ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПРАВИЛА.
1/ ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК.
Освен споменатото вече действие по време, НПК се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на РБ, както и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност- чл.2 НПК. РБ е страна по много договори за взаимопомощ по наказателни дела. Във всеки конкретен случай се прилагат правилата на съответния договор и изпълнението на съдебната поръчка се извършва с оглед него. “Взаимност” означава да липсва споразумение, което може да бъде само на държавно ниво. В такъв случай всяка поръчка се решава конкретно по правилата на местното законодателство с поемане на ангажимент от другата страна- държава- за подобно разрешение на проблема в рамките на нейната територия и компетенции на оторизираните държавни органи по наказателно преследване.
Наказателното производство,образувано от орган на друга държава или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на РБ за същото престъпление и срещу същото лице-чл.4,ал.1 НПК. Така редактирана, разпоредбата почти не се различава от чл.4, ал.1 на стария НПК. Като пример в тази насока може да се посочи образуваното в България наказателно производство, водено срещу двама младежи от Варна за убийство на български студент в Париж. За него има образувано наказателно производство във Франция по френските процесуални правила.
Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Това правило, съществувало в предишния и отразено в разпоредбата на новия НПК - чл.4, ал.2 /с изключение на признаването по реда на този кодекс/, претърпя развитие през годините относно осъдените в чужбина български граждани, доколкото РБ е ратифицирала по съответен ред КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА. Затова сред особените производства имаше и такова, свързано с предаване въз основа на международен договор на лица, осъдени на лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са. Сега тази уредба е залегнала в чл.453-462 НПК. Така че при спазване на определени процесуални правила се приемаше за изпълнение присъда на чуждестранен съд във връзка с изтърпяване на наложено по нея наказание. Въпросът финално бе разрешен чрез ал.3 на чл.4 НПК /стар/, според която обсъдените по-горе правила за наказателното производство, образувано от органи на друга държава и влязлата в сила присъда в друга държава, не се прилагаха, ако е предвидено друго в международен договор,по който РБ е страна-ратифициран, обнародван и влязъл в сила. С новия НПК съдържанието на коментираната разпоредба се запазва и цифрово, и словно.
За допълнителна яснота,
сред особените производства на НПК се съдържат правила, които регламентират признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд или така наречената екзекватура.
Това е признатият ред, който по аргумент от противното има предвид разпоредбата на чл. 4, ал.1 и 2 НПК. Отново сред особените производства е включено и такова за
трансфер на наказателно производство. При него при получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава и касаещо български гражданин, съответният прокурор решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4,ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление-чл.480 НПК.
На последно място спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на РБ, процесуалните действия, предвидени в НПК, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право - чл.5 НПК. Като пример за такива лица могат да се споменат дипломатите, представителите на международни организации и др. Във връзка с изясняване на действието на процесуалните норми спрямо лица, ползуващи се с имунитет, следва да се обърне внимание и на правилата относно провеждане на наказателно преследване срещу български граждани с имунитет. Такива все още към момента на писане на тези редове и невлезли в сила конституционни промени са народните представители, президентът на републиката по силата на КРБ, магистратите по силата на КРБ и ЗСВ - последните притежават единствено функционален имунитет, свързан с дейността им по служба. Без да се разсъждава подробно по въпроса за имунитета, е нужно да се отбележи, че има строги правила, при които се допуска неговото снемане - за депутатите от НС, а за магистратите от ВСС. Едва след снемането му може да започне наказателно производство. Ако това не е сторено по надлежен ред, от една страна извършените наказателно-процесуални действия се явяват незаконосъобразни, а от друга - се равняват на правно нищо. Типичен пример в тази насока е образуваното и водено срещу покойния вече прокурор от Върховна административна прокуратура Николай Колев наказателно производство, без да бъде снет имунитетът му на магистрат /тогава пълен като на народен представител/. Към този момент имунитетът му не е загубен, въпреки че вече е пенсиониран, предвид атакуването на решението на решението за пенсиониране на ВСС. Затова и някои от сезираните съдилища прекратиха наказателното преследване срещу него на основание пряко приложение на КРБ, като изначално незаконосъобразно образувано.