10. Производствени разходи. Производствени разходи в краткосрочен период.



За всички фирми закупуването на производствени фактори за производство на стоките и услугите, които те продават, е свързано с възникването на разходи. В процеса на максимизация на печалбата, или реализирането на други фирмени цели, за една фирма е от съществено значение да разбира тенденциите в изменението на своите разходи и механизма за оптимизирането им. Чрез сравняване на направените разходи и генерираните приходи фирмата е в състояние да определи доколко количеството продукция, предлагано от нея на пазара позволява постигането на целта й - максимална печалба.
Паричната стойност на ресурсите, вложени в стопанската дейност се изразява чрез понятието разходи на фирмата. За определянето на разходите са необходими данни относно цените и количествата на изразходваните производствени фактори.
1.Видове разходи
1.1 Постоянни, променливи и общи разходи
Постоянни или фиксирани разходи (FC - fixed costs) са разходите, които не зависят от количеството на произвеждания продукт. Направените от фирмата разходи могат да бъдат третирани като фиксирани в следните примерни случаи: енергийни разходи за поддържане на отоплението и осветлението, лихвите по фирмените задължения, парични разходи за наемане на сгради и машини, данъците върху фирменото имущество, заплатите на административно-управленския персонал, когато не са обвързани с резултатите от дейността и др.
Съществуването на постоянни разходи е възможно в краткосрочен период. В дългосрочен период всички разходи са променливи, а постоянните клонят към нула. Поради факта, че постоянните разходи остават неизменни, независимо от това колко произвежда фирмата, кривата на постоянните разходи е хоризонтална линия. (Фигура 6.1).
Променливи разходи (VC - variable costs) са разходите, които променят величината си с изменението в количеството на производството. Всички разходи извън постоянните са променливи. С промените на количеството произвеждана продукция се изменят и разходите за суровини, материали, гориво, заплати на производствените работници. В дългосрочен период всички разходи са променливи.
Общи разходи (TC - total costs) на фирмата: определят се като обща сума на всички разходи за производство на определено количество продукция. Равнището на общите разходи се формира от сумата на постоянните (ТFC) и променливи (ТVC) разходи:
TC = ТFC + ТVC
1.2 Средни разходи
Средни разходи (АС - average costs): могат да се определят като разходи за единица продукция. Изчисляват се чрез разделяне на общите разходи и произведеното количество продукт. Средните общи разходи се разделят на средни постоянни разходи (AFC) и средни променливи разходи (AVC):
ATC = TC/Q = AFC + AVC
Средните постоянни разходи се получават чрез разделяне на общите постоянни разходи и произведеното количество: AFC = TFC/Q. Средните постоянни разходи намаляват с увеличаването на производството.
В рамките на краткосрочния период нивото на средните фиксирани разходи намалява с увеличението на произвежданото количество. Очевидно, че ако извършва само постоянни разходи, колкото повече произвежда фирмата, толкова по-ниски ще са разходите за единица продукция. В действителност в процеса на своята дейност, фирмата се изправя и пред променливи разходи.
Общите променливи разходи, разделени на количеството продукция са средните променливи разходи: AVC = TVC/Q. AVC отразяват разходите за производството на единица продукт.
1.3. Пределни разходи
Пределни разходи (МС - marginal costs) са допълнителните разходи, възникващи в резултат на производството на една допълнителна единица продукция: MC = ΔTC/ΔQ. Пределните разходи имат важно значение в процеса на определяне ефективния размер на стопанската дейност, доколкото разкриват колко струва всека допълнителна единица продукт.
2. Разходи за производството в краткосрочен период
Както вече отбелязахме, в краткосрочен период някои разходи са постоянни, докато други са променливи. Разходите, които извършва дадена хипотетична фирма, могат да бъдат обобщени таблично (таблица6.1).

Таблица 6.1 Разходи на фирмата в краткосрочен период

Q
TC TFC+TVC
TFC
TVC
ATC AFC+AVC
AFC TFC/Q
AVC TVC/Q
MC
0
20
20
0




1
35
20
15
35.0
20.0
15.0
15
2
46
20
26
23.0
10.0
13.0
11
3
56
20
36
18.7
6.7
12.0
10
4
68
20
48
17.0
5.0
12.0
12
5
81
20
61
16.2
4.0
12.2
13
6
98
20
78
16.3
3.3
13.0
17
7
118
20
98
16.9
2.9
14.0
20
8
140
20
120
17.5
2.5
15.0
22
9
168
20
148
18.6
2.2
16.4
28
10
200
20
180
20.0
2.0
18.0
32

От приведените в таблицата данни и от тяхното графично представяне (фигура 6.1) можем да обобщим някои особености на различните разходи. Постоянните разходи не се изменят с нарастването на продукцията, а като средни разходи те намаляват с производството на всяка следваща единица. Променливите разходи нарастват заедно с увеличението на произвежданата продукция. Средните променливи разходи показват първоначално снижение, след което започват да нарастват, в следствие на закона за намаляващата възвръщаемост. Общите разходи, като сбор на постоянните и променливите, следват кривата на променливите разходи. Средните общи разходи постепенно намаляват до петия продукт и след това отбелязват нарастване. Пределните разходи намаляват до третия продукт, след което нарастват по-рязко. Възходящата крива на пределните разходи означава, че общите разходи нарастват с все по-голям темп.
 Фигура 6.1. Разходи в краткосрочен период
Горният анализ позволява да бъдат изведени основните правила за минимизиране на разходите при дадено равнище на производството. Фигура 6.1 показва, че кривата на пределните разходи пресича тази на средните разходи в точката на техния минимум. Минималното равнище на производствените разходи се достига при изравняване на пределните разходи МС с общите средни разходи АТС, т. е. в точка М. В точка М кривата на пределните разходи пресича от долу нагоре кривата на общите средни разходи. До точка М се повишава възвръщаемостта от използването на променливия фактор. След точка М всяко допълнително количество се произвежда при по-голям прираст в пределните разходи, което води до нарастване на общите средни разходи.
Пределните и средните разходи са много важни показатели. Те оказват решаващо въздействие върху избора на обема на производството от страна на фирмата. Равнището на производството, при което средните общи разходи достигат своя минимум се определя като икономически капацитет на фирмата в краткосрочен период. Достигането на икономическия капацитет означава, че фирмата следва да ограничи наемането на ресурси и да се съсредоточи върху дългосрочната си стратегия.