Pro Bono: май 2008

сряда, май 28, 2008

вторник, май 27, 2008

ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО

34. ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Пенсионното производство представлява съвкупност от действия, които се извършват във връзка и по повод искане за отпускане на пенсия от лица с придобита пенсионна правоспособност и се свързва с възникнало пенсионно правоотношение между правоимащото лице и пенсионните органи от друга страна.
С пенсионното производство /ПП/ не се търси правна защита на накърнено материално право на лицето, както е това пред исковото производство пред съдилищата. При ПП се иска признаването на субективното право, каквото е правото на пенсия. От тази гл.т. е налице прилика между искането за признаването на субективното право на пенсия на лицето и установителния съдебен иск, обаче те не се покриват:
Например: при наличие на определена възраст и осигурителен стаж при условията на чл.68 КСО лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая материалното право за отпускане на пенсия е налице. За да реализира това право лицето е необходимо да предприеме съответните действия. Необходимо е наличието на волеизявление на лицето, което иска отпускането на пенсията. Това се обуславя от правилото, че пенсии не се отпускат служебно от пенсионния орган.
Правото на пенсия е субективно право на лицето и затова е необходимо наличието на неговото волеизявление. От това правило има изключение при наследствените пенсии от отношение на непълнолетните лица и пълнолетните лица, но с психически заболявания.
Реализирането на право на пенсия се извършва чрез ПП, което лицето с придобита пенсионна правоспособност, ако пожелае на лицето за отпускане на пенсия. Разрешението на искането за отпускане на пенсия се осъществява чрез съответните действия на субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Субектите на ПП са: лицето, което иска отпускане на пенсия и пенсионния орган, който дължи пенсията.
Обект на ПП е пенсионното правоотношение, което възниква между субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Разглеждането на искането на лицето за отпускане на пенсия от пенсионния орган е преценяване на правото му на пенсия съобразно действащото законодателство. Този орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Това е началникът на Отдел “Пенсионни осигуровки” на РУСО, а за София е директорът на пенсионното осигуряване на СУСО.
Длъжностното лице, на което е възложено пенсионното осигуряване в ТП на НОИ е компетентният държавен орган, който отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, възстановява и прекратява пенсиите /разлика между компетентност – обем от знания и компетенция - правомощие/.
Началото на ПП за отпускане на пенсия се полага с подаването на писмено заявление от заинтересованото лице в ТП на НОИ по последната адресна регистрация на заинтересованото лице. Заявлението за отпускане на пенсия може да се подава лично от лицето до ТП на НОИ по местоживеенето на осигуреното лице. Заявлението може да се подава и чрез последния работодател на заинтересованото лице. В тези случаи на работодателя е възложено задължението да подготви необходимите документи и заедно със заявлението да ги изпрати в ТП на НОИ в 15 дневен срок от получаване на заявлението.
Заявлението за отпускане на пенсия с специален образец, утвърден от управителя на НОИ. В него се съдържат данни, относно:
1. самоличността на лицето /трите имена, година, дата на раждане, месторождение, адресна регистрация по последно местоживеене, данни от л.к., ЕГН/;
2. за гражданското състояние на лицето /женен, омъжена, неженен, неомъжена, разведен/а, вдовец/ица, женен/омъжена с деца/;
3. вида на исканата пенсия
В заявлението за отпускане на пенсия трябва да се съдържа описа на документите за установяване на правото на искания вид пенсия и да бъде подписано от заинтересованото лице.
Документите, които са необходими за отпускане на пенсия са различни за отделните видове пенсии /чл.2 Наредба за пенсиите и осигурителен стаж/. При искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст заинтересованото лице е длъжно да представи в ТП на НОИ следните документи:
а) за осигурителен стаж /трудова книжка, осигурителна книжка, документи издадени от работодателя/;
б) за брутното трудово възнаграждение /доход върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15г. осигурителен стаж по избор на лицето преди 01.01.1997г.;
в) за брутното трудово възнаграждение/ доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж след 01.01.1997г. до датата на пенсионирането.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представят:
доказателства за осигурителен стаж до датата на инвалидизирането;
доказателства за брутно трудово възнаграждение/ доход, върху който са внесени осигурителни вноски за съответния брой години в зависимост от възрастта на лицето;
решението на ТЕЛК/НЕЛК за установяване инвалидност и процентното /50 и над 50%/ намаление на работоспособността на лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука се предоставят:
документ за брутното трудово възнаграждение/ доход до датата на инвалидизирането;
решение на ТЕЛК/НЕЛК, с който се определя инвалидността и степента на загубената работоспособност.
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука се свързва служебно от ТП на НОИ с досието за трудова злополука.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради професионално заболяване се представят:
документ за брутното трудово възнаграждение/ доход до датата на инвалидизирането;
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установена инвалидност и определена степен на загубена работоспособност.
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради професионално заболяване се свързана служебно от ТП на НОИ с досието за професионално заболяване.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност на лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели/ пострадали през време или по повод на службата в запаса/ резерва и представят:
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установяване инвалидността и степента на загубена работоспособност;
удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност на лицата пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се предлагат:
1. експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за определяне инвалидността и степента на загубена работоспособност;
2. документ от съответното поделение удостоверяващо обстоятелството, при което е пострадало лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за гражданска инвалидност:
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установена инвалидност или степен на неработоспособност;
документ, удостоверяващ обстоятелството, при което лицето е заболяло/ пострадало при изпълнение на гражданския дълг:
В тези случаи документът се съставя от кмета и упълномощеното от него длъжностно лице. В случаите, когато лицето е пострадало случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи органът, причинил увреждането съставя документа.
Лицето може да получи наследствена пенсия или добавка към пенсията по чл.84 КСО. Пенсионерът има право на добавка в размер на 20% от пенсията или сбора на пенсиите на починалия съпруг/а. Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия. Тогава се представят:
а) удостоверение за наследници
б) за деца над 18г. до навършване на 26г., ако продължават да учат следва да се даде удостоверение от учебното заведение. Ако са на наборна военна служба – военно-осигурителна книжка/ удостоверение от съответното поделение;
в) за деца, инвалидизирани до 18/26г. по време на обучението или наборна военна служба, се представя решение на ТЕЛК/НЕЛК с всички необходими данни за определяне на правото и срока за получаване на пенсията;
г) за преживели съпрузи, които не са навършили възраст и са неработоспособни, се представя решение на ТЕЛК/НЕЛК с данните, необходими за определяне на правото и срока за получаване на пенсията;
д) за децата се представя декларация, че не са осиновени, преживелият съпруг – че не е стъпил в граждански брак;
е) за родители – декларация, че не получават лична пенсия, и че не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители – удостоверение за раждане, съдебно решение;
ж) за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба – документ, издаден от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборна военна служба.
Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост, от лица, навършили 70г, се представя декларация по образец за семейното и икономическото състояние и годишния доход на член от семейството.
Заявлението се счита за подадено от датата на подаването му в ТП на НОИ. Когато заявлението е подадено чрез последния работодател, за дата на постъпване и завеждане на заявлението се счита датата на завеждането му при работодателя. По първоначално постъпване заявлението за отпускане на пенсия, се съставя пенсионна преписка /пенсионно досие/. Номерът на досието е ЕГН на заявителя. Към досието се прилагат документите, необходими за отпускане на съответния вид пенсия.
Непосочването от заявителя на законното основание /член, алинея, точка/ за отпускане на пенсия, не прави заявлението нередовно.
Размерът, правото и вида пенсия се преценяват служебно от длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, а тези за стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако е подадено в 6-месечен срок от прекратяването на трудовото правоотношение.
Пенсия за инвалидност – от датата на заявлението, ако необходимите документи са подадени в ТП на НОИ в 1-месечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с индивидуален административен акт на длъжностното лице, на което е възложено ръковоството на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ. Длъжностното лице има задължението да се произнесе в 3-месечен срок дали отпуска или отказва да отпусне искания вид пенсия.
Разпорежданията на длъжностното лице за пенсиите за инвалидност и добавките за чужда помощ са въз основа на комисия към ТП на НОИ. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя наТП на НОИ. Решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението след разглеждане на медицинската документация, решенията на ТЕЛК или НЕЛК. В случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК са неправилно издадени, то председателят й подава жалба в 14-дневен срок от деня на заседанието. Тя се подава пред НЕЛК или СГС. Ако решението на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано, не се издава разпореждане за отпускане на пенсия до влизането в сила на решението на НЕЛК или СГС.
І. ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯТА - пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят и т.н., с разпореждане на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ и управителят на НОИ или упълномощеното от него лице по отношение на пенсиите по международен договор, по който България е страна, издадат разпореждания за възстановяване за неправилно изплатени суми за пенсии в едномесечен срок от установяване на дължимата сума.
Препис от разпореждането на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, ТП на НОИ, с което се отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява, възстановява пенсията, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, се връчва пряко на лицето или чрез пощенските станции срещу подпис и съответното датиране. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. А когато пенсията е прекратена – по ДОПК. Разпорежданията могат да се обжалват в 14-дневен срок пред ТП на НОИ.
ІІ ИЗМЕНЯНЕ на пенсията :
Изменение на размера на отпуснатата пенсия поради нововъзникнали обстоятелства.
Ø Когато пенсионерът представи нови доказателства за придобитият осигурителен стаж, осигурителен доход, за гражданско състояние, т.е. за обстоятелства, които влияят върху размера на пенсията. Не е необходимо тези доказателства да са нововъзникнали. Достатъчно е да не са могли да бъдат представени при подаване на заявлението.
Инициативата за изменението принадлежи на пенсионера, т.к. пенсионният орган служебно не събира доказателства. Пенсионният орган проверява достоверността на представените доказателства, свързани с отпускане/изменение на пенсията. Разпоредбата за отпускане и изменяне е ново разпореждане от датата на представяне на документа.
Ø Пенсията се изменя/отпуска, когато е неправилно отпусната /отказано отпускането й.
Инициативата може да е на искателя или пенсионния орган. Разпореждането се изменя от датата на отпускането /промяната на пенсията. При неправилен отказ – разпореждането се изменя от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението е подадено в ТП на НОИ в 6 месечен срок от пораждането на правото. Ако документите са подадени по-късно, то пенсия се отпуска от датата на подаване на документа.
Ø Пенсията се изменя, когато е определена в по-висок/по-нисък размер. Разпореждането се изменя от датата на отпускане.
Ø Пенсията се изменя, когато се констатират явни фактически грешки. Инициативата е на длъжностното лице, определено да ръководи пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. В тези случаи разпореждането се поправя от деня на отпускането на пенсията. Тук става дума за грешки при неправилно определяне поради аритметични грешки. В тези случаи разпореждането се изменя от деня на отпускането/ отказа за отпускане.
Ø Пенсията се изменя, когато констатират пропуски: не са взети предвид документи, имащи значение за определяне размера на пенсията. Например: документи, с които се удостоверяват осигурителен стаж, осигурителен доход. Разпореждането се изменя от датата на отпускане на пенсията.
Осъвременяването на пенсиите е привеждане на размера им в съответствие с настъпилите обществено-икономически промени в страната. Всички видове пенсии се осъвременяват. Критерии за това са:
икономически – нарастване на осигурителния доход за страната;
социални – промени в цените на потребителските стоки през предходната календарна година.
Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват от 1 юли с решение на НОИ с процент, който е равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход + 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
ІІІ. СПИРАНЕ на пенсията :
Спирането е времето, за което е преустановено изплащането на пенсията, при запазване на субективното право на лицето на пенсия. Може да се отнася до цялата/ част от пенсията.
Основанията за спиране, възникнали след отпускане на пенсията: КСО – чл.95:
1. по писмено искане на лицето
Причините за спирането може да са от различен характер. Напр., придобиване право на пенсия в по-голям размер, която не може да бъде кумулирана с получаваната пенсия. От датата на заявлението или от друга посочена в заявлението дата – става спирането.
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от ТЕЛК/НЕЛК, след като е повикано служебно /по тяхна инициатива/.
Това основание се прилага при пенсиите за инвалидност, отпуснати за определен срок. Спирането на пенсията става от датата, до която е отпусната пенсия за инвалидност.
3. когато пенсионерът не я е получавал повече от 6 месеца.
Причините за неполучаването могат да са от различен характер. Съображението на законодателя за спирането, е неустановеността на състоянието на пенсионера. Спирането се извършва от първо число на месеца, за който не е получена пенсията.
4. Несъвместимост за получаване на повече от една пенсия - когато не се следва изплащането на основание чл.101 КСО, т.е. не могат да се получават следните пенсии:
- лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична/ наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
- лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
- социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.
Когато лицето има право на повече от една пенсия, се определя най-голямата по размер пенсия.
ІV. Прекратяването – окончателно преустановяване изплащането на пенсии. При спирането право на пенсия не се засяга, а при прекратяване придобитото право се погасява.
Основания за прекратяване – чл. 96:
Първа група – юридически факти, след отпускането и получаването на пенсията водят до прекратяването й по силата на закона:
1. смърт на пенсионера – престава да съществува /изчезва/ субективното право на пенсия. Смъртта обаче може да породи право на наследствена пенсия на лицата, които са издържани от починалия и са включени в кръга на наследниците по смисъла на чл.80 КСО. Пенсията се прекратява от края на месеца, през който лицето е починало.
2. при навършване определена възраст на детето – това правило се прилага, когато детето навършва възраст, до която може да я получава или когато детето е осиновено. Възрастта в тези случаи е елемент на основанието на правото на наследствената пенсия. Ако изискването за възраст не е налице, отпада основанието за получаване на наследствена пенсия. Пенсията се прекратява от датата, от която е възникнало основанието за прекратяването й.
3. при встъпване на преживелия съпруг в нов брак - това основание се прилага при наследствените пенсии. Законодателната презумпция е, че средства за издръжка ще се получават от съпруга по новия брак. Ако новият брак бъде прекратен поради развод – пенсията се възстановява.
4. когато отпадне основанието за получаването й - това са случаите, когато работоспособността на пенсионера е възстановена. Пенсията се прекратява от датата на постановяването на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за възстановената работоспособност.
Втора група – юридически факти,които касаят поведението на лицата:
1. при представяне на неистински/ подправен/ с невярно съдържание документ - това са хипотези на престъпно поведение на пенсионера. За прекратяване на пенсията на това основание е необходимо документните престъпления да бъдат установени по съдебен ред. В тези случаи разпореждането за прекратяване на пенсията е от датата на отпускането й.
2. при умишлено причиняване на инвалидност на пенсионера - пенсионерът сам е причинил, умишлено, своята инвалидност. Целта му е била да получи пенсия за инвалидност. Умишленото причиняване на инвалидност се установява по съдебен ред, за да може да служи като основание за прекратяване. Това основание е приложимо при наследствената пенсия за инвалидност, когато правото на такава пенсия е обусловено от неработоспособността на лицето. Разпореждането за прекратяването е от датата на отпускането й.
3. при инвалидност следствие на извършеното от пенсионера умишлено престъпление - не е необходимо умишленото престъпление да е било насочено към причиняването на инвалидността, но при осъществяването му е настъпила инвалидност. Трябва по съдебен ред да се установи, че причиняването на инвалидността е резултат от извършеното престъпление от пенсионера. Пенсията се прекратява от датата на отпускането й.
V. Спряната пенсия се възобновява /подновява се спряна пенсия/, а прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато основанието за спиране/прекратяване отпадне. Пенсията се възстановява от деня на отпадането на основанието за спирането и прекратяването й.
Необходимо е заявлението за възобновяване/възстановяване на пенсията да е подадено в 3г. срок от датата на отпадане на основанието за спиране/прекратяване на пенсиите или от датата на подаване на заявлението, когато срокът е пропуснат.

понеделник, май 26, 2008

Социални пенсии. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Персонални пенсии

33. Социални пенсии. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Персонални пенсии

Социална пенсия за старост :
Социалната пенсия за старост е материално обезпечение, което се предоставя когато лицата нямат право на друг вид пенсия по КСО. Правото на този вид пенсия възниква при кумулативно наличие на две предпоставки:
1. лицето да е навършило 70г. възраст. Тази възраст е обща и за мъже и за жени;
2. годишният доход на член на семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсията.
89/1 - При определяне на годишния доход за член на семейството се считат съпругата и съпругът и децата до 18г. възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от МС по предложение на Министерството на труда и социалната политика и НОИ. Преди всичко това е най-ниският размер на лична пенсия по българското законодателство. Размерът на социалната пенсия за старост служи като мярка, от която се изчисляват минималните размери на всички други видове пенсии /няма икономическа логика/.
Социална пенсия за инвалидност
Право на този вид пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1. необходимо е лицето да има намалена работоспособност повече от 70,99 на 100 /т.е. втора и трета степен инвалидност/. Това означава ТЕЛК/НЕЛК да е определила степен на инвалидност по-голяма от 70,99%. Без значение е видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които е настъпило. Инвалидността може да е в резултат на вродено тежко заболяване, психическо или физическо увреждане, придобита след раждането и т.н.
2. лицето да е навършило 16г. възраст. Възрастта е фиксирана на 16г., защото това е възрастта, с навършването на която възникват трудовата дееспособност по българското законодателство.
Идеята на законодателя е ако лицето беше работоспособно от тази възраст насетне би могло да постъпи на работа, но високата степен на неработоспособност не му позволява да направи това.
Размерът на социалната пенсия за инвалидност на лицата със загубена работоспособност над 90,99 на 100 е 120% от социалната пенсия за старост, а за лицата със загубена работоспособност от 70,99 на 100 размерът на пенсията е 110% от социалната пенсия за старост.
Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията :
Пенсията за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от НС по предложение на МС.
Този вид пенсии не са субективно право на съответните лица, защото се отпускат въз основа на преценка на определени държавни органи. Основанието за отпускане на този вид пенсия са особените заслуги на лицето към държавата и нацията.
Особените заслуги към държавата и нацията е обобщение за личния принос на съответното лице за развитието на Българската държава и нация. Този принос може да се изразява в различни области на обществения живот – наука, образование, култура, изкуство, спорт и т.н. Това са заслуги, които се открояват със своята мащабност и на стотици хиляди обикновени граждани, които изпълняват добросъвестно и честно своите трудови задължения и дават принос за развитието на България , за издигане на международния престиж на българската държава.
Процедурата за отпускане на тази пенсия започва с доклад, който всъщност е предложение на съответното ведомство/министерство до МС. В него се посочват особените заслуги на лицето към държавата и нацията, обосновава се характера им и се предлага на МС да приеме направеното предложение и да го внесе със свое решение в НС. МС обсъжда направеното предложение и ако приеме това становище внася със свое решение предложението до НС за отпускане пенсия на лицето. Окончателното решение се приема от НС. Когато НС прецени, че са налице особени заслуги към държавата и нацията на съответното лице, то приема решение, с което отпуска пенсията.
Взетото от НС решение е правопораждащият юридически факт, от който произтича правото на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. В решението се посочва и датата, от която се отпуска пенсията, както и размерът на пенсията. Той е 35% от максималният осигурителен доход, определен от ЗБДОО за календарната година, т.е. за 2008г. е 490 лв. Тази пенсия не се наследява.
Персонални пенсии :
МС по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица по отношение на които не са налице някои от изискванията на КСО. Персонални пенсии в изключителни случаи могат да се отпускат от МС на следните категории лица:
1. на деца без право на наследствена пенсия от починал родител(и);
2. на жени, навършили 65г. възраст, които са родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18г. им възраст, като майката не трябва да е лишена от родителски права или да не са й ограничени родителските права. Децата не трябва да са настанени за отглеждане в държавно заведение за срок повече от 1г., освен ако това е станало по здравословни причини. Годишният доход на член от семейството да е по-малък от гарантирания минимален доход, установен за страната за последните 12 м. преди искането за пенсията. Майката трябва да има най-малко 3 год. осигурителен стаж;
3. на лица, навършили 65г. възраст, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на семействата им, постоянно нуждаещи се от чужда помощ. За членове на семействата се считат: съпругът/гата/, техните възходящи и низходящи по права линия, инвалидите със загубена работоспособност повече от 90%.
Лицата, на които се отпускат персонални пенсии трябва да отговарят на две основни изисквания:
годишният доход /без сираците/ на членовете от семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсията;
да имат действителен осигурителен стаж /без сираци/ минимум 3 години.
Действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово/ служебно правоотношение или времето през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето през което лицето се осигурява изцяло за своя сметка.
Предложението до МС за отпускане на съответния вид персонална пенсия се прави от Министъра на труда и социалната политика съгласувано с Министъра на финансите.
Предложението си Министърът на ТСП прави въз основа на:
1. заявление на лицето, адресирано до НОИ, който включва мотивите за отпускане на персонална пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, ТП на НОИ с което се отказва отпускането на пенсия. Когато няма постановено такова разпореждане, лицето предоставя документ, установяващ липса на основание на друг вид пенсия или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;
3. решение прието на сесия на Общинския съвет за внесеното предложение до МС;
4. декларация за семейството и имотното състояние и за годишния доход на семейството за 12 месеца преди искане на пенсията.
5. за жени навършили 65г. възраст – трябва да представят документ, че са родили и отгледали 5 или повече деца до 18г. възраст, трябва да предоставят също и удостоверение от общината/кметството, че не са били лишени или ограничени от родителските им права и че децата не са били настанени в Държавно заведение за отглеждане за срок по-голям от една година, освен по здравословни причини;
6. за лицата навършили 65г. възраст, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалид – член на техните семейства е необходимо да представят и решения на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващ, че болния за цели 10 годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90,99%, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ.
МС отпуска пенсията с решение. Решението е правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на персонална пенсия. Размерът на пенсията е 90 % от социалната пенсия за старост. Той е еднакъв за всички лица, на които са отпуснати съответния вид персонална пенсия.

неделя, май 25, 2008

НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ

32.НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ

Наследствена пенсия се дължи не на починалото лице, а на лицата, които то е издържало и са загубили основния източник на средства. Тя е производна от личната пенсия на починалото осигурено лице. Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, за инвалидност, за особени заслуги и персоналните пенсии.
Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на семейството/ други близки лица на осигуреният, които са били издържани от него до смъртта му.
Наследяване – преминаване на имуществото на починалото лице, наследодателят към неговите наследници.
При наследствените пенсии на ДОО е налице изплащане от осигурителния орган на лицата, които са били издържани от починалото осигурено лице на средства за тяхната издръжка, получавани от тях приживе и които те са престанали да получават, поради смъртта на осигуреното лице.
При наследствените пенсии по ДОО не е налице наследяване, нито фигурата на “наследници” в точния наследствено-правен смисъл на това понятие. Налице са права, предвидени в пенсионното законодателство. Тези права са предоставени на преживелите починалия осигурен, негови близки, които той е издържал със средствата, получавани като трудови доходи или лична пенсия.
Наследствените пенсии по ДОО не се изплащат от личните средства на осигуреното лице, за да е налице тяхното наследяване. Те се изплащат от Фонд “Пенсии” или Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” на ДОО.
Разбирането на законодателят за наследствените пенсии, като различни от наследяването се възприема от разпоредбите на чл.80/4/ КСО, съгласно които получаването на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследство.
Преминаване на някои пенсии в наследствени :
личните пенсии за трудова дейност могат да преминават в наследствени;
пенсиите на военна и гражданска инвалидност могат да преминават в наследствени.
Субективното право на наследствена пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
а) от една страна да е настъпила смъртта на осигурения, който е издържал определените в чл.80/4/ КСО лица;
б) от друга страна се изисква починалият да е с придобитото право на лична пенсия или да е получавал лична пенсия.
Субектите на правото на наследствена пенсия са посочени в чл.80/2/ КСО. Правото на наследствена пенсия имат:
децата на починалия осигурен до навършване на 18г. възраст. Децата ще имат право на наследствена пенсия и след 18г., ако учат. В тези случаи срока е със завършване на обучението, но не по-късно от навършването на 26г. Право имат и лицата за времето на отбиване на наборна военна служба – не по-късно от 26г. децата инвалиди, инвалидността на които е настъпила до 18г., и след 18г. но не по-късно от 26г. /учащи/наборна военна служба/ са инвалидизирани и право на наследствена пенсия продължава и след тази възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. Децата, които имат право на наследствена пенсия след навършването на 18г. възраст са:
1. учениците, които продължават образованието си след навършване на 18г. в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение. Това обстоятелство учениците удостоверяват в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
2. деца, независимо от формата и степента на обучението им приети и записани във Висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. Това обстоятелство те установяват в началото на всеки учебен семестър с документ от съответното висше училище.
За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за не повече от две години, за лица, завършващи последен курс на обучение се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
преживелият съпруг – това право възниква 5 години по-рано от възрастта по чл.68, ал. 1-3 КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. В тези случаи правото на наследствена пенсия възниква независимо от възрастта на преживелия съпруг с факта на смъртта на осигурения съпруг;
родителите - имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1, 2 КСО и нямат право на друг вид пенсия. Родителите на децата, починали по време на наборна военна служба имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си и наследствена пенсия.
При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 % на сто – за общо заболяване,трудова злополука и професионална болест.
РАЗМЕР - наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалия осигурен според броя на наследниците:
1. при един наследник – 50% от пенсията;
2. при двама наследници – 75% от пенсията;
3. при трима и повече наследници – 100% от пенсията.
Минималният размер на наследствената пенсия не може да е по-малко от 90% от социалната пенсия за старост.
Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разделя поравно между тях.

петък, май 23, 2008

31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.
Пенсия e родово понятие, защото има видове пенсии за инвалидност за отделни категории лица.
Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:
Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:
а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;
в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.
Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за инвалидност.
В КСО се въвежда правилото за процентно намаление на работоспособността на лицето за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.
Пенсия за инвалидност се определя:
1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 %, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;
2. на лица с намалена работоспособност от 71 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;
3. на лица с намалена работоспособност над 90 %, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.
Право на пенсия за инвалидност независимо от ОСР, които са предизвикали инвалидността /общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено.
Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или професионално заболяване имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж;
В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са включени: лицата по чл.4:
осигурени за всички ОСР;
лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; и
лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт.
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки:
а) от една страна установена инвалидност поради общо заболяване. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК или НЕЛК, която опредя процента загуба на работоспособността и общото заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.
б) от друга страна лицето трябва да има минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт.
За лицата до 20г. възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.
За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.
За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.
За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради общо заболяване се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.
Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68 /за стаж и възраст/, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68, се признава за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за инвалидност се определя по два критерия:
доход;
осигурителен стаж на лицето.
Конкретният размер се получава като доходът се умножи с процента, който е равен на всяка година осигурителен стаж. Всеки от тези два критерия има свой начин на формиране и особености.
ПЪРВА ГРУПА. При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от трудова злополука, така и за професионално заболяване. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.
Инвалидността причинена от трудова злополука, професионално заболяване от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от общо заболяване. Т.е., не се изисква наличието на осигурителен стаж и пенсията е в по-голям размер. Това се обуславя от обстоятелството, че трудовата злополука и професионалното заболяване са ОСР с професионален произход. Предпоставката при наличието, на която възниква правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване е наличието на инвалидност, установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване се определя по същия ред и критерии, както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Минималните размери на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване са диференцирани според степента на намалената работоспособност.
Това се изразява в две насоки:
1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.
2. размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука/професионално заболяване е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
ВТОРА ГРУПА. Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:
а) на кадрова военна служба;
б) служба в запаса/ в резерва;
в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.
Предпоставки за отпускане на пенсия за военна инвалидност:
- лицата, включени в кръга на лицата, осигурени за военна инвалидност, т.е. лицата да са работили или да са пострадали, което обстоятелство да е довело до тяхната инвалидност;
- заболяването или увреждането да е по време или по повод на военната им служба.
Това се отнася към лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, загиналите или безследно изчезналите. Пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се изразява в подпомагане на въоръжените сили при изпълнение на техните задължения при отбраната на страната /военни учения, военни действия и т.н./. Пострадали по смисъла на чл. 85, ал. 1 КСО са лицата, получили травматични увреждания, довели до инвалидност. В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба. Размерите на пенсиите за военна инвалидност се определят според военното звание на пострадалия и степента на намалената работоспособност като процент от социалната пенсия за старост.
ТРЕТА ГРУПА. Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:
а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;
б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.
Съдебната практика приема, че случайно пострадал от действия на органите на властта е и този, който поради създадената обстановка не е могъл да разбере, че срещу него са предприети мерки с цел принуждаването му да измени възприетото от него поведение и поради това неочаквано и непредвидимо претърпява увреждане, довело до инвалидност. Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност са процент от социалната пенсия за старост:
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 150 %;
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 140 %;
за лица с намалена работоспособност от 50 до 71 % - 115 %;
ЧЕТВЪРТА ГРУПА. Правото на социална пенсия за инвалидност възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ лицето да е със степен на инвалидност над 71 % като е без значение видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които да е настъпило;
2/ лицето да е навършило 16 г., защото това е възрастта с навършването на която възниква трудовата дееспособност.
Идеята е, че ако лицето е работоспособно след 16 г. би могло да постъпи на работа, но неработоспособността му не позволява да го направи. Размерът се определя въз основа на социалната пенсия за старост като се отчита и степента на загубената работоспособност.
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 110 %;
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 125 %;

петък, май 16, 2008

предоставено от Калоян Захариев

Криминалистика

Наказателната отговорност е деяние, с което се осъществява определен престъпен състав, в резултат на което за държавата възниква правото да наложи наказание, а за дееца – задължение да го изтърпи.

Как се реализира накзателната отговорност? – само по установения от закона ред. Реализацията на наказателната отговорност минава през 2 основни етапа:

- наказателен процес – който завършва с налагане на наказание,
- изпълнение на наложеното наказание.

Чл.78а – може наказателната отговорност да се замени с административна.

КАКВО Е НАУКАТА ЗА КРИМИНАЛИСТИКАТА?

Науката за криминалистиката е част от наказателноправната наука.

Важно е да се прави разлика между наука и онова, което е предмет на изучаване от тази наука.

1. Понятие – криминалистиката е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и – в определени граници, – с тяхното предотвратяване.

Науката за криминалистиката е КЛОН от ЕДИННАТА ПРАВНА НАУКА, а последната се състои от съвкупност от клонове: наука за наказателния процес, науката за наказателното право, науката за криминалистиката, науката за гражданското право, науката за гражданскопроцесуалното право и т.н. ТОВА Е ОБЩАТА ХАРАКТЕРИСТИКА.

2. Предмет на тази наука – предметът индивидуализира обществените отношения, изучавани от конкретната наука.

Науката за криминалистика има за предмет начините, способите, средствата, техниките, които се използват за разкриване, събиране, запазване и използване на доказателствата, които установяват обективната истина по интересуващото ни дело.

Когато изучава тези начини, способи, средства, науката за криминалистиката не е пасивна, а ги изучава в тяхното развитие, изменение и в резултат на това може да направи предложения за подобряване на тази дейност и подобряване на закона, който я регламентира.

3. Особености на криминалистиката:

а) казва се, че не е нормативна наука – но това не е вярно, защото криминалистиката се осъществява в рамките на наказателния процес, който има подчертано правен характер. Това е гаранция за защита на законните интереси на гражданите и че ще се осъществи обективната истина.

Тази дейност е правна, защото е подробно регламентирана в НПК.

- криминалистиката е наука, която се изгражда на основата на наказателния процес.

- науката за криминалистиката изучава трасологията, криминалистическите експертизи, тактиката и методиката за разследване на отделните видове престъпления. Когато изучава тези въпроси, тя подсказва недостатъци, слабости, които съществуват в разследването и на основата на това да се направят изменения в НПК.

- следователно криминалистиката е ПРАВНА НАУКА.

б) изтъква се, че криминалистиката се основава на принципите: законност, обективност и изчерпателност. Това също не е точно. Защото наказателният процес, като специфична държавна дейност, е строго законова дейност, основана върху ръководни идеи и принципи, които се основават на закона – тези ръководни идеи и принципи се наричат ОСНОВНИ НАЧАЛА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. Едно от тези основни начала е началото на обективната истина. ОТ НЕГО ПРОИЗТИЧАТ 3 ИЗИСКВАНИЯ:

- за пълнота на доказателствения материал – т.е. всичко да бъде изяснено;
- за всестранност на обсъждане като цялост на доказателствения материал и на всяко доказателство поотделно;
- за обективност при обсъждането на доказателствения материал. Ако следователят не е обективен, ако е преднамерен, той няма да постигне поставената цел.

Иван Костов създаде мафията в България, която действа чрез изпълнителната власт.
В момента има предложение министър-председателят да избира министър на правосъдието, който да бъде и главен прокурор. Такава е системата в САЩ, която обаче не се възприема в Европа.

в) криминалистиката е клон от единната правна наука, а този клон е в най-тясна връзка с другите клонове на правната наука – н. за наказателния процес, н. за наказателното право, както и с някои специални науки /медицина, балистика и др./.

В чл. 116 на НПК са изброени способите, без които е невъзможно разследването, посочени са всички експертизи.

ВЪПРОС № 2 - СЪДЕБНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ В НАКАЗАТЕЛНИЯ И ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

1. Що е идентификация – определяне на дадения субект в наказателния процес (идентифициране на лицето, което е пострадала и на лицето, което е извършило престъплението).

Допустимо е да се образува наказателен процес срещу неизвестен автор. Но ако не се установи кое е това лице, накателният процес се спира и делото се изпраща в архив на МВР и ако се открие впоследствие, процесът продължава.

Следователно, идентифицирането (индивидуализирането) на дееца и на жертвата в криминалистиката е нещо много важно, без което наказателният процес е невъзможен.

Правилно е не да се говори за идентификация от съда, а за идентификация в наказателното производство – тя започва още в предварителното производство.

2. Основни средства за идентификация на обекта в наказателния процес са:

а) експертиза
б) разпознаване
в) припознаване – от пострадалият/ата

Идентификацията като метод на криминалистиката е с много широко приложение. Без нея често е невъзможно да се продължи разследването.

Установяват се както положителните факти, така и тези, които изключват определеното престъпление (т.е. отрицателните факти от значение за делото).

Преди за следователи се назначаваха само хора, които са преминали задължителен 3-месечен курс във ВИПОНД, където е преподавал Лулев, по време на който са изучавали само наказателен процес.

Наказателният процес е строго формално производство. Преди дознателите работеха под ръководството на следовател или прокурор.

Идентификация се извършва само на лице /физическо, а не юридическо/: извършителя и пострадалия.

Ако има документна измама, трябва да се идентифицира и документът.

Съдебната /процесуалната според Лулев/ идентификация:

а) във всички случаи се осъществява в съответствие с изискванията на НПК – трябва да отговаря на изискванията на закона, за да бъде законна.

б) се осъществява в рамките на наказателния процес – идентификацията получава и процесуална стойност /действията са в рамките на процеса/.

в) има широки научни основи: в зависимост от обекта на идентификация – човек /който е главен обект на идентификация/, оръжието, оръдието, с което е извършено престъплението, кръв (химия, биология, биохимия и т.н.) и др. материали.

Обектите на идентификация, т.е. издирваните обекти, се наричат идентифицируеми /обекти на изследването/, а изследването на тези обекти се получава с идентифициращи обекти.

Идентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават 2 основни свойства:

а) индивидуалност
б) устойчивост.

Не можем да идентифицираме слуха, защото не е конкретен и бързо се променя.

9802675 марияна караджова
Нов учебник под редакцията на Евгения Коцева.

3. Видове идентификации:

а) различаваме главно два вида идентификация, според характера на процесуалните способи при тяхното осъществяване:

- експертна идентификация /експертиза/
- идентификация при разпознаването

И при двата случая задължително се използват способи.

б) с оглед степента на индивидуализация, различаваме:

- индивидуална идентификация
- групова идентификация (или принадлежност).

в) според характера на идентифициращите признаци, различаваме:

- идентификация по признаците на външния строеж
- идиентификация по признаците на вътрешния строеж.

г) в зависимост от особеностите на идентифицируемите обекти, различаваме:

- идентификация по функционално динамичен процес.

Като процес на изследване за установяване наличието или липса на тъждество, идентификацията минава през 3 стадия:
- разделно изследване
- сравнително изследване
- оценка на резултатите.
-

ВЪПРОС № 3 – ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЧОВЕКА ПО ПРИЗНАЦИТЕ НА ВЪНШНИЯ МУ ВИД

Признаците на външността на човека се използват при решаването на една от основните задачи на разследването – откриване на извършителя на престъплението.

Външните човешки белези (черти) са много важни:

- външните черти могат да ни насочат към извършителя и да се стигне до него;
- при хората следва да се има предвид, че те повече или по-малко бавно се променят;
- следва да се има предвид и ситуацията.

Върху устойчивостта на признаците оказват влияние различни фактори:

а) факторът време /т.е. естественото изменение, развитието – напр. момчето бързо се развива/ – когато делата се точат с години;
б) в резултат на заболяване – болестните фактори водят до преждевременни промени на признаците на външния вид;
в) умишлена промяна.

Един от най-големите проблеми сега е поголовният отказ на свидетелите да се явяват /напр. вследствие отправена заплаха към тях/.

С измененията в НПК са установени специални норми за защита на свидетелите (основните свидетели могат да се разпитват в съда само в присъствието на прокурор и могат да се четат под съответен номер в делото).

ЧОВЕКЪТ КАТО ОБЕКТ НА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Особено голямо значение имат анатомичните, функционалните признаци; следите, напр. от отпечатъците от пръстите, кръв, косъм /благодарение на достиженията на техниката/.

С развитието на техниката идентификацията придобива все по-големи размери.

В наказателния процес само един свидетел не е свидетел. Дори когато има пълни самопризнания.

Голямо внимание трябва да се отделя на някои съпътстващи признаци – дрехи, обувки, шапка, очила, украшения и т.н.

Особени признаци са възникналите под въздействие на различни фактори: болестни изменения, заекване, промяна на физиката и др.

При изследването на човека могат да се използват едновременно или поотделно 4 вида източници на информация:

а) показанията на разпитания свидетел;
б) фото-, видео- и киноснимки – те са много ефективен метод;
в) различни видове следи – от ръка, крак, зъби;
г) евентуална картотека на наказателната регистрация – която се пази от органите на МВР.

За откриването на източниците на информация се използват вероятностният метод и методът на мисловната реконструкция.

ВЪПРОС № 4

Особено голямо значение в последно време придобиват следните методите и технически средства:

- рисуван портрет
- композиционен портрет /фоторобот/
- идентифит?
- фотофит
- компютърен портрет.

ВЪПРОС № 5: КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА СЪДЕБНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Към тези методи и средства най-често се отнасят:

- съдебната фотография – само по отношение на пострадалите лица;
- трасологията – използват се отпечатъците, следите;
- съдебната балистика – използва се само тогава, когато е употребено оръжие за извършване на престъпление; откриването на оръжието може да се окаже решаващо за идентифицирането на извършителя;
- криминалистическото изследване на документи;
- криминалистичното отъждествяване на човека според признаците на външния вид.

Специалният албум с фотоснимки, който се прилага съм следственото дело, е изключително важно доказателствено средство, чрез което се индивидуализира обектът на престъплението /снимки на жертвата, от местопрестъплението и т.н./.

Използването на побой като доказателствена техника прави процеса нищожен.

Наказателната регистрация като вид техника. Във всеки наказателен процес разкриятията от разпита на престъпния деец и показанията на пострадалия се отразяват в протоколи, като всичко се запазва в протоколи, които се регистрират и съхраняват. В тях се установяват факти и обстоятелства, въз основа на които се стига до осъдителна присъда.

Няма и не може да има въпрос при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпление, за който да не се използват специални технически средства и да не се прибягва до техниката, стратегията и методиката за разкриване на престъпления. Те са различни за различните видове престъпления.

Изборът на техническите средства и способи /чл. 116 от НК/ и на тактиката и методиката на разследване /последните са различни при грабеж, присвояване, убийство и т.н./ се определя в зависимост от преценката на компетентния орган и те се прилагат съобразно методическите указания /напр. на прокурор/. За направените констатации се съставя протокол.

В зависимост от фактическата обстановка се прибягва до изграждане на обосновани следствени версии: версията е вид възможно извършване на престъплението. Подверсии – извършено по непредпазливост /по невнимание/, умишлено. Версия – убийство от свидетеля. Версия – убийство от ловец. Версия – нещастен случай.

Оглед на местността като криминалистична техника/способ.

Резюме – идентификацията започва с и. на лицето, после – на способите и средствата на престъплението.

ОТКЛОНЕНИЕ: Науката за криминалистиката е клон от единната правна наука – това е най-общата характеристика. По какво се отличава? По предмета си. Предметът на науката конкретизира. Напр. науката за наказателното право изучава престъпленията, наказанията, институтите на наказателното право и т.н. Науката за наказателния процес изучава начина, пътя за реализиране на наказателната отговорност.

КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Вероятностен метод и мисловна реконструкция – много усложнено са дадени в учебника!

Средствата и методите за разследване ЗАВИСЯТ ОТ ВИДА НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ /на представените доказателства в наказателния процес/.

Но доказването в наказателния процес става само и единствено по реда, установен в НПК и с изрично предвидените в него доказателствени средства и способи!

1. СРЕДСТВА – експертиза, разпит, претърсване, изземване

Криминалистиката само изучава някои особености на тези средства!

Разпитът е способ в наказателния процес! Криминалистиката се занимава с някои въпроси на методологията, с подробностите, които са важни: напр. видове разпит, как да се проведе по отношение на различни видове лица от методологическа гледна точка. Но методологията не може да противоречи на разпоредбите на НПК!

Съгласно криминалистиката, при реализирането на наказателния процес се използва криминалистическа техника. Към нея се отнасят:

1) съдебната фотография
2) съдебната балистика – по-широко се прилага
3) криминалистичното отъждествяване на човека по признаците, т.е. припознаването
4) наказателната регистрация – създаване на писмени доказателствени средства на основата на събраните гласни доказателствени средства.

Гласни и писмени /протоколите, в които се отразяват гласните доказателствени средства/ доказателствени средства.

Криминалистиката обръща внимание на методиката, използва съответните способи и средства, които не могат в никакъв случай да противоречат на НПК.

С постановлението за образуване, авторът автоматично се регистрира като криминално проявено лице. И следователят, и прокурорът на предварителното производство използват само един акт – постановлението, а прокурорът използва и още един акт – обвинителния акт. Всичко това са вид съдебна регистрация. В редица случаи обаче полицията се оказва неточна: образува преписка срещу дадено лице, не се установява то да е извършило престъплението, което му се приписва, преписката се прекратява, но лицето остава регистрирано – това според доц. Лул
ев е БЕЗОБРАЗИЕ! Този въпрос следва да е уреден в Закона за МВР, но на практика често се злоупотребява /изнудва се въпросното лице/. Според една наредба-инструкция на МВР, само директорът на полицията може да снеме тази регистрация. Между регистрацията в МВР и тази в съда има съществена разлика – във втория случай става дума за регистриране на писмени доказателствени средства.

За условно осъждане в нашия наказателен процес не може да се говори – всяко осъждане е безусловно. Говорим за условно отлагане – член 66 НК. Ако в срок от 5 г. това лице извърши друга кражба, отиваме към повторност и рецидив.

В съда се регистрира повторност рецидив! В свидетелството се пише – осъждан – неосъждан. Член 85 НК – реабилитацията ЗАЛИЧАВА осъждането и отменя за вбъдеще последиците, настъпва по право /след като минат 5 години от момента на изтърпяване на наказанието/ или по решение на съда.

Член 29 НК – предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания....представляващи опасен рецидив, се налагат, когато....

Най-важен текст е този на член 30!!!

След като съдът постанови оправдателна присъда, може да се съди държавата.

Всяко престъпление, което е с неизвестен автор, се води за МВР като неразкрито престъпление. Затова МВР има интерес да не му се води то като неразкрито. МВР “нарежда” на прокурора да се образува наказателно производство по член 191.

ВЪПРОС № 6 - КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ФИКСИРАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Те се развиват с развитието на техниката, напр. с инквизационния процес, осъществяван от религията – там основното средство е насилието, което е достигнало до крайност – боя и различни други средства за насилие /Ян Хус, Галилео Галилей/.

Насилието като доказателствено средство е било напълно законно в миналото. Сега обаче използването на насилие превръща наказателния процес в нищожен.

Пак отиваме към процесуалните действия: фиксираме означава “запазваме”. Напр. фиксиране на трупа със снимка или камера. Все повече се усъвършенстват техническите способи и средства – съответно се усъвършенстват и криминалистическите методи и средства.

доц. Димов – в медицинския център към Католическата църква в съседство с университета.

Много от въпросите в конспекта просто се повтарят.

Не е правилен терминът съдебни доказателства – това всъщност са процесуални доказателства. СЪДЪТ НИКОГА НЕ РЕШАВА ДЕЛОТО ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ФАЗА. След като обвиняемият се предаде на съд, съдът сам събира и проверя доказателствата!!! Решение, в което се пише, че е взето въз основа на събраните доказателствени средства на предварителната фаза, е НИЩОЖНО! Защо това е така се учи в НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС!

Методи за откриване: разпит, експертиза
Методи за запазване: разпит, експертиза – т.е. същите, но материализирани в протоколи!

СЪДЕБНА БАЛИСТИКА – метод при използването и употребата на оръжие. Това е технически способ и средство.

СЪДЕБНА РЕГИСТРАЦИЯ

С постановлението за образуване, когато е известен авторът. И следователят, и прокурорът на предварителното производство използват един и същ акт – постановлението.

Прокурорът използва и обвинителния акт.

Всичко това е съдебна регистрация – писмени доказателствени средства или други актове, на които се позовава прокурор, следовател или съд и които използва в досъдебното и съдебното дирене.

(В НК няма условно осъждане. Всяко осъждане е безусловно. Има условно отлагане.)

Регистрацията за рецидив се прави в съда.

Хипотеза: Обвиняемият е близък с пострадалия.

Всяко престъпление с неизвестен автор се води за МВР неразкрито и се търси отговорност. Затова те изпращат дознанието на прокурор. Но в съда пада обвинението.

Най-често използваната техника сега е СЪДЕБНАТА ФОТОГРАФИЯ. Определението в учебника е сложно. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистически методи и средства за фотографско изследване. Тя е фотография, която се прави с оглед фиксиране и запазване на престъпния резултат, на следи, които в процеса се превръщат в доказателства /напр. катастрофата на чешкия отбор на ж.п. прелеза/.

Има изключително важни доказателства, които не могат да се приложат към преписката като веществено доказателство, ако не се фотографират.

Доказателственият материал е съвкупността от доказателства, доказателствени средства /те се съдържат в протоколите/ и способи и въз основа на него се решават делата.

Разпитът е способ – в резултат на него се записват в протокол, който е доказателствено средство.

Фотоснимките са средство за фиксиране и запазване на важни и съществени доказателства. Фотографията в криминалистиката не се свежда до 1 единствена снимка, а се използват различни снимки, с които се фиксират място, труп, белези и т.н. Тези снимки, фиксиращи фактическата обстановка, се подреждат в т.нар. фотоалбуми и тези фотоалбуми се прилагат към делото и стават част от доказателствения материал, въз основа на който се решава делото.

Възможно е да се изготви видеозапис от следователя или от техническо лице, на което той е възложил да извърши тази работа – този материал е веществено доказателствено средство. Но направените снимки и видеозапис от любител НЕ СА доказателствено средство, а само доказателство, което следователят може да приеме за сведение и регистрира в протокол и въз основа на тази регистрация да приеме като доказателствено средство /за да станат доказателствено средство, следователят трябва да ги изземе с протокол по предвидения в закона ред/.

Доказателствени средства са само тези, които са изработени от субектите на процеса.

ПАНОРАМНА СНИМКА – има голяма стойност като доказателствено средство.

Сами по себе си тези методи не могат да имат особено значение. Въз основа на тях се осъществява мисловен процес, който ни води към съответните констатации и изводи: напр. извършено престъпление, нещастен случай и т.н.

Доказването в наказателния процес е сложен процес – той е съвкупност от откриване, събиране /разследване?/ и запазване на доказателства, въз основа на което се осъществява горният мисловен /логически/ процес.

ВЪПРОС № 11: ИЗУЧАВАНЕ НА СЛЕДИТЕ

1. Понятието следа в наказателния процес е твърде широко. Съществуват различни мнения.

Най-съществено, най-важно е мнението, схващането, съгласно което следата е МАТЕРИАЛНО ОТРАЖЕНИЕ на признаците на един обект върху друг, в резултат на взаимодействието между тях при извършването на престъплението или при свързаните с него обстоятелства.

Друго становище – следите в широк смисъл на думата са ИЗМЕНЕНИЯ на местопроизшествието, изясняващи резултата от престъплението.

Най-общо следата има следните белези:

- Най-широко понятието следа се характеризира по това, че следата е ОТРАЖЕНИЕ на събитието, представляващо престъпление, в съзнанието на човека. НЕ можем да го видим, нито снимаме това отражение, но то се материализира ЧРЕЗ становището на следователя, прокурора, решението на съда на делото. Твърде абстрактно е това определение, според доц. Лулев.

- В тесния и широкия смисъл на думата следите възникват едновременно като ЗАКОНОМЕРНА ПОСЛЕДИЦА от престъплението. Те са органически свързани помежду си и се намират в зависимост, обусловена от единството между материална среда и извършител.

Следите трябва да се изследват КОМПЛЕКСНО.

Трупът е следа от престъплението. Чашата е следа, която ще установи начина, средството на умъртвяването. При влизане в стаята задължително използваме способа, именован в член 116 НК като оглед на мястото – по часовниковата стрелка: всичко в стаята се констатира и описва.

После се прави оглед на трупа. Той също е следа. Откриваме ярки следи от пръстови отпечатъци – те са много важна следа. Чашата можем да приложим като веществен материал, но за да се запазят следите по нея – използваме криминастичната техника – изземване на следите чрез фолио, които прилагаме заедно с чашата към следственото дело. По този начин гарантираме запазването на следите. После трябва да установим чии са тези следи: чрез назначаване на дактилоскопска експертиза /назначаваме експерт, който чрез своето експертно заключение ще ни Ð
�отвърди или каже чии са тези следи/. Въз основа на това заключение се прави изводът дали се касае за престъплене или самоубийство. Ако се касае за самоубийство – това вече няма да са следи на престъпление, тъй като самоубийството не е престъпление по НК.

Следите спомагат за установяване на обективната истина и за правилното решаване на делото.

В криминалистиката съществува становището, че следите най-общо се подразделят на:

а) статични – следи, образувани с едно движение в една посока
б) динамични – следи, образувани при две и повече движения в различни посоки

Има и обемни, повърхностни следи и т.н.

Фиксирането на следите става по 3 начина:
- чрез описване в протокола за съответното следствено действие
- чрез графически действия и изследване
- фотографията.

Следите са физически. Напр. трупът е обективно съществуващ обект (вижда се, усеща се, има материални измерения).

Следите също са веществени доказателства. Изследването им чрез фолио е веществено доказателствено средство.

Учебник по криминалистика на Цеков

В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА СЕ ИЗРАБОТВАТ САМО ОТ СУБЕКТИ НА ПРОЦЕСА.

Всичко, което казахме досега за следите, се отнасяше за физическите /веществени/ следи – за физически съществуващи неща. НО престъплението или други действия, свързани с него, оставят следи в СЪЗНАНИЕТО на онзи, който е присъствал на престъплението и го е възприел. Ние възприемаме тези следи въз основа на разпита: на самия обвиняем, на пострадалия, на свидетелите. Те съществуват и в обясненията и могат да бъдат отразени в протокола (напр. случаят Йоско).

Член 115 НК – противоправно отнемане на живот. И следващи текстове – състояние на афект /кваллифициране престъплението по член 118/ и т.н. – в тези случаи е много важно установяването на следите в съзнанието на извършителя /прилагане разпоредбата на член 66 НК – намаляване наказанието от 18 на 3 г. от Върховния съд/.

Много важно е установяването, фиксирането и запазването на следите в резултат на психическо състояние. Във всеки наказателен процес тези психически следи ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВАТ и трябва да се вземат под внимание.

подзащитен

Наказателният процес няма за задача да осъди. Той е специална държавна дейност, насочена към справедливо решаване на делото.

В криминалистиката се говори за видими /физически/ и невидими /психически/ следи.

Обяснението е и средство за защита.

Следа в криминалистически смисъл е ВСИЧКО, КОЕТО Е СВЪРЗАНО С ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Следите се различават по своя характер и установяването им става по различен начин – чрез използване на криминалистична техника и на други процесуални способи и доказателствени средства.

Нови искания на СЕ – да се измени веднага Закона за адвокатурата и да могат веднага да се явяват чужди адвокати пред български съд, докато наши пред техен – едва след 2007 г. А член 9 и 11 изискват да се води процедурата на български език. Това ще наложи ползването на преводачи на български език за сметка на българския съд. Тона е обсъждано миналата седмица във Висшия адвокатски съвет.

В криминалистиката всичко е въпрос на следи. Криминалистиката отделя внимание и на отделните видове следи.

Основните следи при всяко извършване на престъпление са следите на човека! Най-напред човекът като цяло, който е пострадал или е извършител на престъплението.

Следите, оставени от човека се делят на 2:

1) като отражение на външния строеж на определени органи на човека – ръце, зъби и т.н.
2) следи от биологически произход - от кръв, слюнка, пот, сперма и т.н. Тези следи, като се изключи кървавата следа, много трудно могат да се използват.

И двете групи следи трябва да се търсят едновременно.

В същото време този въпрос се индивидуализира като:

ВЪПРОС № 15: СЛЕДИ ОТ РЪЦЕ

Те заемат първостепенно място сред останалите следи, които оставя човекът. Те осигуряват благоприятни възможности за разследването в 3 насоки:

а) съдействат най-много за идентифициране /установяване/ на извършителя на престъплението и за изясняване личността на дееца

Ако не е възможно да се стигне до това идентифициране /т.е. ако е неизвестен автор/, също са изключително важни.

б) допринасят за определяне на груповата принадлежност – напр. ръка на мъж, жена, старец;

в) допринасят за изясняване на различни обстоятелства по делото относно механизма на престъплението, т.е. способите, използвани за извършването му.

При следите от ръце на преден план излизат следите, които отличават всяка човешка ръка – папиларните изображения.

Според формата на ръцете, следите от ръце се разделят на 3 вида:

- примковидни – при 65% от хората
- кръговидни – при 30%
- дъговидни – при 5%.

От своя страна трите горни групи папиларни изображения имат съответни подгрупи. Но те не са от значение за нас, а тези въпроси се решават от експерти, които се привличат за целите на експертизата.

Начин на откриване на следите от ръце – според криминалистическата наука се използват 3 основни метода:

а) вероятностен метод – изграждане на система от версии за механизма на извършване на престъплението;
б) инструментален метод – при него се използват различни инструменти /осветителни средства, цветофилтри и увеличителни прибори/.
в) методи на проявяване на следите с помощта на физически или химически средства. Увеличителни стъкла и други увеличителни средства или химически анализ за разкриването им.

И трите метода са органически свързани и зависими един от друг.

За да станат използваеми, в редица случаи следите трябва да бъдат не само открити, но и проявени. Проявяването на следите от ръце се извършва главно чрез оцветяване, като за целта се използват различни физически и химически методи и средства.

Физически методи – опушване или опрашване със сажди или йодни пари.
Химически методи – проявяване на следите с разтвор на сребърен нитрат в дестилирана /чиста, без примеси/ вода, разтвор на ацетон и др.

Опрашването е един от най-старите и достъпни методи.
При опушването могат да се намерят следи в замърсени или други маслени продукти. Да не навлизаме в детайли!

ЕКСПЕРТИЗИТЕ СА НАЙ-ВАЖНИ!!!

За използването на следите от ръка:

1) най-напред трябва да ги открием и фиксираме чрез 2 основни метода:

а) описване в протокола за оглед, за обиск – това действие е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, защото при извършването на отделните следствени действия, чрез които откриваме/разкриваме престъпление, трябва да ги запазим, а това става възможно само чрез записване в протокол, а всичко това са процесуални способи, изучавани в наказателния процес.
б) фотографско закрепване на следите в състоянието, в което се намират /фотографиране/ – дори чрез увеличаване е допустимо.

2) да вземем мерки за запазването на следите. За да се приложат, трябва да бъдат иззети с протокол.

Снемането на следи става основно чрез 2 метода:
- чрез откопирване
- чрез изготвяне на отливки на следите /гипсови/ – предимно на следи от крака /извършва се от експерти/.

Т.е. чрез създаване на веществени доказателствени средства, което се прави от техническите лица.

ВЪПРОС № 16 - СЛЕДИ ОТ КРАКА

Те също съдържат широка информация за важни обстоятелства, които са от значение за делото. Твърде често те дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило /напр. големи обувки – стеснява се кръгът на издирваните лица – мъж или жена и т.н./, а това е важно с оглед на неговото идентифициране – дали е с обувка или на бос крак /във втория случай на крака също има капиляри???/. Следата се изземва с определени физически и химически средства.

По следите от крака може да се съди за състоянието на човека, който ги е оставил – възрастен, болен, пиян /ако крачките са малки, ситни, лъкатушат и т.н./.

Следите от крака се откриват най-често при оглед на местопроизшествието. За целта се използва ДЕТАЙЛНИЯТ /ПОДРОБЕН/ ОГЛЕД, МИСЛОВНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ И ИНСТРУМЕНТАЛНИЯТ МЕТОД.

Следите от крака биват няколко вида: от боси крака, от обувки или от чорапи.

Следите от крака се фиксират чрез няколко способа:

а) способ за фиксиране на следи от крака
б) описване в протокола на съответното следствено действие
в) фотографско и графическо фиксиране.

Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност.

Фотоснимките са подходящ обект за запазване и за експертно изследване.

Запазването на следите от крака се налага поради опасността от тяхното бързо механическо повреждане. Затова трябва да се организира бързото им изземване.

ВЪПРОС № 17 - СЛЕДИ ОТ ЧОВЕШКИ ЗЪБИ И ОТ НОКТИ

По своето значение тези следи са равностойни на другите следи от човека.

Те допринасят за:

- идентифицирането на лицето, което ги е оставило, ако това е невъзможно, за установяване на възрастта и пола на лицето;
- изясняване на важни обстоятелства по делото, мотивите на престъплението, професията на извършителя, особеностите на строежа на челюстта, силовите възможности и др.

Откриването им става върху различни обекти: напр. върху хранителни продукти /захапан плод/, оставени в близост до местопрестъплението /те НЕ сочат пряко, а индиректно насочват/.

Доказателствата биват ПРЕКИ /първични/ и КОСВЕНИ /т.нар. улики/.

За фиксиране на следите от зъби и от нокти също се използва протокол (1) за оглед, за изземване или мащабният метод на съдебната фотография (2).

Изземването на следите от зъби става в съответствие с общите изисквания за изземване на следи, но има и някои особености.
Ноктите могат да бъдат открити и върху различни части на тялото – одраскване /но този метод не е достатъчен!/.

ВЪПРОС № 19 – СЛЕДИ ОТ ОРЪДИЕ ЗА ВЗЛОМ (ОВ)

Тези следи са свързани най-често с престъплението квалифицирана кражба. Деецът е проникнал в мястото, където се е намирала вещта, отнета с намерение да се присвои, като си е послужил с начини и средства за преодоляване на здрава преграда.

Следите от ОВ се образуват, когато за преодоляването на здравата преграда не по установения ред са използвани:

- специално предназначени инструменти – различни видове шперц. При тях следите не са ясно очертани, увреждат само до известна степен бравата.
- подръчни предмети и инструменти, намерени от извършителя на самото местопроизшествие.

Напр. стъклото на витрината – Върховният съд е приел, че тя е здрава преграда, когато дебелината на стъклото е над 4 мм. Разбитата витрина е следа. Друга следа са пръстовите отпечатъци, кръв, оръдието, с което е счупена витрината.

Оглед – изясняване на факта на счупване-
Оглед на мястото за търесне и на други следи.

По начало следите от ОВ са твърде разнообразни. Това се определя от произхода им, формата, размера на тези следи, тяхната яснота.

Има 2 групи следи:

а) следа-отражение на външния строеж на оръдието за взлом

б) следи в широкия смисъл на думата – т.е. всичко, свързано с престъплението.

Следите от ОВ позволяват да се идентифицира оръдието, с което е извършен взломът и да се търсят следи по него от човешка ръка (отпечатъци, кръв), които идентифицират самия извършител.

В повечето случаи следите от ОВ са материални вещи; следите са видими.

Освен това в редица случаи следите подлежат на бърза промяна.

Най-често срещани са т.н. обемни следи. Не е изключено и образуването на повърхностни следи, следи от натиск, от удар, от пробиване, от триене и т.н.

ФИКСИРАНЕ НА СЛЕДИТЕ ПРИ ВЗЛОМ: извършва се при извършване на оглед и по-конкретно при изготвяне на протокола за оглед (да се отбележи мястото на откриването, състоянието, в което се намират).

Следите се фиксират и чрез фотоснимки.

По принцип, освен фиксиране, следите СЕ ИЗЗЕМВАТ (напр. бравата, катинарът) – те ще се приложат като веществено доказателство.

ВЪПРОС № 20: СЛЕДИ ОТ АВТОМОБИЛНИ СРЕДСТВА /САС/

С нарастване броя на автомобилите, със сравнително лесното получаване на свидетелство за управление на МПС, престъпността в тази област неимоверно се увеличи. Повече са и жертвите на автопроизшествия.

САС придобиват голямо значение.

САС:

а) се образуват най-напред при статично положение на автомобила.

б) автомобилът оставя следи, когато е в движение.

в) твърде характерни са следите при употреба на спирачната система на автомобила – следите дават указание за скоростта, указание дали виновно е причинено автопроизшествието, т.е. дали е извършено престъплението.

г) при хлъзгава обстановка.

САС:

- подлежат на бързо унищожаване
- при автопроизшествие засягат редовността /трафика/ на движението.

Органите на КАТ, следователите трябва предварително да са подготвени, за да се вземат следи и да се използват.

В зависимост от характера на взаимодействието на автомобила с пътя и с обектита на местопроизшествието има 3 групи следи:

1) следи-отражение, т.е. следи от ходовата част (от автомобилните гуми)

Следите-отражения от автомобилни гуми биват: статични (автомобилът е на едно място) и динамични (автомобилът е в движение); обемни и повърхностни, позитивни и негативни.

2) следи в широкия смисъл на думата – към тях отнасяме следите от моторно масло, от боя, парчета от стъкло и др.;

3) следи, които са съпътстващи извършването на престъплението (следи от ръце, следи от крака, следи от биологичен произход и др.).

Следите, които са останали, могат да са образувани, освен върху отделни обекти на местопроизшествието, и върху самия автомобил. Защото автомобилът е не само следообразуващ (т.е. причина за тежък резултат), но и следоприемащ.

За да се открият следите се използват 4 основни метода:

1) вероятностен – оценка на следовател, експерт, прокурор, съдия;
2) мисловна реконструкция
3) детайлният оглед
4) инструментален подход.

Следите се фиксират в протокола за оглед (от следователя или дознателя). В протокола се описва мястото на автопроизшествието, видът и състоянието, в което се намират, характерът на пътя или обекта, върху който са намерени следи. Следва да се посочи кога са оставени тези следи приблизително.

Освен в протокола, следите могат да се фиксират и чрез фотоснимки.

Автопроизшествията ДОСКОРО се разследваха само от следователи: подсъдим – първа инстанция ОС, втора инстанция – Апелативен съд. СЕГА следите се прехвърлят върху дознателите /те разследват/.

Микроследи – НЕ.

СЪДЕБНА БАЛИСТИКА (СБ)

Използването на оръжие при извършване на престъпление и какви са следите.

СБ е система от правила и препоръки, система от знания за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, на боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси.

По същество това са типичните веществени доказателства, образувани при извършване на престъпление с огнестрелно оръжие.

Заемат важно място в криминалистиката.

Това определя предметът на СБ. Той е:

1) разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;
2) разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;
3) изследване на видовете и на значението им за разследването;
4) разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изследване на оръжията и боеприпасите и на следите, които са оставили.

СБ е в центъра на вниманието на криминалистиката от известно време – от времето на създаването им и особено сега, когато използването им е често явление.

Все по-голямо значение придобива и създаването на ефикасни средства за борба с престъпления, извършени с огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Сравнителен микроскоп – уред за експертиза.

СБ съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства: за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и т.н.

ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ ПРИ ИЗСТРЕЛ С ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ

Едновременно възникват няколко основни процеса. Те имат важно значение за образуване на следите и други веществени доказателства.

1) топлинен процес – той съпътства възпроизвеждането на изстрела. Температурата достига до 3000 градуса. Затова при изстрел от непосредствена близост се получава обгаряне. По следите може да се установи разстоянието, от което е възпроизведен изстрелът.
2) химичен процес
3) физически процес
4) механичен процес.

В резултат на изстрела се формират 2 вида основни следи:

- следи-отражения (следи в тесния смисъл на думата) – те позволяват да се идентифицира (определи) оръжието. Когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност, но не точно самото оръжие.

Те се образуват върху куршумите и гилзите. Куршумът – нарезите на цента канализират изстрела и оставят следи върху куршума. По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото всяко оръжие притежава достатъчно частни идентифицируеми белези (признаци) в резултат на механизма на образуването.

- други следи (следи в широкия смисъл на думата) – тази група следи спомага за изясняването на другите обстоятелства. Във всички случаи се търсят и други следи върху оръжието, идентифициращи изпълнителя (изъвршителя). Те са не по-малко важни!

Откриването на оръжие и боеприпаси, освен за нуждите на експертизата, има значение и за изграждането на обосновани версии по делото.

Оръжията и боеприпасите се търсят по правило на местопроизшествието и в заобикалящата го среда. Изследването става детайлно от специалисти в лаборатория.

Ползват се 3 основни метода: вероятностният, мисловната реконструкция и инструменталният метод.

Фиксирането на следите става чрез протокола за оглед и фотоснимки.

ИЗЗЕМВАНЕ НА БОЕПРИПАСИ И ОРЪЖИЕ

Правила:

1) Запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са намерени.

2) Мерки за обезопасяване на оръжието за предотвратяване на нещастни случаи (напр. да се постави предпазителят).

3) Да се обърне внимание дали върху него има следи и да се вземат мерки за запазване на следата.

4) Да се създадат условия за неговото запазване.

ВЪПРОС № 23 – КРИМИНАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Експертизата е способ за разследване, уреден в член 116 на Глава ІХ на НПК.

Член 116: Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експретимент и разпознаване на лица.

Реализирането на тези способи се извършва задължително в присъствието на поемни лица.

Експертиза (член 117) – когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.

Експертизата е способ, при който се използват особените познания на дадено лице, за да се изясни и реши правилно даден въпрос, който е от съществено значение за наказателното дело.

Съгласно НПК експертизите биват: задължителни и незадължителни.

Следователно при определени престъпления следователите, прокурорът, съдът са задължени да прибягнат към назначаване на експертиза.

Член 117, ал. 2 от НПК – експертизата е задължителна и за следователя, и за съда (без да имат право на собствена преценка), когато съществува съмнение относно:

1) причината на смъртта

2) характера на телесната повреда

3) вменяемостта на обвиняемия или заподозрения

Способността на обвиняемия или заподозрения правилно да възприема фактите и да дава достоверна информация – дали е вменяем или невменяем.

4) когато способността на свидетеля с оглед на неговото физическо или психическо здраве правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверна информация.

Съгласно указанията на Главната прокуратура, във всички случаи на неестествена смърт се образува наказателно производство срещу неизвестен автор – назначава се медицинска експертиза.

Медицинска експертиза се назнача и при необходимост от изясняване характера на средната телесна повреда.

Най-напред съмнението възниква у следователя и именно той трябва да назначи експертизата.

ВЪПРОС № 24 – НАЗНАЧАВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗА

1. Определят се задачите, следователно рамките на експертизата.

2. Определя се лицето или лицата, които ще я проведат.

Експертизата бива: еднолична, тройна, петорна, деветорна, но винаги нечетно число!

Следователят/съдът трябва да проведат разговор с експерта и задачата, която ще изпълни. Ако експертът/експертите откажат, търси се друг.

След като се уточни съставът на експертизата се издава заповед (постановление) на лицата, които ще проведат експертизата. Срокът й е предвиден в НПК.

Органът, назначил експертизата, трябва да представи необходимите материали, за да може експертът да свърши своята работа.

Експертизата завършва с изготвяне на експертно заключение, което се прилага в писмена форма към наказателното дело. Това не освобождава експерта от задължението да се яви в съдебната зала. Също така той е длъжен и да направи изявление поддържа или не експертните си заключения.

Ако експертизата е извършена от повече лица, всеки е длъжен да подпише експертното заключение. Ако някой има различно становище, е длъжен да подпише, но да го изложи като особено мнение. Особеното мнение да го потвърди в съдебната зала.

Експертното заключение (изрично уредено в член 127 от НПК) не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.

Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган постановява своето заключение, като обаче го мотивира.

Експертизата в наказателния процес не е доказателство.

Експертизата е особен способ, при който се използват особените познания на дадено лице за правилното решаване на делото.

НЕДЕЛЯ:

Експертизата също е способ, но при нея намират по-широко приложение редица криминалистически понятия. Тя е особен способ за откриване, събиране, запазване, възпроизвеждане на доказателствения материал /член 116 и член 117 от НПК/.

Експертизата бива:

- задължителна – тя се определя от НПК /не е решение на съдията/ - член. 117: напр. за установяване причината за смъртта; новите данни за престъплението водят до възобновяване /назначаване експертиза за ексхумация/. Тя е задължителна за следователя. Бива: еднолична, колективна /тройна, петорна/ - при по-сложните дела или комплексна /може да се наложи комплекс от знания – повече от един специалисти – може да са от една специалност, но с подспециалности/.
- незадължителна

По начало криминалистическата експертиза се ограничава до похватите, тактиката – но те са подробности, които не определят същността на този въпрос. Същността на експертизата се определя в наказателния процес.

Експертното заключение НЯМА задължителен характер /член 127 НПК/. Но трябва да се мотивира защо не приема експертното заключение. На предварителната фаза са прокурорът и следователят, на съдебната фаза – съдията.

Прокурорът, защитата имат право да посочат експерти, съдът също има право да посочи друг експерт.

Дали ще има продължение на експертизата ще реши единствено водещият, отговорен субект /в НПК има цял раздел, посветен на субектите на наказателния процес/.

Експертизата като особен способ се отличава преди всичко по това, че при нея се използват особените знания /НЕ изобщо/ в сферата на науката, изкуството и културата – в тези три направления на човешкото познания и практика.

Съгласно член 106 от НПК обектите на криминалистическата експертиза могат да се квалифицират по следния начин:

- обект на експертизата /тя е преди всичко ПРОЦЕСУАЛЕН способ!, затова казваме експертиза, а не криминалстична експертиза/ могат да бъдат отделни предмети и вещи, т.е. веществените доказателства.
- обект на експертизата могат да бъдат следите от отпечатъци,
- обект на експертизата могат да бъдат писмените документи или както ги наричаме още – писмени доказателства; видеоснимки, фотоснимки, съвкупност от обекти, гласът и речта на човека, малки обекти;
- обект на експертизата могат да бъдат и невеществени факти – всички факти, които са от значение за изясняване обществената опасност на дееца – мотивите, подбудите.

Задачите на експертизата се класифицират в 3 групи:

1) идентификационни факти
2) установяване на груповата принадлежност на обекта – мъж, жена и т.н
3) т.нар. отделни обстоятелства по делото.

Класификация на експертизите:

1) в зависимост от характера на обекта на изследване:

а) експертизи на документи
б) експертизи, свързани с трасологични факти: балистична /когато имаме оръжие/
в) експертиза за идентифициране на човека: по външна снимка и т.н.
г) по гласа или речта
д) по биологични показатели: кръв, слюнка и т.н.

Методиката, свързана с провеждането на експертизата, минава през 3 стадия:

- подготвителен – този стадий обхваща преценка на откритите вече доказателства и е свързан с вземане на решение да има или да няма експертиза /това решение принадлежи на ръководещия и решаващ субект в наказателния процес – дознателя, следователя/; определя задачите на експертизата; определя конкретното лице или лица, които да я проведат – взима решение дали да е еднолична или колективна /занимаваща се с един въпрос/ или комплексна /занимаваща се с няколко въпроса/; назначава експертите /назначаването на експертите е изчерпателно уредÐ
�но в членове 118, 117, 120 НПК/.

За да вземе решение и да го осъществи, компетентният орган трябва да си изясни:
- дали са необходими специални знания
- каква е необходимостта от специални знания в три основни области – наука, изкуство, култура
- извършване на експертизата от специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност.
- назначеният специалист да е безпристрастен, обективен /това е изключително важно!/.
- да се осигури достатъчен сравнителен материал /напр. поне 1-2-3 страници, ако е графилогична експертизата; една чертичка, добавена в датата на призовката, не е достатъчна за извършване на графологична експертиза/.

Следователят назначава с постановление, а съдът решава развитието на въпроса с определение!

- стадий на изследване

- заключителен – експертизата завършва с експертно заключение. Експертите задължително се явяват в съдебното заседание, казват, че поддържат експертното заключение и са длъжни да отговорят на евентуални въпроси, като преди да отговорят са предупредени за наказателната отговорност, която носят за неверна експертиза.

Възможно е да се отиде на нова /допълнителна/ експертиза, ако има нужда от това.

Способите за откриване, събиране и възпроизвеждане на доказателствен материал, които са изрично фиксирани в член 116 НПК, са предмет на Особената част на криминалистиката.

Въпросите от 28 до 38 няма да се искат за изпита! Те ще се изучават, когато учим наказателния процес. Тук предимно се третира тактиката, а тя е невъзможно да се изучава без да се познава задълбочено материята, така както се третира в наказателния процес.

Въпрос 42 – оглед на местопроизшествието – той е способ. Също ще се изучава много подробно в наказателния процес. Затова ще отпадне тук.

Въпроси от 42 до края отпадат, тъй като ще се изучават в наказателния процес!

ВИДОВЕ експертизи:

1. Експертиза на почерка /графологическа/ - има няколко направления:

- калиграфско – извършване на експертизата от краснописец.
- белегоописателно – вземат се отделни белези. Създадено във Франция.
- графометрично.

Графологическата школа се създава най-напред във Франция, има най-видни представители от там и е свързана най-широко с развитието на писмото, нарича се още почеркова експертиза.

Почеркът в графологията се определя като система от привични движения, които характеризират почерка на този, който го е използвал. Това се използва от експертизата за да се насочим към автора, подправил документа и т.н.

Почеркът е един от най-сложните навици на човека. При неговото формиране участват мозъкът, неговите слухови и зрителни органи и значителна част от мускулите на ръката.

Почеркът се характеризира с 3 основни свойства:

- индивидуалност
- устойчивост – но можеш да промениш почерка си, когато умишлено се стремиш към това.
- комуникативност.

Най-често срещаното основание е оспорването твърдението, че документът не е написан или подписан от обвиняемия и т.н.

При графологическата експертиза обект на експертизата е почеркът, отразен в текста на документа или в отделни бележки, приложени като писмени доказателствени средства или като писмени доказателства.

Експертизата се извършва от назначения експерт. Самото извършване е органически свързано с подготовката /представяне на достатъчно писмен материал/.

По време на самата експертиза се използват различни класификационни системи за разделяне на признаците на почерка на общи – наклон, размер, свързаност на буквите в писмото, натиск при писането и т.н. и частни /разположение на точката на започване на движението на ръката, посока на движение на ръката, форма, разположение на буквите, на самите буквени елементи, формата на движение на ръката и редица други/.

2. Експертиза на подписа – той се определя като съкратено писмено означаване на името и фамилията, а в някои случаи – и на презимето на лицето. Той е основание да се смята, че лицето, на чието име е текстът, е направило съответното волеизявление или му е известно неговото значение.

Подписът притежава същите основни свойства, както и самият почерт, но не може да се сложи абсолютен знак на равенство.

За да се определи подписът трябва да се извърши т.нар. транскрипция на подписа, т.е. неговото графически изобразяване, което бива 3 вида: буквено, смесено и условно.

Другите видове експертизи трябва да се знаят от експертите, а не от нас!

3. Експертиза на следи от ръце /дактилоскопична експертиза/: отличава се с категоричност на изводите и достоверност на резултатите. Следата, оставена от ръка, може да бъде само на определен човек. Въпросът е дали ще го открием само.

Причини за това:
- голямата индивидуалност и устойчивост на следите от ръце
- възможност за достоверни изводи
- лесно и бързо възприемане на резултатите от експертизата – с поставяне на оцветител се праи отпечатък върху лист и т.н.
- възможностите, които предоставя за оценка.

Тя се назначава, ако са налице 3 условия:
- връзка на намерената следа от ръце с разследваното престъпление
- отразяване на достатъчно общи и частни признаци и следи и възможности за осигуряване на сравнителен материал
- подготовката на дактилоскопичната експертиза не създава обикновено затруднения.

Тази експертиза се извършва с помощта на следните методи:
- визуално изследване
- микроскопско изследване със слабо увеличение
- съвместяване – съставяне на фотографски таблици с графически проекции

От методологична гледна точка най-правилно е най-напред да се изследват общите признаци /вид на папиларните изображения и т.н./. Когато се установят различия в общите признаци, експертизата се прекратява. Явно се касае за различни автори на двете следи.

СЛЕДСТВЕНИ И СЪДЕБНИ ВЕРСИИ

Думата “версия” е с латински произход: версио, и означава един от възможните начини за интерпретиране – разглеждане на даден факт, т.е. едно от възможните предположения за неговото .... По своята логическа природа версията е много близка до хипотезата – но Лулев не е съгласен с Цеков, че тя е разновидност на хипотезата (гръцка дума).

Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и обстоятелства и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото, респективно като един от основните познавателни МЕТОДИ при разследването.

Според някои, версията е единен, сложен и многостранен процес на мислене, включващ в себе си и определени резултати.

Версията има особено /изключително!/ значение в предварителното разследане. Тя съдейства за издирване извършителя на престъплението, на следи и други веществени доказателсва и на други невеществени източници на доказателства и информация. Тя помага за проверка на събраните доказателства.

Версията заменя незнанието или непълното знание, заемайки основно място в абстрактната форма на познанието.

По всяко извършено престъпление задължително трябва да се изградят ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ВЕРСИИ.

Версиите се изграждат на основата на 4 вида източници:

- данните, които се съдържат в събраните с помощта на процесуалните способи материали – труп, пушка, следа, прострелна рана от непосредствена близост, избили сачми и т.н.
- данните, съдържащи се в извънпроцесуалните източнизи
- практиката
- интуицията /тук интуицията на следователя може да ни НАСОЧИ към разкриване, но сама по себе си не може да бъде доказателство/.

Процесуалните източници взаимно се допълват.

Изграждане на версии – на базата на доказателствения материал, с който вече се разполага. Това става с помощта на 3 основни криминалистически метода:

- интуиция
- дедукция
- аналогия.

Тук трябва изрично да се допълни анализът на мисловната дейност, която се осъществява при реализирането на тези методи.

3 етапа на изграждане на версията:
- отделене на фактите, които имат отношение към изследваните обстоятелства по делото
- установяване на причинно-следствена връзка
- изграждане на умозаключение.

Версията се изгражда винаги на основата на ДОСТАТЪЧНО фактически данни. Само наличието на труп НЕ Е достатъчно.

При изграждането на версиите се спазват тактическите изисквания за ОБОСНОВАНОСТ, НАДЕЖДНОСТ, КОНКРЕТНОСТ, РЕАЛНОСТ, СЪГЛАСУВАНОСТ ПОМЕЖДУ ИМ и ВЪТРЕШНА НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ.

Задачата на разследването и изискванията на тактическата организация налагат винаги построяването на ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ВЕРСИИ. Противното може да ни насочи в неправилна посока.

Построяването на версиите може да стане както преди образуването на наказателния процес, така и по време на неговото провеждане.

Версията подлежи на проверка, която се осъществява в процеса на самото разследване.

Класификация на версиите – деленето на версии винаги е условно. те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които се изграждат и за нуждите на познанието могат да се трансформират от една в друга. В зависимост от обхвата и връзката им с предмета на доказването, версиите биват ОБЩИ и ЧАСТНИ - това деление има принципно значение за организацията на разследването!!!

Приема се, че общите версии, изграждани обикновено в началото на разследването, се отнасят за цялото дело.

Разглеждани в зависимост от етапа на предварителното разследване, версиите биват ПЪРВОНАЧАЛНИ и ПОСЛЕДВАЩИ. Първоначалните следствени версии обикновено почиват на по-малко източници. С натрупването и обогатяването на доказателствения материал, се създават възможности за изграждането на повече версии – т.нар. последващи версии.