16. Същност на олигопола. Фирмата в условията на олигопол.



1. Олигопол
Ситуацията, при която на пазара доминират малък брой фирми се нарича олигопол. Олигополът е една от формите на несъвършена конкуренция, която съществува при малко на брой, относително големи продавачи. Малкото фирми, осъществяващи дейността си на олигополния пазар са зависими една от друга, предвид продаваното количество и пазарната цена. Наличието на няколко големи фирми създава бариери за нови навлизания в олигополния пазар, а тенденцията по отношение на конкуренцията е тя да се води по линия на неценовите фактори, с цел запазване или повишаване на пазарния дял. Както за монопола, така и за олигопола е характерна възможността за извличане на икономическа печалба в краткосрочен и дългосрочен период. Следователно олигополният пазар притежава следните характерни черти:
* малък брой фирми, като някои от тях контролират значителна част от пазара;
* взаимозависимост на фирмите - решенията относно обема на производството и цените на всяка фирма засягат възможностите за печалба на всички останали.
* еднороден или диференциран продукт – продуктът може да бъде както еднороден, така и нееднороден;
* вероятно е наличие или отсъствие на бариери за вход. Обикновено за олигополния пазар е характерно наличие на бариери за вход, особено икономии от мащаба. Не е изключена и възможност нови фирми да навлязат на олигополниште пазари и да се конкурират със съществуващите. *
В зависимост от продукта, който предлагат фирмите, олигополът бива еднороден (чист), когато от гледна точка на купувача продуктите са идентични и нееднороден (диференциран), ако фирмите произвеждат диференцирани продукти. Счита се, че олигополът е преобладаваща форма на пазара в развитите пазарни икономики при съвременни условия.
2. Пазарна концентрация
Съществува възможност степента до която един отрасъл се доминира от една или няколко фирми да бъде измерена. Една характерна особеност на пазара, която подлежи на количествено определяне е пазарната концентрация, или степента до която на даден пазар или отрасъл равнището на производството се контролира от една или няколко фирми. Най-популярните измерители, използувани по отношение на пазарната концентрация са коефициентът на концентрация и индексът на Херфиндал (Herfindahl).
Широко приложение намира коефициентът на концентрация на четирите фирми, който показва процентното отношение на продажбите на 4-те най-големи фирми и общия обем на продажбите в отрасъла. По подобен начин коефициентът на концентрация на 8-те най-големи фирми сочи какъв процент от продажбите на даден отрасъл се пада на 8-те най-големи фирми. Освен обема на продажбите при изчисляването могат да се вземат предвид физическия обем на производството или броя на заетите.
Счита се, че по-точен измерител на степента на концентрация е индексът на Херфиндал (Herfindahl), който отразява броя на всички фирми в даден отрасъл, както и дела на всяка от тях в пазарните продажби. Индексът на Херфиндал (Herfindahl) се изчислява по формулата:
HI = S12 + S22 + ...... + Sn2,
където S1 до Sn са пазарните дялове на всяка от фирмите (в %),
n е броят на фирмите в отрасъла.
Ако имаме отрасъл с единствен производител - чист монопол, чиито пазарен дял е 100%, херфиндаловия индекс ще бъде 10 000. В случая на четири равно поставени производителя, т. е. пазарният дял на всеки един възлиза на 25%, индексът получава стойност 2 500 (4х625). Пазари с индекс по-малък от 1 000 се считат за неконцентрирани, такива с индекс между 1000 и 1800 са умерено концентрирани, а в случаите на надвишаване на 1800, пазарите са с висока степен на концентрация. Показателите за концентрация дават представа за степента на конкурентност, или монополизация на съответните пазари.
В условията на олигополен пазар, фирмата е изправено пред двойно предизвикателство: да отчита поведението на потребителите и внимателно да преценява как действията й засягат и формират реакцията на другите конкуренти на пазара. Поради фактора взоимозависимост, ако един от олигополистите намали своята цена, той ще увеличи своя пазарен дял и следователно пряко и силно ще повлияе върху конкурентите си. За да не изгубят своя дял от пазара те ще трябва да го последват в намалението на цената, встъпвайки по този начин в ценова война. Всяко решение за промяна на цените крие опасности, поради необходимостта да се предвиди реакцията на конкуренцията. Поради тази причина ценовото поведение на фирмите в условията на олигопол има една характерна особеност – подържане на стабилност на цените за продължителни периоди от време.
Ситуацията, в която се намират фирмите на олигополния пазара напомня проблемите, пред които се изправят участниците в различни игри, например като шах или покер. Изборът на един играч в голяма степен зависи от неговите предположения относно реакцията на опонента. По тази причина теорията на игрите, която разглежда ситуации на взаимна зависимост и анализира стратегическото поведение в условията на несигурност, е разпространен инструмент за анализ на олигополните пазари.
С оглед на опасността конкуренцията да намали печалбата, фирмите приемат една атрактивна алтернатива – сътрудничество. Снижавайки риска и несигурността, споразуменията правят възможно олигополистите да действат като монопол, максимизирайки печалбата в отрасъла. В сътрудничество групата от олигополисти може да произвежда по-малко количество продукция и да формира по-висока цена. Малкият брой на фирмите увеличава привлекателността на споразумението. Споразуменията могат да приемат различни форми. Съществуват открити съглашения, под формата на картели, при които фирмите са постигнали съглашение относно цената и обема на производството. Фирмите могат да си сътрудничат и без да имат формално споразумение. Когато е във взаимен интерес фирмите на олигополния пазар са в състояние да прибягнат до тайно съглашение, например под формата на т. нар. лидерство на цените, когато една фирма формира цената, а другите фирми от отрасъла я следват. Съгласно съвременното законодателство повечето форми на картели и споразумения са извън закона.
С изследването на олигопола завършваме анализа на четирите основни пазарни структури – съвършена конкуренция, чист монопол, монополистическа конкуренция и олигопол – който разкрива многообразието на реалните пазари и съществуващата зависимост между пазарните структури и фирмения избор и поведение.