В тази и следващите две
теми ще разширим анализа на предлагането, като разгледаме по-подробно бизнес
сектора. Предвид различията между реално функциониращите фирми, анализът на
тяхното поведение следва да почива на различни методи за класифицирането им. За
целите на настоящото ни изследване ще групираме фирмите в зависимост от вида на
пазара, на които те функционират. Ще изучаваме тяхното поведение при условията
на различни пазарни структури.
1. Пазарна структура
Пазарната структура е съвкупността от основните характерни особености
на пазара, които оказват влияние върху поведението на фирмите. Пазарната
структура се определя от броя на фирмите на пазара, размера на фирмите,
степента на еднородност или нееднородност на продуктите, свободата за навлизане
и излизане на пазара, достъпа до пазарна информация. Всички тези особености
определят степента на конкуренция и следователно влияят върху избора на
фирмите.
Съществуват няколко
основни типа пазарна структура. Общото между тях е, че фирмите действат в
условията на всяка една по начин, който е подчинен на основната фирмена цел –
максимизиране на печалбата. Най-общо можем да разграничим две разновидности на
пазарните структури:
* съвършена
конкуренция;
* несъвършена
конкуренция.
За пазарите на съвършена конкуренция е характерно наличието на голям брой
фирми с малък пазарен дял, произвеждащи еднородни (хомогенни) продукти. Като
следствие отделните фирми приемат установилата се пазарна цена (т. е. те са
price takers) и в дългосрочен период реализират нулева икономическа печалба.
Ако индивидуалният
производител е в състояние да окаже влияние върху пазарната цена и предлаганото
количество продукция, пазарът се определя като несъвършено конкурентен. Несъвършената конкуренция е характерна за всяка друга пазарна
ситуация, различна от ситуацията на съвършена конкуренция. Понятието
несъвършена конкуренция се използва за обозначаване на пазарните структури,
които се различават от чисто конкурентния модел на пазара. Пазарните структури
на несъвършена конкуренция включват:
* чист монопол;
* монополистическа
конкуренция;
* олигопол.
Много важен аспект на
последващия анализ, основан на неокласическото допускане за максимизация на
печалбата, е влиянието на различните пазарни структури, в рамките на които
функционира фирмата, върху ценовите й решения. В условията на съвършена
конкуренция въздействието на индивидуалния производител върху пазарната цена
може да се игнорира, което означава, че макар за кривата на търсене на
продукцията на отрасъла да е характерен отрицателен наклон, кривата на търсене
на продукцията на отделната фирма е хоризонтална. Не всички фирми осъществяват
дейността си при подобни условия.
2.Фирмата в условията на съвършена конкуренция
Много малко пазари са
съвършено конкурентни, т. е. изключително рядко реалните пазари отговарят на
всички условия за наличие на съвършена конкуренция. Същевременно, познанията
относно модела на съвършената конкуренция са основа за оценка на икономическото
състояние на пазарите, които действително наблюдаваме в стопанската реалност.
Съвършената конкуренция е пазарна структура, при която индивидуалният
производител не в състояние да окаже влияние върху пазарната цена и
предлаганото количество продукция. Определящи за съвършената конкуренция са следнитехарактеристики:
* на пазара присъстват
едновременно множество продавачи и купувачи, така, че никой от тях не е в
състояние да влияе върху пазара;
* продукцията, която
фирмите предлагат е еднородна;
* не съществуват бариери
за фирми, които желаят да навлезат, или да напуснат пазара;
* съществува пълна и точна
информация за пазара, до която всички пазарни участници имат равен достъп. *
Фирма, която работи на
съвършено конкурентен пазар, трябва да вземе решение относно цената на
продукцията, която предлага. При наличието на многобройни продавачи, ако
фирмата определи цена над пазарната, потребителите ще купуват от конкурентите,
защото продукцията е еднородна. Ако фирмата определи цената на своята продукция
на равнище по-ниско от пазарната цена, тя не може да удовлетвори всички
клиенти, защото те ще желаят да купуват от нея, но фирмата е достатъчно малка,
за да задоволи общото пазарно търсене. След като производителят би могъл да
реализира своята продукция по по-висока цена, би било безсмислено да намалява
цената под пазарната. Така за индивидуалния производител цената е дадена, той
не може да варира с нея, но е в състояние да приспособи своите решения относно
количеството на продукцията, която ще предлага.
Съвършено конкурентната
фирма е “ценополучател”. Търсенето на нейната продукция е съвършено еластично,
което намира израз в хоризонталната крива на търсене. Независимо от
произвежданото количество продукция, фирмата ще получава една и съща цена за
всяка единица продукт. За подобна фирма прирастът на общите приходи в резултат
на нарастването на продукцията с една единица е точно пазарната цена. В този
случай средният (AR) и пределният приходи (MR) са равни и доколкото решенията
относно количеството на предлагането не влияят върху пазарната цена, средните и
пределните приходи са постоянни.
Така кривата на търсенето
на фирмата е също и крива на средния приход на фирмата, както и крива на
пределния приход. При постоянна цена общият приход (TR) на фирмата зависи
единствено от продукцията, която тя реализира. Следователно кривата на ТR е
права възходяща линия, чиито наклон се задава от величината на цената Р.
3.Максимизиране на печалбата на фирмата
Максимизиращият печалбата
предприемач, който познава функциите на фирмените си разходи може да отговори
на въпроса какво количество блага да предложи на пазара. След като пазарният
дял на фирмата на пазара на който тя продава своята продукция е толкова малък,
че тя не може да влияе върху цената и има възможност да пласира цялото
произведено количество при формиралата се цена, предприемачът ще се стреми да
предложи максимизиращ печалбата обем на производството, т. е. той ще приспособи
своето произвеждано количество към пазарните условия.
Ако допуснем, че до
момента се предлага количество продукция Q и са известни разходите за
производството и приходите от продажбата на това количество, то как може да се
определи дали обемът на производството Q максимизира печалбата? Един начин е
наблюдението на изменението на печалбата при увеличаване или намаляване обема
на продукцията с една единица. При увеличаване на предлагането с единица печалбата
ще се повишава ако пределният приход е по-голям от пределния разход. Фирмата ще
продължи да произвежда, докато приходите, които идват от всяка следваща единица
продукция се изравнят с разходите за производството на всяка следваща единица.
За случаите на съвършена конкуренция равновесното равнище на производството се
определя по правилото MR = МС. В условията на съвършена конкуренция фирмата
максимизира печалбата си като избира онзи обем на производството, за който
пределният приход е равен на пределния разход и е равен на текущата пазарна
цена, или MR = МС = Р.
4.Фирмено и отраслово предлагане в краткосрочен и
дългосрочен период
В някои случаи фирмата,
която максимизира печалбата, може да не получава положителна икономическа
печалба. Ако пазарната цена в краткосрочен период превишава средните разходи за
производството на съответния продукт, фирмата реализира икономическа печалба.
Ако пазарната цена е по-ниска от средните разходи, фирмата понася загуби. Ако
цената се понижи под минималното равнище на средните променливи разходи (точка
на закриване) производството временно се преустановява. Ако цената е точно
равна на средните разходи, фирмата се намира в точката на нулевата печалба.
Кривата на пределните разходи е крива на предлагането на фирмата над точката на
минимума на средните променливи разходи. За отрасъла като цяло краткосрочната
крива на предлагането се получава чрез сумиране на обема на предлагането на
всички фирми при изменение на пазарната цена. Равновесната цена се определя от
пресичането на пазарните криви на търсенето и предлагането. Тя се формира на
това равнище, при което общия обем на предлагането е равен на общия обем на
търсенето на цялата продукция на отрасъла.
В дългосрочен период
фирмата продължава да произвежда ако покрива средните общи разходи. Тя е в
дългосрочно равновесие при МС = Р = min AC. Дългосрочната крива на предлагането
е кривата на дългосрочните пределни разходи над точката, в която тя пресича
кривата на дългосрочните средни общи разходи.
Наличието
на краткосрочна икономическа печалба увеличава стимулите за навлизане на нови
фирми в отрасъла и интензифициране на конкуренцията, което довежда до нулева
икономическа печалба в дългосрочен период. Конкуренцията и мобилността на
ресурсите елиминират икономическата печалба. Пазарната цена се формира на
равнището на минималните средни разходи на типичната фирма. Кривата на
предлагането в отрасъла се формира като сбор от дългосрочните криви на
предлагане на всички фирми в отрасъла.