четвъртък, януари 03, 2008

СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ

V. СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ

Допустимост на свидетелските показания
Свидетелските показания са недопустими само за фактите, изчерпателно посочени в чл.133, ал.1 ГПК /посочени по-долу/. Тези хипотези не могат да бъдат разширявани чрез договори между страните - такива съглашения са недействителни /ТР № 147/54 г., ОСГК, ПП № 4/63 г./.
Част от тези ограничения не са абсолютни - в хипотезите на чл.133, ал.1, б.”в”, “г”, “д” и “е” ГПК свидетелски показания се допускат при изрично съгласие на противната страна /заявено пред съда, а не в договор между страните/. Следователно, когато се иска допускане на гласни доказателства за такива факти, искането не следва направо да се отхвърля- ако противната страна присъства в залата, следва да се запита за становището й по допустимостта на доказателствата. Ако не присъства - искането се оставя без уважение, без да й се праща съобщение с указания да заяви дали дава съгласие за допускане на свидетелите.
Хипотези, в които свидетелски показания са недопустими:
1. Чл.133, ал.1, б.”а”ГПК- за установяване на правни сделки, за чиято действителност е необходим писмен акт /нотариална, нотариално заверена или писмена форма/. Тук се включват не само гражданско-правни сделки /едностранни и двустранни/, а и актове на държавна власт /административни, съдебни/.
2. Чл.133, ал.1, б.”б” и “е” ГПК- за опровергаване съдържанието на официален документ, респ. за опровергаване съдържанието на частен документ, изходящ от страната, която иска свидетелите.
Забележка: Когато се опровергава съдържанието на официален или частен документ по смисъла на чл.133, ал.1, б.”б” и “е” ГПК, не се оспорва, че обективираните в документа изявления са били осъществени от външна страна, но се твърди, че същите не отразяват действителната воля и намерения на лицата, които са ги направили. В този смисъл един официален свидетелстващ документ може да е истински като удостоверително изявление, но с невярно съдържание /ако пред нотариуса е била заявена воля, различна от действителната/. По същия начин един частен документ, който няма материална доказателствена сила, може да е истински /т.е. автентичен - подписан от посоченото като негов автор лице/, но да е с невярно съдържание /например подписана е разписка за получаване на стока, която в действителност не е получена/. При оспорване съдържанието на частен документ свидетелски показания са допустими при изричното съгласие на страната, ползваща се от документа. Тези ограничения се отнасят само до страната, която се домогва да опровергае собственото си изявление, но не и до третите лица, от които не може да се изисква да разполагат с писмен документ за установяване на действителните отношения между страните, подписали документа /чл.134, ал.2, изр.2 ГПК/.
3. Чл.133, ал.1, б.”в”, предл.1 ГПК- за обстоятелства, за чието доказване законът изисква писмен акт /например факта на раждане, смърт или сключване на граждански брак, отправяне на предложение за изкупуване на идеална част до съсобственик в хипотезата на чл.33 ЗС, покана за свикване на Общо събрание на етажна собственост или ЖСК, изплащане на трудово възнаграждение/. В тези случаи, ако писменият акт не е бил съставен, настъпването на съответния факт не може да се доказва със свидетели. Ако е бил съставен писмен акт - недопустимо е съдържанието му да бъде опровергавано със свидетелски показания.
4. Чл.133, ал.1, б.”в”, предл.2 ГПК- за доказване на договори на стойност над 1 000 лв. Това ограничение се отнася за договорите, сключени в периода след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн.ДВ, бр.64/99 г./. За сключените преди това договори е приложима редакцията на разпоредбата, действала към съответния момент. Стойността на различните видове договори се определя по различен начин:
- при продажбата- от цената.
- при дарението- от стойността на подареното имущество, която следва да бъде определена с експертиза /вкл. когато договорът има за предмет недвижим имот, защото по смисъла на чл.55, ал.1 ГПК данъчната оценка се ползва при определяне на цената на иска като критерий за родовата подсъдност и държавната такса, но не изобщо за определяне стойността на договора/. Това налага, преди съдът да се произнесе по искането за допускане на свидетели, да назначи вещо лице /дори и да не е поискано/, което да даде заключение за пазарната стойност на подареното имущество към момента на сключване на договора.
- при заема - от размера на пазарния наем за ползване на вещта през съответния период /ТР № 76/66 г., ОСГК/, за което също е наложително изслушване на експертиза.
- при договора за наем - ако е за определен срок, стойността му е в размер на сбора на платежите за срока. Ако е безсрочен - в размер на наема, дължим за срока на предизвестие /според чл.238 ЗЗД срокът е 1 месец, ако не е уговорено друго/.
Ограничението на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК се отнася само до доказване на договор между страните по спора. Ако страната по делото иска да докаже договор между трети лица или между противната страна и трето лице /например за сключен от ответника-наемател договор за пренаемане в нарушение на договора за наем между страните/, свидетелски показания са допустими независимо от стойността на договора.
Ограничението на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК не важи в отношенията между съпрузи, роднини по права линия, роднини по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Предполага се, че тези лица не съставят документи за сключечените между тях съглашения поради съществуващата по-висока степен на взаимно доверие между тях.
Забраната за доказване със свидетелски показания на договори над определена стойност не означава, че същите следва да бъдат установени непременно с писмени доказателства. Сключването на договора може да бъде признато за безспорно по реда на чл.109, ал.4 ГПК, ако ответникът го признае, както и посредством Съдебно-счетоводна експертиза въз основа на проверка в търговските книги.
5. Чл.133, ал.1, б.”г” ГПК- за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Имат се предвид всички случаи, в които е налице писмено доказателство за паричното задължение, а не непременно писмен договор. Този писмен акт може да е признание, разписка, съдебно решение, което установява съществуването на устния договор. Няма значение размера на паричното задължение - дори да е по-малко от 1 000 лв., погасяването му не може да се установява със свидетели, щом има писмен акт, който установява възникването му.
6. Чл.133, ал.1, б.”д” ГПК- за установяване на писмени съглашения, в които страната, поискала свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване. Имат се предвид случаите, при които е съставен нарочен документ, материализиращ съгласието на страните по договора, а не когато са налице случайни писмени доказателства, сочещи на наличието му /разписка, писмено признание, протокол за предаване на работата/. При наличие на такова писмено съглашение не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го прекратят.

Изисквания към свидетелите и техните показания - принципи
1. Възрастта не е пречка за даване на показания. Свидетел може да бъде и непълнолетно лице, но е наложително изслушване на специализирана Съдебно-психологична експертиза, която да даде заключение за умствената зрялост на детето, обуславяща способността му да свидетелства.
Забележка: по принцип не следва да се съобразява реда на чл.15 от Закона за закрила на детото, тъй като в случая детето не е страна в производството. Няма пречка обаче за изслушването да се уведоми дирекция “Социално подпомагане” по настоящия му адрес, която да изпрати представител със съответна подготовка /педагог или психолог/, в чието присъствие да се изслуша свидетеля. Становището, което ще представи този служител, на практика ще замени заключението на вещото лице и по този начин ще се спестят разноските за експертиза.
По аналогичен начин се постъпва при съмнение, че един дееспособен свидетел е душевно болен - следва да се назначи вещо лице-психиатър, който да изследва душевното състояние на свидетеля.
2. Свидетел не може да е пълномощникът на страна по делото. Законните представители на страните - физически и юридически лица обаче могат да се разпитват като свидетели /арг.чл.136 ГПК относно показанията на настойника/. Същите не могат да дават обяснения по чл.114 ГПК, тъй като разпоредбата има предвид личен разпит на страната - физическо лице. Ако управителят на страна - търговско дружество откаже да даде показания, за да не му навреди, налице е затаяване на истина, което е основание да се сезира прокуратурата. Не следва обаче по отношение на страната да се прилага чл.128, ал.2 ГПК, защото е налице поведение на трето лице, извършено в лично качество, а не като представител /именно затова управителят се разпитва като свидетел/.
3. Свидетел не може да е лице, което има качеството на страна по делото - главна или подпомагаща.
4. Лицата, посочени в чл.135 ГПК могат, но не са длъжни да бъдат свидетели. При явяването им в съдебно заседание съдът е длъжен да им разясни правото на отказ от свидетелстване. Разбира се, няма пречка, ако такова лице е призовано като свидетел, да депозира по делото молба, с която заявява отказа си, без да се явява в заседанието.
5. Лицата, посочени в чл.136 ГПК, нямат право да откажат да дадат показания, щом са призовани от съда. Техните изявления обаче се ползват с по-ниска степен на достоверност и се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото, като се отчита възможната заинтересуваност на тези лица.
6. Недопустимо е да се ползват свидетелски показания, събрани по друго дело - редът за събиране на гласните доказателства е устният разпит по реда на чл.138 и следв. ГПК /изключенията от това правило са уредени в чл.112 и 165 ГПК/. На същото основание абсюлотно недопустими са и свидетелски показания, дадени в писмена форма - затова съдът трябва да преценява винаги дали представеният като писмено доказателство документ не представлява по същество писмено свидетелско показание, като в такъв случай откаже да го приеме /например декларация, в която трето за спора лице обективира възприятията си от релевантен факт/.
7. Когато свидетелят е допуснат при условията за призоваване /а за целта трябва да са посочени неговите три имена и адрес/, предпоставка за изпращане на призовката е страната, поискала свидетеля, да е внесла определения от съда депозит /чл.59 ГПК/. Тази сума не е такса за призоваването, а възнаграждение, което се изплаща на свидетеля след даване на показанията. Предназначението му е да възмезди лицето за изгубеното време.
8. Допуснатият при призоваване свидетел се вписва в списъка на лицата за призоваване. Съдът следва да извършва своевременна проверка на редовността на призоваването в достатъчен срок преди заседанието, за да се изпрати при необходимост нова призовка. Не е необходимо самото връчване да е извършено в определен срок преди заседанието- разпоредбата на чл.41, ал.5 ГПК се отнася само до призоваването на страните.

Ред за събиране на свидетелските показания
1. Когато едната страна поиска да й се допуснат свидетели, съдът следва да запита другата /ако присъства в заседанието/ дали желае да й се предостави възможност за ангажиране на свидетели за същите факти. Дори и в присъствие на противната страна обаче не е нарушение на състезателното начало такава възможност да й се предостави, ако желае това. По този начин в графика за следващото заседание ще се предвиди достатъчно време за разпит на двете групи свидетели /защото обикновено другата страна така или иначе води свидетели, независимо, че не е искала допускането им/.
2. Свидетелите могат да се допуснат при режим на довеждане или на призоваване. В първия случай присъствието на свидетеля се осигурява от страната, която го е поискала. Във втория случай страната посочва имената и адреса на свидетеля, на когото се изпраща призовка да се яви. За целта страната следва да е внесла по сметка на съда определен депозит- според чл.59 ГПК свидетелят се призовава само след внасяне на депозита. Ако редовно призованият свидетел не се яви без уважителни причини, съдът може да му наложи глоба в размер до 100 лв. и да постанови принедителното му довеждане /чл.71 ГПК/.
3. Ангажираните от двете страни свидетели за едни и същи факти се разпитват по принцип в едно заседание, освен ако страните заявят, че не желаят съвместен разпит или такъв в случая е невъзможен /например при предстоящо пътуване на един от свидетелите/.
4. Преди разпита на свидетелите същите не следва да присъстват в залата при извършване на процесуални действия, които биха се отразили на обективността и достоверността на показаният. Затова съдът винаги трябва да следи свидетелите да не се намират в залата, преди да е пристъпил към снемане на самоличността им /освен ако това се извърши непосредствено след даване ход на делото/. Обстоятелството, че свидетелят се е намирал в залата и е възприел извършени процесуални действия, имащи отношение към предмета на показанията му, не обуславя негодност за свидетелстване, но може да разколебае достоверността на показанията.
5. Препоръчително е /с оглед икономия на процесуално време/ самоличността на всички свидетели да се снеме едновременно, да се предупредят общо за наказателната отговорност по чл.290 НК и след това да се пристъпи към разпита на първия свидетел, като останалите се отстранят от залата - с оглед изискването на чл.140, ал.1, изр.2 ГПК.
6. При снемане на самоличността свидетелят трябва да представи документ за самоличност и да посочи трите си имена и възраст. На основание чл.136 ГПК му се задава въпрос относно наличието на родствени връзки и дела между него и страните. Свидетелят не се пита и в протокола не се отразявят неговия ЕГН и семейно положение /това са лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 Закон за защита на личните данни/. Същевременно, за да се обезпечи възможността при нужда свидетелят да бъде намерен /с оглед необходимостта от повторен разпит или очна ставка, както и при установяване на лъжесвидетелстване като основание за сезиране на прокуратурата/, в протокола може да се запише номерът на документа му за самоличност. Практиката е наложила на свидетеля да се зададе въпрос дали е осъждан за престъпление по чл.290 НК с оглед преценката на достоверността на показанията /макар това обстоятелство да не е сред посочените в чл.136 ГПК/.
Забележка: изискването да се напомни наказателната отговорност на свидетеля е инструктивно и пропускът да се извърши това не е основание за провеждане на нов разпит, нито пък разколебава достоверността на дадените показания.
7. По принцип първо се разпитват свидетелите на страната, която носи доказателствената тежест за съответните факти, а след това - свидетелите на противната страна, ако такива са ангажирани.
8. Свидетелят дава показанията си, като отговаря на въпроси - първо на страната, която го е поискала, след това на противната страна и на съда. Няма пречка обаче първо съдът да зададе своите въпроси, за да насочи показанията към фактите, за които е допуснат свидетеля, след което да даде думата на страните за въпроси. Допустимо е също така, след като свидетелят заяви, че знае за какво е ангажиран /на практика така е винаги, когато е допуснат при режим на довеждане/, направо да му се предостави възможност да изложи известните му данни, като му се задават насочващи и допълващи разказа му въпроси. Няма пречка /без да е уредено изрично като възможност/ свидетелят да си служи с писмени бележки за имена, дати, цифри и др.
9. На свидетеля не следва да се задават въпроси, насочващи към определен отговор, както и въпроси, свързани с други факти, различни от тези, за които е допуснат /последното е допустимо само при изрично съгласие на противната страна, ако присъства в залата/. Само при необходимост в хода на разпита на свидетеля се напомня, че носи наказателна отговорност за заявяване на неистина. Изслушването трябва да се провежда в спокойна и толерантна обстановка, при зачитане личното достойнство на гражданите.
10. След приключване на разпита му свидетелят може да остане в залата или пред нея, но при всички случаи на разположение на съда с оглед евентуалното провеждане на повторен разпит или очна ставка. По изключение свидетелят може да бъде освободен веднага при наличие на уважителни причини.
11. Ако свидетелят е бил допуснат при условията на призоваване, след разпита се разпорежда да се изплати внесения от страната депозит /обикновено в размер на 10- 20 лв./, за което се издава разходен касов ордер.
12. Свидетелят може да бъде разпитан повторно за същите факти в това или в следващо заседание - по негово искане, по молба на страната или по почин на съда /чл.140, ал.2 ГПК/. Това се налага, когато се констатира, че дадените показания са неясни или непълни - било поради начина на провеждане на разпита, било с оглед изнесеното от разпитан след това свидетел. Понякога чрез повторен разпит на свидетеля ще се спести и провеждането на нарочното производство по чл.126, ал.2 ГПК, когато отразяването на показанията в протокола не е достатъчно ясно, точно и пълно. При провеждане на повторен разпит самоличността на свидетеля не се снема наново - само му се напомня наказателната отговорност по чл.290 НК.
13. Когато съдът констатира противоречия в показанията на двама свидетели или противоречие между свидетелски показания и обясненията на страна, на основание чл.141 ГПК между тези лица може да се проведе очна ставка.
Предпоставка за това е същите да са дали противоречащи си сведения за едни и същи конкретни факти /за определен инцидент, определено действие или изявление/. Не е налице основание за провеждане на очна ставка, когато свидетелите дават противоположни оценки и умозаключения /още повече, че такива поначало не могат да са предмет на показанията като способ за установяване на факти/. Също и когато всеки от свидетелите твърди различни факти, благоприятни за посочилата го страна /например в един бракоразводен процес свидетелят на ищеца твърди, че ответницата му изневерявала, а нейният свидетел- че ищецът системно употребявал алкохол/. Самата очна ставка се провежда, като съдът указва на участниците да застанат един срещу друг, гледайки се в очите, като им задава въпрос относно факта, предмет на противоречивите им показания. Няма пречка едновременно с това да им припомни какво е заявил всеки от тях при разпита му.
Възможно е да се констатират противоречия между показанията на повече от двама свидетели. Тогава по реда на чл.141 ГПК свидетелят се поставя в очна ставка поотделно с всеки от свидетелите, заявили противоположни данни на изнесените от него.