XII. ПЪРВО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
1. В съдебно заседание, преди да се даде ход на делото, следва да се съобрази правилото на чл.107, ал.1 ГПК- последователно се викат всички насрочени дела за един и същи час. Първо се гледат делата, по които са се явили всички страни, след това - тези, по които са се явили само част от страните, и накрая - тези, по които никой не се е явил /последните могат и да се гледат в края на самото заседание - след изчерпване на всички дела за деня/. В протокола изрично следва да се впише, че делото е разгледано при спазване разпоредбата на чл.107, ал.1 ГПК. В противен случай ще е налице процесуално нарушение.
2. След като се извика конкретното дело, се проверява самоличността на явилите се лица и тяхната представителна власт с отразяване в протокола на редовността на тяхното призоваване, вкл. дата и начин на връчване на призовката. Ако страната се яви, по принцип е достатъчно да се посочи, че същата е редовно призована. При нередовна призовка обаче следва точно да се отбележи начина на връчване, респ. защо призоваването се приема за нередовно. В първото съдебно заседание задължително се отразява в протокола, че ответникът е получил преписи от исковата молба и доказателствата, тъй като това е препоставка за даване ход на делото /чл.102 ГПК/.
Забележка: Щом в протокола е отбелязано, че страната е редовно призована, ако впоследствие призовката е откъсната и липсва от делото, призоваването се счита за редовно, тъй като е било надлежно констатирано и удостоверено от председателя. За да се ползва с такава обвързваща сила обаче, следва удостоверяването на председателя за редовността на призоваването да съдържа констатация относно фактите, които обуславят този извод - т.е. за датата на връчване и самоличността на лицето, получило призовката.
На явилите се страни, респ. техните пълномощници, се дава възможност да заявят становище по хода на делото. Тук могат да се направят възражения по допустимостта на производството, редовността на исковата молба, по подсъдността, редовността на призоваването и пр.
В гражданския процес неявяване на страна, щом е редовно призована, не е пречка за даване ход на делото. Когато се направи искане за конституиране на нов ответник или на подпомагаща страна, това също не е пречка за разглеждане на делото в това съдебно заседание - дава му се ход, съдът се произнася по искането за конституиране, като при уважаване на същото новоконституираната страна заявява становище по спора в следващото заседание.
Помирителното заседание в бракоразводния процес не е първо по делото заседание по смисъла на чл.108 ГПК. Помирителното заседание изобщо не е същинско съдебно заседание - провеждането му не е свързано с разглеждане на самото дело, а тъкмо напротив, цели да уреди по доброволен начин спора между съпрузите, като съхрани брака им. Ако помирение не се постигне, делото се отсрочва за провеждане на първо съдебно заседание.
Ответникът може да прави следните възражения:
1. По допустимостта на производството. Ако възражението е основателно, делото се прекратява.
- Например такова е възражението, че лицето, срещу което е насочен иска - наследодателят на ответника, е починало преди завеждане на исковата молба. В такъв случай съдът дължи служебна проверка на датата на смъртта /арг.чл.25, ал.1 ГПК/ и ако установи, че първоначалният ответник е починал преди предявяване на иска, прекратява производството. В случая
процесуално правоприемство /преминаване на процесуалното правоотношение от едни лица върху други
– в случая, от починалото лице-ответник върху неговите наследници/ не може да е налице. Смъртта е настъпила преди процеса и следователно искът е недопустим като насочен срещу неправоспособна страна. В тази хипотеза ищецът следва да предяви нов иск срещу наследниците.
- Друго възражение за недопустимост на процеса е възражението за пропуснат преклузивен срок- това е срокът, до чието изтичане искът трябва да бъде предявен и за чието спазване съдът е длъжен служебно да следи. Например исковете за възстановяване на нарушено владение трябва да бъдат предявени в 6-месечен срок от нарушението.
- Ответникът може да твърди недопустимост поради
сила на пресъдено нещо /влязло в сила съдебно решение, с което спорът вече е разрешен/
или по-рано заведен иск със същия предмет /чл.95, ал.1 ГПК/. Ако представи доказателства в подкрепа на възражението си, делото следва да се прекрати.
- Възражение за ненадлежна страна. Ако ответникът твърди, че не е лицето, срещу което е насочен иска, а е налице просто съвпадение в имената, се поставя въпроса, дали е налице недопустимост на производството, нередовност на исковата молба или този въпрос е от значение за изхода на спора по същество. В този случай съдът следва да запита ищеца /в съдебно заседание, а ако не се явява - с призовка/, дали твърди, че призованото лице е идентично с това, срещу което е насочен иска. По същество е налице нередовност на исковата молба, ако е посочен адрес, на който се намира не действителният ответник, а друго лице със същото име. Ако се отговори положително, т.е. лицето е същото, възражението на ответника е по съществото на делото- въз основа на събраните по делото доказателства съдът ще установи, дали твърдението на ищеца е основателно и с оглед на това ще уважи или отхвърли иска. Ако отговорът е отрицателен, т.е. лицето е различно от това, срещу което е насочен иска, следва производството по отношение на посочения ответник да се прекрати и исковата молба да се остави без движение с указания за посочване на ответника, адрес за призоваването му и представяне на преписи от исковата молба и приложенията за него.
- Възражение за родова неподсъдност на спора - когато се твърди, че делото е от компетентостта на различен по степен съд като първа инстанция. Ако спорът е от подсъдността на по по-горен по степен съд /например искът е предявен пред Районен съд, а компетентен е Окръжният/, сезираният съд е длъжен да прекрати производството пред себе си и да го изпрати на горния съд - в противен случай решението му по това дело би било недопустимо /чл.209, ал.1, предл.2 ГПК/. Когато е компетентен по - долния по степен съд, по принцип сезираният съд също следва да му изпрати делото, но не е длъжен - според чл.80, ал.2 ГПК- Окръжният съд винаги може да разгледа дело, подсъдно на Районен съд от неговия съдебен район.
2. Отвод поради наличие на арбитражна клауза.
Според чл.8, ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, ако в първото съдебно заседание страна се позове на наличие на арбитражно споразумение за уреждане на спора /т.е. споразумение делото да бъде разгледано и решено от недържавен правораздавателен орган- арбитраж/, съдът е длъжен да прекрати производството, стига да намери, че арбитражното споразумение е валидно, не е изгубило силата си и може да бъде изпълнено. Преценката за същестуване на действително и изпълняемо арбитражно споразумение предполага следните предпоставки:
- Писмена форма на споразумението.
- Спорът, за който се отнася споразумението, да е определен или поне определяем /чрез посочване на договора, от който произтича съответния спор, предмет на арбитражната клауза/. Арбитражното споразумение, като ограничаващо компетентостта на държавния съд, не следва да се тълкува и прилага разширително. Ако договорът, скрепен с такова споразумение, бъде допълнен с нови уговорки /напр. за доставка за нови количества стоки/, споровете, произтичащи от допълненото му съдържание, не се подчиняват на арбитражната клауза по първоначалния договор, щом това не е изрично уговорено.
- Да е налице посочената в споразумението арбитражна институция- т.е. регистрирано юридическо лице, от устройствения акт на което да е видно, че към него функционира арбитражен съд.
- Спорът да е от категорията спорове, които могат да бъдат разглеждани от арбитражен съд. Според чл.9, ал.1 ГПК от компетентостта на арбитража са изключени споровете с предмет вещни права или владение върху недвижими имоти, издръжка и права по трудово правоотношение. Няма пречка да се уговаря арбитраж по облигационни искове за връщане на недвижим имот, предаден по силата на договор, впоследствие развален или прекратен, тъй като предмет на защита по тези дела не е самото вещно право.
Проверката на валидността на арбитражната клауза се извършва самостоятелно, т.е. независимо от преценката за действителността на целия договор. Според чл.19, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ нищожостта на договора не обуславя сама по себе си недействителността на арбитражното споразумение в него. Например, един договор за покупко-продажба може да е нищожен поради противоречие или заобикаляне на закона, но произтичащите от него спорове ще могат да се разгледат от арбитраж, защото самото арбитражно споразумение не страда от този порок.
За конститутивните искове /за разваляне и унищожаване на договори с предмет вещни права върху недвижими имоти, за отмяна на дарения или за сключване на окончателен договор със същия предмет/, формално не е налице пречка да бъдат арбитрирани. В практиката обаче се е наложило по-разширително тълкуване на чл.9, ал.1 ГПК, с оглед на което се приемат за неподлежащи на разглеждане от арбитражен съд всички спорове, които макар и да нямат за предмет вещно право върху недвижим имот, имат като резултат обуславящо действие относно принадлежността на вещното право.
Българската държава или българско държавно учреждение може да е страна по договор за вътрешен арбитраж /забраната в този смисъл е отпаднала с промените в Пар.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМТА от 2001 г./.
Приема се, че ищецът, предявил иска пред държавния съд, не може да поиска делото да бъде прекратено поради наличие на арбитражна клауза, защото самият той се е отказал от арбитражното споразумение, сезирайки държавен съд.
Когато държавният съд намери отвода за основателен, с определение прекратява производството пред себе си, без обаче да го изпраща служебно на арбитража /процесуалният закон не предвижда такова задължение за разлика от хипотезите на неподсъдност - чл.93 ГПК/. Ищецът следва да предяви исковата си молба пред арбитража, като представи копие от определението за прекратяване /което е от значение при преценката за спазване на сроковете, тъй като искът е бил предявен пред компетентен държавен съд/ Определението на съда по отвода подлежи на обжалване с частна жалба /арг.чл.10, ал.2 ГПК/.
3. Възражения по редовността на призоваването
Ако за първото съдебно заседание ответникът е бил призован с преписи от исковата молба и доказателствата, но твърди, че не е получил всички преписи, това възражение следва да се приеме за основателно, щом в призовката не са индивидуализирани връчените преписи /а по принцип винаги е така - посочва се само, че се прилагат искова молба и приложения/. В такъв случай отлагането на делото може да се избегне, ако съответният препис се връчи на ответника в съдебно заседание, предостави му се възможност да се запознае и той заяви, че не възразява да се гледа делото. Винаги, когато ищецът е представил необходимите преписи, но по една или друга причина ответникът не ги е получил, няма основание за задължаване на ищеца да представи нови преписи - същите се изготвят за сметка на съда.
4. Възражение срещу цената на иска – възможността да се направи се прекратява след първото по делото заседание /чл.56, ал.1 ГПК/.
5. Възражения за нередовност на исковата молба - такива ответникът може да прави винаги, макар и според чл.108 ГПК в първото заседание се разрешават въпросите, свързани с нередовността. Още повече, че и след този срок съдът следи служебно за редовността на исковата молба /чл.100, ал.3 ГПК/- вкл. във въззивното и в касационното производство /т.7 от ТР № 2/2004 г. по гр.д.№ 2/2004 г., ОСГТК на ВКС/. Ако възражението е основателно, съдът оставя исковата молба “без движение” и дава указания на ищеца за поправяне на нередовностите.
6. Оспорване автентичността на подписа на ищеца под исковата молба - най-късно в първото заседание /арг.чл.154, ал.1 ГПК/. Такова оспорване има смисъл в случаите, когато ищецът е починал след завеждане на исковата молба или се намира в чужбина - т.е. когато не може да потвърди пред съда, че подписът е негов. Тази проверка, от съображения за процесуална икономия, следва да се извърши успоредно със събирането на доказателствата по съществото на спора. Наследници не могат да потвърдят авнентичността на подписа на своя наследодател - те могат да го заместят само в един надлежно възникнал процес.
7. Възражение за местна подсъдност. По принцип, според чл.92, ал.4 ГПК, това възражение се преклудира /погасява се/ до приключване на първото заседание /по изключение възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави до приключване на устните състезания пред първата инстанция/. Заедно с възражението ответникът следва да представи доказателства за постоянния си адрес /нарочно удостоверение или лична карта за констатация/. Не е достатъчно да се направи възражение, а следва и същото да е подкрепено с доказателства за неговата основателност.
Принцип в процеса: неявяването на страните, щом са редовно призовани, не е пречка за даване ход на делото и извършване на процесуални действия, включително по доказателствата. Дори и ищецът да не се яви, съдът дължи произнасяне по доказателствените искания, направени в исковата молба. Ако се яви, съдът следва да го запита дали поддържа тези искания. При неявяване на ответника в първото заседание, ако доказателствените искания на ищеца не налагат отлагане на делото /когато се иска само приемане на представените с исковата молба писмени доказателства/, делото се обявява за решаване. Неправилно е на основание чл.154, ал.1 ГПК да се отсрочи делото от първо заседание, за да може ответникът да заяви становище по доказателствата, приложени към исковата молба - възможността да ги оспори се преклудира в първото заседание.
Отвод на съда /чл.12 ГПК/.
В гражданския процес /за разлика от наказателния/ съдът не разяснява на страните правото им на отвод. С това право не следва да се злоупотребява. Недопустимо е самият съдия да извърши процесуални действия, поставящи го в отношения, представляващи основания за отвод- напр. да допусне свой роднина до участие в процеса като процесуален представител на ответника по чл.50, ал.2 ГПК. Не следва също така да се уважават отводи, основани на неудовлетворение на страната от извършените по вътрешно убеждения процесуални действия на съда /напр. недопускане на поискани доказателства/.
Съставът на първоинстанционния съд по граждански дела включва един съдия /чл.105, ал.2 ГПК/. Проблем възниква единствено при делата за лишаване от родителски права, по които чл.75, ал.2 СК предвижда участие на съдебни заседатели. Очевидно е налице липса на синхрон в законодателството, като при измененията в ГПК /обн.ДВ, бр.124/97 г./ законодателят е пропуснал да премахне института на съдебните заседатели по граждански дела и от специалния закон. Все пак преобладава мнението, че нормата на чл.105, ал.2 ГПК, като част от кодифицирания процесуален закон, има универсално приложение и като такава следва да намери приложение и в производството за лишаване от родителски права.
Доклад на делото
След даване ход на делото съдът пристъпва към устен доклад на спора. По принцип следва да се докладват фактите, на които се основава исковата молба. На практика се дава правната квалификация на претенцията- т.е. да се посочи правната норма, на която се оснавава иска. Важно е същата да е правилна, защото насочва защитата и процесуалното поведение на страните. Добре е дадената в доклада квалификация да се съчетае с кратко описание на искането /напр. при иска по чл.108 ЗС - да се посочи имота и основанието, на което ищецът претендира собствеността му; при иск по чл.87, ал.3 ЗЗД - да се индивидуализира договора и основанието, на което се иска разваляне, и пр./. Ако след завеждане на исковата молба са настъпили промени в предмета на делото /изменение на иска, разделяне на производството, частично прекратяване/, следва да се докладват и съответните определения на съда по тези въпроси. Когато делото се разглежда по реда на бързото производство, съдът следва да докладва и определението си по чл.126в, ал.1 ГПК, с което се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Ако преди първото заседание съдът в закрито заседание е постановил подлежащо на обжалване определение, което не е съобщено /напр. за частично прекратяване на производството или обезпечаване на иска/, при докладване на спора това определение следва да бъде съобщено на страните с указание за възможността да се подаде частна жалба в 7-дневен срок.
Ред в съдебното заседание - правила:
1.Думата се предоставя и отнема от председателя.
2.Спазва се определена последователност на изказване - ищец, ответник, главно встъпила страна, контролираща страна, трето лице- помагач, прокурор.
3.Ако е предявен
насрещен иск /ответник по делото предявявя свое право срещу ищеца/, инцидентен установителен иск /иск, предявен във висящ процес, от която и да било от страните за установяване на правоотношение, предопределящо спорното право по основния иск/или обратен иск.
По отнасящите се до тези искове въпроси думата се дава първо на ищеца. В такъв случай в протокола следва да се отбелязва в какво качество страната прави изявлението /напр. като ответник по първоначалния иск или като ищец по насрещния/.
4.По всяко искане се предоставя възможност за становище на останалите страни /освен ако искането е недопустимо или явно неоснователно, при което даването на становища по него е безпредметно- например искане да се остави без движение една очевидно редовна искова молба, да се прекрати поради липса на правен интерес едно безспорно допустимо производство, да се допуснат свидетелски показания в хипотезите на чл.133, ал.1, б.”а” и “б” ГПК, да се открие производство по оспорване истинността на документ след срока по чл.154, ал.1 ГПК и пр./.
5.Делото се разглежда публично. Изключенията от този принцип подлежат на преценка от съда /чл.105, ал.3 ГПК/ или са императивно предвидени в закона /помирително заседание в бракоразводния процес/. За разлика от наказателния процес, по гражданските дела няма забрана в залата да присъстват непълнолетни лица.
Отлагане на делото поради внезапна пречка
Разпоредбата на чл.107, ал.2 ГПК предвижда, че ход на делото не следва да се дава, ако страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Разбира се, ако страната няма пълномощник, пречка за разглеждане на делото е собственото й препятстване. Не е такава пречка:
1.Хроничното заболяване на страната - това е състояние, което предварително се знае и могат да се вземат мерки то да не попречи на процеса. В тази хипотеза, ако страната няма пълномощник или за пълномощника не е налице пречка да се яви, на делото се дава ход. Ако обаче пълномощникът е бил внезапно възпрепятстван, делото следва да се отложи, макар и препятствието пред страната да не е внезапно- същата е взела необходимите мерки предвид заболяването си, за да не причини отлагане на делото /упълномощила е адвокат/, при което отстраняването на явилата се пред пълномощника й пречка е извън нейните възможности. От съображения за справедливост делото следва да се отложи, ако отлагането поради хронично заболяване е поискано за първи път /още повече, че съдът няма специалните знания да прецени вида на заболяването - едва при повторно или последващо искане за отлагане на основание същото заболяване може да се направи такъв извод/.
2.Служебната ангажираност на адвоката по друго дело /на практика често представителството по наказателни дела се използва като основание за отлагане разглеждането на граждански спорове/. Това обстоятелство не е внезапно и непредвидено. По изключение делото може да се отложи, ако ангажиментът по другото дело е възникнал по-рано /стига това обстоятелство да бъде установено/.
Представянето на болничен лист по принцип обуславя пречка за разглеждане на делото, ако страната няма пълномощник или е налице болничен лист и за последния. Уредбата на болничните листове е в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /ДВ, бр.47 от 07.06.2005 г./.
За да послужи като доказателство за невъзможност за явяване пред съд, болничният лист следва преди всичко да е редовно оформен от външна страна. Издава се по образец в деня на установяване на временната нетрудоспособност /чл.9, ал.1 от Наредбата/. По принцип не се издава за минало време, но от това правило има изключения - според чл.9, ал.4 болничен лист може да се издаде най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни. Другото изключение е предвидено в чл.9, ал.5 - когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК /лична амбулаторна карта/ се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 7 дни се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.
При представяне на болничния лист съдът следва да констатира предписания режим на лечение по чл.15 от Наредбата- основание за отлагане на делото е налице само в случай, че е предписан болничен или домашен режим /на легло или стаен/.
Наличието на редовно издаден болничен лист не е абсолютно основание за отлагане на делото, дори и страната да няма пълномощник. Основанията за издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност са посочени в чл.6, ал.1 от Наредбата - общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Не във всички случаи временната невъзможност за полагане на труд обуславя внезапно и непредвидено препятствие по смисъла на чл.107, ал.2 ГПК. Ако делото вече веднъж е било отложено например поради общо заболяване на страната, недопустимо е повторно отлагане поради представяне на болничен лист на същото основание - не е налице внезапност и непредвиденост на пречката. Аналогично, не представлява основание за отлагане на делото и предписването на санаторно-курортно лечение.
При съмнение за неистинност на болничния лист съдът може да изпрати писмо до съответния лекар или болнично заведение, за да получи информация дали документът е издаден от него, вписан ли е в личната амбулаторна карта на освидетелстваното лице /чл.10, ал.1 от Наредбата/, дали последното действително е било прегледано и състоянието му съответства на описаното в болничния лист, дали това състояние обуславя пречка за явяване пред съд /защото поначало болничните листове се издават, за да послужат пред работодателя поради невъзможност лицето да осъществява трудовата си функция/, като с превантивна цел се напомни за наказателната отговорност на издателя на документа.
При съмнение за злоупотреба /особено при многократно отлагане на делото поради заболяване/ съдът може да назначи и Съдебно-медицинска експертиза, която, след като се запознае с болничните листове и извърши личен преглед на страната, даде заключение, дали здравословното й състояние съответства на описаното в болничните листове и дали това състояние обуславя пречка за явяване в съдебно заседание. Според конкретния случай заедно с назначаването на експертизата съдът може да даде ход на делото /като рискува впоследствие сам да отмени извършените процесуални действия по реда на чл.195, ал.2 ГПК/ или да го отложи за кратък срок, необходим за изготвяне на заключението.
Хипотези, в които не се дава ход на делото:
1.Нередовно призоваване на страна.
2.Едновременна невъзможност за явяване на страната и пълномощника й /чл.107, ал.2 ГПК/.
3.Смърт на страна.
4.Наличие на данни, сочещи на недееспособност като основание за спиране на делото по чл.182, ал.1, б.”в” ГПК /например когато страната е призована от психиатрично заведение, където се намира на лечение/.
5. Противоречия в интересите между представителя и представлявания като основание за назначаване на особен представител /чл.16, ал.6 ГПК/.
6. Нередовност по чл.25 или чл.100 ГПК /макар че в тези случаи ход на делото може да се даде, като се дадат указания за поправяне на недостатъка до следващото съдебно заседание или в определен срок преди това - напр. за внасяне на такса, представяне на удостоверение за данъчна оценка/.