Производството в дългосрочен период
В дългосрочен период
фирмата има възможност да достига определен обем на производството като
използва повече труд, или повече капитал, с цел да минимизира разходите, което
ще й осигури по-високи дългосрочни печалби. Изследването на проблема за избора
на най-подходяща производствена технология се основава на т. нар изоквантни
линии. Изоквантата показва различните комбинации от
производствени фактори, които дават възможност за производство на определено
количество продукция. Т. е. всяка точка от изоквантата съответства на различни
комбинации от производствени фактори и във всички точки продуктът е един и същ.
Колкото дадена изокванта е по-отдалечена от началото на координатната система,
толкова по-голям обем на производството тя представя. Това е свойство на изоквантите: изоквантата с най -
голям продукт е тази, която се намира най-високо в дясно. Картата на
изоквантите представя производствената функция на фирмата. Картата на
изоквантите е съвкупност от изокванти, всяка от които е свързана с различно
равнище на производството. Изоквантите винаги имат наклон надясно и надолу,
защото пределният продукт на използваните производствени фактори е положителен.
Наклона на изоквантата се определя като пределна норма на техническо заместване
- MRTS - между входните ресурси. Тя измерва отношението, при което фирмата
трябва да замести един производствен фактор с друг, за да поддържа един и същи
обем на продукцията. Например, величината, с която трябва да се съкрати
капитала, когато се използва допълнителна единица труд. По протежение на всяка
изокванта производствените фактори варират, докато производството е фиксирано.
Следователно за запазване на постояен обем на производството, за всяка
изокванта изменението в обема на производството трябва да е равно на нула. Т.
е.:
ΔL . MPL + ΔK . MPK = 0,
или ако преобразуваме:
MPK/MPL = - ΔL/ΔK = MRTS,
където:
MRTS е пределната норма
на техническо заместване на труда и капитала;
MPK е пределният продукт
на капитала; MPL - пределният продукт на труда;
ΔL е изменението на
количеството на фактора труд; ΔK - изменението на количеството на фактора
капитал.
Изоквантата притежава още
едно свойство: тя е
изпъкнала към началото на координатите. MRTS се намалява при придвижването
надолу по изоквантата, защото ефективността на използване на всеки
производствен фактор е ограничена. Колкото повече заместваме капитала с труд,
производителността на труда се намалява. Същото се отнася и до капитала.
Отчитането на този момент подчертава значението на балансираното комбиниране на
факторите.
Едно следващо свойство на изоквантите може да се определи по
следния начин: изоквантните криви не се пресичат. Причината за това е, че
понеже всяка точка от изоквантата се отличава със съответното за дадената
изокванта количество продукция, не е възможно в пресечната точка на две
изокванти да се отразяват две различни равнища на продукция.
Изследването на
изоквантите показва, че фирмата може да достигне определен обем продукция като
прилага различни комбинации от производствени фактори. На основата на
производствената функция и изоквантите в отговор на въпроса как да произвежда,
фирмата има поглед върху алтернативни производствени варианти и всички
технически ефективни методи за производство. Последните означават такива производствени
методи, които не допускат разхищаване на дефицитните ресурси.
При анализа на
производството в дългосрочен период следва да се обърне внимание върху избора
на необходимия размер или мащаб
на производството. Как се изменя обемът на произведената продукция когато
влаганите производствени фактори пропорционално нарастват? Когато факторите
капитал и труд се увеличават в равни пропорции, резултатите от гледна точка на
продукцията представяме чрез понятието възвръщаемост от мащаба. Обикновено се
говори за производствени функции, които показват постоянна, намаляваща или
увеличаваща се възвръщаемост от мащаба.
Ако производителят удвои
използваните количества труд и капитал за производството на дадена стока и
обемът на продукцията също се удвои, то производството се осъществява при
неизменна, постоянна възвръщаемост от мащаба. Т. е. размерът на фирмената
дейност не влияе на продуктивността на използваните фактори. Ако при удвояване
на факторите обемът на продукцията се увеличи повече от два пъти, то възвръщаемостта
е нарастваща. При нарастване на производствените резултати по-малко от два пъти
с удвояване на използваните фактори на производството, фирмата се сблъсква с
намаляваща възвръщаемост от мащаба.
В дългосрочен период фирмата се стреми да
разшири обема на производството като увеличава всички производствени фактори.
Същевременно нейният дългосрочен избор отчита възможностите за замяна между
производствените фактори с оглед най-ефективната им комбинация, както и
ефектите от мащаба на фирмената дейност при уточняване на производствения
капацитет.