19. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви.



В тази тема ще разгледаме как се определя общото равнище на цените и съвкупното производство на стоки и услуги в националната икономика. Ще използваме познатата ни вече концепция за пазарното равновесие, като приложим основните инструменти на търсенето и предлагането към анализа на икономическата система като цяло, за да разкрием как се определят най-важните макроикономически променливи.
1. Съвкупно търсене
Макроикономическият анализ на поведението на икономиката почива върху изследване на две основни променливи: съвкупно търсене и съвкупно предлагане. В началните теми ние изучавахме индивидуалните пазари чрез кривите на търсене и предлагане. Предстои да анализираме състоянието и движението на икономиката като цяло чрез взаимодействието на съвкупното търсене и съвкупното предлагане. При изучаването на търсенето и предлагането на съвкупния пазар ще използваме реалния брутен вътрешен продукт (БВП) като измерител на количеството стоки и услуги и дефлатора на БВП като измерител на тяхната средна цена.
1.1. Крива на съвкупното търсене
Съвкупното търсене (Aggregate demand - AD) е общото количество стоки и услуги, които са готови да закупят потребителите при всяко възможно равнище на цените. Съвкупното търсене е израз на съвкупните разходи, които правят домакинствата, фирмите, правителството и чуждите купувачи (като вносители на националната продукция на страната), за да закупят стоките и услугите, произведени в националното стопанство. Графично моделът на съвкупното търсене може да се представи във вид на крива с отрицателен наклон, която отразява зависимостта между реалния обем на националното производство (измерен чрез БВП реален) и равнището на цените. Графиката илюстрира отрицателната зависимост между представеното на вертикалната ос на координатната система общо равнище на цените и съвкупното количество стоки и услуги, което се измерва по хоризонталната ос.Кривата на съвкупното търсене показва общото количество продукция, което се търси в стопанството при всяко възможно равнище на цените. Тя е построена при допускането, че извън равнището на цените всички други фактори, които влияят върху количеството на реалния БВП са неизменни. Както вече споменахме, кривата на съвкупното търсене има отрицателен наклон. Следователно, при равни други условия, повишаването на общото равнище на цените довежда до намаляване на количеството търсени стоки и услуги Кривата на съвкупното търсене има низходящ вид, подобно на кривата на търсенето на отделната стока. При повишаване на цената на отделната стока потребителите могат да я заменят с друга. Когато обаче се движим по кривата на съвкупното търсене (например нагоре) цените като цяло се повишават. Защо повишаването на цените на всички стоки предизвиква спадане на търсеното количество реален БВП? Няколко причини обуславят тази негативна връзка.
За да разкрием как промяната в общото равнище на цените се отразява на търсеното количество стоки и услуги допускаме, че по някаква причина общото равнище на цените се повишава, като всичко останало остава непроменено. С покачването на ценовото равнище намалява покупателната способност на парите, които хората държат в брой или по банкови сметки, както и на вложенията в други финансови активи. С намаляването на ценността на парите с тях вече могат да се закупят по-малко стоки и услуги. Следователно увеличението на равнището на цените кара хората да се чувстват по-малко състоятелни и те намаляват разходите за текущи покупки. Така повишаването на ценовото равнище намалява търсените количества стоки и услуги. Този ефект се нарича ефект на богатството.
На второ място, ако равнището на цените се повишава, при равни други условия, произведените в страната продукти поскъпват спрямо тези, произведени в чужбина. Резултатът е повишаване на вноса и намаляване на износа. Чрез външнотърговските взаимоотношения повишаването на вътрешното равнище на цените намалява чистия износ и съвкупното търсено количество местни стоки и услуги. Този ефект е известен като ефект на вноса.
Повишаването на равнището на цените увеличава търсенето на пари, за да могат да се реализират покупко-продажбите. При равни други условия, покачването на търсенето на пари увеличава лихвения процент. На свой ред по-високите лихви, правейки кредитите по-скъпи, редуцират инвестиционните разходи и потискат сумарното търсене в икономиката. Това е същността на ефекта на лихвения процент.
Върху динамиката на обема на съвкупното търсене оказват влияние разгледаните по-горе фактори. Поради действието им кривата на съвкупното търсене е низходяща. Освен от равнището на цените, търсенето на блага зависи и от редица други фактори, известни като неценови фактори.
1.2. Неценови фактори на съвкупното търсене
Когато подчертаваме, че повишението на ценовото равнище довежда до намаляване на търсенето на реалния БВП, същевременно посочваме, че зависимостта е в сила при равни други условия. Изследвайки измененията в търсеното количество като резултат от промените в равнището на цените, ние държим неизменни редица други фактори, които променят съвкупното търсене. Тези фактори, или тези “равни други условия”, са неценовите фактори на съвкупното търсене. Промяната на някой от тях предизвиква изменение на съвкупното търсене и изместване на кривата AD. Съществуват много примери за промени, които изместват кривата AD. Те са свързани с изменения в отделните елементи на съвкупното търсене - потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт.
Например, едно нарастване на съвкупното търсене (което е свързано с изместване на кривата AD надясно и нагоре) може да се дължи на различни причини:

● намаляване на данъците върху личните доходи, което увеличава разполагаемия доход на домакинствата. Последните реагират като купуват повече блага, т. е. като увеличават потребителските си разходи;
● повишаване на оптимизма на бизнеса, или намаляване на данъците върху печалбите на фирмите, което довежда до инвестиране на повече средства, т. е. до покачване на инвестиционните разходи на бизнес сектора;
● политическо решение за разширяване на държавните покупки, свързани с изпълнение на програми за развитие на националната инфраструктура, което означава повишаване на правителствените разходи и увеличаване на съвкупното търсене;
● понижаване курса на местната валута спрямо курса на определена чужда валута. Следствието е относително поевтиняване на местните стоки, което при равни други условия ще стимулира увеличение на износа и съкращаване на вноса и ще доведе до нарастване на съвкупното търсене в националната икономика.

Кривата на съвкупното търсене се измества при изменение в очакванията на потребителите, тяхното благосъстояние, данъците, лихвените проценти, оптимизма на бизнеса, развитието на технологиите, промените в правителствените разходи, доходите на чуждестранните купувачи, валутния курс на националната парична единица.
2. Съвкупно предлагане
Съвкупното предлагане (Aggregate supply - AS) е общото количество стоки и услуги, което фирмите произвеждат и продават при всяко възможно равнище на цените. Моделът на съвкупното предлагане се представя графично чрез кривата на съвкупното предлагане, която изразява общото количество стоки и услуги, предлагани от фирмите при различните равнища на ценните. Същността и формата на тази крива са предмет на интензивна дискусия в икономическата теория. Поведението на съвкупното предлагане е различно във времето, поради което ще го изследваме в дългосрочен и краткосрочен период.
2.1. Крива на съвкупното предлагане в дългосрочен период.
В дългосрочен период кривата на съвкупното предлагане (LRAS) е вертикална, което означава, че промените в равнището на цените не засягат количеството предлагани блага. Предлаганото количество стоки и услуги остава постоянно, без да зависи от ценовото равнище.
Икономиката е достигнала границата на своите производствени възможности и всяко покачване на цените не води до нарастване на обема на реалния БВП, доколкото всички налични ресурси са въвлечени в употреба. Обемът на производството на стоки и услуги, който е показан от позицията на кривата LRAS се нарича потенциален обем на производството. В дългосрочен период икономиката гравитира около потенциалното производство.
Според представителите на класическата школа съвкупното производство в дългосрочен период се установява около потенциално възможния обем, или онзи обем, който се постига при пълна заетост на ресурсите. В такъв случай измененията на съвкупното търсене оказват влияние само върху равнището на цените и не засягат обема на производството и заетостта.
Действието на фактори, които обуславят промяна в потенциалното производство ще измести и дългосрочната крива на съвкупното предлагане. Количеството стоки и услуги, предлагани в икономиката в дългосрочен период, или потенциалният обем на производството, се определя от разполагаемите естествени и трудови ресурси, натрупването на капитал, технологиите, пазарната организация. Промяната на някои от тези фактори променя потенциала на икономиката да произвежда стоки и услуги и измества кривата LRAS.
2.2. Крива на съвкупното предлагане в краткосрочен период
Различното поведение на съвкупното предлагане в краткосрочен и дългосрочен период очертава и основната разлика между тях. Кривата на съвкупното предлагане е възходяща, доколкото с покачването на общото ценово равнище, при равни други условия, фирмите са готови да произведат по-голямо количество стоки и услуги. В случай на понижение на ценовото равнище количеството предлагани стоки и услуги, или БВП реален се намалява. Зависимостта между равнището на цените и БВП реален е права, или положителна. С достигането на границата на производствения капацитет на икономиката кривата AS става все по-нееластична. В краткосрочен период (една, или две години) кривата на съвкупното предлагане е възходяща, докато в дългосрочен тя е вертикална.
Как може да се обясни положителната връзка между количеството произведени блага и ценовото равнище в краткосрочен период? За опростяване на анализа и предвид факта, че заплатите са най-голяма част от производствените разходи на фирмите, можем да направим допускането, че работната заплата е единствен елемента на разходите по производството. Как покачването на общото ценово равнище въздейства върху предлаганото количество стоки и услуги, ако всички останали фактори не се променят? Разходите за заплащане на труда на работната сила остават постоянни, а цените на стоките и услугите, които фирмите предлагат се повишават. Резултатът е нарастване на печалбата, което стимулира фирмите да наемат допълнителни работници и да разширят производството. Чрез този механизъм покачването на ценовото равнище, при дадено заплащане на труда, довежда до увеличаване на количеството предлагани блага в икономиката като цяло.
Както вече подчертахме, горният анализ се основава на допускането, че кривата на съвкупното предлагане е възходяща, защото номиналните заплати се приспособяват бавно, или са “лепкави” в краткосрочен период. В случай на понижение на ценовото равнище и при запазване на условието, че заплатите не се приспособяват веднага към равнището на цените, производството би било по-малко печелившо и фирмите ще намалят обема на предлаганите стоки и услуги. Ако обаче с покачването на равнището на цените работниците настояват за увеличение на заплатите,в същата пропорция, разходите по производството биха останали без промяна, а производителите без стимул за разширяване предлагането на стоки и услуги. Така съвкупното предлагане остава непроменено и кривата му е вертикална.
Съществуват и други подходи за анализиране на краткосрочното съвкупно предлагане. Нека допуснем, че цената на една отделна стока - например портокалов сок - се повиши: производителите ще доставят по-голямо количество от нея, освобождавайки ресурси от други производства, където цените не се променят. Има ли основание да се счита, че повишаването на всички цени, или инфлацията, ще бъде стимул за по-голямо предлагане? Отговорът е отрицателен, ако производителите са напълно осведомени за това, което се случва. Ако обаче, те погрешно предположат, че се повишава цената само на собствения им продукт, биха увеличили предлагането. В обратния случай, едно неочаквано спадане на цените на предлаганите от тях продукти може да накара производителите погрешно да мислят, че са се понижили относителните цени на техните стоки, което ще ги подтикне към съкращаване на предлагането. Ако с времето те успеят да осъзнаят своята грешка, биха могли да се върнат към първоначалния обем на производство. Горният анализ довежда до извода, че в краткосрочен период съвкупното предлагане може да се различава от потенциално възможния обем, но след като икономическите агенти коригират своите очаквания, или номиналните заплати се приспособят, факторите обуславящи положителния наклон на кривата на съвкупното предлагане няма повече да действат. Следователно, в дългосрочен период кривата на съвкупното предлагане ще бъде вертикална.
Краткосрочната крива на съвкупното предлагане показва положителната връзка между предлаганото количество стоки и услуги и равнището на цените, при равни други условия. Както и при анализа на съвкупното предлагане, влиянието на неценовите фактори се илюстрира чрез изместване на кривата на краткосрочното съвкупно предлагане - SRAS. Факторите, които променят дългосрочното съвкупно предлагане, променят и краткосрочното. Съществуват и фактори, които променят единствено краткосрочното съвкупно предлагане. Към тях се отнасят равнището на цените на производствените ресурси - работната заплата и цените на суровините и материалите. Както изяснихме по-горе, по-високите заплати увеличават разходите на фирмите и при дадено равнище на цените намаляват предлагането на стоки и услуги. По същия начин въздействат и промените в цените на суровините и материалите. По-високото равнище на цените на производствените ресурси намалява предлагането и измества кривата SRAS наляво. Обратно, по-ниското равнище на изследваните цени увеличава предлагането и измества краткосрочната крива на съвкупното предлагане надясно.