Показват се публикациите с етикет банково право. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет банково право. Показване на всички публикации

четвъртък, декември 20, 2007

БАНКОВО ПРАВО

21. Надзор върху дейността на ТБ. Организация на банковия надзор. Квестор.


ЦБ упражнява надзор върху дейността на банките. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими документи, да извършва проверка на място. Тя не носи отговорност за вреди причинени при упражняване на надзор.
Когато осъществява проверка на място органите на банковия надзор имат право на: свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност, да назначават експерти, да извършва насрещни проверки, да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица причинили щети и т.н.
ЦБ може да приложи различни мерки и санкции, когато установи, че банката или нейни администратори или акционер са извършили нарушения, като: нарушаване разпоредбите на ЗБ или други нормативни актове, нарушаване изискванията за доверителност, застрашаване интересите на вложителите и т.н. В тези случаи ЦБ може да отправи писмено предупреждение до банката, да наложи по-строги надзорни изисквания, да ограничи дейността на банката, да назначи външен одитор на банката и т.н.
Актовете за налагане на принудителни административни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не могат да ги обжалват по съдебен ред. Съдът по искане на ЦБ вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства и ги обнародва в ДВ.
При извършване на нарушение една от мерките, която може да наложени ЦБ е да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок.
Квесторът е ФЛ и трябва да отговаря на определени изисквания напр. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до 6 степен или по сватовство до 3 степен на член от управителния орган на банката, да не се намира с банката или с нейн длъжник в отношения, които пораждат основни съмнения за неговото безпристрастие и т.н.
За тази цел квестора декларира писмено пред ЦБ за обстоятелствата. Квесторът не може да управлява банката повече от шест месеца, освен ако ЦБ е отнела лицензията на банката, правомощията се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор.
ЦБ може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място.
С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителен съвет се преустановяват и се упражняват от тях. Квесторите се отчитат за дейността си само пред ЦБ и при поискване й предоставят незабавно отчет. Те имат неограничен достъп и контрол върху счетоводната и друга документация нейното имущество, помещенията и т.н.
След назначаването си като квестори те осигуряват защита на активите на банката , променят или създават нови пароли за достъп до компютрите на банката, като предоставят достъп само на ограничен брой служители, променят реда за влизане в сградата на банката и помещенията, където се съхранява имуществото, документацията, оборудване и други, чрез достъпа, до който може да се накърнят имуществени интереси на банката, прекратяване плащанията на дивиденти или др.форма за разпределение на капитала и т.н.
Ако лицензията на банката не е отнета, квесторите имат право да вземат решение за преобразуването, чрез вливане или сливане друга банка, която подлежи на одобряване от ЦБ.
Квесторите упражняват правомощията си с грижа на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено. За своята работа той получава възнаграждение ат ЦБ.


22.Административнонаказателна отговорност.



Административнонаказателните разпоредби се съдържат в закона за банките чл.99 до чл.101, където съдържанието на ал.2 от чл.99 определя глоба в размер до 5 хиляди лева, стига деянието да не съставлява престъпление на този, който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея.
Ако нарушението е извършено чрез средствата за масово осведомление, глобата е в размер от 5хиляди до 20хиляди лева, но ако лицето е ЮЛ се налага имуществена санкция от 50хиляди до 200хиляди лева.
Който наруши ЗБ, неговото прилагане, нормативните актове, се наказва с глоба от 370 до 2200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
Актовете за констатираните нарушения посочени по-горе се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управлението “Банков надзор”, лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършва по реда на ЗАНН.
Извън случаите посочени в ЗБ, административните актове могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на ЗАПроизводство. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето на жалбата.


23. Ликвидация на банката.



Ликвидацията на банката бива принудителна и доброволна:
1. Принудителна – при нея на всяка банка, на която ЦБ е отнела лицензията за извършване на банкова дейност се образува производство за принудителна ликвидация. Производството се образува от окръжния съд по седалището на банката. По искане на ЦБ в искането се посочват основанията, въз основа на които е отнета лицензията. Някои от основанията са: банката не започва да извършва разрешена банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешение, банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията и т.н. Ако не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на ТЗ. Банката, намираща се в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка, но само с разрешение на ЦБ, и ако задълженията на банката се поемат изцяло от придобиващата банка. Разрешението за вливане се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
2. Доброволна ликвидация – решението за доброволна ликвидация на банката може да се вземе от общото събрание на акционерите само след предварително разрешение на ЦБ. Такова разрешение се дава, ако ЦБ установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и други кредитори. Когато се установи в процеса на ликвидация, че банката е неплатежоспособна, ликвидаторът предлага на ЦБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката. Когато въпросите не са уредени в ЗБ, се прилагат разпоредбите от ТЗ.


24. Особености в режима на несъстоятелност на банките.



Правната уредба на този въпрос се съдържа в ЗБ, а за неуредените в ТЗ. Производството по несъстоятелност се открива, когато ЦБ е отнела лицензията й и само тя може да иска от съда откриване на производството. Съдът образува делото в деня на получаване на искането. Заседанието е при закрити врати с участието на прокурор и с призоваване на ЦБ и банката.
Ако от формална страна искането на ЦБ отговаря – съдът трябва да обяви неплатежоспособността на банката, да открие производство по несъстоятелност, да обяви банката в несъстоятелност, постановява общата възбрана и запор и т.н. От датата на решението на съда всички отпуснати от банката кредити без обезпечение стават изискуеми.
Има предложение, както в САЩ с тези въпроси да не се занимава съда, а да става по административен ред, за да не се отлага с месеци едно дело, докато се източи цялата банка. В САЩ става чрез агенции, които ако преценят, че банката не спазва предписанията и че има предпоставки за несъстоятелност се ликвидира веднага. Гледа се по административен ред, слага се квестор, за да се гарантират правата на вложителите. Не може да има либерални принципи в това отношение.
Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при ЦБ. Синдикът представя на съда и на ЦБ всеки месец, а при поискване незабавно отчет за своята дейност. ЦБ от своя страна може да извършва проверки на място да верността на отчетите. Не може да бъде синдик на банката лице, което е временно синдик или синдик на друг търговец. Това обстоятелство се установява с декларация.
Кредиторите предявяват вземанията си пред синдика в срок 1 месец от обнародване на решението. Вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени. В производството по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда и не се предлага план за оздравяване на банката.
По искане на синдика или на ЦБ съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие, да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник. За да продаде банката като предприятие синдикът може да намали пропорционално размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона.
Съдът одобрява сделката според получаване на писмено становище от ЦБ. Предлагането на банката в несъстоятелност може да бъде продадено само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната. Купувачът отговаря само за задълженията, които е поел по одобрените от съда условия на сделката. В последствие, ако се установи, че купувачът не е изпълнил задълженията си ЦБ отнема лицензията.
Производството по несъстоятелност приключва с решение на съда, когато имуществото на банката е разпределено. То се изплаща в следния ред:
вземания, обезпечени със залог или ипотека
вземания, заради които се упражнява правото на задържане
разноските по несъстоятелност и т.н. /чл.95 ЗБ/

БАНКОВО ПРАВО

14. Банкова карта


БК е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, която се използва многократно за идентификация на картодържателя и за извършване на следните операции: теглене на пари в брой, чрез терминални устройства АТМ, превод между сметки чрез терминалните устройства АТМ. БК се издава въз основа на договор и само на ФЛ. БК се издава за определен срок. Името на картодържателя, № на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставя върху лицевата й страна.
На всяка карта има определен персонален идентификационен номер /ПИН/, който е най-малко четирицифрен. ПИНът може да бъде използван само заедно с картата, за която е определен.
Ако картодържателя забрави своя ПИН издателят издава нова карта с нов ПИН. Въвеждането на ПИН от клавиатурата на терминалното устройство АТМ или ПОС има действието на правно валиден подпис. Всеки картодържател има възможност да променя своя ПИН чрез терминалното устройство. Издател на банкови карти може да бъде само банка, но трябва да отговаря на определени изисквания:
На територията на нашата страна се изгражда система за обслужване на плащания с банкови карти “БОРИКА”. БНБ е банката, която определя ЮЛ за национален оператор, който поддържа и развива тази система.
БК се издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, но при условие, че за операцията с картата е открита банкова сметка. Преди сключването на договор издателят информира писмено другата страна за всички свои правила и условия за издаване на БК като: описанието и начина на използване на БК и терминалните устройства, видовете такси, дължими от картодържателя, лимитите за теглене на пари и т.н.
С договора за БК издателят се задължава да извършва нареждания на картодържателя. Картодържателя се задължава да ползва БК само лично в съответствие с условията за нейното издаване и ползване, да пази в тайна своя ПИН, да уведомява незабавно издателя за унищожаване, изгубване, кражба и т.н.
Издателят и националният оператор са длъжни след получаване на уведомление да вземат всички необходими мерки за спиране на използването на БК.
Картодържателя може да тегли пари от терминалното устройство до размера на определената за него максимална сума за денонощие /лимит/.
След извършване на всяка операция с БК издателят е длъжен да осигури възможност за писмено уведомляване на картодържателя за вида, датата, часа и № на операцията, както и терминалното устройство, сумата на операцията и т.н. Картодържателя връща картата на издателя в едномесечен срок от датата на изтичането на срока й.
Отговорности:
Ако издателят и националният оператор са уведомени за унищожаването, изгубването, подправянето, открадването и т.н те отговарят за вредите, освен ако картодържателите действат умишлено.
Издателят отговаря за вредите от операции, неодобрени от картодържателя с малки изключения.
Отговорността на издателя обхваща: неизпълнението или неточно изпълнената операция, както и когато неизпълнението на операцията с БК се дължи на недостатък на картата, на терминалното устройство, освен ако неизпълнението се дължи на съзнателно поведение на картодържателя.
Отговорността на издателя може да бъде разширявана с договора.
Всяка операция, извършвана с използването на БК чрез терминално устройство се регистрира автоматично в хронологичен ред съгласно операционното правило на националния оператор чрез определени технически средства.


15. Банков кредит



Лихвата по банковия влог и депозит е нещо много различно от закъснителната лихва по ЗЗД, защото представлява цена на услугата. Лихвата при договора за банков кредит е капитализирана – тук няма забрана за анатоцизъм и лихвите се капитализират т.е лихва върху лихва.
За да се избегне това много банки включват клаузи за антиципадитни лихви, т.е лихва, която се прихваща.
Пример: Кредит за 10000$ за 1 година като лихвата е 10%, имаме 1000 долара лихва. Те се прихващат и той получава 9000 долара. По този начин банката се застрахова от едно несвоевременно плащане на главницата и лихвите .
Видове договори за банков кредит:
-контокурентен кредит – договор за попълване недостига на оборотни средства; -краткосрочен кредит за закупуване на материали и т.н;
-ломбарден кредит – кредит, при който за обезпечение служи учреден залог върху движими вещи. Този залог става по реда на особените залози;
-варантен кредит – за обезпечаване служи произведената продукция. Използва се в случаите, когато има непрекъснато производство с големи обеми;
-сконтов кредит – в случаите, когато банката сконтира записи на заповед;
Обезпеченията по договора за банков кредит не бележат отличия от общата класификация на обезпеченията в облигационното право – лични и реални обезпечения. В банковото право преобладават реални обезпечения – това важи за договори между банки и търговци, а между банки и ФЛ по-често се използват личните обезпечения.
Залога на акции е съществен инструмент за обезпечаване на банковия кредит. Банковите залози са особени залози.


16. Кредитно писмо. Документарен акредитив.



С кредитно писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер. То може да е отправено до няколко банки и в различни населени места.
Кредитното писмо няма нищо общо с кредитите, независимо от наименованието и представлява опростена форма на акредитирано плащане.
Лицето, овластено да получи сумата е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски. Следователно това е възмездителна сделка. Банката от своя страна е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо.
Правната уредба на акредитив се съдържа в ТЗ. Той е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните документи в него. Банката от своя страна може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на други условия по акредитива и плащането на сумата.
Акредитивната форма и договорът за акредитив са едни от най-старите банкови сделки за гарантиране на един стоков договор. Той се използва обикновенно при дистанционни продажби по време и място . По него има на-малко три страни – купувач, платец, или наредител нарежда да се открие акредитив, като отправя писменно изявление до обслужващата го банка. Неговата банка приема нареждането и се сключва договор за откриване на акредитив. Съдържанието да се плати на определено лице при определени условия / стока, фактура, сертификат за качество, транспортен документ и т.н/, уговорени между платеца и получателя на сумата. Така се гарантират интересите в еднаква степен както на купувача, така и на продавача.
Между банката на купувача и банката на продавача съществува кореспондентски договор. Банката на продавача е задължена да плати на продавача, при спазване на уговорените условия. В нареждането се определя и срока за усвояване на сумата.
Акредитивът се дели на:
-отменяем – може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен и -неотменян – ако от акредитива не следва друго, но може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице. Ако неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива т.е. акредитивът може да бъде потвърден и непотвърден. По чл.438 от ТЗ акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго. При договорът за акредитив субсидиарно се прилага договора за поръчка.
От голямо значение е акредитивната строгост – банката не се интересува от фактическите отношения между страните, не се явяват арбитри, нито следователи, а само проверяват от формална страна уговорените условия – формално проверяват документите, а не фактическото състояние по сделката .
Договорите за акредитив са:
-формални;
-абстрактни /банката и страните по акредитираното плащане са независими от търговския договор между бенифициера и платеца/ и консенсуални.


17. Банково инкасо, банково документарно инкасо.



Правната уредба се съдържа в ТЗ, където са уредени двата договора за банково инкасо и за банковото документирано инкасо.
С договора за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.
Първо има сключване на договор за разплащателна сметка. Имаме инкасиране на една сума от страната на един платец. Начинът се урежда с наредба №3 за плащането. Оттеглянето може да бъде направено само до момента, в който страната не е била задължена. В този договор могат да се уговарят различни условия.
При договора за банковите документи инкасо, банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със сметки или други документи срещу заплащане на сума, която банката трябва да събере или да извърши други инкасови действия.
В този случай банката се явява един прехвърлител. Този договор е предвиден най-вече с оглед възможността да се оперира със складови записи, менителници и т.н.
И при двата вида договора наредителя трябва да плати на банката уговорените разноски. Отговорността на банката при изпълнението на банковото и банковото документно инкасо е само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.
Ако от обстоятелствата не следва друго, за банките и банковото документно инкасо се прилагат съответните разпореждания на договора за поръчка. Следователно те са субсидиарни сделки.
Особеното при двата договора е, че при смъртта на наредителя те не се прекратяват.


18. Банков превод.



Правната уредба се съдържа в ТЗ и наредба №3 за плащанията.
С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да се плати на посоченото от него лице.
Договорът за банков превод е известен и с едно счетоводно понятие вирмент, платежно нареждане. Наредителят нарежда на банката да плати на определено лице, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметка на получателя.
Всичко това се предхожда от откриване на сметка, по която действително да са внесени пари. Следователно, за да се сключи такъв договор и да се изпълни реално, трябва да има пари в сметката, която наредителят открие т.е имаме реален договор. Този договор е част от механизма за разплащане по безкасов път.
Договорът за банков превод е несамостоятелен, защото обслужва други видове договори. Платежни документи за директен превод се съставят от наредителя, който носи отговор за настъпилите последици от неправилното им съставяне. Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане.
Клиентът, който очаква да получи превод може да поиска от банката да извърши проверка за неговата сметка относно състоянието на платежния процес. Сделките по банков превод се извършват компютърно, чрез системата Бисера, която е задължителна за всички банки и се подчиняват на строго определени реквизити.
Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за дадено нареждане, то неможе да бъде отменено или изменено.


19. Банкови плащания.



Плащане може да се извърши срещу и по всяка разплащателна сметка в банка. Банката не контролира предмета на сделката, в резултат от която е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента.
Безкасовото плащане чрез Бисера се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи в 2 екземпляра. Банката въвежда платежен документ в платежната система, като изпраща електронно съобщение по Бисера, която съдържа всички реквизити на платежния документ. Банката на получателя на плащането заверява стойността му според съдържанието на електронното съобщение.
Всички банки създават организация за обработка и съхранение на платежните документи. При поискване от участник в платежния процес банката предоставя копие от платежния документ, на основание на което е инициирано плащането, а Бисера издава писмен документ, чрез който удостоверява изпратените електронни съобщения.
Документите за плащанията задължително се обработват в рамките на работен ден. Плащането може да се извърши само до размера на наличността по сметката .
Плащанията се извършват по хронологичен ред , в който документите за плащане са постъпили в банката. Банките не следят за законосъобразността на сделките освен, ако не е предвидено друго.
Ако липсва покритие по сметката на платеца, банката въвежда документите в платежната система в деня, в който са осигурени средства по сметката. Банката връща в договорения срок документите, за които не са осигурени средства за плащане.
Банката на получателя на плащането заверява стойността му в деня, в който нейната разплащателна сметка в БНБ е била заверена.
Безкасовите плащания чрез Бисера между клиентите на различните банки и между банките се извършва чрез прехвърляне на суми по разплащателни сметки на банките в БНБ. Ако не е договорено друго, безкасови плащания между клиенти на една и съща банка се извършват в деня на постъпване на платежните документи в банката при наличие на покритие по сметката на платеца.


20. Безкасови плащания – общи условия. Форми на плащания.



Формите, по които се извършват безкасови плащания на територията на страната са:
Директен превод – плащане по нареждане на платеца, въз основа на което банката задължава стойността му и прехвърля сумата посочена в нареждането по сметка на получателя. Платежните документи за директен превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправомерното им съставяне. Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане само до изпълнението му.
Акредитивна форма – наредителят възлага на банка да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от платеца, като предварително постави условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива. Банката уведомява получателя за размера и условията, при които е бил открит акредитива. Тя го закрива след изпълнение на задълженията си по него.
Незабавно инкасо – може да се извърши само, ако платецът предварително даде съгласие плащането да стане незабавно от негова сметка по искане на получателя. Ако платецът е поставил условия за прилагане на незабавно инкасо, банката приема искането за незабавно инкасо на получателя, едва след като се убеди, че са изпълнени условията. Когато по сметката на платеца няма исканата сума, сумата се плаща изцяло в момента, когато по сметката постъпят нужните средства.
Плащане с чекове – те трябва да бъдат регистрирани в БНБ. БНБ може да откаже регистрацията на чековата форма, при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническото оформление. Чековете се издават само върху бланки от чековите книжки, получени от банката. Чековете се издават до размера на остатъка по сметка на платеца и договорен кредит по тази сметка. За издавани чекове без покритие банката може да откаже на клиента да го обслужва с тази форма на плащане. Клиент, загубил чекова книжка незабавно уведомява банката, която ги е издала.
Плащане с банкови карти – електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен носител. Издава се въз основа на договор за определен срок. БК може да се издаде само на ФЛ, които могат да теглят пари в брой чрез терминални устройства, да се плаща чрез терминални устройства, превод между сметки, справки и други операции.
Банката прилага формата на плащане, която е наредена от титуляра на сметката или искана от получателя по плащането съгласно постигнато споразумение между него и титуляра на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти на коя от формите на безкасово плащане само ако ги уведоми предварително в писменна форма.

БАНКОВО ПРАВО

6. Небанкова финансова институция – понятие, правен режим, лицензиране, управление. Видове небанкови финансови институции.

Небанковите финансови институции също са субекти на българското гражданско право. Това са лица, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече сделки – финансов лизинг, придобиване и управление на дялови участия , сделки с чуждестранни средства за плащане. В срок от 14 дни от започване на дейността си, те уведомяват ЦБ за кръга на извършваните от тях сделки.
Финансовата къща се отличава от дружествата, които се занимават с покупко-продажба на ценни книжа. Формата, в която могат да съществуват финансовите къщи са АД, ООД. Има разлика между определенията на обменно бюро и финансова къща, които се съдържат във Валутния закон обн. В ДВ м.09 1999г.
Според чл.3 ал.1 всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро е длъжно да се регистрира в 14 дневен срок от започване на дейността. В изпълнение на своята дейност те са длъжни да спазват изисквания, установени в наредбата на министъра на финансите.
При финансовите къщи се изисква писменно разрешение от БНБ, която издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за изискванията, които следва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си.
Или “обменното бюро” е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. Финансовата къща е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по банков път.

7. Капитал и капиталова адекватност на ТБ. Резерви.

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малко от 10 млн. лева.
Собствен капитал се нарича капиталовата база, чийто минимален резерв, структура и съотношението се определя с наредба от ЦБ – наредба №8 за капиталовата адекватност на банките.
Първичният капитал се образува от сбора на внесения капитал, фонд”Резервен” и други резерви с общо предназначение. Съществуват и допълнителни капиталови резерви. Съвкупността от първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, инвестициите в акции или други форми на дялово участие образува собствения капитал на банката.
Капиталовата адекватност е емпиричен показател , който изразява актуалното финансово и платежно съотношение между основния капитал и общата стойност на активите. Има много показатели, повечето от които са икономически показатели, които постоянно се менят.
Всички ТБ поддържат задължителен минимален резерв в ЦБ, чийто размер се определя с Наредба №21 на БНБ. Този минимален резерв е % от основния капитал, който е почти равен на лихвения %. Ако се увеличи с десети лихвения %, веднага се променя този %. За да се поддържа капиталовата адекватност, разликата се покрива с по-висок процент по кредитите. Този по-висок % по кредита има негативно значение.
Освен този задължителен минимален резерв банката образува фонд резервен като отделя най-малко 1,5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите.

8. Ликвидност – понятие, правен режим.

Банките трябва да управляват своите активи и пасиви по начин, който им гарантира, че редовно и без загуба могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.
Основната цел на системата за управление на ликвидността е да подготви планове за оцеляване на банката в случай на непредвидено изтичане на паричните й средства, дължащо се на някакви събития /измами/.
Коефицентът на ликвидност на една банка показва нейната фактическа способност да посреща задълженията си или да плаща във всеки един момент, т.е да има налични ликвидни средства.
Ликвидни активи на банката са:
-банкнотите и монетите в наличност;
-средствата по сметките в БНБ, без задължителния минимален резерв;
-средствата по разплащателните сметки в други банки;
-бонове и облигации в Правителството на РБ и други активи, които БНБ е определила като отговарящи на изискванията за ликвидни активи;
Освен това, съотношението, характеризиращо коефицента на ликвидност се определя като съотношение между налични пари и привлечени средства. Има и други коефиценти, които са извлечени от банковата практика.
Изисква се постоянно и непрекъснато да се управляват парите-ефективно, с безкомпромисни правила. Затова е ниобходимо да има централизиран контрол върху ликвидността на банката, постоянно наблюдение и оценка на необходимите за в бъдеще парични потоци и на достатъчността на ликвидните активи на банката, подходящо планиране на извънредните обстоятелства /ако може/ и т.н.
Освен това съветът на директорите /упр.съвет/ на всяка банка приема вътрешните правила за управление на ликвидността, т.е съдържат принципите за управление на ликвидността, планове за действие при извънредни обстоятелства, метода, използван за управление на ликвидността, задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката отговарящи за отчетността и управлението на ликвидността.
Във всяка банка трябва да има орган за управление на ликвидността, който е пряко подчинен на съвета на директорите. Този орган дава пълни отчети за своите оперативни решения.

10. Банкови сделки – понятие и видове.


В ТЗ се говори за банкова дейност. Банковата дейност е по-широк по предмет институт, защото включва и други операции, които не могат да бъдат квалифицирани като банкови сделки. Всъщност от юридически аспект, правото на банкова дейност се квалифицира като субективно търговско правомощие на банката или небанковата институция. Това правомощие възниква от момента на лицензирането и вписването й в Търговския регистър, като банкови сделки са самите сделки, като възникналият субект може да включва:
Преди да разгледаме отделните видове сделки, трябва да посочим критериите за квалифициране на сделките. Видовете банкови операции се делят на:
-пасивни;
-активни;
-неутрални;
Това разграничаване е необходимо, защото понякога най-добре става ясно, какъв е предметът на банковата дейност.
Пасивните банкови операции са свързани с набирането, привличането на чужди средства, капитали от неограничен кръг трети лица. Те се явяват много важна предпоставка за банките. Типична банкова пасивна операция е договорът за влог. Така се акумулират пари и банката е една пасивна страна в този договор.
Активните банкови операции са свързани с предоставяне за временно ползване на неограничен кръг трети лица на така набраните средства или капитали. Основната форма и най-типична сделка, чийто предмет са активни операции е договорът за банков кредит. Чрез него се предоставят за временно ползване пари, средства на кредитополучателя, а това са активни операции.
Най-много по вид и по брой са неутралните операции. При тях банките не влагат средства за извършването им.
Тук банката се явява един посредник. Типичен пример са безкасовите плащания ,например банково инкасо или банков превод и т.н.

11. Банков влог и банков депозит


Правната уредба е в ТЗ. Легална дефиниция на обикновен влог е в чл.420 от ТЗ, където банката се задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог.
При прочит на този член от ТЗ стигаме до извода, че предмет на договора е предоставяне от влогодателя на пари.
Паричния влог е действително най-широко разпространения договор за банков влог. Банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
Договорът за банков влог, когато се влагат пари от влогодателя е неправилен влог, защото тук собствеността преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. Следователно този договор поражда транслативен ефект. Парите стават собственост на банката, която ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги управлява, че да може да ги върне всеки момент.
В ал.2 на чл.420 е предвидено правило за уговаряне срока на връщане на влога в полза на влогодателя. Срока винаги е уговорен в полза на влогодателя, тъй като влогодателя може всякога да поиска връщането на вложена вещ. Разбира се, законът предвижда една “санкция”т.е. занижаване цената на сделката – ще му бъде платена по-малка лихва.
За договорът за банков влог може да се каже, че той е: двустранен, възмезден, формален, самостоятелен договор. Неговото изпълнение не е поставено в зависимост от друг договор.
Договорът за банков влог е реален договор – неговото сключване настъпва в момента на реалното влагане на парите по сметка на влогодателя. Той се предхожда от сключването на договор за разплащателна сметка.
По договора за банков влог банката дължи лихва. Тези лихви не са закъснителни /по ЗЗД/, а представляват цената на услугата. За срока, през който банката управлява парите, тя дължи цена. Няма възражения за непреодолима сила.
Банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Тук съществува една оборима презумция, че до доказване на противното, написаното в този документ е вярно. При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не дължи второ плащане и не носи отговорност, ако е платила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Допуска се да се теглят суми от паричен влог от пълномощник, но само ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
Разновидност на договора за банков влог е договора за банков депозит. Тук става дума за движима вещ. Движима вещ може да бъде родова или индивидуално определена – ценности, ЦК и др. Ето защо договорът за банков депозит е договор за правилен влог. Този договор е двустранен, възмезден или реален.
Банката може да се задължи да управлява вложените ЦК, но това в България на този етап е трудно приложима, поради липса на свободни ресурси.


12. Банкова касета.



Правната регламентация на договора за банкова касетка се намира в ТЗ /чл.451-454/. Този договор по своята правна характеристика е договор за правилен влог и има за предмет приемане за определен срок срещу възнаграждение пари, ЦК, други вещи и документи.
До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят. Всъщност единствено ползвателят разполага с ключ, банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя. Банката не може да провери какво има вложено в нея. Най-често това са пари. Страна по договора за банкова касетка може да бъде само банка, небанкова институция не може да бъде страна. Друга страна може да бъде ЮЛ или ФЛ.
Съдържанието на касетката може бъде обявено, така и необявено. Договорът е двустранен и възмезден, тъй като банката е задължена да пази даденото, а задължението на влогодателя е да плати разноските за съхранението.
Съществува забрана за поставяне на предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката. Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването /рентген-дали няма взрив или други подобни материали/. Наред с правото да развали договора при неплащане на уговореното възнаграждение от страна на влогодателя, банката може да поиска отваряне на касетката с участието на нотариус и да упражни вещно право на задържане до заплащане от клиента на дължимите разноски.


13. Банкова сметка. Откриване и водене на банкови сметки. Разплащателни сметки.



За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и във валута банкови сметки. Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка, към която се прилагат определени дейности / спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката и т.н. /.
Всяка банка има право да постави изискване за минимален остатък от сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметката. Банката не е длъжна да мотивира отказа за откриване на сметка.
След откриване на сметка, банката уведомява писмено титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на неговия представител или му изпраща по пощата извлечение за движението на сметката за деня на промяната. Банките могат да договарят със своите клиенти и реда за уведомяване.
Титулярът на сметката може да се разпорежда със средствата по нея само като прилага стандартни форми на платежните дейности. Той може да плаща, да внася и да тегли пари в брой.
Банката не може да откаже на титуляра да извърши безкасово плащане срещу неговата сметка, стига плащането да е допустимо по действащото законодателство. В случай на невъзможност да плати в срок от три дни, банката е длъжна незабавно да уведоми писмено БНБ и лицето, предявило нареждане или искане за плащане.
Видове банкови сметки:
-Разплащателни сметки – за съхранение на пари;
-Депозитни сметки;
-Сметки на разпоредители с бюджетни средства – за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;
-Спестовни сметки – за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка;
-Набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение;
-Акредитивни сметки – за предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията, поставени при откриване на акредитива;
-Ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
-Особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност.
Банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки със специален режим, като съгласуват пред БНБ реда на ползване на парите по тези сметки. При откриване на сметката банката я означава с номер.
Разплащателната сметка е една от най-често използваните сметки в нашата практика. С договорът за РС банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания.
Договорът е формален, а изискването за писмена форма е условно. Този договор има белезите на договор в полза на трето лице, защото той е несамостоятелен договор. Титулярът на сметката ще извършва плащания по тази сметка в полза на трето лице.
Други го оприличават като предварителен договор, защото с него се приема обещанието да се сключи окончателен договор.
Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение, следователно договорът е двустранен, тъй като задълженията по него възникват за двете страни. Основната задача на титуляра е да захрани сметката с пари.
Договорът е реален, защото е сключен, когато по сметката постъпят пари. Ако не се вложат пари, той има характер на предварителен договор. Договорът за разплащателна сметка е договор сключен при общи условия.
Към договорът за РС се прилагат разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго.

БАНКОВО ПРАВО

1. Предмет и система. Хетерогенен характер на банковото право.

С развитието на пазарната икономика у нас терминът банково право започна все по-често да се споменава в медиите, в разговорите и т.н. Той може да се разглежда в няколко аспекта:
Първият и най-важен е като отрасъл следователно БП е съвкупност от правни норми, които регулират обществените отношения ,възникващи във връзка с осъществяването на банкова дейност. В тези отношения винаги едната страна е банка или небанкова финансова институция.
С термина БП се означава и науката, чийто предмет е изучаването на БП като отрасъл, т.е като част от обективното материално право.
Банковото право се среща и като правно явление, което е продукт на икономическа необходимост да се ръководят определени процеси в икономиката, които са породени от банковата дейност.
За обособяването на отрасъла БП голямо значение има предметът на правно регулиране. С неговото точно определяне се решават въпроси за обособяването на БП като самостоятелен отрасъл и неговото разграничаване от останалите отрасли в правото.
Предметът на БП са банковите отношения, т.е онези отношения, които възникват с осъществяване на банкова дейност. По своето естество те са финансово-парични отношения, които се пораждат по повод сключването и изпълнението на банкови сделки. За тези отношения може да се каже, че те са правоотношения, тъй като в тях се включват права и задължения на субектите.
С всичко казано до тук се вижда, че предметът на БП има комплексен характер. Той не е хомогенен, тъй като включва в своя състав както търговски така и граждански правоотношения.
В БП се преплитат както институти на Търговското право, като търговски сделки, така и чисто административни правоотношения, породени от овластяването на ЦБ с властническите правомощия.
От тук следва и че методът на правно регулиране ще бъде комплексен. При равнопоставени субекти, методът ще е такъв, какъвто е характерен за гражданското право. Правната норма на тези отношения ще е от диспозитивен характер. При правоотношения от публичноправен характер, правните норми включващи се в БП ще имат императивен характер.

2. Източници. Йерархия на източниците.


Предметът на БП има комплексен характер. Той не е хомогенен, тъй като включва в своя състав, както търговски така и граждански правоотношения. Ето защо имаме много закони и подзаконови нормативни актове, които формират отрасъла.
Основният източник е Конституцията. В нея се третира равнопоставеност на субектите от там на банките. Върху нея се изграждат специални закони ,представящи втория основен източник, а именно Закон за банките, който е съобразен с европейския директив ЗБНБ, Валутен закон, Закон за особените залози и т.н, подзаконови нормативни актове-Наредба №3 за плащанията от 10.07.1992година, Наредба №8 за капиталовата адекватност от 15.07.1997 година.
От гражданските закони това са : ЗЗД – общата част и разпоредбите свързани с личните и реални обезпечения, договорът за влог и заем, ГПК, ТЗ. За източник може да се смята и закона за застраховането. Дружествата се смятат за субекти на Банковото право.

3. Централна банка – правен режим, място в банковата система, устройство и управление

Всяка държава има ЦБ. Нейната регламентация е уредена в Закона за българската народна банка ,обнародван в ДВ бр.46 от 10.06.1997 година с последни изменения бр.45 от 30.01.2002 година. По силата на чл.1 ал.1 от същия закон “БНБ е централна банка на РБ. Тя е юридическо лице.”
Основната задача на ЦБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика и да съдейства за създаването и функционирането на платежни механизми.
Това, което отличава ЦБ от останалите банки е:
-Правото и да емитира банкноти и монети в страната
-Тя е емисионна институция и няма друга институция с такова право
От друга страна на ЦБ са признати регулативни и контролни функции, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
От съществено значение за законовия статут на БНБ, което е дефинирано и в К и в Закона, е нейната абсолютна независимост от органите на държавната система. Тя не е в позиция на подчиненост, тя се отчита единствено на НС. Това е важна законова гаранция за нейната независимост, защото тя изпълнява държавния бюджет, което означава, че всички бюджетни средства, приходите се акумулират в ЦБ. След всичко казано до тук могат да се правят следните изводи:
-ЦБ има изключително право да емитира пари и като емисионна институция носи непосредствена икономическа отговорност за състоянието на паричния оборот в страната. -Тя контролира съотношението на количеството пари и стоки.
-ЦБ е овластена от закона да регулира и контролира дейността на другите ТБ. Това взаимоотношение между БНБ и другите банки е изрично регламентирано в гл.6 на ЗБНБ. -Едно от най-важните средства за регулиране , с което е овластена ЦБ е лихвения %. Той има съществено значение, защото ако се повиши лихвения % в банковата сфера всички лихви по влоговете се повишават. Това рефлектира върху икономиката, защото слабите предприятия не могат да взимат кредити и отпадат от пазара, възпрепятства се и създаването на нови предприятия и това води до стагнация
Във валутната сфера високия лихвен % на местната валута, води до засилено търсене на местна валута.
Структура и управление на ЦБ:
Органите на управление са регламентирани в чл.10 ЗБНБ и те са: управителен съвет, управител и трима подуправителя.
Управителния съвет се състои от 7 члена – управител на банката, трима подуправители и трима други членове. Всички те трябва да бъдат български граждани. Като израз на независимост на ЦБ е предвиден ред за избор на управител. Той предлага, а НС одобрява подуправителите. Другите трима членове се назначават от президента на Републиката. Мандатът им е 6 години, като може да бъде прекратен предсрочно по чл.14 от ЗБНБ. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга платена дейност. Другите трима членове на УС не могат да извършват друга дейност в БНБ, както и да работят за банки или в изпълнителната власт. Управителят и подуправителите полагат клетва пред НС, а останалите пред президента. УС заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се ръководят от управителя, а в негово отсъствие от определен от него подуправител.
Правомощия на УС
-определя % на минималните резерви, които банките трябва да държат;
-определя лихвения % по операциите на банките;
-приема правилника за дейността си;
-приема решения за издаването на нови банкноти и монети;

4. Търговска банка – понятие, учредяване. Правен режим на лицензирането на банковата дейност. Управление. Видове търговски банки.

Законът, който урежда ТБ-и , тяхното учредяване, прекратяване, ликвидацията им, управлението им, както и отношението между банките и между ТБ и ЦБ е Законът за банките. Този закон е относително нов обнародван в ДВ, бр.52 от 1997г. с последни изменения в ДВ бр.45 от 30,04,2002г. и може да се счита за един устройствен закон.
Според легалната дефиниция на ТБ тя е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск. Ако се направи анализ на това определение, основните изводи са:
-ТБ са акционерни дружества, не могат да бъдат други дружества /ТЗ/;
-ТБ извършва едновременно, както влогови, така и кредитни сделки – не една банка да събира пари, а да не дава кредити;
Двата вида сделки /банков кредит и банков влог/ са разрешени само за банкови институции.
Предметът на дейност на ТБ е строго определен. В чл.1 ал.2 са изброени сделките, които банката може да извършва: покупка на менителници, приемане на ценности на депозит, управление на банкови карти, финансов лизинг и т.н.
Учредяването и управлението на ТБ е уредено в глава втора на Закона за банките.
Тя се учредява като АД, доколкото в този закон не е предвидено друго. За учредяването се прилагат правилата на ТЗ с няколко особености:
За разлика от предметът на дейност на едно обикновенно АД, където включваме правилото, че всичко, което е извън посоченото като предмет на дейност на ТБ е забранено. Това е така, защото степента на риска при банките е много висока и по този начин законодателя се стреми да запази интересите на влогодателите, които във всеки момент могат да си поискат парите и те трябва да бъдат върнати. Освен това минималният капитал е много по-висок, за разлика от обикновенно АД. В глава 3 е засегната процедурата за издаване и отнемане на разрешения /лицензия/ за извършване на банкова дейност. Това разрешение се издава от ЦБ и се вписва в специален регистър. В чл.15 и 16 ал.1 се посочват условията, при които ЦБ отказва издаването на лицензия:
-Уставът и други учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.
-Уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на актовете, капиталът на банката и внесената част от него са под определения от ЦБ минимален размер и т.н.
Друга специфичност за ТБ е изискването на чл.8 от ЗБ. Той предвижда изрично банката съвместно да се управлява и представлява най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Има изискване към членовете на УС или съвета на директорите да не бъдат ЮЛ.
Видове ТБ:
По правноорганизационната форма у нас са познати само АД, но в международната банкова практика има и други видове банки – командитни дружества с акции в Германия, нещо подобно на ЕООД.
По предметно-функционален признак
-универсални банки;
-специализирани банки – обслужващи само разплащанията между търговци; -специализирани в търговия на ЦК;
Според вида на банковите сделки, които сключват:
-ломбардни банки – отпускат кредити срещу залог на движими вещи;
-сконтови – банкови сделки с ценни книжа;
-банки, извършващи само разплащания;
-банки, ориентирани към населението – спестовни каси;
-инвестиционни банки – те са за дългосрочни кредити и за големи проекти;
Съобразно сроковете на кредитиране:
-дългосрочно;
-средносрочно;
-краткосрочно;