тестове по граждански процес

Тест №2

1.Състезателното начало се проявява:
а)в движението на процеса;
б)при доказването;
в)при осъществяване на процесуална дейност от съда и страните;

2.При разглеждане на делото Първоинстанционният съд прилага:
а)само процесуални норми;
б)процесуални и материалноправни норми;
в)материалноправните норми,основните начала на правото и справедливостта;

3.При смърт на ищеца по време на висящност на брачния процес:
а)делото се прекратява;
б)брачния иск става недопостим и делото би могло да се преобразува в общ исков процес;
в)делото продължава,като на мястото на ищеца се конституират наследниците;

4.В едно гражданско дело е представен чек.Неговата сила е:
а)материална;
б)формална;
в)формална и материална;

5.При обезпечаване на бъдещ иск той трябва да бъде предявен в:
а)двуседмичен срок;
б)определен от съда срок;
в)месечен срок;

6.Обезпечаването на иска може да бъде поискано:
а)когато съществува опасност,че ще бъде осуетено по-късното осъществяване на правото;
б)когато съществува опасност,че един по-късен момент правото няма да може да се защити;
в)има опасност да се осъществи едно несъществуващо право или да не се осъществи едно несъществуващо право;

7.Ролята на изпълняемо право в гражданския процес може да изпълнява:
а)всяко гражданско притезание;
б)всяко изискуемо и ликвидно притезание;
в)удостоверено с изпълнително основание изискуемо гражданско притезание;

8.Призоваването чрез ДВ се осъществява когато:
а)когато страната не може да бъде намерена на посочения адрес;
б)производството е касационно;
в)страната е заминала за повече от 30 дни в чужбина и не е посочила съдебен адрес.

9.Арбитражното решение:
а)подлежи на отмяна по исков ред;
б)подлежи на инстанционен контрол;
в)е окончателно.

10.Правото на принудително изпълнение възниква с:
а)издаването на изпълнителен лист;
б)влизане на осъдителното съдебно решение в сила;
в)възникването на осъдителното основание;

11.Главното доказване е доказването:
а)което се осъществява от главни страни;
б)което създава пълна убеденост в съзнанието на съдията,че определен факт се е осъществил;
в)което се осъществява от ищеца по делото,защото той е длъжен да докаже твърдените в исковата молба факти.

12.В касационното производство могат да се допускат доказателства:
а)могат да се допускат като доказателства само такива,които не са съществували по време на въззивното производство;
б)не се допускат нови доказателствени средства;
в)се допускат само невключени в доказателствения материал на първоинстанционния съд доказателствени средства.

13.Може ли главно встъпило лице да обжалва решението на първоинстанционния съд за уважаване на първоначалния иск:
а)не може,защото не е главната страна по него;
б)може само да се присъедини към въззивната жалба на главната страна по чл.204 от ГПК;
в)да.

14.Може да се предяви инцидентен установителен иск,когато:
а)делото е висящо;
б)не са приключили устните състезания пред първоинстанционния съд;
в)едно преюдициално правоотношение е оспорено.

15.Коя е основната характеристика на въззивното производство:
а)контролира се правилността,валидността и допустимостта на първоинстанционното решение;
б)разглеждане на материално-правния спор винаги по същество;
в)разглежда се материално-правния спор по същество само ако се отмени първоинстанционното решение.

17.Може да се предяви инцидентен установителен иск:
а)ако има оспорено преюдициално правоотношение;
б)има оспорени факти и преюдициални правоотношения;
в)ответникът твърди,че има притезателно право спрямо ищеца по делото.

18.Родовата подсъдност:
а)процесуална предпоставка за възникването на право на иск;
б)предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск;
в)условие за предявяването на иска пред съда по местожителството на ответника.

19.По силата на диспозитивното начало:
а)страните определят вида защита;
б)страните определят времето,вида и обема на защитата,както и доказателствените средства;
в)страните извършват разпоредителни действия с материалните си права.

20.Документ е:
а)всяка вещ,върху която с писмени знаци е обективирано изявление;
б)вещ,върху която е материализирано волеизявление с правно значение;
в)вещ,върху която е материализирано волеизявление.

наказателно право-особена част(стр.4)

Длъжностно присвояване и обсебване-обща характеристика и състави.

Обсебване(чл.206НК)

Изпълнителното деяние е противозаконно присвояване на чужда движима вещ,която субектът владее или пази.Самото присвояване е налице,когато субектът се отрече,че вещта му е поверена от друго лице или когато се разпореди с нея.Субектът е общ и пресъплението се извършва при пряк умисъл.Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.
Предвидени са квалифицирани случаи:ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив,в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд се налага по-леко наказание-стимулираща норма.

Длъжностно присвояване

Основния състав се съдържа в чл.201НК:"Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване...".Тук субектът е специален-длъжностно лице.Престъплението се извършва при пряк умисъл.Състава прилича на обсебването,но разликата е в това,че тук вещите са връчени на субекта,защото притежава специалното качество на длъжностно лице.В чл.202 и 203 са посочени квалифицираните състави на длъжностното присвояване:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. ако е в големи размери;
4. ако представлява опасен рецидив;
5. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
6. особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
В чл.204 се съдържа привилегированият състав-в маловажни случаи.
В чл.205 е предвидена стимулираща норма:ако присвоените пари,вещи или ценостти бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,се налага по-леко наказание.
В чл.207 и 208 са обявени за наказуеми:намирането на чужда движима вещ и в продължение на една седмица несъобщаването за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил,противозаконното присвояване на чужда движима вещ,попаднала у субекта случайно или по погрешка,откриване на съкровище и несъобщаване за него на властта в срок от две седмици.

Измама,документна измама и вещно укривателство-обща характеристика;състави;отграничения.

Измама
Основния състав:Чл.209." Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама.."
Изпълнителното деяние се извършва в следните форми:
1.възбуждане на заблуждение;
2.поддържане на заблуждение;
3.използване на заблуждение,неопитност или неосведоменост на някого.
Субектът е общ.Престъплението се извършва само пряк умисъл.В маловажни случаи се наказва по-леко.
Квалифицирани състави-чл.210 и 211:
1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;
2. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. ако причинената вреда е в големи размери;
6. представлява опасен рецидив.

Документна измама(чл.212НК)

Изпълнителното деяние се осъществява при две форми:
1.съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ,с който се дава възможност на друго физическо лице да получи без правно основание движимо или недвижимо имущество;
2.чрез използване на такъв документ,получаване без правно основание на такова имущество.

Субектът е общ и деянието се извършва само при пряк умисъл.Квалифициращи състави са:
1. когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава;
2.ако имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив;
3.за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

Компютърна измама

"Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама..."
Субектът е общ и престъплението се извършва само при пряк умисъл.
Друга хипотеза на компютърните измами е:"който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва."

В чл.212б се прдвижда стимулираща норма в случай,че полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Вещно укривателство

Чл.215 НК:" Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва..."
Субектът е общ и деянието се извършва само при пряк умисъл.Квалифицирани състави са,ако укривателството:
1. е в големи размери;
2. е с вещи, поставени под специален режим;
3. се извършва по занаят;
4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

наказателно право-особена част(стр.3)

Кражба на чуждо имущество.Състави.

Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления.Тя спада към престъпленията против собствеността,защото засяга имуществени права.
Основния състав на престъплението кражба е посочен в чл.194,ал.1НК:" Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години."
Както се вижда, изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго и то без негово съгласие.Субектът е общ-може да е всеки.Тъй като има цел-"с намерение противозаконно да я присвои",престъплението се извършва само при пряк умисъл.Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба до пет лева(чл.194,ал.3НК).
Квалифицираните състави на кражбата се съдържат в чл.195 и чл.196 НК.
Според чл.195НК по-тежко наказуема е кражбата:
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот(взломна кражба);
4. ако за извършването на кражбата е използувана моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;
8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник.
9. ако предмет на кражбата са взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси.
10.За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.Това наказание се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
Приготовлението към кражба се наказва в случаите,когато кражбата е взломна или използувано моторно превозно средство, техническо средство или е извършена по специален начин.
По-тежко наказуеми са и случаите на кражба,която представлява опасен рецидив и кражба в особено големи размери, която представлява особено тежък случай.
Според чл.197,ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена наказанието се намалява.

Грабеж на чужди вещи.Отношение към кражбата и изнудването.Състави.

Грабежът е съставно престъпление,защото се състои от две деяния,които поотделно са престъпления-принуда и кражба.Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността,тъй като засяга имуществени права.Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване(чл.198,ал.1 НК).Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице(чл.198,ал.2).При това престъпление субектът е общ("който").Извършва се само при пряк умисъл.
Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ-грабежоподобна кражба. Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.
Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199НК.Това са:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
4. представлява опасен рецидив;
5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи:
1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен.
Приготовлението към грабеж също е наказуемо.

наказателно право-особена част(стр.2)

Престъпления против здравето-видове телесни повреди,състави.

Причиняването на телесни повреди е всъщност засягане на здравето на човешката личност,следователно можем да ги определим като престъпления против здравето.Законът различава три вида телесни повреди:тежка,средна и лека.

Тежка телесна повреда

В чл.128,ал.2НК се съдържат множество хипотези,при които телесната повреда е тежка:
телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройството на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Средна телесна повреда

чл.129,(2)НК" Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина."

Лека телесна повреда

Леката телесна повреда се изразява в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (чл.130,ал.2НК).

При всички състави субектът е общ.Без значение е начинът,по който е причинена телесната повреда.Особеност на субективната страна е,че е необходимо да се установи наличие на умисъл за нанасяне на телесна повреда съобразно обективно настъпилите съставомерни последици.

Телесната повреда е по-тежко наказуема при опасен рецидив,т.е. ако е извършена повторно,като предвиденото наказание е в зависимост от вида й.
В чл.131,ал.1 и ал.2 НК са посочени квалифицирани случаи на причиняване на телесна повреда:

1.с оглед на субекта-от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;от баща или майка; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда , за която не е постановена присъда;извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2.с оглед на обекта-на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита;на баща или на майка;на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;на лице,на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3.с оглед на обективната страна-по начин или със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост;

4.с оглед на субективната страна-с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;извършено по хулигански подбуди;

Предвидена е и телесна повреда при афектен умисъл и по непредпазливост:

Афектен умисъл:Чл.132. (1)НК"За телесна повреда, в случаите по чл.131а, причинени другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:..."
По непредпазливост:чл.133 НК "Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация."

Чл.134 НК-професионална непредпразливост:"Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немърливо изпълнение на занятие или на друга правна регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва..."

В чл.135НК са предвидени хипотези на умишлено и по непредпазливост заразяване другиго с венерическа болест.

Престъпления против честта и достойнството;обида и клевета.Разврат-видове полови престъпления,състави.

Част от престъпленията против честта и достойнството са престъпленията обида и клевета.Обект на тези престъпления е честта и достойнството на човека.

Обида(чл.146НК)

Изпълнителното деяние е казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.Обектът е личната чест на потърпевшия,а субектът е общ.Деянието трябва да е извършено със съзнанието ,че се унижава честта и достойнството на обидения.Ако обаче обиденият е отвърнал веднага с обида,съдът може да освободи и двамата от наказание.

Клевета(ЧЛ.147НК)

Изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление.Обект е честта и достойнството на оклеветения.В ал.(2) на чл.147 се казва,че деецът не се наказва,ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

В чл.148 са посочени квалифицираните състави за обида и клевета:ако е нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

Разврат.

Различаваме няколко групи състави престъпления:престъпно блудство,престъпно съвкупление,сводничество и публичен дом,престъпен хомосексуализъм,разпостранение на порнографски материали и престъпления в интернет пространството.

Блудство

Изпълнителното деяние е извършване на действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на:
1.лице,ненавършило 14-годишна възраст;
2.лице,навършило 14-годишна възраст и е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние.
Субектът е общ,назависимо от пола му,но задължително от другия пол на пострадалото лице.Формата на вината е винаги пряк умисъл.

Престъпно съвкупление

Изпълнителното деяние е съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 или с лице, навършило тази възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното.
В чл.152 се съдържат съставите на престъплението изнасилване.Изпълнителното деяние е съвкупление с лице от женски пол :
1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2. когато дееца го принуди към това със сила или заплашване;
3. когато дееца го приведе в безпомощно състояние.
Субектът е общ-може да е и жена.Престъплението се осъществява само при пряк умисъл.

Квалифицираните състави на изнасилването са:
1.ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;
2.ако тя е низходяща сродница;
3.ако е извършено повторно;
4.ако е извършено от две или повече лица;
5.ако е причинена средна телесна повреда;
6.ако е последвал опит за самоубийство;
7.ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;
8.ако представлява опасен рецидив;
Още по-тежко наказуеми са случаите:
1.ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;
2.ако е причинена тежка телесна повреда;
3.ако е последвало самоубийство;
4.ако представлява особено тежък случай.
По-леко наказуеми са случаите,когато:
1.съвкупление е с друго лице, което е принудено към това чрез използване на служебната му или материална зависимост;
2.съвкуплението е между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени.

Сводничество-склоняване на друго лице към проституция или свождане към блудствени действия или съвкупление.
Публичен дом-предоставяне систематически помещения на различни лица за полови сношения или за блудствени действия.

Тежко наказуемо е отвличането на друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия и още по-тежко наказуемо е, когато:
1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия;
3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границата на страната;
4.деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
5. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;
6. деянието представлява опасен рецидив.

Престъпен хомосексуализъм-извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като се употреби за това сила или заплашване или се използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана.

Други престъпления по разврат
Има множество хипотези:
1. създаване, излагане, представяне, излъчване, предлагане, продаване, даване под наем или по друг начин разпространяване на порнографски материал;
2.разпространяване чрез интернет на порнографски материал;
3.излагане, представяне, предлагане, продаване, даване под наем или по друг начин разпространяване на порнографски материал на лице, ненавършило 16 години;
4. ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова;
5.ако деянието е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
6.ако дееца държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

Всички престъпления по разврата са умишлени.

наказателно право-особена част(стр.1)

Измяна,предателство и шпионство.

Измяната,предателството и шпионството се съдържат в глава първа на Особената част на НК.Тези престъпления имат за свой общ обект сигурността на Република България и установената в нея конституционна власт.

Измяна.

Обект на това престъпление е вътрешната сигурност на държавата.Изпълнителното деяние може да се осъществи в четири форми:
1.опит за преврат-насилствено завземане на властта в центъра,т.е. превратът се осъществява от хора вътре във властта.Особеното тук е ,че е наказуем само опитът;
2.опит за преврат за насилствено завземане на властта по места ,т.е. в определен район;
3.бунт-неорганизирано,но масово участие в насилствено завземане на властта;
4.въоръжено въстание-организирано масово участие в насилствено завземане на властта.
Това престъпление има общ субект("който") и се осъществява само при пряк умисъл.
Чл.96НК визира престъплението терористичен акт.При него обектът е същият,както при другите престъпления за измяна.Престъпното деяние е лишаването от живот или причиняване тежка телесна повреда на държавен или обществен деятел.Субектът е общ и престъплението се осъществява само при пряк умисъл-с цел да подрони или отслаби властта.Ако със същата цел се извърши престъпление против здравето също се смята за измяна(чл.97 НК).
Предвижданите наказания са тежки-над десет години лишаване от свобода,доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Предателство.

Предателството предвижда няколко хипотези:
1.подбуждане чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Република България;
2.лишаване от живот представител на чужда държава или причиняване на тежка телесна повреда;
3.доброволно постъпване във време на война в редовете на неприятелска войска или въобще преминаване на страната на неприятеля;
4.напускане на страната или отказ за завръщане в нея;
5.предизвикване на бунт или неподчинение в българската войска,бягство от нея,разстройване подготовката или снабдяването й;
6.осъществяване на държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация във вреда на България;
Обектът при тези престъпления е външната сигурност на държавата.Както се вижда има голямо разнообразие в изпълнителните деяния.Умисълът е винаги пряк,като в някой хипотези има и специална цел.При повечето престъпления субектът е общ,само при т.2,4.5 е специален т.е. субектът може да бъде само български гражданин.

Шпионство.

Шпионството предвижда две хипотези.Обектът на това престъпление е външната сигурност на държавата.Изпълнителното деяние е издаване или събиране на информация, представляваща държавна тайна, на чужда държава или на чужда организация(чл.104НК) или поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация за шпиониране(чл.105НК).
Наказанията са тежки,но в чл.104,ал.2 се съдържа стимулираща норма-ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.А според чл.105,ал.2 деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.
Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Държавни престъпления против икономическата основа:диверсионни действия,вредителство.Други престъпления против Републиката-видове;противодържавна организация или група.

Тези престъпления са против икономическата сигурност на държавата.

Диверсия(чл.106)
Изпълнителното деяние е унищожаване или повреждане на обществени сгради,строежи,инсталации,съоръжения,транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество.Субектът е общ и се извършва само при пряк умисъл-с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения.

Чл.106 "Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна."

Вредителство(чл.107)
Изпълнителното деяние е разстройване или подправяне на промишлеността,транспорта,селското стопанство,паричната и кредитната система,други стопански отрасли или отделни стопански предприятия чрез използване на държавни учреждения,стопански предприятия или обществени организации посредством възпрепятстване на тяхната дейност или на неизпълнение на възложени важни стопански задачи.Субектът е общ и се извършва само при пряк умисъл.

Чл.107." Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години."

Особеното при вредителството е ,че то представлява всъщност неправилна стопанска дейност и тук не се посяга върху конкретни обекти ,както е например при диверсията.

Други престъпления против републиката са:

1.образуване,ръководство или членуване в организация или група,която си поставя за цел да извършва престъпления против Републиката(глава първа от особената част(чл.109)).Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл.55(смекчаващи обстоятелства).
2.В чл.108 НК се обявява за наказуемо проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй.Наказуемо е още опетняването на герба, знамето или химна на Република България по какъвто и да е начин.

Престъпления против живота.Убийство-видове;състави;особени случаи на непредпазливо убийство.Криминален аборт.

Убийството според НК е умишлено лишаване от живот.Основния състав е даден в чл.115:"Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години."
Обектът на това престъпление е човешкият живот.Изпълнителното деяние е причиняване на убийство на друго лице и тъй като законът не посочва определен начин за умъртвяване,употребените средства са без значение.Важен е крайния резултат.Деянието може да се осъществява както с пряк,така и с евентуален умисъл.Субектът е общ.
В чл.116 са посочени квалифицираните случаи на убийство.Те биват:

1.с оглед на субекта-от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;от баща или майка; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда;извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2.с оглед на обекта-на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита;на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;на лице, което се намира в безпомощно състояние;на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3.с оглед на обективната страна-по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

4.с оглед на субективната страна-с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; извършено предумишлено-решението за убийство е взето предварително при спокойно психическо състояние на субекта;извършено по хулигански подбуди;

Наказуемо е приготовлението за убийство,както и самото подбуждане другиго към убийство.

Привилегировани състави са:
1.убийство в състояние на афект-когато деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
2.убийство,извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
3.убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него;
4.За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Лишаване от живот по непредпазливост

Основния състав се съдържа в чл.122:"Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години."
Обект на това престъпление е човешкият живот.Всяко деяние,довело до причиняване на смърт,и извършено по непредпазливост, е възможно да бъде обективната страна на престъплението.По-тежко наказуемо е престъплението,когато смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица.Субектът е общ.
Деянието трябва да е осъществено по непредпазливост,като са възможни и двете форми-самонадеяност и небрежност.
В чл.123 НК непредпазливостта е професионална:"Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва се...."Интересното тук е,че лишаването от живот трябва да е причинено при упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност,преставляваща източник на повишена опасност.В ал.2 на същият член се казва:"Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва..." т.е. субектът по ал.1 е този,който има право да упражнява такава дейност или занаят,а по ал.2-когато я упражнява без право.Престъплението е по-тежко наказуемо,когато резултатът е причинен на повече от едно лице,или деецът е бил в пияно състояние.В ал.4 на чл.123 се съдържа стимулираща норма т.е. престъплението е по-леко наказуемо,ако след деянието субектът е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.
Чл.124 НК е предвидена друга хипотеза -причиняване другиму смърт по непредпазливост,като смъртта е настъпила вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
По-леко наказуеми са случаите,ако телесната повреда е нанесена с афектен умисъл,или при превишаване пределите на неизбежната отбрана.Квалифициран случай е когато телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив.

Криминален аборт

Чл.126 "Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва...."

Престъплението е квалифицирано,когато:виновния няма висше медицинско образование;умъртвил е плода на две или повече жени;ако деянието е извършено повторно(специален рецидив);ако е без съгласието на бременната;ако е последвала смъртта на бременната.

наказателно право-обща част(стр.6)

Принципи за определяне на наказанието от съда.Законност.Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК.Открояват се два основни принципа:
1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление.Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл,опит,съучастие и т.н.
2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието,като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца,подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление.Това става с помощта относително определени санкции(от-до) за отделните видове престъпления.При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница,а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница,за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание.При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел
или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.

Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание-обща характеристика и значение.Видове:условно освобождаване-предпоставки,действие,значение,предсрочно освобождаване при пълнолетни и непълнолетни;помилване-същност,разлика от амнистията.

Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание.Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание.Преди всичко това се прави,за да се въздейства предупредително и възпитателно,най-напред,върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото(индивидуална и генерална превенция).
НК предвижда т.нар.условно освобождаване,предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.

1.Условно осъждане- когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

2.Предсрочно освобождаване
Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.От горе изложеното става ясно,че предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите,когато една наложена присъда е в процес на изпълнение.То бива два вида:условно и безусловно.
Условно предсрочно освобождаване.
Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл.70 ал.1 може да се приложи,ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,но не по-малко от шест месеца.През това време съдът може да постанови пробация като вземе предвид доклад от пробационния служител.Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация,той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.
Безусловно предсрочно освобождаване.
Съдът го постановява,когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен,който е извършил престъплението като непълнолетен,то се превръща автоматично в условно.
3.Помилване
Помилването е конституционноправен институт,посочен в чл.98,т.11 от Конституцията.То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание,а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването,което се осъществява с указ от Президента на Републиката,се различава от амнистията,която представлява законодателен акт на Народното събрание,с който се заличава престъпният характер на определено деяние.

Освобождаване от наказателна отговорност-обща характеристика и значение.Освобождаване с налагане на административно наказание.Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

За да бъде едно деяние престъпление,то трябва да притежава свойството наказуемост,т.е. да е относимо към предвидената в наказателен закон санкция.Липсва ли това свойство никое деяние не може да се третира като престъпление.Извърши ли определено престъпление,за неговия субект възниква наказателна отговорност.
Законодателят е предвидил различни основания за освобождаване на субекта от наказателна отговорност при определени хипотези.Повечето са фиксирани в текстове,които оказват стимулиращо въздействие върху извършителите на престъпления да преустановят престъпната си дейност и да предотвратят настъпването на различни,не само съставомерни последици,както и такива,основаващи се на различни особености на субекта.Това са най-общо лични оснивания за освобождаване от наказателна отговорност.
При наличие на такива лични основания наказателна отговорност въобще не възниква,макар да е извършено престъпление-например лъжесвидетел,който ако каже истината би обвинил себе си в престъпление.
При другите лични основания пък възникналата наказателна отговорност се погасява т.е. не може да бъде реализирана в налагане на наказание за извършено престъпление-например при доброволен отказ от приготовление,лекомислие или увлечение на непълнолетен,извършил нетежко престъпление.
Друго основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е фиксирано в чл.78а НК.То може да бъде налагано по отношение на пълнолетно лице извършило престъпление,като вместо наказание на лицето се налага административно наказание глоба-от петстотин до пет хиляди лева,когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този начин;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ(1-15)

1.Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с национално- правна система, главно поради характера на неговата природа.
Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите- членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – физически лица и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите- членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга са в определено подчинено положение спрямо него съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над националните законодателства и принципа на директния ефект.
Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите- членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията между държавите- членки на ЕС като суверени субекти на международното право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези държави – ФЛ и ЮЛ.

2.Възникване и развитие на правото на ЕС(ПЕС)

Уникален прецедент в международната практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече държавите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с международното право и правните системи на държавите- членки. Негова основа са учредителните договори на трите Еврейски общности, които са перфектни международни договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте държави учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Европейска общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държавите- членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в икономическата област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външните работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държавите- членки на ЕОВС. По този начин се подписват учредителните договори на ЕС.
Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Европейски общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Европейската общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Европейската интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.

3.Институционно разделение на Европа

Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от международните организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както националните интереси на държавите- членки на ЕС, така и отделните общности.
Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС – решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държавите- членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден Първоинстанционен съд, а съгл. Договора за ЕС бе уреден статутът на Европейската инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.
Парламентът до Маастрихтския договор не се считаше за напълно демократичен орган, тъй като функциите му бяха предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС се въведе процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държавите- членки на ЕС.
Съветът на министрите е основният политически орган за вземане на решения, който се състои от представители на държавите- членки, като всяка държава изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 мес. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете – регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.
Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учредителните договори.
Европейския съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение между държавите- членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.
От 1987г. Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията между Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.
Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.

4.Създаване на Европейски общности

В съответствие с плана “Шуман” през 1951г. в Париж, Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС (европейска общност за въглища и стомана)с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държавите- членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.
През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Европейска общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.
През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Европейска политическа общност, но правителствата на шестте държ. членки не подкрепят предложения статут.
През 1955г. под въздействието на Комитета и държавите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Западна Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевропейските държави се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези държави.
През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите шест държави договори за учредяване на още две общности – ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).

5.Създаване на ЕС

След учредяването на ЕОВС, ЕИО и Евратом, което е най-значимото събитие в историческото развитие на ЕС следва създаването на единен институционен механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965г.). През 1978г. е приета резолюция на ЕП, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите Европейски общности – Европейска Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на ЕО, като обобщено название в документите, а също така и с цел Европейските дела да станат по-разбираеми за хората.
През 1978г. се създава Европейска валутна система (преди това се присъединяват още девет държави за членове), основана на фиксирани обменни курсове между държавите членки, като се създава Европейска валутна единица – ЕКЮ. Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986г. ЕЕА, който установява рамките на външнополитическо сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на Европейското политическо пространство.
През 1989г. се взема решение от Европейският съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икономически и валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава ЕС за изграждането на икономически и валутен съюз, осъществяването на обща външна и политическа сигурност, сътрудничество в областта на сигурността и вътрешните работи. С Амстердамският договор, подписан на 02.10.97г. и влязъл в сила през 1999г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.

6.Понятие за право на Европейски общности и ПЕС

След 01.11.1993г. терминът “ЕО” се отнася до дейности, които преди това са се осъществявали от ЕИО. Терминът “ЕС” съгл. Маастрихтския договор засяга междуправителствената дейност на държавите- членки в областта на външ. отношения, сигурността, вътрeшните работи и правосъдието, макар че е налице припокриване на дейностите на ЕС и общностите.
В разпоредбите на Договора за ЕС е въплътена концепцията за създаването на Съюз, която е определена като процес на създаването на по-тесен съюз между народите на Европа. От това произтича, че формирането на ЕС не е завършено, а продължаващ, непрекъсваем процес, до достигането на крайната цел – обединяването на Европа.
Правото на ЕО обхваща и регулира дейностите и политиките на трите общности (ЕИО, ЕОВС и Евратом), чиито дейности и функции продължават, но изменени и допълнени от Маастрихтския и Амстердамския договори. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности – Европейска икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това Европейските общности и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на ЕО регулира, тъй като трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията им, внесени от разпоредбите на Маастрихтския договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в икономическата област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване. Това са области, засягащи интересите преди всичко на държавите от Централна Европа.
Според чл. 1 от Договора за ЕС Съюзът ще се основава на Европейските общности и допълващите ги политики и форми – основите на процеса и функциите на ЕС са въплътени в учредителните договори на Европейските общности и допълващи ги разпоредби на Маастрихтския договор. ЕС притежава практика и международна правоспособност – основно качество на субектите на международното право – ЕС е юридическо лице. ЕС обхваща политиките на ЕО, но ЕО не включва правото на ЕС. Може да се приеме,че правото на ЕС е по-широко понятие.

7.Понятие и видове източници на правото на ЕС

ПЕС включва разнородни по юридическата си природа източници, които могат да се разделят на писани и неписани източници.
Писаните източници от своя страна могат да се разделят значими и не толкова важни. На първо място следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държавите- членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения. Това са Парижкия договор от 1951г. и Римските договори от 1957г., с които се учредяват ЕОВС, ЕИО и Евратом, ЕЕА, Договорът за ЕС, Амстердамския договор и др.
Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от инситуциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Тези актове са регламентите, директивите и решенията.
Сключените от ЕО самостоятелно международни договори са другият вид писан източник на правото.
Според някои автори решенията на представителите на правителствата на държавите- членки, заседаващи в рамките на Съвета са източник на ПЕС, но това все още е дискусионен въпрос дали могат да се сметнат за формиращи правото на ЕС.
Неписаните източници на ПЕС са преди всичко общите принципи на правото. Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото международно право.
Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държавите- членки; актове на институциите; международни договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.

8.Понятие и видове субекти на ПЕС

ПЕС е оригинален правен хибрид. Тази правна система, за разлика от МЧП, урежда правоотношенията не само между държавите- членки на ЕС, но има и пряко действие по отношение на субектите на вътрешнодържавното право – ФЛ и ЮЛ. От тук следва, че субектите на правото на ЕС са както държавите- членки, така и субектите на самите държави – ФЛ и ЮЛ. Държавите са първични субекти, които притежават политико-юридическото свойство държавен суверенитет. ФЛ и ЮЛ, като субекти на правото на ЕС притежават правоспособност, дееспособност и могат да носят юридическа отговорност. За разлика от ЮЛ, субекти на МЧП, споровете на ЮЛ, субекти на правото на ЕС се разглеждат от Европейския съд, а не от национален съд посочен в договора.
Правоспособността на ФЛ представлява своеобразен феномен, тъй като те не само правни субекти на собствената си държава, но са и граждани на ЕС, притежаващи определен обем от права и задължения, като в определени случаи се ползват от правната защита на националните законодателства на всички държави- членки. Например всеки гражданин, на която и да държава- член на ЕС, намирайки се на територията на която и да държава не член на ЕС, се ползва от дипломатическа защита от всички дипломатически представителства на всички държави- членки на ЕС.

9.Европейски организации

Европейските организации могат да се разделят по два критерия: по предмет на дейност – политически, военни и икономически и по обем на компетентност – обща и специална. Европейски организации с обща компетентност са Съветът на Европа и ЕС.
СЕ е организация, учредена като резултат от възникналите движения за политическо обединение след Втората световна война. Статутът на СЕ се подписва през 1949г. СЕ е организация с широко очертана компетентност в икономическата, социалната, културната и др. области, но въпросите на отбраната не са включени в нея. Организационната структура на СЕ включва Комитета на министрите и Парламентарна асамблея. Те се обслужват от секретариат.
Съгласно Договора за ЕС държавите- членки на трите Европейски общности създават помежду си ЕС. Договорът влиза в сила през 1993г. На ЕС се предоставя широка компетентност. ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Европейски държави. ЕС се обслужва от институциите, които обслужват и трите общности, т. нар. единен институционен механизъм.
Европейска организация със специализирана компетентност е Западноевропейския съюз Първият военен съюз е създаден след Втората световна война м/у Франция и Великобритания. През 1948г. между Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Великобритания се сключва договор за колективна отбрана срещу всяка въоръжена агресия в Европа. В Париж през 1952г. се подписва договор за създаването на ЕО за отбрана, но Франция през 1954г. отказва да го ратифицира. През 1954г. отново в Париж се подписва договор за създаването на ЗЕС. Той е първата военна организация в Западна Европа. В организационната структура са включени Парламентарна асамблея, Съвет на министрите и Секретариат.
През 1948г. влиза в сила договорът за създаване на съюза Бенелюкс между Белгия, Холандия и Люксембург. Договорът предвижда на територията на трите държави да се създаде митническо обединение, крайната цел на която е изграждането на пълен икономически съюз. Съюзът Бенелюкс е използван като модел за сключването на трите Европейски общности с икономическа насоченост – ЕОВС, ЕИО и Евратом.

10.Евроатлантически организации

НАТО е създадена съгл. Северноатлантическия договор, подписан през 1949г. във Вашингтон. Съгласно устава, организацията има отбранителен характер. Страните се задължават с мирни средства да разрешават да разрешават всички спорни въпроси, както и да не прибягват до употребата на сила по начин, несъвместим с целите на ООН. В структурата на НАТО са включени граждански и военни органи. Северноатлантическата асамблея е обединение на парламентаристите от държавите- членки на НАТО, основана през 1955г. в Париж. Основната задача е укрепване на сътрудничеството между държавите- членки на НАТО и отразяване на позициите и в националните законодателства. Асамблеята избира постоянен комитет. Международния секретариат включва 5 комитета.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) възниква през 70-те години като съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Важен етап е подписването на Заключителен акт в Хелзинки през 1975г. от държавите глави на 33 Европейски държави, САЩ и Канада. След разпадането на СССР и СФРЮ към организацията се присъединяват десетки нови държави и общия брой на участниците става 53.
През 1948г. за прилагането на плана “Маршал” се подписва договор, който създава Организацията за икономическо сътрудничество. Целта и е да контролира американската помощ, инвестирана на възстановяване на следвоенна Западна Европа. През 1960г. организацията прераства в Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Структурата на организацията включва Съвет, подпомаган от постоянен изпълнителен комитет, Секретариат и множество технически комитети.

11.Институции на ЕС

С учредителните договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1957г. наред с Римските договори се подписва конвенция относно Европейски съд и ЕП, които са общи и за трите общности. През 1965г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастрихтския договор през 1993г. тези институции обслужват и ЕС.
Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за ЕО са ЕП, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията между тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите между институциите в държавите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕС функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държавата- член, до нейните граждани или трети страни.
Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Европейска система на централните банки и Европейска централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държавите членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.
Институциите на ЕС функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.

12.Функции, компетенции и състав на Комисията

Изпълнителната власт в ЕС се осъществява от Комисията. Тя осигурява прилагането на първичното и вторичното право, дава препоръки за изменения, ако тя счита за необходими или ако са предвидени изрично в договорите, както и приема решения и участва в разработването на актове, приемани от Съвета и ЕП. Комисията се състои от 20 члена, избрани за срок от 5 год. Тя включва по двама представители на Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания, и по един представител от останалите 10 държави. Съветът може да изменя броя на членовете на Комисията. Членовете се назначават от ЕП за срок от 5 год. по предложение на държавите- членки, след като е назначен председател на Комисията. Мандатът на член от Комисията може да бъде прекратен с изтичане на срока и при смърт, както и в случай, че подаде оставка или бъде служебно отзован. По молба на Съвета или Комисията от Съда може да бъде отзован член на Комисията, който не отговаря на необходимите условия за изпълнението на функцията или сериозно ги е нарушил. Членовете на Комисията са най-често политици от управляващата партия на държавите- членки, бизнесмени и профсъюзни ръководители. При изпълнение на задълженията си те са длъжни да действат в интерес на ЕС и да бъдат напълно независими от националните правителства. Председателят на Комисията се назначава за срок от 2 год., който срок автоматично продължава на 4 год. Целият състав на Комисията се одобрява с гласуване от ЕП. Комисията сама може да назначи един или двама зам. председатели измежду членовете си. Тя заседава всяка сряда сутрин, а при необходимост и следобед. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като се прилага принципът на колективната отговорност. Комисията разполага с 15000 служители, които работят в 24 генерални дирекции и допълнителни специализиране служби. Седалището на Комисията е в Брюксел, но част от служителите и работят в Люксембург. Ролята на Комисията е насочена в три насоки:
Тя е инициатор на законодателния процес в ЕС, тъй като той започва с предложение, мотивирано и формулирано от Комисията, с изключение на инициативата по отношение на общата политика на външните отношения и сигурността и в областта на правосъдието и вътрешните работи;
Тя е пазител на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството от страните-членки;
Комисията осъществява на практика политиката и е представител на ЕС при преговорите с трети страни.
Комисията разработва и приема собствени процедурни правила, с които да гарантира правомерното си действие съгласно нормите на ПЕС. Заседанията на Комисията са действителни, когато присъства броя на членовете определен в процедурните и правила.

13.Състав, организация и компетентност на Съвета

Съветът е най-влиятелния орган, който изразява интересите на всички държавите-членки и се явява център на политически контрол в ЕС. В Съвета се включват по един представител на всяка държава. Съветът е Един, но променя името си в зависимост от обсъжданите въпроси – селско стопанство, образование, финанси, външни работи и др. Юридически съществува само един Съвет, но в зависимост от областите на практика съществуват 25 съвета. Счита се, че най-висшия от тях е Съветът по общите въпроси, който е съставен от Министрите на външните работи и провежда заседания веднъж месечно. По веднъж месечно заседават и съветите по селското стопанство, икономика и финанси, а съветите по транспорта, околната среда и промишлеността заседават от 2 до 4 пъти годишно. Председателският пост се заема последователно от всяка държава- членка за срок от 6 месеца по принципа на ротацията. Съветът се свиква по инициатива на председателя, по искане на един от неговите членове или от член на Комисията. Министърът на външните работи на съответната държава е председател на Съвета. По време на всяко представителство се провежда среща на високо равнище, както и заседание на специализираните съвети. Съветът приема решения с мнозинство, а когато се изисква някои решения да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, членовете на държавите- членки се считат оразмерени, както следва: Германия, Италия, Великобритания, Франция – 10, Испания – 8, Белгия, Гърция, Португалия, Холандия – 5, Австрия, Швеция – 4, Дания, Ирландия, Финландия – 3, Люксембург – 2.
Функциите на Съвета обхващат главно осигуряване и постигане целите на Европейска интеграция, посредством координацията на общата икономическа политика на държавите- членки, приемането на решения, предоставянето на правомощия на Комисията за осъществяването на разпоредбите на актовете, приети от Съвета. Съветът притежава окончателната власт за приемането на актовете, които имат юридическа сила. Разполага със законодателна власт. Той ратифицира международни договори, сключени в рамките на ЕС. Съветът се подпомага от генерален секретар, който се назначава от Съвета с единодушие. Съветът заедно с ЕП има задължение да приема бюджета на ЕС.

14.Парламент, избиране и компетентност

ЕП е най-демократичната институция на ЕС. В него са представени народите на държавите- членки на ЕС. Депутатите от 1979г. се избират в преки и всеобщи избори за срок от 5 год. Разпределението на местата в ЕП е както следва: Германия – 99, Италия, Великобритания, Франция – 87, Испания – 64, Холандия – 31, Португалия, Белгия, Гърция – 25, Швеция –22 , Австрия – 21, Дания, Финландия – 16, Ирландия – 15, Люксембург – 6. Депутатите са разделени на политически групи, които включват парламентаристите от еднородни партии от различните държави. Членството на евродепутатите по групи е: Партия на Европейските социалисти; Европейска народна партия; Група на либералите, демократите и реформаторите – “Зелени”; Европейско демократично обединение; Група “Рейнбоу”; Група на лявото единство; Техническа група на Европейската десница и независими. За да се формира политическа група са необходими 23 души, ако депутатите са от една държава, 18, ако са от две държави и 12, ако са от 3 или повече държави. Наред с групите депутатите се разделят в 19 специализирани постоянни комисии. Имунитетът на депутатите трае 5 год. и може да бъде вдигнат в изключителни случаи съгласно установената процедура. Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург, който е седалище на ЕП. Сесиите продължават 11 седмици годишно – всеки месец по 5 дни от понеделник до петък. Извънредните сесии се провеждат в Брюксел.
Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Функциите на ЕП включват главно участието в процеса на приемане на законодателните актове на ЕС и осъществяване на контрол на дейността на Комисията. Важна негова функция е приемането на бюджета. Пълномощията на ЕП се увеличават след влизане в сила на ЕЕА през 1987г. и Договора от Маастрихт. Правомощията на ЕП включват правото да участва заедно със Съвета на министрите при приемането на законодателни актови, свързани с единния пазар; правото да изисква от Комисията да внася предложения в някои от областите, влизащи в компетенциите на ЕС; правото да създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции. Една от най-важните контролни функции е правото му да гласува вот на недоверие относно цялата дейност на Комисията. ЕП може по искане на ј от своите членове да създаде временна анкетна комисия, която със съгласието на Съвета и Комисията да разследва предполагаеми нарушения на ПЕС. ЕП избира председател и ръководство из между депутатите. Членовете на Комисията могат да присъстват на всички заседания на ЕП и ако членовете на ЕП им зададат въпроси, те са длъжни да отговорят писмено или устно. ЕП приема решения с абсолютно мнозинство от гласувалите депутати. С мнозинство от своите членове ЕП приема процедурни правила, които определят кворума при гласуване.

15.Съд. Организация и компетентност. Производство за съдебна защита и даване на предварителни заключения по искане на нац. съдилища. Разделяне на делата с Първоинстанционния съд

Европейският съд е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС, както и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на Съюза. Съдът е съставен от 15 съдии, като всяка държава- членка е представена от по един съдия. Съдът се подпомага от 9 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават за срок от 6 год., като могат да бъдат преназначавани. На всеки 3 год. съставът на Съда последователно се променя или се преназначават 7 или 8 съдии. Генералните адвокати също се подменят на 3 год. От своя състав съдиите избират председател на съда за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. Съдът назначава секретар на Съда и приема съответните правила за неговата дейност. Съдът може да създава състави от по 3, 5 или 7 съдии.
Съдът и съставите разглеждат дела относно спорове между държавите членки, спорове между ЕО и държавите членки, спорове между институциите, спорове между ФЛ и ЮЛ с общността и др. Съдебната процедура преминава през 2 етапа – писмен и устен. Право да възбуждат дела имат държавите- членки, институциите, както и ФЛ и ЮЛ, когато са пряко заинтересовани от предмета на делото. Процедурата обикновено трае 18 месеца. Писменият етап започва с депозирането на писмена молба от ищеца, след което съдът преценява дали е от неговата компетентност и дали е подадена своевременно. Ако съдът установи, че жалбата отговаря на необходимите изисквания, представя я на ответника, който в рамките на 1 мес. от получаването следва да обоснове защитата си. След това на ищеца се предоставя 1 мес. да подготви отговора си. Съгласно процедурата на ответника отново се дава 1 мес. за втори отговор.
Председателят на Съда по всяко време назначава съдия-докладчик, който като разгледа всички документи представя доклад пред Съда, за да може последният да реши дали делото ще се разглежда на пленарно заседание или от един от съставите му. Председателят определя датата на започване на устната процедура. На първото заседание страните излагат аргументите си, представят доказателства, отговарят на питания. На второто гледане генералният адвокат дава мнението си, което включва анализ на фактите и юридическите аспекти, както и прави предложение за решаването на спора. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете на членовете на Съда. Ако гласовете са по-равно, отпада гласът на най-младия съдия. Кворумът за вземане на решение е 7 гласа “за”. Решението се огласява на открито заседание. То е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът има право да контролира дейността на институциите. Той осъществява контрол върху законосъобразността на актовете, приети от ЕП и от Съвета, Комисията. Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, по всеки спор между държавите- членки, засягащ предмета на договора за ЕО и др. Съдът решава разнообразни по своето естество спорове и действа като:
Конституционен, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;
Административен, когато отменя неправомерни актове на институциите;
Международен, когато решава спорове, свързани с прилагането на межд. договори.
През 1989г. в съответствие с ЕЕА се създава Първоинстанционен съд към Европейския съд с компетентност да решава определена категория дела на ФЛ, включително и служители в органите на ЕС. Видовете дела се определят от Съвета по предложение на Съда след консултации с ЕП. Правителствата на държавите-членки по общо съгласие назначават членовете на Първоинстанционния съд. Съставът му е от 15 съдии, които се назначават за срок от 6 год. и се подменят или преназначават всеки 3 год. Не се включват генерални адвокати. Съдебната процедура включва процесуалния ред за разглеждане на делата, прилаган в Европейския съд. Решенията взети от Първоинстанционния съд не са окончателни и подлежат на обжалване пред Европейския съд. Жалбите се подават в двумесечен срок от съобщаване на решението.

наказателно право-обща част(стр.5)

Понятие за наказанието.Цели на наказанието.Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание.

Наказанието е държавна принудителна мярка,която е установена със закон и се налага от съда на лице,извършило престъпление.Това става естествено с присъда.По своята същност наказанието е средство за борба с престъпността,което има профилактично и социално-психологоческо въздействие върху обществото.Само извършването на престъпление е основание за налагане на наказание.
Наказанието може да се намира в латентно състояние в НК,когато не се прилага т.е не се извършват или разкриват престъпления.То се налага за извършени престъпни деяния и изпълнението му представлява принудително засягане на правата или интересите на субекта на престъпление.Има случаи,когато наложеното наказание за конкретно извършено престъпление не довежда до посегателство върху правата и интересите на неговия субект,а например се отлага изпълнението на наказанието по чл.66 НК.
Наказанието включва определени от закона дейности като засягане,ограничаване,лишаване от определени права и интереси на субекта на престъплението.Разликите между тези дейности по вид и по степен разграничават отделните видове наказания.
От изложеното дотук става ясно,че наказанието представлява мярка на държавна принуда,установена със закон,която се налага само от съда с присъда на лице,извършило престъпление.
Според чл.36,ал.1 НК целите на наказанието са:
1.да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави;
2.да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления;
3.да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Преди всичко наказанието има превантивна цел т.е. да въздейства,от една страна,на гражданите
да не извършват престъпления(генерална превенция) и от друга,с цел субектът на престъплението да не извършва нови престъпления(индивидуална превенция).

Система на наказанията по НК.Обща характеристика.Тенденции в развитието на санкционната система.

В чл.37НК се изброяват наказанията,които се налагат в България за извършено престъпление.Видовете наказания според българското законодателство са: доживотен затвор,лишаване от свобода,пробация,конфискация на налично имущество,глоба,лишаване от определени права и обществено порицание.
Така посочените наказания са обединени в система,като на първо място се подреждат по тежест-от най-тежкото до най-лекото,на второ място-като основни и допълнителни, на трето място-със и без лишаване от свобода,и на последно-имуществени и неимуществени.
Както вече споменах наказанията се делят на основни и допълнителни съобразно кои от тях могат да бъдат налагани самостоятелно и кои допълнително т.е. с други наказания.
В някои санкции на отделните видове престъпления е предвидено заедно с основното наказание да се налага и допълнително-лишаване от определени права,обществено порицание и кофискация на налично имущество.
При второто деление на наказанията на такива със и без лишаване от свобода,критериите са видовете и степента на засягане на конкретни права и интереси на осъдените.Към наказанията с лишаване от свобода отнасяме доживотния затвор и наказанието лишаване от свобода.
Към имуществените наказания,при които държавата посяга пряко върху наличното или бъдещото имущество на осъдения,се отнасят глобата и конфискацията.
Тенденциите в развитието на санкционната система са все повече да се увеличава значението и приложимостта на наказанието глоба.
По своето съдържание открояваме следните видове наказания:

1.Доживотен затвор без замяна е най-тежкото и е предвидено в като временна и изключителна мярка,налага само когато конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

2.Доживотният затвор е следващото по тежест наказание.То представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Налага се, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.При неговото изтърпяване не се зачитат работни дни,тъй като то не е срочно наказание.

3.Лишаването от свобода е основното и най-масовото налагано от съдилищата наказание.То представлява отнемане правото на осъдения на свободно предвижване по територията на страната и извън нея.Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.Наказанието се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.В тези места осъдените се поставят на първоначален режим,посочен в присъдата,който впоследствие може да бъде променян в зависимост от поведението на затворника.Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода се уреждат в Закона за изпълнение на наказанията и в Правилника за неговото приложение.

4.Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Пробационните мерки са:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. ограничения в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. поправителен труд;
6. безвъзмезден труд в полза на обществото.
Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.Задължителни периодични срещи с пробационен служител се провеждат в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:
1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;
2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;
3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.
Включването в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.
Безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения. Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:
1. наложи друга пробационна мярка;
2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл.39, ал.1.нк

5.Кофискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на осъдения имущество,на част от него или на определено имущество.
Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателно преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.



6.Глобата представлява налагане на парично задължение на осъдения за извършеното от него престъпление.При налагане на това наказание съдът трябва да се съобрази с имотното състояние на осъдения,неговите доходи и семейни задължения.

7.Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените в закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

8.Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на осъдения,което се обявява по начин,указан в присъдата.

казус №3 по публичноправни науки

Със заповед на началника на Направление “Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Областна дирекция на полицията (ОДП) била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “недаване разрешение за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на лицата А.А. и Б.Б. за срок от 5 години”. Основание за издаването на заповедта е, че по време на престоя на тези лица в чужда страна било установено от компетентните органи на тази чужда държава просрочие на разрешения срок за пребиваването им в нея. Това обстоятелство било установено пред административния орган с официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) на Република България, издадено въз основа на писмо от консулството на Р България в тази страна.
Двете засегнати лица са оспорили заповедта на началника пред съответния съд. Те твърдят, че не са извършили описаното в заповедта нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъкват обстоятелството, че липсват приложени към преписката каквито и да са доказателства, изхождащи и съставени от компетентните органи на страната, нарушение на чието законодателство им се вменява. Според тях писмата на консулството на Р България до МВнР и от последното до ОДП не съдържат в себе си излагане на фактически обстоятелства, а съставляват недоказано твърдение за извършено нарушение. Освен това жалбоподателите твърдят, че наложената им ПАМ е незаконосъобразна и с оглед срока, за когото е наложена.
С решението си, постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участието на всички страни по спора, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила заповедта на началника на НДСМ.
Лицето А.А. е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд. По време на производството пред ВАС жалбоподателят А.А. е представил възражение, че чл. 76, т. 5 от ЗБДС противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р България и е поискал ВАС да внесе въпроса в Конституционния съд, с искане КС да се произнесе по конституционността/ противоконституционността на законовата норма.
Лицето Б.Б. е пропуснало срока за оспорване на решението на първоинстанционния съд по касационен ред пред ВАС. То е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека.

Указание:
Според чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност “Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: ... лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи...”

ВЪПРОСИ:

1. Какво производство е производството по оспорване на акт, с когото е наложена принудителна административна мярка?
2. Кой е компетентният съд за разглеждане на жалбата като първа инстанция и кой – като касационна инстанция? В какви състави?
3. Допустима ли е касационната жалба на лицето А.А.? Какви касационни основания е посочило то в жалбата си?
4. Основателен ли е доводът за недоказаност на нарушението на двете лица? Писмото на МВнР годно доказателствено средство ли е, за да се приеме, че има основание за налагане на ПАМ?
5. Ако ВАС отмени решението на административния съд, може ли той да реши въпроса по същество – да се произнесе по съществото на спора (спора така, както е изложен в първоначалната жалба на А.А. и Б.Б. пред първоинстанционния съд)?
6. Какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционносъобразността на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност? Кой има право да сезира КС? Какви са действията на ВАС? Какви са правомощията и възможните действия на КС?
7. Може ли лицето Б.Б. да оспори решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека?

казус №2 по публичноправни науки

Лицето А.А. не е погасило в законовия срок свое данъчно задължение, установено с ревизионен акт в размер на 10 /десет/ хиляди лева. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, б. "а" и б. "б" ДОПК директорът на полицията в гр. Б. е издал заповед, с която на основание чл.75, т.5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, налага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.
А.А. е оспорило заповедта пред съответния съд. То твърди, че не е извършило данъчно нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че липсват приложени към преписката доказателства, че е подадена жалба срещу данъчно-ревизионния акт, съгласно ДОПК.
Също така жалбоподателят не е бил уведомен за започването на производството от административния орган, с което съществено е нарушено правото му на защита. Според него наложената принудителна мярка е назаконосъобразна.
Първоинстанционционният съд е отменил заповедта за наложената мярка. Съдът приел, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК - лицето не е уведомено за началото на производството и това го е лишило от възможност да даде обяснения, доказателства или възражения. Съдът е преценил това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че допуснатите от органа процесуални нарушения са особено съществени. Решението на първоинстанционния съд е оспорено пред Върховния административен съд. Органът, издал заповедта, обжалвал решението като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Гражданинът А.А. представя възражение, че чл.75, т.5 от ЗБДС противоречи на чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария и иска ВАС да препрати делото в Конституционния съд, за да се произнесе по конституционността на законовата норма.

Въпроси:

1. Кой е компетентният първоинстанционен съд и правилно ли е решението му? Компетентен ли е ВАС да се произнесе по оспореното пред него съдебно решение ? Обосновете се.

2. Обжалването на ревизионния акт спира ли неговото изпълнение?

3. Има ли правно значение оспорването на ревизионния акт по ДОПК за съдържанието на съдебното решение относно заповедта ? Обосновете се.

4. Допустимо ли е възражението на лицето А.А. пред ВАС за противоконституционност на посочената норма и за процесуалните действия на ВАС? Обосновете се.

5. Могло ли е лицето А.А. да направи това възражение пред първоинстанционния съд? Обосновете се.