Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер

26.Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер



Правната уредба на правото на обещетение за временна неработоспособност се съдържа в КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на право на обещетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
За периода на отпуска поради временна неработоспособност осигуреното лице има право на парично обещетение. Придобиване правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност е свързано с редица предпоставки в зависимост от настъпилия ОСР или приравнените към ОСР случаи /временна неработоспособност настъпва в друго лице, а не в осигуреното лице/:
Първата предпоставка е наличието на осигурително правоотношение за рисковете общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване към момента на настъпване на временната неработоспособност. В определени от закона случаи правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност може да възникне и след прекратяване на осигурителното правоотношение;
Втората предпоставка е от една страна наличието на настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване или приравнен към ОСР – общо заболяване случаи /например: заболяване на член от семейството/. От друга страна необходимо е отпускът поради временна неработоспособност да е разрешен от правоимащите за тази цел, органи на експертизата на неработоспособността, лекуващият лекар, ЛКК и да е издаден болничен лист. С болничен лист се установява и удостоверява заболяването и причинената от него временна неработоспособност. С него се установява и удостоверява времето, за което на осигуреното лице се разрешава отпуск за временна неработоспособност;
Третата предпоставка – необходимо е наличието на минимален осигурителен стаж (без трудова злополука и професионална болест). Изискването за такъв стаж преди настъпването на ОСР за придобиване на право на парично обещетение за временна неработоспособност е в зависимост от вида на настъпилия ОСР и възрастта на осигуреното лице.
Правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на трудова злополука и професионално заболяване имат лицата, осигурени за този риск без да е необходимо наличието на осигурителен стаж. Това се дължи на професионалния произход на тези ОСР. При настъпването на ОСР общо заболяване се изисква наличието на осигурителен стаж минимум 6 месеца. Ако няма 6 мес. осигурителен стаж при настъпване на временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето не се лишава от правото на отпуск за временна неработоспособност, но парично обещетение не му се дължи. Този период от време му се зачита за осигурителен стаж. Такъв стаж не се изисква за работници или служители, които не са навършили 18 годишна възраст.
Правото на парично обещетение за временна неработоспособност има относително и абсолютно определени срокове. Принципът на относително определената продължителност се изразява в това, че паричното обещетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на временна неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В такива случаи паричното обещетение за временна неработоспособност има относително определени срокове. Те се определят от органите на медицинската експертиза на неработоспособността в зависимост от това дали състоянието на временна неработоспособност е преминало в състояние на работоспособност или инвалидност. Краят на временната неработоспособност се определя от органите на медицинската експертиза на неработоспособността .
І. Относително определените срокове за получаване на парично обещетение поради временна неработоспособност са в следните случаи:
1. за гледане на дете под карантина до 18 годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичане на срока на карантината.
2. за гледане на болно дете до 3 годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигуреното лице, за времето, през което осигуреното лице е било в заведението.
3. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
4. когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионално заболяване преди прекратяване на безсрочни трудови/служебни правоотношения, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидност.
5. за времето, за което осигуреното лице е под карантина.
6. когато временната неработоспособност е настъпила по време на предизвестието за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение – обезщетението се изплаща за срок до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидността.
ІІ. Абсолютно определените срокове за получаване на парично обещетение за временна неработоспособност има когато:
1. когато временната неработоспособност поради професионално заболяване,трудова злополука,общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването /означава да не се внасят осигурителни вноски/, паричното обещетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
2. когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови договори или служебни правоотношения, то паричното обещетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението. В тези случаи паричното обещетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица.
3. Парично обещетение за временна неработоспособност поради отстраняване от работа, поради предписания на здравните органи се изплаща за времето на отстраняване от работа, ако осигуреното лице не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година. Отстраняването се извършва, когато лицето е било болно от заразна болест, бацилоносител е или е в контакт със заразноболен.
4. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната/чужбина на болен член на семейството над 18 години – парично обещетение се изплаща на всяко осигурено лице до 10 календарни дни през една календарна година. Без значение е колко пъти на осигуреното лице е разрешаван такъв отпуск и за колко болни членове от семейството се отнася.
5. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследвания или лечение в страната/чужбина на болно дете до 18 годишна възраст – парично обещетение се изплаща до 60 календарни дни за 1 година – общо за всички осигурени членове на семейството.
ВРЕМЕТРАЕНЕ - Обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност настъпила в резултат на общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на неработоспособността и продължава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Но с оглед укрепване на финансовата стабилност на фонд “общо заболяване” и фонд “трудова злополука и професионални заболяване” на ДОО от една страна и намаляване продължителността на отпуските за временна неработоспособност чрез внедряване на системата от профилактични мероприятия от осигурителя и самоосигуряващото се лице. От друга страна разпоредбите на чл.40/4/КСО задължават осигурителите за своя сметка за изплащат парично обещетение за временна неработоспособност, а именно парично обещетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни в една календарна година е за сметка на осигурителите.
На самоосигуряващите се лица, които са осигурени по свое желание за ОСР – общо заболяване и майчинство при наличието на разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за посочените периоди на отпуска поради временна неработоспособност няма да се изплаща парично обезщетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО. Това е така, защото по смисъла на чл.5/2/КСО те са осигурители тъй като изцяло за своя сметка внасят осигурителни вноски.
Не се изплаща парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност в следните случаи:
1. когато осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да им бъде разрешен отпуск или обезщетение за временна неработоспособност.
2. когато осигурените лица нарушават режима, определен от здравните органи. Те се лишават от парично обещетение за временна неработоспособност само за дните на нарушение.
Частично се лишават от парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност осигурените лица:
1. когато са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършени под тяхно въздействие. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да се по-дълъг от 15 календарни дни.
2. когато са станали неработоспособни поради хулигански прояви и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да е по-дълъг от 15 календарни дни.
3. когато са станали неработоспособни преди увреждания в резултат на неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред. И в тези случаи срокът, за който не се плаща парично обещетение е не по-дълъг от 3 календарни дни.
Парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност се изплаща за работните дни, макар че отпускът за временна неработоспособност се разрешава в календарни дни.
Дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване се изчислява в размер 80%, а за отпуск поради временна неработоспособност настъпила в резултат на трудова злополука или професионално заболяване се изчислява в размер 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
За дните включени в 6 месечния период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период, ако работника или служителя:
Не е бил осигурен за всички ОСР. Това са случаи, когато работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, незачетен за трудов стаж или е бил безработен, независимо дали е (не)получавал парично обезщетение за безработица;
Не е бил осигурен за всички социални рискове без трудова злополука,професионално заболяване и безработица. Това са случаите когато работника или служителя в 6 месечния период е бил самоосигуряващ се, но се е осигурявал само за пенсионните ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт. Тези ОСР не дават право на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване;
Работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
Осигуреното лице е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, т.е. платен отпуск по чл. 164КТ или неплатен отпуск по чл.165 КТ;
Ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава при условията на международен договор, по който РБ е страна.
За дните включени в 6 месечния период, през който лицето е получавало парично обещетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО за отпуск поради временна неработоспособност или за отпуск поради бременност и раждане се взема предвид размера на обезщетението. Следователно базата, която служи за определяне дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност включва брутното възнаграждение или осигурителния доход за 6 месеца, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността, върху който го внася или са дължими осигурителни вноски.
Брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени/дължими са осигурителни вноски, а следователно от когато се изчислява парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност се изисква от законодателя и не може да се определя от лицето. По осигурителното задължение за внасяне на осигурителни вноски и съответно като база за изчисляване на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, то това се отстрани със ЗБДОО.
Критерии за изчисляване на парично обещетение – чл.41 КСО:
- база на дохода – това е среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осиг.вноски, а самоосигуряващите се лица – да са внесени осигурителни вноски през последните 6 месеца.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като полученото възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но не повече от максимално определения в ЗБДОО месечен осигурителен доход се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението /2007г. – 1400лв.; 2008г. – 2000лв./
Среднодневният осигурителен доход за изчисляване на парично обещетение за временна неработоспособност се определя като осигурителния доход за месеца, но не повече от 2000лв., се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
Среднодневната МРЗ за РБ при изчисляване на паричното обещетение за отпуск поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като минималното месечно работно възнаграждение за България се раздели на броя работни дни през месеца. Например: 01.2008г. – минималната работна заплата е 220 лева, а работни дни са 20, среднодневното работно заплащане е 11 лева.
Среднодневният осигурителен доход при изчисляване на парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като осигурителен доход за месеца, в който са внесени осигурителните вноски са дели на броя работни дни през съответния месец. Примерно: минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2004г. е 200 лева. Среднодневният осигурителен доход за януари 2004г. е 10 лева.
Определянето на размера на дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност зависи от редица предпоставки, установени от законодателя:
1. Зависи от вида настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване.
2. Зависи от размера на възнаграждението или осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни вноски;
3. Зависи от източниците на средствата, които формират базата, от която се изчислява средно дневното възнаграждение или осигурителния доход, а именно:
а) само от месечно възнаграждение;
б) само минималната работна заплата за РБ;
в) само месечния осигурителен доход;
г) от месечното възнаграждение, минималната работна заплата за РБ и от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от обезщетение за отпуск поради бременност и раждане;
д) от месечното възнаграждение, от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от парично обещетение за бременност и раждане;
е) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ;
ж) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от право на обещетение за бременност и раждане;
з) от месечния осигурителен доход, обезщетението за временна неработоспособност или от парично обещетение за отпуск поради бременност и раждане и т.н.
4. Зависи от броя работодатели, при които работи по трудово правоотношение работника или служителя.
5. Зависи от характера на извършената работа и т.н.
В зависимост от базата, от която се изчислява дневното парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност са възможни различни хипотези:
Хипотеза 1. През 6 месечния период, предшестващ месеца на отпуск за временна неработоспособност,работника или служителя е изработил всички работни дни. В такива случаи средно дневното брутно възнаграждение се определя от сбора на сумите от трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца, върху които са внесени/дължими осигурителните вноски, но да максималния размер на осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителни вноски, определени със ЗБДОО. Сборът от сумите на трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца се дели на броя работни дни за този период. Например: за всички 6 месеца осигурителните вноска се определя от трудовото възнаграждение, което е в размер на 1200 лева или за 6те месеца общия размер на сумите от трудово възнаграждение е 7200 лева. Работните дни са 125. Сумата тук е 7200/125. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя паричното обещетение за временна неработоспособност, в зависимост от настъпилия ОСР се определя размера на дневното парично обещетение за временна неработоспособност.
Хипотеза 2. През 6-те месеца период, предхождащ на отпуск поради временна неработоспособност, работникът или служителят:
1. изработил е 4 календарни месеца, като общата сума, върху която са направени/ дължими са осигурителни вноски е 1000 лева, а работните дни за тези четири месеца са 85.
2. ползвал е един месец неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, а работните дни са 21. минималната работна заплата за РБ е 110 лева.
3. ползвал е един календарен месец отпуск поради временна неработоспособност, за който е получавал парично обещетение в размер на 200 лева, работни дни са 20.
Базата, от която ще се определя средно дневното брутно възнаграждение е в размер на 1310 лева, а работните дни са 126. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение за временна неработоспособност се намира – 1310/126.
Хипотеза 3. През 6 месечния период, предхождащ месеца на отпуска, поради временна неработоспособност работника или служителя е бил безработен 5 месеца – минимална работна заплата за РБ тогава е била 110 лева, а работните дни са били 104. Един месец е работил, размерът на брутното трудово възнаграждение е 200 лева, а работните дни са 21. Базата, от която ще се определи средно дневно брутно трудовото възнаграждние е в размер 750 лева. Общият брой на работните дни е 125. Средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение се намира като 750/125.
Паричното обещетение за отпуск за временна неработоспособност на лицата, които са осигурени за всички ОСР или са осигурени за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване и безработица по различни договори или на различно основание се изчисляват поотделно от възнаграждението или осигурителният доход за всички договори или дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка. Такива случаи биват:
1. лицето работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за управление/контрол на ТД, което също така е осигурено за всички ОСР.
2. лицето работи по трудово правоотношение , за което е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за външно съвместителство по чл.111 КТ, т.е. работа по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател и също така е осигурено за всички ОСР.
3. лицето упражнява трудова дейност като ЕТ и е осигурено за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване, безработица, както и работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР.
4. лицето работи по трудов правоотношение на непълно работно време при двама или повече работодатели и при всеки един от тях е осигурено за всички ОСР и т.н.
В посочените случаи дневното ПО за отпуск поради ВН се изчислява върху база, която не може да надвишава максимално установения размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО – 1400 лева. Когато брутното месечно възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при първия работодател е максималния размер на осигурителния додод, определен със ЗБДОО, лицето няма да получи парично обещетение за отпуск за временна неработоспособност при втория работодател. При втория работодател или при месечен осигурителен доход от друга дейност парично обещетение се изчислява до максималния размер на осигурителния доход ,определен със ЗБДОО.
Парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява за работни дни. Общата сума на паричното обещетение се определя като дневния му размер се умножи по броя работни дни, включени в отпуска пради временна неработоспособност .
Паричните обещетения за отпуска за временна неработоспособност се изплащат чрез работодателя. На самоосигуряващите се лица парично обещетение се изплащат от осигурителните каси, ако има такива учредени. Когато няма такава паричните обещетения се изплащат от съответното ТП на нОИ, където са регистрирани и по сметките, на които са внасяни осигурителни вноски.

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ – същност

25.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ – същност

Паричните обезщетения са плащания по краткосрочното обществено осигуряване. Тяхното предназначение е да заместят в съответна степен загубения трудов доход в резултат на настъпилия ОСР. Те имат компенсаторен характер. Правото на парично обещетение възниква при настъпване на някои от следните ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване, майчинство и безработица и при наличието на предвидените в законодателството предпоставки. Паричното обезщетение е субективно право на осигуреното лице. То възниква при наличието на определените в нормативните актове предпоставки. Паричното обезщетение е прехвърляне на ОСР от неговото неизвършване на трудова дейност върху осигурителния орган. Осигурителните вноски за посочените ОСР са предпоставка за прехвърляне на настъпилия вредоносен резултат на осигурителния орган.
В зависимост от характера на последиците от настъпилите ОСР, паричните обезщетения се делят на няколко основни вида:
1. Парични обещетения за временна неработоспособност. Те се делят в зависимост от вида на реализирания ОСР на:
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука.
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради професионално заболяване.
2. Парични обещетения за майчинство. Те се делят на:
Парични обезщетения за бременност и раждане.
Парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
3. Парични обещетения за безработица.
Предпоставките за придобиване на парично обезщетение са различни за всеки отделен вид. Паричните обезщетения се изплащат от различни фондове на ДОО. При общо заболяване и майчинство те са от едноименния фонд и т.н.
Съобразно чл.40, ал.1 КСО – Осигурените лица имат право на парично обещетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност , ако имат най-малко 6 мес. осигурителен стаж. Това изискване обаче не се отнася досежно правото на парично обещетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, както и за осигурени лица ненавършили 18г. възраст.
Паричното обещетение за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по ДОО се изплащат чрез ТП на НОИ, по ред определен в акт на МС.
От 2003г.,паричното обещетение за първия ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни през една календарна година, е за сметка на осигурителите.
ОПРЕДЕЛЯНЕ на ПАРИЧНОТО ОБЕЩЕТЕНИЕ – дневното обезщетение се изчислява:
за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто от среднодневното брутното трудово възнаграждение /или средно дневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността;
за временна неработоспособност поради трудова злополука/професионална болест – същото, но в размер 90 на сто.
Ако лицето не е било осигурено за всички ОСР, или не е било осигурено за трудова злополука/професионална болест и безработица, или е ползвало неплатен отпуск /който се зачита за трудов стаж или служебен стаж/, или е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, то тогава за определяне на дневното обезщетение се взема предвид среднодневната МРЗ.
СРОК за ИЗПЛАЩАНЕ на обезщетението – за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест се изплащат от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Когато временната неработоспособност(поради ОЗ, ТЗ, ПБ) е настъпила до 2 мес от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, правото на обещетение се изплаща за срока на неработоспособността, но не за повече от 75 календарни дни. Но не се плаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа.
В КСО са предвидени и редица други права на обещетение:
1. За временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписания на здравните органи;
2. За неработоспособни лица изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение – за престоя им, вкл. и до 3 дни пътуване;
3. За гледане на болен член от семейството, вкл.за придружаване за медицински преглед – членове на семейството са: съпруг, съпруга и техните възходящи и низходящи по права линия;.
НЕ СЕ ИЗПЛАЩА – в случаите когато се установи, че осигурените лица:
Умишлено увреждат здравето си с цел получаване на парично обещетение;
Нарушават режима определен от здравните органи – но само за дните на нарушението;
Са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, силно упойващо вещество, без лечебна цел;
Са станали неработоспособни поради хулигански и други противообществени прояви;
Са станали неработоспособни поради неспазване на правилата за безопасна работа.

НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

24.НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ - същност
Видове неработоспособност. Органи. Медицинска експертиза на неработоспособността.

За да настъпят осигурените правни последици от настъпването на неработоспособността е необходимо да се констатира и да се докаже нейното наличие като обективен факт. Това се постига с осъществяването на Експертизата на неработоспособността. Правната й уредба е в:
Наредбата за медицинската експертизата на работоспособността от 2005г. и в
Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицински експертизи от 2005г.
Това е терминологична непоследователност по отношение на наименованието на тази експертиза. Чл.14,16,17 КСО /които са отменени/ – се употребява термина “експертиза на работоспособността”. С оглед на логическата последователност и същностното значение на значимите за осурителното право понятия е целесъобразно да се използва – Експертиза на неработоспособността /ЕН/. Това означава да се оцени дали лицето е работоспособно или неработоспособно и всяка от тези оценки включва в себе си и другата оценка. Докато работоспособността е функция на нормалното здравословно състояние на човека, то неработоспособността е последица от нарушеното негово здравно състояние. Работоспособността е презюмирана /предполагаема/ и за да се установи нейния антипод, т.е. неработоспособността, на лицето се извършва медицинска експертиза. Тя по своята същност е специфична дейност на оправомощени от закона експертни медицински органи като се следва определен ред.
Същността на ЕН е определянето на състоянието и причините за настъпилите увреждания и констатацията за невъзможността да се извършва трудова дейност от осигурените лица. Това предполага наличието на определена професионална подготовка на оценъчните органи, които трябва да имат висше медицинско образование. Затова и организирането и ръководството на тези органи е възложено на Министерството на здравеопазването като специализиран орган на изпълнителната власт.
Всяко едно ниво има свое специфично предназначение и роля в системата, което определя и различния обхват на предоставените им правомощия.
Органите на Експертизата на временната неработоспособност са:
лекуващи лекари и лекари по дентална медицина;
лекарски консултационни комисии;
териториална експертна лекарска комисия;
национална експертна лекарска комисия.
Експертизата се извършва:
за временна неработоспособност с болничен лист – от лекуващ лекар/стоматолог/ и от ЛКК;
за трайна неработоспособност с експертно решение – от ТЕЛК и от НЕЛК.
Органите на Експертизата на временната неработоспособност са лекуващите лекари/стоматолози, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК (чл.3 НМЕР). .
Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист. Болничните листове се издават само от лекуващите лекари/стоматолози и ЛКК ! Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация на освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионалните картотеки на МЕ, които са структурни звена на РЦЗ /регион.център по здравеопазване/.
За освидетелстване на лица до 16-год. възраст при МЕ от ТЕЛК участват педиатри и психолози.
Контролът върху актове, издадени от тези органи се осъществява от Регионален съвет. Такъв съвет се създава с писмена заповед на директора на съответния РЦЗ, който включва представители на РЦЗ, на ТП на НОИ, на Районната ЗОК. Правомощия на Регионалния съвет:
упражнява контрол върху актовете, издадени от органите, т.е. болнични листове;
извършва служебни проверки на не по-малко от 2% от издадените болнични листове, избрани на случаен принцип;
по предложение на заинтерисованите лица и организации, извършва проверка за спазване на изискванията и реда за издаване на болнични листове и експертни решения;
при установяване на нарушения при издаване на болничен лист или експертно решение, регионалният съвет има задължението да уведоми писмено горестоящия орган по експертизата и заинтерисованите лица.
В състава на всяка ТЕЛК се изисква да се включи лекар, представител на съответното ТП на НОИ, определен със заповед на ръководителя на ТП на НОИ и представител на РД”Социално подпомагане”. Тава са т.нар. доверени лекари.
В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар, който е представител на НОИ и се определя със заповед на управителя на НОИ.
В ТЕЛК и НЕЛК могат да работят лекари с призната специалност и 10 г. стаж по съответния профил.
Законът за здравето дава право на заинтерисованите лица и организации да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на болнични листове и пред регионалния съвет.
Законодателят изисква и задължава регионалния съвет да се произнася по жалбите на заинтерисованите лица в 10-дневен срок след повторна експертиза. За целта регионалния съвет създава специализирана ЛКК, съобразно вида на заболяването. Регионалният съвет е длъжен да се произнесе по жалбата при повторна експертиза. В случаите на установено нарушение при издаването на , Регионалният съвет е длъжен да отмени обжалваното експертно решение като работоспособността на осигуреното лице се установява с решението на повторната експертиза.
Обжалването на решението на ЛКК пред регионалния съвет е пречка за обжалването му пред ТЕЛК. Но решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК в 14-дневен срок.
Решенията на органите на МЕ на неработоспособност, които не са обжалвани или редът на обжалване е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
ЛКК се създават в медицинските центрове, стоматологичните центрове и диагностично-консултативните центрове.
В лечебните заведения за болнична помощ се създават специализирани ЛКК по отделения и клиники и общи ЛКК.
Лекуващ лекар/стоматолог е този, който е поел по съответния ред наблюдение и лечение на болното лице в амбулаторни, домашни, болнични условия.
Правомощията на лекуващия лекар/стоматолог се изразяват в:
1. да направи точна преценка на здравословно състояние на болното лице и неговата работоспособност въз основа на първичен преглед, резултати от изследванията и заключенията на консултанти;
2. да впише в личната амбулаторна карта на болното лице при всеки преглед, диагноза, изследвания, предписано лечение. Вписването има двояко значение – за установяване на извършения преглед и за да се даде възможност за контрол.
3. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие, че болното лице е в състояние да заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя най-късно до следващия работен ден от началото на разрешения отпуск за временна неработоспособност.
4. да издаде еднолично болничен лист за срок не повече от 7 дни без прекъсване или до 40 дни за 1 година, с който да трудоустрои работника или служителя, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес.
5. да насочи осигуреното болно лице към ЛКК, когато:
а) когато е ползвало отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 7 календарни дни без прекъсване, разрешен от един или повече лекари/стоматолози.
б) когато е ползвало 40 дни отпуск поради временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично от един или повече лекари или стоматолози.
в) когато здравословното състояние налага продължителен отпуск поради временна неработоспособност.
г) когато здравословното състояние налага трудоустрояване на работника или служителя за повече от един месец.
д) когато лекуващият лекар/стоматолог приема, че е настъпила трайна загуба на работоспособност на осигуреното лице.
6. да подготви необходимата медицинска документация и да впише своето становище в личната амбулаторна карта при насочване на болното лице към ЛКК по даден повод.
Лекуващият лекар/стоматолог няма право да издава болничен лист, когато болното лице не му дава личната си амбулаторна карта.
ЛКК се създава в лечебните заведения за извънболнична помощ и в лечебни заведения за болнична помощ. Предназначението на ЛКК е да осигури високо квалифицирана лечебно-диагностична и експертна дейност при болни лица с продължителна временна неработоспособност. В състава на ЛКК се включва не по-малко от 2 постоянни членове. Това са лекари с призната специалност като единият е председател на комисията. В зависимост от възможностите се създават общи и специализирани ЛКК.
ЛКК разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. В тези 180 дни се включват и еднолично издадени болнични листове.
ЛКК освидетелства лицата:
за продължаване отпуск по болест над 7 дни;
за трудоустрояване за повече от 1 месец;
за снабдяване с помощни средства, приспособления и съоражения;
за професионално ориентиране;
чиито болнични листове са издадени еднолично и са обжалвани;
когато са подадени жалби срещу лекуващ лекар/стоматолог, по повод неправилна оценка на работоспособността им и има отказ от издаване на болничен лист;
за подготовка на документи за насочване към ТЕЛК при предхождаща временна нетрудоспособност;
за изготвяне на документи съгласно други НА.
ЛКК насочва болните към ТЕЛК в следните случаи :
След изтичане на 180 дни без прекъсване на отпуск поради временна неработоспособност;
Преди изтичане на 180 дни без прекъсване на отпуска поради временна неработоспособност, когато има признаци за настъпила трайна неработоспособност.
Когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск поради временна неработоспособност с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването. Напр., 2006, 2007 и 2008 г. – 12 м. с прекъсване.
Когато лицето е трудоустроявано от ЛКК в продължение на 2 години и работоспособността му не е възстановена;
Когато лицето е станало неработоспособно за работа, за работа на която е трудоустроено от ЛКК.
Насочването към ТЕЛК става посредством “Медицински протокол на ЛКК”.
В случаите, когато осигуреното болно лице поиска, ЛКК е длъжна да го насочи към ТЕЛК, независимо от своята преценка за работоспособността му. Преценката на ЛКК за работоспособността на лицето се вписва в медицинския протокол, с който лицето се насочва към ТЕЛК.
ТЕЛК се създава към държавни/общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансерите от директорите на Районни центрове по здравеопазване. Със съгласието на министъра на здравеоопазването ТЕЛК са структурни звена на лечебни заведения, към които са създадени. Профилът на ТЕЛК може да бъде общ или специализиран, той се определя от министъра на здравеопазването по предложение на директора на Районния център по здравеопазването и на директора на НЕЛК. Общите ТЕЛК са от специалисти по: вътрешни болести, ортопедия, хирургия, неврология, урология, онкология. Специализираните ТЕЛК са: по очни болести; по психични болести; по специфични и неспецифични белодробни заболявания.
Необходимо е тези ТЕЛК да има норматив както следва:
Обща ТЕЛК – 2400 случая;
Специализирана ТЕЛК – между 1500-1800 заболявани, съобразно това дали е психиатрична,белодробна или очна,за една календарна година.
ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лица в 3 месечен срок от постъпване на документите при тях ! При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата от датата на постъпване на документите !
В щатът на ТЕЛК се включват минимум 3 лекарски длъжности и работят на пълен работен ден в съответните лечебни заведения – председател, медицински секретар и социален работник. Броят на длъжностите се определя в зависимост от работата на съответната ТЕЛК. В ТЕЛК могат да работят само лекари с призната клинична специалност с минимум 10 години трудов стаж по съответния профил. Лекарите, работещи в ТЕЛК нямат право да участват като председатели или членове на ЛКК и да упражняват дейност, подлежаща на техен контрол.
ТЕЛК освидетелства лица по повод на :
1. Временна неработоспособност;
2. Трайно намалена работоспособност;
3. Искане на застрахователи и на застраховани лица;
4. Трудоустрояване на лица с над 50 и повече на сто трайно намалена работоспособност;
5. Определяне характера на заболяването – професионален или общ;
6. Други случаи, определени с НА.
ТЕЛК попълват регистрационни карти за признато професионално заболяване. Срокът на експертното решение е 3 години, след което лицето се преосвидетелства. Експертизата определя:
степента на трайнонамалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
потребността от чужда помощ. Такава се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват в битово отношение /ставане, обличане, тоалет, хранене.../, на слепи лица, както и на психичноболни лица, които не са в състояние да контролират действията си;
срокът и датата на изтичане на срока на инвалидност. Срокът е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността.
За изчисляване на отделните случаи и конкретните въпроси свързани с освидетелстване на дадено лице, заседанията на ТЕЛК след покана на председател могат да участват представители на ТП на НОИ, представители на работодателите, на Министерството на труда и социалната политика и други длъжностни лица, имащи отношение към конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.
В извършването на клиничния преглед и вземането на решенията задължително участват всички членове на ТЕЛК. При липса на единодушно становище, експертното решение се подписва с особено мнение /мотивирано несъгласие/.
Такива експертни решения се изпращат в НЕЛК за окончателно решение.
НЕЛК - юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването. НЕЛК е здравно заведение. Нейната дейност се ръководи от директор, назначаван от министъра на здравеопазването след провеждане на конкурс. Трудовите договори с работещите в НЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от нейния директор. НЕЛК осъществява следните функции по проблемите на Експертизата на неработоспособността:
1. диагностични функции.
2. експертни функции.
3. профилактични функции.
4. методични функции.
5. контролни функции.
Структурата на НЕЛК има следните специализирани лекарски състави:
1. по вътрешни болести.
2. по сърдечно-съдови болести;
3. по нервни болести;
4. психични болести;
5. ортопедо-травмични болести;
6. хирургически болести;
7. очни болести;
8. белодробни болести;
9. ушни, носни, гърлени болести.
Всеки специализиран лекарски състав включва минимум 3-ма лекари, единият е председател на състава. Председателят на съставите се назначават от министъра на здравеопазването, по предложение на директора на НЕЛК. В специализираните състави могат да работят лекари с призната клинична специалност и минимум 10 години стаж по съответния профил. В НЕЛК лекар от НОИ.
Специалните лекарски състави на НЕЛК - правомощия:
1. разглеждат и решават:
а) обжалваните решения на ТЕЛК по установения ред;
б) немотивирани решения на ТЕЛК, установени при контролно-медицински проверки в картотеките за медицински експертни досиета;
в) решенията на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с Експертизата на временната неработоспособност.
2. да оказват медицинска помощ и извършват контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ТЕЛК.
3. да участват в проверки по Експертизата на временната неработоспособност в лечебните заведения в държавата.
При всички случаи на обжалвани решения на ТЕЛК, НЕЛК задължително се произнася по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му, както и определяне степента на трайно намалената или загубена работоспособност в проценти спрямо здрав човек. Както и потребността от чужда помощ и срока; противопоказните условия на труд. Ако е за трудова злополука и за характер на заболяването, НЕЛК е длъжна да се произнесе за причинната връзка между увреждането и смъртта на лицето и трудовата злополука.
НЕЛК може:
1. да потвърди решенията на ТЕЛК;
2. да отмени решенията на ТЕЛК и да върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки/пропуски.
3. да отмени решението на ТЕЛК и да даде ново решение.
4. да обяви решенията на ТЕЛК за недействителни.
Техническите грешки се коригират с ново решение.
Временна неработоспособност е налице, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради:
общо заболяване;
трудова злополука;
професионално заболяване;
лечение в чужбина;
отстраняване от работа по предписание от здравните органи.
Към държавните и общинските лечебни заведения в градовете, в които има ТП на НОИ, се създават картотеки за медицински експертни досиета. Картотеките осъществяват дейност по съставяне, съхранение и движение на медицинската документация. За всяко лице, което ще бъде освидетелствано за първи път от ТЕЛК се попълва контролен картон. Картотеките за медицинските експертни досиета – лицата подават молба, медицински документи, доказващи здравното им състояние. Лица, явяващи се за освидетелстване ще представят и протокол от ЛКК за освидетелстване, за редовно преосвидетелстване, за предсрочно преосвидетелстване, за влошено/подобрено здравно състояние.
Медицинското експертно досие съхранява медицинските протоколи на ЛКК; резултатите от изследванията; експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК; други документи, които ТЕЛК/НЕЛК са изискали /експертизи и др./.
Медицинските експертни досиета се образуват и съхраняват в картотеката по постоянен адрес на лицата.
Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и министъра на здравеоопазването. Болничният лист е официален удостоверителен документ, разрешаващ:
а) отпуск за временна неработоспособност;
б) отпуск поради бременност и раждане;
в) трудоустрояване на работника или служителя.
Въз основа на болничният лист се изплаща парично обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава, независимо от обстоятелството дали по издадения болничен лист ще се изплати или не парично обезщетение. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава и болничният лист се издава от лекуващия лекар и от ЛКК. ТЕЛК/НЕЛК не издават болничен лист и не разрешават отпуск поради временна неработоспособност.
В случай, когато временната неработоспособност продължава повече от 6 месеца без прекъсване/ до 6 месеца без прекъсване, когато има сериозни основания за настъпила инвалидност, се извършват контролни проверки от ТЕЛК. Тя прави заключения и може да разреши отпуск, както и да нареди да се издаде болничен лист от ЛКК.
При спешни случаи отпуск поради временна неработоспособност може да се разреши и болничният лист да бъде издаден и от друго лечебно заведение, но само за времето, през което лицето трябва да спазва домашен режим на лечение.
Законодателят не допуска да се разреши ползване на отпуск поради временната неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца. Прекъсване на отпуска поради временната неработоспособност ще е налице само, когато лицето се явява на работа със съгласието на органа /ЛКК, лекуващ лекар/, разрешил отпуска. Това се отразява в личната му амбулаторна карта и в издадения болничен лист.
Отпуск поради временна неработоспособност и болничен лист се разрешава и при:
1. умишлено увреждане на здравето с цел ползване на отпуск поради временна неработоспособност, получаване на парично обезщетение.
2. нарушаване режима на лечение, определен от здравните органи.
В зависимост от състоянието на осигуреното лице, то в болничния лист се определя един от следните режими:
а) болничен режим;
б) санитарно-курортен режим;
в) домашен режим: бива на легло или стаен; Режимът бива постоянен или за определени часове на деня;
г) свободен: само в района на населеното място, където болният прекарва отпуск поради временна неработоспособност.
3. болничният лист се издава и ако временната неработоспособност е настъпила поради алкохолна употреба; упойващ медикамент без лечебна цел; прояви извършени под въздействието на такива средства.
4. ако временната неработоспособност е настъпила поради хулигански и ли други противообществени прояви, установени по съответния ред.
5. временната неработоспособност е настъпила при неспазване на правилата за безопасна работа.
6. при неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.
В тези случаи е различен срокът, за който не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност. Неработните дни, а и ползването на друг законоустановен отпуск, не прекъсват отпуска поради временна неработоспособност. Прекъсване на отпуск поради временна неработоспособност може да стане само, ако осигуреното лице се яви на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска.
Осигуреното лице не може по своя преценка, без разрешението на лекуващия лекар/ЛКК, разрешили отпуска поради временна неработоспособност, и издали болничен лист, да се върне на работа, преди изтичане на срока на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност.
Осигурителите работодатели се задължават да не допускат на работа осигурените лица, на които е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, когато осигуреното лице, въпреки разрешения му отпуск е започнал работа, за дните, през които е работил, ще бъде лишен от парично обезщетение.
По искане на лицата, които са осигурени за всички ОСР, и които работят при повече от един работодател по трудово правоотношение, ще се издаде още един екземпляр на болничния лист, за представянето му пред другия работодател. Осигуреното лице е длъжно да представи болничния лист на работодателя/ да информира работодателя за болничния лист непосредствено след издаването му /най-късно до следващия ден от началото на разрешения отпуск/. Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност.

СМЪРТ

23.СМЪРТ

Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Нейното настъпване като ОСР означава, че осигуреното лице престава да съществува физически и в това отношение смъртта се отличава съществено от всички други ОСР, които са рискове на продължаващото да живее и след реализирането им, осигурено лице.
От глeдна точка настъпването на осигурените права, смъртта не е ОСР за починалото лице. Като такъв риск смъртта поражда осигурителните права за членовете на семейството, което осигуреното лице е издържало и същите се нуждаят от осигурителна защита, защото са изгубили доходите, необходими за издръжката им. Смъртта като ОСР се причинява от други социални рискове, т.е. от общо заболяване,трудова злополука или професионално заболяване. Но това не свежда смъртта до последица от настъпването на тези три риска. Тя е самостоятелен риск !
Като отчита нейното естество и значение, законодателят я въздига в самостоятелен, отделен ОСР наред с общо заболяване,трудова злополука и професионално заболяване. Настъпването на риска смърт се установява от лекаря, констатирал смъртта на осигуреното лице. Тя се установява с “акт за смърт”. Той е индивидуален административен акт от категорията на удостоверителните по съдържащото се в него волеизявление. Той е официален документ, ползващ се с доказателства сила по ГПК. Актът за смърт има важно юридическо значение за осигурителния орган и за наследниците на осигуреното лице, които то е издържало във връзка с пораждане на съответните права и задължения за тях.
Осигуряването за ОСР смърт е едно независимо осигуряване в полза на членовете на семейството на осигуреното лице. Осигурителните последици от осъществяването на ОСР смърт се изразяват в наследствената пенсия и помощи на децата/съпруга на починалото лице или на неговите родители.

СТАРОСТ

22. СТАРОСТ

Старостта като ОСР има два аспекта – биологичен и социален. Старостта настъпва в резултат на биологическото износване на човешкия организъм, т.е. на неговите органи и на техните функции.
Биологическото износване на човешкия организъм е резултат от напредване на възрастта, с която се увеличава неговото изхабяване, поради постоянното му функциониране. За разлика от другите ОСР, свързани с личното здравословно състояние на осигуреното лице, които предполагат отклонения от неговото нормално състояние, старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Тя се изразява в достигане на критична точка на естествения спад във физическите и умствените сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Това е нормален и непреодолим процес. Той не зависи от човешката воля. Старостта е естествено, нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а е обичаен резултат единствено на фактора време – човешки живот.
Старостта е риск, който настъпва постепенно и бавно, риск който дълго се подготвя и е очакван и предвидим риск. В това отношение старостта се отличава съществено от еднократно и внезапно повтарящи се и действащи други ОСР.
Старостта е невъзвратим и невъзстановим ОСР. При нея няма връщане назад и възстановяването на работоспособността на човека, когато това е възможно при благоприятно развитие на общо заболяване, при което може да има възстановяване на работоспособността на осигуреното лице. За разлика от ОСР инвалидност, неработоспособността, веднъж започнала, тя продължава своето действие. При старостта няма възстановяване на предишните сили и работоспособността, както това е възможно при риска инвалидност, при който може да има възстановяване на осигуреното лице.
Социалният аспект на старостта като ОСР се изразява в настъпване на трайна неработоспособност при навършване на определена възраст за отделните лица. Това се дължи на различните условия на труда и живота, както и на генетическите предпоставки на осигуреното лице. Затова законодателството определя възраст, когато настъпва старостта като ОСР. Старостта настъпва при навършване на различна възраст, но това е без значение за ОСР старост. От значение е достигането на тази възраст. При определяне на възрастта, когато настъпва старостта като ОСР българското законодателство изхожда от презюмираната неработоспособност на осигурените лица. Това означава, че с навършване на съответно определената в закона обща възраст, всички лица на тази възраст се смятат за неработоспособни. За осигурителното право е без значение дали всички тези лица на тази възраст реално и фактически са неработоспособни или не. Този характер на трайна неработоспособност, причинена от старостта е резултат на навършената възраст на лицата. Но всеки отделен човек е единствено и неповторимо същество. Такава е и неговата старост. Затова при някои старостта настъпва заедно с общата мярка, определена в закона, при други – по-късно.
Като презумпция старостта означава, че след като е установена пределна възраст е налице и предполагаемата последица- трайна неработоспособност. Като предполага неработоспособността, неработоспособността причинена от старостта се различава от реалната неработоспособност, както примерно при риска общо заболяване. Старостта като ОСР, социалният й аспект, т.е. от гледна точка на загубване на работоспособността е равнозначна на ОСР –инвалидност. Но за разлика от ОСР инвалидност, риска старост в биологическия и аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологичните промени в организма на осигуреното лице.
По българското осигурително право пределната възраст, при която настъпва старостта като ОСР се степенува от една страна тежестта на труда. За целта трудовият стаж на работника или служителя се разделя на три категории труд. От друга страна определената възраст, при която настъпва старостта се определя от пола на осигуреното лице. За жените, осигурени за ОСР – старост, възрастта е по-ниска от тази за мъжете /въведено от 1957г./. реализирането на риска старост заедно с наличието на осигурителен стаж дава право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Рискът старост е от категорията социални рискове, за които е предвидено задължително обществено осигуряване за всички категории лица, упражняващи трудова дейност. Настъпването на ОСР старост заедно с наличието на осигурителен стаж дават право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

БЕЗРАБОТИЦА

21. БЕЗРАБОТИЦА

Безработицата е социално явление, съпровождащо възникващите и утвърждаващите се капиталистически и обществено икономическите отношения. Тя съпътства пазарната икономика.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение. Безработен е този, който е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. “Търсенето” се доказва чрез регистрация в Бюрото по труда. Докато Бюрото по труда не му предложи подходяща работа, то се счита за безработно. Предложи ли му, а той откаже ли неоснователно – тогава лицето се счита, че не е безработно. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възраст и пол, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него при условия, че има подходящ обществен транспорт.
Безработицата е юридическо събитие, срещу настъпването на което лицата се осигуряват. Безработният е осигурено за България физическо лице, което е претърпяло безработица. За него ОСР безработица се е реализирал и от ОСР се е превърнал в осигурителен случай.
Безработицата представлява сложен фактически състав. За да се породят осигурително-правните последици е необходимо да се установи дали е налице безработица. Това означава да се извършат определени правни действия като регистрация в Бюрото по труда и периодично явяване в Бюрото по труда. По закона от 1925 г. – всеки ден, а днес – веднъж месечно. Чрез регистрацията лицето декларира желанието му да му бъде оказано съдействие за това от Бюрото по труда и искане да получи дължимите му обезщетения за времето без работа, но в сроковете по закона.
Безработицата бива принудителна и доброволна:
принудителната безработица - безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери. Той се намира в принудителна безработица. Затова този вид безработица е обект на осигурителното право;
доброволната безработица - работоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност. Не е обект на осигурителното право.
Основните причини, предизвикващи масовата безработица биват:
1. икономически кризи – конюнктурна безработица.
2. технически прогрес – структурна /технологична/ безработица.
В РБ масовата безработица е предизвикана и от двете причини.
Правната уредба се съдържа в КСО.
Неработоспособните лица не се считат за безработни!
За първи път безработицата е призната за осигурен социален риск в Англия, през 1911г. В РБ – 1925г. със Законът за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Средствата за обезщетенията по този закон са се набирали от вноски на работодателя, и държавата и то в реален размер.
Съобразно чл.54а, ал.1 КСО – Право на парично обезщетение за безработица имат лица, които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, които:
1. Имат регистрация като безработни;
2. Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.

МАЙЧИНСТВО

20.МАЙЧИНСТВО


Две съставни части:
бременност и раждане (135 календ.дни, 45 от които преди раждането); и
отглеждане на малко дете.
Майчинството не е ОСР в същинския смисъл на това понятие, тъй като не води до настъпване на вредоносен резултат. Раждането на дете не е отрицателно или нежелано явление. Осигурителното законодателство насърчава, но не дотам майчинството, чрез предоставяне на платен отпуск за бременност и раждане и на платен (или не) отпуск за отглеждане на малко дете, който се зачита за осигурителен стаж.
ОСР - “майчинство” и “общо заболяване” се характеризират с общата за тях презумпция, че през време на отпуска поради временната неработоспособност/бременност на осигурените лица се предоставят доходи във вид на парични обезщетения, които да компенсират загубените доходи от трудова дейност в резултат на настъпилия осигурителен случай.
Майчинството е особен ОСР. Последиците от него условно се определят като „неблагоприятни”, доколкото майката за определен период от време се лишава от трудов доход от трудова дейност, а раждането създава допълнителна потребност за издръжка на детето. Ето защо, майчинството е обективна невъзможност майката да извършва трудова дейност във връзка с раждане и отглеждане на малко дете. Рискът майчинство е сложно явление, което се състои от няколко последователно свързващи се различни по характер елементи. Едни от тях са с биологичен характер /бременност и раждане/, а други – със социален характер /отглеждане на малко дете/. Не е необходимо реализирането на всички елементи, за да е налице рискът майчинство. Напр., бременността може да приключи с раждане на мъртво дете и тогава няма да се стигне до отглеждане на малко дете. Или напр., осиновяването не предполага биологична връзка, липсва бременност, но е налице отглеждане на малко дете. Всеки от елементите на риска майчинство има и самостоятелно значение и специфични последици, а в своята съвкупност тези елементи определят социалния риск майчинство.
Елементите са:
бременност;
раждане или осиновяване;
отглеждане на малко дете.
Бременността е физиологично състояние на организма на жената, която я прави неспособна за полагане на труд през определен период от време преди раждането. Поначало бременността е нормално, а не болестно състояние. През периода на бременността като правило жената е работоспособна. Само след последната част от този период тя е неработоспособна. Този период започва 45 дни преди термина. Бременната жена, обаче, може да е неработоспособна и по-рано. Напр., при патологична бременност. Тези случаи са приравнени на риска общо заболяване, т.е. бременната жена ползва осигурителни права като при временна неработоспособност поради общо заболяване.
Раждането настъпва след бременността и предполага развила се преди това и нормално приключила бременност. В резултат на раждането определен период от време жената не е в състояние да полага труд. Според причината за това могат да се разграничат два периода:
1/ период на неработоспособност – до 42 ден след раждането. Жената се нуждае от почивка. Затова и в този период има осигурителни права, независимо че детето може да е родено мъртво, да е починало, да е дадено за осиновяване. Загубената работоспособност се възстановява 42 дни след раждането;
2/ период на работоспособност– след 42-я ден.
За ОСР се признава не само създадената биологична връзка чрез раждането, но и осиновяването. С факта на осиновяването за осиновителката се създава същото положение както и за рожденната майка. Затова й се предоставят същите осигурителни права. За осиновителката ОСР настъпва с факта и от момента са осиновяването. Изключва се периода на бременност и възрастта на детето до осиновяването.
Отглеждане на малко дете – в основата лежи социален фактор, т.е. майката е работоспособна, но е по-целесъобразно лично и обществено, тя да се грижи за детето, вместо да извършва трудова дейност.
Изплащането на парично обезщетение от осигурителния орган се налага, както в интерес на майката, така и в интерес на детето. Ето защо законодателят забранява на осигурената жена за определен период от време да упражнява трудова дейност. Представя и се отпуск. Така и се осигуряват доходи, макар и недостатъчни, с оглед закрилата на майката и детето. Т.е. да се гарантира нормалното развитие и износване, раждане и отглеждане и възстановяване работоспособността на майката.
Майчинството има два аспекта – в широк и тесен смисъл.
1. В широк смисъл – продължителен период от живота на жената с оглед детеродната й възраст. Тогава законодателят предвижда да се установят нормални условия за упражняване на трудова дейност, съобразени с изискванията за нормално развитие, износване, раждане, отглеждане на детето. Необходимо е да се определят условията и семейната среда за по-нататъшно формиране /от гледна точка на здравословно състояние, възраст, образование на детето/, докато то само започне да полага грижи за себе си и да поеме издръжката си.
Общественото осигуряване изпълнява своята функция чрез предоставяне на обезщетения в периода бременност-отглеждане на детето. Трудовото законодателство изпълнява закрилната си функция спрямо работника или служителя преди и по време на бременност, а и след раждането, чрез съответните разпоредби,установяващи забрана за управление на работни дейности; въвеждане на облагодетелстващи условия за полагане на труд; предписания за извършване на специфични за жената дейности, насочени към запазване и укрепване на детеродната й функция.
2. В тесен смисъл – по-голямата част от времето през което протича бременността, раждането и времето след раждането включващо времето до навършване на 3г. на детето.
ДОО, чрез фонд “Общо заболяване и майчинство” през този период обезпечава на майката доходи чрез изплащане на парично обезщетение.
ОСР “майчинство” се характеризира с биологична и обезпечителна страна:
Биологичната страна – на нея са посветени медицинските престации на здравно осигуряване /акушерска, лекарска помощ/. Когато настъпят болестни условия, предизвикани от раждането, след изтичане на отпуската поради бременност и раждане, то осигурените майки имат право да се лекуват на общо основание на ОСР “общо заболяване”. Само в този случай ОСР “майчинство” може да се смята за вредоносно и независещо от волята на лицето събитие;
Обезпечителната страна – тя обхваща част от бременността, раждането и след раждането. Осигурителният орган обезпечава в съответна степен издръжката на майката и детето чрез изплащане на парично обезщетение, тъй като тогава е лишена от доходи, поради невъзможност да упражнява трудова дейност.