17. Какво изучава макроикономиката. Макроикономически проблеми. Цели и инструменти на макроикономическата политика.



Изучавайки микроикономиката анализирахме децентрализираните решения на многобройните фирми и домакинства и тяхното взаимодействие на пазарите на отделните продукти. Макроикономиката изследва съвкупните, обобщени величини, или така наречените макроикономически агрегати, например съвкупното производство, националния доход, цените на всички стоки и услуги, произвеждани в икономиката. Макроикономическият анализ фокусира върху агрегирания пазар на стоки и услуги в рамките на икономиката като цяло.
1. Какво изучава макроикономиката?
Макроикономиката изучава икономиката като цяло. Макроикономическата теория изследва структурата и общото състояние, общите тенденции в развитието на националната икономика и политиките, които правителството прилага, за да повлияе върху тях . Мароикономическият анализ има за свои обект обобщеното поведение на всички стопански субекти - потребители и производители в националната икономика. Негова цел е да разкрие закономерностите, на които се подчинява функционирането на националната икономика и да дефинира условията на макроикономическото равновесие. Макроикономическото изследване спира вниманието върху макроикономическите измерители, зависимостта между съвкупно търсене и съвкупно предлагане и макроикономическото равновесие, макроикономическата нестабилност - цикличността на производството, заетостта и безработицата и инфлацията, макроикономическото регулиране с помощта на фискалната и парична политика на правителството, икономическия растеж и равновесието на външноикономическите отношения.
Макроикономиката има свой специфичен аналитичен подход. Докато микроикономиката се концентрираше върху детайлното разбиране на поведението на отделните градивни елементи на икономиката, макроикономиката се съсредоточава върху взаимодействието на различните части на икономиката.
2. Макроикономически проблеми.
Значението на макроикономическата теория се определя от способността й да служи на макроикономическата политика, разработвайки присъщите й цели и инструменти.
2.1. Цели на макроикономическата политика.
Кои са основните цели на макроикономическата политика в съвременната пазарна икономика. Съществува пълно единомислие, че най-общо тези цели са четири: устойчив икономически растеж, високо равнище на заетост, стабилност на цените, външноикономическо равновесие.
Макроикономическата политика се стреми да постигне икономически растеж, което означава производство на повече стоки и услуги и по-висок жизнен стандарт. Поддържането на икономически растеж води до повишаване на доходите и благоденствието. Друга важна макроикономическа цел е поддържането на високо равнище на заетост и ниска принудителна безработица. Безработицата е един от основните проблеми на съвременното пазарно стопанство, наличието на който означава, че реалната икономика се отклонява от пълното използване на ресурсите и понася разходи за издръжка на безработните. Поддържането на стабилно равнище на цените е също важна макроикономическа цел. Стабилността на цените е свързана с ограничаване на повишаването или намаляването на общото ценово равнище, т. е. на инфлацията и дефлацията.
В съвременни условия все повече националната икономика на една страна се оказва свързана с икономиките на другите страни със сложна мрежа от международни търговски и финансови отношения. От тази гледна точка съществено значение има разширяването на макроикономическия анализ на националната икономика с изследване на международната размяна и икономически отношения Във външноикономически контекст, с оглед отворения характер на съвременните икономики, всяка страна се стреми да поддържа външноикономическо равновесие, стабилен валутен курс и търговски баланс.
Ако по отношение на целите на макроикономическата политика съществува единомислие, съгласието относно тяхната съвместимост е много по-малко. Между посочените цели съществуват сложни взаимовръзки, а едновременното постигане на всички цели е твърде малко вероятно, което означава, че е нужно определянето на приоритети, както и критерии за оценка на достиженията.
2.2. Инструменти на макроикономическата политика.
Предвид факта, че икономистите имат различни мнения относно стабилността на икономиката и необходимите мерки, които се налагат, когато тя не функционира перфектно, съществуват различни мнения и оживени дискусии по отношение на ролята, която имат различните инструменти на макроикономическата политика при постигането на макроикономическите цели. Инструментите за реализация на макроикономическите цели са фискалната и паричната политика, политиката на доходите и външноикономическата политика.
Схематично целите и инструментите на макроикономическата политика могат да се представят по следния начин:

Цели
Инструменти
Производство
Фискална политика
Заетост
Монетарна политика
Цени
Политика на доходите
Външен баланс
 Външноикономическа политика

Главни инструменти на фискалната политика са правителствените разходи и данъчното облагане. Изключително значение има и монетарната политика - контрола върху паричното предлагане и лихвения процент, които са насочени към поддържане на стабилност на паричната единица и въздействие върху инвестиционната активност, производството и заетостта. Политиката на доходите използва възможностите за въздействие върху отношението заплати-цени, предвид стабилизацията на общото ценово равнище.
Основните направления на външноикономическата политика са търговската и валутната политика. По отношение на регулирането на вноса и износа, инструментите за въздействие включват мита, субсидии, количествени ограничения. Инструмент на валутната политика е интервенцията на валутния пазар. Централните банки могат да използват официалните резерви, за да изглаждат краткосрочните колебания на валутния курс, купувайки и продавайки валута. Целта е да бъде запазена дългосрочната гъвкавост на курса, като в дългосрочен план той се формира в зависимост от търсенето и предлагането, но при осигуряване на краткосрочна стабилност, с оглед поддържане на търговските и финансови потоци. Подобна система е известна като система на управляемо-плаващи валутни курсове.