Криминалистика
Наказателната отговорност е деяние, с което се осъществява определен престъпен състав, в резултат на което за държавата възниква правото да наложи наказание, а за дееца – задължение да го изтърпи.
Как се реализира накзателната отговорност? – само по установения от закона ред. Реализацията на наказателната отговорност минава през 2 основни етапа:
- наказателен процес – който завършва с налагане на наказание,
- изпълнение на наложеното наказание.
Чл.78а – може наказателната отговорност да се замени с административна.
КАКВО Е НАУКАТА ЗА КРИМИНАЛИСТИКАТА?
Науката за криминалистиката е част от наказателноправната наука.
Важно е да се прави разлика между наука и онова, което е предмет на изучаване от тази наука.
1. Понятие – криминалистиката е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и – в определени граници, – с тяхното предотвратяване.
Науката за криминалистиката е КЛОН от ЕДИННАТА ПРАВНА НАУКА, а последната се състои от съвкупност от клонове: наука за наказателния процес, науката за наказателното право, науката за криминалистиката, науката за гражданското право, науката за гражданскопроцесуалното право и т.н. ТОВА Е ОБЩАТА ХАРАКТЕРИСТИКА.
2. Предмет на тази наука – предметът индивидуализира обществените отношения, изучавани от конкретната наука.
Науката за криминалистика има за предмет начините, способите, средствата, техниките, които се използват за разкриване, събиране, запазване и използване на доказателствата, които установяват обективната истина по интересуващото ни дело.
Когато изучава тези начини, способи, средства, науката за криминалистиката не е пасивна, а ги изучава в тяхното развитие, изменение и в резултат на това може да направи предложения за подобряване на тази дейност и подобряване на закона, който я регламентира.
3. Особености на криминалистиката:
а) казва се, че не е нормативна наука – но това не е вярно, защото криминалистиката се осъществява в рамките на наказателния процес, който има подчертано правен характер. Това е гаранция за защита на законните интереси на гражданите и че ще се осъществи обективната истина.
Тази дейност е правна, защото е подробно регламентирана в НПК.
- криминалистиката е наука, която се изгражда на основата на наказателния процес.
- науката за криминалистиката изучава трасологията, криминалистическите експертизи, тактиката и методиката за разследване на отделните видове престъпления. Когато изучава тези въпроси, тя подсказва недостатъци, слабости, които съществуват в разследването и на основата на това да се направят изменения в НПК.
- следователно криминалистиката е ПРАВНА НАУКА.
б) изтъква се, че криминалистиката се основава на принципите: законност, обективност и изчерпателност. Това също не е точно. Защото наказателният процес, като специфична държавна дейност, е строго законова дейност, основана върху ръководни идеи и принципи, които се основават на закона – тези ръководни идеи и принципи се наричат ОСНОВНИ НАЧАЛА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. Едно от тези основни начала е началото на обективната истина. ОТ НЕГО ПРОИЗТИЧАТ 3 ИЗИСКВАНИЯ:
- за пълнота на доказателствения материал – т.е. всичко да бъде изяснено;
- за всестранност на обсъждане като цялост на доказателствения материал и на всяко доказателство поотделно;
- за обективност при обсъждането на доказателствения материал. Ако следователят не е обективен, ако е преднамерен, той няма да постигне поставената цел.
Иван Костов създаде мафията в България, която действа чрез изпълнителната власт.
В момента има предложение министър-председателят да избира министър на правосъдието, който да бъде и главен прокурор. Такава е системата в САЩ, която обаче не се възприема в Европа.
в) криминалистиката е клон от единната правна наука, а този клон е в най-тясна връзка с другите клонове на правната наука – н. за наказателния процес, н. за наказателното право, както и с някои специални науки /медицина, балистика и др./.
В чл. 116 на НПК са изброени способите, без които е невъзможно разследването, посочени са всички експертизи.
ВЪПРОС № 2 - СЪДЕБНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ В НАКАЗАТЕЛНИЯ И ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС
1. Що е идентификация – определяне на дадения субект в наказателния процес (идентифициране на лицето, което е пострадала и на лицето, което е извършило престъплението).
Допустимо е да се образува наказателен процес срещу неизвестен автор. Но ако не се установи кое е това лице, накателният процес се спира и делото се изпраща в архив на МВР и ако се открие впоследствие, процесът продължава.
Следователно, идентифицирането (индивидуализирането) на дееца и на жертвата в криминалистиката е нещо много важно, без което наказателният процес е невъзможен.
Правилно е не да се говори за идентификация от съда, а за идентификация в наказателното производство – тя започва още в предварителното производство.
2. Основни средства за идентификация на обекта в наказателния процес са:
а) експертиза
б) разпознаване
в) припознаване – от пострадалият/ата
Идентификацията като метод на криминалистиката е с много широко приложение. Без нея често е невъзможно да се продължи разследването.
Установяват се както положителните факти, така и тези, които изключват определеното престъпление (т.е. отрицателните факти от значение за делото).
Преди за следователи се назначаваха само хора, които са преминали задължителен 3-месечен курс във ВИПОНД, където е преподавал Лулев, по време на който са изучавали само наказателен процес.
Наказателният процес е строго формално производство. Преди дознателите работеха под ръководството на следовател или прокурор.
Идентификация се извършва само на лице /физическо, а не юридическо/: извършителя и пострадалия.
Ако има документна измама, трябва да се идентифицира и документът.
Съдебната /процесуалната според Лулев/ идентификация:
а) във всички случаи се осъществява в съответствие с изискванията на НПК – трябва да отговаря на изискванията на закона, за да бъде законна.
б) се осъществява в рамките на наказателния процес – идентификацията получава и процесуална стойност /действията са в рамките на процеса/.
в) има широки научни основи: в зависимост от обекта на идентификация – човек /който е главен обект на идентификация/, оръжието, оръдието, с което е извършено престъплението, кръв (химия, биология, биохимия и т.н.) и др. материали.
Обектите на идентификация, т.е. издирваните обекти, се наричат идентифицируеми /обекти на изследването/, а изследването на тези обекти се получава с идентифициращи обекти.
Идентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават 2 основни свойства:
а) индивидуалност
б) устойчивост.
Не можем да идентифицираме слуха, защото не е конкретен и бързо се променя.
9802675 марияна караджова
Нов учебник под редакцията на Евгения Коцева.
3. Видове идентификации:
а) различаваме главно два вида идентификация, според характера на процесуалните способи при тяхното осъществяване:
- експертна идентификация /експертиза/
- идентификация при разпознаването
И при двата случая задължително се използват способи.
б) с оглед степента на индивидуализация, различаваме:
- индивидуална идентификация
- групова идентификация (или принадлежност).
в) според характера на идентифициращите признаци, различаваме:
- идентификация по признаците на външния строеж
- идиентификация по признаците на вътрешния строеж.
г) в зависимост от особеностите на идентифицируемите обекти, различаваме:
- идентификация по функционално динамичен процес.
Като процес на изследване за установяване наличието или липса на тъждество, идентификацията минава през 3 стадия:
- разделно изследване
- сравнително изследване
- оценка на резултатите.
-
ВЪПРОС № 3 – ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЧОВЕКА ПО ПРИЗНАЦИТЕ НА ВЪНШНИЯ МУ ВИД
Признаците на външността на човека се използват при решаването на една от основните задачи на разследването – откриване на извършителя на престъплението.
Външните човешки белези (черти) са много важни:
- външните черти могат да ни насочат към извършителя и да се стигне до него;
- при хората следва да се има предвид, че те повече или по-малко бавно се променят;
- следва да се има предвид и ситуацията.
Върху устойчивостта на признаците оказват влияние различни фактори:
а) факторът време /т.е. естественото изменение, развитието – напр. момчето бързо се развива/ – когато делата се точат с години;
б) в резултат на заболяване – болестните фактори водят до преждевременни промени на признаците на външния вид;
в) умишлена промяна.
Един от най-големите проблеми сега е поголовният отказ на свидетелите да се явяват /напр. вследствие отправена заплаха към тях/.
С измененията в НПК са установени специални норми за защита на свидетелите (основните свидетели могат да се разпитват в съда само в присъствието на прокурор и могат да се четат под съответен номер в делото).
ЧОВЕКЪТ КАТО ОБЕКТ НА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Особено голямо значение имат анатомичните, функционалните признаци; следите, напр. от отпечатъците от пръстите, кръв, косъм /благодарение на достиженията на техниката/.
С развитието на техниката идентификацията придобива все по-големи размери.
В наказателния процес само един свидетел не е свидетел. Дори когато има пълни самопризнания.
Голямо внимание трябва да се отделя на някои съпътстващи признаци – дрехи, обувки, шапка, очила, украшения и т.н.
Особени признаци са възникналите под въздействие на различни фактори: болестни изменения, заекване, промяна на физиката и др.
При изследването на човека могат да се използват едновременно или поотделно 4 вида източници на информация:
а) показанията на разпитания свидетел;
б) фото-, видео- и киноснимки – те са много ефективен метод;
в) различни видове следи – от ръка, крак, зъби;
г) евентуална картотека на наказателната регистрация – която се пази от органите на МВР.
За откриването на източниците на информация се използват вероятностният метод и методът на мисловната реконструкция.
ВЪПРОС № 4
Особено голямо значение в последно време придобиват следните методите и технически средства:
- рисуван портрет
- композиционен портрет /фоторобот/
- идентифит?
- фотофит
- компютърен портрет.
ВЪПРОС № 5: КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА СЪДЕБНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Към тези методи и средства най-често се отнасят:
- съдебната фотография – само по отношение на пострадалите лица;
- трасологията – използват се отпечатъците, следите;
- съдебната балистика – използва се само тогава, когато е употребено оръжие за извършване на престъпление; откриването на оръжието може да се окаже решаващо за идентифицирането на извършителя;
- криминалистическото изследване на документи;
- криминалистичното отъждествяване на човека според признаците на външния вид.
Специалният албум с фотоснимки, който се прилага съм следственото дело, е изключително важно доказателствено средство, чрез което се индивидуализира обектът на престъплението /снимки на жертвата, от местопрестъплението и т.н./.
Използването на побой като доказателствена техника прави процеса нищожен.
Наказателната регистрация като вид техника. Във всеки наказателен процес разкриятията от разпита на престъпния деец и показанията на пострадалия се отразяват в протоколи, като всичко се запазва в протоколи, които се регистрират и съхраняват. В тях се установяват факти и обстоятелства, въз основа на които се стига до осъдителна присъда.
Няма и не може да има въпрос при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпление, за който да не се използват специални технически средства и да не се прибягва до техниката, стратегията и методиката за разкриване на престъпления. Те са различни за различните видове престъпления.
Изборът на техническите средства и способи /чл. 116 от НК/ и на тактиката и методиката на разследване /последните са различни при грабеж, присвояване, убийство и т.н./ се определя в зависимост от преценката на компетентния орган и те се прилагат съобразно методическите указания /напр. на прокурор/. За направените констатации се съставя протокол.
В зависимост от фактическата обстановка се прибягва до изграждане на обосновани следствени версии: версията е вид възможно извършване на престъплението. Подверсии – извършено по непредпазливост /по невнимание/, умишлено. Версия – убийство от свидетеля. Версия – убийство от ловец. Версия – нещастен случай.
Оглед на местността като криминалистична техника/способ.
Резюме – идентификацията започва с и. на лицето, после – на способите и средствата на престъплението.
ОТКЛОНЕНИЕ: Науката за криминалистиката е клон от единната правна наука – това е най-общата характеристика. По какво се отличава? По предмета си. Предметът на науката конкретизира. Напр. науката за наказателното право изучава престъпленията, наказанията, институтите на наказателното право и т.н. Науката за наказателния процес изучава начина, пътя за реализиране на наказателната отговорност.
КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Вероятностен метод и мисловна реконструкция – много усложнено са дадени в учебника!
Средствата и методите за разследване ЗАВИСЯТ ОТ ВИДА НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ /на представените доказателства в наказателния процес/.
Но доказването в наказателния процес става само и единствено по реда, установен в НПК и с изрично предвидените в него доказателствени средства и способи!
1. СРЕДСТВА – експертиза, разпит, претърсване, изземване
Криминалистиката само изучава някои особености на тези средства!
Разпитът е способ в наказателния процес! Криминалистиката се занимава с някои въпроси на методологията, с подробностите, които са важни: напр. видове разпит, как да се проведе по отношение на различни видове лица от методологическа гледна точка. Но методологията не може да противоречи на разпоредбите на НПК!
Съгласно криминалистиката, при реализирането на наказателния процес се използва криминалистическа техника. Към нея се отнасят:
1) съдебната фотография
2) съдебната балистика – по-широко се прилага
3) криминалистичното отъждествяване на човека по признаците, т.е. припознаването
4) наказателната регистрация – създаване на писмени доказателствени средства на основата на събраните гласни доказателствени средства.
Гласни и писмени /протоколите, в които се отразяват гласните доказателствени средства/ доказателствени средства.
Криминалистиката обръща внимание на методиката, използва съответните способи и средства, които не могат в никакъв случай да противоречат на НПК.
С постановлението за образуване, авторът автоматично се регистрира като криминално проявено лице. И следователят, и прокурорът на предварителното производство използват само един акт – постановлението, а прокурорът използва и още един акт – обвинителния акт. Всичко това са вид съдебна регистрация. В редица случаи обаче полицията се оказва неточна: образува преписка срещу дадено лице, не се установява то да е извършило престъплението, което му се приписва, преписката се прекратява, но лицето остава регистрирано – това според доц. Лул
ев е БЕЗОБРАЗИЕ! Този въпрос следва да е уреден в Закона за МВР, но на практика често се злоупотребява /изнудва се въпросното лице/. Според една наредба-инструкция на МВР, само директорът на полицията може да снеме тази регистрация. Между регистрацията в МВР и тази в съда има съществена разлика – във втория случай става дума за регистриране на писмени доказателствени средства.
За условно осъждане в нашия наказателен процес не може да се говори – всяко осъждане е безусловно. Говорим за условно отлагане – член 66 НК. Ако в срок от 5 г. това лице извърши друга кражба, отиваме към повторност и рецидив.
В съда се регистрира повторност рецидив! В свидетелството се пише – осъждан – неосъждан. Член 85 НК – реабилитацията ЗАЛИЧАВА осъждането и отменя за вбъдеще последиците, настъпва по право /след като минат 5 години от момента на изтърпяване на наказанието/ или по решение на съда.
Член 29 НК – предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания....представляващи опасен рецидив, се налагат, когато....
Най-важен текст е този на член 30!!!
След като съдът постанови оправдателна присъда, може да се съди държавата.
Всяко престъпление, което е с неизвестен автор, се води за МВР като неразкрито престъпление. Затова МВР има интерес да не му се води то като неразкрито. МВР “нарежда” на прокурора да се образува наказателно производство по член 191.
ВЪПРОС № 6 - КРИМИНАЛИСТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ФИКСИРАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Те се развиват с развитието на техниката, напр. с инквизационния процес, осъществяван от религията – там основното средство е насилието, което е достигнало до крайност – боя и различни други средства за насилие /Ян Хус, Галилео Галилей/.
Насилието като доказателствено средство е било напълно законно в миналото. Сега обаче използването на насилие превръща наказателния процес в нищожен.
Пак отиваме към процесуалните действия: фиксираме означава “запазваме”. Напр. фиксиране на трупа със снимка или камера. Все повече се усъвършенстват техническите способи и средства – съответно се усъвършенстват и криминалистическите методи и средства.
доц. Димов – в медицинския център към Католическата църква в съседство с университета.
Много от въпросите в конспекта просто се повтарят.
Не е правилен терминът съдебни доказателства – това всъщност са процесуални доказателства. СЪДЪТ НИКОГА НЕ РЕШАВА ДЕЛОТО ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ФАЗА. След като обвиняемият се предаде на съд, съдът сам събира и проверя доказателствата!!! Решение, в което се пише, че е взето въз основа на събраните доказателствени средства на предварителната фаза, е НИЩОЖНО! Защо това е така се учи в НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС!
Методи за откриване: разпит, експертиза
Методи за запазване: разпит, експертиза – т.е. същите, но материализирани в протоколи!
СЪДЕБНА БАЛИСТИКА – метод при използването и употребата на оръжие. Това е технически способ и средство.
СЪДЕБНА РЕГИСТРАЦИЯ
С постановлението за образуване, когато е известен авторът. И следователят, и прокурорът на предварителното производство използват един и същ акт – постановлението.
Прокурорът използва и обвинителния акт.
Всичко това е съдебна регистрация – писмени доказателствени средства или други актове, на които се позовава прокурор, следовател или съд и които използва в досъдебното и съдебното дирене.
(В НК няма условно осъждане. Всяко осъждане е безусловно. Има условно отлагане.)
Регистрацията за рецидив се прави в съда.
Хипотеза: Обвиняемият е близък с пострадалия.
Всяко престъпление с неизвестен автор се води за МВР неразкрито и се търси отговорност. Затова те изпращат дознанието на прокурор. Но в съда пада обвинението.
Най-често използваната техника сега е СЪДЕБНАТА ФОТОГРАФИЯ. Определението в учебника е сложно. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистически методи и средства за фотографско изследване. Тя е фотография, която се прави с оглед фиксиране и запазване на престъпния резултат, на следи, които в процеса се превръщат в доказателства /напр. катастрофата на чешкия отбор на ж.п. прелеза/.
Има изключително важни доказателства, които не могат да се приложат към преписката като веществено доказателство, ако не се фотографират.
Доказателственият материал е съвкупността от доказателства, доказателствени средства /те се съдържат в протоколите/ и способи и въз основа на него се решават делата.
Разпитът е способ – в резултат на него се записват в протокол, който е доказателствено средство.
Фотоснимките са средство за фиксиране и запазване на важни и съществени доказателства. Фотографията в криминалистиката не се свежда до 1 единствена снимка, а се използват различни снимки, с които се фиксират място, труп, белези и т.н. Тези снимки, фиксиращи фактическата обстановка, се подреждат в т.нар. фотоалбуми и тези фотоалбуми се прилагат към делото и стават част от доказателствения материал, въз основа на който се решава делото.
Възможно е да се изготви видеозапис от следователя или от техническо лице, на което той е възложил да извърши тази работа – този материал е веществено доказателствено средство. Но направените снимки и видеозапис от любител НЕ СА доказателствено средство, а само доказателство, което следователят може да приеме за сведение и регистрира в протокол и въз основа на тази регистрация да приеме като доказателствено средство /за да станат доказателствено средство, следователят трябва да ги изземе с протокол по предвидения в закона ред/.
Доказателствени средства са само тези, които са изработени от субектите на процеса.
ПАНОРАМНА СНИМКА – има голяма стойност като доказателствено средство.
Сами по себе си тези методи не могат да имат особено значение. Въз основа на тях се осъществява мисловен процес, който ни води към съответните констатации и изводи: напр. извършено престъпление, нещастен случай и т.н.
Доказването в наказателния процес е сложен процес – той е съвкупност от откриване, събиране /разследване?/ и запазване на доказателства, въз основа на което се осъществява горният мисловен /логически/ процес.
ВЪПРОС № 11: ИЗУЧАВАНЕ НА СЛЕДИТЕ
1. Понятието следа в наказателния процес е твърде широко. Съществуват различни мнения.
Най-съществено, най-важно е мнението, схващането, съгласно което следата е МАТЕРИАЛНО ОТРАЖЕНИЕ на признаците на един обект върху друг, в резултат на взаимодействието между тях при извършването на престъплението или при свързаните с него обстоятелства.
Друго становище – следите в широк смисъл на думата са ИЗМЕНЕНИЯ на местопроизшествието, изясняващи резултата от престъплението.
Най-общо следата има следните белези:
- Най-широко понятието следа се характеризира по това, че следата е ОТРАЖЕНИЕ на събитието, представляващо престъпление, в съзнанието на човека. НЕ можем да го видим, нито снимаме това отражение, но то се материализира ЧРЕЗ становището на следователя, прокурора, решението на съда на делото. Твърде абстрактно е това определение, според доц. Лулев.
- В тесния и широкия смисъл на думата следите възникват едновременно като ЗАКОНОМЕРНА ПОСЛЕДИЦА от престъплението. Те са органически свързани помежду си и се намират в зависимост, обусловена от единството между материална среда и извършител.
Следите трябва да се изследват КОМПЛЕКСНО.
Трупът е следа от престъплението. Чашата е следа, която ще установи начина, средството на умъртвяването. При влизане в стаята задължително използваме способа, именован в член 116 НК като оглед на мястото – по часовниковата стрелка: всичко в стаята се констатира и описва.
После се прави оглед на трупа. Той също е следа. Откриваме ярки следи от пръстови отпечатъци – те са много важна следа. Чашата можем да приложим като веществен материал, но за да се запазят следите по нея – използваме криминастичната техника – изземване на следите чрез фолио, които прилагаме заедно с чашата към следственото дело. По този начин гарантираме запазването на следите. После трябва да установим чии са тези следи: чрез назначаване на дактилоскопска експертиза /назначаваме експерт, който чрез своето експертно заключение ще ни Ð
�отвърди или каже чии са тези следи/. Въз основа на това заключение се прави изводът дали се касае за престъплене или самоубийство. Ако се касае за самоубийство – това вече няма да са следи на престъпление, тъй като самоубийството не е престъпление по НК.
Следите спомагат за установяване на обективната истина и за правилното решаване на делото.
В криминалистиката съществува становището, че следите най-общо се подразделят на:
а) статични – следи, образувани с едно движение в една посока
б) динамични – следи, образувани при две и повече движения в различни посоки
Има и обемни, повърхностни следи и т.н.
Фиксирането на следите става по 3 начина:
- чрез описване в протокола за съответното следствено действие
- чрез графически действия и изследване
- фотографията.
Следите са физически. Напр. трупът е обективно съществуващ обект (вижда се, усеща се, има материални измерения).
Следите също са веществени доказателства. Изследването им чрез фолио е веществено доказателствено средство.
Учебник по криминалистика на Цеков
В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА СЕ ИЗРАБОТВАТ САМО ОТ СУБЕКТИ НА ПРОЦЕСА.
Всичко, което казахме досега за следите, се отнасяше за физическите /веществени/ следи – за физически съществуващи неща. НО престъплението или други действия, свързани с него, оставят следи в СЪЗНАНИЕТО на онзи, който е присъствал на престъплението и го е възприел. Ние възприемаме тези следи въз основа на разпита: на самия обвиняем, на пострадалия, на свидетелите. Те съществуват и в обясненията и могат да бъдат отразени в протокола (напр. случаят Йоско).
Член 115 НК – противоправно отнемане на живот. И следващи текстове – състояние на афект /кваллифициране престъплението по член 118/ и т.н. – в тези случаи е много важно установяването на следите в съзнанието на извършителя /прилагане разпоредбата на член 66 НК – намаляване наказанието от 18 на 3 г. от Върховния съд/.
Много важно е установяването, фиксирането и запазването на следите в резултат на психическо състояние. Във всеки наказателен процес тези психически следи ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВАТ и трябва да се вземат под внимание.
подзащитен
Наказателният процес няма за задача да осъди. Той е специална държавна дейност, насочена към справедливо решаване на делото.
В криминалистиката се говори за видими /физически/ и невидими /психически/ следи.
Обяснението е и средство за защита.
Следа в криминалистически смисъл е ВСИЧКО, КОЕТО Е СВЪРЗАНО С ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Следите се различават по своя характер и установяването им става по различен начин – чрез използване на криминалистична техника и на други процесуални способи и доказателствени средства.
Нови искания на СЕ – да се измени веднага Закона за адвокатурата и да могат веднага да се явяват чужди адвокати пред български съд, докато наши пред техен – едва след 2007 г. А член 9 и 11 изискват да се води процедурата на български език. Това ще наложи ползването на преводачи на български език за сметка на българския съд. Тона е обсъждано миналата седмица във Висшия адвокатски съвет.
В криминалистиката всичко е въпрос на следи. Криминалистиката отделя внимание и на отделните видове следи.
Основните следи при всяко извършване на престъпление са следите на човека! Най-напред човекът като цяло, който е пострадал или е извършител на престъплението.
Следите, оставени от човека се делят на 2:
1) като отражение на външния строеж на определени органи на човека – ръце, зъби и т.н.
2) следи от биологически произход - от кръв, слюнка, пот, сперма и т.н. Тези следи, като се изключи кървавата следа, много трудно могат да се използват.
И двете групи следи трябва да се търсят едновременно.
В същото време този въпрос се индивидуализира като:
ВЪПРОС № 15: СЛЕДИ ОТ РЪЦЕ
Те заемат първостепенно място сред останалите следи, които оставя човекът. Те осигуряват благоприятни възможности за разследването в 3 насоки:
а) съдействат най-много за идентифициране /установяване/ на извършителя на престъплението и за изясняване личността на дееца
Ако не е възможно да се стигне до това идентифициране /т.е. ако е неизвестен автор/, също са изключително важни.
б) допринасят за определяне на груповата принадлежност – напр. ръка на мъж, жена, старец;
в) допринасят за изясняване на различни обстоятелства по делото относно механизма на престъплението, т.е. способите, използвани за извършването му.
При следите от ръце на преден план излизат следите, които отличават всяка човешка ръка – папиларните изображения.
Според формата на ръцете, следите от ръце се разделят на 3 вида:
- примковидни – при 65% от хората
- кръговидни – при 30%
- дъговидни – при 5%.
От своя страна трите горни групи папиларни изображения имат съответни подгрупи. Но те не са от значение за нас, а тези въпроси се решават от експерти, които се привличат за целите на експертизата.
Начин на откриване на следите от ръце – според криминалистическата наука се използват 3 основни метода:
а) вероятностен метод – изграждане на система от версии за механизма на извършване на престъплението;
б) инструментален метод – при него се използват различни инструменти /осветителни средства, цветофилтри и увеличителни прибори/.
в) методи на проявяване на следите с помощта на физически или химически средства. Увеличителни стъкла и други увеличителни средства или химически анализ за разкриването им.
И трите метода са органически свързани и зависими един от друг.
За да станат използваеми, в редица случаи следите трябва да бъдат не само открити, но и проявени. Проявяването на следите от ръце се извършва главно чрез оцветяване, като за целта се използват различни физически и химически методи и средства.
Физически методи – опушване или опрашване със сажди или йодни пари.
Химически методи – проявяване на следите с разтвор на сребърен нитрат в дестилирана /чиста, без примеси/ вода, разтвор на ацетон и др.
Опрашването е един от най-старите и достъпни методи.
При опушването могат да се намерят следи в замърсени или други маслени продукти. Да не навлизаме в детайли!
ЕКСПЕРТИЗИТЕ СА НАЙ-ВАЖНИ!!!
За използването на следите от ръка:
1) най-напред трябва да ги открием и фиксираме чрез 2 основни метода:
а) описване в протокола за оглед, за обиск – това действие е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, защото при извършването на отделните следствени действия, чрез които откриваме/разкриваме престъпление, трябва да ги запазим, а това става възможно само чрез записване в протокол, а всичко това са процесуални способи, изучавани в наказателния процес.
б) фотографско закрепване на следите в състоянието, в което се намират /фотографиране/ – дори чрез увеличаване е допустимо.
2) да вземем мерки за запазването на следите. За да се приложат, трябва да бъдат иззети с протокол.
Снемането на следи става основно чрез 2 метода:
- чрез откопирване
- чрез изготвяне на отливки на следите /гипсови/ – предимно на следи от крака /извършва се от експерти/.
Т.е. чрез създаване на веществени доказателствени средства, което се прави от техническите лица.
ВЪПРОС № 16 - СЛЕДИ ОТ КРАКА
Те също съдържат широка информация за важни обстоятелства, които са от значение за делото. Твърде често те дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило /напр. големи обувки – стеснява се кръгът на издирваните лица – мъж или жена и т.н./, а това е важно с оглед на неговото идентифициране – дали е с обувка или на бос крак /във втория случай на крака също има капиляри???/. Следата се изземва с определени физически и химически средства.
По следите от крака може да се съди за състоянието на човека, който ги е оставил – възрастен, болен, пиян /ако крачките са малки, ситни, лъкатушат и т.н./.
Следите от крака се откриват най-често при оглед на местопроизшествието. За целта се използва ДЕТАЙЛНИЯТ /ПОДРОБЕН/ ОГЛЕД, МИСЛОВНАТА РЕКОНСТРУКЦИЯ И ИНСТРУМЕНТАЛНИЯТ МЕТОД.
Следите от крака биват няколко вида: от боси крака, от обувки или от чорапи.
Следите от крака се фиксират чрез няколко способа:
а) способ за фиксиране на следи от крака
б) описване в протокола на съответното следствено действие
в) фотографско и графическо фиксиране.
Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност.
Фотоснимките са подходящ обект за запазване и за експертно изследване.
Запазването на следите от крака се налага поради опасността от тяхното бързо механическо повреждане. Затова трябва да се организира бързото им изземване.
ВЪПРОС № 17 - СЛЕДИ ОТ ЧОВЕШКИ ЗЪБИ И ОТ НОКТИ
По своето значение тези следи са равностойни на другите следи от човека.
Те допринасят за:
- идентифицирането на лицето, което ги е оставило, ако това е невъзможно, за установяване на възрастта и пола на лицето;
- изясняване на важни обстоятелства по делото, мотивите на престъплението, професията на извършителя, особеностите на строежа на челюстта, силовите възможности и др.
Откриването им става върху различни обекти: напр. върху хранителни продукти /захапан плод/, оставени в близост до местопрестъплението /те НЕ сочат пряко, а индиректно насочват/.
Доказателствата биват ПРЕКИ /първични/ и КОСВЕНИ /т.нар. улики/.
За фиксиране на следите от зъби и от нокти също се използва протокол (1) за оглед, за изземване или мащабният метод на съдебната фотография (2).
Изземването на следите от зъби става в съответствие с общите изисквания за изземване на следи, но има и някои особености.
Ноктите могат да бъдат открити и върху различни части на тялото – одраскване /но този метод не е достатъчен!/.
ВЪПРОС № 19 – СЛЕДИ ОТ ОРЪДИЕ ЗА ВЗЛОМ (ОВ)
Тези следи са свързани най-често с престъплението квалифицирана кражба. Деецът е проникнал в мястото, където се е намирала вещта, отнета с намерение да се присвои, като си е послужил с начини и средства за преодоляване на здрава преграда.
Следите от ОВ се образуват, когато за преодоляването на здравата преграда не по установения ред са използвани:
- специално предназначени инструменти – различни видове шперц. При тях следите не са ясно очертани, увреждат само до известна степен бравата.
- подръчни предмети и инструменти, намерени от извършителя на самото местопроизшествие.
Напр. стъклото на витрината – Върховният съд е приел, че тя е здрава преграда, когато дебелината на стъклото е над 4 мм. Разбитата витрина е следа. Друга следа са пръстовите отпечатъци, кръв, оръдието, с което е счупена витрината.
Оглед – изясняване на факта на счупване-
Оглед на мястото за търесне и на други следи.
По начало следите от ОВ са твърде разнообразни. Това се определя от произхода им, формата, размера на тези следи, тяхната яснота.
Има 2 групи следи:
а) следа-отражение на външния строеж на оръдието за взлом
б) следи в широкия смисъл на думата – т.е. всичко, свързано с престъплението.
Следите от ОВ позволяват да се идентифицира оръдието, с което е извършен взломът и да се търсят следи по него от човешка ръка (отпечатъци, кръв), които идентифицират самия извършител.
В повечето случаи следите от ОВ са материални вещи; следите са видими.
Освен това в редица случаи следите подлежат на бърза промяна.
Най-често срещани са т.н. обемни следи. Не е изключено и образуването на повърхностни следи, следи от натиск, от удар, от пробиване, от триене и т.н.
ФИКСИРАНЕ НА СЛЕДИТЕ ПРИ ВЗЛОМ: извършва се при извършване на оглед и по-конкретно при изготвяне на протокола за оглед (да се отбележи мястото на откриването, състоянието, в което се намират).
Следите се фиксират и чрез фотоснимки.
По принцип, освен фиксиране, следите СЕ ИЗЗЕМВАТ (напр. бравата, катинарът) – те ще се приложат като веществено доказателство.
ВЪПРОС № 20: СЛЕДИ ОТ АВТОМОБИЛНИ СРЕДСТВА /САС/
С нарастване броя на автомобилите, със сравнително лесното получаване на свидетелство за управление на МПС, престъпността в тази област неимоверно се увеличи. Повече са и жертвите на автопроизшествия.
САС придобиват голямо значение.
САС:
а) се образуват най-напред при статично положение на автомобила.
б) автомобилът оставя следи, когато е в движение.
в) твърде характерни са следите при употреба на спирачната система на автомобила – следите дават указание за скоростта, указание дали виновно е причинено автопроизшествието, т.е. дали е извършено престъплението.
г) при хлъзгава обстановка.
САС:
- подлежат на бързо унищожаване
- при автопроизшествие засягат редовността /трафика/ на движението.
Органите на КАТ, следователите трябва предварително да са подготвени, за да се вземат следи и да се използват.
В зависимост от характера на взаимодействието на автомобила с пътя и с обектита на местопроизшествието има 3 групи следи:
1) следи-отражение, т.е. следи от ходовата част (от автомобилните гуми)
Следите-отражения от автомобилни гуми биват: статични (автомобилът е на едно място) и динамични (автомобилът е в движение); обемни и повърхностни, позитивни и негативни.
2) следи в широкия смисъл на думата – към тях отнасяме следите от моторно масло, от боя, парчета от стъкло и др.;
3) следи, които са съпътстващи извършването на престъплението (следи от ръце, следи от крака, следи от биологичен произход и др.).
Следите, които са останали, могат да са образувани, освен върху отделни обекти на местопроизшествието, и върху самия автомобил. Защото автомобилът е не само следообразуващ (т.е. причина за тежък резултат), но и следоприемащ.
За да се открият следите се използват 4 основни метода:
1) вероятностен – оценка на следовател, експерт, прокурор, съдия;
2) мисловна реконструкция
3) детайлният оглед
4) инструментален подход.
Следите се фиксират в протокола за оглед (от следователя или дознателя). В протокола се описва мястото на автопроизшествието, видът и състоянието, в което се намират, характерът на пътя или обекта, върху който са намерени следи. Следва да се посочи кога са оставени тези следи приблизително.
Освен в протокола, следите могат да се фиксират и чрез фотоснимки.
Автопроизшествията ДОСКОРО се разследваха само от следователи: подсъдим – първа инстанция ОС, втора инстанция – Апелативен съд. СЕГА следите се прехвърлят върху дознателите /те разследват/.
Микроследи – НЕ.
СЪДЕБНА БАЛИСТИКА (СБ)
Използването на оръжие при извършване на престъпление и какви са следите.
СБ е система от правила и препоръки, система от знания за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, на боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси.
По същество това са типичните веществени доказателства, образувани при извършване на престъпление с огнестрелно оръжие.
Заемат важно място в криминалистиката.
Това определя предметът на СБ. Той е:
1) разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;
2) разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;
3) изследване на видовете и на значението им за разследването;
4) разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изследване на оръжията и боеприпасите и на следите, които са оставили.
СБ е в центъра на вниманието на криминалистиката от известно време – от времето на създаването им и особено сега, когато използването им е често явление.
Все по-голямо значение придобива и създаването на ефикасни средства за борба с престъпления, извършени с огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Сравнителен микроскоп – уред за експертиза.
СБ съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства: за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и т.н.
ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ ПРИ ИЗСТРЕЛ С ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ
Едновременно възникват няколко основни процеса. Те имат важно значение за образуване на следите и други веществени доказателства.
1) топлинен процес – той съпътства възпроизвеждането на изстрела. Температурата достига до 3000 градуса. Затова при изстрел от непосредствена близост се получава обгаряне. По следите може да се установи разстоянието, от което е възпроизведен изстрелът.
2) химичен процес
3) физически процес
4) механичен процес.
В резултат на изстрела се формират 2 вида основни следи:
- следи-отражения (следи в тесния смисъл на думата) – те позволяват да се идентифицира (определи) оръжието. Когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност, но не точно самото оръжие.
Те се образуват върху куршумите и гилзите. Куршумът – нарезите на цента канализират изстрела и оставят следи върху куршума. По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото всяко оръжие притежава достатъчно частни идентифицируеми белези (признаци) в резултат на механизма на образуването.
- други следи (следи в широкия смисъл на думата) – тази група следи спомага за изясняването на другите обстоятелства. Във всички случаи се търсят и други следи върху оръжието, идентифициращи изпълнителя (изъвршителя). Те са не по-малко важни!
Откриването на оръжие и боеприпаси, освен за нуждите на експертизата, има значение и за изграждането на обосновани версии по делото.
Оръжията и боеприпасите се търсят по правило на местопроизшествието и в заобикалящата го среда. Изследването става детайлно от специалисти в лаборатория.
Ползват се 3 основни метода: вероятностният, мисловната реконструкция и инструменталният метод.
Фиксирането на следите става чрез протокола за оглед и фотоснимки.
ИЗЗЕМВАНЕ НА БОЕПРИПАСИ И ОРЪЖИЕ
Правила:
1) Запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са намерени.
2) Мерки за обезопасяване на оръжието за предотвратяване на нещастни случаи (напр. да се постави предпазителят).
3) Да се обърне внимание дали върху него има следи и да се вземат мерки за запазване на следата.
4) Да се създадат условия за неговото запазване.
ВЪПРОС № 23 – КРИМИНАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Експертизата е способ за разследване, уреден в член 116 на Глава ІХ на НПК.
Член 116: Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експретимент и разпознаване на лица.
Реализирането на тези способи се извършва задължително в присъствието на поемни лица.
Експертиза (член 117) – когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.
Експертизата е способ, при който се използват особените познания на дадено лице, за да се изясни и реши правилно даден въпрос, който е от съществено значение за наказателното дело.
Съгласно НПК експертизите биват: задължителни и незадължителни.
Следователно при определени престъпления следователите, прокурорът, съдът са задължени да прибягнат към назначаване на експертиза.
Член 117, ал. 2 от НПК – експертизата е задължителна и за следователя, и за съда (без да имат право на собствена преценка), когато съществува съмнение относно:
1) причината на смъртта
2) характера на телесната повреда
3) вменяемостта на обвиняемия или заподозрения
Способността на обвиняемия или заподозрения правилно да възприема фактите и да дава достоверна информация – дали е вменяем или невменяем.
4) когато способността на свидетеля с оглед на неговото физическо или психическо здраве правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверна информация.
Съгласно указанията на Главната прокуратура, във всички случаи на неестествена смърт се образува наказателно производство срещу неизвестен автор – назначава се медицинска експертиза.
Медицинска експертиза се назнача и при необходимост от изясняване характера на средната телесна повреда.
Най-напред съмнението възниква у следователя и именно той трябва да назначи експертизата.
ВЪПРОС № 24 – НАЗНАЧАВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗА
1. Определят се задачите, следователно рамките на експертизата.
2. Определя се лицето или лицата, които ще я проведат.
Експертизата бива: еднолична, тройна, петорна, деветорна, но винаги нечетно число!
Следователят/съдът трябва да проведат разговор с експерта и задачата, която ще изпълни. Ако експертът/експертите откажат, търси се друг.
След като се уточни съставът на експертизата се издава заповед (постановление) на лицата, които ще проведат експертизата. Срокът й е предвиден в НПК.
Органът, назначил експертизата, трябва да представи необходимите материали, за да може експертът да свърши своята работа.
Експертизата завършва с изготвяне на експертно заключение, което се прилага в писмена форма към наказателното дело. Това не освобождава експерта от задължението да се яви в съдебната зала. Също така той е длъжен и да направи изявление поддържа или не експертните си заключения.
Ако експертизата е извършена от повече лица, всеки е длъжен да подпише експертното заключение. Ако някой има различно становище, е длъжен да подпише, но да го изложи като особено мнение. Особеното мнение да го потвърди в съдебната зала.
Експертното заключение (изрично уредено в член 127 от НПК) не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.
Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган постановява своето заключение, като обаче го мотивира.
Експертизата в наказателния процес не е доказателство.
Експертизата е особен способ, при който се използват особените познания на дадено лице за правилното решаване на делото.
НЕДЕЛЯ:
Експертизата също е способ, но при нея намират по-широко приложение редица криминалистически понятия. Тя е особен способ за откриване, събиране, запазване, възпроизвеждане на доказателствения материал /член 116 и член 117 от НПК/.
Експертизата бива:
- задължителна – тя се определя от НПК /не е решение на съдията/ - член. 117: напр. за установяване причината за смъртта; новите данни за престъплението водят до възобновяване /назначаване експертиза за ексхумация/. Тя е задължителна за следователя. Бива: еднолична, колективна /тройна, петорна/ - при по-сложните дела или комплексна /може да се наложи комплекс от знания – повече от един специалисти – може да са от една специалност, но с подспециалности/.
- незадължителна
По начало криминалистическата експертиза се ограничава до похватите, тактиката – но те са подробности, които не определят същността на този въпрос. Същността на експертизата се определя в наказателния процес.
Експертното заключение НЯМА задължителен характер /член 127 НПК/. Но трябва да се мотивира защо не приема експертното заключение. На предварителната фаза са прокурорът и следователят, на съдебната фаза – съдията.
Прокурорът, защитата имат право да посочат експерти, съдът също има право да посочи друг експерт.
Дали ще има продължение на експертизата ще реши единствено водещият, отговорен субект /в НПК има цял раздел, посветен на субектите на наказателния процес/.
Експертизата като особен способ се отличава преди всичко по това, че при нея се използват особените знания /НЕ изобщо/ в сферата на науката, изкуството и културата – в тези три направления на човешкото познания и практика.
Съгласно член 106 от НПК обектите на криминалистическата експертиза могат да се квалифицират по следния начин:
- обект на експертизата /тя е преди всичко ПРОЦЕСУАЛЕН способ!, затова казваме експертиза, а не криминалстична експертиза/ могат да бъдат отделни предмети и вещи, т.е. веществените доказателства.
- обект на експертизата могат да бъдат следите от отпечатъци,
- обект на експертизата могат да бъдат писмените документи или както ги наричаме още – писмени доказателства; видеоснимки, фотоснимки, съвкупност от обекти, гласът и речта на човека, малки обекти;
- обект на експертизата могат да бъдат и невеществени факти – всички факти, които са от значение за изясняване обществената опасност на дееца – мотивите, подбудите.
Задачите на експертизата се класифицират в 3 групи:
1) идентификационни факти
2) установяване на груповата принадлежност на обекта – мъж, жена и т.н
3) т.нар. отделни обстоятелства по делото.
Класификация на експертизите:
1) в зависимост от характера на обекта на изследване:
а) експертизи на документи
б) експертизи, свързани с трасологични факти: балистична /когато имаме оръжие/
в) експертиза за идентифициране на човека: по външна снимка и т.н.
г) по гласа или речта
д) по биологични показатели: кръв, слюнка и т.н.
Методиката, свързана с провеждането на експертизата, минава през 3 стадия:
- подготвителен – този стадий обхваща преценка на откритите вече доказателства и е свързан с вземане на решение да има или да няма експертиза /това решение принадлежи на ръководещия и решаващ субект в наказателния процес – дознателя, следователя/; определя задачите на експертизата; определя конкретното лице или лица, които да я проведат – взима решение дали да е еднолична или колективна /занимаваща се с един въпрос/ или комплексна /занимаваща се с няколко въпроса/; назначава експертите /назначаването на експертите е изчерпателно уредÐ
�но в членове 118, 117, 120 НПК/.
За да вземе решение и да го осъществи, компетентният орган трябва да си изясни:
- дали са необходими специални знания
- каква е необходимостта от специални знания в три основни области – наука, изкуство, култура
- извършване на експертизата от специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност.
- назначеният специалист да е безпристрастен, обективен /това е изключително важно!/.
- да се осигури достатъчен сравнителен материал /напр. поне 1-2-3 страници, ако е графилогична експертизата; една чертичка, добавена в датата на призовката, не е достатъчна за извършване на графологична експертиза/.
Следователят назначава с постановление, а съдът решава развитието на въпроса с определение!
- стадий на изследване
- заключителен – експертизата завършва с експертно заключение. Експертите задължително се явяват в съдебното заседание, казват, че поддържат експертното заключение и са длъжни да отговорят на евентуални въпроси, като преди да отговорят са предупредени за наказателната отговорност, която носят за неверна експертиза.
Възможно е да се отиде на нова /допълнителна/ експертиза, ако има нужда от това.
Способите за откриване, събиране и възпроизвеждане на доказателствен материал, които са изрично фиксирани в член 116 НПК, са предмет на Особената част на криминалистиката.
Въпросите от 28 до 38 няма да се искат за изпита! Те ще се изучават, когато учим наказателния процес. Тук предимно се третира тактиката, а тя е невъзможно да се изучава без да се познава задълбочено материята, така както се третира в наказателния процес.
Въпрос 42 – оглед на местопроизшествието – той е способ. Също ще се изучава много подробно в наказателния процес. Затова ще отпадне тук.
Въпроси от 42 до края отпадат, тъй като ще се изучават в наказателния процес!
ВИДОВЕ експертизи:
1. Експертиза на почерка /графологическа/ - има няколко направления:
- калиграфско – извършване на експертизата от краснописец.
- белегоописателно – вземат се отделни белези. Създадено във Франция.
- графометрично.
Графологическата школа се създава най-напред във Франция, има най-видни представители от там и е свързана най-широко с развитието на писмото, нарича се още почеркова експертиза.
Почеркът в графологията се определя като система от привични движения, които характеризират почерка на този, който го е използвал. Това се използва от експертизата за да се насочим към автора, подправил документа и т.н.
Почеркът е един от най-сложните навици на човека. При неговото формиране участват мозъкът, неговите слухови и зрителни органи и значителна част от мускулите на ръката.
Почеркът се характеризира с 3 основни свойства:
- индивидуалност
- устойчивост – но можеш да промениш почерка си, когато умишлено се стремиш към това.
- комуникативност.
Най-често срещаното основание е оспорването твърдението, че документът не е написан или подписан от обвиняемия и т.н.
При графологическата експертиза обект на експертизата е почеркът, отразен в текста на документа или в отделни бележки, приложени като писмени доказателствени средства или като писмени доказателства.
Експертизата се извършва от назначения експерт. Самото извършване е органически свързано с подготовката /представяне на достатъчно писмен материал/.
По време на самата експертиза се използват различни класификационни системи за разделяне на признаците на почерка на общи – наклон, размер, свързаност на буквите в писмото, натиск при писането и т.н. и частни /разположение на точката на започване на движението на ръката, посока на движение на ръката, форма, разположение на буквите, на самите буквени елементи, формата на движение на ръката и редица други/.
2. Експертиза на подписа – той се определя като съкратено писмено означаване на името и фамилията, а в някои случаи – и на презимето на лицето. Той е основание да се смята, че лицето, на чието име е текстът, е направило съответното волеизявление или му е известно неговото значение.
Подписът притежава същите основни свойства, както и самият почерт, но не може да се сложи абсолютен знак на равенство.
За да се определи подписът трябва да се извърши т.нар. транскрипция на подписа, т.е. неговото графически изобразяване, което бива 3 вида: буквено, смесено и условно.
Другите видове експертизи трябва да се знаят от експертите, а не от нас!
3. Експертиза на следи от ръце /дактилоскопична експертиза/: отличава се с категоричност на изводите и достоверност на резултатите. Следата, оставена от ръка, може да бъде само на определен човек. Въпросът е дали ще го открием само.
Причини за това:
- голямата индивидуалност и устойчивост на следите от ръце
- възможност за достоверни изводи
- лесно и бързо възприемане на резултатите от експертизата – с поставяне на оцветител се праи отпечатък върху лист и т.н.
- възможностите, които предоставя за оценка.
Тя се назначава, ако са налице 3 условия:
- връзка на намерената следа от ръце с разследваното престъпление
- отразяване на достатъчно общи и частни признаци и следи и възможности за осигуряване на сравнителен материал
- подготовката на дактилоскопичната експертиза не създава обикновено затруднения.
Тази експертиза се извършва с помощта на следните методи:
- визуално изследване
- микроскопско изследване със слабо увеличение
- съвместяване – съставяне на фотографски таблици с графически проекции
От методологична гледна точка най-правилно е най-напред да се изследват общите признаци /вид на папиларните изображения и т.н./. Когато се установят различия в общите признаци, експертизата се прекратява. Явно се касае за различни автори на двете следи.
СЛЕДСТВЕНИ И СЪДЕБНИ ВЕРСИИ
Думата “версия” е с латински произход: версио, и означава един от възможните начини за интерпретиране – разглеждане на даден факт, т.е. едно от възможните предположения за неговото .... По своята логическа природа версията е много близка до хипотезата – но Лулев не е съгласен с Цеков, че тя е разновидност на хипотезата (гръцка дума).
Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и обстоятелства и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото, респективно като един от основните познавателни МЕТОДИ при разследването.
Според някои, версията е единен, сложен и многостранен процес на мислене, включващ в себе си и определени резултати.
Версията има особено /изключително!/ значение в предварителното разследане. Тя съдейства за издирване извършителя на престъплението, на следи и други веществени доказателсва и на други невеществени източници на доказателства и информация. Тя помага за проверка на събраните доказателства.
Версията заменя незнанието или непълното знание, заемайки основно място в абстрактната форма на познанието.
По всяко извършено престъпление задължително трябва да се изградят ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ВЕРСИИ.
Версиите се изграждат на основата на 4 вида източници:
- данните, които се съдържат в събраните с помощта на процесуалните способи материали – труп, пушка, следа, прострелна рана от непосредствена близост, избили сачми и т.н.
- данните, съдържащи се в извънпроцесуалните източнизи
- практиката
- интуицията /тук интуицията на следователя може да ни НАСОЧИ към разкриване, но сама по себе си не може да бъде доказателство/.
Процесуалните източници взаимно се допълват.
Изграждане на версии – на базата на доказателствения материал, с който вече се разполага. Това става с помощта на 3 основни криминалистически метода:
- интуиция
- дедукция
- аналогия.
Тук трябва изрично да се допълни анализът на мисловната дейност, която се осъществява при реализирането на тези методи.
3 етапа на изграждане на версията:
- отделене на фактите, които имат отношение към изследваните обстоятелства по делото
- установяване на причинно-следствена връзка
- изграждане на умозаключение.
Версията се изгражда винаги на основата на ДОСТАТЪЧНО фактически данни. Само наличието на труп НЕ Е достатъчно.
При изграждането на версиите се спазват тактическите изисквания за ОБОСНОВАНОСТ, НАДЕЖДНОСТ, КОНКРЕТНОСТ, РЕАЛНОСТ, СЪГЛАСУВАНОСТ ПОМЕЖДУ ИМ и ВЪТРЕШНА НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ.
Задачата на разследването и изискванията на тактическата организация налагат винаги построяването на ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ВЕРСИИ. Противното може да ни насочи в неправилна посока.
Построяването на версиите може да стане както преди образуването на наказателния процес, така и по време на неговото провеждане.
Версията подлежи на проверка, която се осъществява в процеса на самото разследване.
Класификация на версиите – деленето на версии винаги е условно. те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които се изграждат и за нуждите на познанието могат да се трансформират от една в друга. В зависимост от обхвата и връзката им с предмета на доказването, версиите биват ОБЩИ и ЧАСТНИ - това деление има принципно значение за организацията на разследването!!!
Приема се, че общите версии, изграждани обикновено в началото на разследването, се отнасят за цялото дело.
Разглеждани в зависимост от етапа на предварителното разследване, версиите биват ПЪРВОНАЧАЛНИ и ПОСЛЕДВАЩИ. Първоначалните следствени версии обикновено почиват на по-малко източници. С натрупването и обогатяването на доказателствения материал, се създават възможности за изграждането на повече версии – т.нар. последващи версии.