1. Въведение
Индикаторите за
безработицата са много важен ориентир за икономическото състояние.
Безработицата се превръща в основен икономически проблем в началото на 30-те
години на 20 век, когато в някои страни повече от една четвърт от работната
ръка се оказва без работа. През следващите четири десетилетия
макроикономическата политика непрестанно се опитва да избегне връщането към
проблемите на 30-те години. След като през 70-те години на миналия век много
правителства се опитват да се справят с друг сериозен макроикономически проблем
- високата инфлация, чрез рестриктивна политика спрямо търсенето, последната,
заедно с шоковете от страната на предлагането през 80-те години отново довеждат
равнището на безработица до драматични стойности. През последните десет години
безработицата остана вероятно най-сериозният проблем и за българската
икономика.
Високата безработица има икономическа цена, която се измерва
със загубата на потенциалния продукт, който би се произвел, ако икономиката
създаваше пълна заетост. Незаетата работна ръка означава ограничаване на
потенциала от икономически ресурси и следователно рефлектира върху жизнения
стандарт. Безработицата притежава и социална цена, която се измерва по-трудно,
но означава бедност, социално напрежение и безпокойство сред безработните.
2. Определяне на безработицата.
Всеки представител на
населението на 15 и повече навършени години попада в една от следните три
категории:
● Заети;
● Безработни;
● Извън работната сила.
Съгласно методологията,
която прилага Националният статистистически институт за България заети лица са лицата на 15 и повече години, които
през наблюдавания период:
● извършват работа за
производство на стоки и услуги поне един час на седмица срещу заплащане (в пари
или натура) или друг доход;
● не работят, но имат
работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане
и отглеждане на малко дете, неблагоприятни климатични условия, стачка или други
подобни причини.
Най-общо като безработно
може да се определи всяко лице, което е способно и желае да работи и търси, но
не намира работа. Съгласно методологията, която прилага Националният
статистически институт за България безработни са лицата на 15 и повече навършени
години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това
търсят активно работа през период от четири седмици, и са на разположение да
започнат работа в определен кратък период от време. Безработицата се свързва с
желанието и способността за работа. За безработни съгласно споменатата методика
се считат не само лицата, които са регистрирани в държавните бюра по труда, а и
тези, които търсят работа по други начини - подават или отговарят на обяви за работа,
установяват директни контакти с работодатели и др.
Броят на безработните
плюс броят на заетите формира работната сила. Под работна сила разбираме всички
лица (над определена минимална възраст, напр. 15 год.), които могат и активно
желаят да работят. Работната
сила (текущо икономически
активно население) са лицата на 15 и повече навършени години, които влагат и
предлагат своя труд за производство на стоки и услуги. Работната сила формира
трудовия пазар. Основни
характеристики на
безработицата са средната й продължителност, разпределението на безработните по
регионите на страната, възрастовите, полови и образователни качества на
безработните.
Една част от населението
на 15 и повече години остава извън работната сила по различни причини. Това са
лицата, които не са заети, нито безработни през наблюдавания период.
3. Измерване на безработицата
Безработицата се измерва
с два показателя:
● Като абсолютен размер,
който представлява броя на безработните;
● Като равнище или норма
на безработица, която представлява процентното съотношение на броя на
безработните и работната сила.
Норма на безработица =
(Брой на безработните/ работната сила) х 100.
4. Причини и форми на безработицата
Много често икономистите
класифицират безработицата като фрикционна (текуща), структурна и циклична.
Фрикционната
(текуща) е
минималното равнище на безработицата в динамичната икономика. Тя се състои от
лица, които се намират между работните места. Следствие е от несъвършената
информация, която притежават работниците и работодателите (непрозрачност на
трудовия пазар). След напускането на едно работно място работниците, които не
разполагат с пълна информация, се нуждаят от време, за да намерят подходящата
нова работа; работодателите също се нуждаят от време, за да открият
най-подходящите кандидати, с оглед изискванията на работните места.
Структурната
безработица е
свързана със структурни промени в икономиката. Тя се предизвиква от
несъответствие на професионалната подготовка на работната сила и структурата на
производството. Както моделите на търсене, така и производствените методи са
подложени на непрекъснати промени. При тези условия структурната безработица се
поражда от недостатъчната мобилност и гъвкавост на работниците и
предприемачите, които при промяна в производствената структура не са готови или
не могат бързо да внесат промени във фирмата, професията, или отрасъла.
Цикличната
безработица се
предизвиква от цикличното свиване на производството. Тя се появява когато
съществува общ спад на производството във низходящата фаза на икономическия
цикъл. Непосредствена причина за безработица може да бъде по-ниското търсене на
труд в сравнение с предлагането. Доколкото търсенето на труд е производно от
търсенето на стоките и услугите, по-ниското търсене на трус на съответните
продукти резултира в намалено търсене на труд.
5. Естествено равнище на безработица и пълна заетост
При определени условия
пазарът на труда се намира в състояние на равновесие, когато при съществуващото
равнище на реалната заплата планираното търсене на труд съвпада с планираното
предлагане на труд. При такива условия отсъства принудителна безработица.
Фрикционната и структурната безработица се считат за “нормални” с оглед
закономерностите на функциониране на пазарната икономика. Следователно пълната
заетост е съвместима с естественото равнище на безработица, при изчисляването
на което се отчитат текущата и структурна безработица, които могат да се считат
за доброволни.
Пълната заетост
предполага определено минимално равнище на безработица, което е естествената му
норма. Пълната
заетост може да
се разглежда като състояние на икономиката, при което желаещите да работят
могат да намерят работа с изключение на случаите, когато те се намират в
положение на текуща и структурна безработица. Става ясно, че пълната
заетост не означава 100% заетост. При пълна заетост не само работната сила, но
и основният капитал се намира в състояние на пълно, ефективно използване.
Икономистите считат, че естественото равнище на безработицата може да приема
такива ненулеви стойности, като например 3-5-7 процента. Цикличната безработица
не се включва в естественото равнище. При естествената норма на безработица,
заетостта се намира на равнище, при което се произвежда потенциално възможния
обществен продукт. При такова състояние икономиката е в равновесие. Това дава
основание на много икономисти да смятат, че посоченото равнище на заетост
(отговарящо на естествената норма на безработица), което съответства на
ефективното и пълно използване на производствените ресурси, представлява
пълната заетост на работната сила.