ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

III. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА /чл.213- 217 ГПК/

На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
- тези, които преграждат по-нататъшния ход на делото. Такива са: определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.
- тези, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото. Такива са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.
Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол. Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване. Така например не подлежат на атакуване с частна жалба определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата, разпорежданията за оставяне “без движение” на искова молба или жалба /обжалва се разпореждането за тяхното връщане поради неизпълнение на указанията в срок/, определенията за допускане изменение на иска, за привличане на нов ответник и т.н.
Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.
Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса, която по правило е 5 лв./, съдът разпорежда препис от нея да се връчи на противната страна, която в 3-дневен срок от получаване на преписа може да направи писмени възражения. След депозиране на възраженията, респ. след изтичането на 3-дневния срок, частната жалба заедно с приложените към нея доказателства и възраженията се изпраща на горния съд за произнасяне. Ако се обжалва акт на Районен съд, това е Окръжният, а актовете на Окръжния съд се обжалват пред Апелативния. Не е необходимо заедно с частната жалба да се изпраща цялото дело - това би попречило на нормалното му разглеждане, ако то още е висящо /т.е. не е постановено решение по него/. Възможно е обаче горната инстанция да го изиска, ако прецени, че това е необходимо за произнасянето по частната жалба.
Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание.
Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение. Според чл.217, ал.2 ГПК, при отмяна на обжалваното определение горният съд е длъжен да се произнесе по съществото на въпроса, а не да връща делото на долностепенния съд с даване на указания. Така например, ако Районен съд незаконосъобразно е отказал да допусне обезпечение на иска, Окръжният съд, който отменя това определение, е длъжен със своя акт да наложи исканата обезпечителна мярка; при отмяна на отказ за издаване на изпълнителен лист - сам да го издаде, и пр.
Когато въззивният съд остави в сила определение на първоинстанционния, с което се прегражда развитието на делото, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС /напр. определение на Окръжен съд, с което се потвърждава определение на Районен съд за прекратяване на делото/. Ако обаче въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото определение или разпореждане на първоинстанционния съд, неговото определение е окончателно, защото то не прегражда развитието на процеса - с него делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

IV. ЖАЛБИ ЗА БАВНОСТ /ЧЛ.217а ГПК/

Жалбата за бавност е сравнително нова фигура в гражданския процес, създадена с промените в ГПК от 1999 г. Целта й е дисциплинаране и ускоряване на процеса посредством въвеждане на механизъм, с който страните могат да се защитават срещу необоснованото разглеждане и решаване на делата.
Според чл.217а, ал.1 ГПК във всяко положение на делото, включително след постановяване на решението, всяка страна може да подаде жалба за бавност, когато съдът необосновано забавя разглеждането на спора, постановяването на решение или придвижване на подадена жалба до горната инстанция. Така например жалба за бавност може да се подаде, когато съдът без извинителна причина бави насрочването на делото или го насрочва през неоправдано големи интервали, не се произнася своевременно по постъпили молби, забавя постановяването на решение след законовия 30-дневен срок, не предприема необходимите действия за съобщаване решението на страните, за връчване на преписи от подадената жалба, за изпращане делото на горната инстанция с оглед постъпилата до нея жалба и т.н.
Жалбата за бавност се подава направо до председателя на по-горния съд. За нея не се дължи държавна такса, препис от жалбата не се връчва на противната страна и подаването й не е ограничено от срок. След постъпване на жалбата председателят на горния съд незабавно изисква съответното дело от долностепенния съд и се произнася веднага в закрито заседание. Ако намери, че не е допуснато твърдяното неоснователно забавяне, председателят остава жалбата за бавност без уважение. Ако същата е основателна, с определението си председателят дава на съответния съдия или съдебен състав задължителни указания за извършване на необходимите процесуални действия - за насрочване на делото, произнасяне по молба, постановяване на решение и т.н. Това определение не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно на долния съд заедно с делото. В случай, че е допуснато неоправдано забавяне на извършването на дължимите от съда процесуални действия, председателят на съда може по своя преценка да сезира Висшия съдебен съвет с искане за налагане на дисциплинарно наказание на провинилия се съдия.