прехвърля се правото на собственост въхру идеални части от терена и общите части в сградата или право на строеж върху терена и право на собственост върху общите части в сградата; право на собственост върху реално определени зимнични, или тавански помещения.

Правото на строеж се учредява върху терена а на надстрояване върху определена сграда без да се нарушава конструкцията й.

При надстрояването се придбива право на собственост само върху идеални части от имота и това внася промяна в правото на собственост върху идеалните части на старите собственици и променя обема на притежаваните от тях тавански и зимнични помещения.

Предмет на надстрояването е жилищен имот, при които наличната жилищна сграда се запазва според строителния план.

Учредяването му става при:

1. Делба. При разлика в дяловете правото на надстрояване може да се използва за изравняването им.

2. Държавата може да отстъпи правото на строеж.

3. С нотариално заверено писмено заявление може да се учреди за близки и роднини.

4. По решение на всички съсобственици при етажна собственост.

5. Придбиване по давност, когато е надстроено въз основа на предварителен договор за надстрояване с изтичането на 10 години.

Последиците са вещни - прехвърля се правото на надстрояване в патримониума на приобретателя и с това се обособява самостоятелно вещно право, което се упражнява с изграждането на надстройката, като е възможен и ексцес; облигационни - когато правото е учредено възмездно то трябва да се плати, когато при строежа са нанесени щети, пострадалите трябва да се възмездят, ако е било необходимо сторите собственици да се изнесат разноските им се поемат от инвеститора, собственикът на надстроения имот дължи обезщетение на този който надстроява, ако при надстрояването неговият имот се е увеличил, той има право на задържане докато не му се изплатят вредите, причинени от надстроителя.

Право на ползване.

Това право включва правото да се използва зеща според предназначението й и правото да се получават добиви от нея без да се променя тя съществено. Това е ограничено вещно право. Ползувателят придобива правото да владее вещта и да получава добиви от нея. Правото на ползване е свързано с личността, то е непрехвърлимо и ненаследимо, тоест приобретателят му няма правото да се разпорежда с него. Ползувателят трябва да плаща разноските по ползването и да поддържа веща в състоянието, в което я е получил. За целта при предаването се прави опис, а ако не е направен, се счита, че веща е предадена в добро състояние. Ползувателят не отговаря за нормалното похабяване на вещта. Подобренията от ползувателя задължават собственика да му плати обезщетение.

Учредяването на правото е срочно или безсрочно. Учредява се чрез правни сделки - при прехвърляне на имота прехвърлителят може да си го запази (при договор за гледане и издръжка); делба - правото на ползване е обременително право, но може да се учреди и при доброволна делба; по давност с изтичане на 10 години от началото на ползването.

Прекратяването му става, с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, по съдебен ред преди изтичане на срока, ако ползувателя я ползва по начин, който я застрашава, съществено я променя и е бил предупреден за това от собственика, при отказ на ползувателя в писмена форма с нотариална заверка и последващо вписване.

Правото на порзване може да се учреди върху общинска и държавна собственост, за срок не по - дълъг от 10 години. Безвъзмездното му учредяване е по решение на Общинккия съвет или със съгласието на МС, след предложение на министъра на финансите. В този случай се издава заповед съответно от кмета или от областния управител, въз основа на която се сключва договора.

20.ЗАЩИТА НА ВЕЩНИТЕ ПРАВА.

Вещното право на собственост е абсолютно и противопоставимо на всеки дтуг правен субект. То е гарантирано по конституционен път и със съдебни и административни гаранции. Защитима е всяка форма на собственост както върху недвижими, така и върху движими вещи. В широкия смисъл то е защитено срещу всяко ограничение, което може да му се наложи по правен път от държавата. В тесен смисъл държавата осигурява по правов път защитата му.

Конституционни гаранции. Конституцията предвигда отговорност за вредите, които държавните органи и длъжностните лица биха причинили на ФЛ и ЮЛ и на техни имоти. Тя прокламира неприкосновеността на частната собственост. В този смисъл са и ограниченията за отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди и конфискацията на вещи частна собственост. Наказателния кодекс определя конкретни престъпни състави за посегателство върху частната собственост. Със Закона за отговорност на държадата за вреди причинени на граждани се създава отговорност на държавата. Административната защите се отнася за имотите държавна и общинска собственост.

Специална защита, предвидена наред с общата, осъществявана по съдебен ред чрез гражданскоправните способи - вещни искове и с наказателноправните норми.

Вещни искове - изразяват вещноправната (петиторна) защита.

1. Ревандикационен иск - иск на невладеещия собственик срещу лицето, владеещо вещта без основание. Уреден е в чл.108 от ЗС “Собственикът може да иска вещта от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”. Този иск се предявява само от собственика на вещта - ищец. Той не трябва да владее вещта. Ответник е лицето, което в момента владее вещта, а не лицето, което е отнело владението, но в момента не владее вещта. Предмет на ревандикационни иск е защитата правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот или движима вещ.

Ищецът е длъжен да докаже активната и пасивната си легитимация. Активна легитимация - да докаже претендираното от него право, че е собственик като може да използва всички видове доказателства, съобразявайки се с ограничнията на свидетелски показания в ГПК. Пасивна легитимация - да докаже, че ответникът е владелец или държател по време на процеса. Ако ответника изостави имота или го продаде искът е насочен стещу него, освен ако няма правоприемство когато двамата отговарят солидарно. Ищецът трябва да докаже, че ответникът владее или държи имота без да има право на това.

Ответникът ноже да не се яви на делото, да не оспори или да оспори иска. Той има два вида възражения - пресичащи и отблъскващи. Може да оспори правото на собственост на ищеца (пресичащо възражение) като не е длъжен да докаже чия е вещта. Може да оспори пасивната легитимация като докаже, че не държи вещта като своя, а като наемател и трябва да доведе наемодателя. Може да не оспорва, че владее или държи вещта, ако има интерес (когато държи вещта въз основа на унищожаем или нищожен договор).

?есто исканията за прекратяване на договор и ревандикационния иск се съединяват с цел ответника да върне вещта.

Когато съдът приеме, чи иска е основателен и доказан ищецът трябва да е доказал комулативно двете си легитимации. Ответникът чрез настещно искане - възражение може да претендира обезщетение за подобрение в имота. С признаването на иска съдът трябва да осъди ответника да върне владението или държането на ищеца.

Този иск не се погасява по давност. В случаите, когато имота е придобит от ответника по давност двете лица имат едно и също право едновременно.

2. Негаторен иск. Уреден е в чл. 109 от ЗС. “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”. С този иск собственикът не може да се брани срещу онези ограничения на своето право, които са създадени от закон или въз основа на закона на трети лица.

Ищецът трябва да докаже своята активна и пасивна легитимация, които са еднакви с тези при ревандикационния иск. Ответникът има същите възражения като при ревандикационния иск.

Това е по-слаба форма на защита, защото е за преустановяване на действие или бездействие.

3. Иск за определяне на граници- чл. 109, ал.2 от ЗС. Трябва да се има предвид местонахождението на имота - в или извън населено място. И двете страни по делото са едновременно ищец и ответник - всяка от тях трябва да докаже своето право на собственост. Този иск може да се предяви, ако няма дворищно - регулационен план, защото ако има границит ще са определени от него. Тогава може да се предяви иск по чл. 32 от ЗТСУ - при грешка в кадастрален план, когато границите не са посочени правилно. Страната твърди, че е допусната грешка при заснемането на имота и иска промяна в плана. На делото се явява и съседът. Плана се поправя по административен ред. Лицето, което е засегнато трябва да докаже, че спорната територия е негова.

гражданскоправни науки

10.ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА.

Обектите са важни за съществуването на гражданското правоотношение, защото без тях то не може да се прояви. Видове обекти:

1. Вещи. Това са обособени предмети на природата, които съществуват обективно. Най - важното им качество е телесността. С изрична законова разпоредба (член 110, ал.2 ЗС) към тях е присъединена и енергията. Класификация на вещите:

= движими и недвижими.

Недвижими вещи (имоти) са разграничени части от земната повърхност и всичко, свързано с нея. Според член 110, ал.1 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и др. постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действията на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Границите на имотите определят самостоятелността на вещта. По нашето право е позволено собствеността върху постройката да се раздели от собствеността върху земята, а и самата постройка може да се раздели на отделни обекти. ?асти от един недвижим имот, които са недвижими по природа, могат да се обърнат в движими вещи като се прекрати физическата им връзка с него. Над повърхността на имота са постройките а под повърхността му са подземните богатства и върху тях правото на собственост е на държавата.

Движими вещи. Те не са свързани със земната повърхност.

Когато няколко вещи са съединени те са сложни вещи. Дали са вече една вещ или продължават да съществуват самостоятелно се решава с оглед обикновените схващания в живота. Ако когато са свързани имат по - голяма стойност, отколкото разделени те се разглеждат като части от една вещ. Това е и положението с всички стоки, които се състоят от отделни дребни частици - напр. зърнени храни.

Бъдещи (антипицирани) движими вещи. Те са част от един недвижим имот, но макар и неотделени от него са отчуждени от собственика като се има в пред вид бъдещето им отделяне от имота.

Плодове. Това е доходът, който може да се получи от 1 вещ без да се засяга нейната цялост. Естествени плодове са движимите вещи които се отделят от веща без да накърнят целостта и периодически. Принципът е, че този който притежава вещта - майка, притежава и плодовете й. Граждански плодове е доходът, което едно лице получава от 1 вещ, ако той не е в телесни вещи. Тези плодове се получават по силата на правоотношение, създадено между него и др. лица - например наем и лихви.

Съвкупност от вещи. Това е сбор от вещи, с трайно общо предназначение като всяка вещ запазва своята индивидуалност. Върху съвкупността не съществува право на собственост като цяло и при отчуждаване то се прави за всяка вещ потделно (напр. стадото).

Значение на делението на вещите на движими и недвижими. Актовете между живи за прехвърляне на вещни права върху недвижими вещи, трябва да бъдат извършвани в нотариална форма. Лице, добросъвестно придобило владението върху движима вещ, придобива и право на собственост. Придобивната давност за движими и недвижими вещи е различна. Върху недвижимите вещи се учредява ипотека, а върху движимите - залог. Владението върху движими вещи е защитено срещу нарушаване по насилствен или скрит начин, а върху недвижимите - срещу всички начини. Исковете за недвижими имоти са подсъдни на съда по местонахождението им, а за движими - по местожителство на ответника. Редът за принудително изпълнение срещу двата вида вещи е различен.

= потребими и непотребими вещи.

Потребими са вещите, чието употребяване по обикновен начин става чрез тяхното унищожаване.

Непотребимите вещи се отчуждават.

Значенето на това деление е, че учредяване на право на ползване може да има само върху непотребими вещи.

= делими и неделими.

Неделимите не могат да бъдат разделяни материално без да загубят значителна част от стойността си.

Значение на това деление се отдава при делбата, защото една неделима вещ не може да бъде разпределена между съсобствениците.

= родово и единично (индивидуално) определени вещи.

Ако вещите се вземат в предвид само с оглед родовите си признаци или само с оглед индивидуалните си белези.

Значение на това деление. Договорите, с които се прехвърля собственост или се учредяват вещни права са само с индивиуално определени вещи. Когато веща е родово определена, прехвърлянето на собственост става само след така наречената концентрация. При задълженията за доставяне на родово определени вещи трудно може да се достигне до невъзможност за изпълнение поради погиване на вещта.

2. Ценни книги. Това са вещи с особен характер, документи, които материализират определени права. Класификация:

= според значението на документа за възникване на правото по него.

Учредителни. Изготвянето и подписването на документа е условие за възникване на вземането по него. Наличността му е част от ФС. Такива са чека, менителницата, записа на заповед.

Легитимационно - разпоредителни. Правото на вземане възниква преди да е издаден документа и след издаването му, то не може да бъде упражнено или прехвърлено без предявяването му.

= от липсата или наличността на поименно обозначаване на носителя на материализираното право и начина на прехвърляне на документа.

Ценни книги на преносител. Те не съдържат обозначение на лицето което притежава правото и се прехвърлят чрез предаване.

Ценна книга на заповед. Приносителят на правото е овластен да прехвърля по реда на джиросването. Те не прехвърлят на джиратаря правото в състоянието, в което той го притежава, а самво правото по документа. Длъжникът не може да противопостави на джиратаря възражения които лежат вън от ценната книга или които не я разрушават като документ. Такива са облигациите.

Поименни ценни книги. Съдържат посочване на лицето на което принадлежи правото. Прехвърлят се по реда на цесията и в този случаи носителят на правото по документа ще търпи всички възражения, които длъжникът е могъл да противопостави срещу първоначалния носител на правото. Така може да се издаде коносамент.

3. Пари. Те изпълняват функцията на мярка за стойност. Емитират се от БНБ. Определят се като особена категория вещи. Определени са по своя род и се определят в една или друга сума, а не с количеството парични знаци.

Имущество. Представлява съвкупност от права и задължения на едно лице. Няма телесен характер и трябва да се отграничава от вещите, съвкупностите от вещи, стойностният израз от паричната оценка на правата и правната сфера, която обхваща имуществото и другите фактически състояния. Всяко лице има само 1 имущество. Няма имущество без носител. Това, което обединява отделните права и ги превръща в елементи на 1 имущество е наличността на субекта.

Съдържание на имуществото. Това са права и задължения, които имат стойност. Субективни права - вещни, облигационни, авторски, членствени, преобразуващи права, владение, висящи права (правни очаквания), различни задължения - облигационни и вещни тежести, обезпечения, задължения от фискален характер. Имуществото има 2 части - актив и пасив. ?рез съотношението им се определя дали едно лице е състоятелно или несъстоятелно. Обособено е имуществото, което е подчинено на собствен режим, но винаги е свързано с определено лице - напр. наследство прието по опис.

Търговец.

Търговец е ФЛ или ЮЛ, което извъшва търговска дейност по занятие - член 1 от Търговския закон (ТЗ). Не се третират като търговци лица, които се занимават със селскостопанска дейност, освен ако не използват селскостопанскато проукция за производство. Занаятчии и лица извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхното може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Лица извършващи хотелиерски услуги като предоставят стаи в обитаваните от тях жилища. Кооперациите изрично са признати за търговци с изключение на ЖСК. За търговска дейност е обявено покупката на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажбата на стоки от собствено производство; покупката на ценни книги с цел продажба; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед, чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков капитал; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски и др. услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг. Упражняването на търговска дейност по занятие предполага продължителност, насочена към полумаване на постоянен и траен източник на печалба, но не е достатъчно да се цели само тя. ТЗ установява задължение за всеки търговец да бъде вписан в търговския регистър. Това са търговци по занятие.

Търговци поради организационната си форма са търговските дружества. Те са изчерпателно посочени в член 64 от ТЗ. Това са събирателните дружества (СД), командитните дружества (КД), дружествата с ограничена отговорност (ООД), акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КДА). За ппридобиване на качеството търговец от тях е достатъчна самата им форма и не е необходимо да осъществяват някоя от дейностите характеризиращи търговеца. Търговските дружества трябва да се различават от дружествата с търговска цел, които са сдружения - картел, тръст, консорциум, холдинг.

Кооперациите са търговци по силата на ТЗ. Тяхната уредба е дадена в ЗК. За търговец се счинта всяка кооперация и тяхната търговска дейност е под режим като на търговските дружества.

Тъпговци поради устройството си са лица, образували търговско предприятие, извършващи дейност извън чл.1 ал.1 от ТЗ, когато по предмет и обем делата им се водят по търговски начин - наели са работници, водят търговски книги, използват реклама и имат определена организираност. Такива търговци могат да са занаятчиите; лица, извършващи услуги с личен труд, упражняващите свободни професии и занимавощите се със селскостопанска дейност.

Определянето на държавата като търговец е спорен въпрос. Не е уредено в ТЗ, но спрямо нея могат да се прилагат разпоредбите му, когато тя влиза в правоотношения с търговци и съответната сделка се смята за търговска.

Търговско предприятие. Това е самостоятелна единица, която обслужва дейноста на търговеца и представлява обект на правото - съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Правата включват имуществени и неимуществени права и вземания. Задълженията са пасева на предприятието. Фактическите отношения са вътрешната и външна организация, създадената опитност, познаване на пазари за пласиране на стоки, клиентела и други. Те са правно ирелевантни. ТЗ урежда прехвърленето на предприятие чрез продажба, замяна, внасянето му в търговско дружество, дарение или завещание.

Търговската фирма е елеминт от състава на търговското предприятие, който индивидуализира търговеца. Има свобода за избиране на фирма, но тя трябва да е различна от другите фирми. Фирмата е обект на абсолютно и изключително субективно право. Защитата и е публично правна - осъществява се чрез вписването; частно правна - при исползването на чужда фирма, заинтересованите лица могат да искат прекратянането му; международно правна - Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост и Стокхолмска редакция на Парижката конвенция; не се допуска придобиването на право на фирма по давност. Фирмата може да се прехвърля, защото е елемент на търговското предприятие, но може под старата фирма да се разработи нова дейност. Възможна е промяна в схемата, но тя е задължителна при преминаването от един към друг вид търговец и при преобразуването на търговско дружество.

Търговската марка е също елемент от тълрговското предпириятие, с който то означава стоките и удлугите си и се отличава от останалите. Регистрира се в Патентното ведомство. Това е абсолютно и изключително право с неограничено времетраене. Може да се прехвърля или отстъпва с лицензионен договор. Използването на чужда търговска марка е стопанско престъпление.

Седалище и адрес. Седалището е населеното място, къдет се намира управлението на дейността на търговското предприятие. Там е местоизпълнението на задълженията, определя подсъдността и съда, в чиито регистър трябва да се впише търговеца. Адреса е конкретното място където се намира управлението на търговеца. Преместването на управлението на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено в 7 - дневен срок в съда, където е регистрацията.

Клонът е структурно, териториално поделение извън седалището на търговеца. То е вторично предприятие с подчинено положение, към фирмата си добавя “клон”, има свое седалище и предмет на дейност, свои управител, води търговски книги и се вписва в търговския регистър като клон. Не са клонове верига от магазини на един търговец; представителства, бюра, агенции - откриват се за осъществяване на контакти; филиали - те са ЮЛ и са в икономическа зависимост от търговското предприятие майка. Клонът не е правен субект, въпреки, че притежава известна правосубектност. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могет да се предявят срещу търговеца и по седалището на клона.

11.ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА. ПРАВОПРИЕМСТВО.

Първично придобиване на права. Това придобиване при което ФС не включва съществуването на придобито право у друго лице. Суб.пр. се придобива независимодали някой го е притежавал.

Производно придобиване на права. Това придобиване при което едно съществуващо Суб.право преминава върху нов носител.

Прехвърлително правоприемство (транслативна сукцесия) - прехвърлителя прехвърля изцяло едно право което притежава в този вид и съдържание в който го притежава.

Правоучредително правоприемство (конститутивна сукцесия) - праводателя създава по-тясно суб.пр. на основа на свое суб.пр., като прехвърля част от своето право и запазва останалата част за себе си.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВЪРЛИ ПОВЕЧЕ ПРАВА ОТКОЛКОТО САМ ИМА.

Изменения на права. Настъпването на такива ЮФ, които водят до запазване на суб.пр., но с промяна на неговото съдържание.

Изгубване на права. С волеизевление на носителя на правото (разпореждане с право). И без волеизевление на носителя на правото (смърт).

Правоприемство в трудовото право.

Определеност и стабилност на Инд.ТПО - определеността е установеност на законовото и договорното съдържание, а стабилноста се състои в продължителността и трайността, с която ТПО съществува. Те намират юрид.израз в установената от з-на възможност за изменение на ТПО по взаимно съгласие и в предвидената забрана за едностранно изменение. Изменението може да се извърши с писменно съгласие м/у страните като всяка от тях може да поеме инициативата. Важно е другата страна да се съгласи. Забраната за едностранно изменение на съдържанието на ТПО се отнася само до онези негови елементи, които имат съществено значение. Изключения от забраната:

1.Изменение на х-ра и мястото на работа от работодателя:

а/Промени които работодателя има пр.да извършва при нововъзникнали, важни потребности в дейността на предприятието за да защити свой интерес. Едностранното изменение в х-ра на работата се х-ра с:

ЁПредпоставките за едностранна промяна:

Наличие на производствена необходимост /недостиг на раб.сила който налага лице изпълняващо дадена длъжност да изпълнява временно друга/;

Престой /при невъзможност да се изпълнява дадена работа на работниците се възлага друга по х-р работа/;

Неопредолими причини /независещи от волята на работодателя причини - пожар, бедствие, заметресение за които той използва работниците да ги отстрани/.

ЁГраници на изменението: При производствена необходимост и престой промяната в х-ра на работата се изразява във възлагане на друга работа която съответства на квалификацията на работника. При непреодолими причини квалифицираните работници могат да изпълняват работа за която са неквалифицирани. За производствената необходимост времетраенето е максимум 45 дни в годината, за престоя - докато продължава, за непреодолимите причини - до отстраняването им.

ЁСъщност на изменението - на работника се възлага друга работа. КТ предвижда,че не е налице изменение на х-ра на работата, когато на работника на когото е възложена друга работа не се променят длъжността и размера на осн.заплата.

б/Промени които се налагат от изменение в здравословното състояние на работника. Тези промени се дължат на точно определени причини - общо или проф.заболяване, труд.злополука, СПИН, бременност и кърмене на малко дете. Работника не може да продължи да изпълнява сегашната си работа и се премества на по-подходяща за него /трудоустрояване/, това става от ТЕЛК.

2.Изменение на мястото на работа:

а/Променя се мястото на работа - работника се премества да изпълнява друга работа на друго място.

б/Командировка - когато нуждите на предприятието налагат работодателя командирова работника за изпълнение на труд.му задължения извън мястото на постоянната му работа но не за повече от 30 дни, а за повече от 30 дни се изисква писмено съгласие на работника.

3.Изменение /промяна на работодателя/: ТПО със работниците при смяна на работодателите. Осн.форми на промяна са сливане /две или повече предприятия се сливат в едно/, разделяне /едно предприятие разделя дейността си в две или повече/, отделяне /част от предприятието се прехвърля към друго/ и вливане /към едно предприятие се влива част от друго/. При тези форми е налице правоприемство.

12.ПРАВНИ СДЕЛКИ.

15. СДЕЛКИ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.



Сделката като теоретична конструкция и законова категория е създадена в Германия. В нашето законодателство не е уредена общо, а са регламентирани отделните видове сделки - договори и едностранни волеизявления.

Понятие за сделка - тя е правомерно юридическо действия (ЮФ), който включва като свой централен, съществен и необходим елемент волеизявлението на 1 или повече лица и поражда правни последици (права, задължения и правни качества), които настъпват защото са желани (целени) от страните и чието съдържание по начало се определя от страните. Волеизявлението е психически процес, който се изразява в обективирана воля. Фактическия състав на сделката мое да включва и други елементи, но те не определят съдържанието на правните последици а са само предпоставка за тяхното настъпване. Правните последици трябва да са желани от страните, или са произтичащи от закона, добрите нрави или обичаите.

Сделките трябва да се различават от:

юридическите постъпки - правомерни юридически действия включващи волеизявление, което се обективира в определено състояние или резултат, но правните последици настъпват независимо от желанието на страните, по силата на закона.

едностранните властнически волеизявления - сделката предпоставя равенство на страните и действието й се проявява само между тях и в предвидените от закона случаи спрямо третите лица.

Способи за сключване на сделката.

1. Изрично - волеизявлението е насочено директно към желаните правни последици, без значение на използваните средства, като е достатъчно те да са общоприети в оборота.

2. Мълчаливо - волеизявлението се обективира косвено(индиректно) и за него се съди от обстановката на конкретния случай. Трябва да се има предвид общоприетото в оборота, отношенията между страните и обичаите.

3. Предполагаемо сключване - то е разновидност на мълчаливото и се установява от закона чрез необорима презумпция.

Мълчаливото и предполагаемо сключване трябва да се различава от мълчанието където липсва волеизявление. В определени случаи му се предава силата на волеизявление - при изрично съгласие на страните или при изрична законова разпоредба. За тази цел законът използва необорими презумпции обикновено когато субектът, който мълчи е длъжен да отговори.

Отделните видове сделки се сключват по различен начин. Едностранните - чрез изворщването им (обективирането им), договорите - с постигането на съгласие и решенията на органите на управление на ЮЛ - с обикновено или квалифицирано мнозинство или с единодушие.

При договорите волеизявленията на страните имат найменования - предложение (оферта) и приемане (акцепт). Предложението може да има срок и оферента е обвързан с него до изтичането му или да няма срок., като в този случай офертата трябва да се приеме веднага за присъстващите, а за неприсъстващите офертата губи сила след изтичане на необходимото според обстоятелствата време за приемане. Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането стигне у предложителя или в момента надействието с което приемащия изразява съгласието си. В някой случаи за действителността на сделките е необходимо разрешение или одобрение на друг гражданско - правен субект или държавен орган. Това не влиза във фактическия състав на сделката а е предпоставка за настъпване на последиците ий.

Съдържание на сделката.

1. В тесен смисъл сделката включва волеизявлението и другите елементи от фактическия състав, чиято липса води до липсата на сделка. В широк смисъл включва фактическия състав и други елементи. Според член 9 от ЗЗД страните могат свободна да определят съдържанието на договорите, доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Възможно е автономията на волята на страните да бъде ограничена, но това трябва да е уредено в нормативен акт.

2. Съдържанието на сделките трябва да изразява намерение за трайно обвързване и да е определено или поне определяемо. По тази причина не са сделки споразуменията, направине в домашна или семейна среда; джентълменските споразумения - те имат морално значение; разменените по време на преговори писма; писмата в уверение, които само заявяват факти и пораждат морална, а не юридическа отговорност.

3. Съдържанието може да се разграничи на:

= съществено. То отграничава сделката от всички останали сделки от този вид - типизира я и я индивидуализира.

= несъществено. То е всичко, различно от обикновените последици на съответната сделка и трябва да се предвиди изрично. Това са модалитети.

Тези два вида съдържание на сделката не трябва да се абсолютизират, защото страните могат да предадат съществено значение на несъществен елемент на сделката.

= естествено. Определя се от императивни или диспозитивни правни норми, от които страните не са се отклонили и от обичаите в практиката.

4. Израз на съдържанието на сделките са клаузите за договорите и реквизитите за едностранните сделки.

5. Средства за уеднаквяване на съдържанието:

= писмени образци: определят е бланково и специфицират дадената сделка.

= общи условия. Изробатвет се и се предлагат от едната страна, включват се в офертата и стават задължителни за другата страна след като тя писмено ги приеме. Те не са източник на правото.

= типви договори: отразяват стопанската практика и са основа за преговори. Стават задължителни за страните когато се включат в съдържанието на сделката или когато тя изрично препраща към тях. Допълнителните клаузи в сделката имат приоритет пред типовите при противоречие.

Модалитети на сделката. Това са допълнителни волеизявления, които допълват съдържанието и последиците на сделката зависят от тях. Има сделки, които не могат да се сключват с модалитети - граждански брак, приемане на наследство, чек и запис на заповед. Модалитетите трябва да са възможтни и позволени от закона. Противното води до недействителност на сделката.

1. Условие - бъдещо несигурно събитие като несигурността трябва да е налице по отношение на всички а не само за субектите на сделката. Може да бъде:

= отлагателно - сделката не поражда последици до настъпването му.

= прекратително. При сбъдването му правните последици се отменят с обратна сила.

= произволно (потеставтивно). Настъпването или ненастъпването му зависи от волята на една от страните ако това е длъжника то е чисто потестативно и означава, че той ще изпълни, ако пожелае - сделката е недействителна.

= случайно (казуално). Зависи от случайно събитие и не е под властта на страните.

= положително. Трябва да се извърши определено действие или друга промяна.

= отроцателно. Правното положение не бива да се променя

Условието трябва изрично да се уговори и до сбъдването му сделката е във висящо състояние. Условните права и задължения са част от имуществото. Сбъдването на условието има обратно действие. Условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи или обратното.

2. Срок - това е бъдещо сигурно събитие. Отличава се от условието с това, че не отлага настъпването на правните последици и не води до висящо състояние на сделката, а само забавя упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните. Той има действие само за в бъдеще. Може да бъде:

= отлагателен - отлага сключването на сделката.

= прекратителен - прекратява правното действие на сделката.

= абсолютно определен - посочва точната дата.

= относително определен - фиксира се към събитие, което не се знае кога ще настъпи.

= законен.

= договорен.

= изрично или мълчаливо определен.

= уговорен в полза на длъжника - задължението е изпълняемо, но не е изискуемо преди настъпването на срока.

= уговорен в полза на кредитора - задължението е изискуемо, но не е изпълняемо, тоест кредитора може да иска предрочно изпълнение.

= уговорен в полза на двете страни - задължението не е нито изискуемо нито изпълняемо и се изпълнява само на срока.

3. Тежест - това е обуславящо волеизявление, което създава допълнително задължение за приобретателя на едно основно право. По своята икономическа ценност тя не трябва дае равна или по голяма от подареното или завещаното. Представлява задължение да се даде (задължение за даре), да се направи (задължение за фацере) или да не се направи (задължение за нон фацере). Интересът може да е имуществен или неимуществен, действието да е в полза на предоставящия имуществото, на трето лице, на дарение, или наследника по завещание. Тежестта може да се съчетае с услвие или срок.

Тълкуване на сделката. На тълкуване подлежи всяка сделка. Според член 20 от ЗЗД, трябва да сетърси действителната обща воля на страните. Правила - отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга, всяка уговорка да се схваща в смисъла на целия договор, да се имат предвид целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Вземат се предвид преговорите и всички обстоятелства. При несъвпадане на вътрешната и изразената воля, сделката може да е недействителна. Когато клаузата е двусмислена, се разбира в смисъла, в който има някакво действие. В случаите на съмнение се тълкува против този, който е предложил включването на клаузата и в полза на този, който поема задължението. Сделката се тълкува като действителна, а не като недействителна. Не може да се включват нови клаузи, да се изменят или заличават съществуващите.

Класификация на сделките.

1. В зависимост от волеизявленията:

= едностранни - самостоятелно пораждат, изменят или прекратяват правни последици. За да породят действие може да е необходимо да бъдат получени от другата страна, защото пораждат изменения в правната сфера на адресатите си(чек, оказ от наследство и др.); да не трябва да бъдат получени от тях, защото измененията настъпват независимо от волеизявлението на другата страна (завещание); да трябва да бъдат получени от държавен орган, защото за валидността им се изисква определена форма, регистрация и др. (отказ от право на собственост).

= двустранни - това са договорите, при които има две насрещни волеизявления, които се следват по време и имат различно съдържание и цел. При многостранните договори волеизявленията съвпадат по съдържание и са насочени към постигането на една обща цел. При съвместната сделка от едната страна винаги стоят няколко лица, които правят волеизявление едновременно (сделки насъпрузи с вещи в семейна имуществена общност). Решенията са сделки, коитосе приемат от органите на управление на ЮЛ.

2.Сделки между живи и с оглед на смърт. Вида им се определя в зависимост от това, дали пораждат действие между лица, които са живи или последиците им настъпват след смъртта на този, който ги извършва (завещание).

3. Възмездни - всяка от страните получава облага, като еквивалентността не е задължителна.

Безвъзмездни - едната страна доставя облага на другата даром.

Някои сдлеки са възмездни по дефиниция, а други - безвозмездни. Има сделки които магат да са и от двата вида и такива които да съчетават елементи от двата вида. Това деление има значение защото на интересите на надарения се отчитат и защитават по - малко в сравнение с интересите на страна, която е получила нещо възмездно и защото страната, която е дала безвъзмездно носи по лека отговорност.

4. Според значението на основанието - каузални: условието за действие е основанието и абстрактни: правото не се интересува от наличие на основание.

Основанието е целта, която се преследва със сключването на определен тип сделки. Различава се от мотивите които са психическата подбуда за сделката.

5. Формални и неформални.

Формата за действителност е елемент от фактимеския състав на сделката и неспазването и води до нищожност. Формата за доказване не е елемент от фактическия състав но неспазването й, ограничава възможността за доказване. Формата за действителност може да се установи от закона или страните. В гражданското право принципът е неформалност на сделките, които са валидни и когато са сключени устно.

6. Договори:

= едностранен: поражда задължения за едната страна и права за другата. Той е безвъзмезден.

двустранни: и двете страни поемат задължения и по правило договора е възмезден. Несъвършенните двустранни договори се сключват като еосднтранен, но в резултат на допълнителен ЮФ се поражда задължение и за другата страна.

= консенсуални: считат се за сключени с постигане на съгласие.

реални - за сключването е необходимо постигане на съгласие и извършване на определено действие.

= комутативни (заменни): при сключването страните знаят каква облага ще извлекат.

алеаторни: облагата не е известна и съществува надежда за печалба или загуба, поставени в зависимост от бъдещо, неизвестно и случайно събитие. Имат спекулативен характер.

= предваритеи:лн подготвят сключването на окончателния договор като едната или двете страни поемат задължение за сключване. Трябва да съдържат уговорки за съществените страни на окончателния договор.

окончателни.

= наименувани: регламентирани в законодателството.

ненайменувани: не са уредени в законодателството.

= обикновени: страните желаят правните последици от тях.

= фидуциарни: страните желаят последиците временно и условно тоест при определени обстоятелства придобитата право трябва да се върне на прехвърлилата го страна. Между страните трябва да има отношение на доверие, защото пред третите лица тези сделки са като обикновените. Фидуцеарните сделки се използват срещу кредиторите на прехвърлителя и в този случай те могат да се защитят чрез Павловия иск, с който се иска съдът да обяви за недействителни спрямо тях сделкте на длъжника, с които той уврежда техните интереси.

13.НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ.

НИЩОЖНОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. СИМУЛАЦИЯ.

Основания за нищожност.

1. Противоречие на сделката със закона. Сключването или съдържанието на сделката не съответства на конкретна императивна норма или правен принцип. Това е обективно основание - без значение е субективният елемент, т.е. знае ли или не някоя от страните по сделката за противоречието и независимо каква е причината за незнанието. Не е нищожна сделката в случаите, когато законът предвижда друга последица от противоречието й с правната норма.

2. Заобикаляне на закона. Когато нормативният акт забранява постигането на определен резултат с определена сделка или сделки и страните го постигнат чрез сделка, която не е изрично забранена от закона. Необходимо е двете сделки да са близки по своята правна същност. Това е субективно основание т.е. необходимо е страните да целят резултата.

3. Накърняване на добрите нрави (морала). Обикновено това не е самостоятелно основание за нищожност.

4. Сделки с невъзможен предмет. Невъзможността на предмета трябва да е налице при сключване на сделката, а не да е настъпила впоследствие (тогава подлежи на разваляне). Тук се включват и сделките с предмети, извадени от гражданския оборот. Ако сделките са възможни, но при допълнителни условия, които не са налице те са нищожни поради противоречие със закона (има незаконен предмет). Нищожни поради липса на предмет са и сделки относно неопределени (неопределяеми) вещи.

5. Сделки, при които липсва воля, а когато е договор съгласието. Липсата на воля се проявява при:

скрита резерва - мислена уговорка да не се иска изявеното. Ако другото лице знае за резервата, сделката е нищожна, а ако не знае - действителна.

несериозно волеизявление - несериозността трябва да следва от конкретната обстановка.

насилие - пряка физическа принуда спрямо едната страна. Приема се, че тук въобще няма воля.

пълна недееспособност на една от страните.

6. Липса на предписаната от закона форма за действителност или съществен елемент (реквизит) от съдържанието.

7. Липса на основание при каузалните договори.

Симулация. Това също е основание за нищожност. Тук има съзнавано несъответствие между воля и изявление. Обикновено така се прикрива действителният титуляр на едно право. При абсолютната симулация има две волеизявления - с първото волята се обективира външно и е достояние за третите лица, а с другото се заявява, че не се желае правното действие на първото волеизявление и то е известно само на страните и се съдържа в разменените между тях насрещни писма. Тези две волеизявления не образуват съдържанието на 2 отделни сделки, а са свързани и съставляват привидната сделка. Насрещните писма гарантират на страните доказването на привидната сделка и без тях свидетелските показания са недопустими. Стях се показва действителното положение и се изразява желанието на страните видната сделка да не породи последици. С тях се гарантират интересите преди всичко на праводателя. Третите лица могат да ползват свидетелски показания. Като привидни могат да се сключват почти всички договори с изключение на граждански брак, съдебната спогодба, не може да се води симулативен процес. Това са все сделки, които се извършват чрез волеизявление, адресирано до държавен орган, но привидни могат да са и договори, за чието сключване се изисква нотариална форма.

Фидуцеарните сделки се различават от симулативните, защото там последиците се желаят от страните макар и за малко.

Привидността се установява с иск за обявяване на симулация от страните или от трети лица или с възражение срещу иск за изпълнение, което е установителен иск и не се погасява по давност.

Друг вид симулация е относителната (релативна). Страните сключват 2 сделки - прикрита и привидна. Уредена е в член 17, ал.1 от ЗЗД “ако страните прекрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност”. Прикритата сделка е нормална, но страните те желаят узнаването и от трети лица. Страната, която твърди, че има прикрита сделка трябва да го докаже; съдът също е длъжен да разкрие дали зад едната сделка се крие друга. Прикритата сделка трябва да е действителна, а ако е непозволена имаме заобикаляне на закона. Сама по себе си относителната симулация не е неправомерен ЮФ.

Съчетание между прикрита и привидна сделка има и при така нар. подставено лице. Специални закони могат да обявят сделките сключени чрез подставено лице за нищожни.

УНИЩОЖАЕМОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ.

Основания.

1. Грешка. Това е порок на волята, който се състои в невярна (погрешна) представа за действителността. Има несъзнато несъвпадане между воля и изявление. Погрешната представа може да се отнася до факти или до право. За да е унищожаема сделката, грешката трябва да е съществена - сделката да е сключена при решаващо въздействие на грешката. Без значение е извинителността на грешката за решаване на унищожаемостта на сделката. Това има значение при решаване на въпроса за обезщетението на другата страна от страната, която иска унищожаването. Ако тя няма вина за изпадането си в грешка или дори да има вина, но другата страна е била недобросъвестна, обезщетение не се дължи. Тези факти се доказват от страната, която иска унищожаването. Грешката може да бъде в съдържането на сделката - във вида, идентичността на предмета, лицето; грешка, която засяга количеството и качеството на предмета, като те трябва да имат определящо значение. Не е основание за унищожаемост грешка в мотивите и грешка в пресмятането която може да се поправи.

2. Измама. Едната страна е била подведена от другата да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Във ФС на измамата не се включват имотна облага за измамника и причиняването на вреди за измамения. Заблуждението трябва да е умишлено - от другата страна или от трето лице. То може да лъде създадено чрез измамни действия, лъжливо деклариране, премълчаване на определени факти или съзнателно поддържане на едно вече съществуващо заблуждение. Основание за унищожаване е само т. нар. “главна измама”, без която сделката не би била сключена. При “инцидентна, случайна” измама не може да се иска унищожаване, защото тя обуславя само по - неблагоприятното условие, при което е сключена сделката. Определянето каква е измамата е практически въпрос. Измамата е конкретно и субективно основание, защото трябва да се имат в предвид личните качества на участващия в сделката. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна ще може да иска унищожаване на сделката, ако при сключването й другата страна е знаела или според обстоятелствата не е могла да не знае за нея.

3. Заплашване. Когато едната страна е била принудена от ругата или от трето лице да сключи сделката чрез възбуждане на основателен сртах. Това е въздействие върху психиката. Когато заплашването е осъществено от трето лице, не е необходимо другата страна да знае за това. Заплашителните действия трябва да са значими и да представляват предстояща опасност за живота, честта, имуществото на заплашвания или за негови близки. Определението за близки е фактически въпрос. Критерият за заплашването е нормалната психика и то трябва да е противоправно.

4. Невъзможност да се разбират и ръководят действията. Става дума задееспособността на лицата които сключват сделки. В момента на сделката те вямат адекватна на обстановката реакция и поведение. Без значение е дали това дава основание за оставяне на лицето под запрещение. Неадекватността не трябва да е предизвикана умишлено от другата страна по сделката или от трето лице (в този случай има измама). Унищожаемостта може да се иска само от лицето, сключило селката в такова състояние. Ако то почине, сделкатаможе дасе унищожи, ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателство за неговата недееспособност произтича от самата сделка. По - късното поставяне под запрещение не може да се използва, защото няма обратно действие.

5. Сделки, сключени при крайна нужда при явно неизгодни условия. На това основание се унищожават само възмездни сделки. Крайната нужда е такова стечение на обстоятелствата, което води до имуществено затруднение (липса или недостиг на парични средства). Без значение е дали изпадналия в крайна нужда има или няма вина за това. Явно неизгодните условия са налице когато има съществено (сериозно) несъответствие (несъразмерност или неравенство), между двете насрещни престации с оглед конкретната сделка и сделката, която би била сключена при нормални условия. Преценката е фактически въпрос. Във ФС не влиза целта (намерението) на другата страна по сделката, която може да не знае за състоянието на крайна нужда. Искът за унищожаване се погасява в едногодишен срок от сключване на сделката. Обективно променяне на обстановката след сключване на сделката, което води до прекомерно несъответствие между престациите следва да се приравни на юридическа невъзможнаст за изпълнение на задълженията. Приложението на този институт води до прекратяване на договора, като длъжникът се освобождава от задължението да престира. Изменението на обстановката не трябва да е настъпило след сключване на сделката.

6. Сделки, сключени от непълнолетни и поставени под ограничено запращение, които излизат от границите на тяхната ограничена дееспособност са унищожаеми.

Потвърждаване. Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от страната, която има право на иск за унищожаване. Потвърждаването може да бъде: изрично - в писмена форма с посочваненаоснованията за унищожаване и предполагаемо - страната изпълнява долроволно като знае за основанията за унищожаване. Не могат да се потвърдят сделки, които са унищожаеми поради крайна нужда и сключени при явно неизгодни условия, но те могат да се валидират като другата страна отстрани ощетяването.

14.ОСОБЕННИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Недействителността на сделките е недостатък, който е основание за ненастъпването или преустановяване на правните последици от определена сделка. Това е правонарушение, при което не се изисква вина и не се дължи обезщетение. Тя трябва да се разграничава от незавършената или висяща сделка - лирсва й елемент от фактическия състав, поради което не огат да настъпят превните последици и от развалянето на сделката - поведението на едно от лицата противоречи на диспозитива на правната норма, докато при недействителността поведението противоречи на хиротезата на правната норма.

Видове недействителност:

= нищожност: не се пораждат правните последици още със сключването на сделката. Тя настъпва извънсъдебно, но при спор може да се предяви установителен иск за обявяване на недействителността от всяко лице, което има правен интерес. Този иск не се погасява по давност и съдът следи служебно за нея. Тези сделки не могат да се заздравяват (санират, валидират). Правния режим на нищожността защитава в по - голяма степен публичният интерес. По изключение нищожните сделки могат да се санират като се приеме специален валидиращ закон, в който изрично да се посочат заздравяващите ЮФ.

= унищожаемост (относителна недействителност). Тези сделки са оспорими, пораждат правни последици и унищожаването им може да се иска от страната, чиято воля е опорочена и става само по съдебен ред. Подава се иск за унижожаване на сделката, който е с три годишна давност. Съдът не може да я прилага служебно. Тези сделки могат да се санират чрез потвърждаване от страната която има право да иска унищожаването им. Унищожаването на сделката има обратно действие с изключение на тази, сключена при крайна нужда, която се унищожава само за в бъдеще.

Според обхвата на недействителността тя може да бъде:

= пълна: недостатъците обхващат целия фактически състав и всички лица които участват като една страна по сделката.

= частична: недостатъците засягат отделни елементи от фактическия състав или не всички лица, които съставляват едната страна. Случаи:

недействителните клаузи по право са заместими от императивна правна норма.

може да се предполага, че страните биха сключили сделката и без недействителната й част - търси се предполагаемата им обща воля.

законат изрично квалифицира като недийствителни само отделни клаузи на сделката.

В някои хипотези сделката е действителна по отношение на всички, но няма дейстние спрямо определени лица - при отменителните искове, когато кредиторите на длъжника могат да искат недействителността на тази сделка, с която длъжникът уврежда техните интереси.

Последици от недействителноста на сделките. И при двете форми има неоснователно обогатяване. Затова всяка от страните е длъжна да възстанови на другата всичко, което е получила - “двустранна реституция”. Едностранната реституция и конфискация могат да се предвидят в специален закон. Двустранната реституция не поражда своето действие, ако съдът е постановил недействителност само за в бъдеще. Когато задълженията по сделката са напълно изпълнени или изпълнението изобще но е започнало е допустимо унищожаване с обратно действие.

Особен начин за запазване на нищожните сделки е така наречената “конверсия”. Тя не е изрично уредена в законодателството. Прилага се когато недействителната сделка по фактическия си състав се покрива с друга действителна сделка. Обикновено когато нищожността на сделката произтича от неспазването на формата й.

Недействителните сделки засягат правата на трети лица. Правата им се запазват, ако придобиването е станало преди вписването на исковата молба за установяването на недействителността.

При конкуренция между основания за недействителност:

= между няколко основания за нищожност или няколко основания за унищожаемост, сделката се обявява за нищожна или унищожена на първото по възникване основание.

= между основание за нищожност или унищожаемост сделкатасе обявява за нищожна.

15.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

Същност.

1. Основни признаци. Представителят извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. Той прави свои волеизявления при сключване на сделките и извършването на другите правни действия, но няма свой интерес и винаги трябва да действа в инетерес на представлявания. Правните последици от действията му пряко възникват за представлявания. Представляван и представител може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ. Представителят трябвада бъде дееспособен.

2. Структура на представителството. Две самостоятелни правоотношения. Вътрешно правоотношение, в което участват представителя и представлявания с предмет съзаване на представителна власт, която се поражда от ЮФ на упълномощаването, избор на ФЛ за орган на ЮЛ, раждане на дете и др. Представителната власт дава възможност на представителя да действа от името напредставлявания и да създава права и задължения зе него. Външно правоотношение. В него участват представителя и представлявания от една страна и третите лица от друга страна. Съдържанието му е придобиване на права и поемане на задължения от представлявания чрезпредставителя и от третите лица. ?рез представителство могат да се извършват само правомерни правни действия. Третите лица трябва да бъдат информирани, че представителят действа от чуждо име. Ако това не стане сделката е за сметка на представителя.

Представителя винаги действа за сметка на представлявания. При извършването на правните действия участва винаги волеизявлението на представителя и следователно пороците на волята, знанието или не на определени обстоятелства се преценяват винаги с оглед личността на представителя. Волята на представлявания следва да се има в предвид при доброволното представителство във вътрешните и външните отношения. Когато при сключването на сделка е от значението на определени обстоятелства, упълномощителят не може да се позове на незнанието й от пълномощника, щом той е знаел или е бил длъжен да знае за тях. Когато за сделката е от значение незнанието на обстоятелствата е релевантно знанието на представителя.

Представителя винаги трябва да действа в интерес на представлявания, като тази разпоредба отпада при негово съгласие.

Правните резултати от сделките на представителя директно се отразяват в имуществото на представлявания.

При множество представители те може да действат отделно или само заедно. Ако ЮФ, от който произтича представителтвото поражда съмнение за неговия вид се приема, че представителите могат да действат самостоятелно.

Едно лице може да е представител на няколко представлявани едновременно.

3. Основания за възникване на представителство. ЮФ, предвиден в нормативен акт или волеизявление на представлявания при упълномощаване.

Разграничение от подобни правни фигури.

Пратеникът е преносителна чуждо волеизявление и пороците на волята са с оглед на лицето, което го използва.

Посредника не участва при сключването на сделката със собствено волеизявление. Той свързва двете лица и осъществява дейността си по силата на посреднически договор.

При договора в полза на трето лице, третото лице (бенефициер) не е представляван.

При вдене на чужда работа без упълномощаване лицето действа от свое име.

Кредиторът, упражняващ имуществените права на своя длъжник, който бездейства и създава опасност за удовлетворяването му от длъжниковото имущество не е представител на длъжника.

Видове представителство.

1. Задължително и доброволно. Задължителното възниква по силата на нормативно установени ЮФ. Нарича се още законно. При доброволното представлявания избира своя представител и определя съдържанието и обема на представителната власт, ограниченията й, разширенията и отнемането й. Нарича се още договорна. Представителство при ЮЛ. В теорията има 2 различни мнения - приема се като трети вид представителство където органите на ЮЛ се определят като отделни и самостоятелни правни субекти, различни от ЮЛ. От действията им възникват правни последици за ЮЛ; според второто становище органите не са самостоятелни а част от ЮЛ, защто осъществяват неговата воля във външните отношения с други правни субекти. Представителните органи имат правното положение на законни представители.

2. Активно - представителната власт включва извършването на волеизявления или плащания, отправянето на съобщения, връчването на документи и други; пасивно - представителя може да приема волеизявления, да получава плащания, съобщения, документи и др; смесено - представителя е упълномощен и за двете групи действия.

3. Пряко и косвено.

Прякото представителство се изразява във възможността на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на представлявания.

Косвено. Представителя действа от свое име но за сметка на представлявания. Правата и задълженията възникват първо в неговото имущество, но поради това,че действа за сметка на представлявания, той е длъжен да му ги прехвърли. Едва след това представлявания може да иска изпълнение от третите лица. До преди този момент страни по сделката са представителя и третите лица. Във вътрешните отношения между представляван и косвен преставител за титуляр на задълженията се счита представлявания. Въз основа на тези отношения той може да изисква от представителя придобитото дори и по съдебен път. По отношение на трети недобросъвестни лица правата, придобити от представителя се считат все едно са придобити от представлявания. Добросъвестните кредитори на представителя са в същото положение когато овластителната сделка има достоверна дата, която е преди налагането на запора или възбраната.

Разлика между косвено представителство и симулация. Сделките сключени чрез представител са действителни като е достатъчно да са разрешени от закона. И при косвеното представителство има три сделки между три лица, но те имат различен правен характер и значение - учредителна: страни са представителя и представлявания, реализационна: със страни представител и трето лице и отчетна: представител и представляван. Косвения представител прави свое волеизявление и придобива от свое име права и задължения, а подставеното лице не прави такова волеизявление и не придобива нищо. По правило другата страна по сделката не знае, че косвения представител не придобива права и задължения за себе си. При подставеното лице другата страна винаги знае, че то дава само името си, а правата и задълженията се придобиват от нейния контрагент.

Защита на представлявания. Тя е необходима когато:

1. Представителя не е упълномощен да извършва такива правни действия поради липса на представителна власт или поради превишаване на нейните граници. Действията без представителна власт са нищожни с изключение на хипотедата когато добросъвестни трети лица са се договорили с такъв пълномощник, ако прекратяването напълномощието е подлежало на вписване и то е било извършено. Ако превишаването на представителната власт е несъществено или действията на представителя са самостоятелни и едни от тях са съобразени с обема на представителната власт, а други не са нищожността ще засегне само превишаващите властта действия. Тези нищожни действия могат да бъдат потвърдени, което има обратно действие. За валидността на потвърждаването е необходимо формата на упълномощаването. ?рез изпълнение могат да се потвърдят сделки, за които не е предвидена форма за действителност. В нашето законодателство не е предвиден срок за потвърждаването. Ако сделката не бъде ратифицирана тя не поражда правни действия и мнимия представител е задължен да обезщети третото добросъвестно лице.

2. При споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Споразумението е нищожно и се отнася за отношенията между представлявания и третото лице. Нищожността предполага вина на представителя и третото лице, която би трябвало да е умишлена, поне за 1 от тях.

Упълномощаване. Това е едностранна сделка на представлявания (упълномощител), с която се създава представителна власт на представтеля (пълномощника). За да породи правно действие тя трябва да бъде получена от представителя и от третите лица. От сделката възниква представителна власт, но не и задължение за извършване на съответните правни действия и за това обикновено упълномощаването се съчетава с друг договор (трудов, за поръчка, загражданско дружество, за изработка и други). Правоотношенията по двата договора са самостоятелни. Упълномощаването може да е изрично или мълчаливо. Формата му следва формата на правното действие, за извършването на което се дава. Неспазването и води до нищожност на сключената сделка. Специални закони могат да дерогират това правило. ЗЗД не предвижда максимален срок за упълномощаването, но той може да бъде фиксиран в специален нормативен акт.

Спред съдържането и обема си упълномощаването може да бъде:

= общо. То е за неопределен и неограничен брой правни действия. Нарича се генерално пълномощно.

= специално. За определена категория действия или ено правно действие, което се повтаря във времето.

= единично (конкретно). За точно определено действие, след което пълномощното губи силата си.

Възможно е упълномощаването да се съчетае с преупълномощаване. Това поставя в отношение три лица - упълномощител, упълномощен и преупълномощен. Уредено е в член 43 от ЗЗД и е допустимо ако упълномощителят е овластил пълномощника да преупълномощава и преупълномощаването е станало необходимо зазапазване интересите на упълномощителя. Пълномощника е длъжен да уведоми упълномощителя за преупълномощаването.

Прекратяването на упълномощаването е уредено в член 41 от ЗЗД и става чрез изрично или мълчаливо оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника - няма изисквания за форма, може да станепо всяко време и обикновено се съчетава с прекратяване на договорните отношения; смърт на една от страните или прекратяване на ЮЛ; поставяне на една от страните под пълно запрещение. Прекратяването на упълномощаването не може да се противопостави на трети добросъвестни лица.

ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО - ПРОКУРИСТ, ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ, ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИК.

Търговското представителство се изразява в относително постоянни и трайни правни и (или) фактически действия срещу възнаграждение, от едно лице - търговски представител, за друго лице - търговец, като правните последици настъпват за търговеца.

Прокурист.

Прокурист можге да бъде само ФЛ, натварен и упълномощено от търговеца да извършва съответната дейност по управление на фирмата му срещу възнаграждение. Става с договор за пъыоръчка, а упълномощаването с упълномощителна сделка, от която произтича представителната власт - тя включва правото да се извършват всички сделки по управление и упражняване на търговско занятие с изключение на преупълномощаването за прокурист, обременяване с тежест и отчуждаване на недвижими имоти, освенако специално е упълвономощен за това и образуване на ново предприятие и преобрауване на съществуващото. Прокуриста може да бъде и търговец, но за сделки, които са в кръга на правомощията му като прокурист, той трябва да има съгласието на принципала. Ако по време на упълномощаването той е осъществявал такива сделки и принципала е знаел за това, се счита, че е дал съгласието си, ако не е поискал прекратяване на тази дейност. При сключване на сделка от прокуриста без съгласие на принципала, той може да поиска обезщетение или да заяви, че сделката е сключена за негова сметка в срок от 1 месец след узнаването, но до 1 година от сключването на сделката. Давностният срок за обезщетението е 5 години.

Формата на прокурата е писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър с образец от подписа на прокуриста.

Когато прокуриста извършва действия по прокурата, той трябва към търговската фирма и своето име да прибави “по прокура”.

Прекратяването става с оттегляне на упълномощаването и вписването му, смърт или поставяне под запрещение на прокуриста, когато търговеца загуби търговското си качество, при прекратяване на търговското предприятие, обявяване на търговеца в несъстоятелност и отчуждаване на търговското предприятие. Във всички случаи то трябва да бъде вписано, за да може да се противопостави на трети лица.

Търговски пълномощник.

Лице, упълномощето от търговеца да извършва посочените в пълномощното дсействия срещу възнаграждение, от името и за сметка на принципала. Обикновено се сключва с друг (трудов) договор. Обемът на представителната власт зависи от упълномощаването. Генерално пълномощно - обхваща всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца; не може да излиза извън рамките на упълномощаването и да подписва менителници, да отчуждава и обременява имуществото на търговеца, да предявява искове и да отговаря по тях, ако не е изрично упълномощен. Специално и конкретно пълномощно.

Представителната власт произтича от упълномощаването и ограниченията в обема й са противопоставими на трети лица, само ако са им били известни. Ако превиши правата си, принципала действа както прокуриста. Търговския пълномощник не може да преупълномощана.

Формата на упълномощаването е писмена с нотариална заверка на подписите. Не подлежи на вписване.

Търговския пълномощник е длъжен да уведоми третите лица, че действа в това си качество. Подписва се като добави към фирмата и своето име и това, че действа като пълномощник.

Прекратяване нае пълномощното - оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника; поставяне под запрещение на единият от двамата; смърт; прекратяване на ЮЛ, когато то е упълномощител.

Търговски помощник.

Лице, което подпомага търговеца при реалното извършване на търговска дейност в предприятието. Обикновено е служител и отношенията между него и търговеца се основават на сключен трудов договор. Търговския помощник получава възнаграждение за работата си, не му е позволено сключване на търговски сделки, освен ако не работи в общодостъпно място за търговия. Не може да извършва търговска дейност за своя или сметка на друг търговец в конкуренция с работодателя си, освен с негово изрично съгласие.

Търговски представител.

Лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като е овластен от търговеца да извършва сделки от негово или от свое име, но за негова сметка. Може да бъде ФЛ или ЮЛ. За разлика от търговските пълномощници той е самостоятелен. Разграничава се от дистрибутора, който е търговец с изключително право на продажба. Различен е от маклера ( търговски посредник), който не е ангажиран с договор към страните и взема комисионна за това, че ги е свързал.

Видове представители:

= с пълен обем права и задължения - той посредничи при сключването, но има право да сключва сделки от името на принципала, които са в рамките на неговата търговска дейност.

= с ограничен обем.

= с допълнително задължение (делкредере) - поема задължение третите лица да изпълнят сделката.

= изключителен търговски представител - в определен район, определен кръг клиенти са само за него. Ако някой друг сключи сделка с тях, той запазва правото си на възнаграждение.

Представителната власт се определеля с договора за търговско представителство, с които се уреждат вътрешните отношения между страните. Ако представител сключи сделка без представителна власт, когато третото лице е добросъвестно договорът се смята за потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли веднага след като представителя или третото лице го уведомят за сключването.

Прекратяване на договора. По взаимно съгласие; смърт; изтичане на срока му; невъзможност от страна на търговккия представител да го изпълнява; поставяне под ограничено или пълно запрещение; изгумване на търговското качество или несъстоятелност; разваляне на договора. След прекратяването му в 7 - дневен срок търговецът е длъжен да поиска заличаването му като представител.

Представителя има право на ежемесечно възнаграждение, което ако не е определено е в размера на обичайното заплащано в такива случаи; на обезщетение за разходите по сделката; на задържане за сумите, които му дължи принципала; Други права - сведения от принципала за договора, отговор за сделката, сключена безпредставителна власт.

Представителя е задължен да сътрудничи на принципала, да сключва сделки, да действа с грижата на добър търговец в интерес на принципала, да не развива конкурентна дейност, да информира принципала за всяка сключена сделка, да пази търговската тайна и т.н.

Търговски посредник.

Тва е самостоятелен търговец, който по занятие посредничи срещу възнаграждение на други лица за сключване на сделки при случай. Договорът не е уреден в ТЗ, но се сключва въз основа на член 9 от ЗЗД. Може да сътрудничи на едната страна по сделката, но може и проста да свърже двама търговци, които чрез него търсят контакт. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален Задължения на посредника според ТЗ са воденето на дневник, където вписва договорите по реда на тяхното скрючване за деня, като в края на деня датира и се подписва; да полага грижата на добър търговец; да пази търговска тайна; право на възнаграждение от едната или двете страни като разноските се плащат отделно.

16.СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

Понятие.Това е период от време, през който ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително изпълнение (осъществяване), правно задълженото лице може с възражение, направено пред орган за правна защита (съд, арбитраж, съдия - изпълнител), да погаси правото на иск или правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.

Фактическия състав на погасителната давност е изтичане на определения от закона срок, бездействие на носителяна субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

За изтичането на погасителната давност не се следи служебно и то настъпва по право.

Волеизявлението на задълженото лице е едностранна сделка, с което то упражнява своето потестативно право. Може да се осъществи само като възражение срещу носителя на субективното право. Длъжникът не може да приложи погасителната давност извънсъдебно или да предяви иск.

Освен като ЮФ погасителната давност (ПД), може да се разгледа като правоотношение (последици). Тя не влияе върху съществуването на субективното право, но с изтичането й съответното му задължение може да бъде изпълнено само доброволно от длъжника. С нея се прекратява възможността за съдебна защита. С погасяване на иска за главното право се погасяват и исковете за допълнителните (акцесорни) права, макар давността за тях все още да не е изтекла (напр. правото на лихва, ипотека, поръчителството).

Правната уредба на ПД е предимно в ЗЗД. Състои се от императивни ПН. Правният режим е от материални и процесуалноправни норми. Материалноправното й значение се проявява във връзката й със субективните права и осъществяването им между равнопоставени субекти. Процесуалните правни норми уреждат упражняването на ПД, нейното прекъсване и др.

Значението й се основава на нейните функци. В основата и стои предположението, че носителят насубективното право вече няма интерес от осъществяването му.

ПД се прилага за всички субективни права с изключение наизрично посочените от закона случаи: при искове за собственост; при установителните искове; исковете за делбана съсобствена вещ; исковете за развод.

Видове давностни срокове.

1. Общ - 5 години. Прилага се при всички случаи, когато не е предвиден друг срок.

2. Специален - 3 години. Предвиден е в член 111 от ЗЗД. Прилага се по искове за възнаграждение за труд, за обезщетение и неустойки за неизпълнен договор, за дължими наеми, лихви, девиденти и др. периодични плащания. От периодичните плащания се изключват исковете за издръжка, за които се прилага 5 годишния срок.

3. Особени. Установяват се чрез специални разпоредби.

Конкуренцията на давностните срокове не е уредена в законодателството. В съдебната практика приоритетно се прилагат специалните давностни срокове пред общите. ВС приоритетно прилага по - кратката давност

Начало на давностните срокове. Принципът е моментът, в който възниква правото на иск или правото на принудително изпълнение. Той се определя според вида на субективното право и е беззначение знанието или незнанието на носителя му. Според член 113 от ЗЗД, давностните срокове не могат да се удължават или скъсяват по съгласие на страните. Споразумението за това е нищожно. При правоприемство изтеклият давностен срок преминава в имуществото на правоприемника.

Краят на ПД е в 24 часа от последният ден на срока, а ако той е неприсъствен - на следващия присъствен ден.

Спиране и прекъсване на ПД. Учредява се в полза на лицето, което в някой хипотези не е в състояние да търси осъществяването му или според обстоятелствата е трудно да се очаква да го търси.

Основанията за спиране са посочени в член 115 от ЗЗД. Спирането е настъпването на такива обстоятелства, след които даност не тече, а започналата (изтеклата), преустановява временно действието си. След отпадането им започва да тече давност, която се сумира с изтеклата преди настъпване на обстоятелството. Основания (член 116 ЗЗД):

Между деца и родители, докато родителите упражняват родителски права.

Между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители.

Между съпрузи до прекратяване на брака.

За правото на иск на лице, чието имущество е под управление по закон или по разпоредба на съда срещу управителя, докато трае управлението.

За правото на иск на ЮЛ срещу управителите, докато те са на служба за искове за обезщетение. Не се прилага за искове на управителите срещу ЮЛ.

За правото на иск на ненавършилите пълнолетие и на поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването му или след прекратяване на недееспособността.

Докато трае съдебен процес относно правото.

Ако давностният срок изтича по време на военна мобилизация на длъжника или кредитора, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

На основание в специални закони.

При приемане на нормативен или индивидуален АА, които въвеждат забрана за упражняване на субективни права, без изрично да се посочва, че давностният срок спира.

Прекъсването на давността се основава на ЮФ, който заличава изтеклата до този момент ПД и от него започва да тече нова давност. С обратна силасе обезличава изтеклия давностен срок и той се възобновява изцяло. Основанията са посочени в член 116 от ЗЗД:

предявяване на иск или възражение, ако те бъдат уважени. Към исковете са приравнени и молбите за издаване на изпълнителен лист и актовете за начет. Новат давност започва да тече от влизане в сила на съдебното решение и е виноги обща - 5 години. Не всяко възражение прекъсва ПД, а само това, с което се осъществява едно субективно право. Ако искът или възражгението те бъдат уважени с влязло в сила решение на съда, ПД не се прекъсва, а се спира. При сключването на съдебно спогодба ПД се счита за прекъсната.

признаването на вземането от длъжника. Това е едностранно, неформално волеизявление и може да бъде изрично или мълчаливо.

предприемане на действия за принудително изпълнение. Прекъсването става с искането на взискателя за принудителни изпълнителни дейсвия и предприемането им от съдия - изпълнителя.

Отграничение на ПД от други срокове:

от прекратителните (крайни) - изтичането им прекратява субективното право. Те не предполагат бездействие на носителя му.

от прекрузивните (пресекателни). Те са предимно процесуални или за упражняване на потестативни права. Текат от момента на пораждане на субективното право. Не могат да бъдат спирани и прекъсвани. Прилагат се служебно от правозащитните органи. Прекратяват самото субективно право, а не правото на защита. В законодателството не се сочи дали срока е давностен или преклузивен.

от гаранционните срокове. Установяват се при договорите за продажба и изработка. Изтичането им прекратява правото да се иска отстраняване на недостатъците на стоките и услугите.



от рекламационите. Това са срокове за доброволно уреждане на спор и се установяват нормативно. Могат да са част от давностния срок или да са самостоятелни, като давностните срокове започват да текат след изтичането на рекламационните срокове.

17.ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ.

ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. ОГРАНИ?ЕНИЯ.

В Закона за собствеността (ЗС) няма легално определение за право на собственост. За да се определи се разглежда съдържанието му. Това е правото на владение, използванеи разпореждане с веща. Професор Таджер определя правото насобственост чрез възможността върху вещта да се упражнява непосредствена власт и активна защита. Собствеността е икономическа категория, а правото на собственост е юридическата и характеристика. От гледна точка на вещното право това е правото да се иска от всички други хора да се въздържат от действия върху една вещ и възможността на собственика да действа с нея както намери за добре с изключение на забранените от закона актове. Обективното право на собственост е съвкупност от правни норми, които я уреждат - придобиване, упражняване, прекратяване на собственост. Субективното право на собственост е конкретно придобитото право на собственост от даден субект. Основните принципи на правото на собственост са дадени в конституционноправните норми и са допълнени в специалните. Всеки има право да придобива вещи за удовлетворяване на свои ужди с изключение на тези, чието притежаване е забранено (член 18 от Конституцията). Субективното право на собственост възниква при осъществяване на предвидения в правната норма ЮФ или фактически състав. Съдържанието му дава възможност за неговото осъществяване като определя обема на правото, а специфичните разпоредби го конкретизират. Обективното право дава възможност на субекта да придобие всвоя патримониум едно субективно право. Субективното право не включва интереса.

Видове право на собственост. ?лен 17 от Конституцията “собствеността е частна и публична”. ?лен 2 от ЗС “собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите, на други ЮЛ и на гражданите”.

?уждестранни лица могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите, а без него при наследяване по закон. Съществуват ограничения във връзка с придобиването на земеделски земи и жилищни сгради - член 29 от ЗС и Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрила на чуждестранните инвестицции.

?ужда държава, международна организация и чуждо ЮЛ, могат да придобиват недвижим имот въз основа на международен договор, закон или акт на правителството, а чужда държава не може да придобива по неследство.

Ограничения на правото на собственост.

Според конституцията частната собственост е неприкосновена.

Във вещното право се приема, че собственикът трябва да има най - голям обем правомощия, но така, че да не ограничава правата на другите собственици. Повечето от ограниченията са уредени в Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), правилника за приложението на ЗТСУ, наредба N5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. С тези разпоредби се създават отношения, преди всичко между собственика и администрацията. Все пак в ЗС съществуват норми, които ограничават собствеността (глава 5, член 50 до 54).

Обща забрана член 50 от ЗС “собственикът на недвежим имот не може да извършва такива действия в него, с които се създават пречки за използване на съседния имот по големи от обикновените”. Преценява се дали се въздейства върху съседния имот, а не къде се извършва действието. Въздействието, което един имот оказва върху друг имот поради естественитеси качества не може да се смята за забранено и премахването му не може да се иска. Ако действията, които се извършват в един имот, създават безпокойство по - голямо от обикновеното, те се извършват с разрешение на администрацията.

Забрана за дървета на граничната линия - член 52 от ЗС. Съседът може да поиска от Общинския съвет премахването или отсичането на клони и корени, които преминават в неговото място. Разрешаването на отсичането става по исков ред.

Ограничаване на собственността с огледблагоустройствени и здравни цели. Уредено е в отделни закони. С решение на МС могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването и стопанисването на имот.

Ограниченията върху собствеността на един имот могат да се установят и въз основа на други норми или по пътя на свободното договаряне.

Право на преминаване (сервитут). Това е поземлен сервитут върху един имот за служенето и ползването на друг. То е изключително в областта на свободното договаряне, може да се учреди само върху земя или сграда и е необходимо наличието на 2 имота (господстващ и служещ), които не е необходимо да бъдат съседни, но служещия трабва да може да се използва за нуждите на господстващия. Двата имота трябва да са с различни собственици. Сервитута може да се придобие по силата на закон (право на излаз) и учредяването му става с издаване на АА от кмета на общината. Той е обжалваем и съдебното решение определя неговото съществуване. То не подлежи на обжалване. Когато това е допустимо, сервитута се учредява по силата на договор между собствениците на господстващия и служещия имот по доброволен начин. Сервитута се учредява срещу обезщетение за собственика на служещия имот, което веднъж определено не може да се изменя. Сервитута е неделим и е в полза на целия господстващ имот и тежи върху целрия служещ имот. При разделяне той преминава върху новосъздадените имоти, а ако е свързан с конкретно определено място тежи върху онзи новообразуван имот, през който се упражнява. Когато господстващия имот и съсобствен, всеки от съсобствениците може да ползва изцяло правото на сервитут. Сервитута не може да се погасява и придобива по давност. Правото на обезщетение се погасява с обща давност, която тече от деня на учредяването на сервитута. Погасяването на сервитута става по споразумение на страните при договорния сервитут; когато собствеността на служещия имот премине върху собственика на господстващия имот или обратното, но ако се разделят той не се възобновява; при нотариално оформен отказ.

Ограничение на собствеността учредени от собственика на недвижимия имот. Те са в полза на трети лица. Право на суперфиция (строеж), право на ползване, залог върху движими вещи и ипотека върху недвижими вещи.

Съотношения и разлики между правото на собственост и субективните вещни права. Субективните вещни права не притежават правата на владение, разпореждане и ползване, не могат да се прекратят със закон, а той само дава предпоставки за прекратяването им и те се прекратяват от правораздавателните органи.

Във всяко правомощие в правото на собственост може да има ограничение, но всички те трябва да са посочени в правна норма.

ПЪРВИЧНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.

Най - използваното разграничение за способите за придобиване на собственост е разделението им на първични (оригинерни) - придобиване на едно вещно право когато то не е пройзводно от вещното право на друго лице и деривативни (производни) - вещното право произтича от правото на друго лице. Характерно за първичното придобиване е самостоятелното придобиване на вещно право тоест нямаме правоприемство. Случаи на оригинерно придобиване:

1. Придобивна давност. Чрез продължителното владение в течение на определен период от време при определени условия се придобива правото на собственост върху движими и недвижими вещи. По този начин не може да се придобие собственост върху имоти на държавата и общините. Правната регламентация е в член 79 и 80 от ЗС. Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - 5 години. З движимите вещи владението трябва да е непрекъснато в период от 5 години. Давността не се прилага служебно.

Спиране на давността. Става за периода от време, за който носителят не може да предявииск по силата на правна норма, като изтеклия до този момент давностен срок запазва действието си. Спирането започва от деня на настъпване на съответните обстоятелства и се прекратява с деня на отпадането им.

Прекъсване на давността. Прилага се член 84 от ЗС във връзка с член 116 от ЗЗД. Преустановява се течението на давността и изтеклия дотогава срок отпада. Оттогава започва да тече нова давност. Случаи:

= прекъсване на давността при загубване на владението повече от 6 месеца.

= прекъсване на давността със съдебни действия - подаване на искова молба срещу владелеца. Прекъсването се брои от датата на подаване на иска, ако той е уважен с влязло в сила решение. Приема се, че иска трябва да е иск за собственост. Ако искът не бъде уважен, се смята че владението не е прекъсвано. Владението може да бъде прекъснато и с предприемането на принудително изпълнение, когато владелеца бъде осъден да върне имота, но той остане да го владее. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с принудителното изпълнение.

= прекъсване на давносттта с признаване на правото. Това е еднострнен акт на владелеца, извънсъдебен и неформален. Той може да признае правото на собственика изрично или мълчаливо.

Лицата между които не тече давност са посочени в член 116 от ЗЗД.

Съединяване на владения - член 82 от ЗС. Владелецът може да присъедини владението си и владението на праводателя си. Прилага се при частно и при универсално правоприемство. Съединяването на владение безправоприемство е невъзможно.

Действие на завършването на давността. Съдът не прилага служебно давността и е необходимо владелецът да поиска да се приложи член 120 от ЗЗД.

Отказ от давност. ?лен 113 от ЗЗД го обявява за недейсвителен, но отказът от завършена давност не е забранен. Той е едностранен акт и може да се изрази изрично или мълчаливо. За извършването му се изисква способност за отчужаване на имота. Отказът връща собственността на бившия й собственик.

2. Завладяване. Уредена е в член 99 и 100 от ЗС. ?лен 99 от ЗС - правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. ?лен 100 от ЗС - поставя изискването отказът от собственост да стане писмено, с нотариално заверен подпис и да се впише. Изоставените недвижими имоти стават ничии и е възможно тяхнто завладяване или другият вариант е да се приеме, че стават държавни чрез прилагане на член 11 от Закона за наследството. Изоставянето е отказ от собствеността -едностранно волеизявление на собственика и за движимите вещи е достатъчно да се извърши чрез изоставяне. За недвижимите се прилага член 100 от ЗС . Завладяването на вещ, която не принадлежи никому става, като се вземе във владение от този, който иска да стане неин собственик.

3. Намиране на изгубени вещи. Това е движимост, която принадлежи на едно лице, но то е изгубило владенето върху нея не по собствена воля. Врезултат на това, веща остава без собственик и може да бъде завладяна. У нас положението е регламентирано в член 87 до 91 от ЗС. Лицето, което намери изгубената вещ, е длъжно да я предаде на собственика, ако той може да се установи, след като му се прихване за вазнаграждение и разноски. Ако собственика не може да се установи, трябва незабавно вещта да се предаде в общината. Ако собственика я поиска в едногодишен срок веща му се предава срещу възнаграждение 10 на сто от стойността и и разноските за пренасянето и пазенето й. Ако не се установи или намери собственика, общината придобива собственността върху вещта.

4. Приращения. Внашето законодателство иправна наука липсва дефиниция на понятието. Според Планиол приращението е правото, по силата на което собственикът на една вещ, придобива собствеността върху всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ по естествен или изкуствен начин.

Естествени приращения. Характерен случай е наносът. Изисква се новосъздадената част от имота да бъде използваема за продължителен период от време.

Изкуствени приращения. Член 92 от ЗС гласи, че “собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго”. Ако със договор или по силата на закон не е уредено друго положение достатъчно е собственикът на земята да докаже, че има такова право върху нея и по силата на член 92 от ЗС, той става собственик на постройките и насажденията. Доколкото те са прикрепени трайно към имота техният по раншен собственик не може да иска отделянето им. Евентуалното им отделяне му възстановява правото на собственост. Тази ситуация създава облигационни отношения между собственика на материалите (насажденията) и собственика на земята. Във всички случаи лицето, което черпи права срещу собственика от обстоятелствто, че в имота са извършено постройки и насаждения с негови материали или от него трябва да докаже това.

5. Намиране на съкровище. Съкровище е всяка ценна движима вещ или сбор от такива вещи, заровени в земята или поставени на скрито място от лице, което не може да се установи. Според член 91 от ЗС това става собственост на държавата.