Инфлацията е явление,
познато от древността, но тя се превръща в траен спътник на икономиката през
двадесети век. Тя оказва влияние върху всички нас, в различните аспекти на
икономическата дейност, а проблемите на инфлацията заемат ключово място в
макроикономическата теория.
1. Определяне на инфлацията
Инфлацията е процес на трайно покачване на общото равнище на
цените. Инфлационният процес довежда до промяна в покупателната способност на
парите. Съществени моменти в дефиницията за инфлацията са, че покачването на
цените е общо и освен това устойчиво. Феноменът, който се
проявява в процес, обратен на инфлацията е известен като дефлация, т. е. понижение на общото равнище на
цените.
2. Измерване на инфлацията
За целите на
икономическия анализ се използват различни индекси на цените, които измерват
въздействието на инфлацията върху икономиката.
Индекс на
потребителските цени. Най-обичаен измерител на инфлацията е индексът на
потребителските цени (ИПЦ). Той измерва месечната промяна на общата стойност на
стоките и услугите, които купува типичното домакинство. Измерва се
съотношението между общата цена на определена група стоки - потребителска
кошница - за даден период от време и общата цена на същата или подобна група
стоки в базисния период. Началния период се нарича базисен. При изчисляването
на ИПЦ възникват няколко проблема:
● Кои цени са най-важни за
типичното домакинство и кои единици следва да се включат в индекса?
Статистическите наблюдения на домакинствата показват за кои стоки и услуги
повечето домакинства изразходват своя доход. При изчисляване на индекса
потребителските стоки се претеглят според тяхното значение за потребителя, като
за относително тегло на отделната стока или група се използва дела й в общите
потребителски разходи през съответния период.
● Следваща стъпка при
изчисляване на ИПЦ е събирането на данните за цените на всяка стока и услуга от
кошницата към съответния момент от времето.
● Въз основа на данните
за цените се изчислява стойността на кошницата от стоки и услуги към различни
периоди. Избира се една година за базова и се сравняват цените на кошницата
през текущия и базовия период.
● Индексът на
потребителските цени се използва, за да се изчисли темпа на инфлация, или
нормата на инфлация, която е процентното изменение на индекса на
потребителските цени в сравнение с предходния период.
Годишната норма на
инфлация може да се изчисли по формулата:
В предишните теми се
запознахме и с друг измерител на инфлацията - дефлатора
на БВП.
3. Видове инфлация
А. Ако използваме като
критерии за разграничаването им годишния темп на инфлация, различаваме следните
видове инфлация:
Умерена инфлация. При нея цените нарастват сравнително бавно, до 10%
годишно. Паричното обращение е нормално и икономиката функционира без
сътресения.
Галопираща инфлация. Терминът галопираща инфлация се прилага в случаите, когато
цените растат над 10% годишно, като годишната норма достига до 200%. Нарушава
се нормалния ход на стоковото и парично обращение.
Хиперинфлация. Проявява се в много бързо нарастване на цените,
което довежда до бягство от парите. Цените се повишават със стотици или хиляди
проценти за кратко време. Хиперинфлацията може да доведе финансовата система и
икономиката до крах.
Б. Прието е също да се
разграничава скрита и открита инфлация, в основата на това
разграничаване са аспектите на правителствената политика.
В. Според причините,
които я пораждат инфлацията е инфлация
на търсенето, свързана с развитието на излишно търсене, и инфлация на предлагането,
породена от нарастването на разходите за производството на единица продукция.
Г.
В зависимост от способността на икономическите агенти да предвидят инфлацията,
тя се разглежда като предвидена или очаквана - повишение на цените,
което е очаквано и предполага адаптиране, или непредвидена - при нея негативното въздействие
върху реалните доходи не може да се смекчи, поради липса на предварително
предприети действия.
4. Ефекти на инфлацията
Ефектите от инфлацията
зависят от това, дали възникват в следствие на предвидена, или непредвидена
инфлация. Правилното прогнозиране на инфлацията позволява на индивидите и
предприемачите да приспособят адекватно своите решения. Поради ерозията на
номиналната стойност на парите, която се предизвиква от инфлацията, индивидите
се стремят за задържат по-малко пари. Намаляването на количеството пари, което
притежават икономическите агенти има своя цена, която е част от разходите,
които инфлацията поражда. С нарастването на инфлационното равнище фирмите са
принудени да променят по-често своите цени, което прави разходите, свързани с
това част от цената на инфлацията. Съществуват редица ефекти от непредвидената инфлация. Преди всичко тя довежда до
преразпределение на доходите и богатството. Основите загуби се понасят от
кредиторите, притежателите на спестявания и лицата с фиксирани доходи.
Разпространено е
твърдението, че умерената инфлация съдейства за нарастване на заетостта.
Развива се тезата за възможността от компромисен избор между безработица и
темпове на инфлация - по-високата безработица значи по-ниска инфлация и
обратно: по-ниската безработица означава по-висока инфлация. Предвид
въздействието на инфлацията върху производството, привържениците на виждането
за инфлация на търсенето считат, че умерената инфлация има стимулиращ ефект
върху темповете на производството и съдейства за преодоляване на депресиите.
Според концепцията за инфлация на разходите, развитието на инфлационните
процеси има сдържащо влияние върху производството.
5. Теории за инфлацията
По-същество теориите,
обясняващи инфлацията могат да се разделят на две групи: монетаристки и
немонетаристки. Първата група
теории се издига от
икономистите, които считат, че инфлацията е парично явление и промените в
паричното предлагане довеждат до промени в равнището на цените.
Непосредствената причина за инфлацията се крие в прекомерното нарастване на
паричната маса.
Привържениците на втората група теории акцентират върху взаимодействието
съвкупно търсене, съвкупно предлагане. Т. е. съществува инфлация на търсенето,
при която първият импулс към растежа на цените произлиза от сферата на
търсенето. Ключов момент е възникването на инфлационен
разрив - излишно търсене на
блага в условията на пълно използване на ресурсите. Доколкото при пълна заетост
в условията на краткосрочен период предлагането не може да нарасне, излишното
търсене резултира в покачване на цените. Причините за повишение на цените могат
да бъдат намерени също и в сферата на предлагането, когато по силата на
различни причини повишението на разходите довежда до покачване на цените.
Тласъкът към нарастване на цените може да е свързан с увеличение на заплатите,
печалбите или цените на вносните стоки. Ако нарастването на цените се наблюдава
при условия на стагнираща икономика, говорим за стагфлация.
6. Антиинфлационна политика
Успешната политика за
ограничаване на инфлацията предполага изясняване на причините, за нейното
възникване и разходите за борба с инфлацията, преди всичко временното
нарастване на безработицата.
Фискална политика. Фискалната политика разполага с инструментите на
правителствените разходи и/или данъчно облагане. Доколкото съкращаването на
правителствените разходи и увеличаване на данъците върху доходите намалява
съвкупното търсене, рестриктивната (дефлационна) фискална политика е средство
за борба с инфлацията.
Монетарна политика. При инфлационна ситуация правителствата са в
състояние да прилагат дефлационна монетарна политика, свързана с намаляване на
паричното предлагане и следователно разходите или увеличение на лихвения
процент и следователно повишаване на цената на заемането на средства.
Политика на цените и доходите. Тук се включват мерките, насочени към стабилизиране
на цените, или коригиране разпределението на доходите, които оказват влияние
върху заплатите, лихвите, рентата. Политиката по отношение на цените и доходите
може да бъде реализирана като пряка намеса в икономиката, когато е свързана с
ограничаване, или замразяване на цените и заплатите; друг подход е този на
социалното договаряне, който почива на обществените препоръки и въздействие