1. Основен икономически проблем
Хората изпитват множество
желания и потребности - глад, жажда, потребност от безопасност, приятелство,
любов, уважение от страна на околните, развитие и реализация на личността и пр. Икономическите потребности са желания за придобиване и
използване на стоки и услуги. С
оглед стремежа към пълно задоволяване на съществуващите потребности и
разкриването на нови, удовлетворяването на потребностите води до тяхното
нарастване. Средство за задоволяване на човешките потребности са благата. Ресурсите, с които
разполагат отделните стопански субекти и цялото общество за създаване на блага са ограничени към определен момент от
времето. Природните богатства, работната сила, управленските умения,
съоръженията, техническите знания и иновации, които са необходими за
производство на блага са недостатъчни предвид съществуващите потребности. Така
за разлика от потребностите, средствата, които са на разположение за тяхното
удовлетворяване са недостатъчни. Всички индивиди, организации и цялото общество
се изправят пред общия икономически проблем за недостига: потребностите са
неограничени, ресурсите - недостатъчни. Ако обществото желае да увеличи
производството на автомобили например, ще се намали неговият достъп до по-чист
въздух. Отделният индивид също не може да има всичко, от което се нуждае -
когато изборът на повече работа води до ограничаване на възможността му да
почива, всеки индивид се изправя пред икономически проблем. Изборът на нещо, за
сметка на друго, съпоставянето на алтернативи е неразривна част от
икономическата система.
· Ограничеността на ресурсите, която се
проявява в липсата на баланс между потребностите на хората и средствата за
тяхното удовлетворяване е основен
икономически проблем, известен като проблем за недостига, или оскъдността.
Ограничеността на
ресурсите налага необходимостта от избор при тяхното прилагане. Сърцевина на
икономическия проблем е разпределението на ограничените ресурси между
съществуващите алтернативи за тяхното използване.
Благата са средство за задоволяване на потребностите. Ако
благата могат да се използват свободно, без това да намалява достъпа до тях на
когото и да е, те са свободни
блага. Икономическата теория изучава една втора категория блага, така
наречените икономически блага. Когато благата се произвеждат в условията на
ограниченост, при което по-голямо количество от едно благо означава по-малко от
друго, става дума за икономически
блага. Повечето блага не са безплатни, за тяхното придобиване се налага да
се пожертва някакво друго благо.
Ресурси са онези природни дадености или произведени от
човека предмети, които са необходими за производство на благата. Доколкото
наличните ресурси се въвличат реално в процес на производство на стоки и услуги,
те функционират като производствени
фактори. Производствените фактори се разделят на няколко категории:
a) Земя, която е естествен ресурс. Към тази категория се
отнасят всички природни дадености, прилагани в процеса на създаване на стоките
и услугите - плодородни земи, гори, водни ресурси, подземни богатства и др.
Природният фактор предоставя своите услуги с течение на времето, поради което
съществуват възобновяеми природни ресурси - могат
неограничено да служат като вложения в производствения процес и невъзобновяеми природни ресурси, чиято наличност е
определена, фиксирана. Така например слънчевата радиация, която достига до
земята е приблизително постоянна и може да продължи милиарди години. Не стои по
същия начин въпросът с минералите, нефта, природния газ, чиито запаси са
ограничени. За да бъдат устойчиви икономиката и околната среда,
настоящото потребление на ресурсите, което служи за задоволяване на
потребностите, не бива да намалява потенциала на икономиката и околната среда
за производство на стоки и услуги в бъдеще.
b) Труд, или съвкупността от физическите и умствени способности,
прилагани от човека в стопанската дейност. Способността на една икономика да
произвежда блага се определя от количеството на работната ръка, нейното
образование, квалификация, умения и мотивираност за труд.
c) Капитал - ресурс създаден от човека. Към капитала отнасяме
създадените от човека средства за генериране на други блага, като инструменти,
машини, оборудване, транспортни средства, производствени сгради. Този фактор има
“вторичен” характер, доколкото преди да бъде въвлечен в производствена употреба
трябва да бъде създаден.
d) Предприемачество, което е способността за организиране и планиране на
производството и таланта да се развиват нови продукти и процеси. Предприемачът
е новатор, чиято дейност е свързана с поемането на риск.
Процесът
на използване на способностите на труда и другите ресурси за производство на
блага е самият производствен
процес. Резултатът от него е продукт - стока, или услуга. Можем да
представим производството като една система, на чиито вход постъпват
производствените фактори. В резултат на процеса на взаимодействие на факторите,
на изхода на системата се получават стоките и услугите, предназначени да
задоволяват потребностите.
2. Какво, как и за кого?
Икономическата теория
изследва основните проблеми на избора. В центъра на вниманието са три ключови
въпроса:
Първо, какво да се произвежда? Какви стоки да се произвеждат и в какво количество?
Дали да се произвеждат повече хранителни продукти, или повече образователни
услуги? Дали да се създадат повече блага, от рода на националната отбрана,
магистралите, училищата, които обикновено се предоставят от държавата, или
повече блага като компютри, автомобили, мебели, които се създават в частния
сектор? Каква част от наличните ресурси да се насочат за инвестиране във
фабрики, машини и други блага, които служат за производство на повече стоки и
услуги в бъдеще (инвестиционни стоки) и каква част към производството на
потребителски стоки като облекло или храна. Този избор може да се илюстрира
чрез икономическия модел известен като граница
на производствените възможности. Чрез нея се показват различните комбинации
от две блага, които икономиката може да произведе ефективно при наличните
производствени фактори и технология. Ако приемем, че изборът се осъществява
между инвестиционни и потребителски стоки, кривата на производствените
възможности на обществото очертава максималното количество инвестиционни стоки,
които обществото може да получи за всяко равнище на потребителските стоки.
Фигура 1. Граница на производствените възможности
Фигура 1 илюстрира
възможните комбинации от двете стоки - потребителски и инвестиционни - които
може да произведе икономиката. Ако бъдат произведени повече инвестиционни
блага, ще трябва да се намали производството на потребителските. Ако се
придвижваме от една към друга точка върху линията, която очертава границата на
производствените възможности, количеството на едното благо ще се увеличава, а
на другото ще намалява. Всички точки които се намират под линията на
производствените възможности, като точка А се неефективни, защото обществото би
могло да произвежда повече и от двете стоки. Точките, които са разположени над
границата, като точка В са недостижими в ограничен период от време, с оглед
съществуващите ресурси и равнището на технологиите.
Второ, как да се произвежда? Винаги съществуват алтернативи при производството
на благата: могат да се прилагат едни или други производствени фактори,
технологии, форми на организация. Дали електричеството да се произвежда като се
използват изкопаеми горива, ядрена енергия, или пък силата на вятъра? Дали това
благо да се доставя от държавни, или от частни фирми? Ключов въпрос при
приемането на решението как да се произвежда е ефективността - ако визираме производството тя
съществува в ситуации, при които е невъзможно до се произведе повече от една
стока без да се пожертва определено количество от друга, при съществуващото
количество ресурси и технологии. Ако икономиката постига всичко, което е
възможно на основата на съществуващите ресурси, тя работи ефективно.
Трето, за кого да се произвежда? Икономическата система във всяко общество се
сблъсква с необходимостта от разпределение на създадените блага. Дали
произведеният национален продукт да се разпределя според потребностите, или
според платежоспособността, или съгласно други принципи. Възможни са различни
решения на въпроса за разпределението, които пораждат оживени дискусии.
Въпросите на разпределението традиционно се решават в контекста на концепциите
за ефективност и справедливост.
3. Алтернативни разходи
Ограничеността на
ресурсите е в основата на избора. Ако ресурсите не бяха оскъдни бихме имали всичко,
което желаем. След като притежаването на всяко желано нещо не е възможно,
налага се избор - какво да бъде избрано и какво пренебрегнато. Необходимостта
да се откажем от нещо, за да притежаваме друго, означава, че изборът е свързан
с определени разходи. Разходите, които възникват във връзка с избора на едно
благо пред друго са ценността на алтернативната възможност, която остава нереализирана.
·
Алтернативните
разходи за всяко действие са всичко, от което трябва да се откажем заради това
действие. Те могат да се определят още като ценността на алтернативната
възможност, която трябва да пожертваме.
Концепцията
за алтернативните разходи е приложима към изследването на икономиката на
различните й равнища. На индивидуално равнище изборът например на един студент
по време на сесия е свързан с разпределяне на неговия изключително ценен ресурс
- времето - за изучаване на различни дисциплини. Ако посвети цялото си време на
икономическата теория, това означава, че някоя друга дисциплина ще бъде
пренебрегната, например математика. Ако студентът реши да отдели повече време
за математика, той ще трябва да съкрати времето, което отделя на икономиката.
Заради всеки допълнителен час посветен на даден предмет, студентът ще трябва да
се откаже от един час за изучаване на друг. Ситуацията на избор е характерна и
на равнището на цялата икономика. Един класически пример за избор от подобен
род е изборът между гражданско и военно производство, известен в икономическата
теория като ситуацията “пушки или масло”. Решението за насочване на повече
средства към националната отбрана (“пушки”) има своята алтернативна цена в
необходимостта да се изтеглят ресурси и да се съкрати гражданското производство
(“масло”).