неделя, май 11, 2008

29. ПЕНСИИ – същност и видове

29. ПЕНСИИ – същност и видове

Като икономическо понятие пенсията е част от трудовия доход на осигуреното лице. Продължителността и сложността на труда се отчитат обобщено в пенсия чрез осигурителния доход, който служи като база за изчисляването й.
Като социална категория пенсията е средство за гарантиране в съответна степен на социалната сигурност на гражданите. Социалният характер на пенсията се определя и от обстоятелството, че в определени случаи пенсия се отпуска и независимо от предходно упражняване на трудова дейност от лицето – социална пенсия за старост.
Пенсиите са вид материални обезпечения. Те са периодични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход от трудова дейност на осигуреното лице. Основните белези, които характеризират, пенсиите са в няколко насоки:
1. пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване. Поначало те се дължат за продължително време и по това се различават от паричните обещетения по краткосрочното обществено осигуряване. Като материално обезщетение пенсията не покрива напълно загубения доход. Тя прехвърля риска от невъзможността да се придобиват средства чрез трудова дейност за издръжка на осигуреното лице, върху съответния осигурителен фонд на ДОО. За отпускането й е необходимо наличие на специфични основания, свързани с трайна невъзможност на лицето за придобиване на доходи от трудова дейност. Пенсия се дължи през предварително неопределен период от време. Невъзможността се изразява в реална (инвалидност)/презюмирана (старост) неработоспособност на осигуреното лице.
2. пенсията е периодично парично плащане при трайна неработоспособност на осигуреното лице, служи за обезвреда на имуществените последици от загубата на средства за издръжка на осигуреното лице или членовете на семейството му. Тя се определя, дължи и плаща от осигурителния орган (съответния фонд на ДОО) за календарния месец, в това се изразява нейния характер на периодично плащане /става въпрос за пенсия като родово понятие/.
3. пенсията е компенсационно плащане, общата предпоставка за възникване на правото на пенсия е трайно/постоянно загубване на работоспособността на лицето, т.е. трайна неработоспособност на осигуреното лице. Трайната неработоспособност води до загуба на трудовите доходи, което е получавало осигуреното лице преди нейното настъпване. Пенсията покрива част от загубения трудов доход. За отпускането й е достатъчно настъпването на ОСР, независимо от имущественото състояние и действителните нужди на осигуреното лице. Размерът на пенсията се определя по предварително установени от законодателя общи критерии за всички осигурени лица. Служи за издръжка на осигуреното лице или наследниците му.
4. пенсията е субективно материално право на осигуреното лице. Предпоставките са специфични и диференцирани за отделните видове пенсии. Кръгът на субектите на правото на пенсия се свежда до кръга на лицата, на правото на определен вид пенсия. Това е кръгът на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност. Това са ОСР – старост, инвалидност и смърт. Следователно кръгът на субектите на правото на пенсия /съответния вид пенсия/ като правило е производен от кръга на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
5.пенсиите са постоянен и основен източник за издръжка на пенсионерите.
6.правото на пенсия не се погасява по давност. След възникването то може да бъде упражнено от неговия носител в неограничено от закона време.
7.Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и други такси.
Видове пенсии – те се делят на две основни групи:
1. Пенсии за трудова дейност:
а) пенсии за осигурителен стаж и възраст;
б) пенсии за осигурителен стаж;
в) пенсии за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;
г) наследствени пенсии.
2. Пенсии, несвързани с трудова дейност:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за старост;
г) социални пенсии за инвалидност;
д) пенсии за особени заслуги към държавата и нацията;
е) персонални пенсии.
Според това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенсия и той го упражнява лично, докато е жив или това основание за осигуреното лице, което е починало и с това е лишило членовете на семейството си, които е издържало със своите средства, пенсиите се делят на лични и наследствени:
Лични са пенсиите, при които основанието за отпускането им настъпва в правната сфера на осигуреното лице и правото се упражнява от него: за осигурителен стаж и възраст; за осигурителен стаж; за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;за военна инвалидност; за гражданска инвалидност; за особена заслуга към държавата и нацията, социална пенсия за старост; социална пенсия за инвалидност и персоналните пенсии;
Наследствени са пенсиите, които получават лицата от починалия осигурен, който ги е издържал приживе, т.е. те са производни от правото на лична пенсия на осигуреното лице. ОСР е смърт. Всички лични пенсии, с изключение на социалните пенсии за старост и социалните пенсии за инвалидност, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и персоналните пенсии могат да се наследяват!
Трудови са пенсиите, чиито размер се определя от внесения осигурителен доход /вноски/.
Пенсии, несвързани с осигурителен доход - тези, чиито размер не се определят от осигурителния доход /т.е. това не е право, а правна възможност/.