1. Недискреционна фискална политика
Недискреционната фискална политика се основава на автоматичната
зависимост на изменението на бюджетните разходи и данъчните постъпления от
изменението на икономическата конюнктура и динамиката на общото производство.
Тя разчита на така наречените вградени (автоматични) стабилизатори - фискални
инструменти, които при рецесия увеличават съвкупното търсене, а при инфлация го
съкращават, без да са нужни действия от страна на правителството. Такова
действие притежават най-важните автоматични стабилизатори - данъчните
инструменти, когато данъчните постъпления реагират на изменението в националния
продукт, без да се налага промяна в законодателството. Ако икономиката е в
състояние на рецесия, данъчните приходи намаляват автоматично, защото повечето
данъци са тясно свързани с икономическата активност. Понеже личните доходи и
печалбите на корпорациите намаляват по време на рецесия, данъчните приходи също
се съкращават. При неизменни правителствени покупки възниква дефицит в бюджета.
Правителствените разходи също действат като автоматичен стабилизатор. Когато
икономиката е обхваната от рецесия и заетостта намалява, растат трасферните
плащания. Данъчните постъпления се намаляват, резултатът е по-големи бюджетни
разходи и по-малки приходи, т. е. стимулиране на търсенето.
Анализите на фискалната
политика изискват отчитане на състоянието на стопанската конюнктура. Така
нареченият структурен бюджетен
дефицитпоказва какъв би бил бюджетния дефицит при съществуващото равнище на
разходите и данъчното облагане, ако икономиката функционираше при пълно
използване на ресурсите. Структурният дефицит показва детерминираното от
правителството състояние на бюджета. Наличието му сочи, че дори икономиката да е
достигнала равнището на пълната заетост, данъчните постъпления биха били
по-малки от правителствените разходи. Бюджетният дефицит, който е предизвикан
от спад на деловата активност и свързаното с това съкращаване на данъчните
постъпления е известен като цикличен
дефицит.