Чрез фискалната политика
правителството може да окаже влияние върху поведението на икономиката.
Реализирането й е свързано с държавния бюджет.
1. Определение на фискална политика
Фискалната политика
насочва към правителствения избор относно равнището на правителствените разходи
и данъци. Под фискална политика разбираме
стремежа на правителството да стабилизира икономическото развитие чрез
изменения в държавния бюджет, неговата приходна и разходна страна. Тя предполага съвкупност от цели,
инструменти и механизми за въздействие върху макроикономическите процеси,
главно равнището на заетост и цените. Субект на фискалната политика е
правителството (държавата), която налага данъци, представляващи приход за
бюджета и реализира разходи по линия на трансферните плащания и
правителствените покупки на стоки и услуги.
Държавният бюджет е своеобразен планов документ на правителството за
приходите и разходите за определен период от време (фискална година). При
балансиран бюджет приходите са равни на разходите; ако приходите са по-малки от
разходите съществува бюджетен дефицит; ако приходите са по-големи от разходите
- бюджетен излишък. Преди широкото възприемане на кейнсианската теория
традиционното виждане по отношение на държавните финанси е, че държавният
бюджет следва да бъде балансиран.