БЕЗРАБОТИЦА

21. БЕЗРАБОТИЦА

Безработицата е социално явление, съпровождащо възникващите и утвърждаващите се капиталистически и обществено икономическите отношения. Тя съпътства пазарната икономика.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение. Безработен е този, който е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. “Търсенето” се доказва чрез регистрация в Бюрото по труда. Докато Бюрото по труда не му предложи подходяща работа, то се счита за безработно. Предложи ли му, а той откаже ли неоснователно – тогава лицето се счита, че не е безработно. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възраст и пол, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него при условия, че има подходящ обществен транспорт.
Безработицата е юридическо събитие, срещу настъпването на което лицата се осигуряват. Безработният е осигурено за България физическо лице, което е претърпяло безработица. За него ОСР безработица се е реализирал и от ОСР се е превърнал в осигурителен случай.
Безработицата представлява сложен фактически състав. За да се породят осигурително-правните последици е необходимо да се установи дали е налице безработица. Това означава да се извършат определени правни действия като регистрация в Бюрото по труда и периодично явяване в Бюрото по труда. По закона от 1925 г. – всеки ден, а днес – веднъж месечно. Чрез регистрацията лицето декларира желанието му да му бъде оказано съдействие за това от Бюрото по труда и искане да получи дължимите му обезщетения за времето без работа, но в сроковете по закона.
Безработицата бива принудителна и доброволна:
принудителната безработица - безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери. Той се намира в принудителна безработица. Затова този вид безработица е обект на осигурителното право;
доброволната безработица - работоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност. Не е обект на осигурителното право.
Основните причини, предизвикващи масовата безработица биват:
1. икономически кризи – конюнктурна безработица.
2. технически прогрес – структурна /технологична/ безработица.
В РБ масовата безработица е предизвикана и от двете причини.
Правната уредба се съдържа в КСО.
Неработоспособните лица не се считат за безработни!
За първи път безработицата е призната за осигурен социален риск в Англия, през 1911г. В РБ – 1925г. със Законът за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Средствата за обезщетенията по този закон са се набирали от вноски на работодателя, и държавата и то в реален размер.
Съобразно чл.54а, ал.1 КСО – Право на парично обезщетение за безработица имат лица, които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, които:
1. Имат регистрация като безработни;
2. Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.