1. Ефекти на фискалната политика
Ефективността на
фискалната политика в действителност може да се намалява, поради изоставането й
във времето спрямо текущите потребности на икономиката. Изоставането при
фискалната политика се дължи основно на политическия процес, доколкото повечето
промени в разходите и данъците следва да получат законодателна основа.
Икономическото прогнозиране също не е достатъчно прецизно, с което не се
улесняват навременните политически решения.
В процеса на финансиране
на правителствените разходи, правителството също като фирмите и домакинствата
среща бюджетни ограничения, независимо, че то има повече възможности от частния
сектор. Дефицитите в държавния бюджет оказват влияние върху икономиката по
различен начин. Доколкото бюджетният дефицит се финансира в голяма степен чрез
заеми, някои от ефектите се проявяват чрез кредитния пазар. Увеличението на
заемите на правителството увеличава търсенето на кредити, което при равни други
условия повишава лихвения процент. В резултат на последното намаляват разходите
на частния сектор. Частните инвеститори са избутани от пазара поради
правителственото заемане. Повишението на лихвения процент и последващото
съкращаване на частните инвестиции поради увеличаване на правителствените заеми
е известно като ефект на
избутването. Така позитивният ефект от държавните разходи се редуцира
поради ефекта на избутването. Ефекта на избутването, както и изоставането на
фискалната политика във времето са аргументи, които опонентите на
кейнсианството използват при анализа на фискалната политика като инструмент за
държавно въздействие върху икономиката. Представителите на теорията на
предлагането фокусират върху ефекта, които промените в данъчната политика имат
върху съвкупното предлагане. Доколкото снижението на данъчните ставки е в
състояние да стимулира съвкупното предлагане и да резултира в снижение на
бюджетния дефицит. Възможностите на теорията на предлагането също следва да се
приемат предпазливо.