ИНВАЛИДНОСТ

17.ИНВАЛИДНОСТ

Инвалидността - това е състояние на човешкия организъм изменен от общо заболяване или професионално заболяване или от трудова злополука с наличие на трайни и/или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека.
Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на:
пълна неработоспособност – тя е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността;
частичната неработоспособност – тя е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице.
Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Постоянната неработоспособност може да бъде по рождение или пък да бъде резултат на осъществяване на рисковете – общо заболяване и професионално заболяване или трудова злополука на лицето.
Трайната неработоспособност е налице при реализиране на ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване и старост. Докато трайната неработоспособност предизвикана от ОСР -общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване води до настъпване на ОСР – инвалидност, то ОСР старост не води до инвалидност. ОСР старост е свързан с настъпването на трайна неработоспособност, предизвикана от биологично износване на човешкия организъм. Трайната неработоспособност е предполагаема неработоспособност с навършване на определена от закона възраст на осигуреното лице.
Трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване или от трудова злополука настъпва по време, когато още не е налице съответната възраст, установена от закона за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова, трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване,трудова злополука се нарича инвалидност. При тези ОСР,инвалидността настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. През периода на временната неработоспособност на осигуреното лице се изплащат парични обезщетения при наличието на установени от закона предпоставки. Когато временната неработоспособност прерасне в инвалидност на осигуреното лице се отпуска пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.
Инвалидността е стабилизирана неработоспособност. При нея не се очаква за продължителен период от време да бъде възстановена работоспособността. Инвалидността е неработоспособност за винаги или за продължително време.
Инвалидността като вид трайна неработоспособност се поддава на степенуване. За основа, от която се определя трайната неработоспособност служат нормалните възможности на здравия човек. Налице е инвалидност, когато е загубена работоспособността на осигуреното лице 50% или повече процента. Затова при трайно намалена работоспособност под 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се смята за работоспособно. По отмененото законодателство /до 1999г./ трайната неработоспособност се степенуваше на групи инвалидност /т.е. І, ІІ, ІІІ/. С КСО трайната неработоспособност вече не се степенува по групи инвалидност. Степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек при най-малко 50% загубена работоспособност.
Инвалидността има три степени на загубена работоспособност:
1 степен – от 50 до 70,99% - съответства на ІІІ група инвалидност по отменения Закон за пенсиите;
2 степен – от 71 до 90% - съответства на ІІ група инвалидност;
3 степен от 90 до 100% - съответства на І група инвалидност.
Замяната на групите инвалидност със степени от проценти дава възможност за по-голяма конкретизация на трайната неработоспособност.
Инвалидността се установява с експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК. Въпросите за трайната неработоспособност са по-сложни, професионално по-трудни от тези на временна неработоспособност и изискват единство в медицинските и трудовите критерии за оценката й в практиката. Затова са възложени на по-големи по състав и по-квалифицирани в клиничната и трудовата медицина лекари, а именно ТЕЛК и НЕЛК.
С решението на ТЕЛК/НЕЛК се определят:
1. степента на трайно намалена/загубена работоспособност, (процент спрямо здравия човек);
2. потребността от чужда помощ и срока й;
3. срокът на инвалидност и датата, на която изтича определеният срок на инвалидността;
4. противопоказни условия на труд.
При тежка степен на намалена работоспособност /над 90,99%/ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят в експертното решение и по потребността от чужда помощ.
Чуждата помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битова отношение – ставане, обличане, личен тоалет и други. Чуждата помощ се определя и на психично болни лица, които не са в състояние да контролират действията си. Срокът на чуждата помощ може да бъде същия или по-кратък от срок на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
Срокът на инвалидност е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на развитието му и възможностите за възстановяване на работоспособността. При определени състояния посочени в Приложение на Наредбата за експертиза на работоспособността като например: загуба на всичките 10 пръста на ръцете без възможност за пълно/частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидност.
В експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните осигурени лица. По своето правно естество решението на ТЕЛК/НЕЛК е индивидуален административен акт. То е официален удостоверителен документ с всички произтичащи от това обстоятелства. Решението на ТЕЛК може да се обжалва от осигуреното лице, осигурителите, НОИ и други. Решението на НЕЛК може да се обжалва от заинтересованите лица и органите пред Окръжните съдилища по реда на ЗАП. Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни/противоречиви решения, постановени от нейните състави.