ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ /чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК/.

V. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ /чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК/.

Отмяната е самостоятелно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения. Това не е стадий на исковия процес, който вече е приключил, а способ в едно отделно и последващо производство да се преодолеят правните последици на решението, ако присъденото с него не съответства на действителното правно положение. На отмяна подлежат и влезли в сила определения за прекратяване на делото.
Производство за отмяна не се образува служебно, а само по искане на заинтересуваната страна, обвързана от неизгодното за нея решение или определение.
Основанията за отмяна са посочени изрично и изчерпателно в чл.231 и чл.233, ал.2 ГПК и не могат да се прилагат разширително. Разликата е, че по чл.231 ГПК отмяна може да се иска от страните по делото, докато по чл.233, ал.2 ГПК отмяната защитава третите лица, които в качеството си на необходими другари са обвързани от съдебното решение, без да са взели участие в делото /например съпруг при спорове за имоти в режим на съпружеска имуществена общност/.
Основанията за отмяна по чл.213 ГПК са:
1. Откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Имат се предвид факти, които са съществували при разглеждането на делото, а не нововъзникнали /последните не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението и са основание за предявяване на нов иск/. Твърдението за съществуване на тези факти трябва да бъде подкрепено с писмени доказателства. Освен това страната трябва да докаже, че не е знаела за тези факти или, макар да е знаела, не е била в състояние да се снабди със съответния документ.
2. Когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда. Във всички тези случаи се има предвид престъпление /напр. лъжесвидетелстване/, установено по надлежния ред /с присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по чл.97, ал.4 ГПК/, което да е обусловило решението по делото.
3. Когато решението е основано на документ, който по надлежния ред е бил признат за подправен, или е основано на съдебен или административен акт, който впоследствие е бил отменен.
4. Когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви съдебни решения - тогава неправилното подлежи на отмяна.
5. Когато страната е била лишена от възможността да вземе участие в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например ответникът не е получил препис от исковата молба и доказателствата/, не е била надлежно представлявана /напр. непълнолетният не е бил представляван от неговия родител/ или не е могла да се яви в съдебно заседание по обективни причини /напр. внезапно заболяване/.
6. Когато страната е била призована чрез ДВ и представлявана от назначен от съда представител, макар да е имала известен адрес.
7. Когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Не е допустима отмяна на решение по брачен иск - за развод, унищожаване или признаване несъществуване на брака, с оглед необходимостта от стабилитет на брачните правоотношения.
Производството за отмяна се развива пред ВКС, независимо кой съд е постановил влязлото в сила решение. Молбата трябва да бъде подадена в 3-месечен срок от деня, в който на страната е станало известно основанието за отмяна, но в никакъв случай по-късно от 1 година от възникване на основането за отмяна. Ако това основание е възникнало преди влизане в сила на съдебното решение /напр. допуснато в хода на процеса нарушаване на съдопроизводствените правила относно правото на участие на страната в процеса/, този 1-годишен срок тече от датата на влизане в сила на решението.
Ако ВКС отмени влязлото в сила решение, не решава спора по същество, а връща делото за ново разглеждане от нов състав на съда, постановил отмененото решение. Само когато се отменя решение поради противоречие с друго решение с идентични страни и предмет, висящността на делото не се възобновява, защото този спор е решен с влязло в сила решение - това, което е послужило като основание за отмяна.