24. Цели и инструменти на фискалната политика. Дискреционна фискална политика. Фискална политика и развитие в БВП.



1. Инструменти на фискалната политика
Съвременната фискална политика има своите теоретични основи в кейнсианството, което третира фискалната политика като най-ефективен инструмент за правителствено въздействие върху икономическия растеж, ценовото равнище и заетостта. Кейнсианският модел на макроравновесието отрежда стабилизиращи функции на фискалната политика, с оглед способността й да въздейства върху равновесния обем на производството чрез изменение на съвкупното търсене (разходи). Промените в елементите на съвкупните разходи означават съответни промени в равновесното равнище на дохода и заетостта. Политиката на разходите оказва пряко въздействие; чрез ограничаване или разширяване на разходите държавата влияе върху нивото на заетост и националния доход. Другият инструмент на фискалната политика е равнището на данъчно облагане. Манипулирането на разполагаемия доход от страна на правителството чрез промени в данъците позволява въздействие върху потреблението и инвестициите в частния сектор. Ефективността на инструментите, свързани с приходната страна на бюджета зависи от реакцията на частния сектор.
Целите на фискалната политика могат да се формулират предвид определено състояние на макроикономиката или противопоставяне на нежелани изменения на икономическата конюнктура.
2. Дискреционна фискална политика
Дискреционната фискална политика се осъществява чрез целенасочени промени в данъците и правителствените разходи (държавни покупки на стоки и услуги и трансферни разходи) с цел изменение на националното производство и заетостта, контрол над инфлацията и стимулиране на растежа.
В хода на деловия цикъл по време на спад се провежда стимулираща (експанзионистична) фискална политика, проявяваща се в увеличение на правителствените разходи или намаление на данъците. По време на подем мерките на ограничителната (рестриктивна) фискална политика са свързани с намаление на разходите и увеличение на данъците.
Изходна предпоставка при избора на фискална политика е преценката за състоянието на икономиката и т. нар. разриви в БВП. Вече е известно от предходните теми, че икономиката може да постигне равновесно състояние при обем на производството под или над потенциално възможния.Разриват в БВП е разликата между фактически произведения БВП и неговия потенциален размер. Съществуват два основни вида разриви: рецесионен разрив, когато фактически произведеният БВП е под потенциално възможния и инфлационен разрив, когато в определен период е достигнато равнище на дохода, при което разходите надхвърлят размера, необходим за поддържане на пълна заетост.
Преодоляването на рецесионния разрив чрез експанзионистичната фискална политика се основава на увеличаване на правителствените разходи и/или намаление на данъците. Рестриктивната фискална политика има антиинфлационен характер. Чрез нея се ограничава съвкупното търсене по пътя на снижение на правителствените разходи и/или ръст на данъците. Провеждането на експанзионистична фискална политика поражда бюджетен дефицит, а на рестриктивна бюджетен излишък.