ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК

ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПРАВИЛА.

1/ ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК.
Освен споменатото вече действие по време, НПК се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на РБ, както и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност- чл.2 НПК. РБ е страна по много договори за взаимопомощ по наказателни дела. Във всеки конкретен случай се прилагат правилата на съответния договор и изпълнението на съдебната поръчка се извършва с оглед него. “Взаимност” означава да липсва споразумение, което може да бъде само на държавно ниво. В такъв случай всяка поръчка се решава конкретно по правилата на местното законодателство с поемане на ангажимент от другата страна- държава- за подобно разрешение на проблема в рамките на нейната територия и компетенции на оторизираните държавни органи по наказателно преследване.
Наказателното производство,образувано от орган на друга държава или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на РБ за същото престъпление и срещу същото лице-чл.4,ал.1 НПК. Така редактирана, разпоредбата почти не се различава от чл.4, ал.1 на стария НПК. Като пример в тази насока може да се посочи образуваното в България наказателно производство, водено срещу двама младежи от Варна за убийство на български студент в Париж. За него има образувано наказателно производство във Франция по френските процесуални правила.
Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Това правило, съществувало в предишния и отразено в разпоредбата на новия НПК - чл.4, ал.2 /с изключение на признаването по реда на този кодекс/, претърпя развитие през годините относно осъдените в чужбина български граждани, доколкото РБ е ратифицирала по съответен ред КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА. Затова сред особените производства имаше и такова, свързано с предаване въз основа на международен договор на лица, осъдени на лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са. Сега тази уредба е залегнала в чл.453-462 НПК. Така че при спазване на определени процесуални правила се приемаше за изпълнение присъда на чуждестранен съд във връзка с изтърпяване на наложено по нея наказание. Въпросът финално бе разрешен чрез ал.3 на чл.4 НПК /стар/, според която обсъдените по-горе правила за наказателното производство, образувано от органи на друга държава и влязлата в сила присъда в друга държава, не се прилагаха, ако е предвидено друго в международен договор,по който РБ е страна-ратифициран, обнародван и влязъл в сила. С новия НПК съдържанието на коментираната разпоредба се запазва и цифрово, и словно.
За допълнителна яснота,
сред особените производства на НПК се съдържат правила, които регламентират признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд или така наречената екзекватура.
Това е признатият ред, който по аргумент от противното има предвид разпоредбата на чл. 4, ал.1 и 2 НПК. Отново сред особените производства е включено и такова за
трансфер на наказателно производство. При него при получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава и касаещо български гражданин, съответният прокурор решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4,ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление-чл.480 НПК.
На последно място спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на РБ, процесуалните действия, предвидени в НПК, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право - чл.5 НПК. Като пример за такива лица могат да се споменат дипломатите, представителите на международни организации и др. Във връзка с изясняване на действието на процесуалните норми спрямо лица, ползуващи се с имунитет, следва да се обърне внимание и на правилата относно провеждане на наказателно преследване срещу български граждани с имунитет. Такива все още към момента на писане на тези редове и невлезли в сила конституционни промени са народните представители, президентът на републиката по силата на КРБ, магистратите по силата на КРБ и ЗСВ - последните притежават единствено функционален имунитет, свързан с дейността им по служба. Без да се разсъждава подробно по въпроса за имунитета, е нужно да се отбележи, че има строги правила, при които се допуска неговото снемане - за депутатите от НС, а за магистратите от ВСС. Едва след снемането му може да започне наказателно производство. Ако това не е сторено по надлежен ред, от една страна извършените наказателно-процесуални действия се явяват незаконосъобразни, а от друга - се равняват на правно нищо. Типичен пример в тази насока е образуваното и водено срещу покойния вече прокурор от Върховна административна прокуратура Николай Колев наказателно производство, без да бъде снет имунитетът му на магистрат /тогава пълен като на народен представител/. Към този момент имунитетът му не е загубен, въпреки че вече е пенсиониран, предвид атакуването на решението на решението за пенсиониране на ВСС. Затова и някои от сезираните съдилища прекратиха наказателното преследване срещу него на основание пряко приложение на КРБ, като изначално незаконосъобразно образувано.

граждански процес-практически наръчник

Уважаеми колеги,

Настоящият практически наръчник представлява кратко систематизирано изложение на гражданския процес на Република България, така както е уреден във все още действащия Граждански процесуален кодекс /в сила от 1951 г./ Макар и приемането на нов ГПК да е непосредствено предстоящо, в съществената си част дадените практически напътствия ще запазят актуалността си, доколкото философията и логиката на процеса няма да претърпят промени.
Автор на прегледа е съдия Красимир Влахов от Софийския градски съд. В правораздавателната система е от м.януари 1996 г., когато е назначен за младши съдия в СГС. От м.октомври 1997 г. е съдия в Софийския районен съд, в периода м.ноември 2001 г.- м.декември 2003 г. е заместник-председател на СРС и ръководител на неговата Гражданска колегия. От м.декември 2003 г. е съдия в СГС, Гражданска колегия. От 01.01.2005 г. и понастоящем е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието по гражданско право и процес. Хоноруван преподавател по гражданско право в СУ “Св.Климент Охридски”. Член на Съюза на учените в България. Член на УС на Съюза на съдиите в България.
Материалът представя накратко процедурата, по която се разглеждат гражданско-правните спорове в Република България, при спазване на заложената в ГПК логическа последователност на различните процесуални действия. Разгледани са основните понятия на гражданския процес, като тяхното съдържание е представено със стремеж за яснота и достъпност, без да се прави компромис с прецизността на юридическата терминология. Акцентът на изложението попада върху исковия граждански процес, по реда на който се разглеждат споровете между правните субекти, тъй като именно този процес представлява същината на правораздавателната дейност на гражданския съд. Разгледани са обаче и някои специални, неискови производства, които са широко застъпени в практиката и представляват особен интерес - производството за обезпечаване на исковете и за издаване на изпълнителен лист.
Наръчникът е структуриран съобразно предвидената в ГПК логика и последователност на понятията и действията в процеса.
В Част първа са представени принципите на гражданския процес, структурата на гражданските съдилища в Република България и видовете граждански дела.
Част втора е посветена на самото разглеждане на гражданското дело от момента на постъпването му до постановяване на съдебното решение.
Разглеждане на делата е Трета част. Тя включва:
- Образуване на гражданско дело;
- Действия на съда след подаване на исковата молба;
- Редовност на исковата молба;
- Проверка по чл. 25 ГПК;
- Разпореждания и определения на съда;
- Процесуална и материална легитимация;
- Вписване на исковата молба;
- Подсъдност;
- Цена на иска;
- Подготовка на делото за първото съдебно заседание;
- Призоваване;
- Първо съдебно заседание;
- Действия на съда по изясняване исканията и твърденията на страните;
- Съдебна спогодба;
- Съдебен протокол;
- Продължаване на срокове;
- Възстановяване на срокове
- Отмяна на определенията от същия съд.
Част четвърта обхваща доказателствата. Тук са включени: предмет и тежест на доказване, служебно начало в процеса. Подробно са разгледани писмените доказателства и свидетелските показания; оглед и експертизи.
Част пета разглежда решаване на делото.
Усложненията в процеса са включени в Шеста част. Тук са:
- Другарство в процеса;
- Трето лице-помагач;
- Обратен иск;
- Обективно съединяване на искове;
- Насрещен иск;
- Инцидентен установителен иск;
- Главно встъпване;
- Изменение на иска.
В Седма част са представени спиране и прекратяване на делото.
Инстанционният контрол в Осма част обхваща въззивното и касационното производства; реда за обжалване на определенията и разпорежданията; както и жалбите за бавност и отмяна на влезлите в сила решения.
Последната, Девета част е Особени производства. Тук са намерили място безпечаването на иска и производството по издаване на изпълнителен лист.

Желаем ви успешно и приятно ползване на наръчника!

Въведение

Принципи на гражданския процес

Система на гражданските съдилища

Граждански дела

Разглеждане на делата

Първо съдебно заседание

Действия на съда по изясняване исканията и твърденията на страните

Съдебна спогодба

Съдебен протокол

Продължаване на срокове/чл.36 ГПК/

Отмяна на определенията от същият съд/чл.195,ал.2 ГПК/

Доказателства

Свидетелски показания

Оглед/чл.162 ГПК/

Експертизи

Решаване на делото

Усложнения в процеса

Спиране и прекратяване на делото

Инстанционен контрол

Обжалване на определенията и разпорежданията

Отмяна на влезли в сила решения/чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК/

Особени производства