ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА
Според чл.6, ал.1 ГПК, на съдилищата са
подведомствени /компетентността на държавен орган да разглежда определените му дела и да издава държавен акт по тях/
всички граждански дела с изключение на тези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване на други органи. Това означава, че съдът е длъжен да разгледа всяка отправена до него молба за защита на накърнено гражданско право, стига с това да не навлиза в сферата на компетентност на друг орган, до когото следва да се адресира молбата. Така например не съдът е компетентен да се произнесе по искане за възстановяване собствеността върху земеделска земя или гора - компетентният държавен орган е съответната Общинска служба по земеделие и гори. Не съдът, а работодателят е компетентен да наложи дисциплинарно наказание на допуснал нарушение работник или служител. При извършено отчуждаване на недвижим имот не съдът, а съответният административен орган е длъжен да определи обезщетение, и пр. От друга страна, не всяка молба, която ангажира компетентността на съда, е основание да се образува гражданско дело - ако се иска отменяване на административен акт, се образува административно дело, което се разглежда по специалния ред, предвиден в Закона за административното производство /ГПК се прилага само за неуредените в него въпроси/.
Гражданските дела, съобразно вида на исковете, са три вида - дела по установителни, осъдителни и конститутивни искове.
1.Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право
- например да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това /положителен установителен иск/. Предмет на установителния иск могат да бъдат всякакви права, както и факти /но само в предвидените от закона случаи/. Целта на защитата, преследвана с установителния иск, е да се внесе яснота и определеност в отношенията между страните, така че между тях да не се стига до по-остри форми на противопоставяне. Установителният иск може да бъде и отрицателен - да се иска установяване, че ответникът не разполага с някакво право по отношение на ищеца /например, че ищецът не дължи на ответника някаква парична сума/.
Правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск Така например, ако ответникът владее имота на ишеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота.
При определяне на родовата подсъдност на установителните искове за парични вземания е от значение интереса /размера на вземането/, а не вида на търсената защита - т.е. всички положителни и отрицателни установителни искове за съществуване /несъществуване/ на парични вземания се подчиняват на общите правила за подсъдността. Ако вземането, предмет на установяването, е в размер над 10 000 лв., компетентен като първа инстанция е Окръжен съд.
При установителни искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и движими вещи компетентен като първа инстанция е винаги Районен съд, независимо от цената на иска /чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/.
Специална категория установителни искове са исковете за установяване нищожност на съдебно решение. Едно съдебно решение е нищожно в следните хипотези:
- когато решението е подписано от лице, неучаствало в съдебния състав, пред който са проведени устните състезания;
- когато липсват мотиви в писмен вид;
- когато не е обявено в книгата за откритите заседания;
- когато не е подписано;
- когато е постановено от незаконен състав /напр. с участието на съдия от друг съд или на младши съдия, който не е преминал задължителното 6-месечно обучение в Националния институт на правосъдието / т.3 от ТР № 2/26.05.05 г., ГТК на ВКС/.
Ако решението не е съобразено със съществуващия правов ред в държавата /напр. приложен е несъществуващ или отменен закон, недопустимо е разширено приложното поле на закона - напр. в областта на реституционното законодателство/, решението не е нищожно, а неправилно.
Искът за установяване на нищожност е неоценяем и родовата му подсъдност е общата - компетентен като първа инстанция е РС независимо от размера на интереса, предмет на решението, чиято нищожност се претендира.
2. Осъдителни искове с тези, с които се иска не само установяване правото на ищеца срещу ответника, но и осъждане на последния принудително да предостави на ищеца това, което му се дължи
/да му заплати дължимата сума или да му предаде вещ или имот/.
Решенията по осъдителните искове представляват т.нар. “изпълнителни основания”- въз основа на тях на ищеца се издава изпълнителен лист, образува се изпълнително производство и при липса на доброволно изпълнение дължимото се събира принудително от длъжника.
3. Конститутивни искове23 са тези, които са насочени към предизвикване на правна промяна в отношенията между страните /например за унищожаване или разваляне на договор, за обявяване на предварителен договор за окончателен/.
Тези искове са допустими само в изрично предвидените от закона случаи, защото поначало съдът не е компетентен да се намесва в отношенията между правните субекти и да внася промени в тях.
Принципът е, че всички осъдителни и установителни претенции относно граждански права са подведомствени на съдилищата, които са длъжни да ги разгледат /разбира се, при наличие на правен интерес от защитата/.
Не са подведомствени на съда: установителни искове за факти извън изрично предвидените от закона случаи /допустими са искове за установяване на трудов стаж, трудова злополука, произход, истиност или неистинност на документи, престъпно обстоятелство/, искове, насочени към намеса в граждански правоотношения извън изрично уредените в закона случаи /например производството за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС/.
Обобщение: компетентността на съда по молби за защита на гражданска права не е универсална - при установителните и осъдителни претенции същата е ограничена от компетентността на други органи, предоставена им със специални закони, а при конститутивните искове е обусловена от изричното им уреждане като основания за образуване на производства пред съд.