СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКИТЕ СЪДИЛИЩА
Гражданското правосъдие се осъществява от Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища. Това са държавните съдилища, на които е поверена държавната правораздавателна функция. По изключение е допустимо и правосъдие, осъществявано от недържавни органи- арбитражите, чиято компетентност се основава на общото съгласие на спорещите страни.
Всеки съд е самостоятелно юридическо лице на държавна издръжка. В този смисъл следва да се разграничава съда като обикновен правен субект /в това си качество съдът е работодател, възложител на обществени поръчки и пр./ и правораздавателен орган.
Седалище на съда е населеното място, в което се намира самият съд и където се извършват процесуалните действия по делата.
Съдебен район е територията, по отношение на която съответният съд има правораздавателна компетентност.
Седалищата и районите на съдилищата /без ВКС и ВАС, чиято компетентност обхваща цялата страна/ се определят от Висшия съдебен съвет.
Системата на правораздаване /не само гражданско, а и изобщо е изградена на принципа на инстанционността. По правило съдопроизводството е триинстанционно- включва производство пред първа, въззивна и касационна инстанция /чл.15, ал.1 ЗСВ/. Районният съд е винаги първоинстанционен. Негова въззивна инстанция е съответният Окръжен съд, а касационна инстанция- ВКС. Когато първа инстанция по делото е Окръжен съд, въззивна инстанция е Апелативният съд, а касационна- ВКС. Това означава, че по различните граждански дела Окръжният съд може да действа като първа или като въззивна инстанция, докато районните съдилища са винаги първоинстанционни, а апелативните- въззивни.
Критерият е родовата подсъдност, която определя на кой съд е подсъдно делото като първа инстанция. Принципът е, че всички граждански дела са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища /чл.79 ГПК/, с изключение на изрично посочените в чл.80 ГПК дела, подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция
/например делата за установяване и оспорване на произход, за поставяне под запрещение, делата с цена на иска над 10 000 лв./. От друга страна, не всички дела подлежат на триинстанционно разглеждане- има и такива, по които втора и последна инстанция са въззивните съдилища /напр. делата по искове за издръжка, искове за развод, парични искове с цена до 5 000 лв., искове за трудово възнаграждение и др./. Решенията, които подлежат на касационен контрол пред ВКС, са посочени в чл.218а и 218б ГПК.
Първоинстанционните граждански съдилища /районни и окръжни/ действат в състав от един съдия. Въззивните съдилища /окръжни и апелативни/, както и ВКС заседават в състав от трима съдии. С реформата в ГПК от 1997 г. отпадна участието на съдебни заседатели при разглеждане на граждански спорове.
В гражданския процес /за разлика от наказателния/ няма принцип за неизменност на състава - едно дело може да се разглежда от последователно сменящи се съдебни състави, като съдебното решение се постановява от този състав, пред който е бил даден ход на устните състезания /т.нар. “ход по същество”/.
Като помощен съдебен орган се явява съдебният секретар /протоколист/. Това е длъжностно лице, което не участва в самото решаване на делото, а има удостоверителна функция - отразява в съдебния протокол извършените в заседанието процесуални действия на съда и страните. Съдебният секретар се отстранява от участие в делото на същите основания, които се отнасят и до съдията.
Възможността за отвод на членовете на съдебния състав и на секретаря е важна гаранция за независимостта и безпристрастността на съда. Основанията за отвод са посочени в чл.12 ГПК /родствена връзка със страна или неин повереник, участие в делото като свидетел, вещо лице или пълномощник, заинтересуваност от изхода на делото и др./. При наличие на някое от тези основания съответното лице е длъжно само да се отстрани от делото. Ако не го направи, отводът ме може да се поиска от съответната заинтересувана страна или прокурора /в случай, че участва в делото/.