Pro Bono

Уважаеми колеги, Настоящият практически наръчник представлява кратко систематизирано изложение на гражданския процес на Република България, така както е уреден във все още действащия Граждански процесуален кодекс /в сила от 1951 г./ Макар и приемането на нов ГПК да е непосредствено предстоящо, в съществената си част дадените практически напътствия ще запазят актуалността си, доколкото философията и логиката на процеса няма да претърпят промени. Автор на прегледа е съдия Красимир Влахов от Софийския градски съд. В правораздавателната система е от м.януари 1996 г., когато е назначен за младши съдия в СГС. От м.октомври 1997 г. е съдия в Софийския районен съд, в периода м.ноември 2001 г.- м.декември 2003 г. е заместник-председател на СРС и ръководител на неговата Гражданска колегия. От м.декември 2003 г. е съдия в СГС, Гражданска колегия. От 01.01.2005 г. и понастоящем е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието по гражданско право и процес. Хоноруван преподавател по ...

ЧАСТ ДЕВЕТА: ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА I. ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИСКА 1. Обезпечението на иска цели да предостави привременна защита на спорното право, докато спорът е висящ, срещу такива недобросъвестни действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца /най-често- разпореждане с имуществото, вследствие на което ищецът се поставя в невъзможност да се удовлетвори/. Посредством обезпечението, без да се предрешава спора, се съхранява съществуващото фактическо и правно положение до влизане в сила на съдебното решение, което окончателно ще разреши спора. Обезпечителната защита цели бързина и внезапност - затова на ответника не се връчва препис от молбата за обезпечаване на иска. По тази причина и компетентният съд при обезпечаване на бъдещ иск може да бъде съдът по местожителството на самия молител /т.е. съдът, до който той може веднага да се обърне/. Може да се обезпечава всеки иск без значение вида на търсената защита /осъдителен, установителен, конститутивен/. Най-...

V. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ /чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК/. Отмяната е самостоятелно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения. Това не е стадий на исковия процес, който вече е приключил, а способ в едно отделно и последващо производство да се преодолеят правните последици на решението, ако присъденото с него не съответства на действителното правно положение. На отмяна подлежат и влезли в сила определения за прекратяване на делото. Производство за отмяна не се образува служебно, а само по искане на заинтересуваната страна, обвързана от неизгодното за нея решение или определение. Основанията за отмяна са посочени изрично и изчерпателно в чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК и не могат да се прилагат разширително. Разликата е, че по чл.231 ГПК отмяна може да се иска от страните по делото, докато по чл.233, ал.2 ГПК отмяната защитава третите лица, които в качеството си на необходими другари са обвързани от съдебното решение, без да са взели уч...

III. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА /чл.213- 217 ГПК/ На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания: - тези, които преграждат по-нататъшния ход на делото. Такива са: определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица. - тези, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото. Такива са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл....

ЧАСТ ОСМА: ИНСТАНЦИОНЕН КОНТРОЛ I. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО Понятие: въззивният съд е второинстанционният съд, който разглежда делото в случай, че е сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция. Това е съд по същество - той е длъжен да разгледа и реши спора, а не да връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане /освен ако обжалваното решение е нищожно или недопустимо/. Освен това, пред въззивния съд могат да се събират и нови доказателства, които не са били събрани пред първоинстанционния. Особеност на въззивното производство е, че в него предметът и страните на делото вече не могат да се променят - тази възможност е приключила пред първата инстанция. Затова недопустимо е във въззивното производство изменение на иска, предявяване на нови искове, главно встъпване, привличане на подпомагаща страна. Когато първоинстнационен съд е районния, като въззивен действа съответният Окръжен съд. Ако първа инстанция е Окръжен съд, въззивен е съответният Апелативен съд. 1. Срок за п...

ЧАСТ СЕДМА: СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО. I. СПИРАНЕ НА ДЕЛОТО Понятие: Спирането на делото е временно преустановяване развитието на исковия процес, при което делото се запазва висящо /както и значението на вече извършените процесуални действия/, но се забранява извършване на процесуални действия на съда и страните, насочени към решаване на спора. Забележка: забраната за извършване на процесуални действия по спряното дело не е абсолютна. Същата се отнася само до същинските действия, свързани с разглеждане и решаване на спора по същество /провеждане на съдебни заседания, допускане и събиране на доказателства/. Няма пречка обаче да се иска обезпечение по спряно дело /вкл. обезпечаване на доказателства по чл.165 ГПК/, да се издават преписи, удостоверения, да се конституират правоприемници по чл.120 ГПК и т.н. Нещо повече - фактът, че делото е спряно, не е основание да се отказва извършването на такива действия. Основания за спиране: 1. Общо съгласие на страните /чл.182, ал.1, б.”а” ...

ЧАСТ ШЕСТА: УСЛОЖНЕНИЯ В ПРОЦЕСА I. ДРУГАРСТВО Понятие: Другарство /субективно съединяване на искове/ в процеса е налице, когато на страната на ищеца или на ответника участва повече от едно лице /съответно активно и пасивно другарство/. Допустимо е в два случая: - когато исковете от /респ. срещу/ другарите имат за предмет техни общи права или задължения. Например: иск за собственост, предявен от съсобствениците, или договорен иск, предявен от лицата, намиращи се на една страна в материалното правоотношение - купувачи, изпълнители, възложители, наемодатели и пр. - когато исковете почиват на едно и също основание /т.е. един юридически факт/. Пример: деликтен иск, предявен от няколко пострадали срещу причинителя. Съществува и едно допълнително изискване - исковете на другарите да подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и да са подсъдни на един съд. В противен случай производството следва да бъде разделено /аргумент от чл.103, ал.2 ГПК/. Например: ако в една искова молба до ...