СЪДЕБНА СПОГОДБА

XIV. СЪДЕБНА СПОГОДБА

Понятие:
Съдебната спогодба представлява договор, потвърден от съда по висящо дело, с който се урежда със сила на пресъдено нещо /т.е. окончателно, с ефекта на влязло в сила съдебно решение/ правния спор или част от него, и по този начин съдът се десезира от разглеждането му. Има значението на влязло в сила съдебно решение, без да е съдебен акт.
Включва три елемента- договор между страните, охранителен акт /определелението на съда за одобряване на спогодбата/ и определение за прекратяване на делото. За да се одобри спогодбата, съгласието на страните трябва да не противоречи на закона и морала.
Процесуални изисквания:
1.Съдът е длъжен да напъти страните към спогодба, когато естеството на спора позволява това и въз основа на фактическите им твърдения установи, че такава е възможна /чл.124 ГПК/. Отбелязва се в протокола, че страните са напътени към спогодба, но ако това се пропусне, решението не е опорочено. Например ако в производство за делба е налице възможност всеки съделител да получи реален дял или делбеният имот не може да бъде възложен на никой от тях /защото не е жилище или защото не са налице предпоставките за възлагане по чл.288, ал.2 и 3 ГПК/. Също така, ако ответник по иск за предаване на имот не оспорва правото на ищеца и неоснователността на собствената си фактическа власт, а само твърди, че няма къде да живее, съдът може да прояви активност и да напъти страните към спогодба, при която ищецът ще се снабди с изпълнително основание за предаване на имота, а ответникът ще получи възможност да държи жилището за определено време, спестявайки си разноските при продължаване на процеса.
2.Съдът е длъжен не просто да напъти страните към спогодба, но и към възможните способи за постигането й, т.е. да прояви активност при определяне на условията, действайки като своебразен “посредник” между страните. Например: в производството по чл.32, ал.2 ЗС /за разпределяне ползването на съсобствен имот/- да предлага различни варианти за разпределяне на ползването, при иск за заплащане на парична сума- схеми за разсрочено плащане на задължението, при дело за делба - начини за разпределяне на имотите съобразно квотите на съделителите и т.н.
3.Когато страните заявят, че са в процес на преговори за постигане на спогодба, делото следва да се отложи /вкл. повече от един път, докато постигането на съгласие е възможно/. Основанието за отлагане трябва да се посочи в протокола. В тези случаи на страните се указва /извън протокола/, че при постигане на спогодба могат да се явят пред съдебния състав и преди насрочената дата, като представят проекто-протокол за съдебна спогодба, който съдът да одобри. В такъв случай не е необходимо в протокола да са удостоверени изявленията на страните, че не възразяват срещу нередовността на призоваването им за заседанието, на което е одобрена спогодбата - заявеното пред съда съгласие за доброволно уреждане на спора очевидно предполага това.
4.Страните по договора за спогодба трябва да са легитимирани да се разпореждат със спорното право. В тази връзка, съдебна спогодба е недопустима в следните хипотези:
1.Когато предмет на делото са права, с които титулярите не могат да се разпореждат /напр. родителски права/. При спор относно упражняване на родителски права съдебна спогодба е недопустима.
2.Недопустима е съдебна спогодба по дело за прекратяване на СИО /съпружеска имуществена общност/. Имуществената общност между страните е императивно установено от закона състояние, което може да бъде преустановено само със съдебно решение, а не посредством договор между страните.
3.Не би следвало да се приема за допустима съдебна спогодба по дело за развод, тъй като бракът се прекратява само по съдебен ред, а не по силата на договаряне между съпрузите. Аргумент за това са разпоредбите на чл.99, ал.3 и чл.100 СК- дори когато е постигнато съгласие за личните и имуществени последици от развода, прекратяването на брака настъпва по силата на съдебно решение, като специално в делото за развод по исков ред трябва на общо основание да е установено, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Ако има помирение, то се постига в помирително заседание /няма пречка да се възобнови, като се отмени определението за даване ход на делото в съдебно заседание/. Не е допустима и спогодба, по силата на която например ответникът се задължава да не упражнява физически и психически тормоз върху ищцата и да заживее заедно с нея- съдържанието на брачната връзка е императивно установено от закона и не може да е предмет на договор между съпрузите.

Според чл.125, ал.1 ГПК съдът одобрява спогодбата, ако намери, че не противоречи на закона и морала. Това означава, че самото съглашение не следва да е нищожно като договор по смисъла на чл.26 ЗЗД. Макар и да не е указано изрично, договорът не следва и да е унищожаем /т.е. не следва волята на някоя от страните да е опорочена - поради грешка, заплашване, разстройство на съзнанието и пр./- защото при унищожаване на спогодбата би се възобновила висящността на процеса, а това не съответства на целите на института.

Когато съгласието на страните противоречи на закона, налице е нищожност на одобрения от съда договор, но не и на самата съдебна спогодба, която, макар и порочна, обвързва страните със силата на съдебно решение. Действието на съдебната спогодба ще отпадне едва след като с влязло в сила съдебно решение бъде установена нищожността на съглашението.
Съдебната спогодба не подлежи на тълкуване по реда, предвиден за съдебните решения, тъй като по съществото си е договор, чието действие е приравнено на това на решенията. По същите причини не е допустимо по реда на чл.192, ал.2 ГПК да се иска поправка на очевидна фактическа грешка в съдебна спогодба. Ако е налице грешка при сключване на самия договор, това е основание за унищожаването му съгласно чл.28 ЗЗД. Ако е допусната грешка при отразяване волята на страните в съдебния протокол, по реда на чл.126, ал.2 ГПК следва да се поиска поправянето му в 7-дневен срок от изготвянето. Ако този срок е пропуснат, страната може да поиска от съда да го възстанови, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства /чл.37, ал.1 ГПК/- например заболяване или задържане на делото при съдията след изготвяне на протокола, вследствие на което страната е била лишена от възможността да се запознае с протокола. При липса на предпоставките за възстановяване на срока по чл.126, ал.2 ГПК, налице е интерес да се предяви иск за установяване неистинността на съдебния протокол в тази му част /чл.97, ал.3 ГПК/. Ако съдът е одобрил спогодба за нещо различно от спорния предмет /напр. за прекратяване на съсобствеността върху имот, който не е предмет на делбата/, спогодбата като охранителен акт противоречи на закона по смисъла на чл.431, ал.3 ГПК /тъй като съдебната спогодба е способ за уреждане именно на предявения пред съда спор/ и може да бъде отменена по иск на прокурора.
По принцип съдебна спогодба може да бъде одобрена до приключване на устните състезания. Ако страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора след постановяване на решението, но преди влизането му в сила, на основание чл.192, ал.5 ГПК същият съд може да обезсили решението си / с определение/ и да одобри спогодбата, като прекрати производството, ако са налице две условия:
- страните да заявят, че са се спогодили, като изложат в писмен вид съдържанието на спогодбата;
- да поискат прекратяване на производството.
Определението на съда, с което отказва да одобри съдебната спогодба, подлежи на обжалване по реда на чл.432, ал.1 ГПК, тъй като по същество представлява отказ за издаване на охранителен акт.
Ако съдебната спогодба бъде одобрена, на общо основание /чл.213, б.”а” ГПК/ на обжалване с частна жалба подлежи определението за прекратяване на делото - следователно на страните не се издава препис от протокола, преди изтичане на 7-дневния срок, освен ако страните заявят, че се отказват от правото си на частна жалба.
Спогодбата като договор може да се атакува по исков ред като нищожна или унищожаема, както и да се иска развалянето й поради неизпълнение. Ако такъв иск бъде уважен, производството по делото се възобновява. Самото определение за прекратяване на производството може да се атакува, когато не са налице формалните предпоставки за десезиране на съда от спора- при неотразяване текста на спогодбата в съдебния протокол; при неподписването й от страна, от съдията или секретаря; когато спогодбата не е одобрена от съда; когато основанието за прекратяване на делото е извънсъдебна спогодба и пр.
Когато страна по делото е дете, за сключване на съдебна спогодба е необходимо становище на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето /арг.чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето/. Становището следва да се депозира по делото в писмен вид или да се отрази в протокола, без да е нужно представителят на Дирекцията да подписва самата спогодба, тъй като не е страна по спора. Пропускът да се вземе такова становище не опорочава самото съгласие на страните, но прокурорът ще може да предяви иск за отмяна на определението за одобряване на спогодбата /чл.431, ал.3 ГПК/. Тук служебно се следи за интереса на детето /чл.17 ГПК/.