Отграничаване на осигурителното право от други правни отрасли

3.Отграничаване на осигурителното право от други правни отрасли

Осигурителното право като самостоятелен правен отрасъл е тясно свързано и с други отрасли на правото като трудово право, застрахователно право, право на социално подпомагане, финансово право и административно право. В същото време между тях, обаче, съществуват различия, както в предмета, така и в метода на регулиране.
1.Трудово право и осигурително право :
В процесът на съществуване на трудовите правоотношения се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съответните осигурителни фондове. Тези фондове са предназначени за материални обезпечения, както на работниците и служителите, така и на други категории лица, определени със закон, които са загубили трудовия си доход или част от него в резултат на настъпила неработоспособност или липса на работа, или се нуждаят от оказване на материална помощ при настъпване на съответния осигурен социален риск се извършва разходване на част от създадените вече в резултат на упражнена трудова дейност материални блага във вид на обезпечения, като парични обезщетения, помощи, пенсии и т.н. Основното съдържание на предмета на трудовото право е работната сила и живият труд, който полага работника или служителя. А основното съдържание на предмета на осигурителното право се изразява в акумулиране на средства и предоставяне на материални обезпечения на осигурените лица, които са загубили своя трудов доход или част от него /трудоустроени/.
Трудовите правоотношения имат изключително личен характер. Трудовите права и задължения на работника или служителя не могат да се прехвърлят на друго лице, както и не могат да бъдат в тежест на наследниците, тъй като единствен носител на работна сила, която предоставя на работодателя е работника или служителя. При настъпването на някои оигурени социални рискове – смърт, то обезпеченията придобиват и семеен характер. Те преминават и върху членове на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе.
Субекти на трудово правоотношение са работодателя и работника или служителя. От гледна точка на субектите на осигурителното правоотношение то е сложно правоотношение. От една страна това са осигурителят и осигурителният орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При това работодателя и работника или служителя, които са субекти на трудовото правоотношение, не са субекти в едно и също осигурително правоотношение по между си. Те не участват в осигурителното правоотношение по между си, но са субекти с различен правен статут в различни осигурителни правоотношения с осигурителния орган. Една значителна част от осигурените лица по ДОО са работници или служители. При краткосрочното обществено осигуряване при временна неработоспособност трудовите и осигурителните правоотношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случаи трудовите правоотношения са предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните такива.
При пенсионното осигуряване трудовото правоотношение като правило е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение. От правилото, че трудовото правоотношение е предпоставка за възникване на осигурително правоотношение има изключения в две насоки:
- преди всичко в редица случаи трудовото правоотношение възниква и съществува, а осигурителното правоотношение не съществува – например, когато лицето не е постъпило на работа, поради което осигурително правоотношение не съществува.
- от друга страна, това са случаите, когато трудово правоотношение съществува, но времето не се признава за трудов стаж /повече от 30 работни дни отпуск 160 КТ/.
Осигурителното право се отграничава от трудовото право и по метода на регулиране. Методът на правно регулиране на осигурителното право и характера преди всичко е императивното начало при задължителното обществено осигуряване. Методът при трудовото право се характеризира с равнопоставеност на субектите на трудовото правоотношение и взаимността на насрещния характер на техните права и задължения. При възникването на трудовото правоотношение не се прилага императивният метод, а договорното начало. Това означава, че на лицата се предоставя възможността самостоятелно да изберат мястото и характера на работа чрез предоставената им от закона договорна свобода. При осъществяването на трудовото правоотношение се прилагат принципите на равенството на страните и подчинение на работника или служителя на законните нареждания на работодателя, което обстоятелство произтича от същността на съвместния труд на много работници или служители.
2. Осигурително право и застрахователно право:
Осигурителното право има прилики и различия от застрахователното право. Става въпрос преди всичко за разграничаване на осигурителното право от личното застраховане /застраховка живот и злополука/, които имат за предмет живота, здравето и телесния интегритет на застрахованото или третото лице. Това са лични неимуществени блага, създаващи близост с осигурителното право. И при осигурителното право, и при застрахователното право е налице система за разпределение на вредите при настъпване на осигурителния или застрахователния случай за сметка на вноски, направени от неограничен брой лица в осигурителния или застрахователния фонд, които лица са изложени на даден риск. Налице е прилика между осигурен социален риск- смърт на осигуреното лице и застраховката живот на трето лице в случай на настъпване на смърт. Осигуряването се разпростира само върху физически лица, упражняващи трудова дейност. Застраховането обхваща както физически лица /лично застраховане/, така и имуществото на физически и юридически лица /имуществено застраховане/. Осигурителното право включва в своя предмет многобройни осигурени социални рискове, докато застрахователното право в частта му лично застраховане обхваща само рисковете злополука и смърт. Личното застраховане поначало е доброволно и се урежда със застрахователни договори. ДОО не се гради върху договорната основа с изключение на доброволното осигуряване за осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване. Правата и задълженията на осигурителите, осигурените лица и осигурителните органи по осигурителните правоотношения се уреждат в императивни правни норми. При настъпване на осигурен социален риск, осигурителното законодателство предоставя на осигурените лица парични обезщетения, помощи, пенсии, пакет медицински услуги. При настъпване на застрахователен случай застрахователният орган изплаща еднократно застрахователната сума, която има обезщетителен характер. Тя не зависи от конкретно настъпилите вреди и се уговаря предварително между страните. Осигуряването за отделните осигурени социални рискове се установява и прилага за лица, които упражняват трудова дейност и получават от нея доходи. При личното застраховане няма ограничение на кръга на лицата. Осигурителното право с изключение на допълнителното доброволно пенсионно/здравно осигуряване и застрахователното право се различават по методите на регулиране. При осигурителното право като цяло се използва императивния /административния/ метод на регулиране. При застрахователното право действа гражданскоправния метод на равнопоставеност на страните и на договорните отношения между тях.
3. Осигурително право и право на социално подпомагане :
Между осигурителното право и право на социално подпомагане има редица прилики и разлики. Традиционно в българската юридическа литература се употребява понятието “социално подпомагане” /от икономистите/, а от юристите е „обществено подпомагане” /по-правилното/.
Социалното подпомагане и общественото осигуряване са системи за материално обезпечение. Те са израз на обществената солидарност към изпадналите в затруднения негови членове. Причините може да са различни /психически или физически недъзи/. Предоставените чрез тях престации се изразяват в предоставяне на материални средства необходими за физическо и духовно оцеляване на гражданите.
Различията между осигурителното право и правото на социално подпомагане се изразяват в две основни насоки.
От една страна социалното подпомагане е насочено частично и временно за задоволяване на настоящи спешни нужди за обезпечаване на средства, пари, натура за оцеляване на определени категории лица, изпаднали в безпомощно състояние. ДОО е предназначено за бъдещи нужди, предизвиквани от настъпване на някои от осигурените социални рискове.
От друга страна социалното подпомагане е едностранен акт на престация от страна на държавата/общината без някаква контрапрестация от страна на подпомаганото лице. Осигурителното право се гради върху отношенията между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган, изразени като престация във вид на материални обезпечения за осигуреното лице и като контрапрестация, изразяваща се в задължението за внасяне на осигурителни вноски от осигурителя и осигуреното лице в осигурителния орган. При социалното подпомагане няма никакви вноски.
В исторически аспект социалното подпомагане предхожда по време общественото осигуряване, но никога не е било негова фаза на възникване и последващо развитие. Колкото повече се разширява обхвата на ДОО по отношение на кръга на осигурените лица и броя на осигурените социални рискове, толкова повече се стеснява сферата на обхвата на социалното подпомагане. Това са предимно случаите на продължителна безработица, тъй като изплащанията на обезщетения за безработица са кратки /максимум 12 месеца/, а безработицата за отделни лица може да продължи години.
Средствата за материални обезпечения на осигурените лица при настъпил осигурен социален риск са натрупани от осигурителни вноски в течение на продължителен период от време в специалните осигурителни фондове. Социалното подпомагане винаги се осъществява от средства на държавния бюджет и на общините.