ЕКСПЕРТИЗИ

VII. ЕКСПЕРТИЗИ

Експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/.
Това може да е въпрос в областта на медицината, икономиката, техниката и други науки. За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, веищте лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото - т.е. те консултират съда.
Експертиза може да се назначи служебно или по инициатива на съда. Възлага се на вещо лице - специалист в съответната област, като за целта съдът разполага със списък на експертите. Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка. Дори когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва /чл.59 ГПК/. При невнасяне на депозита експертизата няма да бъде изслушана и по отношение на тази страна съдът ще може да приложи правилото на чл.128, ал.2 ГПК- т.е. ще приеме съответните факти, за чието установяване е била допусната експертизата, за недоказани.
Недопустимо е да се назначава вещо лице за изследване на правни въпроси - например дали страната е собственик, дали притежава дадено вземане и пр. Предмет на експертизата са специални знания извън областта на правото, чието приложение е от изключителната компетентност на съда.
Вещото лице не може да бъде роднина на страна по права линия, съпруг, роднина по съребрена линия до ІV степен вкл., по сватовство до І степен, както и изобщо лице, заинтересувано от изхода на делото /чл.158, ал.1 ГПК/. Ако бъде назначено такова вещо лице, то следва да бъде отстранено и заменено с друго.
Назначеното вещо лице винаги може да бъде заменено с друго, ако не успее да изпълни задачата поради болест, некомпетентност или други причини.
Заключението се приема в съдебно заседание, в което вещото лице трябва да се яви лично и да заяви, че го поддържа, като отговори на поставените въпроси от съда и страните. Приемането на заключението означава само, че същото става част от доказателствата по делото, без обаче да обвързва съда /чл.157, ал.3 ГПК/.
Когато предметът на експертизата е сложен, съдът може да я възложи на състав от три вещи лица, като всяка страна посочва по едно от тях, а третото се определя от съда. На практика така се процедира винаги, когато някоя от страните заяви несъгласие със заключението на единичната експертиза /т.е. оспори същата/. При несъгласие и със заключението на тройната експертиза, може да се назначи нова тройна, която се възлага на други три вещи лица. Последващо разширяване състава на експертизата - петорна, седморна и пр., е недопустимо.