СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО.

ЧАСТ СЕДМА: СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО.

I. СПИРАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
Спирането на делото е временно преустановяване развитието на исковия процес, при което делото се запазва висящо /както и значението на вече извършените процесуални действия/, но се забранява извършване на процесуални действия на съда и страните, насочени към решаване на спора.
Забележка: забраната за извършване на процесуални действия по спряното дело не е абсолютна. Същата се отнася само до същинските действия, свързани с разглеждане и решаване на спора по същество /провеждане на съдебни заседания, допускане и събиране на доказателства/. Няма пречка обаче да се иска обезпечение по спряно дело /вкл. обезпечаване на доказателства по чл.165 ГПК/, да се издават преписи, удостоверения, да се конституират правоприемници по чл.120 ГПК и т.н. Нещо повече - фактът, че делото е спряно, не е основание да се отказва извършването на такива действия.

Основания за спиране:
1. Общо съгласие на страните /чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/. Ако спряното по общо съгласие дело не бъде възобновено по искане на някоя от страните в 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за спиране, делото се прекратява /чл.184, ал.1 ГПК/.
2. Смърт на страна /чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/. Има се предвид само смърт на страна - физическо лице. При заличаване на юридическо лице делото се прекратява поради липса на правосубектна страна по процесуалното правоотношение /чл.25 ГПК/, а в хипотезите на сливане, вливане и разделяне се конституира правоприемник съгласно чл.120 ГПК.
Основание за спиране на делото по б.”б” е безспорно установеният факт на смъртта, а не само данни в този смисъл /изявление на друга страна или отбелязване в призовка, че получателят е починал/. При наличие на такива данни /както за ищеца, така и за ответника/, съдът е длъжен служебно да извърши проверка /арг.чл.25 ГПК/, като изиска сведения от съответната общинска администрация - служба “Гражданско състояние” за евентуалната смърт на страната. При смърт на ищеца съдът следва да изиска данни и за имената и адресите на наследниците /чл.183, ал.1 ГПК/. При установяване смъртта на ответника съдът формално е длъжен само да спре производството, като укаже на ищеца в 6-месечен срок от съобщението да посочи имената и адресите на правоприемниците с предупреждение, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Смъртта на страната е основание за спиране на делото само в случай, че съдът е установил по несъмнен начин /чрез представяне на Акт за смърт или удостоверение от общината/ този факт, но няма данни за наследниците. Възможно е обаче едновременно да бъдат установени както смъртта, така и имената и адресите на правоприемниците /чрез представяне на удостоверение за смърт и наследници/ - тогава няма основание за спиране, а направо по реда на чл.120 ГПК на мястото на починалата страна се конституират нейните наследници.
При задължителното другарство /напр. в делбеното производство/ смъртта на един от ответниците и непосочване от страна на ищеца на имената и адресите на неговите наследници в 6-месечния срок по чл.183, ал.2 ГПК е основание за прекратяване на делото в цялост.
3. Необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните /чл.182, ал.1, б.”в” ГПК/.
За да е налице това основание, по делото следва да има данни, че страната не може да извършва лично всички процесуални действия поради влошено умствено състояние /например когато ответникът е настанен на лечение в психиатрично заведение/. Тогава съдът следва служебно да назначи медицинска експертиза, която да даде заключение за способността на лицето да участва в делото. Ако заключението установи такава неспособност, делото се спира и се сезира прокурора, за да поиска поставяне под запрещение. След като бъде назначен настойник на страната, делото се възобновява с негово участие.
4. Наличие на преюдициален спор /чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/.
Без значение е видът на обуславящото дело - гражданско, административно, наказателно. Няма значение и кога е заведено - възможно е то да е по-късно по време от обусловеното дело. Не е основание за спиране заведена молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.231 ГПК. Такова основание ще е налице едва след като ВКС отмени решението и възобнови висящността на делото, по което същото е било постановено /чл.234, ал.3 ГПК/, стига между двете дела да е налице връзка на преюдициалност.
Предварителното наказателно производство никога не е основание за спиране по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК- разпоредбата има предвид висящо дело пред съд. Ако по делото има данни за престъпление, чието установяване е от значение за изхода на гражданско-правния спор, основанието за спиране е б.”д”.
Когато искът е предявен срещу търговец и има за предмет парично вземане, на основание чл.637, ал.1 ТЗ съдът е длъжен да спре производството в случай, че по отношение на ответника бъде открито проиводство по несъстоятелност.
5. Разкриване на престъпни обстоятелства, чието установяване е от обуславящо значение за изхода на спора /чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/.
Основание за спиране на производството е не просто констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред, с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд.
Например: възможно е гражданският съд да установи, че разпитан пред него свидетел е дал лъжливи показания, което съставлява престъпление по чл.290 НК. Това не означава, че е налице основание за спиране на гражданското дело по смисъла на чл.182, ал.1, б.”д” ГПК, тъй като съдът може сам да прецени, с оглед на всички данни по делото, дали свидетелите са заявили истината и с оглед на това да изложи съображения в мотивите на решението си защо кредитира едни показания, а други- не. Следователно, установяването на самото престъпление лъжесвидетелстване по наказателен ред не е обуславящо за гражданския спор.
Друг пример: в производството по проверка истинността на оспорен документ в гражданския процес /чл.154 ГПК/ са събрани доказателства, че документът е неистински по смисъла на чл.93, т.6 НК /придаден му е вид, че изхожда от друго лице, а не от това, което в действителност го е съставило/. Тази констатация не е основание за спиране на гражданското дело поради разкриване на данни за документно престъпление. Истинността на документа е предмет на самостоятелна проверка от гражданския съд било в производството по чл.154 ГПК, било с нарочен установителен иск по чл.97, ал.3 ГПК. Следователно, след като гражданският съд може сам да извърши проверка на истинността на оспорения документ, което е достатъчно за нуждите на гражданския спор, наличието на данни за неистинността на документа не е основание за спиране на делото по б.”д”, тъй като установяването на самото документно престъпление по наказателен ред не е от значение за изхода на гражданския спор. Нещо повече - възможността неистинността на документа да е предмет на самостоятелен иск /чл.97, ал.3 ГПК/ изключва интереса да се води и иск за установяване на документно престъпление /чл.97, ал.4 ГПК/, тъй като обуславящо значение за гражданското дело има само преценката, дали документът е истински или не, но не и наличието на документно престъпление.
Основание за спиране на гражданското дело по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК е налице, когато влязлата в сила присъда би била обуславяща за гражданското дело относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, т.е. когато присъдата установява фактите, за които по силата на чл.222 ГПК произнасянето от наказателния съд обвързва гражданския. Например когато делото е за вреди от деликт, който разкрива признаците на престъпление /телесна повреда, убийство, грабеж, унищожаване на чуждо имущество и пр./, присъдата на наказателния съд ще формира сила на пресъдено нещо относно всички елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД /непозволено увреждане/с изключение на размера на вредите /същите не са сред фактите, посочени в чл.222 ГПК/. Следователно, в такъв случай е налице основание за спиране на гражданското дело до приключване на наказателното производство, като на самостоятелно доказване пред гражданския съд ще подлежи само размерът на причинените от престъплението вреди.
Основен принцип: когато делото е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” и “д” ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за условията за възобновяване на производството /чл.183, ал.1 ГПК/. Това означава, че периодично съдът трябва да изисква сведения от съответния граждански или наказателен съд за висящността на преюдициалното дело, като при приключване на същото с окончателен съдебен акт спряното дело служебно се възобновява.
6. Когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон /чл.182, ал.1, б.”ж” ГПК/. Имат се предвид случаите, когато съдът е отправил сигнал до ВКС съгласно чл.13 Закон за съдебната власт, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията. Пленумът на ВКС е сезирал по въпроса КС, който е обарзувал дело за разглеждане на искането по същество. Основание за спиране в случая е не отправянето на сигнала до ВКС, а допускането на питането по същество от КС. Делото следва да бъде възобновено, след като КС обяви решението си.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба, но може и да бъде отменено от същия съд на основание чл.195, ал.2 ГПК, тъй като не слага край на делото. Същото се отнася и до определението, с което се отказва възобновяване на спряното дело /чл.185 ГПК/.
Определението за спиране се отменя от същия съд, когато не са били налице основанията за спиране /т.е. когато съдът е допуснал грешка/. Тази възможност налага извършване на последваща проверка по делата, спряни с влезли в сила определения, за да се осигури развитието на процеса при погрешно прилагане на правилата за спирането.
Делото се възобновява, когато основанието за спиране е било налице, но впоследствие е отпаднало /например влязла е в сила присъдата или решението по обуславящото дело/. Последиците са еднакви - делото продължава развитието си. Определението за възобновяване също може да се отмени по реда на чл.195, ал.2 ГПК /напр. присъдата не е влязла в сила/. По същество това е отказ за възобновяване и определението подлежи на обжалване с частна жалба.

II. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
прекратяването на делото е преустановяване висящността на спора, като се отказва решаването му по същество и се заличават с обратна сила всички процесуални действия по делото.
Производството се прекратява с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба и не може да бъде отменено от същия съд, тъй като слага край на делото /чл.195, ал.2 ГПК/. След като бъде прекратено, делото не може да бъде възобновено.
При прекратяването /както и при постановяване на решение по съществото на спора/ съдът дължи разноски на ответника /чл.64, ал.3 ГПК/, стига да е поискано присъждането им. На общо основание /чл.65, ал.2 ГПК ответникът няма право на разноски, ако с поведението си е предизвикал завеждане на делото /например отказал е да плати задължението си, с което е предизвикал предявяване на иск, като в хода на процеса е последвало плащане и искът е бил оттеглен/.
Определението за прекратяване /както и това за спиране/ е колективен акт. Когато се постановява от съд, действащ в състав от трима съдии /окръжен, апелативен или върховен/, следва да бъде произнесено и постановено от всички членове на състава.
Основанията за прекратяване на производството са различни. Според конкретното основание делото се прекратява изобщо или пред конкретния съд, като се изпраща по компетентност на друг съд.
Хипотези на прекратяване на производството на делото като правен спор пред съда изобщо:
липса на правен интерес;
липса на процесуална правоспособност или дееспособност, както и на представителна власт за предявяване на иска /чл.25 ГПК/;
наличие на сила на пресъдено нещо по спора;
изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска;
наличие на по-рано предявен иск със същия предмет /чл.95 ГПК/;
наличие на арбитражна клауза;
оттегляне, отказ от иска, съдебна спогодба;
невъзобновяване в срок на дело, спряно по общо съгласие на страните /чл.184, ал.1 ГПК/, както и на основание чл.183, ал.2 ГПК;
смърт на страна по строго лично процесуално правоотношение, при което процесуално правоприемство е недопустимо /ответник по иск за поставяне под запрещение, родител по спор за родителски права, ответник по дело за развод/;
сливане качеството на ищец и ответник в едно лице /напр. при наследяване на ищеца от ответника/;
предявяване на иск за парично вземане срещу търговец, по отношение на когото вече е открито производство по несъстоятелност /чл.637, ал.5 ТЗ/;
постигане на помирение в брачния процес;
неявяване на молители /ищец/ в помирително заседание;
връщане на исковата молба по реда на чл.100 ГПК, което има последиците на прекратяване, т.е. десезиране на съда от спора. Разбира се, ответникът няма право на разноски, ако още не е получил препис от исковата молба, т.е. не е бил конституиран.