Източници на осигурителното право

5 . Източници на осигурителното право

С понятието източник на правото се отъждествяват нормативните актове, приети или издадени от компетентните държавни органи /приемат - колегиалните органи, издават - едноличните/. Осигурителното право в качеството на свои източници има множество нормативни актове от различна степен и с различна правна сила в зависимост от органите, които ги приемат/издават. По силата на редица нормативни актове началото на 50-те години на ХХ в. до началото на 1990 г., профсъюзите приемаха отделни нормативни актове по общественото осигуряване. Понастоящем в съответствие с Конституцията на РБ единствени правотворчески органи са само съответните държавни органи /Конституцията от 71г.- компетентност имаха и някои държавни органи/.
Конституцията определя източниците на правото за всички правни отрасли. Затова поначало за всеки от тях -източниците като форма са еднакви с тези на другите правни отрасли. Както осигурителното право се отличава от другите правни отрасли по предмет и метод на правно регулиране на обществените отношения, така и източниците на осигурителното право се отличават от източниците на другите правни отрасли по регулираните обществени отношения, а не от вида на източника.
Източници на осигурителното право са нормативни актове, приети или издадени от компетентните държавни органи, които съдържат правни норми, регулиращи осигурителните или тясно свързаните с тях обществени отношения.
Източниците на осигурителното право се делят на две основни групи - първата обхваща международните многостранни/двустранни договори, по които е страна РБ, а втората вътрешните правни източници.
Вътрешни правни източници на осигурителното право:
1/ Според правотворческата компетентност на държавните органи биват:
На НС - Конституцията; кодекси и закони;
2/ Според йерархията:
Законови и Подзаконови нормативни актове;
3/ По произход – вътрешноправни и международноправни;
4/ На МС – ПЗНА /акт на МС е по-широко понятие от НА/;
5/ Подзаконови актове на министри.
Конституцията на РБ е основен източник на осигурителното право с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото на осигуряване и до осигурителните права на гражданите. Преамбюла й определя РБ като социална държава. Социалният характер на държавата има основополагащо значение за осигурителното право. За съжаление през последните години преамбюла в тази си част не се спазва. Разпоредбите на чл.51/1,2/КРБ прогласяват правото на гражданите на обществено осигуряване, както и осигуряване на лицата, останали временно без работа. Разпоредбите на чл.52/1 КРБ прогласяват правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им на достъпна медицинска помощ.
Осигурителните отношения са предмет на регулиране на редица закони. Основният нормативен акт е КСО. КЗСО е приет през 1999 г. И е в сила от 01.01.2000 г. Той е многократно изменян. От 2003 г. е КСО. КСО е едновременно устройствен закон за финансовото устройство и управлението на държавното обществено осигуряване и закон, уреждащ материално правните и процесуалните въпроси на ДОО и допълнителното доброволно/ задължително пенсионно осигуряване и за осигуряване при безработица.
ЗЗО-1998 г. урежда задължителното и доброволното здравно осигуряване. Важни източници са също ежегодните ЗБДОО и ЗБНЗОК.
Източници на здравното осигуряване са и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Понастоящем ДОО се регламентира с КСО и преди всичко с наредбите приети от МС като примерно:
- Наредба за елементите на трудовата възнаграждение и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
- Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки;
- Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и др.
Международните договори, по които РБ е страна – те са важен източник на осигурителното право. Съгласно чл.5/4/ КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ са част от вътрешното право на държавата, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат с изключение на Конституцията на РБ..
МОТ – 1919 г. – специализирано учреждение на ОН. България е член от 1920 г. Уставът на МОТ е заключителната глава от Версайския мирен договор. Създадена е с цел снижаване на социалните недоволства. Свиква се през юни всяка година. МОТ приема конвенции по трудовите правоотношения и осигурителните правоотношения.
Международна организация на труда /МОТ/ е създадена след първата световна война през 1919г. във Вашингтон, със седалище в Женева – тристранен принцип.
Многостранните международни договори се приемат от международните междуправителствени организации в реда на тяхната компетентност - Общото събрание на ООН и международната конференция на МОТ.
Най-значим източник за осигурителното право са международните конференции на МОТ. България е ратифицирала над 18 конвенции на МОТ в областта на общественото осигуряване. Конвенция №3 от 1919г. за закрила на майчинството; Конвенция №37 от 1933г., осигуровки, инвалидност и др. През последните няколко десетилетия МОТ прие редица конвенции в областта на осигурителните отношения, които не са ратифицирани от РБ. В тези конвенции са отразени по-високи изисквания и стандарти – Конвенция №103 от 1952г. – относно минималните норми на общественото осигуряване, Конвенция №157 от 1982г. за запазване на правата в общественото осигуряване и т.н., това са конвенциите, които дават облика на съвременното осигурително законодателство. Международният пакт за икономически, социални и културни права /1966 г. – Общото събрание на ООН – ратифициран 1970 г./, Европейска социална харта.
Двустранните спогодби за сътрудничество в областта на общественото осигуряване, уреждат осигурителните отношения с международен елемент. 1903 г. – първата двустранна спогодба между Франция и Италия. През последните години РБ има редица двустранни спогодби в областта на осигурителните отношения с Германия, Чехия, Словакия, Испания, Украйна, Македония. Все още са в сила и някои спогодби сключени между РБ и някои бивши социалистически страни през периода 1959-1960г.